ЕС отпуска на Турция 70 млн. евро за бежанците

| от |

Европейският съюз отпуска допълнително 70 милиона евро на Турция за подпомагане на бежанците, които са потърсили убежище на турска територия.

„Страните от ЕС трябва да се координират тясно с Турция, за да се предотврати влизането в Ирак и Сирия на европейските граждани, които искат да се присъединят към редиците на екстремистката група „Ислямска държава“. Това заяви върховният представител на ЕС за външната политика и политиката на сигурност Федерика Могерини след разговори с турския премиер Ахмет Давутоглу в Анкара.

Могерини призова за сътрудничество с Турция в разработването на стратегия и „добра координация“ на действията, за да се спре притока на чуждестранни доброволци, които наемат джихадисти. Тя изрази надежда, че продължаващите усилия ще дадат положителни резултати през следващите седмици или дори дни.

Могерини обяви още, че ЕС отпуска нов пакет от помощ за Турция в размер на 70 милиона евро за подпомагане на бежанци, които са потърсили убежище на турска територия. В резултат на кризата в Сирия и Ирак около 1,6 милиона души са преминали турската граница. /ТАСС/БГНЕС

 
 

„Последните джедаи“ събра 45 млн. долара през първата нощ

| от chronicle.bg по БТА |

„Дисни“ съобщи, че „Междузвездни войни: Последните джедаи“ – осмият филм от космическата сага, е събрал 45 милиона долара приходи от прожекции през нощта на 14 срещу 15 декември.

Това са вторите най-големи приходи от предварителни нощни прожекции след 57-те милиона долара приходи, събрани от „Междузвездни войни: Силата се пробужда“, с който през 2015 г. бе сложено началото на тази нова трилогия.

Очаква се „Последните джедаи“ да донесе около 200 милиона долара приходи от прожекции през идния уикенд. Това ще го нареди на четвърто място сред филмите, събрали най-големи приходи през дебютния си уикенд по екраните. Филмът ще бъде прожектиран в 4232 киносалона в Северна Америка.

Райън Джонсън е сценарист и режисьор на „Последните джедаи“, който е с участието на Марк Хамил, Кари Фишър, Дейзи Ридли, Джон Бойега и Адам Драйвър.

 
 

„Уестууд – пънкарка, икона, активистка“ е заглавието, което чакаме с нетърпение

| от chronicle.bg, по БТА |

Подготвя се документален филм за Вивиан Уустууд, който ще проследи живота и кариерата й, както и дейността й като активистка, съобщи Контактмюзик.

Компанията „Догууф“ работи над пълнометражен филм за 76-годишната модна дизайнерка, озаглавен „Уестууд – пънкарка, икона, активистка“. „Уиминс уеър дейли“ поясни, че филмът ще представи кариерата й през годините.

Той ще включва интервюта със сина й Джоузеф Коре и други членове на семейството й, с приятели, колеги и модели, с които тя е работила през кариерата си.

Зад проекта стои режисьорката Лорна Тъкър, която е заснела късометражни ленти за Уестууд и някои модни къщи и брандове, сред които този на Александър Маккуин. Тъкър възнамерява да използва архивни кадри, за да проследи кариерата на Уестууд и да хвърли светлина върху връзката й с една от ключовите фигури на пънк движението Малкълм Макларън, който вече не е между живите.

„Уестууд – пънкарка, икона, активистка“ трябва да се появи по екраните във Великобритания и Ирландия на 23 март 2018 г.

Преди това лентата ще бъде включена в конкурсната програма за документални филми на кинофестивала „Сънданс“ през януари.
Вивиан е оставила толкова голяма следа в модната индустрия, че голямата й фенка, 25-годишната дъщеря на Мик Джагър и Джери Хол – Джорджия Мей Джагър, вече си е забранила да пазарува в магазина й, защото купувала прекалено много облекла.

 
 

Модата си отива, но глупостта остава

| от Кристина Михайлова |

„С ръка на лице”. Тези от вас, които се вълнуват от последните музикални течения, веднага ще се сетят за песен с такова име.

Само че през последните дни все имам повод да си сложа ръката на лицето – нали се сещате, по онзи начин, казващ „спрете Земята, искам да сляза”.

И не защото съм префърцунена интелектуалка, съвсем не. Обаче когато нещо е „модерно”, „на гребена на вълната” или „последен писък на модата”, то не задължително е „яко”. Като чуя песен с „яко” тъп текст, колкото и модерен бийт, танцови движения и готини дрешки да има, пак няма да ми хареса. Да, вероятно като ида на дискотека ще танцувам, но няма да си я пусна вкъщи, няма да я запомня и точно след няколко месеца ще тъне в забрава, не само за мен, но и в публичното пространство. Замислете се – има песни, които от толкова дълогогодишно слушане, вече почти ни прилошава. Например наближи ли Коледа (както сега), коя е първата песен, която ще ви атакува в мола, в кафенето, в ресторанта, по радиото, по телевизията, в социалните мрежи (споделена от хората, на които това им е любимата песен в живота), че и като предложение в youtube? Да… правилно се сетихте – ‘All I want for Christmas is you’. Когато пък си пуснете прахосмукачката вкъщи, някак естествено в главата ви (или в тази на човека около вас, лежащ на дивана) зазвучава… ‘I want to break free’. Разбира се, няма как да пропуснем ‘It’s my life’, която е лайтмотивът на всеки купон (дори на феновете на поп-фолка, точно преди да си пуснат Преслава).

Та стига примери, разбрахте ме. Има песни, които остават – не за месец-два, а за години наред. И най-вероятната причина е, че просто са смислени, някак си успели да съчетаят в идеална симбиоза музика, текст, визия и послание. Само тези песни ще останат в световния музикален фонд, ще бъде помнени и ценени. Например никога няма да разбера защо има изпълнители, които завинаги ще останат известни за не-толкова-големите-си-фенове само с една единствена песен, а имат поне 10 албума!?

Мисля си, че изкуството (театрално, танцово, театрално) би трябвало да дава повече смисъл, отколкото фойерверки. Че като го изпиташ, то трябва да остане, да те накара да мислиш, да чувстваш и леко, едва осезаемо да те промени към по-добро. Но когато културата стане халтура, когато се опростачи и единствената й цел стане печалба и „кинти”, то проблемът е сериозен. Когато един ден играеш на сцената на Сатиричния театър, а на другия – призоваваш хората да търкат лотарийни билетчета, значи има проблем. Когато можеш имаш диапазон от цели 4 октави, с което парадираш, и същевременно пееш, че „от икебана дървесата ги боли”, значи има проблем. И колкото и да ми се иска да застана пред Народното събрание и да вдигна юмрук срещу властта, че не подкрепа българската култура, а музикантите и актьорите се налага да правят простотии, за да се справят с финансовото битие и да влязат в полезрението на медиите, не мога да го направя. Защото не само „държавата” е виновна.

Когато излизат тревожни статистики как българските ученици нямат критично мислене, всички се тревожим. А когато консумират халтура, никой не го е… грижа. И няма как да искаш да възпитаваш смислени хора само с преструктуриране на учебните програми, докато извън училище ги залива безсмисленост. Затова критичното мислене е важно. То е начин да прецениш, кога модерното е вредно и е по-добре да избереш старомодното. Кога да ходиш с късо яке до под мишниците и с летни кецки през зимата може да бъде последен писък на модата, но после у вас ще стане като модерна аптека. Кога да слушаш „готин” бийт те прави готин, но да пееш тъпия текст (и да го смяташ за поетически връх, интерпретиращ „нещата от живота”) те прави повърхностен.

„Движението с ръка на лице е част от модерната хип-хоп култура”, чета аз из интернет. И аз харесвам хип-хоп културата, музиката, начина на обличане, танците, хип-хоп приятелите си и все пак… когато нещо е тъпо, просто е ТЪПО. И не е редно да облечеш един тъп текст в съблечено тяло и много тежкарско поведение. Не защото на мен много ми пречи, не. Когато не ми допада нещо, го игнорирам или се забавлявам за момент с него, после го забравям. Но когато 11-годишната ми братовчедка го види и реши, че е „яко”, тогава става лошо. Когато пък реши, че не е яко, започват да й се подиграват. И това е още по-лошо.

В крайна сметка модата си отива, младостта и дързостта също. Но глупостта остава. И е пагубна.

Но нали знаете – „всичко е точно”…

 
 

Австралия се е преместила с 1,8 метра на север

| от chronicle.bg по БТА |

Австралия, „яхнала“ най-бързо движещата се тектонска плоча на планетата, продължава да се мести на север, което налага осъвременяване на географските координати на страната континент.

Според новите данни Австралия се е изместила с 1,8 метра в североизточна посока спрямо познатото й местонахождение на картите. Учените са решили да базират новите координати върху прогнозираното местоположение на страната на 1 януари 2020 г.

„Австралийците са в процес на преместване и се движат на север, въпреки че голямата част от тях дори не го забелязват“, казва министърът на природните ресурси и по въпросите на Северна Австралия Матю Канаван.

Австралия се придвижва на север с по седем сантиметра годишно, в резултат което се налага да бъдат внасяни корекции в географското й положение. Предишната поправка е направена през 1994 г.

Осъвременяването е необходимо, за да се осигури безпроблемна работа на навигационните системи.

„От пристигането на аборигените преди около 50 000 години, Австралия се е преместила с 3,5 километра. При тази скорост само след 30 милиона години целият континент ще се намира на север от Тропика на Козирога, променяйки съществено географията на региона. Мисля, че това е очарователно“, казва законодателката Мишел Ландри.