Ердоган: Мъжете и жените не са еднакви

| от |

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви, че жените не са равни с мъжете и нападна остро феминистките в Турция, като заяви, че те отхвърлят концепцията за майчинството.

На среща в Истанбул за правосъдието за жени президентът заяви, че биологичните различия между жените и мъжете означават, че те не могат да имат едни и същи функции в живота. „Нашата религия (ислямът) определи позиция за жените (в обществото) – майчинството“, каза Ердоган пред аудитория от турски жени, включително собствената си дъщеря Сюмейе.

„Някои хора разбират това, докато други не го разбират. Не можеш да обясниш това на феминистки, защото те не приемат концепцията за майчинство“, заяви Ердоган. „Целувах краката на майка ми, защото те миришеха на рай. Тя гледаше свенливо и понякога плачеше. Майчинството е нещо друго“, допълни турският президент.

Той допълни, че жените и мъжете не могат да бъдат третирани еднакво, „защото това е против човешката природа“. „Техните характери, навици и физика са различни…Не можеш да поставиш майка, която кърми бебето си, на равна нога с мъжете. Не можеш да накараш жените да вършат всякаква работа, която мъжете могат да свършат, както в комунистическите режими. Не можеш да им кажеш да излязат и да копаят земята. Това е против тяхната деликатна природа“, категоричен е Ердоган.

Преди време турският президент предизвика гнева на феминистките групи, като заяви, че всяка жена в Турция трябва да има три деца и предложи ограничаване на правата за аборт и за приемане на противозачатъчни хапчета. /АФП, БГНЕС

 
 

Иновации в нагряването на тютюна

| от |

Нагряването на тютюн е потенциално по-малко рискова алтернатива, тъй като по този начин тютюнът се нагрява, а не се изгаря.

glo е основният продукт на Бритиш Американ Табако в категорията устройства за нагряване на тютюн. С едно зареждане устройството може да се ползва до 30 сесии. То нагрява тютюна до приблизително 240°C без да го изгаря и затова не се образува пепел, като миризмата е много по-малко*. В резултат от нагряването се формира пара, която съдържа около 90-95% по-малко токсични вещества спрямо дима от конвенционална цигара**, като това прави този процес потенциално по-малко рисков спрямо тютюнопушенето. glo използва Dunhill Neostiks в три разновидности: Navy Blue, Yellow и Green.

glo е вече на пазара в Япония, Южна Корея, Швейцария, Канада, Русия, Румъния, Италия, Сърбия, Хърватия, Казахстан, Украйна, Гърция, Чехия и Полша.

___

* В сравнение с конвенционалните цигари, когато са запалени. Тези характеристики не означават непременно, че този продукт е по-малко вреден от другите тютюневи изделия.

** При сравнение между стойностите на 9 вредни компонента, налични в дима на стандартната цигара 3R4F (около 9 мг катран) и в парата, отделяна при нагряване на тютюн чрез glo, за които Световната здравна организация препоръчва намаляване поглъщането им с цигарения дим. Тази характеристика не означава непременно, че този продукт е по-малко вреден от другите тютюневи изделия.

 
 

Хореографът Чарлс Слендър-Уайт ще гостува в България със спектакъла си „(дез)интеграция“

| от chronicle.bg |

Един от признаците на съвременния човек, потънал в информационното общество е, че колкото повече говори за някакви проблеми, толкова повече се отдалечава от потенциалните им решения. Такъв е проблемът за интеграцията. Или по-скоро за „(дез)интеграция“, каквото е име на танцовият спектакъл, който театър „Азарян“ и Ðerida Dance Center отново ще представят на българската публиката.

Представлението „(дез)интеграция” на Чарлс Слендър-Уайт не е само спектакъл, а преживяване, целящо обмен на информация, контекст, лична история и изграждане на междукултурно разбиране чрез танца. Това е модулярен съвременен танц, свързан с ромската диаспора, расовата неопределеност, промяната на кодовете и асимилацията. Представлението е насочено към устойчивите стереотипи на ромите и разкрива опитa на създателя му – Слендър-Уайт като четвърто поколение ром-американец.

Неговият проект „(дез)интеграция” включва четири различни секции: демонстрация на стереотипен „джипси” танц от XIX в., включен в балета Дон Кихот; бързо пътешествие през пасажите на Counter Pulse theater (пространство за съвременно провокативно изкуство); лекция за ромската история, както и съвременен танц.

Хореограф на спектакъла е Чарлс Слендър-Уайт в колаборация с изпълнителите Киану Брейди, Лиан Бърнс, Михаела Бърнс, Евън Харт Марш, Катрин Нюман, Лиз-Ан Роман Робъртс, Чарлс Слендър-Уайт, Аманд Уайтхед. Музиката е дело на Дан Кантрел, светлинният дизайн се осъществява от Дарл Андрю Пакард и Чарлс Слендър-Уайт. Костюмите са творение на Мелиса Кастанеда, а драматургията е на Сет Айзън.

Представлението ще се играе на 27.10 в театър „Азарян“

 
 

Новините CHR: какво се случи днес, 18 октомври 2018?

| от chronicle.bg |

В рубриката „Новините CHR“ представяме накратко основни новинарски акценти от страната и чужбина за отминаващия ден. Ето какво се случи днес, 18 октомври 2018 г.

Румен Радев покани кралица Елизабет II в България

Анна Цолова е напуснала Нова ТВ

Нуждаещите се от белодробна трансплантация у нас остават без достъп до Евротрансплант

Официално повдигнаха обвинения на Северин за изнасилването и убийството на Виктория

От „Атака“ оцениха искането за оставка на Сидеров като несериозно

Още акционери във Facebook се разбунтуваха срещу Зукърбърг

Путин повози президента на Египет на писта за Формула 1

Продадоха „златната глава” на Кейт Мос за над 400 хиляди долара

Извънредно завишени бонуси в Левски при победа над Лудогорец

Предстои промяна на времето

 
 

Войната на австралийското правителство срещу птиците ему и други напасти

| от Радослав Тодоров |

Може би досега сте били на мнение, че военни конфликти на континента Австралия никога не е имало? Е, значи е време да се запознаете с една масова, жестока и безмилостна война срещу двуметров коварен и бърз както вятъра противник, която се води през късната и печална есен на 1932 година. Тя е известна като „Войната с Ему” (на английски ‘Emu war’ или ‘Great Emu war’).

През Първата Световна война над 330 000 австралийски войници в състава на Австралийско-Новозеландския експедиционен корпус пристига в Европа. Те участват и в британския десант при Галипополи, където се разиграва изключително кървава и пагубна за съюзниците битка, взела животите на стотици хиляди хора. Австралийци се бият по-късно и срещу германците на Западния фронт. Но дакто те воюват по фронтовете из Европа, в далечната им родина, техните собствени ниви и ферми са нападнати от многоброен, коварен, бърз и безпощаден враг – десетки хиляди двуметрови птици Ему.

еми 1

През 1932 г., след подадени масови жалби от местни фермери в окръг Кемпиън (Западна Австралия), че зърнените им посеви са нападнати от колосално количество едри птици, правителството решава да изпрати армията срещу тях за да овладее положението. Интересното е, че в боевете участват австралийски и британски ветерани от Първата световна война, които след края й са получили земя за обработване в региона. Покрай Голямата икономическа депресия в Европа и САЩ през 1929 г. те са насърчавани да вложат всичко в производството и експорта на зърно, поради което нападенията на безкрилите гигантски птици над посевите им стават огромен проблем.

Боевете започват на 2 ноември, източно от град Пърт. Ген-щаба взима решение да изпрати картечни роти срещу нашествениците. Но точно тогава в Австралия започва дъждовния сезон, равнините се превръщат в тресавища и австралийската армия затъва до уши в тях. Докато еволюционно адаптираният към околната среда дългокрак враг успява далеч по-добре да оперира в тази ситуация!

На 2 ноември местните хора забелязват рота от 50 Ему и заедно с войниците им устройват засада. Разнася се оглушителният трясък на картечниците. Но птиците се разпръскват на малки групи и се измъкват от концентричния картечен огън.

На 4 ноември на помощ се налага да пристигне и артилерия. Фермерите и войниците устройват засада на подразделение от около 1000 емута. За съжаление картечницата, която се изправя непосредствено пред тях, явно прегряла от експлоатация през последните дни, засича и от 1000 птици са убити само 20.

До 8 ноември по време на проточилите се преследвания и беове са убити едва около 50 противника, а мунициите са вече на привършване .

Тогава Ему решава да премине в контраатака и отново напада пшеничните полета на Западна Австралия.

Намесва се премиера Джеймс Митчел и на 12 ноември изпраща нови свежи австралийски военни части, които са се сражавали в Европа с турци и германци. Армията за първи път е снабдена и с автомобили, за да може войската да се изравни по маневреност с противника.

еми 2

На 13 и 14 ноември най-накрая на врага е нанесено решително поражение.

Към 2 декември победата на терен е почти пълна и на 8 декември главнокомандващият австралийската армия се завръща триумфално в столицата за доклад. В доклада се посова че за 1 убит противник Ему армията е изразходвала по 10 патрона. Счита се че голяма част от ранените противници са загинали понеже Ему нямат болници и санитари.

Но въпреки отблъскването на врага, пораженията които той понася, са незначителни спрямо общата му численост, а и неговата популация много бързо се регенерира. Така че нашествията му се възобновяват още на следващата година. През 1934, 1943 и 1948 г. фермерите отново искат помощ от правителството, но покрай Втората световна война армията няма възможност да участва в бойните действия и на фермерите занапред им се налага да се въоръжават и оправят сами.

ему 3

Поради уникалните особености на местната флора и фауна Австралия често има подобни проблеми и се налага правителството и военните да се намесват когато нещата излизат от контрол.

Такъв е случая когато за първи път зайците и плъховете пристигат покрай първите заселници. При липса на естествени врагове (ако изключим кучето Динго, което също е докарано от хората) у тях се наблюдава взривна популация и дупките им в земята буквално превръщат континента в швейцарско сирене. Въпреки масовите акции по изтребването им, резултатите са подобни на тези от великите войни срещу Ему.

Повече успех австралийците жънат например при борбата с разпространяващата се пустиня извършвайки масови акции по засаждане на сухолюбиви растения по „фронтовата линия” на настъплението на пясъците. 

Последната голяма и за щастие успешна война на австралийците се водеше допреди само десет години срещу… камилите. Откакто за първи път домашни камили успяват да избягат в дивото, се оказва, че Австралия е била страната за която винаги са мечтали. Само за няколко десетилетия популацията им нараства до 50 000 през 1972 г. и скача на над 2 000 000 до началото на нашия век. А това вече си е огромен и опасен и за хората враг, особено разгонените мъжкари, които полудяват през размножителния сезон и газят всичко по пътя си. Напредъка на цивилизацията и технологиите обаче си казаха думата. Снайперисти от хеликоптери отстрелваха екземплярите, а в същото време в страната припечелиха и по-предприемчивите хранителни вериги включвайки в менюто си бургери с камилско месо.