shareit

Епичният музикален свят на Ханс Цимер

| от |

 Всеки ценител на изкуството има любимци. Композиторите не правят изключение, но все по-често фаворитите на публиката се ограничават в класическите композитори. Звучи елитарно да кажеш,  че предпочиташ Моцарт пред някой съвременник. Нека ви кажа нещо – всички обичат Моцарт! Той е велик.

Но ако можеш да си избереш един модерен композитор, то нека това да е Ханс Цимер.

Ханс Цимер дойде в София като част от своето турне, в което заедно с рок-бандата си обикаля градовете из цяла Европа и Америка, за да свири най-известните си теми, композирани за кино продукции. А той е композирал много повече, отколкото всеки друг композитор може да си представи.

Филмографията и дискографията на маестро Цимер вероятно са дълги минимум 7 километра. 

Истината е, че Ханс Цимер е рок-звезда. Той е от тези композитори, които, ако можеш да чуеш някога на живо, не трябва да пропускаш възможността. В този ред на мисли, ако някой не е бил на концерта му в зала Арена Армеец снощи, то може само да съжалява, защото е изпуснал музикалното събитие на годината.

Ханс Цимер е музика, светлини и картини в едно. Когато свири на пианото и на йониката си, а някой от членовете на групата му акомпанира на цигулка, контрабас, китара или барабани, виждаш картини. Истината е, че човек няма нужда от кадри и филмови сцени, когато слуша музиката на Цимер, за да си „вижда“ картина пред себе си.  Цимер рисува със звуци, както никой друг. Може би само маестро Енио Мориконе би могъл да го бие в тази игра, но и това дори е спорно.

Концертът на Цимер в София започва почти на време малко след 20:20. Той излиза на сцената, покланя се и директно сяда на пианото си. При него всичко е с наслагване. Такова е и началото на концерта. Първо на сцената е само той, после бавно, но настъпателно, почти бомбастично, един по един излизат и останалите музиканти. Като за финал се появяват Софийската филхармония и един огромен хор. Цимер започва с преливане от една музикална тема в друга, като започва с тази от „Да возиш Мис Дейзи“ и епичното си интро от „Шерлок Холмс“ на Гай Ричи.

Концертът е разделен в две части. Първата е по-комерсиална. По-мощна. Цимер носи бяла риза и сако, разказва истории – една за Тони Скот – човекът, който го е вкарал в индустрията по негови думи и една за „Гладиатор“. Съответно в първата част на концерт-кино-спектакъла, защото онова, което се случи снощи в Арена Армеец, беше точно това, се разпознават темите от „Гладиатор“ – „Now we are free“ сигурно е най-слушаната песен от великолепния епос на Ридли Скот и звучи все така мощно и разплакаващо на живо. Зрителите чуват и мощните теми на „Карибски пирати“, а по време изпълнението, ти буквално виждаш вълните, кораба и усещаш вятъра в косите. Първата част завършва, не просто епично, а отвъд това, с „Цар Лъв“ – най-продаваният саундтрак от анимационен филм и музиката донесла единствен „Оскар“ до момента на Цимер, не случайно е това, което е, вече над 20 години. Някъде между тези три епоса се прокрадват темите на Crimson Tide, „Мадагаскар“, „Ангели и демони“ и разбира се, „Шифърът на Леонардо“…

Втората част е по-лирична. Макар визията този път да е на по-високо ниво. Зад групата и хора, се сменят картини и цветове, но темите, които Цимер е избрал да изсвири във втората си част предполагат не толкова карнавално настроение, както звучеше част едно. Ако изобщо думата за карнавал може да се отнесе за такова високо ниво на музикалното изкушение и представление, каквото е шоуто на маестро Цимер.

Втората си част композиторът избира да открие с първата си епична тема в дългата си кариера – основната тема на „Рейнман“. Тя започва бавно и плавно, а в средата си прелива с електронни мотиви. Електронната музика винаги, абсолютно винаги, звучи в пъти по-вдъхновяваща и извънземна, когато я свири и смесва Цимер. А той я използва доста в композициите си, което може би се дължи на германското му гражданство. Втората част е и по-богата откъм кино, ако можем да го наречем така. В нея се чуват теми от „Интерстелар“, „Мъжът от стомана“, „Спайдърмен“ дори. Епично е изпълнението на темата от „Тънка червена линия“ и разбира се, „Батман“. Къде и как бихме се изкефили на този концерт, ако нямаше поне една тема от „Батман“!?

От темата за Жокера до темата за Бейн – „Черният рицар“ и „Черният рицар: Възраждането“ присъстват силно – от музиката до визията. Това може и да не са филмите на всеки киноман, но са с един от най-добрите саундтраци за последните години, никой не може да спори с това.

Цимер прави и леко лирично отклонение, за да изсвири парчето Aurora, което е написал специално за хората в Аурора, щата Колорадо, след масовите престрелки в града преди няколко години.

След „Батман“ и Aurora, Ханс Цимер тръгва към финал и свири темите си от „Интерстелар“.

Разбира се, че бис има. И то какъв! Композиторът е оставил най-добрия саундтрак произвеждан в киното за последните пет години безспорно – този на Inception. Той и Кристофър Нолан са написали, озвучили, заснели, направо нарисували, един от най-добрите футуристични филми за последните години. Цимер стартира с основния мотив от Inception и минава през „Dream is collapsing“ и „Mombasa“, за да завърши триумфално и непримиримо с „Time“!

Ако има Бог, то Ханс Цимер е негово проявление. Той е несломим музикален гигант. Неговата музика е като кино.

Ханс Цимер е незабравим епос, който се радвам, че София имаше шанса да преживее.      

 
 
Коментарите са изключени