“Евреин гаден, ти си жертва!“

| от |

В германските училища няма антисемитски тенденции – може би, защото не се води официална статистика за подобни прояви. Реалността обаче е друга – особено там, където има много деца на мигранти, пише Дойче веле.

Педагозите знаят, че из училищните дворове думата „евреин“ междувременно се е превърнала в нещо ругателно: „Евреин гаден, ти си жертва!“ Още по-груби неща могат да се чуят най-вече в училищата с голям брой мигранти – например в Берлин. Ето какво казват в една анкета ученици, без особено да се притесняват:

„Изобщо не мога да понасям евреите. Симпатични, несимпатични – все ми е тая. Всичките са някак си… мръсни“.

„Марлборо и всичките тези… цигари са техни. Макдоналдс също. Евреите притежават почти всичко.“

„Ако евреин стъпи в нашето училище, ще го млатят до смърт. И аз бих го млатил“ /смее се/.

„Евреите се капути!“

„Ще шибам всички евреи… честно ти казвам!“ /смее се/.

Еврейката Жаел* (името е променено от редакцията) е учителка в Северна Германия. Тя преподава в училище с голям брой деца на мигранти от турски и арабски произход. Затова не се осмелява открито да признае религиозната си принадлежност. „Учениците не знаят, че съм еврейка. Много ми е трудно да кажа пред тях, че съм еврейка“. Тя се съгласява да даде интервю само при условие, че няма да бъдат споменавани името и родният й град.

Преподавателката по немски и английски иска да избегне проблеми с училищното ръководство и преди всичко с учениците. Тя смята, че много от антисемитските изказвания не се просто фрази на пубертиращи ученици. Спомня си как един ученик от афганистански произход й казал, че ненавижда евреите: „Каза, че ако срещне евреин, веднага ще го убие. И това не беше само перчене на пубертет, а начин на мислене. При това ставаше дума за много амбициозен ученик, който искаше да завърши с отличие, за да стане лекар и да замине за Сирия“, казва учителката.

Обиди, унижения, страх

Берлинчанката Симоне Б. знае какво преживяват педагозите, които не крият, че са евреи. Тя също не желае да се споменава истинското й име: „В близост до училището стояха група ученици, на които също преподавам. Аз бях единствената, която в този момент преминаваше наоколо. От отсрещната страна на улицата те започнаха да викат: „Еврейката, еврейката!“. Учителката разказва и за сексистки обиди: „На дъската в класната стая бяха изрисувани полови органи и до тях бе изписана думата „евреин“ със знак на равенство помежду им“, казва тя. В часовете тя нерядко чува учениците да разказват всевъзможни съзаклятнически теории с антисемитски характер, изпълнени с омраза към евреите и Израел. Когато обаче се опитва да сподели възмущението си от това пред колеги в учителската стая, най-често се натъква на мълчание.

Хана К., която преподава в същото берлинско училище, споделя подобни неща. Тя също иска да остане анонимна. 32-годишната преподавателка е работила в друга федерална провинция преди да се премести в Берлин: „Най-лошото е, че нито тук в Берлин, нито в другите училища преди, не срещаш подкрепа от колегите. Винаги си оставаш сам. Никак не ми се иска, когато споделям подобни неща, колегите да казват: „Ох, пак иде оная с нейните проблеми“.

И това не е единичен случай. Жаел също се натъква на резервираност от страна на колегите, когато иска да сподели някои свои неприятни преживявания: „Колегите ми обикновено само вдигат рамене и ме съветват да не обръщам внимание. Казват, че не бива да им отделям толкова много внимание. Това издава безпомощност, защото колегите ми явно не знаят как да реагират на антисемитизма на учениците. Смятам, че има нужда от специално обучение в тази насока“, казва Жаел.

Запознати ли са училищните власти, а и министерствата на образованието с тези проблеми? В Берлин например няма дори статистика за антисемитските прояви в училищата, и то независимо от факта, че училищните директори са длъжни да съобщават за подобни прояви. Мнозина от тях просто си спестяват попълването на формуляри, или пък се страхуват за имиджа на училището си. Ето защо в Берлин се регистрират годишно едва 6 до 8 антисемитски прояви, които на всичкото отгоре попадат в един кюп с дяснорадикалните изстъпления. А това затруднява анализирането на антисемитските тенденции сред подрастващите.

Липса на интерес?

Райнхолд Райтшустер от отдела за образование към берлинския Сенат обяснява: „Не е тайна, че има подобни инциденти, но за нас е много трудно да разграничим съвсем точно кое е десен радикализъм, и кое – антисемитизъм“, казва той. Според берлинските училищни власти, темата за антисемитизма е достатъчно добре застъпена в обучението на учителите. Освен това имало и много училищни проекти срещу антисемитизма. Някои учители-евреи обаче оспорват това твърдение.

Хана К. например твърди, че темата за омразата на мигрантите към евреите се разглежда съвсем повърхностно: „Всичко беше обявявано за дяснорадикални, неонацистки тенденции – нито дума обаче не се спомена за мюсюлманския антисемитизъм“, казва тя. Миналата есен Хана К. разпространила писмо до различни вестници и политици, за да обърне внимание на проблема с антисемитизма сред учениците. И до ден днешен не е получила отговор от никого: „Имам чувството, че никой не се интересува от това“, казва тя.

 
 
Коментарите са изключени за “Евреин гаден, ти си жертва!“