Ердоган краде рая на светските туркини

| от |

„Дейли Бийст“

В центъра на Истанбул има квартал, наричан „Детската улица“, където социален център оказва услуги на майки и деца. Улицата е затворена за трафик и децата спокойно подскачат по квадратчетата на играта дама и по колоездачните алеи. В кухнята на центъра майките сръбват чай, оставили децата си да шетат из библиотеката, театъра или да си играят под неуморното око на охранителната система.

Когато кметът на квартал Есенлер Мехмет Тейфик Гьоксу откри центъра тази есен, негови съпартийци от Партията на справедливостта и развитието /ПСР/ аплодираха определената от тях като насочена към семействата инициатива и пожелаха нейното продължаване.

Но името на центъра разкри погледа на ПСР към политиката и исляма – беше наречен „Есме Белтаги“ на 17-годишната дъщеря на Мохамед Белтаги, водачът на Мюсюлманското братство в Египет. Тя беше простреляна и убита от снайперист на пл. „Рабиа“ в Кайро миналия август, докато протестираше срещу военния преврат, свалил от власт президента Морси, който е от Братството. Консервативните мюсюлманки в Турция възхваляват Есме като мъченица и символ на женската сила и съпротива. След нейната смърт жените от квартала Есенлер излязоха на улиците, развявайки жълти знамена и ленти за коси с печати R4BIA, съкращение на площад „Рабиа“. В разгара на преврата водачите на Мюсюлманско братство бяха определени за арестуване. Симпатията избуя в средите на ПСР, политическа партия с основа мюсюлмани сунити, наричана от някои Мюсюлманското братство на Турция. По някакъв начин центърът „Есме Белтаги“ се превърна в Кота Нула за конфликтните помежду си социални сили в Турция. Дни преди социалният министър да пререже лентата на центъра, активистки за защита на женските права в Истанбул протестираха срещу Бюлент Арънч, вицепремиерът и съосновател на ПСР, който се караше на жените за смях на публично място. Кръщаването на центъра сигнализира за сунитско-ислямската наднационална идентичност на ПСР, въпреки историческото светско начало в Турция и дългия напън към членство в Европейския съюз.

В продължение на повече от десетилетие на власт Ердоган изгради симпатия към себе си сред консервативните гласоподаватели мюсюлмани със своята успешна кампания за премахване ограничението за носене на мюсюлмански забрадки в държавните учреждения и училищата. Някои консервативни мюсюлмани казваха, че забраната, която беше в сила откакто Мустафа Кемал Ататюрк основа светската турска демокрация, е била най-видимия знак за дискриминация срещу благочестивите жени. И въпреки че сега някои мюсюлманки славят свободата да носят забрадки, други посочват скандалното отхвърляне от Ердоган на равноправието на жените.

На пресконференция Ердоган заяви, че поради различната и неравнопоставена природа на мъжете и жените дамите нямат „равни позиции“.“Вие не можете да поставите жени и мъже на равна нога“, заявил Ердоган, цитиран от Асошиейтед прес. „Това е против природата. Те са създадени различни. Тяхната природа е различна. Тяхната физика е различна.“

Нападайки концепцията за равенство, той критикува феминистите за действия срещу семейните ценности, казвайки, че феминистите не могат да разберат майчинството. В същото време Ердоган възхвали жените по единствения му известен начин – като майки: „Нашата религия /ислямът – бел. ред./ е определила позицията на жените в обществото – майчинство“.

За над пет години Ердоган окуражава жените да направят повече в качеството си на майки и да имат най-малко три деца, а за предпочитане – и пет. Но това не е само в съответствие с неговата версия за ролята на жената в исляма, той е убеден, че високата раждаемост е много важна за икономическото развитие. Тъй като оценява цезаровото сечение като пречка жените да имат повече от две деца, той нарича тази операция таен заговор за спиране на развитието на страната. И наложи наказания за болниците и хирурзите, които са съпричастни към реални цезарови сечения.

Ердоган и представители на ПСР използват и религиозна обосновка срещу абортите. През 1983 г. военното правителство направи аборта законен, ако се извършва до 10 седмици след забременяването. През 2012 г. Ердоган се опита да прокара закон, с който абортът да бъде инкриминиран, ако не бъде направен до 4 седмици от забременяването, а всъщност в този период доста от жените не са сигурни дали са бременни. Служител на дирекцията по религиозни дела защити стъпката с аргумента, че абортът е убийство и влиза в противоречие с исляма. В отговор жените излязоха на протест на улиците, скандирайки „Аз съм жена, не майка!“. Въпреки че усилията на Ердоган за блокиране на абортите се провалиха през 2012 г., ако ПСР спечели мнозинство от две трети от местата в парламента на редовните избори през 2015 г., партията на Ердоган ще контролира всичките три власти в държавата и планира да промени конституцията. За майките, които приемат остарелите усилия на Ердоган като центъра „Есме Белгати, майчинството е на пиедестал. Озге, гримирана 22-годишна жена с традиционната дълга галабия и обувки Чък Тейлърс, ми каза: „Центърът е подарък за нас.“ За нея да е майка е много по-важно от това да работи. Отиването в центъра й дава усещането за оценка на освобождаване от дългите дни, изпълнени само с грижи за деца и домашна работа. Тук тя и много други майки могат да участват в спонсорирани от правителството курсове, включително по готвене и избягване на конфликти в семейния живот.

Ердоган иска Турция да бъде сред 10-те най-развити в икономическо отношение държави през 2023 г., но това е малко вероятно ако жените са ограничени само до раждането. При развитите икономики в света средно близо половината от жените са част от работната сила. В Турция 29% от жените работят, което е най-ниският процент в Европа и наполовина от този в САЩ. При класирането на основаващо се на пола икономическо неравенство Турция е поставена на 126 място от 136 държави.

Насилието срещу жените в Турция, включително т. нар. убийства на честта, се увеличава и активисти твърдят, че държавата не само не се занимава със заплахите срещу жените, но дори насърчава климат на безнаказаност. Според NDTV Ердоган казал на студентки в университет, че когато към тях бъде подходено с предложение за брак, те трябва да го приемат, а не да бъдат придирчиви. След като Арънч заклейми смеха на жените, група защитници на човешките права заведе дело на основата на твърдението, че реториката на вицепремиера може да подбуди към насилие срещу жените.

Усилията на Ердоган да задълбочи сунитската идентичност на Турция ограничи отношенията на страната с Европа. Турция е кандидат за членство в ЕС от 1999 г. и е твърд партньор в НАТО от 1952 г. Въпреки широко обсъжданото безпокойство от политическия ислям в Европа, Ердоган публично предлага подкрепа на Мюсюлманското братство и обмисля да отправи искане за даване на убежище на ръководството на организацията. Въпреки че Турция е член на Съвета на Европа, Ердоган пренебрегва решенията на Европейския съд по правата на човека, включително сегашното съдебно решение, че със задължителното религиозно обучение, в което се набляга на сунитския ислям, Турция нарушава човешките права на студентите.“Раят лежи в краката на майките“, заяви в понеделник Ердоган, цитирайки пророка Мохамед. В Турция някои майки намират своя рай в центъра „Есме Белтаги“ в квартала Есенлер, докато други виждат как раят се отдалечава. /БГНЕС

 
 

Netflix спира „Jessica Jones“ и „The Punisher“

| от chronicle.bg |

Netflix спря „Jessica Jones“ и „The Punisher“, с което приключи всичките 5 сериала на Marvel. 

„The Punisher“ на Marvel няма да има трети сезон“, каза говорител на платформата пред The Verge. „В допълнение, разгледахме отново колаборациите си с Marvel и решихме, че третият сезон на „Jessica Jones“ ще бъде и последен. Прекарахме 5 успешни години на партньорство заедно и благодарим на феновете, които следяха съвместната ни работа.“

И двата сериала ще останат на платформата, въпреки че Disney вече е пред отваряне на свой собствена стрийминг сайт, Disney+, през есента. Netflix обаче споделя права за „Jessica Jones“, „Iron Fist“, „The Defenders“, „Daredevil“, „Luke Cage“ и „The Punisher“.

„Daredevil“ беше спрян през ноември 2018 година след три сезона, „Iron Fist“ – през октомври 2018 след два сезона, „Luke Cage“ – също през октомври след два сезона, a „The Defenders“ имаше само един сезон.

Изпълнителният директор на Marvel TV, Джеп Льоб, написа в писмо до феновете: „Партньорът ни реши да не показва вече историите на тези прекрасни герои… Но вие познавате Marvel. Както каза бащата на Матю Мърдок: „Величието на един човек не е в това как пада, а как се изправя след това.“

Има вероятност сериалите да се подновят по Hulu или Disney+, но с друг актьорски състав и друг сценарии.

 
 

Отиде си морякът от популярната снимка „V-J Day in Times Square“

| от chronicle.bg |

Американският моряк, който целува непознато момиче на Таймс Скуеър в Ню Йорк, празнувайки края на Втората световна война в популярната снимка V-J Day in Times Square, почина на 95 години.

Джордж Мендоса целува 21-годишната Грета Цимер Фридман на VJ Day (Victory over Japan Day – Денят на победата над Япония, от англ. ез.), а изображението им става иконично за този период от историята на Съединените щати.

Кадърът е снет от Алфред Айзенщад за списание Life. Самият той си отива през 2016 година, на 92.

Дъщерята на Мендоса, Шарън Молюр, каза, че баща й получава гърч след като пада в старческия си дом в Мидълтаун, Роудд Айлънд.

Фотографът разказва как вижда моряк, който тича сред тълпата на 14 август 1945 година и хваща всеки, който му попадне. „Аз тичах пред него с моята Leica и се опитвах да хвана хубав кадър, но все не успявах. В един момент обаче, неочаквано, видях, че хвана нещо бяло, обърнах се и ги щракнах. Ако мединската сестра беше с тъмни дрехи, никога нямаше да мога да направя снимката.“

Грета Фридман, работи като асистентка в зъболекарски кабинет, казва, че разбра за фотографията чак през 60-те години. „Не беше кой знае каква целувка. Някой просто празнуваше, нямаше нищо романтично.“

Не всеки обаче вижда снимката като нещо положително. Въпреки че тя е всеприета като момент на искрена радост, в модерните времена тя може да се счете за, както пише списание Time: „документиран акт на публичен сексуален тормоз.“

 
 

Академията направи статуетки с Лейди Гага и Оливия Колман

| от chronicle.bg |

Академията направи статуетки с Лейди Гага и Оливия Колман. Жестът идва след вълна от подкрепа към жените в киното тази година. 

Двете са номинирана в категория Най-добра актриса – Гага за играта си в „A Star Is Born“, а Колман за „The Favourite“. Това вдъхнови и новия вид на статуетки да репрезентира точно тях.

Те бяха наредени до тази на Джанет Гейнър – първата жена, която получава Оскар.

ODEON - Osc-hers

Би ни било любопитно каква ще е речта на Оливия Колман, но Лейди Гага и „A Star Is Born“ идват с победи от Bafta, Golden Globes и Critic’s Choice Awards.

Директорът на ODEON UK, Керъл Уелч, каза: „Чудесно е да видим толкова силни и талантливи претендентки на Оскарите тази година. Видяхме чудесни филми като „The Favourite“ и „A Star is Born“ и затова номинациите на Гага и Колман не са изненада.“

На церемонията по връчването на Оскарите, статуетките ще бъдат в класическия си вид като тези няма да бъдат показани. Освен това тя ще е първата без водещ от 30 години насам след скандала с Кевин Харт. Номинациите ще се обявяват от различни звезди в бранша.

Гага ще изпълни песента „Shallow“, за която също получи номинация, а Дженифър Хъдсън – “ I’ll Fight“ от документалния „RBG“.

Церемонията тази година ще се състои на 24 февруари.

 
 

„Денят на бащата“: няма правилен отговор на въпроса „Изневерявал ли си ми?“

| от Цветелина Вътева |

Ако заглавието „Сцени от един семеен живот“ не беше вече взето от филма на Ингмар Бергман, щеше да стои съвършено на новия сериал на БНТ „Денят на бащата“.

Вече гледахме два от шестта епизода, които ще разкажат на зрителите тъжната история на разпада на едно семейство. История, в която, за жалост, почти всеки ще види нещо от и нещо за себе си.

Ако трябва да започнем позитивно, сме длъжни да кажем, че още от първия епизод стана ясно, че това е един емоционално инвестиран сериал: както от страна на създателите, така и от страна на актьорите. Лайтмотивът за гнилостта на човешките отношения, която постепенно ги изяжда, е актуален откакто съществуват киното и телевизията, а естествено и отпреди това.

Още трейлърът на сериала ни подготви за един невесел сюжет, а песента на Стефан Вълдобрев „Тази песен не е за любов“ потвърди очакваното: ще бъде тежко.

Историята на Димо и Калина е дълбоко реалистична. Бракът им се е скапал невидимо от тях и когато циреят избива, вече е късно за животоспасяваща операция. Отдолу има прекалено много болка, а инфекцията на отегчението и липсата на говорене, се е разпростряла в тъканите на брака им.

Както често се случва, изневярата, която се явява спусъкът на раздялата, е само върхът на айсберга. Преди да се стигне дотам, двойката е затънала в дълбоко неразбиране, а партньорите са се превърнали само в родители.

Онова, което тепърва ще гледаме, вероятно е процесът на един развод с всичките съпътстващи го емоционални травми, които дават своя неизбежен отзвук не само върху двамата съпрузи, а и върху техните родители, приятели и, най-вече, дете.

Именно детето е и в центъра на конфликта: малкият Боби (в ролята Патрик Шон Хесън) много добре представя детската драма на един развод дори само в сцената с дървото, в която детето няколко пъти повтаря на родителите си „Къде да стъпя?“.

original

Къде да стъпи едно хлапе в ситуация на развод е въпрос, с който вече се занимават доста организации, включително в България, и това е много важно, тъй като докато възрастните често имат някакъв ресурс за справяне с житейските драми, децата все още не са изградили механизми за справяне със събитие с подобен травматичен заряд. А според Европейската комисия, на всеки два брака в Европа се случва един развод: плашеща статистика, която може да демотивира всеки вярващ в идеята, че бракът е логичното продължение на любовта и неин гарант за сигурност и дълъг живот.

захари бахаров

Прави впечатление, че мъжките образи са по някакъв начин по-положителни от женските. Докато Александър Сано и Захари Бахаров категорично печелят симпатиите на зрителите си със своята мъжка откровеност към случващото се, героините на Весела Бабинова и Глория Петкова са чиста проба неприятни, макар и не лишени от реалистичност.

Калина е загубила своята идентичност някъде в брака си и сега, изправена пред загубата, губи почва под краката си и превръща детето си в оръжие в битката с бъдещия си бивш съпруг. Достатъчно тъжно е, че една сутрин човек се събужда и разбира, че онзи, който е приемал за даденост, е врагът в леглото му. А още по-тъжно е, когато дойде сблъскът с категоричността на партньора, който просто не иска повече да изпълнява тази роля.

весела бабинова

Дали това оправдава отвратителното „Ако беше мъж…“ и „Ти не си мъж на място“, манипулативното „Тати вече не ни обича“ или натоварването на детето с житейската паника на майката, е въпрос на свободна интерпретация.

„Не мога да дишам, като че ли е умрял някой“, казва Калина на майка си, с която я свързва едно и също родово „проклятие“ – това на развода. Всеки, който е преживявал тежка раздяла, знае, че в такъв момент наистина не може да се диша. Болката е физическа, усещането за загуба е всепоглъщащо и фрагментиращо личността, а мракът се материализира до степен да може да бъде докоснат.

александър сано

Връзката на приятелската двойка Кико и Милена, от които тръгва разпадът, е не по-малко интересна. Там виждаме ревнива жена и спокоен и зрял мъж, чиито отношения се озовават в рискова позиция малко „от нищото“. Поне ако приемем, че параноята на жената, че мъжът й ще последва примера на най-добрия си приятел, е „нищото“.

глория петкова

Образът на Милена ни припомня и още нещо. Момчета, няма правилен отговор на въпроса „Изневерявал ли си ми?“. Подобно на „Дебела ли съм?“, до това питане просто не трябва да се стига.

Двете връзки представят двете може би най-чести причини за разрухата на един брак: ревността в комбинация с неувереността на единия партньор, и изчерпването в съчетание с умората от Другия. Валери Петров е написал „Неделята е тъжен ден за хора, усещащи един от друг умора“. Когато не е само неделя, краят е дошъл.

Още един елемент, който допринася за тягосния реализъм на сериала, са онези жалки женски хитринки, които излизат на повърхността при всяко земетресение в една връзка. „Да го накарам да ревнува“, „Да го вържа с още едно дете“, „Да го накарам да се върне като му покажа какво губи“ пр. никога неработещи женски прийоми за задържане на мъжа, който през това време пие в бара и се оглежда за някоя мацка, правят жената да изглежда по-слабия пол.

Нещо, което обаче често се променя качествено с хода на времето. Месеци след раздяла мъжете, които непосредствено след нея са се гмурнали в партита, безразборен секс и изобщо всичко онова, което се разбира под „свобода“ във възрастта след 30г., често се оказват самотни и депресирани. Докато жените, които са реагирали бурно емоционално в първия момент и веднага са се потопили в необходимия траур след края на една връзка, преживяват раздялата по-пълноценно и излизат от нея наистина освободени.

Дали ще видим подобно развитие в „Денят на бащата“, предстои да разберем.

След излъчването на първия епизод, хорът, който след всеки български филм или сериал започва да пее как българските актьори театралничат и не стават, отново запя същата песен. Но ако трябва да сме честни, Захари Бахаров и Александър Сано, които отдавна са се доказали като отлични актьори, са много педантични, естествени и добри в ролите си. Актрисите сякаш са едно ниво надолу в тон с образите си, но предстоят още четири епизода, които могат да изравнят „резултата“.

Всъщност диалозите не кънтят на кухо, а като изключим някои моменти на предобряне, актьорската игра не е трън в очите на заинтересуваните от сюжета зрители.

Освен Захари Бахаров, Весела Бабинова, Александър Сано и Глория Петкова, видяхме и/или ще видим на екран Малин Кръстев, Петя Силянова, Явор Гърдев, Иван Налбантов, Лидия Инджова, Йоана Буковска-Давидова, Станка Калчева, Свежен Младенов, Ванина Кондова. Режисьор е Павел Веснаков, а оператор е Александър Станишев, известен с работата си в киното, както и с участието си в създаването на „Стъклен дом“, „Под Прикритие, „Връзки“ и др.

Сценарият е дело на Теодора Маркова, Георги Иванов, Невена Кертова („Стъклен дом“, „Дъвка за балончета“, „Под прикритие“, „Революция Z“).

Епизодите се излъчват от 22.00ч, понеделник и вторник, три поредни седмици, едновременно по БНТ 1 и БНТ 4.