Европа няма нужда от нови граници!

| от |

Онова, което доскоро беше немислимо, може да се окаже възможно: Шотландия би могла да стане независима държава. Но последното, от което Европа се нуждае в момента, са нови граници, пише в коментара си Кристоф Хаселбах от Дойче веле.

Някой явно иска да издига стени. Поне в преносния смисъл на думата. Лидерът на шотландските националисти Алекс Салмънд не иска, разбира се, да превръща древноримския Адрианов защитен вал в непропусклива граница между Шотландия и Англия. Салмънд обаче иска независима държава, която естествено би прокарала своите нови граници към Англия. Все едно колко пропускливи са те, самото им наличие ще постави мислена, а и практическа бариера между общности, които са свързани помежду си от над 300 години.

Възможно е ставащото в Шотландия да е само едно начало. Защото ако шотландците получат самостоятелност, как Испания би могла да откаже независимост на каталунците или на баските? И защо Фландрия да не се отдели от Белгия – един особено труден случай впрочем, защото Фландрия е по-гъсто населена и с по-силна икономика, докато Валония едва ли би могла да просъществува самостоятелно. Какво би станало в такъв случай с Валония? И дали някой ден на Бавария няма също да й хрумне да приеме прекалено буквално наименованието „самостоятелна държава“? /на немски: Freistaat – б.ред./ Дали и Южен Тирол и Бретан няма да решат да се обявят за независими?

Оплакванията на много от споменатите области, че са подтискани, са имали своето оправдание преди десетилетия и столетия, но не и сега. Днес Лондон вече не пречи на шотландските стремежи за самостоятелност, включително и в културната сфера. Нещо повече – отдавна вече те си имат и собствен парламент. С подобна самостоятелност се ползва и Каталуния. Регионалните правомощия за взимането на решения биха могли да се разширят и допълнително, както направи британският премиер Дейвид Камерън, макар и с голямо закъснение. Само че, за да се утвърди една общност в рамките на цялата нация, в днешна Европа вече не е нужно тя да има и самостоятелна държава.

Всичко опира до парите

От друга страна, финансовата криза показа, че когато ножът опре до кокала, подкрепа може да се очаква главно от националната държава, а не от ЕС. От британската помощ спечели впрочем и Кралската шотландска банка. Основният проблем както в Каталуния, така и в Шотландия или Фландрия явно е следният: един относително заможен регион иска да запази своето благосъстояние само за себе си, вместо да го предава на централната власт за разпределение измежду всички останали. Но нима това е основателна причина да се иска независима държава?

Икономическият аргумент и бездруго е доста слаб. Защото ако Шотландия се отдели от Обединеното кралство, както Шотландия, така и Кралството като цяло ще се окажат с отслабени позиции. Разходите ще се удвоят – при наличието на две отделни правителства със съответните им отделни министерства, две отделни армии, две отделни администрации. А вследствие на независимостта биха възникнали и редица въпроси, на които все още не е намерен отговор.

Например, може ли да запази даден гражданин британското си гражданство, ако живее в Шотландия? Как ще се поделят общите фирми и общите дългове? Каква валута ще има новата държава? /Салмънд иска да запази британската лира, но Лондон е против./ Ще трябва ли Шотландия наново да кандидатства за членство в НАТО и в ЕС? /Досегашният председател на ЕК Жозе Мануел Барозу заяви, че Шотландия ще трябва да мине по обичайната процедура за приемане; и в такъв случай дори само една-единствена страна-членка, например Великобритания или Испания, би могла да осуети приема в общността, налагайки своето вето./

Много открити въпроси

Дори ако повечето въпроси се решат с помощта на добра воля, сегашната несигурност вече оказва неблагоприятно въздействие над британската валута и британската икономика. Ако референдумът за Шотландия бъде спечелен от привържениците на отделянето й от Обединеното кралство, това неминуемо ще доведе до продължителен период на „вакуум“, както и до още по-големи икономически сътресения. И за какво е всичко това? Предимството, което ЕС има даже в очите на евроскептичните британци, е вътрешният пазар, свободата на придвижване за лица, фирми и капитал в рамките на ЕС.

Много по-добре от европейския вътрешен пазар вече функционират малките национални вътрешни пазари, например британският между Шотландия и останалата част от Обединеното кралство. Да се попречи на тази свобода с нови граници би означавало връщане към миналото на раздробените държавици. Европа няма никаква нужда от нови граници. Скъпи шотландци, Адриановият защитен вал е на повече от 2000 години и е включен в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство. Нека той да си остане единствено туристическа атракция!

 
 

Най-доброто от ангелите на „Victoria’s secret“ в Шанхай

| от chr.bg |

Ангелите на „Victoria’s secret“ дефилираха за първи път в Шанхай, макар и няколко от звездите да пропуснаха шоуто, като манекенката Джиджи Хадид и певицата Кейти Пери, предаде Ройтерс.

На препълнения стадион в Шанхай шоуто откри британският певец Хари Стайлс. Последва 45-минутна програма с музика, танци и светлинни ефекти, на фона на които преминаваха манекенките със сексапилното бельо на марката.

Бразилската манекенка Лаис Рибейро представи „Фантастичния сутиен“ от злато и скъпоценни камъни с цена 2 милиона щатски долара, съобщи Контактмюзик.

Сутиенът „Champagne Nights“ е изработен от бижутерската компания „Муауад“. Той е обсипан със скъпоценни камъни с тегло над 600 карата. Творението представлява сложна плетеница от златни листа със свързваща презрамките огърлица, осеяни с диаманти, жълти сапфири и сини топази. Изработката на „Фантастичния сутиен“, обсипан с близо 6000 скъпоценни камъни, е отнела 350 часа.

В дефилето на „Викторияс сикрет“ участваха „ветеранките“ Адриана Лима, Алесандра Амброзио, Лили Олдридж, Стела Максуел, Тейлър Хил, Джасмин Тукс. Амилна Естевао беше една от дебютантките.

Преди шоуто обаче стана известно, че Джиджи Хадид и още няколко манекенки, както и певицата Кейти Пери няма да участват в него, заради „политическата чувствителност“ на домакините, предаде Ройтерс.

Кейти Пери изпадна в немилост, след като на концерт през 2015 г. засвидетелства подкрепата си за Тайван – самоуправляващ се остров, който Китай смята за своя територия.

Джиджи Хадид си спечели неодобрение, когато в сайта Инстаграм беше публикувано видео, в което манекенката присвива очи, докато държи бисквита с формата на Буда. Това шокира местните потребители на интернет и тя беше обвинена в расизъм. Миналата седмица Джиджи Хадид съобщи в Туитър, че няма да участва в шоуто. Още няколко манекенки не получиха визи.

 
 

Как се возвисихме с „Ибах ва“

| от Големият Лебовски |

Едноименната екранизация по успешния, уважаван и четен роман на Милен Русков „Възвишение“ се превърна в успешен, уважаван и гледан филм. Екранната версия допълнително засили поп-културното влияние на книгата и изведе специфичните лексикални достойнства на произведението в зоната на вайръл явленията. Влизането на „Възвишение“ в салоните, предшествано от солидна и наситена рекламна кампания, възвести новооткритата народна любов към архаичния български език от епохата на възраждането през XIX век, когато се развива действието в романа и филма.

Возвисяването на славата на старинните думи очаквано стигна своята сублимация там, където се пресичат хумористичното, сексуалното и забраненото – в многопластовия и епичен израз „Ибах ва!“. Едновременно дълбоко българско и универсално заклинание с древен дизайн и всеобхватно влияние върху колективното въображение, „Ибах ва“ може да бъде заплаха, пожелание, дистанциран коментар, зрелищна проява на вътрешния монолог, езиков инструмент за надъхване, запазена словесна марка на персонаж и монументален слоган от народа – за народа.

„Възвишение“ – особено в своето литературно проявление –  притежава многобройни интересни изречения и думи, но именно „Ибах ва“ бе призвано да остави трайна следа в публичната среда и да заживее свой собствен живот в зоните на (сравнително) свободно общуване, които наричаме социални мрежи и медии. А по-точно –  в така наречените български Facebook и българския Twitter. Това са тези анклави от дигиталните корпоративни гиганти, където се общува основно на български – с кирилица и шльокавица, примесени с пиктограмите на емотикон-манията.

Употребата на закачливия израз в дните преди и след премиерата на филма драматично нарасна. Цитатът премина през задължителните за кибрер кьошетата на интернет-а трансформации – от класическото и точно предадено „Ибах ва“, през шльокавизираното Ibah va и емотиконизираното IbahvaLOL:)))

Много пъти изразът е ползван, за да онагледи директна препратка към „Възвишение“ – хората са гледали филма, или препрочели книгата, и нямат търпение да дестилират всичко важно в кратък забавен пост. А „Ибах ва“ съвсем неиронично е есенциална отправна точка – в тази иконична и богата на символизъм композиция от букви са събрани някои основните художествени цели на романа и филма: хумор и стремеж към автентичност.

Изразът бързо зарази говоренето и надскочи цитирането, директно обвързано с „Възвишение“, за да се засели във всякакви поводи, примери и ситуации. „Пак ли се напихте? Ибах ва!“ , „Ибах ва, как ме излъгахте“, „Що не ми лайквате снимката, ибах ва“… Поквареното пожелание има универсално приложение и като всяка по-качествена и брутална псувня ще се радва на дълъг културен живот.

За разлика от някои наистина архаични и отпаднали от лексикона думи в романа, „ибах ва“ представлява лека модификация на израз, използван широко и дълбоко в съвременното неформално българско общуване. Ала в тази си вариация звучи някак по-забавно, по-допустимо и почти “фемили френдли“. Променете две букви – e вместо и, и вместо второто а –  и получавате правилния от днешна жаргонна (и софийска) гледна точка, но доста по-вулгарно звучащ вариант.

Освен като възрожденска препратка, „Ибах ва“ работи и като референция за функциониращи и днес български  диалекти. В някои региони изразът се ползва така и сега, а това го натоварва с допълнителен комедиен пласт.

„Възвишение“ удари лексикалния поп-културен вайръл джакпот с „Ибах ва“. Популярността на цитата е пример за влиянието, което успешни местни филми са в състояние да упражняват върху общуването. Преди години „Мисия Лондон“ постигна подобен резултат с репликата на Коцето Калки „Найс, а“. Няма нужда тези изрази да бъдат оригинални идеи на сценаристите. Понякога е достатъчно да вземат нещо интересно от някоя ниша, периферия или субкултура, да капитализират върху неговия мейнстрийм потенциал и да го превърнат в национално  жаргонно явление.

В друи случаи имаме жаргон, който директно „прави“ филмите – само си спомнете за режисьорския опит на Влади Въргала, озаглавен „Шменти капели“.

Тарикатските, гъзарски и готини изразчета са изключително важни за българското кино. Успешните филми в ново време са изключителна рядкост, а липсата на качествени сценарии е голяма беда за местната „индустрия“. Но ако успеете да поръсите своя филмов или тв диалог с лесно запомнящи се, забавни, органични и пристрастяващи реплики, значи сте си отворили път към сърцето на публиката. В някои случаи отделни расови цитати може да имат по-силна роля за представянето на един филм от други много по-важни елементи като режисура и операторска работа.

 

Българското кино разполага с богат каталог от реплики, които са се вградили в културната памет и лексика на нацията и много от тях играят с жаргона, битовите ситуации или са с комедиен дизайн :  „Риба, ама цаца…“(“Кит”, 1970) , „Турското ни кафе е виетнамско“ (Селянинът с колелото, 1974), „Въх, уби мъ!“ (Криворазбраната цивилизация, 1975), „Аз, например може и да не съм прав, но кюфтетата без лук не ги одобрявам“ (Вилна зона, 1975) „Може да е “Сейко”, но е назад“ и „Аре прего, ма!“(Оркестър без име, 1982г.) “ – Ама и между софиянците имало големи серсеми. – Има. Големи серсеми. То повечето сме от селата, ама има“(Баш Майстора – На море, 1982), „Тате каза, че ще ми купи колело, ама друг път!“ (Куче в чекмедже, 1982), „Като говориш с мен, ще мълчиш!“ (Дами канят, 1980)

 

„Ибах ва“ също се возвиси до пантеона на бг жаргона и задължителните филмови реплики местно производство.

 

 

 
 

Най-добрите филми на Тарантино

| от chr.bg |

Куентин Тарантино е режисьор, сценарист, актьор и продуцент с един от най-уникалните стилове в света на киното.

Той е известен и с щедра употреба на насилие, театрални количества кръв и дълги бойни сцени, супер саундтраци и придирчивост към актьорите, с които работи.

Тази година стават 25 години от „Reservoir Dogs“ и по този случай ще погледнем наза към творчеството на Тарантитно. Ще видим какво е направил от тогава до днес и ще подредим работата му по качество.

Кой филм ли е номер 1?

 
 

Почина Дейвид Касиди

| от |

На 67-годишна възраст почина американският певец и актьор Дейвид Касиди, звездата от телевизионните серии от 70-те „Семейство Партридж“, съобщиха информационните агенции, цитирайки семейството и пиарът му.

Касиди е починал в болница във Флорида, където постъпи миналата седмица в критично състояние, страдайки от полиорганна недостатъчност. През февруари актьорът каза пред медии, че спира сценичните си изяви, защото страда от деменция.