ЕС осъди насилието в Киев и поиска от властите да проведат разследване

| от |

„Европейският съюз решително осъжда превишаването употребата на сила при разпръсването на демонстрантите в Киев в събота вечерта и призовава украинските власти да проведат разследване и да подведат под отговорност виновните.“ Това се казва в изявление на върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Катрин Аштън и европейския комисар за разширяването и добросъседство Щефан Фюле.

catheri

Русия е готова за тристранни преговори с ЕС и Украйна, въпреки, че не е техен инициатор, заяви в събота в интервю за журналисти заместник-министърът на външните работи на Русия Василий Небензя.

Според него, Москва не е против обсъждането на икономическите последици от асоциирането на Украйна и ЕС за тристранните отношения. „Друго нещо е, че европейските партньори на Русия не са готови за такива преговори”, заяви дипломатът.

На срещата на „Източно партньорство” във Вилнюс в петък ръководителят на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу заяви, че изключва възможността от провеждане на тристранни преговори по въпроси, свързани с асоциациирането на Украйна и ЕС.

 
 

Петя Дубарова – бодливото цвете на българската поезия

| от chr.bg |

Тя е гъвкава, млада, петнайсетгодишна, тя е толкова млада за пръв път до днес, несравнима е с цвят на напъпила вишна. Нямам плахост и кротост, и сладък финес. Носи тъмния чар на червена лъвица, цяла в пищния хаос на джунгли и дни, а е всъщност и морска, и в тези зеници властно вдига морето зелени стени. Носи синята кръв на жена индианка, с бясна сила в нея ври Оцеолова власт. Вижте, вижте сърцето на нейната сянка – „многосърца, стоцветна, различна съм аз“, а е само една – и за пръв път е млада, като грабната в миг от дървото сълза, като пламък, изригнал от девствена клада, като лумнала бързо нагоре лоза.

Ще расте, ще натрупа във себе си дните и живота във трудния негов синтез, ала своята сила петнайсетгодишна ще запази такава, каквато е днес.

Какъв по-красив начин да опишем Петя Дубарова от този, с който тя сама се описва в стихотворението си „За петнадесетгодишните“. По случай рождения й ден днес събрахме няколко от най-ярките й думи, защото именно думите й са причината да я обичаме толкова много:

 

„Нищожно нещо е човекът! Нищожно! Цял живот пъпли, бори се, създава нещо, но винаги в рамките на своето просто човешко съществувание – него той не може да надхвърли. Виж, ако всеки човек беше по едно слънце, по една планета?!“

***

„Най-парадоксалното у мен е, че страданието ми носи щастие. Има нещо велико в страданието, нещо извисяващо… Как си представям страданието – неонова светлина, две необикновено красиви очи, тъжно-спокойни, незагледани, някаква доброта, молба, признание в тях, от неона изглеждат черни, а може би са кафяви, сини – не! Тъжно съгласие, не примирение, а съгласие с вече изживяното! И две ръце, голи до лактите, които стискат висока чаша бира. Това е страдание. Аз съм виждала страданието. То е било съвсем близо до мен – на съседната маса. И как съм го пожелавала само!“

***

„Не искам да живея в заслепление. Всичко е така опорочено, някъде отвътре, от дълбокото на живота лъха нещо гнило. Но искам да вярвам, че има и достойни хора, хора чисти и необикновени. Ако има, то те са нещастници.“

***

Към слънцето с пресъхнали очи,

съсипан, прежаднял ще се катериш.

Но слънцето жестоко ще мълчи

и нищо ново няма да намериш.

***

Бих желала в този миг да стъпвам

в пясък побелял от доброта,

длани от морето да отдръпвам,

длани побелели от солта.

***

Аз знам, море, ти винаги прощаваш,

обидите потапяш в хладна сол

и болките червени изтърпяваш.

Следите им заравяш в пясък гол.

Сега разбирам твоето господство,

и сила, и лилава красота:

дължат се те на твойто благородство.

 
 

„Такси 5″ е начело на българския боксофис

| от chr.bg |

Екшън-комедията „Такси 5″ се изкачи на първа позиция при най-гледаните филми у нас, сочат обобщените данни от киносалоните след миналия уикенд.

Познатата история за полицай, таксиметров шофьор и криминален проблем, с който се справят, развиваща се по улиците на Марсилия с познатото такси с екстри, е гледана от 36 425 зрители и има 321 735 лева приходи за десетте дни по екраните у нас.

На втора позиция е „Rampage: Унищожителите“. Екшънът по видеоиграта от 80-те на миналия век с Дуейн Джонсън в главната роля е вече десет дни по екраните у нас и за това време са го гледали 29 058 зрители и има 316 517 лева приходи.

Трето място е за премиерния трилър „Истина или предизвикателство“. Мексиканската разходка на група младежи, която се превръща в игра на живот и смърт, е гледана от 4 607 зрители и има 42 502 лева приходи за първите три дни у нас.

Четвърто място е за игрално-анимационния „Зайчето Питър“. За месец на екраните историята на обителите на една зеленчукова градина и собственикът на къщата до нея е гледана от 65 358 зрители и има 529 339 лева приходи.

Пета позиция в топ 10 е за другата премиера от миналия уикенд – „Пчеличката Мая: Игрите на меда“. Европейската анимация, продължение на едноименния филм от 2014 година, в която Мая трябва да се включи в Игрите на меда, за да спаси кошера си, е гледана от 4 113 зрители и има 36 056 лева приходи за първите три дни у нас.

На шесто място е трилърът „Нито звук“. Историята за оцелели на Земята, които живеят в гробна тишина заради чудовища, които нападат след издаването на какъвто и да е звук, е вече десет дни по екраните у нас и за това време е гледана от 12 505 зрители и има 122 885 лева приходи.

Седмо място е за екшън-фантастиката „Играч първи, приготви се“, създадена по романа на Ърнест Клайн. Приключението на Уейд Уотс, който влиза във виртуалната утопия, за да намери „великденското яйце“, е гледано от вече 34 830 зрители и има 383 239 лева приходи за месец на екраните у нас.

Осма позиция е за комедията „Секс на куково лято“. За трите седмици у нас опитите на трима родители да спрат осъществяването на първия сексуален контакт на дъщерите им по време на абитуриентската нощ са гледани от 16 986 зрители и имат 150 428 лева приходи.

Девето място е за третата премиера от миналия уикенд – „Слънце в полунощ“. Романтичната драма за 17-годишната Кати, която има рядко заболяване и излиза само през нощта и се запознава с Чарли, е гледана от 1 445 зрители и има 13 325 лева приходи за първите три дни у нас.

На десето място е анимацията „Открадната принцеса“. Украинската приказка с рицари, принцеса и магьосници е вече три седмици по екраните у нас и е гледана от 11 649 зрители и има 92 778 лева приходи.

Българската премиера от миналия уикенд – военната драма „Врагове“ на режисьора Светослав Овчаров, е на дванайсто място по зрителски интерес. Създаденият по действителен случай черно-бял филм за времето на Балканската война е гледан от 933 зрители и има 6 016 лева приходи за първите си три дни на екраните.

 
 

Силви Вартан в НДК: 3 часа незабравимо пътуване във времето

| от Дилян Ценов |

Френският рок е цяла епоха, а 60-те са нейният апогей. Целият свят е луд по новия живот – свободата е единствената и най-висша ценност, а младите са нейни носители. Нищо не може да ги спре. Това е времето на Бийтълс, годините на Queen, а във Франция – на Серж Генсбур, Франсоаз Арди, Клод Франсоа, Франс Гал, Жилбер Беко и Джони Холидей. Колко френски рокаджии можете да чуете на живо днес? Замислете се…

Само Силви Вартан – първото рок момиче на Франция.

Sylvie Vartan

Помня много добре първата си среща с нея и с френския рок. Беше през телевизионния екран, в едно горещо лято през 2010 г., когато още не бях навършил 15 години. В предаване по телевизията се появи жена с кафяви очи, едновременно надменни и топли и най-прекрасната коса, виждана някога. Представиха я гръмко, с много суперлативи… казвала се Силви Вартан. Споменаха, че е българка. А след това тръгна стар запис на нейна песен, на който тя танцуваше и пееше, облечена в черен гащеризон от латекс – най-вероятно песента е била Irresistiblement.

Българка? Тя? Попитах майка си. Да, родена била в Искрец, близо до града, в който ние живеехме. Зададох още няколко въпроса с недоумение и изнервих родителите си, които не разбираха какво толкова ме е впечатлило. Те отдавна знаеха коя е тя. Не бях виждал по-красива жена до този момент, още повече, че идваше от Франция, на всичкото отгоре и българка. Искрата веднага се запали. Заради всичко – гласът, външният вид, биографията, езикът, на който говореше. Исках да опозная тази Силви Вартан, която в онзи горещ летен следобед в хотелската стая беше мистерия с магнетичен вид.

Минаха почти осем години от тази наша първа „среща“. Осем години, в които започнах да уча нейния език, да слушам музиката от този стил, да изучавам с неутолима жажда културата на страната, която я прави световноизвестна. Така се случи и това е едно от най-красивите неща, които съм започвал – авантюрата ми с френския език.

силви вартан

Осем години и много случки по-късно Силви Вартан излезе за „последен“ път на сцената на зала 1 на НДК. Първото, и по стечение на обстоятелствата последно рок момиче на Франция, дойде отново в родината си, за да ни отведе на пътешествие, което започва през 1961 г. в Париж и завършва точно в онзи момент – вечерта на 21 април 2018 г., когато хилядите души в станаха на крака и аплодираха Вартан в продължение на минути.

Силви пя за всички. За феновете на френския рок, които не се сдържаха и танцуваха по седалките си. За онези, които не вярват, че френският рок може да звучи съвременно (каквото и да значи тази дума). За онези, които са отраснали с тази музика и тя е в кръвта им. На всички тези и още много Силви Вартан показа какво означава високият стил, спиращият дъха талант и непреходността на стила, който е символ на най-голямата културна революция на миналия век.

Трите големи периода в творчеството на певицата маркираха трите части на концерта й в НДК. Всяка част започваше с видео-интродукция, която е само подгряване преди на сцената да излезе тя и да запее – пренасяйки ни в класиката от 60-те (първата част).

Втората част постепенно ни върна в наши дни с хитовете „Nicolas“, „L’amour c’est comme une cigarette“, „Bye bye Leroy Brown“ и още много. Никой не беше забравил песните „La Maritza“, „Je n’aime encore que toi“ и „Orient-Express“.

Третата част изправи хората на крака – песните, посветени на Джони Холидей. Песента Que je t’aime премина под дъжд от аплодисменти, а преработката на текста на La plus belle pour aller danser в памет на първия съпруг на Вартан ще остане незабравим момент. В последните минути от концерта Вартан изпълни най-големите хитове на Холидей, а реакциите на публиката доказаха, че френският рок наистина няма време и епоха. Върховете на концерта бяха много, но едва ли някое може да се сравни с изпълненията на „Хубава си моя горо“ и „Облаче ле бяло“ – двете песни, на които Силви вдъхва живот с очарователния си развален български.

Три часа пълни с френски рок, цигарен дим, Марица, Силви Вартан и нейното емоционално идване у нас, далеч не за последен път, както самата тя каза вече неведнъж (независимо какво се тиражира в медийното пространство). Зная, че в следващите дни може би няма да мога да я слушам дори на слушалки.  Носталгия по момента – опит да го съхраня.

Публиката изпраща Силви Вартан, тя благодари от сърце на всички, които сме там. Тръгвам си, вечерта е топла. Прибирам се. А някъде зад нас долита дълбок дрезгав глас. Гласът, който чуваш в продължение на години и който е част от всяка любов, през която си минавал. Че любовта е като цигара, която пламва като кибрит, която щипе очите, те плачат, и накрая всичко се превръща в дим. И когато ти го казва талант от мащаба на Силви Вартан си струва да си дръпнеш от горящата цигара.

 
 

Новият „Westworld“ буди много въпроси

| от chr.bg |

„Westworld“ се завърна с първи епизод на сезон 2! В типичния стил на сериала, първият епизод повдигна много повече въпроси, отколкото дава отговори. Къде е границата между роботи и хора? Какво точно прави Делос? Откъде взе емблематичната си черна шапка Уилям?

В офиса обсъждаме дебюта на втори сезон и неговите мистерии.

ВНИМАНИЕ: Спойлери!

– Бях забравил колко сложен е този сериал, случват се адски много неща.

– Да, скачаме във времето, развиват се различни паралелни сюжетни линии и още не мога да си обясня кой е робот и кой е човек. Това всъщност ме и развълнува за новия сезон.

– И мен! Точно тези въпроси създават страхотно напрежение, особено когато си дадеш сметка, че Форд, въпреки че е мъртъв, има още номера в джоба си. Колко ли още роботи, както ти ги нарече, се разхождат с неговия код в тях.

– Единственото, което не ми хареса, беше последният момент, защото не разбрах какво каза Бернард. Трябваше да го върна няколко пъти, докато разбера, че казва „I think, I killed them“, което си е голяма реплика.

– И аз имах тоя проблем. Репликата е прекалено голяма, за да я запишеш толкова неразбираемо и силата й се губи.

– На Бернард му е трудно, обаче Долорес сега е свободна и й е много добре да се разхожда и да убива хора. „Westworld“ винаги е бил кървав, но в този епизод вдигнаха нивото още малко и това като че ли беше хубаво нещо.

– О, да, да оставят онези хора на кръстовете с примки около врата е направо чудесно…

– Да, това беше малко наудобна сцена, окей. Обаче след целия първи сезон гостите бяха ужасни и най-вече към женските роботи. Сега малко баланс идва освежаващо. Да ги наричаме „роботи“ за по-лесно, а? Или как – „хостове“, ама звучи тъпо? Дай „роботи“ и готово.

– Роботи, няма значение. Лимонада с лед е освежаващо, масовите убийства – не. Долорес прави каквото знае, каквото са я научили. Ако не надживее това желание да убие всички хора, скоро ще стане доста тъпа част от сюжета.

– За мен Мейв и Бернард са най-интересни засега. Бернард е единственият, който знае как да изкара нещо добро от новоосъзнатите роботи. А Танди Нютън много се забавлява в ролята си. Има най-ясната мотивация от всички, но това е по-скоро от програмирането й, отколкото свободна воля.

– Моментът, когато Мейв използва предварително написаната й реплика, за да обиди човека, който я е написал, беше гениален! Уилиам/Човекът в черно нещо обаче не ме грабват. Разбрахме, че Форд е оставил загадка някъде в Света за Уилиям – това не звучи ли малко като сезон 1? Предполагам, че в същия момент ще разберем какво търси през всичките тези години. Може би има нещо общо с Питър Абернати?

– Надявам се да е просто още някой номер на Форд. Това би било приятно. Питър ни докарва много добре до Делос и Шарлот. Каква ли е тяхната игра, освен да изкарват възможно повече пари?

– Има нещо много смущаващо с Хейл в този епизод. Ясно е, че иска да разкара робота от парка на всяка цена, но не се знае дали Бернард е съгласен с това. Надявам се също в този сезон да разберем малко повече за организацията зад Westworld. Също и разрешиха ли проблема с роботите, от които изтича информация във външния свят?

– Предполагам, че тук се намесва Питър. Би било добре да разберем и какво искат от Westworld и технологиите на парка. Сега има много персонажи с начупена мотивация, трябва им нещо, което да ги обедини. Ти какво би искал да видиш оттук нататък?

– Надявам се някои от роботите да излязат във външния свят. Долорес има такива намерения. А може и като излязат от парка, просто да се озоват в по-голям парк. Също бих се радвал на обяснение какви са тези роботи без лица, защото предполагат, че Делос има някакъв таен зъл план, за който Бернард и Форд никога не са знаели. А ти какво би искал да видиш?

– Бих ми се искало Антъни Хопкинс да се завърне по някакъв начин. Засега най-много искам още за „Shogun Land“.