Ерата на Кристиян Диор – когато в модата имаше гении

| от Дилян Ценов |

На 3 юли в Париж модна къща „Диор“ представи своята колекция есен-зима 2017 г., която е истинска радост за окото. Творческият директор на марката Мария Грация Киури поема по утъпкания и гарантиращ успех път на ретроспекцията.

Няма по-добро време за поемане на този курс, тъй като през зимата на 2017 г. предстои модната къща да отбележи 70-годишнината от първата си колекция. А тазгодишната е почит именно към Кристиян Диор. Новите силуети, сред които доминира сивият цвят, ни връщат към онези култови фотографии, модели, тоалети, създадени от самия дизайнер. И това неминуемо ни връща към неговата собствена ера. И днес, разбира се, модата има своите достойнства. Но в онези години (тези на Шанел, Баленсиага, Диор, а по-късно и Сен Лоран)… тогава модата се създаваше от гении.

4495439099001_5326165418001_5319836482001-vs
Кристиян Диор, Getty Images

Какъв е приносът на Кристиян Диор към модата?

През 1946 г. най-богатият човек във Франция, търговец на памук и известен меценат, Марсел Бусак, помага на Кристиян Диор да основе собствена модна къща. 42-годишният дизайнер току що е отказал да се присъедини към модната къща „Филип и Гастон“. Иска да създава мода под собственото си име и на 16 декември 1946 г. създава модна къща „Диор“. Следващата година през февруари излиза първата му колекция, „Collore“ (от фр. венчелистче).

Тя съдържа 90 модела, е революция в модата. В онези години Франция все още се възстановява от щетите през Втората световна война. Пестенето на платове все още не е отминало. С „Collore“ строгите форми и скованият вид отиват в историята и са заменени от тесните талии, широките поли със средна дължина, пищните бюстове и разхищението на платове. Името, което дизайнерът дава на своята колекция бързо е заменено от култовото „new look“. Кармел Сноу, главен редактор на „Harper’s Bazaar“, е възхитена от колекцията и в похвалите си към Диор отправя репликата, която става име на колекцията. От тук насетне Париж се превръща в столица на модата, а Диор – в модния гигант на съвремието. Шанел не одобрява стила му. „Само мъж, който никога не е бил в интимни отношения с жена, може да причини такъв дискомфорт на клиентките си.“ заявява известната дизайнерка и е права. Дрехите на Диор са едни от най-неудобните от гледна точка на комфорт и обличане. Но видът им е безупречен. Силуетът е магнетичен. Изработката е изпипана до най-малкия детайл.

Въпреки всичко противници на „new look“ не липсват и един от параграфите, по които Диор е критикуван, е огромното разхищение на материали. За направата на дизайните му е необходимо огромно количество плат, което все още е немислимо за някои хора. През войната платовете са пазени за армията. Но това вече отива в историята. Скоро дизайнерът става най-популярният в световен мащаб. Висшата мода вече не е предназначена само за официални събития , а може да бъде носена и в ежедневието. Колекцията му е свежият полъх, от който Париж, някогашната столица на културата, разкоша и пищността, има нужда. Плътните поли, тънките талии и широките, но женствени рамене са новият хит.

The Golden Age Of Couture Exhibition At The V&A Museum

The Bar suit, Getty Images

Един от най-известните модели е „Bar suit“. В него е запечатан и компресиран целият дух на колекцията. Бялото сако е завършекът. Изключително разточителство. Непрактично от гледна точка на средства, а и на носене. Но суетата е по-силна и винаги е оправдана в името на истинския стил и красотата. Диор създава нова линия, която бележи модата завинаги.

Следващите му колекции стават все по-дръзки и пищни. Вечерните рокли са огромни, в тях се влиза трудно но жените не спират да ги искат. Експериментите с платове.

Дизайнерът, който пише историята на модата през ХХ век, продължава да твори 11 години след създаването на първата си собствена колекция. През 1958 г. умира при неизвестни обстоятелства, докато е на почивка в италианския курорт Монтекатини. И до днес не е ясна причината за смъртта.

Геният обаче е неоспорим. И той не се състои само в това какво е създал, а какво е останало след него. Освен хилядите модели има и нещо също толкова важно – той предава занаята си. Както правят само най-големите гении. През 1955 г. открива младо момче от Алжир, което назначава в модната къща. След смъртта му младежът става творчески директор и в нея създава първата си колекция, която го превръща в „Малкия принц на модата“. А пък години по-късно ще порасне, за да стане „Кралят на модата“. Това е Ив Сен Лоран.

Днес Кристиян Диор все още е на мода. 70 години след излизането на първата му колекция, я виждаме възродена през призмата на съвременните течения. И резултатът отново е безупречен. Защото някои неща, като стилът (както е казала съперницата на Диор, Шанел) никога не се променят.

 
 

Питър Сетера oт Chicago с първи концерт у нас

| от chronicle.bg |

Питър Сетера e oт артистите, чиято музикална кариера се развива бързо, а успехите не спират да го застигат. Стартира професионалния си път през 1967 г. с група Chicago, с която издават 17 албума и печелят редица отличия.

Безспорният хит, написан от Cetera за десетия албум на бандата „If you leave me now” взима награда Грами и се превръща в първия сингъл хит номер 1 на групата. През 1986 година Сетера започва соловата си кариера, с която се записва в музикалната история с хита „The Glory of Love”, номиниран с Грами и част от саундтрака на хитовия филм „Карате кид 2“. Парчетата „The Next Time I Fall” с Amy Grant, “Feels Like Heaven” с Chaka Kahn, “After All” с Cher oт филма „Нов шанс“, както и песента “No Explanation” от мега хитовата лента „Хубава жена“.

В момента Сетера е на световно турне със своята банда и споделя музиката от 8-те си солови албума, както и най-големите хитове, написани с група Chicago.

PeterCetera_ Visual

В България ще имаме удоволствието да го чуем за първи път на живо на 9 ноември в зала 1 на НДК, а билети могат да бъдат закупени от 22 май, на цени от 60 до 140 лв. в бензиностанции OMV, билетен център НДК и мрежата на Eventim.bg

 
 

10-те най-яки гангстери в историята на киното

| от chr.bg |

Рядко, но се случва качествен мофиотски филм да се появи на екрана и да ни грабне с невероятно майстворство. Не е лесно за един актьор да изиграе подобна роля. Филмите за гангстери датират откакто въобще има кино и актьорите няма как да не бъдат сравнявани с едни от най-добрите в жанра.

Например, Джони Деп изигра Уайти Бълджър в „Black Mass“. Тази роля може би спаси кариерата му от тотален крах. Но за него определено беше огромен риск, защото образът е толкова иконичен. За да се пресъздадат толкова силни хора, трябват много сериозни актьори и затова днес ще обърнем внимание на най-добрите от най-добрите.

 
 

Калин Вельов: Искаме да представим магията на българските женски гласове

| от chr.bg |

След като „Магическите гласове на България“ спечелиха публиката в Страсбург и Берлин, мултимедийният музикален спектакъл ще има своята българска премиера на 30 май от 20:00 часа в Театър Азарян, НДК. Мултимедийният спектакъл е своеобразен разказ за това какво се е случило през годините с българската музика и женските гласове на България – от автентичните народни песни през фолклорните обработки и белкантото до съвременната филмова музика и смесването на елементи на български фолклор със съвременни електронни жанрове.

С Калин Вельов си говорим за спектакъла, за музиката и за музикалните формати.

Разкажи ни повече за проекта „Магическите гласове на България“?

Идеята е на Героги Тошев, а целта на събитието е да представи магията на българските женски гласове. От една страна говорим за най-древната музикална форма – това е фолклорът, от друга страна говорим за едно масивно световно българско присъствие в класиката, в операта. Фолклорните гласове се представят от Нина Николина и още четири момичета, с които ще минем през различни фолклорни области и периоди. Също така, през призмата на Pendara ethno project, които е електронният ни проект, смесваме по-модерен стил електронна музика с фолклорни мотиви. Имаме и само акапелни изпълнения.

Спектакъла обхваща около един век от музикалната история. На сцената сме 6 или 7 артиста, а иначе целият екип е повече от 10 човека – организатори, пиари, мултимедиен екип…

Мултимедиата в какво се изразява?

Тя съчетава кадри от стари български обичаи и ритуали, пейзажи от България, от фолклорни фестивали, както и от оперни изяви, ликовете на наши оперни прими, които са световно известни. Ние представихме и в Страсбург, където чуждата аудитория силно се впечатлява от фолклора ни.

Чужденците знаят ли на какво идват или не са запознати с нестинарството, с музиката?

Някои от тях не са запознати и определно реагират на тов анещо като на нещо ново. Други знаят и просто виждат един различен прочит.

Този спектакъл е част и от културната програма на българското председателство и се случва с подкрепата на Министерството на културата. Благодарение на това е засилен и интереса и представянето на този спектакъл в чужбина – имаме представяния в Гермния, във Франция.

От колко време е жив този проект?

Една част от него – Pendara ethno project – стартирахме с Николина още преди 15 години в Холандия, където учех по това време. Още тогава имахме идеята да съчетаем български фолклор с модерни електронни бийтове и я осъществихме заедно с холаднски диджеи. Първият ни албум издадохме преди 2 години, а този спектакъл е един вид надграждане.

А за представянето ни на Евровизия тази година какво мислиш?

Смятах, че имаме шанс, въпреки че песента ни не звучи супер комерсиална, супер хитова. Същевременно е едно модерно парче и е факт, че се класирахме за финала. Конкуренцията не беше слаба, имаше много хубави песни. Аз съм приятно изненадан от албанското участие, много силна рок песен. Белгийката имаше много качествена песен и изпълнение, арменците също.

Ти си свирил с Акага, Медикус, Дони и Момчил, Ку-Ку бенд, Нина Николина, Пим-пам – къде ти беше най-добре?

В интерес на истина аз съм музикант хамелеон и се чувствам добре навскъде, където има добра музикална компания. Акага сформирахме на края на музикалното училище. Всъщност аз съм кръстник на групата: сестра ми изрови името Акага от една стара книга за сказания и легенди за хан Аспарух – Акага е жрица, която е отгледала хан Аспарух. Направихме с момчетата хубави концерти и турнета. Медикус дойде по-късно и за мен беше хвърляне в истинският музикален живот. С бандата пътувахме много – тогава видях за първи път този забързан музиканстки живот. Това беше много важен периаод за мен, за да разбера как живеят музикантите и че един музикант може да се прехранва много добре със музика. Дони и китариста Лъчо бяха доста добри мениджъри. По-късно имах други фриленс изяви – с Лили Иванова през 98-99 година. Горе-долу по същото време ме поканиха и в Ку-Ку бенд; тогава имаше много големи турнета.

В момента как успяваш с толкова много проекти?

Трудно успявам, но това е същността ми, аз имам нужда от творческо разнообразие. Харесвам и електронна музика много, и българския фолклор, и латино музиката, и африканската музика, обичам и да пея, да композирам музика. Не мога да съчета всичко това в един проект и затова се занимавам с няколко.

Кои точно стилове на електронната музика?

Хаус. Различните форми на хаус. Дръм енд бейс, донякъде прогресив, дъбстеп. В холандския ми период, докато учех там, беше силно свързан с дръм енд бейса, защото една от сериозните формации, с които имаме много спечелени награди – Project 2000 – беше предимно дръм енд бейс банда.

Холандия има и огромна сцена…

Огромна! Също така там имах и немалко изпълнения в диджей клубове на нещо, което в България не е развито много – фрийстайл изпълненията на барабанист, перкусионист, певица, саксофонист с джиджей. Нещо, което там още 2000 г. започна силно да се развива нагоре.

Гледаш ли музикални формати? Защо от тях не излизат големи звезди?

Гледам и дори участвам в някои от тях. В България повечето действащи артисти сме самопродуциращи се и това е начинът за оцеляване тук. За съжаления няма силен стимул за мениджъри и продуценти, защото държавата не застава сериозно зад закона, защитаващ творците, съответно няма събиране на авторски и сродни права. Затова един продуцент не може да разчита, защото няма възвръщаемост на вложените пари. Има малко продуценти и аз им правя чест, но те не могат да продуциат 50-60 таланта. От всеки формат излизат по 20-30 таланта. В България има много таланти.

Затова ли успяват вече толквоа години тези формати да намират хора?

Да, проблемът е, че за тези хлапета ти трябва да имаш продуценти, които да инвестират хиляди левове. За да заснемеш един качествен видео клип ти трябват между 5000 и 10 000 лева. За да запишеш един ссингъл ти трябват минимум 5ооо левав, за албум ти трябват 50 000.

А в главите на много хора, когато заисваш песен, просто отиваш, пееш, някакъв човек го подрежда на компютъра и това е.

Да, но не е точно така. Хората от бранша знаят, че процесът е много сложен и отнемащ време и пари. Първо, трявба да имаш артист, второ трябва да имаш песен – някой трябва да изкомозира тази песен, някой да я аранжира, някой да я запише в студио с музиканти.По принцип продуцентът събира всичкото това нещо и накрая има готов продукт. За всичко това се плаща. След това трябва да му заснеме видео клип, за което също се плаща. Накрая трябва да реализираш песента в медиите, по радиото. Трябва говориш с тях, трябва да се направи пиар. Чак след това идват поканите за събития, за участия, за концерти. И този, който инвестира тези 20-30 000 лева, трябва да може да си ги върне и да изкара печалба, защото като отиде в магазина никой няма да му каже „Ей, ние ще ти дадем сиренето безплатно, защото ти продуцираш супер готин артист и ще те изчакаме няколко месеца, докато си върнеш парите.“ Нужно е да имаме подкрепата на цялата система, за да има стимул да се случва този творчески процес.

 
 

BackToTheUnity открива летния сезон с много хип-хоп

| от chronicle.bg |

BackToTheUnity кани всички, които обичат хип-хоп културата и нейното разнообразие от стилове и изкуства, да заповядат на хип-хоп форум на открито.

BackToTheUnity е един от най-емблематичните фестивали за българската хип-хоп сцена. През годините фестивалът се съхрани като идея и успя да създаде мост между елементите,стиловете и поколенията. Затова и името за 11-тото му издание не е никак.

The Missing Link символизира точно това, което не искаме да липсва на родната сцена – уважението и приемствеността. Както повелява традицията, BackToTheUnity открива летния сезон на 2-ри юни в „Маймунарника“(Борисова градина) и на една сцена се обединяват уважавани имена като SPENS, NDOE & MYTAG (DRS), ЖЛЪЧ, ATILA, SENSEI, SECTA, JAHMMI YOUTH & CHIBOOK, УМА И ДУМА, КЕРАНОВ & JAY, 5O’CLOCK, ROOF RHYMES, SPLITKID & HOMELESZ, набиращите сила MISHMASH,TAXOMA, R.O.S, PARKMAN и АБСТАКТ. DJ-и на събитието ще бъдат AKASHA и ГЕНА.

TRASHER е Beatbox елемента, а суперсилата RAWNINS ще се погрижат breaking-a да завърти главите на всички с движенията си.

0511 CREW са графити артистите, които ще внесат цвят на фестивала и тази година със заявката, че графитите са истинска форма на изкуство.
Билети може да закупите в мрежата на BiletBg/БилетБг или на касите.

Предварителна продажба -15лв.
На входа -20лв.