Ескобар – кралят на кокаина

| от |

Наркобарон, терорист, благодетел на бедните: колумбиецът Пабло Ескобар, убит преди точно 20 години, е приживе най-издирваният престъпник на своето време. Неговият наркокартел върти 80% от световната търговия с кокаин, връщат лентата назад от Дойче веле.

Пабло Ескобар е човекът, който се осмелява да обяви война на една цяла държава: „Трябва да се погрижим да настъпи абсолютен хаос, тотална гражданска война. Ще видите – накрая ще ни молят за мир“, казва той в подслушан от полицията разговор с други гангстери. Целта на тази терористична офанзива е да се осуети евентуалното му екстрадиране в САЩ. Шефът на наркокартела Меделин не се бои от нищо друго така силно, както от възможността да попадне в ръцете на американското правосъдие. Нищо чудно при положение, че Меделин върти по онова време близо 80% от световната търговия с кокаин.

PABLO5

Хиляди го ненавиждат, хиляди го почитат

Ескобар поръчва убийствата на политици, съдии и полицаи, взривява във въздуха един пътнически самолет, залага бомби пред правителствени сгради. Хиляди умират по негова вина, а терорът оказва очакваното въздействие – Колумбия отказва да предаде гангстера на САЩ.

През юни 1991 година Ескобар обявява на една пресконференция, че е решил да се предаде на правосъдието, за да може в любимата му родина отново да се възцари мир. Гангстерът влиза в частния затвор „La Catedral“, построен по проект на самия наркобарон и обзаведен изключително луксозно. Охраняват го неговите собствени хора. Така „La Catedral“ се превръща в нов команден център на картела Меделин. В един момент обаче колумбийското правителство решава да сложи край на този скандален фарс.

Но Ескобар е както винаги добре информиран. През юли 1992 година, още преди властите да успеят да го преместят в друг затвор, босът на мафията организира бягството си. Започва безпримерна гонитба, в която освен колумбийската полиция се включват и служители на Американската служба за борба срещу наркотиците, както и ЦРУ. В същото време между различните наркокартели в самата Колумбия бушува война. Всичко това поставя Ескобар под огромен натиск.

Един телефонен разговор с жена му и децата му се оказва фатален за Ескобар. Полицията успява да локализира местонахождението му. Наркобаронът е застрелян по време на акцията по задържането му. Противниците му ликуват.

Но има и хора, които скърбят по всемогъщия наркобос. На погребението в родния му град Меделин присъстват хиляди. Нищо чудно всъщност, като се има предвид, че приживе Ескобар прави дарения на бедните, строи къщи за бездомници, дава работа на много хора.

esc

Историята се повтаря

Колумбийският наркобарон е смятан за един от най-богатите мъже в света, а голяма част от приходите от търговията с наркотици се вливат в легалната иконимика. „Пабло Ескобар беше инфилтрирал целия град, дори цялата страна“, казва социоложката Алехандра Ечевери от университета в Меделин: „Всеки тук познава някого, който е имал взимане-даване с наркобарона“, казва Ечевери. Това важи и за самата нея – леля ѝ е била секретарка на един от братовчедите на Ескобар.

Връзките между мафията и икономиката си остават неосветени и до днес. След смъртта на Ескобар неприятните истини съзнателно се изтласкват от съзнанието на хората. Вярно, днес Меделин е вече съвсем друг – градът е станал по-сигурен, инфраструктурата е значително подобрена, туризмът се развива бурно. Въпреки всичко това обаче историята сякаш се повтаря, твърди Ечевери: „Особено за младите хора в бедняшките квартали Пабло Ескобар продължава да е пример за подражание. Наркобизнесът, корупцията, стремежът към бързи пари – всичко това все още е част от тамошното ежедневие“, казва социоложката. А Колумбия? Цели 20 години след смъртта на Ескобар страната продължава да е най-големият износител на кокаин.

 
 

Новият филм на Ралф Файн „Рудолф Нуреев: Бялата врана“ – къде, кога и защо

| от Киномания 2018 |

Новият филм на Ралф Файнс за живота на виртуозния балетист Рудолф Нуреев е сред акцентите на Киномания 2018. Единствената прожекция е на 23 ноември от 19:00 часа в зала 1 на НДК.

„Рудолф Нуреев: Бялата врана“ е заглавието на третия филм на Ралф Файнс като режисьор. Той проследява живота на един от най-легендарните балетни артисти за всички времена. Сценарист на продукцията е Дейвид Хеър („Часовете“, „Четецът“).

Филмът е базиран на книгата „Рудолф Нуреев: Животът“ от Джули Кавана и се фокусира основно върху установяването на артиста в Париж в разгара на Студената война.

По думи на самия Ралф Файнс, това което го е подтикнало към историята на Нуреев, е: „Силата на млад изпълнител, който е жаден да разбере кой е като артист и като човек. Силата на неговия дух, неговата решителност, това са неща, които истински ме вълнуват. Има една нишка във филма: трябва да се целиш по-високо, винаги по-високо“.

Изпратен в Града на светлината като част от балетната трупа на елитния театър „Киров“ (името в съветския период на днешния Мариински театър), талантливият Нуреев моментално се влюбва в Париж. За ужас на агентите на КГБ, които следят изкъсо всяка негова крачка, артистът редовно посещава Лувъра, възхищавайки се на произведенията на изкуството, и обикаля парижките клубове, заедно с чилийската наследница Клара Сент.

Убеден, че ще бъде убит, ако се върне в родината си, Нуреев търси политическо убежище в Париж и успява да се върне в Русия,едва години по-късно, когато майка му е на смъртно легло.

Филмът се връща и към ранните години на големия артист – от раждането му в транссибирската железница, през трудното му детство, когато страстно отстоява идеите си, до младежките му години и сложната му сексуалност във времена, в които Студената война разрушава всеки стремеж на съветски артист да преследва световна кариера.

Главната роля се изпълнена от руския танцьор Олег Ивенко, който прави внушителен филмов дебют. В образа на Клара Сейнт – жената, помогнала на Нуреев да се установи в Париж, когато бяга от руския режим, влиза Адел Екзаршопулос (позната от „Синият е най-топлият цвят”, показан на Киномания 2013). Ралф Файнс пък се превъплъщава в ролята на известния по това време танцов педагог Александър Пушкин (не поетът от XIX век), който до 1950 г. е учител на Нуреев и вижда в него повече от чисто технически умения, запленен от страстта, с която танцува.

Филмът е завладяващ портрет на един брилянтен, енигматичен артист, чиито талант и темперамент го правят призван да разтърси не само света на балета, но и този на международните отношения.

 
 

Двете най-важни правила за супергерои на Брайън Кранстън

| от chronicle.bg |

Брайън Кранстън все още не е играл в някой блокбъстър по комикс, но съвсем няма против. Скоро той каза пред Screen Geek, че от дълго време е хвърлил око на мутанта от X-Men – Mister Sinister – и би го изиграл, ако някога Marvel го вкарат във филм. Кранстън допълни още, че персонажа изпълнява и двете изисквания, които той има, за да изиграе супергерой.

„Бих искал да играя антагонист, една идея по-умен от протагониста; да не е тъп, за да позволи лесна победа – това е скучно и фрустриращо за гледане.“

И добавя: „Не искам да играя персонаж, който вече е игран няколко пъти, не искам да бъда сравнява и така нататък. Искам да направя нещо, което не е правено до сега“

Персонажът Mister Sinister вече е засяган във филм на Marvel. Една от сцените след финалните кадри на „X-Men: Apocalypse“ се отнася до служителите на Essex Corp, с които Mister Sinister има връзка, а името му се споменава и в „Deadpool 2″. Той е трябвало и да участва в предстоящия „The New Mutants“, но частта му в последствие е била махната от сценария.

Последният високобюджетен филм на Кранстън е „Power Rangers“, където той играе Зордон. Също така го видяхме и в „Last Flag Flying“ на Ричард Линклейтър и го чухме в „Isle of Dogs“ на Уес Андeрсън. Следващият филм на Брайън е „The Upside“ с премиера на 11 януари 2019 година.

 
 

Нова социална мрежа бавно превзема света

| от chronicle.bg |

Казва се TikTok и идва, както почти всичко неодушевено в живота ни, от Китай.

За две години мобилното приложение вече има повече от половин милиард потребители, а 40% от тях са извън Китай. С него те могат да споделят видеа, в които готвят, танцуват или правят каквото и да е.

TikTok успя да излезе извън границите на държавата за разлика от останалите големи социални медии като WeChat, Sina Weibo и Youku.

В момента създателите ByteDance са в преговори със SoftBank за инвестиция, която ще оцени компанията на около 75 милиарда долара. Това е огромен скок след 20-те милиарда, на които беше оценена миналата година.

От ByteDance сами наричат себе си компания на изкуствения интелект. Той е основният механизъм, по който приложенията й решава какво искат хората. За да илюстрираме колко е силен този механизъм, ще кажем, че китайците използват името на друго приложение на компанията, Douyin, като част от жаргонна фраза, която описва хора залепени за телефона си. Потребителите на новинарската им приложение „Jinri Toutiao“ пък прекарват в нея средно 74 минути на ден.

Първият международен продукт от компанията идва през 2015, а от миналата година се правят целенасочени усилията за развиване извън местния пазар. Само за 10 месеца ByteDance купи видео стартъпа от Лос Анджелис Flipagram, пусна TikTok и купи платформата musical.ly за 800 милиона долара. Сега Flipagram вече е Vigo, а потребителите на musical.ly бяха прехвърлени в TikTok.

Този ход направи ByteDance петият най-голям производител на мобилни приложения в света по брой сваляния. Заради потенциала пред рекламодатели е огромен особено с видео аповете, които привличат предимно тийнейджъри. 

Изпълнителният директор на компанията Жанг Юиминг, на 35, е бивш служител на Microsoft. Негови колеги го описват като човек, който силно размишлява върху технологиите и и прекарва повечето си свободно време в програмиране.

 
 

Най-смешните шеги за надписа „Локо София“ на мемориала в Хирошима

| от chronicle.bg |

Както всички вече знаете, вандали-осветители от Софийската опера надраскаха мемориала на жертвите от ядрената бомба в Хирошима. 

Това отприщи бурно обществено възмущение, сравнимо и напомнящо на това с колебливо наредените плочки на ул. „Граф Игнатиев“ преди няколко седмици. Обикновено хуморът е най-лекия начин за преживяване на срамни ситуации като тези.

В резултат на това интернет беше затрупан от хумористични колажи. Най-добрите от тях събрахме в днешната ни галерия.

Ако искате да видите най-смешните реакции на плочките по „Графа“ – ето линк!

Припомняме, че вандалите вече са уволнени от Операта, а Външно министерство поднесе своите извинения.

Директорът на Операта Пламен Карталски в съобщение до медиите осъжда „този вандалски акт, който засяга по недопустим и непристоен начин паметта на жертвите на атомната бомбардировка от 06.08.1945 г.“

Въпреки това шегите продължават:

44308769_1972777469479515_2045881265990664192_n