ЕС затръшва вратата пред Янукович

| от |

ЕС прекратява сътрудничеството си с Виктор Янукович по споразумението за асоцииране. Решението идва доста късно, смята в коментара си Кристоф Хаселбах в коментар за Дойче веле.

Какво ли не стори ЕС за Виктор Янукович? Какви ли негови прищевки не изпълни, какви ли реверанси не му направи, а той си играеше с него както намери за добре. Брюксел все съзираше някакъв лъч на надежда, че украинският президент все пак ще подпише дълго планираното споразумение за асоцииране и ще приобщи страната си към европейския проект. А самият Янукович поддържаше умело пламъчето на надеждата. Неговите действия обаче не бяха плод на колебание, а на тънки сметки. Украинският президент излъчваше своите двусмислени сигнали на точно премерени порции.

Пазарлъците на Янукович

През ноември той обяви, че Украйна спира работата по споразумението, което беше готово за подпис след дълги месеци на подготовка. Няколко дена по-късно Янукович пристигна във Вилнюс за срещата на върха на „Източното партньорство“, където споразумението всъщност трябваше да бъде подписано. Той заяви на държавните и правителствени ръководители, че продължава да държи на споразумението, но видите ли, ЕС трябвало да компенсира финансово загубите от търговията с Русия. Москва го поставяла под натиск. Натискът от Москва действително е факт, но истинският изнудвач е Виктор Янукович.

Украинският президент дълго си играеше на котка и мишка с ЕС. При това с успех, защото ЕС се остави да бъде воден за носа. Докато върховната представителка на ЕС по въпросите на външната политика и политиката за сигурност Катрин Аштън се опитваше да посредничи между правителството и опозицията, Янукович изпрати специалните части срещу демонстрантите. Брюксел изтърпя и тази провокация. След завръщането си от Киев Аштън дори заяви, че Янукович възнамерявал да подпише споразумението. Това нейно изявление не беше от най-сполучливите. За да дойде сега и повратът – най-после ЕС поема инициативата и затръшва вратата под носа на украинския президент.

ashtonyan

Отказът засяга Янукович, а не Украйна

Близко до ума е, че в ЕК е имало остри спорове за прекратявяне на сътрудничеството с Киев. Вероятно мнозина се излезли с аргумента, че продължаването на преговорите с Янукович е от двустранен интерес. Сред тях със сигурност е била и Катрин Аштън. Другата група сигурно е опонирала, че Янукович само се опитва да противопостави Москва на Брюксел, за да изкопчи повече финансова подкрепа за съсипаната икономически Украйна. Очевидно втората група се е наложила в спора. И с пълно право. Крайно време беше да се сложи точка на пазарлъците.

Споровете около решението на ЕС са напълно разбираеми, защото ЕС всъщност не желае да прекратява изцяло диалога си с Украйна. Масовите демонстрации в страната показват колко силен е копнежът на украинците за сближаване със Запада. Важно е да се знае още, че отказът от по-нататъшно сътрудничество не се отнася до страната, а лично до Янукович. ЕС не може повече да води диалог с него. Но Янукович е президент на Украйна, а ЕС не може да води междудържавни преговори с опозицията. Така на Брюксел не му остава нищо друго, освен да изчака как ще се развие вътрешнополитическата ситуация в Украйна и да подпомага исканията на опозицията.

ЕС, разбира се, не желае положението в Украйна да излиза извън контрол. Брюксел може да се застъпва за опозицията, но изрично трябва да настоява протестите да протичат мирно и да не се поддават на провокации. Възможно е преговорите по споразумението за асоцииране да продължат след президентските избори през 2015 година. Кой знае? Може обаче да стане и нещо друго: недвусмислено ЕС предлага по-добрата перспектива за Янукович и неговата страна, а Русия, от своя страна, винаги може да се отметне от обявените ползи за Украйна. И в газовия спор Москва многократно е доказвала как безкомпромисно се отнася с „близки в културно отношение“ страни, които не играят по свирката на Кремъл.

Възможно е обаче Янукович да преосмисли позицията си по споразумението за асоцииране с ЕС. И ако той действително покаже, че иска да води страната си в посока Европа, Брюксел трябва отново да отвори вратата за Украйна. Но не и преди това.

 
 

Дейвид Линч и вдъхновението за онзи смразяващ кадър в „Туин Пийкс: Завръщането“

| от chronicle.bg |

Феновете на Дейвид Линч знаят, че той не обича да обяснява намеренията си зад режисьорските си решения. Една сцена обаче от „Туин Пийкс: Завръщането“ е прекалено добра, за да устоят зрителите да не искат повече подробности директно от създателя на поредицата. Става въпрос за финалната сцена на епизода „Part 8″ от „Туин Пийкс: Завръщането“ – онази, в която младото момиче отвори устата си, а в нея влезе създанието кръстоска между жаба и муха. Дейвид Линч вдига завесата над този момент от кариерата си (и на редица други) в новата си книга, „Room to Dream“.

В откъс от книгата, публикуван от The New York Times, Личн разказва откъде е дошла идеята за този кадър и създанието в него. 

Всичко се случва, докато Линч е на ваканция из Европа. Той бил на борда на „Ориент Експрес“, пътувайки от Атина до Париж. На гарата в Югославия,  по време на почивката, Линч забелязва множество туристи как се втурват в една посока. „Всички отиваха към тези шарени шатри, където се продават оцветени напитки (които всъщност са просто вода със захар). Когато слязох от влака, стъпих в този мек прах, дълбок около 30 сантиметра, пълен с огромни насекоми, приличащи на жаби, които скачаха, летяха, излитаха и се връщаха обратно. От там ми дойде идеята за жабата-буболечка – тези неща просто попадат в света на „Туин Пийкс“.

Случката се развива прекалено рано, за да знае Линч, че огромните летящи насекоми ще свършат във финала на „Туин Пийкс“, но обяснява, че образът е изскочил в главата му, докато е пишел сценария на „Part 8″. Режисьорът завършва разказа си с кратък анекдот и не дава повече подробности зад една от най-абстрактните му сцени във филмите му.

„Всеки има свои теории за шоуто, което е прекрасно, и няма значение дали аз ще обяснявам моята теория.“ пише Линч в книгата. „Нещата имат своя собствена хармония и ако ти си верен на идеята, тогава хармонията ще си проличи, дори образът да е абстрактен. Можеш да го гледаш отново след 10 години и да го видиш в тотално различен начин, а може да видиш още нещо – но онзи потенциал ще бъде там, ако си бил верен на първоначалната идея.“

Припомняме си сцената:

 
 

Саундтракът към филма „Най-великият шоумен“ постави рекорд

| от chr.bg |

Саундтракът към филма „Най-великият шоумен“ оглави британската класация за албуми за 19-а непоследователна седмица и постави рекорд за последните 50 години.

Предишният рекордьор – саундтракът към филма „Треска в събота вечер“, оглавяваше британската класация 18 непоследователни седмици през 1978 г.

Най-успешният албум със саундтрак в британската класация обаче е „Звукът на музиката“. Той я оглавява 50 седмици от 1965 г. до 1968 г.

Успехът на саундтрака към филма „Най-великият шоумен“ в британската поп класация обаче е за сметка на новите албуми на Джорджа Смит и „Бийч бойс“. Дебютният албум на Джорджа Смит „Lost & Found“ зае третото място. На второто е „Staying at Tamara’s“ на Джордж Езра. „Бийч бойс“ в сътрудничество с Кралския филхармоничен оркестър заеха четвъртото място. На пето е Ед Шийран с „Divide“.

В класацията на синглите Джес Глин надделя над „Клийн бандит“ и зае първото място с „I’ll Be There“. Така тя подобри рекорда си за най-много хитове на певица в британската класация – 7.

„Solo“ на „Клийн бандит“ зае второто място, а „2002“ на Ан Мари – третото. Четвърти е Джордж Езра с „Shotgun“. Пета е Ариана Гранде с „No Tears Left to Cry“.

 
 

6 причини да живеете в Лозенец

| от Цветелина Вътева |

Когато бях малка, прабаба ми и прадядо ми живееха в Лозенец. Не знам дали знаеха, че живеят в луксозен квартал, гледаха кокошки в двора, бяха садили хортензии по пътеката, която се спускаше към къщата и не се чудеха защо улицата им се нарича „Цветна градина“.

По лозенските наклони баща ми се е пребивал с мотор на паветата. Пак по тая „Цветна градина“ вуйчото на татко ми бил първият, който започнал да минава с чисто новия си Вартбург 311, модел от 56-а: хората цъкали възмутено с език, че се кара кола там, все пак на улицата си играели децата, не била място за автомобили…

На мястото на хортензиите и кокошките днес има паркинг и гаражи, а на мястото на къщата им – блок от т.нар. ново строителство, когато беше ново в началото на 21 век. Целият блок е напукан, мезонетът на последния етаж е запустял, а пред входа към паркинга става по минимум един скандал на 15 минути, защото някой е паркирал отпред и жителите не могат да си влязат/излязат.

Прабаба ми и прадядо ми починаха отдавна, а аз ползвам апартамента за купони. Като чуят хората, че е в Лозенец, всички казват: „А, супер, в центъра, много ми е удобно там, идвам“.

Дали е точно „центъра“ не зная, но сигурно и вие харесвате Лозенец. Да надраскаме 6 примерни причини защо:

Обичате да изпадате в нервна криза всеки път, когато трябва да паркирате

Ако животът ви е прекалено спокоен и скуката ви ломи, Лозенец е едно добро място за вас. Много е вероятно да се наложите да си извадите картон, че живеете там, за да паркирате безплатно в рамките на Зелена зона. Разбира се, рискът все пак от ЦГМ да ви сложат скоба си е налице. Ако пък паркирате просто така, ще оскубете косите си в рамките на 2 успоредни паркирания между Ford F350 и Mercedes G-Class. Имате си гараж и няма проблем? Няма, да. Докато някой не ви го запуши, което ще се случва в 9 от 10 пъти, когато решите да излезете с колата.

Харесва ви шегата с „Луксозенец“

Изпитвате мрачно удовлетворение, когато хората ви бъзикат, че живеете в „Луксозенец“. Знаете, че го казват с известна ирония, но луксът си е лукс, с колкото и сарказъм да го поръсиш.

Харесвате изгледа към кучешкия парк, обрамчен от 10 блока

Кучешкият парк, който сега наричат „Южен парк 2″ е онова пространство зад музея „Земята и хората“, където все още има алеи с пясък, поляни и хълмчета. Там денонощно тичат кучета, а през юли се прави A to Jazz фестивала. Ако живеете в онази част на Лозенец, която се пада срещу басейна „Спартак“ и бул. Черни връх, ще можете да виждате парченце от него. И то в модерна рамка от блокове с не толкова модерни импровизирани простори с гащи.

Обичате да си кълчите глезена в паве

Кварталът се разрасна и се застрои, но паветата по повечето улици си останаха. Може би ви напомнят за калдъръмите на Копривщица или за стария град на Пловдив. Романтиката е по-мощна от тази в любовната сцена на „Цар Лъв“, където Симба и Нала танцуват под един водопад…докато не си заклещите обущата между две павета и не се озовете на екстензия в Пирогов. Там романтиката е на малко по-ниско ниво.

Израснали сте в Козлодуй и държите сега да сте на един х(върле)й от НДК

Може още да наричате НДК „ендекато на културата“ и това още да ви е смешно, но си държите да сте наблизо. След като сте прекарали детството и ранната си младост сред закачки дали имате скрити крайници по тялото, защото живеете близо до АЕЦ, а зли състуденти в Студентски град са римували „Козлодуй“ с какво ли не, вече не искате и да чувате за родното си място. Искате да сте близо до центъра. Ако може – баш в центъра.

Харесвате полицаите от IV РПУ

И те, като другите, няма да ви свършат работа ако се наложи, но пред IV-о поне има градинка.

 
 

Качвай се и не питай дали е до летището или до бизнес парка!

| от chronicle.bg |

Не че нещо кой знае колко фатално се е случило снощи. Дойде за има няма 5 минути един голям облак, поваля стабилно, напълни столичните вади (разбирайте коловозите на метрото) и си отиде час и нещо по-късно. Служителите изметоха водата от перона и тази сутрин всичко е наред.

И не е като да е нещо, което не сме виждали в Берлинското метро или в Париж тази зима, когато по склона на Монпарнас можеше да се кара сноуборд. Така че тезата, че „у нас е по-зле и нема такава държава“ този път издъхва.

Случват се и такива неща.

И за да погледнем от добрата страна, събрахме няколко свежи и забавни мемета от интернет, във връзка със снощният порой в столицата.

П.С. Засега няма да строим Ноев ковчег.