Европа през 2014 г. – призраците се завърнаха

| от |

Анализ на Би Би Си.

За Европа 2014 беше годината, в която се завърнаха призраците, смятани за погребани.

70 години Европа се придържаше към един основен принцип – че границите не могат да бъдат променяни насила. В Крим и Източна Украйна руският президент Владимир Путин изтупа от праха и съживи стари, опасни доктрини. Германският канцлер Ангела Меркел предупреди срещу „старото мислене за сфери на влияние, при което международното право се потъпква“.

Сега, когато годината си приближава към своя край, други снимки от друга ера се появяват отново – руски бомбардировачи Ту-95 са следени от самолети на НАТО в европейската въздушно пространство. За 24-часов период руски военни самолети бяха засечени 26 пъти. Бившият съветски лидер Михаил Горбачов заяви, че „светът е на ръба на нова Студена война“ – думи, които биха били немислими преди една година.

Преосмисляне от Русия

Никой в Европа не знае мащаба на амбициите на президента Владимир Путин или доколко сериозни са намеренията му да съживи територията на „Новорусия“ или бившата съветска империя. В имперска Русия „Новорусия“ беше символ на територията северно от Черно море, която по-късно стана част от Украйна.

От историческа гледна точка Германия е най-големият партньор на Русия в Европа. Ангела Меркел разговаря с Владимир Путин над 35 пъти. Говори се, че тя се чувствала измамена и въпреки интензивното лобиране от германската индустрия, подкрепи санкциите срещу Русия. Въпреки разделението, главно по икономически причини, Европа прие санкции и си изгради единно лице за пред обществото.

Кризата в Украйна изправи лидерите на Европа пред много смущаващи предизвикателства – мащаба на зависимостта на Европа от руска енергия, влиянието на руските пари в Европа, намаляването на бюджетите за отбрана.

Боледуваща еврозона

Смяташе се, че кризата в еврозоната е погребана през 2013 г. Тя също се завърна. Вече не става дума за криза на дълга, а за стагнация, причинена от липсата на търсене през 2014 г., белязано от ограниченията на политиката за строги икономии. В края на годината еврозоната е близо до рецесия. Икономиката й нарасна само с 0,2% през третото тримесечие и може да изпадне в дефлация. Трите най-големи икономики в еврозоната регистрираха спад на промишленото производство през ноември.

Заплахата вече не е страните да не могат да финансират дълговете си заради високите лихви по кредитите. Този риск беше в основни линии отстранен от президента на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги през 2012 г., когато той обеща да направи всичко необходимо, за да защити еврото. В момента Италия взема заеми при лихва от 2%.

Новата заплаха е липсата на растеж и упорито висока безработица. Има нарастващи опасения, че без възстановяване на икономиката дълговото бреме отново ще стане непоносимо. Така че ЕС промени приоритетите си. Акцентът вече не е върху намаляването на дефицитите. Италия и Франция показаха известна гъвкавост при нарушаването на бюджетните правила на ЕС.

Гръцката драма не е свършила

Гърция, която до момента беше епицентърът на кризата, отново разтърсва пазарите. Изглеждаше, че страната най-сетне излиза от 6-годишната рецесия. Нейната икономика се сви с 25%, което е безпрецедентно в съвременната ера в Европа. Но през 2014 г. страната постигна растеж от 0,7% и дори бюджетен излишък. Безработицата намаля до 25,7%.

Но политическата несигурност се завърна. Гласуването за нов президент може да доведе до нови избори през 2015 година. Ако това се случи, фаворитът за победа според социологическите изследвания е Алексис Ципрас, лидерът на радикалната левица СИРИЗА. „Ние ще заменим спасителната програма на ЕС и МВФ още в първите дни на нашето правителство“, зарече се той. Ципрас иска преструктуриране на част от дълга на Гърция.

Тази перспектива разстройва властите в Брюксел до такава степен, че те открито вземат страна в гръцката криза и отправят предупреждения. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви: „Предполагам, че гърците… знаят много добре какво ще означава за Гърция и за еврозоната грешен изборен резултат“. Начело на страната може да застанат „крайни сили“, допълни той.

През 2014 г. продължи трайният възход на крайните партии, много от които са против ЕС. Във Франция Националният фронт на Марин Льо Пен спечели европейските избори. Във Великобритания ЮКИП излезе начело. Макар че Матео Ренци постигна впечатляваща победа на изборите в Италия, вторият най-популярен лидер в страната в момента е Матео Салвини, лидерът на антиимиграционната партия „Северна лига“, който неотдавна заяви: „Европа днес не може да бъде реформирана според мен“. Дори в Германия евроскептичната партия „Алтернатива за Германия“ спечели политическо влияние.

Напрежение заради имигрантите

Въпреки обаче цялото това недоволство властта в ЕС, най-вече в Европарламента, остава твърдо в ръцете на традиционните партии. Имиграцията беше потвърдена като голям проблем в много страни след безработицата и икономиката.

През годината 207 000 имигранти пристигнаха с лодки в Италия. Над 3400 загинаха в Средиземно море. Германия получи над 180 000 молби за убежище. Швеция предприе политика на отворените врати към имигрантите от Сирия, но тя предизвика политическо напрежение. Крайнодясната партия „Шведски демократи“ предизвика предсрочни избори, които се надява да се превърнат в „референдум за имиграцията“.

Увеличаването на броя на бежанците, търсещи убежище в Германия, предизвика появата на протестно движение, част от което е свързано с крайна десница. До неотдавна всеки понеделник вечер хиляди хора организираха шествие в Дрезден, носейки германски знамена и протестирайки срещу „ислямизирането“ на страната им. Протестите бяха осъдени от Ангела Меркел.

На какво не обърнахме значително внимание:

– Ерата на бунтовническите партии; не само че подкрепата за традиционните партии намалява, но и нови, често популистки партии се издигат с удивителна скорост. В Испания „Подемос“, радикалната лява партия, беше сформирана само преди десет месеца. Тя вече има подкрепа от 23% и може да бъде сериозен играч на следващите избори. Тази несигурност може да затрудни сформирането на стабилни правителства.

– Младите; истинската цена на икономическата криза падна върху раменете на младите. Младежката безработица в Италия все още е 43,3% и 70% от новонаетите са на временни договори. В някои страни средната заплата на младежите между 22 и 29 години беше с 10% по-ниска през 2014 г. спрямо 2006 г. Младите смятат, че старото поколение е защитено на работното си място и им е отказан шанс да растат.

– Изборът на нов председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер; процесът беше сложен и неразбран от всички, но Юнкер често казва, че е бил избран. Тъй като беше кандидатът на партията, спечелила най-много гласове на европейските избори, това пренасочи власт към Европарламента.

Във Великобритания този нов европейски избирателен процес беше до голяма степен игнориран и за Дейвид Камерън беше шок, когато германски и други депутати казаха на Даунинг стрийт, че Ангела Меркел ще подкрепи Юнкер, призовавайки избирателите да гласуват за него.

Кой е горе? Кой е долу?

Меркел остава най-влиятелният политик в ЕС, въпреки че е по-изолирана от всякога. Тя иска Италия и Франция да направят повече, за да овладеят бюджетните си дефицити. Взетите до момента мерки не са достатъчни, казва Меркел, но нараства недоволството срещу строгите икономии. Макар че растежът е приоритет в еврозоната, Германия гордо управлява равен бюджет, т. нар. „черна нула“.

Рейтингът на френския президент Франсоа Оланд намаля до рекордните 13%. Безработицата остава упорито висока. Ако не намалее, той може да не е кандидат през 2017 г. „Френският народ ще бъде безмилостен и ще бъде прав“, казва френският президент. Въпреки неотдавнашните мерки за освобождаване на икономиката, френската дилема остава същата – как да реформира трудовото законодателство, смятани за съставна част от френския начин на живот.

Матео Ренци пращи от енергия и доверие. Той предприе политически реформи и е на път да въведе Закон за работните места, улесняващ назначаването и съкращаването на служители. Италия обаче остава в рецесия с дългове от 2 трилиона евро и е голямата тревога на европейските лидери. Преди 6 месеца Ренци каза, че „ако Европа си направи селфи днес, то ще бъде уморена, примирена снимка“.

А Дейвид Камерън? 2014 беше годината, когато лидерите в Евросъюза започнаха да свикват с възможността Великобритания да напусне ЕС след планирания референдум. Имаше много коментари, изразяващи желание Великобритания да остане, но и малка склонност за сериозни отстъпки или смекчаване на основните принципи на ЕС. Това, което Брюксел ще иска да разбере след изборите във Великобритания през май, е именно какво иска страната.

През 2014 г. Европа прозря своята уязвимост – надигаща се Русия, зависимостта от руската енергия, мащабната миграция, използването на меката сила в регион, където други не се свенят да прибягват до твърда сила, неспособност да съживи стагниращата си икономика.

Бившият президент на Европейския съвет Херман ван Ромпой беше ясен: „Без работни места и растеж европейската идея е в опасност“. Всички погледи са насочени към президента на ЕЦБ Марио Драги, от когото се очаква да съживи европейската икономика през новата година, като изкупува суверенни ценни книжа. /БГНЕС

 
 

Календарът на Hooters за 2019г., който всички искаме

| от chronicle.bg |

Все още ни делят близо два месеца и половина до новата година, но тя изглежда повече от обещаващо.

Или поне такива надежди ни дава новият календар на Hooters, който тази година включва 200 от най-сексапилните сервитьорки в САЩ.

Освен, че ще краси множество страни по света (надяваме се нито една на някой автосервиз), каузата има и благотворителна страна. 1 долар от всяка покупка ще бъде отделян за кампании за борба срещу рака на гърдата.

И тъй като снимките говорят по-добре за себе си, оставяме ви в тяхната компания. Напълно в стила на Hooters, не мислите ли?

 
 

Купете си шато във Франция за 60 долара

| от chronicle.bg |

Някога мечтали ли сте си да имате замък във френската провинция? А имате ли 58 долара?
Краудфъндинг кампания за реставриране на френското шато Ebaupinay в региона Дьо Севър в западна Франция предлага дялово притежание върху него срещу средства за възстановяването му. Инвеститорите ще имат думата в ремонтната дейност. Организатори са стартъпът Dartagnans.fr и асоциацията за реставриране Adopte un chateau.

Инвестицията ще ви превърне и в неофициален френски „лорд“.

„Хората също така ще могат да дойдат и да ни помогнат с работна ръка за работата по шатото, както се е правело едно време преди 500 години“, казва основателят на Dartagnans Ромен Делом

Последният проект на Dartagnans и Adopte un Chateau замъка Mothe-Chandeniers. „Mothe-Chandeniers е от 19 век, а Ebaupinay е от 14 и по това двата проекта се различават. Искаме да направим реставрацията изцяло по средновековни методи и с автентични материали“, пояснява Делом.

Mothe_chandeniers1

Относно замъка Mothe-Chandeniers: през декември 2017 година 27,910 човека от 115 страни участват в спасяването му. Официално документите се подписват през март 2018 година и мнозина от дарителите идват да помагат. По думи на Делом: „Хубавото беше с Mothe-Chandeniers, че успяхме да направим всичко, което обещахме на хората“

Ebaupinay – името означава „бял трън“ – е построен през 14-15 век в готически стил с разрешение на френския крал Чарлз VII. Официално става исторически паметник през 1898 година. Той има 4 кули, които са в голямата си част здрави, въпреки пожара през 18 век при Френската революция.

Общия напън е да се сменят дървениите и да се оправят камъните, където може, да се направят ковачници, конюшни, средновековни кръчми и хостел. Ако останат средства, може и зона за битки.

Когато проектът бъде завършен, очакват се около 50-60 000 посетители на година.

Във Франция има около 600 замъка в непосредствена опасност. Това означава, че ако не им се помогне в следващите месеци или години, ще изчезнат завинаги.

Концепцията за обществено финансиране на подобни реставрации срещу дял от собствеността може да се прилага навсякъде по света. Страни като Италия, Испания и Великобритания имат същия проблем.

 
 

Точно така: да драскаме, но културно!

| от chronicle.bg |

Няма вече Банкси, няма вече Майкъл Мур! Откакто някакви пичове, служители от Националната опера, надраскаха паметника в Хирошима с „Локо София“, има ново течение контракултурното изкуство!

Уволнени и низвергнати от обществото и собствения си отбор, тези мъже са герои! Ние ще последваме техният пример и ще разнесем тази гмеч, наречена „български отбор по футбол“ заедно с посланието за България, навсякъде по рохката плът на майката земя.

Без псувни и грубости, културно! Ето как и къде:

„Локо Пловдив“ на Нагасаки

Те просто така си вървят – по двойки. Нали знаете, красотата е симетрия.

„Ботев Враца“ на Статуята на свободата

Бързо, докато Валери Божинов не си е тръгнал от отбора – нека се разпише и при тази порочна мадама.

„Аре Миньоро“ на Айфеловата кула

Знаете, известна е жарката любов между град Перник и винкела като предмет. А ако съществува на тази планета паметник на винкела, то той е Айфеловата кула.

„Берое Стара Загора“ на паметника на Ким Ир Сен и Ким Чен Ир

Северна Корея и „Берое“ има едно нещо помежду си: и при двете „няма мое, няма твое…“

„Лудогорец  Разград“ на Ниагарския водопад (някъде отстрани, не върху водата)

Ниагарския водопад е може би най-посещаваната забележителност в света с над 30 милиона посетители годишно. Това би трябвало да им покаже какво е да имаш фенове.

„Само Левски“ на Стоунхендж

Хубавото е, че навсякъде около Стоунхендж има тревичка и зелено. Така там спокойно могат да пасат говеда.

„Само ЦСКА“ на Крепост Хисаря

Крепост Хисаря се намира в Ловеч. Там надписът „Само ЦСКА“ ще седи страхотно, защото където и да ходиш, където и да скиташ, най-хубаво си е вкъщи.

 
 

„Безкрайната градина“: не пипай нищо и бъди готов да видиш себе си

| от Дилян Ценов |

В продължение на десетилетия вече родното кино се надпреварва как най-добре да покаже на екран тежкия живот на малкия човек от Източна Европа. Докато някои режисьори и сценаристи все още си мислят, че това е интересно за световната публика, един от най-известните български режисьори в чужбина ни дава глътка свеж въздух. Това в няколко думи представлява филмът „Безкрайната градина“, с който театралният режисьор Галин Стоев дебютира в киното. Тази година заглавието заема специално място в програмата на CineLibri.

Всичко започва от пиесата на Яна Борисова „Приятнострашно“, която Галин Стоев поставя в Театър 199. В сценичната версия участват Радена Вълканова, Стефан Вълдобрев, Вежен Велчовски, Сженина Петрова и Владимир Пенев. Девет театрални сезона след премиерата на пиесата се появява и филмът по нейни мотиви. Режисьорът не взима нито един актьор от спектакъла. Тук всичките са млади актьори или натуршчици – Мартин Димитров, Димитър Николов, Глория Петкова, Елица Матева. Контрапункт на тази свежа група от млади хора е покойният Никола Анастасов, за когото това е последна роля в киното. Сценарият е дело на Яна Борисова и Галин Стоев. С кинематографията се захващат други двама майстори: Борис Мисирков и Георги Богданов.

maxresdefault (1)

За любителите на синопсисите, в които А среща Б, а В прави нещо трето, ще кажем, че историята разказва за двама братя, Виктор (Димитър Николов) и Филип (Мартин Димитров), които все още се справят с последствията от преживяна в миналото трагедия. Виктор работи в цветарница заедно с младата Ема (Елиза Матева), Филип е пиар на кмета на София и е обвързан със Соня (Глория Петкова) – успял мъж, който се опитва да помогне на брат си. В цветарницата, където Виктор работи обаче, има нещо специално – в задната част на помещението, скрита от околните, се крие тайната градина на Ема. И от тук започва всичко…

Най-прекрасното в „Безкрайната градина“ е неговата противоречива природа. По много параграфи не можем да наречем това добър филм – той има няколко основни недостатъка, които биха спънали всеки материал за киното. И въпреки това, той е натоварен с очарование и заряд, които нямат общо със сантименталността, или още по-малко със сляпото възхищение (което трябва да признаем, че върлува у нас) към режисьора, който идва от Франция и затова трябва да го хвалим. Не. Галин Стоев се справя добре с дебюта си в киното, просто защото е добър режисьор. И защото независимо от контекста или средствата, може да извади заспалото у нас.

4d21Infinite-Garden-filmstill-Color-01

Най-силната черта на филма е неговият образ. Картината. Това, което винаги е било най-важно в киното. Мисирков и Богданов успяват майсторски да представят всичките думи на Яна Борисова в картини. Тук не можем да не споменем и работата на Юлиян Табаков като художник и на сценаристите (Яна Борисова и Галин Стоев), които трансфомират всички условности в театъра и ги превръщат в конкретика, за да може добрият театрален продукт да се превърне в кино. В „Безкрайната градина“ декор, камера и режисьор са в перфектно взаимодействие, за да получи зрителят картина, която говори като персонаж. Няма да бъде пресилено да кажем, че някои кратки откъси във филма напомнят на филм на Уес Андерсън – контрастът, симетрията (или асиметрията), цветовете. За всичко това „Безкрайната градина“ може да бъде пример за добро българско кино, каквото от много време не бяхме виждали по екраните. Именно този ярък образ влияе на зрителя и работи в услуга на персонажите – показва ги по-добре, разкрива част от характера им. Доразказва вече намекнатото.

А намекнатото тук е прекалено много. Прекалено намекнато и недоизказано. Това е и моментът, в който „Безкрайната градина“ се препъва. Прекалено много образи, недостатъчно действие. Няма как да бъде казано по-кратко. Прекалено много хора с проблеми, но какво се променя като следствие на тези проблеми, не става ясно, освен при един от героите.

42426821_1382097705226170_6462877232934158336_n

Има и друг аспект на този въпрос обаче. Европейското кино (и особено френското) отдавна са доказали, че е възможно филм извън класическата драматургична рамка да бъде добър. Не е необходимо да има конфликт, действие, събития и всичко останало. Зависи от публиката. „Безкрайнта градина“ изисква друга настройка. Това е. Изисква отваряне на сетивата за красивото. Само тогава зрителят, заедно с актьорите, може да потърси убежище в някоя тайна градина. Да се спаси от демоните и от света, който е неприветлив. Просто трябва да бъдем готови да видим себе си там, да не пипаме нищо и да не бягаме, защото ще се събудим… И още няколко правила, с които ви съветваме да се запознаете като гледате.

„Безкрайната градина“ е хубав филм. Далеч не най-добрият, но определено най-обнадеждаващият от последните години. А нали това всъщност е смисъла на изкуството? Да излезеш променен, да събуди в теб дремещи усещания, лица, демони. „Безкрайната градина“ може да го направи. Това е хубав филм, след който виждаш света по различен начин. Някак по-плътен и по-смислен.

Информация за прожекциите на „Безкрайната градина“ на CineLibri 2018, вижте тук