shareit

Еротичният календар на Pirelli навърши 50 години

| от |

Pirelli е най-известният календар, който се издава в ограничен тираж, не се продава, и е предназначен само за клиенти на едноименната италианска компания, която се занимава с производство на автомобилни гуми.

Календарът излиза за първи път през 1964 г., а повод за това става откриването на филиал на Pirelli Group във Великобритания. Превръща се в мечта за колекционерите, съобщи Агенция „Фокус“.

За календара са снимали най-големите фотографи на света. За първия брой през 1964 г., е бил нает фотографът Роберт Фриман, работил с The Beatles. С два модела, заминава за Майорка и прави първия календар с фотографии, които излъчват сексуалност, но и спокойствие и топлота. Модели са били имена като София Лорен, Наоми Кемпбъл, Синди Кроуфорд, Летисия Каста, Кейт Мос, Дженифър Лопес, Мила Йовович, Пенелопе Круз…
CALENDARIO_P_GABBIE_MASTER_01.indd
През 1965 г. снимките на календара са правени на френската Ривиера. Фотографът Брайън Даффи ги е направил слънчеви и леки, но с намек за еротичност, което неизменно присъства във всеки календар на Pirelli. През 1984 г. творческият директор на Pirelli Мартин Уолш решава в новия календар да се използва продукцията на компанията – автомобилни гуми. Гумите – или намекът за тях – украсили всеки кадър на фотографа Уве Оммер, който снима на Бахамите. През 1985 г. един от моделите на календара е тъмнокожата красавица Иман, а кадрите са дело на фотографа на британското кралско семейство Норман Паркинсон.
CALENDARIO_P_GABBIE_MASTER_01.inddПрез 1987 г. календарът пак е с нова концепция – фотографът Теренс Донован заснел тъмнокожи модели, с различна етническа принадлежност. Сред тях е и тогава 16-годишната Наоми Кемпбъл, която била в началото на своята кариера. В изданието за 1992 г. пък решили да изобразят животни от китайския хороскоп. Моделите за него били подбрани не само с прекрасни данни, а и изключително гъвкави… През 1994 г. един от моделите е Синди Кроуфорд. По това време тя е вече звезда, а фотографът Херб Ритц се е постарал да запечата на фотосите не само външната, а и вътрешната й красота. През 1995 г. моделът Надя Ауерман пресъздава зимата, като половината й лице е покрито с лед, но горещото тяло скоро го разтапя. През 1997 г. Pirelli решава да събере 20-те най-красиви жени в света, една от тях е Моника Белучи. На календара за 1998 г. за първи път е заснет мъж; фотографът Брюс Уебер прави един кадър с актьора Еван МакГрегор.
CALENDARIO_P_GABBIE_MASTER_01.indd На ретро-изданието от 1999 г. знаменитата французойка Летисия Каста се връща в петдесетте години на ХХ век. Година по-късно за изданието са избрани модели с женствени форми, които приличат на моделите на Рубенс и Ботичели.

През 2002 г. решението отново изненадва: вместо модели, в календара се снимат обещаващи актриси. И всички са облечени. Изданието за 2004 г. е едно от най-необичайните, вместо снимки, на него има загадъчни изображения, плод на фантазията на фотографа Ник Найт, и илюстратора Питер Савилем. Наоми Кемпбъл се снима отново през 2005 г., този път – в Рио де Жанейро.

2

София Лорен вече била на 70 години, когато е поканена да се снима за Pirelli – за календара за 2007 г. Но красотата на актрисата и нейната чувственост са над времето… За календара от 2008 г. за първи път снимките са правят в Азия, в Шанхай, и показват красотата на азиатските жени.

 

 
 
Коментарите са изключени

Михаел Шумахер бойкотира Индианаполис и Монца

| от |

На днешната дата преди близо 18 години Михаел Шумахер върви смело нагоре и демонстрира невероятни качества зад волана. Ferrari са в пълен екстаз от своята златна кокошка, а добрият стар вълк Бърни Екълстоун се радва, че неговият спортен формат се гледа от целия свят. И точно на тази дата, само няколко дена след атаките от 11 септември.

В същата седмица Формула 1 е посрещната в Италия, където публиката ще се подготвя за поредната доминация на италианският производител и хегемонг в този състезателен формат. На 12 септември цяла Италия се чуди дали ще се проведе състезанието, за което доста фенове вече са закупили билети. Според Италия, гарантирането на сигурността на близо 100 000 души ще е доста трудно занимание, а и цяла Европа предлага спиране на мащабните спортни събития, в знак на уважение и гаранция, че няма да има други терористични „изненади“. Болидите на Ferrari са свалени са лишени от логата на спонсорите и разполагат само с черни носове, с които показват съпричастност към жертвите. Екипите на Шумахер и Баричело също са чисто червени, без никакви надписи и лога, сякаш за една вечер всички е било ушито на ново, а болидите са били остъргани от своите реклами пана и стикери. Пристигащите гости получават много сериозни инструкции относно безопасността и планът за евакуация. Като допълнителен лош късмет из бокса се носи и друга тъжна вест: Алесандро Дзанарди няма да може да се възстанови и ще изгуби двата си крака. Пилотът претърпява много сериозна катастрофа в болида на Уилямс.

Screenshot_2

Освен знакът на силна съпричастност от страна на италианския тим, Михаел Шумахер предлага на своите опоненти да започнат състезанието без никакви изпреварвания за първите два завоя. Причината е, че миналата година загива един от пожарникарите в следствие на тежка катастрофа. Организаторите на състезанието не са толкова доволни и продължават да повтарят, че всички пилоти са тук, за да се състезават и ако не искат, може да останат в бокса и да пропуснат цялото състезание. Немският пилот все пак не се отказва от състезанието, имайки предвид, че стартира в челната тройка. И докато всички кимат в знак на съгласие, Жак Вилньов се оказва троянския кон и бързо натиска педала на газта. Хуан Пабло Монтоя успява да вземе своята първа титла, докато Михаел завършва на 4-то място.

Първите два завоя още в началото не успяват да се разминат без инциденти, но за щастие няма пострадали. И това далеч не е всичко, само няколко дена след това състезание, Шумахер продължава да негодува срещу следващия календарен ден във Формула 1 – Индианаполис. В следващите дни пилотът ще изрази много остро своето мнение относно безопасността в страната, както и възможността да се повтори втори атентат. Германецът очевидно успява да разпали огньовете на цялата организация, след като на финала лично Бърни Екълстоун трябва да се намеси и да обясни на Шуми, че е редно да престане с провокациите или да приеме сериозни санцкии като лишаване от титлата, която според временното класиране е в кърпа вързана. В тази битка се оказва, че поне не е сам, защото самият Ники Лауда, тогава все още състезателен директор на Jaguar изразява същото мнение. Други пилоти и организатори са сигурни, че организаторите могат да се справят отлично със защитата на събитието и ако не са имали тази възможност е било очаквано да го отменят.

 
 
Коментарите са изключени

Кончета-водачи за незрящите

С магията на селективното чифтосване на много поколения коне, човекът успява да създаде порода от малки кончета, високи едва няколко десетки сантиметра. Те се наричат (прекалено удачно) миниатюрни коне, а височината им варира от 50 см. до 1 метър. Те не са ново изобретение – има ги още от 17 век, когато са отглеждани за домашни любимци на европейските благородници. През последните няколко века те се използват и в мините в Англия, където дърпат количките с въглища.

Но в последно време те са впрегнати в друга работа: като водачи на незрящи хора. 

Кучетата, разбира се, се използват за тази цел от години – първите училища за трениране на кучета-водачи са отворени в Германия по време на Първата световна война, за да са в услуга на ветераните, ослепели в битка. В САЩ Seeing Eye започва да действа още през 1929. Преди около 20 години обаче на някой му хрумва да тренира малки кончета със същата цел. И се оказва че те имат някои изненадващи предимства пред кучетата!

Вероятно най-големият (и доста печален) плюс на конете пред най-добрия приятел на човека е по-дългият им живот. Повечето кучета, тренирани за водачи, са едри породи – немски овчарки, голдън ретривъри, лабрадори – които живеят стандартно между 8 и 10 години. Те са 2-годишни, когато са готови за служба, което означава, че живеят със стопанина си около 6-8 години. Неизбежната раздялата не е само трудна, но и представя проблема, че трябва да се тренира ново куче. Малките кончета отнемат горе-долу същото време за обучение, но животът им е около 30-40 години.

Кончетата също така дават алтернатива на тези хора, които имат алергия към кучета или пък някаква фобия/страх от тях. И за разлика от кучетата, кончетата не са пристрастени към човешкото внимание, така че изискват малко привързаност от стопаните си. Те също така могат да живеят навън при почти всякакво време.

Подобно на по-големите си роднини, миниконете имат някои предимства и във виждането – тяхното зрително поле е 350 градуса, а очите им са силно чувствителни на движение и виждат превъзходно през нощта.

Малките кончета може и да не са подходящи за повечето незрящи, но когато някой има нужда от алтернатива, тази нужда обикновено е остра, така че добичетата са добре дошли.

 
 
Коментарите са изключени

Ашли Ревел – идиотът, който заложи всичко на рулетка и спечели

| от |

Представете си един ден да ви щукне да продадете всичко, което имате, да отидете в Лас Вегас и да заложите абсолютно всичко на едно завъртане на рулетката. Рискът да загубите е много реален и като нищо можете да си тръгнете само с дрехите на гърба си (или дори с по-малко). Всъщност, шансът да спечелите залог от типа всичко или нищо на американска рулетка е 47,3% – същият залог на европейска рулетка има шанс за печалба 48,6%. Ашли Ревел от Великобритания решава да поеме този риск – през април 2004 той продава всичко, което притежава, взима получените 76 840 паунда (105 400 паунда днешни пари, всички суми от тук нататък ще са в днешни пари).

Ашли, тогава на 32 години, започва пътешествието си, както сам той признава, на по питие с момчетата в една кръчма. Един от тях излага идеята да се заложи всичко, което човек притежава, на едно завъртане на рулетката и леко подпийналата компания се съгласява, че тази идея е доста велика. Въпреки че огънят на разговора се поддържа до значителна степен от алкохола, на следващият ден въпросната идея се оказва залостена стабилно в главата на Ашли. По-късно той ще каже пред The Telegraph: „Помислих си, какво невероятно преживяване би било. По това време не бях женен, нямах деца, бях напълно ерген. И реших: сега или никога.“

Roulette wheel

Рулетка

Не е изненадващо, че не всички се радват от решението на младия мъж – родителите му имат особено мнение по въпроса. Бащата на Ревел, Мик, казва на сина си, че е „лошо момче“, че не трябва да постъпва така и „Трябва да работиш като другите деца“. Ашли прекарва известно време в опит да ги убеди в начинанието си. Баща му пръв се съгласява, но психологическото обработване на майка му отнема малко повече време.

Следващата стъпка е да започне с продаде собствеността си и да припечели и малко странични пари, колкото може. Колата му, часовник Rolex, стикове за голф и дори сантиментални предмети са продадени или на аукцион, или на улицата. Съвсем естествено, с някои предмети човекът се разделя по-трудно – като футболните трофеи и пуловера за крикет, който получава в гимназията. След това Ревел ще съжалява, че продава тези неща.

Хора от британския телевизионен канал Sky One надушват за ситуацията и пращат екип кой до снима мини сериал със заглавие „Double or Nothing“ (Двойно или нищо).

Подготовката приключва, парите са събрани от всякакви места (един онлайн букмейкър и спонсор предлага мъжът да смени името си на Ашли Blue Square Ревел) и в крайна сметка общата сума е 105 400 паунда. С парите в банката, той се качва на полет до Лас Вегас заедно със снимачния екип, приятелите си и (накъде без) родителите си. На този етап технически дори дрехите на гърба му не са негови, защото костюмът, който носи, е под наем специално за случая.

Плановете да прави залога в Hard Rock Hotel пропадат след като проговорите не стигат до никъде. Собствениците на Plaza Hotel and Casino обаче виждат възможност за малко пиар и се съгласяват да са домакини на събитието. Точно преди рулетката да се завърти, те отправят послание, в което се казва, че не съветват никого, дори и него, да прави такова нещо.

Въпреки риска и тежестта на всичко, нощта преди залога Ревел спи спокойно и по-късно ще каже, че никога не се колебаел дали да го направи. Въпреки че шансовете му са макар и в малка степен срещу него, той казва: „Когато сега се върна назад, изглежда ми лудост, но бях силно убеден, че ще спечеля. Буквално отивах, за да си събера печалбата.“

large_Ashley-Revel-winner-roulette

Епичният момент! Изотчник: „Double or Nothing“, IMDB

Сутринта преди залога Ашли има да реши още един последен и може би най-важен въпрос: черно или червено? Той се оглежда за някакъв знак от съдбата, но съдбата явно още не е събудила. В крайна сметка, както Ревел разказва, точно когато топчето се завърта върху рулетката „Първото нещо, което ми дойде наум беше червено и тогава избутах всичките си чипове напред.“

Тогава всички – семейството му, приятелите му, както и зрителите на Sky One – виждат как топчето се завърта, завърта и накрая пада върху числото 7 – червено число. Многолюдието полудява, а Ашли Ревел удвоява печалбата си и взима 210 800 паунда. 

След преживяното той споделя „… беше ненормално нещо. И сега мисля какво ли щеше да стане, ако бях загубил. Нямаше да има къде да се върна или какво да облека. Все още обаче щях да имам семейството и приятелите си, които никога няма да ме оставят, така че те ми дадоха необходимата сигурност, която ми позволи да направя това.“

За разлика от повечето комарджии, които печелят големи пари, Ашли решава да не залага повторно и се оттегля с печалбата си. С част от нея впоследствие Ашли ще плати за обиколка с мотор из Европа. Но късметът му не свършва дотук – по време на обиколката, докато е в Холандия, той среща момиче. „Взех я с мен в Англия, оженихме се и сега имаме две деца. Може да се каже, че заради залога успях да си намеря жена.“

 
 
Коментарите са изключени

Шаварш Карапетян – да замениш златния медал за 20 човешки живота

Да спасиш човешки живот е може би най-голямата награда, която може да съществува. С тази мотивация тръгват и стотиците хиляди лекари, борейки се редовно с природата за още миг живот. За тях срещата със смъртта е призвание, но за обикновените хора е върховно предизвикателство. Историята на арменския плувец Шаварш Карапетян е достойна не само за филмиране, но и като основен пример за безграничната човешка добродетел.

Арменецът е роден през 1953 г. в Кировакан (днешен Ванадзор). През 1964 г. семейството му се мести в Ереван, там завършва техническо училище, а след това следва отбиване на военната служба в съветска военновъздушна база в Баку. В много ранна възраст, семейството на Карапетян е получило съвет от приятел, че синът им трябва да се запише на плуване. Физиката на момчето позволявала успехи във всеки спорт, но спортното плуване с шнорхел се оказало основополагащо за бъдещите му изяви. В спортната си кариера, той ще счупи 10 пъти световния рекорд в тази дисциплина, а като бонус ще бъде и майстор на спорта в СССР. Количеството медали е само една страна от личните успехи на арменеца, подвигът му през 1976 г. е може съвсем спокойно да надскочи всяка спортна награда.

Screenshot_1

На 16 септември Шаварш и брат му правят редовната си тренировка – 20 километра пробег около Ереванското водохранилище. Вниманието им е привлечено от странен шум. Никой от тях не е подозирал следващата гледка – тролейбус натъпкан с хора потъва бавно и сигурно в язовира. Шофьорът е изгубил контрол и по всичко личи, че 92-ма души ще бъдат погълнати в бездната. Опитният плувец се хвърля в ледената вода, а брат му чака на повърхността, за да извежда на безопасно място пострадалите.

След 20-километров крос, Шаварш е изтощен, но няма време за умора, тя остава далеч на заден план пред отчаяните погледи на удавниците. С първото си потапяне, олимпиецът чупи стъклото на тролея и започва да вади хората един по един. Септемврийското утро е все още тъмно, а под водата липсва светлина, паниката е друг фактор, който пречи за спасяването на още хора. При едно от гмурканията си, опитният плувец вади и една седалка – объркал я за човек. Години по-късно ще признае, че именно проклетата седалка е и повод за неговите кошмари – вместо нея можел да извади поне още един човек.

Screenshot_4

Геройският подвиг позволява на 20 човека да продължат живота си, извадени са 46. Останалите издъхват на брега в следствие на премръзване. Самият Карапетян е приет по спешност в болницата. Диагнозата е двойна пневмония, усложнена от сепсис. За подвигът си, той ще прекара цели 45 дена с температура от 40 градуса – безкрайното мъчение е вгорчено допълнително от болки в гърдите при всяко вдишване. Друг проблем са раните от стъклата, водоемът събира предимно отпадни води. В следствие на белодробни усложнения, плувецът никога повече няма да може да се състезава. Не е ясно дали съдбата няма пръст в цялата история. Подводният шампион признава, че не е бил допуснат от спортната федерация да отиде на поредния световен шампионат. Думите на председателя на ЦК ДОСААФ СССР Покришкин са:
Откъде в безводна планинска Армения се появи гмуркач?“

Очевидно се появява, при това на правилното място. Това е причината Шаварш да прави своята тренировка на 16 септември. За подобно геройство всяка медия щеше да избухне и да превърне обикновеният спортист в герой, но времето е различно и властта преценя, че няма нужда от герои в момента. Историята се потулва и цели 6 години няма никаква информация. Първата информация за този случай се появява през 1982 г. в „Комсомолска Правда“ със заглавие „Подводната битка на шампиона“.

Screenshot_5

Ако попитате Карапетян дали е герой, той ще отвърне „Аз съм просто човек“. Това не е мнението на всички останали. Едва след публичното разкритие на героизма, той получава медал за храброст, както и награда от UNESCO за „Феър плей“. Астрофизикът Николай Черних кръщава астероид на името на героя, решението е одобрено през 1986 г. Арменецът днес притежава обувна фабрика наречена „Втори дъх“. През 2014 г. получава олимпийския огън два пъти за зимните олимпийски игри през 2014 г. и добавя „Носих огъня за Русия и Армения.“.

Снимки: YouTube/Screenshot – https://www.youtube.com/watch?v=RiO96Qrtkn4

 
 
Коментарите са изключени