Ето как Исландия достигна до баражите за СП
|
|
Как една държава с 320 000 жители стигна до плейофите за класиране на Световното първенство в Бразилия?
Настоящото представяне на Исландия е плод на много работа и най-вече, точен план за развитие на футбола на тази островна държава с население колкото по-малко от Пловдив
За разлика от нашите ширини , исландците имат огромни проблеми с климата в тяхната страна. Исландското първенство по футбол (основано през 1912г.) се провежда за само пет месеца, от май до септември. С идването на зимата, исландците биват изправени пред големи метеорологични проблеми. Пристанищата се затварят а в страната се идва само с въздушен транспорт, хората се прибират по домовете си, а обикновено стадионите биват затваряни.
Но тогава как исландците играят футбол седем месеца, след като времето не го позволява? Преди десет години исландския футболен съюз прави анализ на ситуацията, който започва да дава резултат сега.
Построени са седем затворени и напълно оборудвани футболни игрища, които предлагат условия да се играе футбол през цялата година. В по-голямата част от страната футболния съюз инвестира в закрити спортни площадки с изкуствена трева, които са оборудвани с отопление на тревата. Днес децата в Исландия дори в някои рибарски селища имат напълно оборудвани футболни игрища, където могат да спортуват през цялата година.
Друга важна част от плана е, че футболният съюз постави специален акцент върху обучението на треньорите: „При нас децата започват да тренират футбол на четири – пет години. Дори и на тази възраст, децата имат образован треньор. Няма шанс с тях да работят родителите или доброволци“ , казва спортният журналист Томас Тордарсон .
Сегашното футболно поколение на Исландия е първото, което дава резултат след реализирането на плана на местната футболна федерация. Сигурдсон (Тотнъм), Гунарсон (Кардиф), Биркир Бьорнсон (Сампдория), Гудмундсон (АЗ Алкмаар), Финбогасон (Хееренвеен), Сигторсон (Аякс) са част от отбора на страната до 21 г. на Европейското първенство в Дания преди две години.
„Тогава Исландия за първи път се класира на подобно състезание, така че това, което днес се случва, не е случайно. Но големите резултати се очакват от поколенията, които идват и които имаха възможност да се развиват в още по-добри условия. Днес нашите млади представителства – U21 , U19 дори и U17 са водещи отбори във възрастовите си групи , като някои се класираха в груповата фаза на елитни турнири. Националният отбор до 21 г. спечели четири от петте квалификационни мача този сезон и загубиха само от Франция (4-3)“ , добавя Томас Тордарсон .
След като виждат, че има много талант и нещата се развиват в правилната посока, федерацията наема за треньор отбор опитния Ларс Лагербах. Шведът е работил 19 години като треньор в родината си и девет години води националния отбор на страната. Лагербах започва да налага млади играчи в Националния отбор на Исландия и резултатите не закъсняват.
Националният отбор на Исландия завърши на второ място в групата и си осигури допълнителни квалификации за Мондиал 2014, а последната пречка за исландците е националния отбор на Хърватия.
Коментари
Селекционерът, който се превърна в модна икона
|
|
Футболът и модата винаги са вървяли ръка за ръка. Това е така, защото напоследък голяма част от спортистите се превърнаха в модни икони и тренд сетъри. Все повече футболисти обръщат повече внимание на външния си вид, отколкото на тренировките.
Медиите не гледат с добро око на тази тенденция, но тя не важи за треньорите на отборите. По този повод най-стилният селекционер на Световното първенство по футбол в Русия, без особена конкуренция, беше Гарет Саутгейт.
Треньорът на „трите лъва” беше изключително елегантен по време на спортните мероприятия, като аутфита му съдържаше – официален панталон, бяла риза, вратовръзка и елек. Неговият костюм е на марката Marks and Spencer, която облича целият отбор на Англия. Костюмът му е със сравнително ниска цена – 423 паунда.
След мача между Англия и Колумбия феновете на отбора полудя по аутфита на Саутгейт. Всички елечета на марката са продадени. Всяка едно е на стойност от 65 паунда, а производителите са притеснени, че няма да могат да задоволят интереса на английските фенове.
Останалите mass марки също поеха вълната и започнаха да произвеждат подобни артикули, защото това е запазената марка на елегантния Гарет Саутгейт.
Аспиринът помага в борбата срещу рака
|
|
Американски учени от болничното заведение „Northwell Health“ в град Хънтингтън, щата Ню Йорк, установиха, че аспиринът върши работа в посока борбата срещу рака.
Ежедневната употреба на малки дози аспирин понижава риска от развитие на рак на яйчниците. До този извод дошли експертите, след като провели 13 изследвания с участието на над 750хил. жени.
Лекарите питали колко често те употребявали аспирин и нестероидни противовъзпалителни препарати като ибупрофен и напроксен.
Учените установили, че употребата на аспирин в малки количества снижава риска от отключване на рак на яйчниците с цели 10%.
Източник: сп. Medical express
Бартоломе Естебан Мурильо, "Млад мъж с кошница с плодове" (1640)
Караваджо, "Момче с кошница с плодове" (1640)
Едвард Мунк, "Писъкът" (1893)
Густав Климт, "Целувката" (1907-1908)
Йоханес Вермеер, "The Music Lesson or Lady at the Virginals with a Gentleman" (1662-1665)
Гюстав Курбе, "Отчаяният мъж" (1844-1845)
Микеланджело, "Давид" (1501 - 1504)
Джон Дингър Сарджент, "Lady Agnew of Lochnaw" (1892)
Грант Ууд, "Американска готика" (1930)
Ян Ван Ейк, "Сватбата на семейство Арнолфини", (1434)
Лорънс Алма Тадема, "А Coign of Vantage" (1895)
Тимъти Шаламе стана и шедьовър на изящното изкуство
|
|
Не че това страхотно момче по принцип не е изкуство сам по себе си. Но освен в седмото изкуство, той вече е увековечен и в полето на изящните изкуства след като образът му беше използван, за да се променят редица иконични творби на живописта и скулптурата.
Ако сте се чудили какъв би бил резултатът, ако Шаламе беше модел на гении като Микеланджело и Сарджент ? Отговорът на тези въпроси нагледно дава инстаграм профилът @Chalametinart. Страницата стана изключително популярна този месец с обработката на велики произведения на изкуството, и поставяйки в тях лицето на Шаламе.
Авторът на интерпретациите публикува първата си снимка на 1 юли – на нея лицето на актьора е вградено в „Писъкът“ на Едвард Мунк. От тогава досега профилът е събрал 37 хиляди последователи. В него могат да бъдат намерение „репродукции“ с образа на Шаламе на картини от Караваджо, Ричард Уестал, Грант Ууд и други.
Това е поредният повод да се възхищаваме на младата звезда, тъй като очевидно, той стои също толкова добре в шедьоврите на изкуството, колкото и на екрана. Анонимният автор на произведенията само засилва напрежението около образа на Тимъти и насочва вниманието към предстоящите му филми. Очакваме следващия през октомври. В „Beautiful Boy“ той играе тийнейджър , пристрастен към наркотиците, а Стийв Карел му партнира. Наскоро пък стана ясно, че 22-годишният актьор, води преговори за главна роля във филма на Дени Вилньов, „Дюн“.
Можете да видите резултата от смесването на Тимъти Шаламе и шедьоврите на изкуството в галерията горе.
Как кралят на Англия, Хенри VІІІ, се оказа първият измамен с Фотошоп
|
|
Всички знаем как текат виртуалните запознанства на по-непривлекателно изглеждащите младежи из социалните мрежи. Снимките, които показват на „жертвите“ си, са затъмнени или кропнати и най-вече фотошопнати.
Но ако си мислите, че тази социална тактика се е пръкнала със социалните мрежи в последните десетина години, жестоко се лъжете. По абсолютно същия начин през ХVІ в. е бил изигран и самият крал на Англия!
Когато Хенри VІІІ решава да се жени за четвърти път (а дори ще му предстоят още два), по политически причини изборът пада върху дъщерята на Йоан ІІІ, херцог на Клеве, който също като Хенри е подръжник на Реформацията и Еразъм Ротердамски.
За сключването на замисления съюз най-вероятно краля е бил убеден от канцлера Кромуел. Хенри обаче е твърде придирчив, за което говори и броя на браковете му, докато този на любовниците му пък е направо неизчислим. Така че той иска да е сигурен, че няма да се прекара и решава да се информира за външния вид на бъдещата си съпруга.
Скоростта и качеството на нета през 1539 г. обаче били отчайващи. За да се изпрати еквивалента на един съвременен файл тип .jpg от Германия до Англия е било нужно да изпратиш на кораб биологична единица снабдена с бои и платно, тя да вземе данните от мястото и да бъде върната по същия начин обратно. Като времето за извършването на тази операция е било няколко месеца. В днешно време всички мрънкат ако тегленето на видео или изображение вземе, че се забави с някоя и друга секунда повече, Хенри обаче чака стоически.
Картина на Хенри VІІІ от 1537 г.
Въпросната биологична единица, която трябва да пренесе изображението е придворния художник Ханс Холбайн младши. Краля изрично му казва да не пести никакви детайли и да нарисува Ана точно така както тя действително изглежда, без да се притеснява, че някой може да го обвини за качеството на портрета.
Художникът обаче явно е минал и втора консултация при Кромуел впоследствие, който, така да се каже, му е разбърникал настройките. Дали с подкупи или заплахи не е ясно, но успява да го убеди да излъже със своята картина.
Кромуел успява да консултира и пътуващия хроникьор на пратеничеството Едуард Хол, така че и той в хрониката си да опише Ана с възможно най-хвалебствени думи за външния й вид:
„Her hair hanging down, which was fair, yellow and long … she was apparelled after the English fashion, with a French hood, which so set forth her beauty and good visage, that every creature rejoiced to behold her“
Колкото до Холбайн, ето как той изобразява Ана фон Клеве:
Жената гледаща от портрета се харесва на Хенри и той се съгласява на брака. Когато обаче в Англия пристига истинската Ана, усмивката бързо угасва от лицето на Хенри.
Достатъчно показателно е че дори първата им брачна нощ така и не била консумирана. Гневното обяснение на Хенри към Кромуел за това е, че „тялото и миришело лошо и имала остри гърди“. В резултат на това няколко месеца по-късно бракът е разтрогнат.
Как точно е изглеждала в действителност Ана фон Клеве, никога няма да узнаем. И слава Богу.
