Ердоган краде рая на светските туркини

| от |

„Дейли Бийст“

В центъра на Истанбул има квартал, наричан „Детската улица“, където социален център оказва услуги на майки и деца. Улицата е затворена за трафик и децата спокойно подскачат по квадратчетата на играта дама и по колоездачните алеи. В кухнята на центъра майките сръбват чай, оставили децата си да шетат из библиотеката, театъра или да си играят под неуморното око на охранителната система.

Когато кметът на квартал Есенлер Мехмет Тейфик Гьоксу откри центъра тази есен, негови съпартийци от Партията на справедливостта и развитието /ПСР/ аплодираха определената от тях като насочена към семействата инициатива и пожелаха нейното продължаване.

Но името на центъра разкри погледа на ПСР към политиката и исляма – беше наречен „Есме Белтаги“ на 17-годишната дъщеря на Мохамед Белтаги, водачът на Мюсюлманското братство в Египет. Тя беше простреляна и убита от снайперист на пл. „Рабиа“ в Кайро миналия август, докато протестираше срещу военния преврат, свалил от власт президента Морси, който е от Братството. Консервативните мюсюлманки в Турция възхваляват Есме като мъченица и символ на женската сила и съпротива. След нейната смърт жените от квартала Есенлер излязоха на улиците, развявайки жълти знамена и ленти за коси с печати R4BIA, съкращение на площад „Рабиа“. В разгара на преврата водачите на Мюсюлманско братство бяха определени за арестуване. Симпатията избуя в средите на ПСР, политическа партия с основа мюсюлмани сунити, наричана от някои Мюсюлманското братство на Турция. По някакъв начин центърът „Есме Белтаги“ се превърна в Кота Нула за конфликтните помежду си социални сили в Турция. Дни преди социалният министър да пререже лентата на центъра, активистки за защита на женските права в Истанбул протестираха срещу Бюлент Арънч, вицепремиерът и съосновател на ПСР, който се караше на жените за смях на публично място. Кръщаването на центъра сигнализира за сунитско-ислямската наднационална идентичност на ПСР, въпреки историческото светско начало в Турция и дългия напън към членство в Европейския съюз.

В продължение на повече от десетилетие на власт Ердоган изгради симпатия към себе си сред консервативните гласоподаватели мюсюлмани със своята успешна кампания за премахване ограничението за носене на мюсюлмански забрадки в държавните учреждения и училищата. Някои консервативни мюсюлмани казваха, че забраната, която беше в сила откакто Мустафа Кемал Ататюрк основа светската турска демокрация, е била най-видимия знак за дискриминация срещу благочестивите жени. И въпреки че сега някои мюсюлманки славят свободата да носят забрадки, други посочват скандалното отхвърляне от Ердоган на равноправието на жените.

На пресконференция Ердоган заяви, че поради различната и неравнопоставена природа на мъжете и жените дамите нямат „равни позиции“.“Вие не можете да поставите жени и мъже на равна нога“, заявил Ердоган, цитиран от Асошиейтед прес. „Това е против природата. Те са създадени различни. Тяхната природа е различна. Тяхната физика е различна.“

Нападайки концепцията за равенство, той критикува феминистите за действия срещу семейните ценности, казвайки, че феминистите не могат да разберат майчинството. В същото време Ердоган възхвали жените по единствения му известен начин – като майки: „Нашата религия /ислямът – бел. ред./ е определила позицията на жените в обществото – майчинство“.

За над пет години Ердоган окуражава жените да направят повече в качеството си на майки и да имат най-малко три деца, а за предпочитане – и пет. Но това не е само в съответствие с неговата версия за ролята на жената в исляма, той е убеден, че високата раждаемост е много важна за икономическото развитие. Тъй като оценява цезаровото сечение като пречка жените да имат повече от две деца, той нарича тази операция таен заговор за спиране на развитието на страната. И наложи наказания за болниците и хирурзите, които са съпричастни към реални цезарови сечения.

Ердоган и представители на ПСР използват и религиозна обосновка срещу абортите. През 1983 г. военното правителство направи аборта законен, ако се извършва до 10 седмици след забременяването. През 2012 г. Ердоган се опита да прокара закон, с който абортът да бъде инкриминиран, ако не бъде направен до 4 седмици от забременяването, а всъщност в този период доста от жените не са сигурни дали са бременни. Служител на дирекцията по религиозни дела защити стъпката с аргумента, че абортът е убийство и влиза в противоречие с исляма. В отговор жените излязоха на протест на улиците, скандирайки „Аз съм жена, не майка!“. Въпреки че усилията на Ердоган за блокиране на абортите се провалиха през 2012 г., ако ПСР спечели мнозинство от две трети от местата в парламента на редовните избори през 2015 г., партията на Ердоган ще контролира всичките три власти в държавата и планира да промени конституцията. За майките, които приемат остарелите усилия на Ердоган като центъра „Есме Белгати, майчинството е на пиедестал. Озге, гримирана 22-годишна жена с традиционната дълга галабия и обувки Чък Тейлърс, ми каза: „Центърът е подарък за нас.“ За нея да е майка е много по-важно от това да работи. Отиването в центъра й дава усещането за оценка на освобождаване от дългите дни, изпълнени само с грижи за деца и домашна работа. Тук тя и много други майки могат да участват в спонсорирани от правителството курсове, включително по готвене и избягване на конфликти в семейния живот.

Ердоган иска Турция да бъде сред 10-те най-развити в икономическо отношение държави през 2023 г., но това е малко вероятно ако жените са ограничени само до раждането. При развитите икономики в света средно близо половината от жените са част от работната сила. В Турция 29% от жените работят, което е най-ниският процент в Европа и наполовина от този в САЩ. При класирането на основаващо се на пола икономическо неравенство Турция е поставена на 126 място от 136 държави.

Насилието срещу жените в Турция, включително т. нар. убийства на честта, се увеличава и активисти твърдят, че държавата не само не се занимава със заплахите срещу жените, но дори насърчава климат на безнаказаност. Според NDTV Ердоган казал на студентки в университет, че когато към тях бъде подходено с предложение за брак, те трябва да го приемат, а не да бъдат придирчиви. След като Арънч заклейми смеха на жените, група защитници на човешките права заведе дело на основата на твърдението, че реториката на вицепремиера може да подбуди към насилие срещу жените.

Усилията на Ердоган да задълбочи сунитската идентичност на Турция ограничи отношенията на страната с Европа. Турция е кандидат за членство в ЕС от 1999 г. и е твърд партньор в НАТО от 1952 г. Въпреки широко обсъжданото безпокойство от политическия ислям в Европа, Ердоган публично предлага подкрепа на Мюсюлманското братство и обмисля да отправи искане за даване на убежище на ръководството на организацията. Въпреки че Турция е член на Съвета на Европа, Ердоган пренебрегва решенията на Европейския съд по правата на човека, включително сегашното съдебно решение, че със задължителното религиозно обучение, в което се набляга на сунитския ислям, Турция нарушава човешките права на студентите.“Раят лежи в краката на майките“, заяви в понеделник Ердоган, цитирайки пророка Мохамед. В Турция някои майки намират своя рай в центъра „Есме Белтаги“ в квартала Есенлер, докато други виждат как раят се отдалечава. /БГНЕС

 
 

Истанбул: там, където Европа и Ориентът живеят в нещо като хармония

| от Дилян Ценов |

Селям алейкум! Where are you from? Jeans, jeans! Only 20 lira? Bags! Turkish lokum! Russia? Bulgaria? Hey, my friend, komshu! You work in the fashion businnes? Perfume? Best price! This shawl – 40 lira. But for you – 30! Welcome!

Улицата прилича на кошер, в който са се събрали всякакви образи. Някои бързат, други се разхождат лежерно, трети са яхнали скутерите и свирят – направи им път, за да минат по тротоара! Оглеждаш се на всяка крачка за приятелите ти, защото една секунда невнимание и цял живот ще ги търсиш в разнородната тълпа. Някъде по обяд е. Градът е огласян от протяжните звуци, идващи от всяка джамия. Никой не обръща внимание на молитвата, животът продължава, сменя се само фонът. Призивите от първия абзац продължават да те заливат от всички страни, докато се опитваш да си проправиш път в тълпата. В далечината проблясва Синята Джамия, гларусите пеят, а от наклонената улица надолу се вижда малък процеп от Босфора.

Добре дошли в Истанбул. Мястото, където Европа и Ориентът са си построили общ дом, в който живеят в своя собствена хармония. По свои правила. Ако можеш да ги спазваш, ще ти хареса. Ако ти хареса, и на Истанбул ще му харесаш. Ако ли не – това не е твоят град.

Така е при повечето мегаполиси. Или ги обичаш, въпреки очевидните им недостатъци, или ги мразиш заради очевидните им недостатъци.

Image from iOS (17)

Но Истанбул наистина е разнолик мегаполис. Това е мястото, където религиозният храм сякаш стои наравно с търговията. Едва ли някой е правил подобна статистика, но ако се съберат обемите на всички търговски магазини, сигурно той ще достигне общия обем на също неясния брой джамии в града (според някои са 4000, други твърдят че са 5000). Във всеки случай, и двете са еднакво свети за хората. 

Истанбул е мястото, където красивата архитектура се смесва с търгашеството. Пазарлъкът понякога върви ръка за ръка с доброто качество. Тук да се пазариш в въпрос на чест. Хората са еднакви в многообразието си. На някои жени ще видите само очите, други по нищо не се различават от жените в редица европейски столици. И двете си имат своето очарование. Същото важи и за мъжете (те са по-еднообразни) с изключението, че ако не си падате по бради, бронзов тен и корпулентни тела, Истанбул не е вашето място.

IMG_3422

Тук противоположностите не просто се привличат. Те се преплитат и живеят заедно. Навсякъде са. От пищните салони и стълбището с кристални балюстри на двореца Долмабахче, до улицата на 300 метра от него, където мръсотията е пословична. За 68329592-ри път избягваш да бъдеш прегазен от моторист, който кара бясно, а в същото време три котки се препичат на слънце на перваза на прозореца. Сякаш те и той живеят в различни вселени. Минаваш покрай постройки и улици, които изглеждат силно подозрително, а по нататък, след площад Таксим, се намира богаташкият квартал, който отдавна е изгорил бурките и повечето Ориенталски привички. Тълпите са навсякъде и вариантите, както казахме, са два – или ще те заредят, или ще те задушат – зависи какво търсиш в този град.

Пристигаме в Истанбул рано сутринта. Ще прекараме малко време в града, затова решаваме да ограничим посещенията по туристическите обекти и в замяна на това, да обикаляме улиците, докато имаме сили. Ще направим изключение само с Долмабахче, който задължително трябва да видите преди да напуснете този град. Като цяло най-добрият вариант, ако сте за малко време тук, е да си изберете малък брой туристически обекти, и да обърнете повече внимание на самия град.

IMG_3553

Компанията ни е също толкова разнородна, колкото Истанбул. Гледам как приятелите ми се радват на града и това го прави една идея по-поносим. В началото комуникацията между нас е невъзможна. Прекалено сме различни, аз и той. Той иска да впечатлява с всевъзможни стоки и после да мине на следващия клиент, аз искам да ми обърне внимание преди това. Истанбул обаче няма време да съблазнява никого, така както го правят други европейски градове. Той не е град на церемониалностите.

Искаш? Взимай. Искаш по евтино? Добре, айде. Малко само. Така ти харесва. Добре, чао, жив и здрав. Не искаш така? Изчезвай. (тук следва неясен за теб текст на турски)

Image from iOS (16)

И все пак се поддаваш на очарованието след известно време. Нямаш много избор, ако искаш да не скапеш настроението на компанията, и ако дадеш шанс на мястото да те впечатли. Откриваш, че това все пак е възможно, дори тук, сред безкрайния градски хаос. За щастие търговският нюх на града е свързан и с културата на храненето и едно от нещата, които тук умеят да правят, е да те нахранят. Тук клиентът наистина е специален и обгрижван. И пак… ако ти харесва кухнята. На някои от компанията храната не им понася, други я намираме за божествена.

Престоят ни е достатъчен, за да усетим енергията на града. Минаваме през няколко от големите джамии, площади, Капалъ Чарши, корабчето по Босфора и султанския дворец, синонимът на изобилието, турският блясък с привкус на Франция – Долмабахче. Няма да се спирам на забележителностите, защото за тях можете да прочетете достатъчно и в интернет. Други неща са по-важни.

Image from iOS (15)

Времето ни тук минава срамно бързо. На тръгване се радвам, че се разделям с града, но и се радвам, че сме се запознали. Като токсичен приятел, който е готин, но говори много и една среща за два часа на три месеца ти е напълно достатъчна. Това, което ме кара да погледна с него на други очи, са останалите от групата. Наблюдавам ги, слушам ги и за пореден път се убеждавам, че не можеш да сложиш знак на този град. Независимо дали той е „твой“ или не, трябва да признаеш величието му. Защото всеки ще намери нещо „свое“, което да го накара да се върне в него, дори за малко. Дори само заради една котка, която се излежава на припек на перваза на прозореца, а после влиза в близкия ресторант.

Това е Истанбул. И си е добре, въпреки „хармонията“, в която ние си мислим, че съществува.

 
 

Netflix работи по ново „Ghost in the Shell“ аниме

| от chronicle.bg |

Netflix обръща силно внимание и на аниметата. Сега компанията планира ново „Ghost in the Shell“ аниме, което ще дебютира през 2020 година. 

Официалното му заглавие е „Ghost in the Shell: SAC_2045″, а режисьори ще бъдат Кенджи Камияма („Ghost in the Shell: Stand Alone Complex“) и Шинджи Араки („Appleseed“). За сега не е ясно дали продукцията ще бъде филм или сериал.

„Ghost in the Shell“ тръгна като много популярна манга, писана и илюстрирана от Масамуне Широу. Тя беше екранизирана през 1995 година като филм със същото заглавие с режисьор Мамору Оший. Анимето силно повлиява научната фантастика на 21 век, най-вече саунтрака на „The Marix“.

Netflix не споменава повече детайли, но феновете се надяват ролите да се озвучават от културно подходящ актьорски състав. Последната поява на „Ghost in the Shell“ в медиите беше заради силно нехаресания филм на Рупърт Сандърс от 2017. Той ще остане запомнен най-вече с това, че режисьорът избра Скарлет Йохансон за гласа на главната роля, което отново постави Холивуд под обвинения в лансиране на бели актьори за сметка на малцинствата.

„Ghost in the Shell: SAC_2045″ е поредното аниме попълнение към платформата Netflix, която има и игрална адаптация на „Cowboy Bebop“ – сайтът поръча сезон с 10 епизода през ноември. Компанията работи и по игрална адаптация на „Avatar: The Last Airbender“.

Новият „Ghost in the Shell“ ще е съвместна работа между Production I.G. и SOLA Digital Arts. Той беше определен като „анимационен филм от ново поколение“.

 
 

„България Ер“ с три приза на авиационните награди Sky Awards 2018

| от chronicle.bg |

„България Ер“ бе отличена с голямата награда „Най-предпочитана авиокомпания на българския пазар“ на годишните престижни награди Sky Awards 2018.  Отличията бяха връчени на Международния ден на гражданската авиация в присъствието на официални гости, представители на авиокомпании, собственици и управители на туристически агенции и медии. Te се присъждат от международно жури въз основа на онлайн гласуване сред българските пътници и професионалисти. Номинирани за наградата в същата категория бяха Lufthansa и Turkish Airlines.

Националният превозвач спечели награди и в още две категории – „Най-предпочитана авиокомпания за къси и средни полети от/до България“ (Sky short/middle haul) и “Най-предпочитана авиокомпания от професионалистите“ (Sky Friend). Победителите в отделните категории се определят на база на онлайн проучване сред пътници и професионалисти, което се e провело от организаторите на конкурса APG Bulgaria в периода 30.10-29.11.2018 г. В него са участвали 237 професионалисти от туристическия бизнес и 3 940 пътници.

 
 

Как се прави коледен хит?

| от chronicle. bg |

От сензационни класики като „Do They Know It’s Christmas“ от 1989 година до малко необичайните песни като „Killing In The Name“ от 2009 състезанието за коледен хит винаги е било разнообразно. Но как точно се прави коледен хит?

Екип експерти от британски музикален лейбъл смятат, че са открили печелившата формула. Те я създават след като анализират коледни хитове от последните 50 години и определят характеристиките им.

Според получената информация, песента трябва да бъде 3 минути и 57 секунди, в тоналността сол, темпото трябва да е 114 bpm, а самата песен да се изпълнява от 27-годишен солов изпълнител. Също така голяма част от коледните песни са били балади, а половината са кавъри.

И нещо забележително – почти всички песни са били за нещо друго, а не за Коледа. 

„Мисля, че сме далече от алгоритмичното създаване на коледен хит“, казва Хауърд Мърфи, основателят на лейбъла. „Но определени характеристики наистина правят песента по-лесна за приемане.“ Той също така сподели, че „Always On My Mind“ Pet Shop Boys (която е на върха на празничните чартове през 1987) е най-близо до иконичния коледен хит.

Това е така, защото е идеалната дължина и тоналност – също така е и кавър. Темпото обаче е 125 bpm, а не 114, и е записано от дует, чиято средна възраст е 31,5 година. „Mary’s Boy Child“ на Boney M идва на второ място.

„Можеш да направиш хит по всяко време на годината. Като сложиш звънчета в началото на една песен, няма да я направиш по-добра, ако вече не е добра“, казва Мърфи.