Европа през 2014 г. – призраците се завърнаха

| от |

Анализ на Би Би Си.

За Европа 2014 беше годината, в която се завърнаха призраците, смятани за погребани.

70 години Европа се придържаше към един основен принцип – че границите не могат да бъдат променяни насила. В Крим и Източна Украйна руският президент Владимир Путин изтупа от праха и съживи стари, опасни доктрини. Германският канцлер Ангела Меркел предупреди срещу „старото мислене за сфери на влияние, при което международното право се потъпква“.

Сега, когато годината си приближава към своя край, други снимки от друга ера се появяват отново – руски бомбардировачи Ту-95 са следени от самолети на НАТО в европейската въздушно пространство. За 24-часов период руски военни самолети бяха засечени 26 пъти. Бившият съветски лидер Михаил Горбачов заяви, че „светът е на ръба на нова Студена война“ – думи, които биха били немислими преди една година.

Преосмисляне от Русия

Никой в Европа не знае мащаба на амбициите на президента Владимир Путин или доколко сериозни са намеренията му да съживи територията на „Новорусия“ или бившата съветска империя. В имперска Русия „Новорусия“ беше символ на територията северно от Черно море, която по-късно стана част от Украйна.

От историческа гледна точка Германия е най-големият партньор на Русия в Европа. Ангела Меркел разговаря с Владимир Путин над 35 пъти. Говори се, че тя се чувствала измамена и въпреки интензивното лобиране от германската индустрия, подкрепи санкциите срещу Русия. Въпреки разделението, главно по икономически причини, Европа прие санкции и си изгради единно лице за пред обществото.

Кризата в Украйна изправи лидерите на Европа пред много смущаващи предизвикателства – мащаба на зависимостта на Европа от руска енергия, влиянието на руските пари в Европа, намаляването на бюджетите за отбрана.

Боледуваща еврозона

Смяташе се, че кризата в еврозоната е погребана през 2013 г. Тя също се завърна. Вече не става дума за криза на дълга, а за стагнация, причинена от липсата на търсене през 2014 г., белязано от ограниченията на политиката за строги икономии. В края на годината еврозоната е близо до рецесия. Икономиката й нарасна само с 0,2% през третото тримесечие и може да изпадне в дефлация. Трите най-големи икономики в еврозоната регистрираха спад на промишленото производство през ноември.

Заплахата вече не е страните да не могат да финансират дълговете си заради високите лихви по кредитите. Този риск беше в основни линии отстранен от президента на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги през 2012 г., когато той обеща да направи всичко необходимо, за да защити еврото. В момента Италия взема заеми при лихва от 2%.

Новата заплаха е липсата на растеж и упорито висока безработица. Има нарастващи опасения, че без възстановяване на икономиката дълговото бреме отново ще стане непоносимо. Така че ЕС промени приоритетите си. Акцентът вече не е върху намаляването на дефицитите. Италия и Франция показаха известна гъвкавост при нарушаването на бюджетните правила на ЕС.

Гръцката драма не е свършила

Гърция, която до момента беше епицентърът на кризата, отново разтърсва пазарите. Изглеждаше, че страната най-сетне излиза от 6-годишната рецесия. Нейната икономика се сви с 25%, което е безпрецедентно в съвременната ера в Европа. Но през 2014 г. страната постигна растеж от 0,7% и дори бюджетен излишък. Безработицата намаля до 25,7%.

Но политическата несигурност се завърна. Гласуването за нов президент може да доведе до нови избори през 2015 година. Ако това се случи, фаворитът за победа според социологическите изследвания е Алексис Ципрас, лидерът на радикалната левица СИРИЗА. „Ние ще заменим спасителната програма на ЕС и МВФ още в първите дни на нашето правителство“, зарече се той. Ципрас иска преструктуриране на част от дълга на Гърция.

Тази перспектива разстройва властите в Брюксел до такава степен, че те открито вземат страна в гръцката криза и отправят предупреждения. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви: „Предполагам, че гърците… знаят много добре какво ще означава за Гърция и за еврозоната грешен изборен резултат“. Начело на страната може да застанат „крайни сили“, допълни той.

През 2014 г. продължи трайният възход на крайните партии, много от които са против ЕС. Във Франция Националният фронт на Марин Льо Пен спечели европейските избори. Във Великобритания ЮКИП излезе начело. Макар че Матео Ренци постигна впечатляваща победа на изборите в Италия, вторият най-популярен лидер в страната в момента е Матео Салвини, лидерът на антиимиграционната партия „Северна лига“, който неотдавна заяви: „Европа днес не може да бъде реформирана според мен“. Дори в Германия евроскептичната партия „Алтернатива за Германия“ спечели политическо влияние.

Напрежение заради имигрантите

Въпреки обаче цялото това недоволство властта в ЕС, най-вече в Европарламента, остава твърдо в ръцете на традиционните партии. Имиграцията беше потвърдена като голям проблем в много страни след безработицата и икономиката.

През годината 207 000 имигранти пристигнаха с лодки в Италия. Над 3400 загинаха в Средиземно море. Германия получи над 180 000 молби за убежище. Швеция предприе политика на отворените врати към имигрантите от Сирия, но тя предизвика политическо напрежение. Крайнодясната партия „Шведски демократи“ предизвика предсрочни избори, които се надява да се превърнат в „референдум за имиграцията“.

Увеличаването на броя на бежанците, търсещи убежище в Германия, предизвика появата на протестно движение, част от което е свързано с крайна десница. До неотдавна всеки понеделник вечер хиляди хора организираха шествие в Дрезден, носейки германски знамена и протестирайки срещу „ислямизирането“ на страната им. Протестите бяха осъдени от Ангела Меркел.

На какво не обърнахме значително внимание:

– Ерата на бунтовническите партии; не само че подкрепата за традиционните партии намалява, но и нови, често популистки партии се издигат с удивителна скорост. В Испания „Подемос“, радикалната лява партия, беше сформирана само преди десет месеца. Тя вече има подкрепа от 23% и може да бъде сериозен играч на следващите избори. Тази несигурност може да затрудни сформирането на стабилни правителства.

– Младите; истинската цена на икономическата криза падна върху раменете на младите. Младежката безработица в Италия все още е 43,3% и 70% от новонаетите са на временни договори. В някои страни средната заплата на младежите между 22 и 29 години беше с 10% по-ниска през 2014 г. спрямо 2006 г. Младите смятат, че старото поколение е защитено на работното си място и им е отказан шанс да растат.

– Изборът на нов председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер; процесът беше сложен и неразбран от всички, но Юнкер често казва, че е бил избран. Тъй като беше кандидатът на партията, спечелила най-много гласове на европейските избори, това пренасочи власт към Европарламента.

Във Великобритания този нов европейски избирателен процес беше до голяма степен игнориран и за Дейвид Камерън беше шок, когато германски и други депутати казаха на Даунинг стрийт, че Ангела Меркел ще подкрепи Юнкер, призовавайки избирателите да гласуват за него.

Кой е горе? Кой е долу?

Меркел остава най-влиятелният политик в ЕС, въпреки че е по-изолирана от всякога. Тя иска Италия и Франция да направят повече, за да овладеят бюджетните си дефицити. Взетите до момента мерки не са достатъчни, казва Меркел, но нараства недоволството срещу строгите икономии. Макар че растежът е приоритет в еврозоната, Германия гордо управлява равен бюджет, т. нар. „черна нула“.

Рейтингът на френския президент Франсоа Оланд намаля до рекордните 13%. Безработицата остава упорито висока. Ако не намалее, той може да не е кандидат през 2017 г. „Френският народ ще бъде безмилостен и ще бъде прав“, казва френският президент. Въпреки неотдавнашните мерки за освобождаване на икономиката, френската дилема остава същата – как да реформира трудовото законодателство, смятани за съставна част от френския начин на живот.

Матео Ренци пращи от енергия и доверие. Той предприе политически реформи и е на път да въведе Закон за работните места, улесняващ назначаването и съкращаването на служители. Италия обаче остава в рецесия с дългове от 2 трилиона евро и е голямата тревога на европейските лидери. Преди 6 месеца Ренци каза, че „ако Европа си направи селфи днес, то ще бъде уморена, примирена снимка“.

А Дейвид Камерън? 2014 беше годината, когато лидерите в Евросъюза започнаха да свикват с възможността Великобритания да напусне ЕС след планирания референдум. Имаше много коментари, изразяващи желание Великобритания да остане, но и малка склонност за сериозни отстъпки или смекчаване на основните принципи на ЕС. Това, което Брюксел ще иска да разбере след изборите във Великобритания през май, е именно какво иска страната.

През 2014 г. Европа прозря своята уязвимост – надигаща се Русия, зависимостта от руската енергия, мащабната миграция, използването на меката сила в регион, където други не се свенят да прибягват до твърда сила, неспособност да съживи стагниращата си икономика.

Бившият президент на Европейския съвет Херман ван Ромпой беше ясен: „Без работни места и растеж европейската идея е в опасност“. Всички погледи са насочени към президента на ЕЦБ Марио Драги, от когото се очаква да съживи европейската икономика през новата година, като изкупува суверенни ценни книжа. /БГНЕС

 
 

Билборд във Варна беше свален след хомофобски вандализъм

| от chronicle.bg |

Билборд във Варна, част от кампания за повече разбиране и толерантност,  беше свален от Общината след като стана обект на хомофобски вандализъм. 

До тази мярка се стигна след като мнозина хора изказаха несъгласието си с визията  на билборда. В знак на несъгласие в Интернет беше инициирана подписка за свалянето му. Вчера сутринта билбордът е осъмнал залят с боя, а по-късно през деня е свален, тъй като е бил нарязан. Плакатът ще бъде подновен и се правят опити за повторното му поставяне.

Билбордът е част от кампания за повече разбиране и толерантност, която се провежда паралелно в няколко български града до януари 2019 г. За кампанията са създадени два плаката. Единият показва двама мъже, прегърнати на фона на Народното събрания, а другият – две жени, на фона на Народния театър. Такива билборди са поставени и във София, Пловдив и Бургас, съобщава Симеон Василев, съосновател на фондация GLAS, по чиято инициатива се провежда кампанията.

Името на кампанията е „Няма страшно. Това е просто любов“, а целта й е да има повече приемственост към ЛГБТИ общността. Тя е част от проекта „Заедно за правата на ЛГБТИ хората в България.“, който се съфинансира от Европейската комисия.

Днес е вандализирането на един билборд, но ЛГБТИ хората в страната са подложени ежедневно на подобни унижения и дискриминация. Такава постъпка създава страх и потиснатост в цялата общност. Не виждам нищо провокативно в това двама мъже или две жени да показват любовта си открито. Не смятам, че тази любов трябва да бъде крита.“ казва Симеон Василев по случая.

Към момента Община Варна не е изказала своята позиция по случая. Очаквайте още информация по случая.

 
 

Какво (още) не трябва да казваме и правим през 2019 г.

| от Вучето |

Когато бях малка и четях Жул Верн и джобните издания на библиотека “Галактика”, си представях как в далечното бъдеще (а в моите представи това беше, когато човек е на 40 години), ще живеем във фантастичен нов свят.

Ще има летящи коли, а заради променения климат хората ще ходят омотани само в ластични бинтове, като героинята на Мила Йовович в научнофантастичната класика “Петият елемент”. Само че “далечното бъдеще” дойде, колите все още се движат по земята, а хората дефилират разсъблечени само в ревютата на Готие и на прайдовете.

На практика начинът, по който живеем, не се промени драстично.

Промени се обаче начинът, по който говорим, или по-скоро по който не говорим. От напълно резонните в зората на политкоректността призиви да не се дискриминира една цяла етническа общност, назовавайки представителите й “негри”, се стигна дотам, че вече едва ли не всяка втора дума, всеки анекдот, всяка волна или неволна закачка се считат за също толкова обидни и унизителни, колкото думата с Н. Вече всички са “негри” – белите, зелените, латиносите, азиатците, бременните, хомосексуалните, хетеросексуалните, третият пол, жените, мечките. Прекалената загриженост за индивида и неговите права превърна политическа коректност от либерална интерпретация на солидарността в конюктурно средство за манипулация. Всеки се сърди за нещо на някого, а накрая нароченият излиза в социалните медии и се извинява за прическата си, че го хванали да яде суджук в присъствието на вегани или задето е казал нещо на ученически лагер през 92-а.

През миналата седмица Кевин Харт доброволно се отказа да бъде водещ на наградите “Оскар” заради злепоставящ го пост в Twitter отпреди едва ли не сто години. Злопаметни представители на LGTBQ общността припомниха, че Харт си позволил да се пошегува, казвайки, че се надява синът му да не стане гей комик.

По същото време една друга силна организация в САЩ, тази на защитниците на животни PETA, започна нова кампания под наслова “Да спрем анти-животинския език”. Действията им обаче няма да бъдат насочени против хората, които наричат половинките си “крава”, “прасе” и “говедо”, а против използването на конкретни идиоматични изрази, които според тях нараняват чувствата на животните и нарушават правата им. Сред тези изрази са, например, “Да хванеш бика за рогата”, “Да убиеш с един куршум два заека” и “Да вадиш пръчка на умряло куче”. Любителите на животни предлагат тези изрази да се заменят с други, по-малко зловещи: “Да хванеш розата за тръните”, “Да нахраниш две птици с един хляб” и “Да даваш салам на сито куче”.

Така както вървят нещата, ето какво можем очакваме, че ще се случи на бойното поле на политкоректността у нас и в световен мащаб през 2019 година.

След като от новите издания на “Пипи Дългото чорапче” отпаднаха изрази, които се считат за дискриминационни, напълно логично е заглавието на “Снежанка и седемте джуджета” да се промени на “Снежанка и седемте мъже с хипофизен нанизъм”. Много възможно е и главната героиня да бъде преименувана, понеже Снежанка е прекалено показателно за принадлежността й към бялата раса, а политическата коректност, както знаем, се стреми към обезличаване на расовите белези. “Десет малки негърчета” на Агата Кристи официално става “Десет малолетни афро-американеца”, а фразата “Мечо, ти нямаш никакъв мозък”, която Зайо казва на Мечо Пух в едноименната детска книжка, ще бъде премахната, за да не се правят непристойни алюзии с ниския коефициент на интелигентност на хората с определени генетични синдроми.

Думата “пол” ще отпадне от всички формуляри, в които се вписват лица до 18-годишна възраст, тъй като за официално валиден ще се признава пола на индивида, избран от него самия след навършване на пълнолетие.

Заради все повече разрастващото се движение на хората, които се борят срещу т.нар. “културна апроприация” (терминът означава присвояване на елементи от културата на малцинствена група от страна на доминантната такава в едно общество) през 2019 г. ще се счита не само за скандално и неприлично, а направо за престъпно, ако:

носиш фон-дьо-тен в по-тъмен нюанс от твоята кожа
ходиш с прическа раста
увиваш кърпата за баня като тюрбан на главата си
пиеш чай точно в пет следобяд
казваш “мерси” вместо “благодаря”.

Освен това на строги санкции ще бъдат подлагани лица за следните нарушения на кодекса на политкоректност:

Изказвания от типа на “Днес на автобусната спирка бяхме само аз, един човек и една жена.”

Ако в кафене в чужбина те попитат какво кафе ще поръчаш, да отговориш с “black” (чисто).

Ако направите забележка на жена, която кърми на обществено място. Дори ако кара градски автобус.

Да напишете слаба оценка на ученик или студент, само защото не може да чете и пише. Неграмотността, както и алкохолизмът и наркозависимостта, ще се считат за заболявания, заради които човек няма вина.

За финал ето и моя приятелски съвет: Мерете си думите! Защото в този наш “фантастичен нов” свят, в който политическата коректност е приела формата на познатия ни до болка от епохата на комунизма “дух, който броди из Европа” (а и много извън нейните предели!), вече не само всяка безобидно подхвърлена забележка или шега могат да се превърнат в камъчето, което прекатурва каруцата на социалното статукво. На практика всяко малко нещо, което си направил и е станало достояние на обществеността, може да ти лепне етикета “расист”, “сексист”, “фашист” или най-малко претенциозното “простак”.

 
 

Apple строи нов кампус за 1 милиард долара

| от chronicle.bg |

Apple съобщи повече детайли за плана си да създаде още 20 000 работни места в САЩ през следващите 5 години. 

Компанията ще инвестира $1 милиард в строежа на нов компус в Остин, Тексас. Градът вече е дом на един кампус с 6 200 служители, който е и най-големия след щаба на Apple в Купъртино, Калифорния.

Новата сграда ще е на около километър от сегашната и ще заема площ от 0,5 кв. км. Очаква се така технологичния гигант да стане най-големият работодател в града с още 5 000 работни места и потенциала за допълнителни 10 000. Плановете включват и нови офиси в Сиатъл, Сан Диего и Кълвър Сити, които ще отворят през следващите 3 години. Те ще имат капацитет от над 1 000 служители всеки.

Разрастването идва след приемането на новите закони за данъците в САЩ, което спира Apple да не плаща данъци върху приходите от други държави.

През януари компанията съобщи, че ще инвестира $30 милиарда в сгради и ще създаде 20 000 нови работни места в Щатите до 2023. Тя също така ще създаде и стотици нови длъжности във вече съществуващи офиси в цялата страна, включително Ню Йорк, Бостън, Питсбърг и Портланд. Предвижда се офисът в Маями да удвои размерите си.

След последното увеличаване на служителите си с 6 000 тази година, Apple вече има над 90 000 само в САЩ.

 
 

Майли Сайръс ще участва в „Black Mirror“

| от chronicle.bg |

В радио предаването на Хауърд Стърн, Майли Сайръс потвърди. че ще е гост звезда в предстоящ епизод на „Black Mirror“. Продукцията на Netflix ще има пети сезон, но дата на премиерата все още не е уточнена.

„Black Mirror“, британски научнофантастичен сериал за технологично дистопичен свят, първоначално се предаваше по местния Channel 4, но през 2014 намери място и на платформата Netflix. Сериите му се увеличиха от 3 на 6 всеки сезон, като същевременно в него се появиха и известни лица като Брайс Далас Хауърд, Джеси Племънс, Летишиа Райт и Джоди Фостър, която и режисира епизода „ArkAngel“ от сезон 4.

Майли съобщи за участието си, докато по-обширната тема на разговор беше загубата на дома й в горския пожар в Малибу. Певицата е снимала в Южна Африка, когато бедствието се е разразило.

За ролята си Майли каза, че играе „динамичен персонаж с много различни страни“. Повече не беше разкрито, защото самата Сайръс не знае какво може да сподели. 

Въпреки че кариерата на Сайръс започна с ролята на Хана Монтана в едноименния сериал на Disney, след него тя прекара няколко години като певица. Някои от последните й участия са в „A Crisis in Six Scenes“ на Уди Алън за Amazon, както и камео в „A Very Murray Christmas“. Роля в „Black Mirror“ ще е още една стъпка към възраждането на кариерата й след годините на туъркване. 

Много феновете изразиха желание „Black Mirror“ да направи продължения на някои епизоди като „San Junipero“ и „USS Callister“. И въпреки че създателят на сериала Чарли Брукър е отворен към подобни идеи, такова нещо най-вероятно няма да се случи в предстоящия сезон 5. Каква роля ще има Майли, остава само да гадаем.