shareit

Епопея на незапомнените : шофьорите на националната катастрофа

| от |

Автор : Пламен Каменов

Редакция / Коментари : Боряна Каменова, Александър Николов

Статията е от поредица на журналиста Пламен Каменов, публикувана в „Труд“ през 1992 г.  Част е от неговата рубрика „Епопея на незапомнените“.  А немалка част от „героите“ в дописката не са запомнени, или са забравени, затова ще бъдат припомнени сега за вас. Ние, по-младите, мислим, че трябва да ги знаем. „Демокрацията“ не наложи лустрация. Виновните не бяха наказани. Не малко станаха видни капиталисти – това си го знаем всички. Но знаем ли им имената? Всеки трябва да си носи кръста, а на кръста трябва да му пише името. Именно, поименно свидетелство ви предлагаме тук, за виновните –  за шофьорите, докарали ни до национална катастрофа. Но понесли наказание голямо, колкото е наказанието за всяка колективна безотговорност.  Най-удобно е да правиш зло и да не се подписваш под него, или да си триеш всячески името. Това не е панаир на книгата, а панаир на аутодафето. Удобен панаир.

Не казваме, че описаните са единствените лоши, после списъкът продължава. Дългият преходен списък.

Този го публикуваме по случай Шестте месеца на протеста.

И най-вече: по случай юбилея на Каменов – днес той става на 60 години. Това е подаръка на дъщеря му Боряна, позната ви от екрана на БНТ. Това е и нашият подарък. Възможно е самият той да е забравил, че е писал това.

Ние искаме да му напомним, че го помним и че трябва да продължи да пише. Бъди здрав, Пламене!

Тъмното комунистическо минали се превръща в светло капиталистическо бъдеще

Национална катастрофа има, шофьори – не, или къде е сега върхът на Номенклатурата

Веднага след десетоноемврийския дворцов преврат, започна голямото търсене на една средна и дребна номенклатура, която за 45 години доведе страната до пълна победа на комунизма, тоест до Дъното.

Създадени бяха няколко комисии: по деформацията (в Народното събрание), вътрешно-патрийна (в БСП), за изясняването на причините за икономическата и политическа криза (във Великото народно събрание), и паралелна (в Алтернативната социалистичекса партия). В Главната прокуратура бе заведено на отчет Дело номер 4 – за виновниците за споменатата криза.

Резултатите са забележителни. До ден днешен никой не знае кой конкретно има вина за дереджето ни. Излиза, че няма виновни за убитите без съд и присъда, за концлагерите и изселванията, за почернените семейства.

За съсипаната природа и отровените реки. За мегаломанската тежка промишленост, дето така ни е натиснала, че ще ни счупи врата. За разореното и унизеното селско стопанство, което вовеки ще се стряска от думи като „колективизация“, „масовизация“, „ АПК“.

За промитите мозъци на три поколения, за съчинената история. За ужасяващия външен дълг, който ще плащат и децата на нашите деца.

За тъжното всекидневие на здравеопазването, на образованието, на науката.

За това, че ни отучиха да работим, като заменим професионализма – с предаността, послушанието и сляпата вяра в никога негрешащата Партия. За това, че погубиха България…

Вместо да бъде потърсена отговорност на тия люде, стана така, че те спокойно се притаиха и си замениха доскоро всесилния партиен билет с още по-всесилния Капитал.

Имаха всички условия за това: в тях бяха (и още са!) средствата, връзките, структурите.

Те са ампутирани от морал. Те с доволна усмивка наблюдават хваналите се гуша за гуша „светлочервени“и „тъмносини“ депутати и политици, които просто забравиха проблема: Номенклатурата.

Времето минава, споменът избледнява, мъката остава, както се пееше в един романс….

Именно заради мъката на 8 милиона българи се връщаме две години и три месеца назад (+ още 20-на към днешна дата) – към имената на хората, които у-у-у-управляваха, а днес – ни лук яли, ни лук мирисали превръщат тъмното си комунистическо минало в светло капиталистическо бъдеще. Ето част от тия имена:

тодор живков_1024x768

 Тодор Живков, генерален секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет (най-близкото му обкръжение се опита да го изпързаля по принципа „дай си ми куклата, на ти си парцалките“.  Но той заплаши, че ще ги остави само по чорапи и те кротнаха. Продаде на американците мемоарите си още на зелено; продължава да твърди, че няма съд, който да го осъди, защото подобен акт ще бъде лош пример за подражание).

Членове на Политбюро:

1. Георги Атанасов, и министър председател

(кюти си в огромния апратамент на пъпа на София; твърди, че никога не бил искал да управлява, ама го накарали на сила; смътно си спомня за дългогодишните спец-придобивки – хилядарки в пет-цифрени числа: за храна, персонални, транспорт, валута и пр. – впрочем, амнезия по този въпрос проявяват всички Правоимащи!)

(Днешно уточнение от Боряна Каменова: един от малкото осъдени е –  на 10 години за финансови злоупотреби, но е помилван по-късно от президента Желю Желев.  Уточненията, впрочем, нататък ги оставяме на вас, читателите. Ако ви е интересно, търсете. На мен ми е интересно, например, колко наистина са осъдените? Май никой не е излежал ефективна присъда? Какво правят сега – тези, които са живи? Разбира се, доста не са сред нас, но историята май не я интересува принципа „за умрял – или добро, или нищо“. А наследниците им? Деца, внуци.. В България ли са, в така наречените партийни блокове ли живеят… Дали пък някои не са сред нас на площада? Нямам предвид тези синчета, срещу които ние сме на площада…)

2. Гриша Филипов, (дясната ръка на Генералния във всевъзможните реорганизации, трансформации и бюрократизации; съжалявал, че след руския не научил английския, за да тласне икономиката ни на западни релси).

3. Добри Джуров – и министър на отбраната (изхитри се на 25 години да е на върха, и в същото време да е скаран със самия Живков; доведе броя на генералите и адмиралите до световен рекорд; с формулата „такова беше времето“ обяснява всичко.

4. Милко Балев – и секретар на ЦК, единственият, който попадна в зала „Тържествена“ заедно с патрона си. Като цяло душевното му развновесие не е нарушено с  нищо; Строго спазва закона на червената омерта.

(добре, де, осъден, ама после: условно. Счита се, че е ръководил пряко Възродителния процес. Написал доста величествени томчета за Живков… Починал… нямаше как да се снима за спомен, когато наскоро ТЕ си простиха)

5. Огнян Дойнов – и заместник-председател на МС;

прояви стратегически усет, изигра скарване с Луканов и отпраши за мъглявия Лондон. Там бил толкова добре, че дори смъртта на боса Максуел не го разтревожила; това е един от главните диспечери на голямата пералня на мръсни пари – „ГПМП“

(изкушавам се от още едно уточнение: това съкращение го няма в Интернет :-)

6. Пенчо Кубадински – и председател на Националния съвет на ОФ

(Нагърмя се по животинките, направи от Отечествения фронт рахитична баба, скри се в Смолянско, откъдето управлява семейния търговски бизнес).

photo_verybig_145007

7. Петър Младенов – и министър на външните работи (после: първият президент на Ненародна Република България)

Обиколи света, но това не ни направи по-малко изолирани;

Пръв успя да убеди Горбачов, че Старецът трябва да си иде; толкова се бе нафталинизирал, че не можа да свърши нищо като първи и безславно си отиде, при това с прякора Пешо Танкиста…

8. Станко Тодоров – и председател на Народното събрание (бавно и полека доведе Парламента до състояние на летаргичен сън, прекъснат от бурни, дълго нестихващи ръкопляскания; в края не пропусна да се разграничи от „сатрапа“ Живков; възнамерява да завърши дните си в Израел – прародината на съпругата му. )

9. Петър Танчев, секретар на БЗНС

( да, така беше, лидерът на уж-партията си вървеше все с дружинките от Политбюро; направи всичко, което можа, за да изчезне понятието БЗНС).

Кандидат-членове на Политбюро

1. Андрей Луканов, и първи зам-председател на МС

(загадъчна фугира на четвърто поколение комунисти с тази фамилия, продължава да буди противоречиви мнения, но едно е ясно – Андрей по гръб трудно пада. Важно звено във веригата ГПМП, виж превода при името на О. Дойнов).

2. Георги Йорданов – и заместник-председател на МС, и председател на Комитета за култура.

Мургавият сливналия наследи Людмила Живкова, само това стигаше, за да разберат всички, че има височайшо благоволение. Представлява примамлив залък за следователите, дано му излезе по-скоро късметът).

Не му излиза…

3. Григор Стоичков – и заместник-председател на МС – дяланият камък май не е бил само министър на космоса. Позакъса го около делото Чернобил, но му хвърли такова обжалване, че на съдиите свят им се зави; двамата му сина междувременно се изпраскаха в частния бизнес и сега могат да купят всекиго).

4. Петър Дюлгеров – и председател на Централния съвет на БПС

(по негово време проф-съюзите от трансимисята станаха партньори и опонент; говореше се, че Шефът не го харесва особено. След 10 ноември, пръв се оттегли; и той си сложи катинар на устата).

5. Петко Данчев – и заместник-председател на МС

(страхотна кариера чакаше това правешко отроче, но ноемврийското превратче му мина път, потъна в свърхнелегалност; и за него тепърва ще се говори).

6. Стоян Овчаров – и министър на икономиката и планирането

(Попадна на върха в неблагоприятен момент, изглежда е по-умен, отколкото изглежда. Защото партийните влъхви се опитаха да го вкарат в затвора, понеже съдействал за обучението на малък Тошко в Цюрих, като че те не са съдействали за много по-страшни работи).

7. Председател на Централната контролно-ревизионна комисия на БКП – Начо Папазов

В последния момент ритна столчето на любимия баш ръководител, в следствие на което кацна в Петър-Младеновото Политбюро; скоро след това изчезна и оттам; скри се в пенсия; плувна във водите на частния бинес чрез синовете си.

8. Секретар на ЦК: Васил Цанов

Викаха му шпеца, защото след всяко яко почерпване, не пропускал да изръмжи: а, аз съм шпец по земеделието“; сторените от него поразии в тая област, трудно ще се оправят скоро. Като повечето си акрани се сгуши в палатите си. Напоследък се канел да пише до Президента, че пенсията му не стига).

st

9. Димитър Станишев, скритият тартор на външната ни политика, на делото „Живков-Балев“, в един момент се шашардиса и почна да издава четата. Хиляди левове месечна заплата, още толкова за храна, персонални, валута и пр. – това са гушкали големите другари във време, в което средната месечна заплата беше 200 лева.

В споменатия момент Генералният се понадигна и просъска нещо – другарят Станишев мигом млъкна и повече не си отвори устата – оттук-нататък примерът му последваха всички свидетели, а шефът отвърна на мълчанието с мълчание.

10. Емил Христов (мозъкът на икономическите маньоври, непрекъснато сътворявани от правешкий гений; сега си кара мерцедеса и реди сделки с холандски фирми; негова е мъдрата фраза: „Емил на всички е мил“. Напоследък е засилил телефонните контакти със съседа по кооперация Оги Дойнов).

2010-09-26-009_1

11. Георги Пирински, и заместник-министър на търговията, бързо забрави комунистическия си период, и сега е пръв радетел на социалната демокрация; страда, когато му напомнят за миналото;

12. Димитър Найденов- първи секретар на ОбК на БКП в Правец

Сега подсъдим за корупция. Един от малцината.

13. Лалю Димитров (председател на Комитета за Телевизия и радио; по едно време издаваше червеното списание „Съвременен показател“. Ама то хич не вървеше. Сега е пенсионер).

14. Николай Тодоров,  (заместник-председател на БАН, стига до шеф на Великото народно събрание, там го кръстиха Кольо Ватмана. Сега е просто академик).

15. Пеню Астарджиев, главен директор на издателството на БКП, сега си кюти вкъщи и пише мемоари, озаглавени „Аз бях жертва на Милко Балев“).

16. Радню Минчев ( първи заместник-началник на Генералния щаб на БНА)

Доплува до поста началник на ген-щаба и изкара малко там, дори при синия цивилен министър Луджев – но наистина малко. Стана известен с почерпката, която даде в дома си, в деня на августовския преврат срещу Горбачов; сега е пенсионер.

17. Румен Сербезов (секретар на Стопанския съвет при МС, преди това беше посланик в Токио, първи секретар на Хасковско, викаха му „япончето“. След 10-ти се писа пръв лукановист, стана депутат в „обновената“ БСП, но бързо се усети, че майката му е в бизнеса и заряза партийството.

18 . Теменужка Теофилова, член на бюрото на Соф ГК на БКП, заместник-председател на ИК на СНС

Желязната лейди днес е само желязна пенсионерка

19. Трендафил Мартински, председател на ЦС на БСФС

Говореха, че най-жестоко съжалявал за молбата, в която убеждавал когото трябва, да му смени името на Априлски. Докрая на безсменния си 25-годишен мандат бъркаше спорта със спирта. Сега се е отдал на олимпийски, световни и европейски спомени.

Членове на ЦКРК – 99

Сред тях:

Георги Евтимов (извънреден и пълномощен посланик във Федерална република Германия; после шеф на туризма; сега пенсионер-посредник със силни немски връзки);

Евтим Стоименов (първи зам.-министър на правосъдието; главен прокурор по Луканово време – с особени заслуги за налагането на тезата „Живков е за всичко виновен“; като пенсионер днес чете Вишински в оригинал);

Марин Джерманов (генерален директор на „Техноекспортстрой“ – това е българският Корейко; и днес не си знае доларите и левовете, натрупани за 35 години вярна служба на партията)…

Тук следва списък на първите секретари на Областни комитети на БКП. След това и на председателите на ИК на Областните народни съвет, както и списък на Първите секретари на окръжните комитети на БКП и председателите на Окръжните народни съвети (към 1987 г., преди да се създадат областите)

Ако ви е интересно, ще  ги публикуваме и тях, но засега спираме дотук. Малко информация от Каменов за тях:

„Гаулайтерите по места. От тях зависеше всичко надолу, те зависеха за всичко отгоре. Това определяше политиката им: – надолу – ботуш, нагоре – ретуш!

След доста обширния списък, следва и заключението:

„Колкото и много да ви се виждат тези имена, трябва да знаете, че те не са всичките. Трябва да знаете още, драги читатели, че не само „светлочервените“ и „тъмносините“ депутати, но и ние самите някак много бързо забравихме ония, които ни у-у-у-управляваха така, че ни забиха в дупка, от която не се вижда скорошно излизане. За тях, разбира се, нашата амнезия е страшно изгодна. Но за нас? За децата ни? България?

Да се потърси отговорност не е толкова трудно. Трудно е да се докаже вината на тия люде – още повече, че те имаха време да изметат следите. За каква справедливост, за какъв морал обаче ще говорим, ако всичко онова, което те сториха със страната ни, остане ненаказано? И ще има ли гаранция, че ТО вече никога няма да се повтори?!

PS Целият списък на Каменов излиза в „Труд“  между 29.01 – 1.02.1992 г.

След публикациите авторът пише и пета дописка:

„Получихме доста писма, телефонните обаждания нямаха чет. Затова решихме да продължим темата – още повече, че досега няма реакция нито от наследничката на славната БКП – обновената БСП, нито от Главната прокуратура.

Най-напред обаче ше дадем думата на трима от доскорошните властници – не защото те заслужават това, а за да се види още веднъж, че времето вече НАИСТИНА не е тяхно! (Б. К. : наивен мой татко)

В редакцията дойде съпругата на бишвия гаулайтер на Пиринска Македония Лазар Причкапов. Госпожата (учителка по професия) държа език, от който биха се засрамили и уличните жени. На какво ли ще научи децата ни тази „учителка“, г-н министър Василев?) От думите ѝ излезе, че по-свят и мил човечец от нейния мъж не е имало, няма и няма и да има. Това, че хиляди благоевградчани мислят точно обратното, не я притесняваше по никакъв начин. Дамата напусна стаята с думите: „Ние пак ще се върнем – тогава ще видите вие!“ (бел. ред. Да припомним, че Лазар Причкапов беше избран за кмет преди няколко години, доста къса е паметта на хората).

Боже, помислих си, така се държи тая жена днес. А какво ли е било на хората под нея, когато мъжът ѝ е бил на власт…

На другия ден пристигна дъщерята на вездесъщия началник-отдел „Деловодство“ на ЦК на БКП Продан Стоянов, за да ни уведоми, че баща ѝ няма вила-прогимназия и дял от фабриката за норки в Пещера – ако имал, щял да ги дари. Благодарим. Ние пък обещаваме да му носим цигари.

Получихме писмо от бившата председателка на Областния народен съвет в Пловдив Стоянка Кръстенова, която ни уведомява, че никога не е преставала да вярва в социалитическата идея, и добавя, че няма отношение към палата, построен от бившия първи секретар на Областния комитет на БКП в Пловдив Пантелей Пачов на пъпа на града. Поднасяме ѝ нашите съболезнования за този неин пропуск.

По телефона госпожа Венета Сърбинова от Тетевен ни разказа за тоталната окупация, извършена от партийно-държавни величия във вилната зона в  Рибарица. В следващия брой ще цитираме имената на симпатичните червени виладжии, а сега ще споменем за две от многото фирми – рожби на децата и внуците на другарите на Номенклатурата.

Шеф на едноличното дружество с ограничена отговорност с фирма „Акантус“ (София, община „Възраждане“, ул. „Света София“ 7) е не кой да е, а синът на дългогодишния член на Политбюро и председател на клакьорското Народно събрание др. Станко Тодоров – Андрей Тодоров. Дружеството е с капитал 1 139 244 лева и се занимава с какво ли не – от проектиране на жилищни и общетвени сгради, градоустройство, интериорен дизайн, през предприемачество, специализирани езикови курсове, представителство на български и чуждестранни физически и юридически лица, до производство, изкупуване и търговия с… цветя!

Не остава назад и прочутият партплейбой Янчо Таков – наследникът на пъргавия член на Политбюро и по-сетнешен орденовръчвач – Пеко Таков. Кожухарят г-н Янчо командва еднолично търговско дружество с фирма „Лотос Т“ ЕООД (София, община „Оборище“ 33) с предмет на дейност: търговия „във всички разрешени със закон форми, с всички разрешени със закон стоки, производство на селскостопанска продукция, транспортна и спедиторска дейност, агенстка, представителска, посредническа; комисионерка, маркетингова, инженерингова, рекламна, консултантска, инвестиционна, лизингова дейност…

Както виждате, драги читатели, процесът по превръщане на тъмното комунистическо минало в светло капиталистическо бъдеще е в пълен ход. Ние ще продължим да ви информираме за него.

stanish

Бел. ред. Надявам се, направи ви впечатление фамилията Станишев. Да, за същото семейство става въпрос.

Тази статия със сигурност ще има продължение. И ще предизвика безброй коментари.

 
 

Човекът, който успя да измери обиколката на Земята преди 2000 години

| от |

Днес ще ви разкажем за Ератостен от Кирине – човекът, който успя да измери обиколката на Земята (сравнително точно) преди повече от 2000 години.

Роден около 276 г. пр. н. е. в Кирине, Либия, Ератостен бързо се превръща в един от най-известните математици на своето време. Той е най-популярен с това, че успява да направи първото измерване на обиколката на Земята, за което знаем, което също така се оказва и забележително точно. (И да, на този етап хората вече знаеха от известно време, че Земята не е плоска.)

Ератостен успял да постигне това до голяма степен защото се образова в Атина. Там започва и популярността му като той се раздава в много различни области, включително поезия, астрономия и естествени науки. За заниманията му се говори толкова много, че Птолемей III от Египет решил да го покани в Александрия, за да учи сина му.

По-късно ще стане главен библиотекар на Александрийската библиотека, за което сигурно е много развълнуван, защото Александрийската библиотека по онова време е била световен център на знание, привличайки учени от целия познат свят. Ератостен дори се среща с хора като Архимед, докато работи там.

Вероятно именно там той прочита за любопитно събитие, което се случва в Сиене (сега Асуан, Египет) по време на лятното слънцестоене. Сиене е на юг от Александрия и по обяд слънцето грее директно над главата на човек и от него не пада сянка. Обаче Ератостен вижда, че в същия ден, в същия момент в Александрия колоните на сградите хвърлят сянка. Като добър математик, той решава да използва тази информация, за да направи няколко изчисления и да разбере обиколката на Земята.

Assouan

Асуан, 1857 г.

За да постигне това, Ератостен измерва сянката на обелиск на 21 юни по обед. Той открива, че слънцето е на около 7 градуса и 14 минути от идеалната си позиция директно над главата му и преценява, че тъй като Земята е извита, толкова по-голяма е кривата, толкова по-дълги ще бъдат сенките.

Въз основа на своите наблюдения той предполага, че Сиене трябва да лежи 7° 14′ по кривата от Александрия. Освен това той знаеше, че един кръг е 360 °, което означава, че резултатът от сметката му – 7° 14′ – е приблизително една петдесета от кръга. Следователно Ератостен смятал, че ако умножи разстоянието между Сиене и Александрия по 50, ще получи обиколката на Земята.

Остава му само да измери колко далеч е Сиене от Александрия. Той измерва това разстояние в стадии, за което днес няма точно преобразуване и затова не е напълно ясно коя версия на стадиа е използвал Ератостен, но въпреки това, известно ни е, че неговата сметка е забележително точна.

Има две теории за това как Ератостен изчислява разстоянието: първата е, че е наел човек да отиде от единия град до другия и да преброи колко стъпки прави. Втората е, че е чул, че една камила може да измине 100 стадии на ден, а с камила са били необходими около 50 дни, за да се стигне до Сиене. Каквато и да е истината, той преценява, че разстоянието между Сиене и Александрия е 5000 стадии. Ако това е така, използвайки неговата формула, земята има обиколка от 250 000 стадии.

Поради колебливите аспекти на измерването, което представлява стадията, историците смятат, че резултатът на Ератостен е бил с отклонение между 0,5% и 17%. Дори и грешката да е най-големият процент, той е поразително точен предвид силно нетехнологичния начин, с който подхожда. Но много учени смятат, че е вероятно той да е използвал египетската стадия (157,5 м), защото по това време е бил в Египет. Това би направило преценката му грешна само с около 1%.

Ancientlibraryalex

Александрийската библиотека

Имало е и предишни опити за откриване на обиколката на Земята (които не се считат за „първите споменати“, тъй като техните записи не оцеляват, но имаме препратки към тях), които стигат до цифрата 400 000 стадии, 150 000 повече от Ератостен, което очевидно е яростна грешка.

Въпреки че намирането на приблизителната обиколка на Земята вероятно е най-големият принос на Ератостен към науката, в никакъв случай не е единственият. За Ератостен също така се твърди, че създава начин за картографиране на познатия свят чрез начертаване на линии север-юг и изток-запад, което е на практика една ранна версия на географските ширини и дължини.

Освен това, Ератостен оцени разстоянието до слънцето и луната и измерва наклона на оста на Земята отново с удивителна точност. Също написва поемата „Хермес“, правилно очерта маршрута на Нил и открива защо Нил понякога прелива – въпрос, което тормози учените от векове. Той работи и по календар, който включва високосни години, а също така успява да пресметне и коригира датите на различни исторически събития като, например, обсадата на Троя.

 
 
Коментарите са изключени

Правителствената програма, която начерта пътя на Джордж Форман

| от |

В САЩ в света на бокса възникна сеизмична промяна, която го изтръгва от втора „тъмна ера“, особено за бойци в тежка категория, и поставя основата за възобновен национален и глобален интерес към спорта, както и бизнес за милиони долари.

Форман е нает да мести мебели заедно с брат си, печелейки малко повече от долар на час. С това пътят му започва – той все още не бе излязъл от родното си Пето отделение в Хюстън, но поне можеше да си позволи собствено място, а може би и собствена кола. Засега той все още живееше в дома на майка си и все още се отдаваше на нощния живот, пиеше, биеше се и крадеше. Когато една нощ обаче спи по време на смяната си в Уолдс, моментално е уволнен.

FifthWardnewsign

Загубата на работата му само задълбочи тъмният затворен кръг от кражби на пари за купуване на евтин алкохол, който да му дава смелост да краде отново. Една нощ пиян пада и заспива в леглото си. На следващия ден се събуди с нищо по себе си, освен бельото му и бележка с надпис „Аз съм алкохолик“.

Но Форман удря дъното в точното време. Той влиза в една статистика, точно когато тази статистика има най-голямо значение за законодателната власт. Джордж е част от 75-те процента чернокожи, латиноамерикански и мексикански тексасци, които живееха в градове като Хюстън, и същевременно попадна в частта от населението, която живее под прага на бедността.

Незавършил училище, Форман  беше част и от друго мнозинство: 70% от афроамериканците в Тексас не са завършили гимназия, а над 90% никога не биха посещавали колеж. Следвоенните времена са упадъчни и бедни като все повече хора живеят все по-близо един до друг с все по-малко ресурси и още по-малко надежда за бъдещето. Но тази демографска промяна съвпадна с идеологическа промяна, която имаше дълбоки корени в Тексас.

„Законодателите, изправени пред проблема в Тексас, винаги попадаха в капана на генерализациите“, отбелязва Джон Стайнбек в началото на 60-те години. „Тексас е състояние на ума, Тексас е мания. Преди всичко Тексас е нация във всеки смисъл на думата“. На президентските избори няколко години по-късно Линдън Джонсън печели в почти всеки окръг в тази държава в държавата, въпреки че нови лица като него обикновено не се справят добре по тези земи. На същите избори друг либерален демократ, Ралф Ярброу, успява да запази решаващо за партията му място в Сената срещу политическия новак Джордж Х. Буш.

И в двата случая тексаският национализъм изглежда играе значителна роля. Джонсън го яхва, за да постигне победа, която никой демократ не постигa след раждането на съвременния консерватизъм. Междувременно Ярборо определи своя опонент като „подлога“ на нефтената индустрия на Хюстън. Оставаше несигурно обаче какво ще означава този внезапен прогресивен замах за хората от горепосочените статистики – камо ли за тези като Форман, които нямат право да гласуват.

George Foreman 2016

През 1964 г. президентът Джонсън обявява своя собствена програма за борба с бедността. Въпреки че идеите на Джонсън можеше и да не се усетят в дома на Джордж, назначеният от него „цар на бедността“ Робърт Шрайвър поясни, че в основата на амбициозния му списък от програми ще бъде субсидирането на работно обучение.

Дори едно 16-годишно момче от улицата, когато чу Робърт, можеше да направи връзката между по-добра работа, по-добро заплащане, по-добро жилище и по-добър живот. Така Форман влиза в местния център по заетостта, за да се запише на това безплатно обучение. Казват му обаче, че програмата приема само възрастни, въпреки че той физически e доста по-голям от повечето от тях. Но служителите му казват за друга инициатива, която приема млади хора: Job Corps.

Job Corps цели да изведе младите хора от гетата в града или изолацията в селските райони и да им предостави основно образование и професионално обучение в един от многото градски центрове или селски лагери в цялата страна. След като завършат, тези нови кадри могат да се върнат по родните си места с нови умения и възможности за добре платена работа, както и чек от държавата.

Повече тексасци се възползваха от Job Corps, отколкото младежи от всеки друг щат, а само Калифорния харчи повече за програмата. „Вкъщи в Хюстън пиех и се биех“, казwа Форман по-късно, но в Орегон, без достъп до алкохол „само се биех“.

Нуждата от Job Corps обаче се оспорва доста. Чернокожите активисти се притесняват, че мащабните правителствени програми ще поемат контрола върху и без това оскъдните ресурси. Латиноамериканското малцинство се притеснява, че ще се даде от непропорционален акцент върху гетата пред техните общности. Други, като г-жа С. О. Уейд, която пише и до Буш, и към Ярбороу, смятат, че „нито една от програмите на Джонсън за бедността… не включва помощ за белите хора в нужда“. Програмата е в бурни води.

Джордж Форман и неговият приятел Рой Харисън, кандидатстваха заедно в Job Corpsи след като са приети, но трябва да напуснат града.

George Foreman 2009

Подобни оплакванията заплашват да подкопаят Job Corps, затова неговият директор д-р Отис А. Сингълтейтър започва да събира демографски данни и въвежда тайна система от квоти. Оказва се, че в най-близкия център до Хюстън, в Сан Маркос, според него има твърде много чернокожи. Затова афроамериканските кандидати от района на Хюстън, включително Форман и Харисън, бяха стратегически разпределени в центрове, които изглеждаха по-расово балансирани или не им се обръща толкова внимание.

Форт Ваной, в югозападен Орегон, отговаря на двата критерия. Беше на 3 200 километра по-далеч, отколкото и двамата очакваха да пътуват. Форман си спомня как майка му плачеше, докато си тръгва, но не напълно от мъка.

Форт Ваной беше различен свят от родното място на Форман, но в него имаше нещо познато. Страниците на „Roads to Everywhere“ оживяха пред него. „Имаше реки!“ спомня си Форман. И по-важното беше, че имаше храна: „Всеки проблем, който някога съм имал, приключи. Имаше три хранения за един ден“. Лагерът обаче далеч не беше идеален, дори не беше завършен.

Форман, както почти всички останали във Форт Ваной, беше там, за да се обучава на дърводелство и зидарство, но скоро откри, че с момчетата просто ще дострояват лагера. Удобствата бяха малко – в лагера липсваха пространство за отдих и организирани занимания като в другите, по-големи, по-утвърдени обекти. Свободното време бе доста скучно.

„Вкъщи в Хюстън пих и се биех“, каза Форман по-късно, но в Орегон, без достъп до алкохол „само се биех“. Изправен пред нова непозната среда и идентичност, Форман се връща към това, което знаеше най-добре. Но не беше същото като в дома му, където се бие за самозащита или за пари. „Това беше най-малко заплашителното място, на което някога съм бил“, казва той. Но все пак не липсваха причини за бой.

Форман се биеше навсякъде – от бунгалата до столовата, понякога използвайки поднос за храна като оръжие, ако е решил да разнообрази от юмруците. Дори неговият приятел от родния му град се дистанцира от него като изглеждаше, че скоро изглеждаше, че ще го отстранят. Въпреки порицанията от персонала на Job Corps или ругатните от страна на работниците в кухнята, с които той стратегически се сприятелява, поведението му продължава. Както казва: „Не се биех, за да живея; аз живеех, за да се бия“.

 
 
Коментарите са изключени

Как SnotBot събира жизнена информация за китовете

| от |

Изследването на китове не е особено лесно занимание. Животните отдавна са свикнали да бягат доста далече, когато видят лодки с изследователи, натоварени с цял арсенал епроветки, инжекции и друга лабораторна стъклария. Никой не обича да посещава доктора, но китовете в това отношение са готови да бягат много бързо.

Щом забележат приближаващите лодки, повечето от тях са готови да потеглят към по-сериозните морски дълбини. Изследователите пък имат нужда от необходимите данни. На база тях могат да разглеждат от какво страдат тези морски обитатели, и как се развива тяхната популация. След като животните обаче са значително по-срамежливи, модерната технология идва с много добър отговор. Вместо да преследват животните с лодки, учените са изобретили дрон. Технологията е значително по-тиха от традиционната лодка и носи името The Parley Snotbot. Въпросното устройство лети с видео камера над вълните и разполага с епроветки за събиране на течности и секрети от дихателната дупка на животното. Когато китът изплува, обикновено изпразва дробовете си и ги пълни отново за отрицателно време.

Имайки предвид, че по размер са с обема на средно голяма кола, налягането е впечатляващо. Въпросният дрон се спуска в ниското, когато се очаква от кита да издиша, събира всички необходимите данни и след това отлита. Дори и тук има определена технология и правилник за събирането на проби. Идеята е, че устройството се спуска от 12 метра височина до 4 метра над морското равнище. След като китът издиша, дронът минава през облака и след това се отдалечава на безопасно разстояние. Причината за тази операция е свързана с факта, че филтрите за улавяне са поставени върху горната част. Събраната информация позволява изследване на флората и фауната в организма на животното, сексуалната активност и нивото на стрес.

Това автоматично премахва и нуждата от обстрелване със стрели, от които по-късно да се набави необходимата проба. Освен това камерата заснема движенията на морският обитател и може да направи анализ на евентуални наранявания и прочие. Междувременно екипът използва тази техника много далеч и не причинява никакъв стрес на обитателите. Цената на тази техника също е особено добра – 4500 долара. Имайки предвид цената на по-модерните изследователски лодки, това спестява не само пари, но и дава достатъчно информация.

 
 
Коментарите са изключени

Ефектът на доминото и политическите му употреби

Първия път, когато срещаме думата в исторически план, според Probert Encyclopaedia, тя е в контекста на религията:

Доминото е вид качулка, носена, по каноните, в катедралната църква. По-късно така се нарича траурен воал за жени, а още по-късно – цяла или полумаска, отново носена от жени при пътуване или на бал с маски. Доминото става маскарадна дреха, носена за прикритие и от дами, и от господа и състояща се от голямо наметало или мантия с широки ръкави и качулка, които могат да се махат. Обикновено е направена от черна коприна, но понякога и от други цветове и материали.

Как точно известната настолна игра, която можем да срещнем през 18 век в Италия, се свързва с някое от горните определения, не знаем, но има предположения, че италианските мисионери, пътували до Китай, вероятно са видели там подобен тип игра и са я донесли обратно в Италия. Веднъж в Италия, играта вече приема някои промени и нови елементи и така придобива вида, в който я знаем днес.

Ефектът на домино е верижна реакция (от линеен вид), която започва с падането на едно парче. Този ефект вдъхновява бившия президент на Съединените щати Дуайт Д. Айзенхауър, когато изнася речта си за „теорията на доминото“ на 7 април 1954 г.

И накрая, имате по-широки съображения, които биха могли да следват принципа на „падащото домино“. Имате подредени няколко плочки домино, бутаме първата и това, което ще се случи с последната, е, че със сигурност ще падне много бързо. По същия начин бихме могли да видим как начало на един разпад много бързо би могъл да добие много по-дълбоки влияния.

Повечето историци са съгласни, че теория за ефекта на доминото е спомената първо от друг американски президент – Хари С. Труман. Почти моментално след края на Втората световна война започва Студената война и идеята, че превръщането на една свободна, некомунистическа нация в комунистическа ще предизвика верижна реакция в съседните й страни, става официалната външна политика на САЩ. Поради тази причина Труман изпраща военни сили и помощ в Гърция и Турция, за да предотврати разширяването на комунизма в от нарастващия брой на комунистическите балкански държави. Теорията на доминото, или ефектът, както е по-известно, е създадена в края на 40-те години, но с речта на Айзенхауър през 1954 г. става известна само няколко години по-късно.

В началото на 60-те години, когато Айзенхауер – който твърди, че ще направи почти всичко, за да избегне предаването на позицията му и страната на Кенеди – успя да го убеди за катастрофалните ефекти, които теорията за домино може да има за САЩ и западния свят като цяло. Той казва на Кенеди, че падането на Лаос в ръцете на комунистите – следователно и в тези на Виетнам – ще предизвика верижна реакция и ще доведе до падането на цяла Югоизточна Азия, нещо, което би създало сериозна заплаха за сигурността на света.

Domino effect

Това обаче се оказва, че не е вярно след войната във Виетнам, тъй като преобразуването на Виетнам в комунистическа държава не предизвика верижна реакция и не позволява на комунистите да завладеят цяла Югоизточна Азия. 

Въпреки поуките, извлечени от Виетнам, в началото на 80-те години теорията за домино отново се използва, за да оправдае намесите на Рейгън в Централна Америка и Карибите. Този път хората по света бяха по-политически осъзнати и подозрителни и открито оспорваха решенията на американското правителство като намекваха, че то използва теорията, за да прикрие други политически и финансови интереси.

Дълги години след Рейгън, използването на теорията е ограничено – поне в западния свят. За нея се споменава отново по време на кризата в еврозоната през 2009 г. Този път е в устата на най-големите банки и правителствата на най-икономически силните държави. Тази криза беше предшествана от затрудненията на САЩ и европейската банкова система, които мутираха в дълговата буря, довела гражданите на по-слабите икономики на еврозоната, като Гърция, Италия, Испания, Португалия и Ирландия, на ръба на фалита.

В началото на кризата правителствата на всички замесени държави се опитаха да решат проблема с меморандуми и помощи за фалиралите организации, но в целия свят се появяваха рецесия след рецесията, а нивата на безработица и бедност избухнаха. Правителствата се опитаха да оправдаят политическите си и икономически решения като изтъкваха високия риск от верижна реакция от една икономиката към друга.

Дали това е правилно или не и дали получените политики са добри или лоши, без съмнение, са теми, за които ще се напишат много книги през годините, а дори след десетилетия пълните последствия от тях вероятно все още няма да бъдат напълно известни. Разбира се, крайната цел тук е евентуално да се поправят грешките в системата след прилагане на своего рода лекопласт за спиране на този ефект на доминото. Но дори и наистина да има подобен ефект в този случай и политиките в крайна сметка да работят в краткосрочен план, хората са склонни да бъдат по-реакционални. Тъй като кървенето се забавя от подобни лепенки, ние сме склонни да се успокояваме и да забравяме да положим реални усилия за реално оправяне на това, което наистина е причинило рецесията. Така сривовете на акции, петролните кризи и други на пръв поглед циклични големи икономически катастрофи продължават да се случват отново и отново, често по същите причини, както преди.

 
 
Коментарите са изключени