Евробарометър: Опазването на околната среда е важно за европейците

| от |

Три години след последното подобно проучване на „Евробарометър“ е ясно, че въпреки икономическата криза европейците са все така загрижени за околната среда, съобщават от пресслужбата на Европейската комисия. Огромно мнозинство от 95% от 28 000 интервюирани граждани твърдят, че лично за тях опазването на околната среда е важно, а мнозина смятат, че може да се направи повече.

Европейският комисар по въпросите на околната среда Янез Поточник заяви: „Хубаво е, че дори в трудни времена има такава солидна и широка подкрепа за опазването на околната среда. Хората са особено загрижени за замърсяването на въздуха и водата, за химикалите и за отпадъците, и смятат, че всички ние трябва да правим повече усилия в тази област.

Голяма част от анкетираните споделят виждането, че ефективното използване на природните ресурси (79%) и опазването на околната среда (74%) могат да доведат до засилване на икономическия растеж. 80% смятат, че икономиката влияе на качеството им на живот, 75% мислят, че състоянието на околната среда има подобно влияние, а 77% от гражданите на ЕС вярват, че екологичните проблеми се отразяват пряко на ежедневието им. Най-голяма е загрижеността за замърсяването на въздуха (56%) и водата (50%), както и за генерирането на отпадъци и изчерпването на природните ресурси.

Все повече хора (59%) смятат, че социалните и екологичните фактори трябва да бъдат поне толкова важни, колкото икономическите критерии при измерването на напредъка на страната им. По отношение на разходите и инвестициите на публичните органи, 59% са на мнение, че съображенията, свързани с околната среда, трябва да са по-важни от цената на даден проект.

Още повече граждани, отколкото през 2011 г. (75%), заявяват, че са готови да купуват екологосъобразни продукти, дори ако струват малко повече. Огромно мнозинство (93%) смятат, че големите замърсители трябва да компенсират екологичните щети, които причиняват. Въвеждането на по-тежки глоби за нарушителите се счита за най-ефективния начин за справяне с екологичните проблеми.

85% от европейците мислят, че могат лично да допринесат за опазването на околната среда. Повечето от тях се насочват към екологосъобразни действия и поведение. Най-популярни сред тях са разделянето на отпадъци за рециклиране (72%), ограничаването на потреблението на енергия (52%) и ограничаването на потреблението на вода (37%). Въпреки че повече граждани чувстват, че са добре информирани за околната среда като цяло, 39% смятат, че липсва информация за въздействието върху здравето на химическите вещества, използвани в продукти за ежедневна употреба.

Значителна част от хората смятат, че може да се направи повече за опазване на околната среда. 77% намират, че големите компании не правят достатъчно, а 70% мислят същото за правителството на своята страна. 65% смятат, че самите граждани могат да направят повече. Основните приоритети, посочени за гражданите, желаещи да помогнат за опазване на околната среда, са сортирането на отпадъците за рециклиране (54%), намаляване на битовото потребление на енергия (39%) и използване на обществен транспорт (39%).

77% от гражданите на ЕС смятат, че европейското законодателство в областта на околната среда е необходимо за опазване на околната среда в тяхната страна, а 60% смятат, че решенията в областта на околната среда трябва да се вземат съвместно в рамките на ЕС. 79% мислят също, че ЕС трябва да може да проверява дали законите за околната среда се прилагат правилно в тяхната страна. 84% искат повече средства на ЕС да бъдат отделяни за подпомагане на екологосъобразни дейности. Освен това мнозинството граждани (56%) искат ЕС да полага още повече усилия за защита на околната среда.

 

С Агенция Фокус

 
 

Люк Бесон и Жан Дюжарден в нов неясен, но интересен проект

| от chronicle.bg, по БТА |

 

Френският режисьор Люк Бесон работи над пилотен епизод за сериал на телевизия Ей Би Си, който ще е с участието на носителя на „Оскар“ Жан Дюжарден, предаде Франс прес.

Сериалът, озаглавен „Френският детектив“, е адаптиран по романи на Джеймс Патерсън, в които се описват приключенията на парижкия детектив Люк Монкриеф. Той започва да работи в нюйоркската полиция, за да загърби мрачното си минало. Сериалът ще покаже как Монкриеф и колежката му се опитват да открият извършителите на сложни престъпления. Повече подробности не се съобщават.

Става въпрос за първата роля на Дюжарден в американски телевизионен сериал и за първия сериал, заснет от Бесон – най-популярния в САЩ френски режисьор. Той получи ласкави отзиви в САЩ за филмите си „Люси“ и „Твърде лично“.

Жан Дюжарден е сред малкото френски актьори, отличени с награда „Оскар“ – за ролята си във филма „Артистът“ през 2012 г.

 
 

Илон Мъск показа първия си електрокамион

| от chronicle.bg |

Компанията Tesla демонстрира първия си електрически камион с автопилот. Това стана на официалния сайт на Tesla. „Докато обикновените камион имат дизайна на хамбар, камионът Tesla е конструиран като куршум”, похвали Илон Мъск новия транспорт.

За техническите характеристики на камиона Мъск заяви, че той може да измине 500 мили – над 800 километра с едно зареждане. Това камионът може да осъществи с максимален товар и най-високата си възможна скророст. Според Мъск голямата част от товарните камиони пътуват на маршрут с дължина около 250 мили, така че неговият камион ще може да иде до нужния пункт и да се върне без допълнително зареждане. Камионът има четири независими двигателя – по един на всяко задно колело. Той ще може да достига скорост от 60 километра за пет секунди.

768x432

Масовото производство на камиона ще стартира през 2019 г.

Както пише Bloomberg, компанията е работала над новото возило две години. Въпреки че батерията на камиона е много скъпа – сто хиляди долара, той все пак прави икономии, защото се спестява заплатата на шофьора и се пести от бензин. Tesla планира да направи камионите напълно автономни през 2020 г.

 
 

Ела Фицджералд, Нина Симон и Далида „пеят“ на Киномания

| от chr.bg |

Ела Фицджералд, Нина Симон и Далида „пеят“ на Киномания. Филми за легендарните изпълнителки са в рубриката „Музикално кино“ на фестивала, съобщават организаторите.

Документалният „Ела Фицджералд: Струва си да живееш“ на Шарлот Зуерин описва шеметната кариера на уникалната джазпевица. Продукцията е номинирана за „Грами“ за музикален филм и е с участието на Рей Браун-син, Оскар Питърсън, Андре Превен и гласа на Тони Бенет.

Освен с талант, Ела Фицджералд печели публиката и с огромния си артистизъм и любов към пеенето, което личи във всяко нейно изпълнение. През 50-те и 60-те години на миналия век по популярност може да й съперничи единствено Франк Синатра, а записите й на песните на Коул Портър, Айра и Джордж Гершуин и Роджърс и Харт са изключително успешни. Киномания представя филма по случай 100-годишнината от рождението й – на 26 ноември от 11.30 ч. в кино „Люмиер Лидл“.

Зоуи Салдана играе Нина Симон в едноименния филм на Синтия Морт, който е в кино „Люмиер Лидл“ на 18 ноември от 15.00 часа. Участват и Дейвид Ойелоуо, Роналд Гътман, Кийт Дейвид, Ела Джойс, Ела Томас, Майк Епс, Майкъл Вартан. Филмът проследява най-славните години на изключителната певица и пианистка, с истинско име Юнис Катлин Уеймън и 15 номинации за „Грами“, психическите й сривовете и намирането на пътя обратно към себе си с помощта на Клифтън Хендерсън, неин асистент и мениджър.

„Далида“ на Лиса Асуелос пресъздава трагичния живот, завършил със самоубийство, на една от най-известните френски певици от края на 50-те до 80-те години, продала над 170 млн. плочи в целия свят. „Далида“ – от афиша на Фестивала на френския филм в рамките на Киномания, може да се види в „Люмиер Лидл“ на 20 ноември от 20.30 часа.

Сред докосващите душата заглавия на Киномания е и „За паметта и музиката“ на Ричи Адамс по романа на Никълъс Базан, директор на Центъра по неврология към Луизианския държавен университет. Вдъхновен е от научно изследване, но се превръща в красива, вълнуваща история за Ню Орлиънс и джаза, направил го известен. Талантливата Онжаню Елис е в ролята на Уна Вида – джазпевица, която пее по улиците на Френския квартал и страда от болестта на Алцхаймер, заради която е загубила и майка си. Неврохирургът д-р Крус не остава безразличен към историята й и се стреми да й помогне. Прожекцията в „Люмиер Лидл“ е на 29 ноември от 21.00 часа.

 
 

„Проблемът не е в цигарите“, каза той и запали фаса от земята

| от Евелина Бонева |

Ставам сутринта на 16 ноември. Влизам в хола, паля цигара и чета, че било ден против тютюнопушенето. Писна ми от тия против нещо си. Ден против алкохола, ден против секса, ден против канализационните шахти.

Никога не съм се опитвал да откажа цигарите и не мисля и да се опитвам. Знам, че са вредни, но реално не ми пречат. Доставят ми удоволствие, част са от идентичността ми, успокояват ме, дават ми самочувствие и не мисля, че ми пречат или че аз преча на някого с тях.

Оправям се за работа набързо, взимам душ, слагам храна на котката и излизам. Точно съм стигнал до първия етаж и се сещам, че не съм взел боклука, а имам някакъв страх, че няма да съм загасил някой фас, боклукът ще се подпали и котката ще изгори. Връщам се до четвъртия етаж, подпирам се на вратата и дишам две минути преди да вляза. Проклетите стълби все едно стават все по-високи и все повече, може би все пак трябва да започна да мисля за смяна на жилището с място, на което има асансьор. Събувам се, защото мразя да влизам вкъщи с обувки и всичките им бактерии, взимам проклетия боклук и отново слизам.

Тръгвам по улицата, днес съм с тролея. Виждам го отдалеч и понеже закъснявам, тичам, за да го хвана, само че явно не съм достатъчно бърз и го изпускам. Дишам тежко, паля цигара.

Пристигам в офиса, отварям си мейла. 16 непрочетени съобщения, май ще изпуша една цигара и после ще ги отварям. Отивам в кухнята, мамка му! Забравил съм си запалката. Обикалям офиса да искам от колегите запалка, но никой няма! Проклетите непушачи с тяхната претенция и снизходителна физиономия, когато казват „Нямам огънче“. Загрявам котлона в кухнята, на който колежките си топлят обедните супи, паля оттам, само че си опарвам пръста.

Налага се да сляза до аптеката да си купя лепенка, защото ме боли.

Като се връщам на бюрото, пристига шефът, който иска някакви неща. Това ме изнервя и ми се допушва, мамка му! Свършили са ми цигарите. Слизам до долу, времето никак не е готино. Вали суграшица, тротоарът е една огромна локва с кал. Взимам си цигари и се връщам в офиса. Преди да започна да бачкам, си прехвърлям цигарите в табакерата, защото гнусните, порнографски снимки с операции на бели дробове и давещи се деца ме отвращават.

Синът ми е на 3 години, а не съм забелязал да се дави от цигарения дим вкъщи. Дави се, когато е болен, което се случва през една седмица, когато ходи на детска градина. А децата там не пушат. Изводът? Проблемът е в детските градини, а не в родителите-пушачи.

Фейсбук е пълен с призиви да не се пуши днес, защото е ден против тютюнопушенето. Майка им стара, все едно светът няма по-големи проблеми и точно цигарите са най-голямата драма. Или все едно непушачите не умират от рак. Дядо ми пушеше като комин, а живя до 88. Брат му също пушеше и умря от рак на 49. Изводът? Все едно е.

Следобед имаме оперативка и когато се опитвам да взема думата, се задавям и кашлям 20 минути. Докато се съвзема, оперативката е свършила и всички най-досадни задачи са делегирани на мен. Никаква колегиалност.

Краят на работното време е близо, довечера съм на парти. Сипвам си едно малко уиски, паля цигара и е време да тръгвам.

Жена ми идва да ме вземе с колата, мрънка, че като вляза, колата се усмърдява на цигари. То и нейният дъх не е много готин сутрин, ама нищо не казвам.

Партито е в няк’ъв салон за „ивенти“, където не се пуши. Липсват ми старите времена, когато се пушеше навсякъде. Жена ми казва, че тогава е трябвало да си пере дрехите, с които е била на заведение същата вечер и да си мие косата, защото й вони възглавницата. На мен никога нищо не ми е воняло, аман от претенции.

Излизам навън да пуша, а времето вече съвсем се е скапало, вали сняг и е сигурно -30 градуса. Умирам от студ, освен това няма кой да ми прави компания. Здравословното стана модерно. И какво? Да не би хората да са станали по-здрави?

Вече съм подпийнал малко, тръгваме си и вървим към таксито. По пътя си изпускам фаса, а ми е последен. Срам не срам, вдигам го от земята и си го допушвам.

„Добре бе, не влизаш в обувки вкъщи, защото има бактерии, переш хавлиените кърпи през ден, а пушиш фас от земята, не разбирам“, мрънка жена ми.

„Не разбираш, защото не си пушач, затова не разбираш“.

Малко ме изнервя. Май ще спрем на някоя бензиностанция да си взема цигари за вкъщи.

Лягам си малко кисел. Жена ми е спряла да се цупи и май се опитва да ме прелъстява, само че съм ужасно изморен. Тя обаче настоява. Изпълнявам съпружеските си задължения, само че се изморявам драматично, а тя не иска да е отгоре. Женският егоизъм няма край. Имам чувството, че ще умра всеки момент. Може би мъжете след 30 трябва да са по-внимателни със секса, реално това е много сериозна физическа активност, която води до задух и сърцебиене.

Когато сърцето ми възвръща нормалния си ритъм, заспивам веднага. Чувал съм, че хората, които са отказали цигарите, често сънуват, че пушат. А аз сънувам, че съм на онзи плаж с надвесена над хамак палма, който сте виждали на всички картички и уолпейпъри. Лежа на хамака, гледам небето и пия коктейл от кокосов орех. Добре е , че нямам намерение да спирам да пуша.