Ескобар – кралят на кокаина

Наркобарон, терорист, благодетел на бедните: колумбиецът Пабло Ескобар, убит преди точно 20 години, е приживе най-издирваният престъпник на своето време. Неговият наркокартел върти 80% от световната търговия с кокаин, връщат лентата назад от Дойче веле.

Пабло Ескобар е човекът, който се осмелява да обяви война на една цяла държава: „Трябва да се погрижим да настъпи абсолютен хаос, тотална гражданска война. Ще видите – накрая ще ни молят за мир“, казва той в подслушан от полицията разговор с други гангстери. Целта на тази терористична офанзива е да се осуети евентуалното му екстрадиране в САЩ. Шефът на наркокартела Меделин не се бои от нищо друго така силно, както от възможността да попадне в ръцете на американското правосъдие. Нищо чудно при положение, че Меделин върти по онова време близо 80% от световната търговия с кокаин.

Хиляди го ненавиждат, хиляди го почитат

Ескобар поръчва убийствата на политици, съдии и полицаи, взривява във въздуха един пътнически самолет, залага бомби пред правителствени сгради. Хиляди умират по негова вина, а терорът оказва очакваното въздействие – Колумбия отказва да предаде гангстера на САЩ.

През юни 1991 година Ескобар обявява на една пресконференция, че е решил да се предаде на правосъдието, за да може в любимата му родина отново да се възцари мир. Гангстерът влиза в частния затвор „La Catedral“, построен по проект на самия наркобарон и обзаведен изключително луксозно. Охраняват го неговите собствени хора. Така „La Catedral“ се превръща в нов команден център на картела Меделин. В един момент обаче колумбийското правителство решава да сложи край на този скандален фарс.

Но Ескобар е както винаги добре информиран. През юли 1992 година, още преди властите да успеят да го преместят в друг затвор, босът на мафията организира бягството си. Започва безпримерна гонитба, в която освен колумбийската полиция се включват и служители на Американската служба за борба срещу наркотиците, както и ЦРУ. В същото време между различните наркокартели в самата Колумбия бушува война. Всичко това поставя Ескобар под огромен натиск.

Един телефонен разговор с жена му и децата му се оказва фатален за Ескобар. Полицията успява да локализира местонахождението му. Наркобаронът е застрелян по време на акцията по задържането му. Противниците му ликуват.

Но има и хора, които скърбят по всемогъщия наркобос. На погребението в родния му град Меделин присъстват хиляди. Нищо чудно всъщност, като се има предвид, че приживе Ескобар прави дарения на бедните, строи къщи за бездомници, дава работа на много хора.

Историята се повтаря

Колумбийският наркобарон е смятан за един от най-богатите мъже в света, а голяма част от приходите от търговията с наркотици се вливат в легалната иконимика. „Пабло Ескобар беше инфилтрирал целия град, дори цялата страна“, казва социоложката Алехандра Ечевери от университета в Меделин: „Всеки тук познава някого, който е имал взимане-даване с наркобарона“, казва Ечевери. Това важи и за самата нея – леля ѝ е била секретарка на един от братовчедите на Ескобар.

Връзките между мафията и икономиката си остават неосветени и до днес. След смъртта на Ескобар неприятните истини съзнателно се изтласкват от съзнанието на хората. Вярно, днес Меделин е вече съвсем друг – градът е станал по-сигурен, инфраструктурата е значително подобрена, туризмът се развива бурно. Въпреки всичко това обаче историята сякаш се повтаря, твърди Ечевери: „Особено за младите хора в бедняшките квартали Пабло Ескобар продължава да е пример за подражание. Наркобизнесът, корупцията, стремежът към бързи пари – всичко това все още е част от тамошното ежедневие“, казва социоложката. А Колумбия? Цели 20 години след смъртта на Ескобар страната продължава да е най-големият износител на кокаин.