Евгени Динев от здрач до зори

| от |

„Попаднах насред зимна виелица на билото на Стара планина. Видимостта беше не повече от метър, затъвах в пресния сняг, вятърът бръснеше като скалпел, но въпреки това беше някак тихо и красиво. Природата шептеше успокоително, докато със сетни сили се опитвах да се измъкна от кошмарната ситуация.“

Това е един от случаите, в които природата, като единствен придружител и подкрепа на Евгени Динев, си позволява да му шепне. Разказът му звучи смразяващо, дори в днешния юлски ден.

В други случаи природата му е крещяла, в трети е била безмълвна – разбира се, метафорично казано. Допуснала го е толкова близо до себе си, защото я снима почти непрекъснато и я изкарва все по-красива и по-красива във всичките й състояния. А тя, като изконно женско начало, обича да изглежда неотразимо.

Евгени е личният й фотограф. Отдал й се е изцяло още преди десетина година, когато открива, че особено го увлича да я дебне през обектива.

Затова й тя му говори понякога, а той я снима ли снима – в екстремни ситуации и в моменти на пълен покой, тя му показва тайните си цветове, които простото око понякога подминава.

Евгени Динев е от Бургас. Започва да създава своите фотописи в онези смутни времена, когато дигиталната фотография вече е започнала да измества аналоговата. Все още смартфоните и фейсбук не са били измислени, спомня си той. И обратно на тенденциозната свръхкомуникативност и оживеност, която предлага града, природата удобно се намества в личното пространство и ежедневието на фотографа, който до голяма степен пренебрегва урбанистичната култура и се отдава на истинска авантюрата с Нея – само с фотоапарат и топли, чисти дрехи в сака.

Казва, че преследва една магия. За хората, които отдавна не вярват във вълшебства, това може да звучи твърде префърцунено и арт, но един поглед към снимките му доказва, че все още има подобни висши сили.

„Магията е в светлината, в умението да я уловиш. Преимуществото на изгрева, е че тогава природата се пробужда. По листата има роса, в долината се носи ефирна мъгла, липсва човешко присъствие…“, казва Евгени, сякаш лобирайки за изгрева и новия ден пред красотата на интимните залези. И за да е по-интересно, Природата му прави пореден сюрприз. „Последно бях приятно изненадан от поразителен залез насред живописно лавандулово поле“, досеща се той.

Такава е тя, природата. Има си приказка с Евгени. Някак по специален начин протичат срещите и разговорите им. Двамата често си мълчат, но се чуват и виждат чрез други сетива. И макар да не ти се налага да бързаш заради Нея, има нещо, което можеш да изпуснеш.

„Когато съм с фотоапарата, не съм просто на разходка, трябва да бързам, за да хвана хубавата светлина, да търся подходящо място. Е, не мисля толкова за самото преживяване, а за причината поради, която съм натоварил тежката раница. За съжаление, това ме откъсва от възможността просто да се мотая и да се наслаждавам на самото пътуване“, споделя Евгени. Веднъж шофирал цяла нощ до един специален плаж в Гърция. Изгревът не бил нищо особено, но след като цяла вечер е пътувал, загледан в тъмния път, да види изгряващото слънце бил наистина незабравим момент.

И успява да я хване, без да се налага да я гони. Раницата с фотопринадлежностите е винаги приготвена. В зависимост от сезона в нея има и малко суха храна, но нищо излишно.

Избира дестинациите си като по учебник. Ако сезонът е есен, една от възможностите за избор е обагрена широколистна гора. Избира подходящи метеорологични условия и светлина, за да успее да представя тази локация в най-добрият и вид.

„Не съм от тези регионални фотографи, които снимат в ограничен радиус или пък избират една тема. Твърде любопитен съм, а и не обичам да се повтарям. Море, планина, поле, завод, няма значение, стига да ме провокира по някакъв начин пейзажът“, казва Евгени. От някои срещи с природата го побиват тръпки. „От неочакваните картини най-вече. Такива ситуации, в които природата разкрива своята мощ. Около периметъра на бурята, но не в самата, винаги е интересно“.

Казва, че късметът е основният път за улавянето на пейзажа до последния щрих.

„Не съм сигурен, че това е възможно, но всеки пейзажист се опитва да извлече максимума според своите идеали, които за друг може да са различни. Факторите за постигане на това са много и е въпрос на късмет да се съчетаят в едно. Дали ще си на най-доброто възможно място, представено в най-добрата му светлина? Дали пък ще намериш перфектната композиция? Ще съумееш ли да използваш технологичният си инструментариум, за да запечаташ този съвършен момент? Способен ли си да изцедиш всичко от уловените кадри и да избереш 2-3 от стотиците?“, обяснява Евгени. Казва и че най-неочаквано добрите снимки често са тези, на които не е обърнал внимание веднага. Кадри, които доста по-късно е изтупал от прахта и извадил на светло.

Сред галимация от цветове, нюанси и случайности, очите му не се уморяват от толкова гледки. По-скоро привикват, тъй като малко или много гледките започват да се повтарят. „Трябва все по-фин поглед да отличавам трудно уловими детайли. Превърне ли се снимането в рутина, ще проличи на снимките, а това неминуемо ще навреди на тяхното въздействие“. Може би това се оказва и тайната рецепта на Евгени, който е един от най-въздействащите пейзажни фотографи у нас. Обичайно читателите изразяват комплиментите си в коментарите под снимките му във фейсбук, споделят ги и ги разпространяват. Но това е само видимата страна на възхищението.

„По-интересните привърженици на фотографията ми са тези, които не се афишират, а хващат раницата и поемат по моите стъпки. В този случай съм успял да разпаля въображението и желанието им да видят със собствените си очи, да станат част от преживяването, което съм описал“, споделя за почитателите си Евгени.

Така например най-странното място, на което е снимал и препоръчва горещо, е живописното северно крайбрежие на Испания. „Бях на висок, стръмен бряг, а в далечината имаше красиви скали. Исках да ги снимам от ниско, затова започнах да търся път надолу. След трудоемко спускане, все едно се озовах на друга планета. Целият бряг представляваше черни назъбени камъни, а насреща ми се извисяваха огромни назъбени канари във формата на тризъбец. Вълните се блъскаха оглушително в тях, което беше страховита картина. Това е едно удивително и рядко снимано място“. Според неговата представа за екзотика – все още не е бил на такова място. Може би гръцките острови се приближават до вижданията му за причудливост и необикновеност.

Засега не е набелязал следващата си цел. Казва, че преди мечтаел за скъпо фотооборудване, пътуване до всевъзможни дестинации, но когато донякъде постигнал това преминал към следващата логична стъпка – да покаже и утвърди моето творчество пред по-широк кръг. А защо не и да остави следа, да бъда вдъхновение о причина за фотографите, които ще поемат по аналогичен път. За себе си казва и че не е от този тип хора, които си набелязват дадено място и чакат с дни да се случи нещо там. По-скоро той е непрестанно търсещ, упорит и разчита на късмета си. „Преминавам отнякъде и хоп, ето го перфектният кадър, без предварително да съм знаел, че ще е точно там“. Обаче знае, че най-красивите звезди са високо. Далече от населените места и промишлените зони.

„Планината е добър вариант за съзерцаване на нощното небе. Надявам се утре да съм на правилното място, в точното време, някъде из нашите планини“.

Въздействащите фотописи на невероятния Евгени Динев може да разгледате в галерията ни горе. Огромна негова снимка има монтирана в антрето на сграда близо до музея Гугенхайм в Билбао, в частни колекции в Австралия и Южна Африка.

 
 

Димо Падалски: Причините да няма подобни предавания са много

| от chr.bg |

На днешната дата през 1980 година започва едно от епохалните предавания „Минута е много“. Разбира се, говорим с емблематичния Димо Падалски. По време на разговора в нас се прокрадва чувството, че говорим с рок звезда, чиито виртуозните концерти сме гледали по телевизията.

Ето какво стана:

Защо според Вас няма вече подобни предавания „състезания за ума“ по телевизията?

Като начало да честитя годишнината на предаването на целия екип,преди всичко на Петър Вучков и на създателката му Лили Райчева. На всички бивши участници и на многобройната му публика!

Причините да няма днес подобни предавания са много (макар,че има голям интерес към такива предавания) – несъобразяване на телевизиите със зрителския интерес, субективни фактори, те имат по-ограничена аудитория в сравнение с риалити програмите.

 Какво мислите за моментната ситуация в БНТ?

Мисля, че на БНТ липсват атрактивни водещи, интересни теми, разнообрани предавания, липсват различните гледни точки. Да вземем спортните предавания – малко са най-интересните събития, само Олимпиадата и мачовете на националния отбор по футбол. Впечатленията са ми, че много малко млади хора гледат БНТ…

Имате ли любим въпрос(и) от „Минута е много“?

Моите любими въпроси в предаването са тези, които са били свързани с мен и са повлияли върху моето представяне . Такива бяха въпроси на зрителите в така наречените дузпи – когато състезателите завършат с равен брой точки и им се задава допълнителен въпрос. В първия случай въпросът ми беше – коя е тази напитка за която се спори от векове дали е полезна или вредна (аз веднага си помислих за кафето),но е била забранена от Корана? Веднага отговорих „Виното“. Отговорът беше “Не, кафето“. Аз им казвам – вие не сте ли чували за арабско и турско кафе? Това не ми помогна, както и това, че занесох книга на френски тълкувател на Корана, който казва защо кафето и цигарите не са били забранени. Защото когато е писан Корана, те не са били познати. Оказа се, че през 17-18 век е имало султани – фундаменталисти, които забранили кафето в страните си. Но това няма нищо общо с Корана…

Втория въпрос беше каква е фактическата грешка в понятието „дузпа“? Моят отговор беше, че няма такава грешка. Зрителят беше пратил отговор, че „дузпа“ означава „12 стъпки“, а е единадесет метров наказателен удар.

Аз им казах,това не е фактическа грешка, а съответствие, защото има английска мярка ярд, която е равна на 91 см и 12 ярда са 11 метра. Ако ме бяхте попитали какво означава дузпа, веднага щях да ви отговоря.

Така загубих несправедливо две състезания.

Работите като учител. Какви са проблемите на образователната система?

Проблемите на образователната система са толкова много… С новия образователен закон те се задълбочиха. Този закон засегна особено природните науки география, химия, биология, физика като часовете им в задължителната подготовка на горния курс бяха сериозно орязани. Така часовете географията намаляха с около 17%. На нашата гимназия НПМГ бяха премахнати собствените (наричани вътрешни) приемни изпити по география, биология, химия, физика, математика, а приемът е с националното външно оценяване по български и математика. Вярно е, че от тази година ще се взима предвид и наше състезание по природните науки. Не е добра и системата на делегираните бюджети, при която бюджетът на едно училище се формира като се умножат учениците по издръжката на един ученик. Първо, издръжката години наред не се променя или се променя съвсем малко и второ, тази система защитава най-слабите и мързеливи ученици, защото те ако получат реалните си оценки и бъдат отстранени от училище, то училището ще загуби издръжката на един ученик, ще загуби пари.

Сериозно е застаряването на учителите, а желаещите да дойдат млади учители са малко поради две главни причини: ниските заплати и отношението на родители, ученици, обществото към учителите, което не е никак добро. Постоянно се променят учебните планове и програми без да има допитване до учителите. Липсва добра система за квалификация на учителите. Учителите са затрупани от все по-голяма бумащина, което също отблъсква много способни хора.

За училищата като нашето, които готвят олимпийци и състезатели, няма допълнително финансиране, а те даже са ощетени, защото разходите по изпращане на състезатели и учители се поемат от общите разходи и остават по-малко пари за заплати и допълнително материално стимулиране.

Какви решения бихте предложил? Как изглежда една добра образователна система?

Решенията са много,както и проблемите са много:

А. Да се поправи грешката със съкращенията на чассовете по природните науки – география, биология, химия, физика.

Б. Да се поправи финансирането на училищата, а и на университетите, като то зависи не само от бройката на учениците и студентите, а и от постигнатите резултати.

В. Да има широка дискусия с учителите при създаване на новите програми, планове и учебници.

Г. Да се вземат мерки за по-добра дисциплина на учениците.

 Как родителите биха могли да стимулират любопитството на децата си?

Родителите биха могли да помогнат в откриването на интересите, на способностите на своите деца, в това те да бъдат развити и да не настояват на своите идеи, които често са далеч от интересите и способностите на децата им.

Като учител имате наблюдения върху бъдещето на България. Как изглежда то?

Моите наблюдения върху младежта на България не са много показателни, защото преподавам в едно от най-добрите училища на България НПМГ. Има чудесни деца и в моето, и в други училища, но стават все повече децата, които не се интересуват от нищо. Децата растат без да се интересуват особено от политика и социални въпроси. Надявам се, че с навлизането на социалните мрежи младите ще се интересуват повече от политически, социални и икономически въпроси.

Как можем да познаем умния човек, когато го срещнем на улицата?

Умния човек като вървим по улицата не можем да познаем, без да общуваме с него. Глупавия човек, невъзпитания, лошия можем да открием много по-лесно. Можем да открием кой е открит и кой е затворен, но кой е умен без по-продължително общуване не можем.

 
 

„Умря от сърце“ и други безумни изрази в медицината

| от Цветелина Вътева |

Като лекарско чедо, израснах достойно като дълбоко невротизиран хипохондрик, убеден, че във всеки един момент тялото му и психиката му може да го изцакат с топла бира и следобедът в парка да завърши в моргата.

В същото време обаче, като дете обожавах колегите на майка ми да ме питат „Как се казва тоя мускул тука?“ и гордо да изрецитирам „Мускул стерноклейдомастоидеус“, след което цялото отделение да ми се смее. Също така веднъж се обидих, когато говореха за някакъв пациент, че отишъл в „Исул“, аз ги поправих, че се казва „инсулТ“ и те се разхилиха. Лекарите са груби хора.

Може би коректността към медицинските названия ми е останала оттогава. А може би се дължи на някаква грозна перфидност, с която искам да се чувствам по-важна от другите. Въпросът е, че ненавиждам фразите на медицинска тематика, които звучат „народно“.

А ето тези са ми любимите:

„Умря от сърце“

Значи, ако се умираше от СЪРЦЕ, нямаше да има живи хора, нали. Умира се от инфаркт, от остра или тежка сърдечна недостатъчност, от дисекацията на аортата и други проблеми със сърцето. Самото сърце обаче…нищо не може да ви направи, ако си работи както трябва.

„Имам кръвно“

Имаш, да. Имаш кръвно налягане. Обикновено – около 120/80. Може да е ниско, може и да е високо. Тогава обичайно имате симптоми на повишено или понижено кръвно налягане. „Имам кръвно“ обаче е тотално безсмислица.

„Играе ми кръвното“

Нищо не ви „играе“. Това не е малко кученце. Кръвното налягане може да се повишава или понижава, но не играе нито с лего, нито народни танци.

„Събрах границите“

Кои граници по-точно? Едната цифра, която показва резултатът на измерване на кръвното налягане, е систола (фаза на изтласкване на кръвта  от сърцето), другата – диастола  (фаза на пълнене на сърцето). Кръвното налягане се отчита като две числа за стойностите при тези две фази: първо се казва систолното, после диастолното налягане, например 90/60. Ако измерените стойности са 120/110, систолното налягане е нормално, а диастолното – високо. Нема граници.

„Отслабнал ми е имунитета“

Имунитетът не е жена преди сватба, че да отслабва. Той е супер сложна система от защитно-приспособителни реакции на организма, които са се развили и усъвършенствали в хода на еволюцията. Отслабването на имунитета е често използван, но не съвършено точен израз. При имунодефицитните заболявания, имунитетът е компрометиран. Ако тази зима сте боледували 5 пъти, не е задължително имунитетът ви да е отслабнал. Може просто организмът ви да се е срещнал с агресивни, нови вируси, с които дори един здрав имунитет не може да се пребори ефективно и бързо.

„Да си прочистя организма“

Прочистването на организма обикновено се разбира като режима на Дънов, комбиниран с редовни клизми. Дали трябва да се прави или не, не смея да казвам. Но правилният израз що се отнася до „прочистването“, е „прочистване от токсини“.

„Не искам да се тровя с някакви химии“

Животът ни е химия. Билковите и хомеопатичните препарати също се изработват с химични методи. Разбира се, всеки има право да се лекува с чай с лимон, но понякога медикаментите спасяват животи, включително така омразните на всички антибиотици. По-добре натравяне с антибиотични химии, отколкото двустранна бронхопневмония, а често изборът е между двете.

„Искам да си изследвам целия организъм“

Много хубаво. Тогава обаче, трябва да сте наясно, че не може да разчитате на здравната каса да покрие всичко. Освен т.нар. „пълна кръвна картина“, за да си изследвате ЦЕЛИЯ организъм, трябва да ви направят ЕКГ, ехокардиография, ЯМР, ПЕТ скенер, сцинтиграфия, ехография на коремни органи, колоноскопия, гастроскопия, коронарография, ректален преглед, цитонамазка, иригография, обременяване с глюкоза, 200 кръвни теста, тестуване за алергии, туморни маркери, маркери за остеопороза, коронарография, изследване на стерилна урина, измерване на очното налягане и още много други.

Можете да посветите живота си на изследване на целия организъм, а може и да си го живеете.

 
 

„Черната пантера“ е най-гледаният филм у нас

| от chr.bg |

Създаденият по комиксите на „Марвел“ от 1966 година „Черната пантера“ е най-гледаният филм у нас, сочат обобщените данни от киносалоните след миналия уикенд. Приключенският триизмерен екшън за първия тъмнокож супер герой Т`Чала е гледан от общо 26 304 зрители и има 307 049 лева приходи за първия му уикенд у нас.

На втора позиция е „Петдесет нюанса освободени“ по книгата на Е. Л. Джеймс, последна част от трилогията за милиардера Крисчън Грей и Анастейджа Стийл. Еротичната история на връзката, която преминава през много предизвикателства и завършва романтично, е гледана от 94 289 зрители и има 873 096 лева приходи за десетте дни на екраните у нас.

Втората премиера от миналия уикенд – канадската анимация „Гномчета вкъщи“, е на трето място в топ 10. Обединението на хората и гномовете срещу троксите, които искат да завладеят Земята, е гледано от 8 178 зрители и има 74 482 лева приходи за първите три дни у нас.

Четвърто място е за българския детски филм „Лили рибката“. Семейната история, в която присъстват магия, цигани и фантастични герои е от десет дни в киносалоните и за това време са я гледали 21 061 зрители и има 165 146 лева приходи.

Пето място е за третия филм от поредицата по книгите на Джеймс Дашнър – „Лабиринтът: Последният кандидат“. Продължаващото търсене на лекарство, което ще спаси света от смъртоносна епидемия от Томас и неговите приятели, избягали от корпорацията „Зло“, е гледано от 55 718 зрители и има 592 342 лева приходи за месец на екраните у нас.

Шести в топ 10 е създаденият по действителни събития „Всичките пари на света“. Събитията около отвличането на внука на милиардера Жан Пол Гети от италиански мафиоти за откуп и последвалата ситуация след това са гледани от 21 574 зрители и имат 197 452 лева приходи за трите седмици на екраните у нас.

На седмо място е българският „Посоки“. След месец на екраните филмът на Стефан Командарев е гледан от 30 707 зрители и отчита 265 273 лева приходи от билетите им.

Осмо място е за анимацията „Бикът Фердинанд“. Историята за младия бик, който предпочита цветята пред това да се изправи срещу бикоборците, е гледана от 98 319 зрители и има 871 450 лева приходи за два месеца на екраните у нас.

Девета позиция сред най-гледаните филми е за „Най-мрачният час“. Британският филм за първия месец от управлението на Уинстън Чърчил в началото на Втората световна война, който вече донесе „Златен глобус“ за Гари Олдман и две награди на Британската академия, е гледан от 11 625 зрители и има 111 572 лева приходи за трите седмици на екраните у нас.

Десето място е за екшъна „Бърлога на крадци“. Филмът с Джерард Бътлър, Пабло Шрайбър, Соня Балморес, 50 Сент, Джордан Бриджис, Брайън Ван Холт, Олег Тактаров е вече пета седмица на екраните у нас и за това време са го гледали 35 489 зрители и отчита 315 793 лева приходи от билетите им.

 
 

Дженифър Лорънс си взима едногодишна почивка от актьорството

| от chronicle.bg, по БТА |

Носителката на награда „Оскар“ Дженифър Лорънс си взима едногодишна почивка от актьорството, съобщи Би Би Си.

Дженифър Лорънс се е посветила на каузата да създаде интерес у младите хора към политиката. Тя е в управителния съвет на организацията Represent.Us заедно с режисьора Дейвид О. Ръсел. Организацията води кампании срещу рушветите в политиката и за приемане на закони срещу корупцията.

Преди да се оттегли, Дженифър Лорънс ще довърши снимките в шпионския филм „Червената лястовица“. В него й партнират Джоел Еджъртън, Матиас Схонартс, Шарлот Рамплинг, Мери-Луиз Паркър и Джеръми Айрънс.

Дженифър Лорънс е известна с политическата си активност. Тя беше една от първите големи звезди, които заговориха за разликите в заплащането на актьорите и актрисите през 2015 г. Миналия месец тя участва заедно с Камерън Диас и Адел в Похода на жените в Лос Анджелис, който призова за равенство между половете и повече права на жените.

Дженифър Лорънс спечели награда „Оскар“ за най-добра актриса за филма „Наръчник на оптимиста“. Тя е номинирана за „Оскар“ също за филмите „Зимен дар“, „Американска схема“ и „Джой“. Голяма популярност й носи поредицата „Игрите на глада“.