Eminem пуска „Marshal Matthers LP 2″

| от |

На музикалния пазар днес излиза новият албум на Еминем, на който ние сме големи фенове. „Marshal Matthers LP 2 (ММLP)“ съдържа 16 песни.
Това ще е първият диск, издаден от Еминем след „Recovery“ от 2010 г., който му донеся награда „Grammy“.

Новият албум на Еминем „The Marshall Mathers LP 2″ включва записи с Rihanna и Кендрик Ламар. Еминем е работил заеднос певицата от Барбадос над песента „The Monster“ след успешното
им сътрудничество при създаването на мега хита „Love the Way You Lie“ от предишния му диск „Recovery“.

Рапърът Кендрик Ламар е участвал в записа на песента „Love Game“. Той преди време заяви, че за него поканата да участва в записа на песента е била голяма изненада. „Това беше неочаквано,
разказа Ламар. Пристигнах в родния град на Еминем Детройт, където трябваше да изнеса шоу, и получих телефонно обаждане „Ела бързо в звукозаписното студио“. Малко по-късно записахме заедно песента.“

Нейт Рюс от групата „Fun“ е участвал в записа на „Headlights“. Този избор е изненадващ, като се има предвид предишното му сътрудничество с певицата Пинк. Скайлър Грей, която написа песента „Love the Way You Lie“ и е работила заедно с Доктор Дре, пък е участвала в записа на „A**Hole“. Новият албум е продуциран от Доктор Дре и Рик Рубин.

 
 

Игри на дискриминация

| от Вучето |

Нека започнем с малко вероучение, за загрявка. В сура 17 от Корана пророкът Мохамед се обръща към мъжете: “По-добре ще е прасе да се изходи върху един мъж, отколкото да се допре дори до лакътя на жена, която не е негова”. В тази история няма прасе, но затова пък има една жена. При това крайно възмутена жена. А ръката не принадлежи на някой хипотетичен мъж-мюсюлманин, а на Джама. Той е на 20 години, от сомалийски произход, но роден и отрасъл в един от емблематичните емигрантски квартали на Осло, Грьонлан.

Джама живее на границата на два паралелно съществуващи свята откакто се помни. И въпреки че слуша Дрейк и Ники Минаж в колата си, той и връстниците му в свободното си време се обличат само в традиционни ислямски одежди, поддържат брадите си гъсти и не се разделят с характерната бяла молитвена шапчица куфи.

Преди известно време Джама кандидатства за работа в Норвежки пощи и е поканен на събеседване. Докато е на рецепцията и чака да бъде повикан, Джама решава да изпрати sms на интервюиращата го началник на отдела, в който я предупреждава, че заради културния си произход може да поздравява жените само с думи, но не и с ръкостискане. Така де, да си има едно наум, за да не се получи изведнъж конфузна ситуация. Шефката от своя страна решава да отмени интервюто, оправдавайки се със своя културен произход. Пак със sms.

“Здравейте, Джама. Не одобрявам подобно поведение и затова отменям интервюто. Съжалявам.”

Джама обаче не приема нейното “не” за окончателен отговор и размяната на съобщения продължава.

Джама: “Дойдох по-рано в пощата и докато Ви чаках на рецепцията, сметнах, че е добре да Ви предупредя. Надявам се, че ще промените решението си и ще ми дадете още един шанс. Аз съм човек, който със своите умения би могъл да бъде от голяма полза за отдела ви.”

Шефката: “Религията е нещо лично и обикновено не вземам отношение. Когато Вие я намесвате обаче, трябва да се съобразя с това и да взема страна. За мен не е актуално да ви назнача на работа.” Освен това тя смята, че с поведението си Джама няма да се впише добре в екипа и че очевидно не е подходящ за позицията.

Джама е шокиран. Въпреки че смята себе си за добре интегриран в норвежкото общество, не проумява как така отказът му да се здрависва ще му коства назначението на работа. Той обаче не се отказва и пренася битката на по-високо ниво като отива да се жалва по държавната телевизия NRK, че е бил подложен на дискриминация. На журналистката й се струва, че трябва да обяснява социално адекватните маниери в норвежкото общество на 20-годишен човек, роден и израсъл в страната, но все пак го прави:

“В Норвегия ние подаваме на ръка на хората без значение на пол, религия и възраст като знак на уважение, а и защото това е обичай, залегнал в културата ни. Началникът на отдела е норвежка и за нея очевидно е важно да бъде поздравена с ръкостискане.” Джама обаче отвръща, че за него здрависването между хората не е непременно проява на уважение и че има други форми за демонстрирането на такова. Норвегия нали се води мултикултурно общество, така че е редно да коригира представите си за културни обичаи и за това кое е редно и кое не.

Джама не е глупав и знае, че има смисъл да се оплаква на висок глас в държава като Норвегия. Той възнамерява да отнесе случая до Комисията по дискриминация, а омбудсманът по въпросите на равноправието Ханне Бюрстрьом със сигурност ще се обяви в негова защита. Най-вероятно тя ще излезе пред медиите с изявление, че е ОК да поздравяваш с ръце зад гърба или на тила, понеже… ами понеже господин Джама всъщност е прав, ръкостисканетето е то-о-о-лкова демоде!

Сега се сещам, че преди две години нашумяха подобни случаи в Швейцария и Германия, където ученици-мюсюлмани отказаха да приемат ръкостискането на учителката си. Мюсюлманите избягват дори най-незначителния телесен контакт с жена, защото той е изкушение, водещо към прелюбодеяние. Малко са тези мюсюлмани, които биха поставили под въпрос думите на Мохамед, затова и неговите “заръки” важат със същата сила и днес, както са важили и преди 2000 години. От друга страна, в култура, в която пророците са с други имена, да отблъснеш подадена ръка говори за неуважение и враждебност.

И не мога да не се запитам: Когато представителите на две толкова различни култури се срещнат и никой не е склонен да отстъпи от обичаите си и религиозните си вярвания, кой кого дискриминира всъщност? Или дискриминацията е двупосочна? Ясно е, че все по-неизбежни и трудноразрешими ще стават сблъсъците и конфликтите на ниво културни разбирания и обичаи в страни като гореспоменатите, а ние малко или много сме безсилни да предотвратим това.

А и още не е създаден такъв международен орган, който да има правомощията да решава кой крив, кой прав. Само че да не стане така, че Мохамед надиграва Исус, Исус връща топката в полето на Мохамед, пък накрая Сидхарта печели мача!

 
 

10 известни момичета, които харесват други момичета

| от chronicle.bg |

Да се изправиш в един свят, в която липсата на толерантност и хомофобията все още са много мощни и масови, изобщо не е лесно, дори да си популярен. Изисква доста кураж да заявиш ясно, че си жена, която харесва други жени, или мъж, който харесва други мъже, или пък бисексуален/на. Критиката идва от всички страни и може да те помете.

Въпреки това, има хора, които наистина се приемат такива, каквито са, и не се страхуват да го заявят.

В галерията сме събрали няколко известни момичета, които са показали на света не само своята хомосексуалност, а и своите партньорки. Някои от тях използват социалните мрежи, за да демонстрират колко са влюбени и щастливи.

Ами браво на тях! Вижте кои са те.

 
 

5 екранизации на книги, които очакваме през 2018 г.

| от chronicle.bg |

Отдавна известен факт е, че най-добрият източник на истории за киното е литературата. Едни от най-добрите филми на всички времена водят своето начало от хартиения лист – „Отнесени от вихъра“, „Кръстникът“, „Полет над кукувиче гнездо“… списъкът е много дълъг, а това са само три неоспорими примера.

Всяка година едни от най-добрите филми са именно екранизации на известни или не толкова известни романи, разкази или биографии. 2018-а не прави изключение.

Вече видяхме достатъчно екранизации на романи. Имаше достатъчно хубави, и предостатъчно лоши. Към първите слагаме „On Chesil Beach“, „You Were Never Really Here“, „BlackKKKlansman“ и още няколко. Във втората група само ще споменем „Red Sparrow“ и няма да ви отегчаваме повече. Днес обръщаме внимание на хубавото, което предстои да видим.

2018-а се откроява с редица очаквани и обещаващи екранизации на книги. Някои от тях вече бяха показани по кинофестивалите и спечелиха одобрението на критиците. Други ще получат присъдите си директно от киносалоните. И в двата случая ще има приятни и неприятни изненади. Но преди да сме сигурни, показваме 5 от тазгодишните екранизации на книги, които очакваме да видим. Вижте ги в галерията горе.

 
 

Какъв си ти според рекламите, които ти пускат

| от |

Рекламите са белите конци, които съшиват цялата икономика на света.

За да работят добре, им трябва детайлно дефиниран таргет. Няма смисъл да продаваш играчки, докато гледат майки. Играчките са ексклузивно таргетирани към деца и бащи. Те по-късно с фина манипулация ще убедят майката, че това е правилна покупка и че ако се цупи, е против най-доброто за семейството си. Или нещо от тоя сорт; в такива моменти традиционният страх от чувство за вина е най-често експлоатиран. Както и да е.

Ето една изключително ненаучна разбивка на рекламните публики. Към какви хора са отправени рекламите за:

Лекарства 

Предаването се гледа от най-социално екзотичната прослойка на обществото – средната класа. Само тя има пари за глупости. Бедните нямат пари за глупости, а богатите не си знаят парите. Само средната класа едновременно би имала гъбички и пари за крем против гъбички.

Кредити

Най-вече около риалити предаванията, рекламите за кредити казват: „Оо, виждаме, че се разсейвате от полуробския си живот като гледате резила на другите хора. Искате ли да се почувствате като тях за има-няма една седмица? Чудесно! Вместо да пестите и да покажете воля, отговорност и силен характер, вземете заем.“ Тези реклами са насочени предимно за хората от провинцията или както я наричат някои – Старата София.

Мобилни оператори

Публиката на тези реклами е, или поне Операторите се надяват да е, като публиката на Кредитите, само че вече изтеглила кредит.

Лотария

Лотарията на практика е  българската Коледа, когато не е Коледа – тя също взима по 1-3-5-10 лева от много и накрая ги дава на малцина. За разлика от българската Коледа обаче, лотарийните реклами не таргетират хора с добри сърца, а хора с празни джобове.

Храна

Рекламите на храна таргетират хората, за които храната е единственият лукс в живота.

Алкохол

„Хората от рекламата са на практика хората, които ние си мислим, че вие си мислите, че сте след като се напиете. Затова ви ги показваме.“ Ето защо рекламите на бира обикновено показват свободни млади хора хора сред природата. Защото бира се пие предимно след работа – след като като си бил заключен в един офис за пореден ден за поредна година. Рекламите за водка показват мъже с достойнство. Рекламите за ракия показват семейно щастие на мъжете, които не бият жените си… И така нататък.

Има страхотен шанс фирмите да ни познават по-добре от нас самите. Затова нека поиграем една забавна игра. Всеки път, когато в някоя реклама се появи човек, който някак си прилича на вас, забележете за какво е рекламата. Направете това и след една седмица ще сте много по-наясно със себе си, със своите демони и мечти. Приятно хоби само за 9.99 лв.