Ескобар – кралят на кокаина

| от |

Наркобарон, терорист, благодетел на бедните: колумбиецът Пабло Ескобар, убит преди точно 20 години, е приживе най-издирваният престъпник на своето време. Неговият наркокартел върти 80% от световната търговия с кокаин, връщат лентата назад от Дойче веле.

Пабло Ескобар е човекът, който се осмелява да обяви война на една цяла държава: „Трябва да се погрижим да настъпи абсолютен хаос, тотална гражданска война. Ще видите – накрая ще ни молят за мир“, казва той в подслушан от полицията разговор с други гангстери. Целта на тази терористична офанзива е да се осуети евентуалното му екстрадиране в САЩ. Шефът на наркокартела Меделин не се бои от нищо друго така силно, както от възможността да попадне в ръцете на американското правосъдие. Нищо чудно при положение, че Меделин върти по онова време близо 80% от световната търговия с кокаин.

PABLO5

Хиляди го ненавиждат, хиляди го почитат

Ескобар поръчва убийствата на политици, съдии и полицаи, взривява във въздуха един пътнически самолет, залага бомби пред правителствени сгради. Хиляди умират по негова вина, а терорът оказва очакваното въздействие – Колумбия отказва да предаде гангстера на САЩ.

През юни 1991 година Ескобар обявява на една пресконференция, че е решил да се предаде на правосъдието, за да може в любимата му родина отново да се възцари мир. Гангстерът влиза в частния затвор „La Catedral“, построен по проект на самия наркобарон и обзаведен изключително луксозно. Охраняват го неговите собствени хора. Така „La Catedral“ се превръща в нов команден център на картела Меделин. В един момент обаче колумбийското правителство решава да сложи край на този скандален фарс.

Но Ескобар е както винаги добре информиран. През юли 1992 година, още преди властите да успеят да го преместят в друг затвор, босът на мафията организира бягството си. Започва безпримерна гонитба, в която освен колумбийската полиция се включват и служители на Американската служба за борба срещу наркотиците, както и ЦРУ. В същото време между различните наркокартели в самата Колумбия бушува война. Всичко това поставя Ескобар под огромен натиск.

Един телефонен разговор с жена му и децата му се оказва фатален за Ескобар. Полицията успява да локализира местонахождението му. Наркобаронът е застрелян по време на акцията по задържането му. Противниците му ликуват.

Но има и хора, които скърбят по всемогъщия наркобос. На погребението в родния му град Меделин присъстват хиляди. Нищо чудно всъщност, като се има предвид, че приживе Ескобар прави дарения на бедните, строи къщи за бездомници, дава работа на много хора.

esc

Историята се повтаря

Колумбийският наркобарон е смятан за един от най-богатите мъже в света, а голяма част от приходите от търговията с наркотици се вливат в легалната иконимика. „Пабло Ескобар беше инфилтрирал целия град, дори цялата страна“, казва социоложката Алехандра Ечевери от университета в Меделин: „Всеки тук познава някого, който е имал взимане-даване с наркобарона“, казва Ечевери. Това важи и за самата нея – леля ѝ е била секретарка на един от братовчедите на Ескобар.

Връзките между мафията и икономиката си остават неосветени и до днес. След смъртта на Ескобар неприятните истини съзнателно се изтласкват от съзнанието на хората. Вярно, днес Меделин е вече съвсем друг – градът е станал по-сигурен, инфраструктурата е значително подобрена, туризмът се развива бурно. Въпреки всичко това обаче историята сякаш се повтаря, твърди Ечевери: „Особено за младите хора в бедняшките квартали Пабло Ескобар продължава да е пример за подражание. Наркобизнесът, корупцията, стремежът към бързи пари – всичко това все още е част от тамошното ежедневие“, казва социоложката. А Колумбия? Цели 20 години след смъртта на Ескобар страната продължава да е най-големият износител на кокаин.

 
 

6 причини да живеете в Лозенец

| от Цветелина Вътева |

Когато бях малка, прабаба ми и прадядо ми живееха в Лозенец. Не знам дали знаеха, че живеят в луксозен квартал, гледаха кокошки в двора, бяха садили хортензии по пътеката, която се спускаше към къщата и не се чудеха защо улицата им се нарича „Цветна градина“.

По лозенските наклони баща ми се е пребивал с мотор на паветата. Пак по тая „Цветна градина“ вуйчото на татко ми бил първият, който започнал да минава с чисто новия си Вартбург 311, модел от 56-а: хората цъкали възмутено с език, че се кара кола там, все пак на улицата си играели децата, не била място за автомобили…

На мястото на хортензиите и кокошките днес има паркинг и гаражи, а на мястото на къщата им – блок от т.нар. ново строителство, когато беше ново в началото на 21 век. Целият блок е напукан, мезонетът на последния етаж е запустял, а пред входа към паркинга става по минимум един скандал на 15 минути, защото някой е паркирал отпред и жителите не могат да си влязат/излязат.

Прабаба ми и прадядо ми починаха отдавна, а аз ползвам апартамента за купони. Като чуят хората, че е в Лозенец, всички казват: „А, супер, в центъра, много ми е удобно там, идвам“.

Дали е точно „центъра“ не зная, но сигурно и вие харесвате Лозенец. Да надраскаме 6 примерни причини защо:

Обичате да изпадате в нервна криза всеки път, когато трябва да паркирате

Ако животът ви е прекалено спокоен и скуката ви ломи, Лозенец е едно добро място за вас. Много е вероятно да се наложите да си извадите картон, че живеете там, за да паркирате безплатно в рамките на Зелена зона. Разбира се, рискът все пак от ЦГМ да ви сложат скоба си е налице. Ако пък паркирате просто така, ще оскубете косите си в рамките на 2 успоредни паркирания между Ford F350 и Mercedes G-Class. Имате си гараж и няма проблем? Няма, да. Докато някой не ви го запуши, което ще се случва в 9 от 10 пъти, когато решите да излезете с колата.

Харесва ви шегата с „Луксозенец“

Изпитвате мрачно удовлетворение, когато хората ви бъзикат, че живеете в „Луксозенец“. Знаете, че го казват с известна ирония, но луксът си е лукс, с колкото и сарказъм да го поръсиш.

Харесвате изгледа към кучешкия парк, обрамчен от 10 блока

Кучешкият парк, който сега наричат „Южен парк 2″ е онова пространство зад музея „Земята и хората“, където все още има алеи с пясък, поляни и хълмчета. Там денонощно тичат кучета, а през юли се прави A to Jazz фестивала. Ако живеете в онази част на Лозенец, която се пада срещу басейна „Спартак“ и бул. Черни връх, ще можете да виждате парченце от него. И то в модерна рамка от блокове с не толкова модерни импровизирани простори с гащи.

Обичате да си кълчите глезена в паве

Кварталът се разрасна и се застрои, но паветата по повечето улици си останаха. Може би ви напомнят за калдъръмите на Копривщица или за стария град на Пловдив. Романтиката е по-мощна от тази в любовната сцена на „Цар Лъв“, където Симба и Нала танцуват под един водопад…докато не си заклещите обущата между две павета и не се озовете на екстензия в Пирогов. Там романтиката е на малко по-ниско ниво.

Израснали сте в Козлодуй и държите сега да сте на един х(върле)й от НДК

Може още да наричате НДК „ендекато на културата“ и това още да ви е смешно, но си държите да сте наблизо. След като сте прекарали детството и ранната си младост сред закачки дали имате скрити крайници по тялото, защото живеете близо до АЕЦ, а зли състуденти в Студентски град са римували „Козлодуй“ с какво ли не, вече не искате и да чувате за родното си място. Искате да сте близо до центъра. Ако може – баш в центъра.

Харесвате полицаите от IV РПУ

И те, като другите, няма да ви свършат работа ако се наложи, но пред IV-о поне има градинка.

 
 

Ех, няма такива играчи вече*

| от Daher Lammoth |

Пол ши*ания Гаскойн, или просто Газа.

Или футболистът, който молеше за тишина журналистите на пресконференция, след което се изпърдяваше или оригваше в микрофоните. Същият футболист, който за рождения ден на негов чернокож приятел, му подарява посещения в солариум. Отвлича клубния автобус и го разбива в една спирка. Гонят го от хотел, задето се е къпал гол в декоративния фонтан на входа. Изсрал се в чорапите на Дженаро Гатузо, един от най-свирепите футболисти, за добре дошъл в новия му отбор. Изпикава се върху лицето на капитана Ричард Гъф през нощта, за да го събуди, защото не могъл да заспи и иска да играят билярд с него. Треньорът му сър Боби Робсън го нарекъл „тъп като метла“, а на следващия ден Газа излиза на тренировка със стърчаща метла от калците….

Ех, няма такива играчи вече :'(

Тези, които ме познават от малък, знаят че винаги съм симпатизирал на най-големите дървета в световния футбол – Англия. Най-вече заради онзи национален харизматичен отбор от 1990 г., съставен от „касапина“ Тери Бътчър, Стюърт „Психо“ Пиърс, споменатия магически ненормалник Газа, вечно бинтования като след война Марк Райт, геният-идиот Крис Уодъл, дядо Шилтън и легендата-джентълмен Гари Линекер (вероятно единстеният от онзи отбор, който не се напивал до припадане). Този отбор спечели сърцето на съвсем малкия Дахер, който за първи път гледаше оназ странна игра с топка. Физиономиите на Газа са имали пръст в това.

И макар през годините държавните им управители, начело с тъпи патки като Тереза Мей, или военнопрестъпници като Тони Блеър и „Пиг Гейт“ Камерън, да бяха направили всичко възможно да ме отвратят от английската нация, все пак английският хумор, писатели като Дейвид Мичъл, Тери Пратчет, Докинс, режисьори като Ридли Скот, Кен Лоуч, Дани Бойл, Мийдоус и т.н. комици и музиканти, и най-вече спомените за Газа, поддържаха симпатията ми към това общество.

Утре Англия излиза срещу Тунис. Англичаните продължават да стават все по-сиви и все по-нехарезматични. Звездата на отбора е фъфлещия Хари Бастунов (Кейн). Дори колегата му от Тотнъм, кореецът Хюн Мин Сон, говори по-разбираем английски от него.
Тактиката на англичаните е ясна – търчане по фланговете на житния бегач Стърлинг и центриране с надеждата да бъде уцелена главата на Хари.

И все пак….. Кам Он Ингерлааанд! Бйип Бийп Бийп.

 

*Текстът е представен без редакция от фейсбук страницата на Daher Lammoth

 
 

Наградите за кино и телевизия MTV: честито на победителите

| от chronicle.bg |

Снощи беше повече от успешна вечер за вселената на Марвъл, в която отлетяха едни от най-големите награди на MTV. „Черната пантера“ спечели наградата за най-добър филм, Чадуик Боузман взе две награди, а Майкъл Б. Джордан беше награден за превъплъщението си на злодея Ерик Килмонгър.

Тифани Хадиш беше домакин на церемонията в Санта Моника снощи. Повече от нея и от блясъка на червения килим ще покажем по-късно през деня. Сега показваме пълния списък с победителите.

Най-добър филм

Avengers: Infinity War
Black Panther („Черната пантера“)
Girls Trip
IT
Wonder Woman

Най-добър сериал

13 Reasons Why
Game of Thrones
grown-ish
Riverdale
Stranger Things

Най-добро изпълнение във филм

Black-Panther-Coates

Чадуик Боузман – Black Panther
Тимъти Шаламе – Call Me by Your Name
Ансел Енгрот – Baby Driver
Дейзи Ридли – Star Wars: The Last Jedi
Сърша Ронан – Lady Bird

Най-добро изпълнение в сериал

Мили Боби Браун – Stranger Things
Дарън Крис – The Assassination of Gianni Versace: American Crime Story
Катрин Лангфорд – 13 Reasons Why
Иса Рей – Insecure
Мейзи Уилямс – Game of Thrones

Най-добър герой

Чадуик Боузман като Черната пантера – Black Panther
Емилия Кларк като Денерис Таргариен – Game of Thrones

Гал Гадот като Жената чудо – Wonder Woman
Грант Гъстин като Бари Алън/Светкавицата – The Flash
Дейзи Ридли като Рей – Star Wars: The Last Jedi

Най-добър злодей

Screen_Shot_2017_07_19_at_12.58.36_PM.0

Джош Бролин като Танос – Avengers: Infinity War
Адам Драйвър като Кайло Рен  – Star Wars: The Last Jedi
Майкъл Б. Джордан като Ерик Килмонгър – Black Panther
Обри Плаза като Лени БъскърAubrey Plaza – Legion
Бил Скарсгард като Пениуайз – IT

Най-добра целувка

Jane the Virgin – Джина Родригез (Джейн) и Джъстин Балдони (Рафаел)
Love, Simon – Ник Робинсън (Саймън) и Кейнан Лонсдейл (Брам)
Ready Player One – Оливия кук (Сам) и Тай Шеридан (Уейд)
Riverdale – Кей Джей Апа (Арчи) и Камила Мендез (Вероника)
Stranger Things – Фин Улфхард (Майк) и Мили Боби Браун  (Единайсет)

Най-добро изпълнение на уплашен герой

Талита Бейтман (Джанис) – Annabelle: Creation
Емили Блънт (Eвелин Абът) – A Quiet Place
София Лилис (Бевърли Марш) – IT
Кристин Милиоти (Нанет Коул) – Black Mirror
Ноа Шнап (Уил Байърс) – Stranger Things

Най-добро комедийно изпълнение

Film Title: Girls Trip

Джак Блек – Jumanji: Welcome to the Jungle
Тифани Хадиш – Girls Trip
Дани Левай – Schitt’s Creek
Кейт Маккинън – Saturday Night Live
Ейми Шуимър – I Feel Pretty

Най-добър документален филм за музика

Gaga: Five Foot Two

Can’t Stop, Won’t Stop: A Bad Boy Story
Demi Lovato: Simply Complicated
Gaga: Five Foot Two
Jay-Z’s “Footnotes for 4:44”
The Defiant Ones

Най-добро риалити шоу

The Kardashians 
Love & Hip Hop
Real Housewives
RuPaul’s Drag Race
Vanderpump Rules

 
 

Най-добрите филми на 2018 г. досега

| от chronicle.bg |

Юни вече е към края си и е време за традиционната равносметка на филмите през първото полугодие на 2018-та.

Като изключим редовната доза от манджата на Марвъл, която ще пренебрегнем (с едно изключение), годината дотук беше достатъчно разнообразна, така че да задоволи всеки вкус, като започнем от качествени независими филми, минем през най-доброто от европейското кино и стигнем до скъпите и комерсиални блокбъстъри на Холивуд.

Разбира се, днешната равносметка не е окончателна, тъй като знаем, че доброто кино пази най-силните си козове за есента и зимата (за да се класира за престижните награди догодина). Въпреки това могат ясно да се откроят няколко заглавия, които ще се въртят пред очите ни поне до началото на 2019-та. Тук трябва да направим уточнението, че за премиера на филмите в този случай се приема пускането им по киносалоните, а не премиери по фестивали, които за някои филми се случиха още в края на 2017 г.

Вижте в галерията горе най-добрите филми на 2018 г. досега.