„Нова Европа“ е заплашена от разрушение, съобщава телевизия „Евронюз“, визирайки моста на река Дунав, свързващ България и Румъния.
Откритият неотдавна мост е изграден със сериозни дефекти. Експертите на българското министерство на транспорта са открили около 20 недостатъка, които могат да предизвикат внезапното срутване на съоръжението.
Строителството на моста беше завършено през април 2013, а неговото официално откриване се състоя през юни, отбелязва още в репортажа си „Евронюз“.
„Дунав мост 2″ е част от Паневропейския транспортен коридор №4 и има ключово значение за транспортната инфраструктура на Югоизточна Европа.
Мостът е дълъг 1971 м., включва две пътни ленти във всяка посока, единична електрифицирана железопътна линия и велосипедна алея. Той свързва градовете Видин и Калафат.
Толкова сме свикнали с факта, че по мачове стават простотии, че вече неща от типа на „извадено око“, „счупен крак“, „откъснат палец“, „натрошен рейс“ пр. явления по време на вечното дерби са станали нормални.
Все едно е супер в реда на нещата в деня, в който Левски и ЦСКА играят, движението в центъра да е почти невъзможно, през Борисовата да не се минава и половината град да е пълен с фанатизирани фенове, лошо гледащи полицаи и наплашени граждани.
Инцидентът с бомбичката, гръмнала в окото на полицайка, влезе в новините, но и някак си съвсем естествено се вписа в разбирането, че „така е на мач“.
Хайде сега да повторим думата. Мач. Не война, не терористичен акт, не бомбардировка. Мач! Някакви момчета, които пет пари не дават за футбола, замятат крака, чакайки мъката да свърши и да ходят да се успокоят между гърдите на плеймейтка в черно сепаре с бял прах по масата. Докато те вяло подтичват на терена, натопорчени и възбудени младежи с настръхнли зърна (и в по-лошия случай: възрастни мъже с вехти тениски и избелели мастилени черепи по пъпчасалите рамене, правени от Емо, който се е учил да татуира в затвора) ръсят слюнка и псувни по червените или сините си шалчета, след което отпушват насъбрания екстаз в селска агресия.
Около стадиона има стотици полицаи, които вместо да си вършат другите неща, като например да гледат в една точка в мизерното районно, стоят като истукани и гледат мрачно. От една страна, защото си искат при точката, от друга – защото знаят, че по време на мача или след него вероятно ще им се наложи да поработят. Някои от тях, в които садистичното начало е засилено, сигурно са доволни, че ще имат възможност да разбият нечия обръсната глава с палка, но повечето са по-скоро отегчени.
Това е ситуацията на всеки мач на Левски и ЦСКА от много години насам.
Вече почти няма и да чуете „Само Левски“ или „Само ЦСКА“.
Призивите на „положително подкрепление“ отдавна са отстъпили на далеч по-звучните „К*Р за Левски“, „Копелета сини, всичко е червено“, „Гунди ви зове, на синьото небе“, „Чорба-м*нет“ т.н. Има и още, но те не може да се напишат в уеба.
Иначе мога да събера смелост и да напиша „Здравейте, аз съм Цвети и имам приятели-ултраси“. Наистина. Имам. От Левски съм, защото баща ми е от Левски, но пък имам приятели от агитката на ЦСКА. С тях съм пила бира, ходили сме на море и си ходим по рожденните дни. Не знам дали такова нещо като „бивши ултраси“, но те от години не ходят по мачове. Следят мачовете и отбора си, но са прекалено заети да правят пари или деца, или и двете. И въобще да си живеят живота.
А сред масата мутри, рецидивисти и комплексирани хулигани, живеенето на живота остава на заден план.
Тъжната истина е, че във футболните мачове между Левски и ЦСКА отдавна няма спорт. Това е война. Многогодишна война между две групи от една и съща субкултура: такава, която не среща своя естествен край, защото се предава от едно поколение на следващо. А както казва един от приятелите ми, за които говорех, „да бъдеш част от това създава чувство за принадлежност, сила, значимост – неща, които много от тези момчета няма къде другаде да получат“.
Наежваме се, когато Тръмп бомбардира Сирия, за да не се обиди Путин и да стане Трета Световна, и се подмокряме, когато Ким Чен Ун прати ракета в задния двор на Белия дом, а в същото време толерираме една реална, макар и жалка в мащаба си, война, чиито военни действия се реализират редовно в центъра на града ни.
В колата си имам диск на Lasthope и обикновено превъртам песента „F*ck Police“ по няколко пъти. Отношението към органите на реда обаче в този казус не е водещо. Водещ е фактът, че една жена, която е била на работното си място, е претърпяла и ще претърпи още цифра очни операции с надеждата, че ще си възстанови зрението.
Тя е жертва на война. И то такава, която може да се предотврати. Аре да ги забраним тия мачове.
Paramount Pictures ще финансира, а по-късно и разпространи филм за живота на легендарния Елтън Джон. В главната роля е Тарън Егъртън („Кингсман“ и „Еди орелът“).
Режисьор на биографичната лента е Декстър Флетчър, който направи и „Бохемска рапсодия“ за живота на друг британски певец Фреди Меркюри от групата „Куин“.
Сценарият е написан от Лий Хол, автор на сценария на „Били Елиът“, заяви говорител на „Парамаунт“ пред АФП, потвърждавайки информацията от уебсайта Deadline.
Началото на снимките е насрочено за това лято, каза Paramount за филма, продуциран от Marv Films и Rocket Pictures, продуцентската компания на Елтън Джон, която е присъединена към проекта.
71-годишният певец съобщи в края на януари, че започва през септември последното си световно турне, в което има около 300 дати. То ще завърши през 2021 г.
За над петдесетгодишната си кариера Елтън Джон е продал повече от 250 милиона записа.