Елхата, без която не можем

| от |

За повечето хора Коледата без елха е немислима. Но тя, елхата, придобива днешния си блестящ вид едва преди 100 години. А пътят, който тя изминава от гората до гостната, е доста дълъг, разказва Дойче веле.

Funny Christmas Tree Background

Коледната елха е откритие. Така поне твърди писателят Бернд Брунер, изследвал историята на коледното дърво в Германия. Според него празничната елха се появила за първи път във Фрайбург през 1419 година, когато местните пекари украсили едно дръвче с меденки и орехи. Но тъй като документи за това събитие няма, и други градове като Талин и Рига претендират, че именно там са се издигнали първите коледни елхи. Но във фрайбургската легенда откриваме нещо твърде пленително: на Нова година разрешили на дечицата да разтърсят дървото и да се насладят на нападалите от него сладкиши.

Най-старите свидетелства за украсено коледно дръвче са от югоизточните райони на немскоговорящото пространство и то най-вече от протестанските области. Стигнали до наши дни информации уверяват, че през 1535 г. в елзаския град Шлетщад е имало елха, украсена с ябълки и сладкиши, които можело да се изядат на Богоявление.

От 1539 г. пък има данни, че коледна елха била поставена в катедралата в Страсбург. Всъщност сдруженията на занаятчиите държали особено много на вечнозеленото дърво, което обаче добива широка популярност едва през 19 век. Първоначално само по-богатите можели да си позволят лукса да си сложат елха, а на бедните им се налагало да се задоволят само с клони.

От езически култ – християнски символ

По отношение на корените на обичая съществуват най-различни теории. Така например навремето много култури изповядвали култа към дървото: вечнозеленото дърво като обиталище на боговете и символ на живота. На дръвчето разчитали да им донесе здраве и плодородие, да даде жизнени сили и защита. Римляните украсявали по Нова година домовете си с лаврови клони. А насочването към коледната елха се свързва с представянето на сцени от Библията през Средновековието – християнското учение било поднасяно като театрална пиеса за вярващите, които не можели да четат.

Дълго време църквата отказва да приеме „езическото“ коледно дърво. Но народът успява да се наложи, а Протестантската църква, в крак с демократичните традиции, превръща коледната елха в символ за вярващите, разказва протестантският пастор Джефри Майерс. В края на 19 век тя вече „превзема“ и католическите области на Германия и Австрия.

Все по-голяма, по-красива и по-луксозна

С течение на годинитe украсата става все по-луксозна и пищна. Първата елха, грейнала в светлини, е от 1611 година – когато херцогиня Доротея Сибиле от Силезия наредила свещи по коледното си дръвче.

През 1830 част от декорацията станали и коледните топки, изработени ръчно от стъкло. Според някои легенди, идеята за украсяване на елхата със стъклени топки била на един беден майстор-стъклар от Тюрингия. Действието се развивало през 1847 г., а човекът не можел да си позволи покупката на скъпи орехи и ябълки. И до днес Тюрингия се слави като център за производството на висококачествени стъклени украшения за елха.

Междувременно топките са неотменна част от блясъка на дървото по празника, за чийто произход се замислят малцина. „Почти са го забравили“, констатира пастор Джефри Майерс. Защото Коледа е все пак празникът на рождението на Христос, макар точната дата всъщност да не е известна.

 

 
 

Wizz Air стартира своята програма за обучение на пилоти в България

| от chr.bg |

Wizz Air днес обяви старта на своята Академия за пилоти – Wizz Air Pilot Academy, в България. Тази програма предлага на младите, които имат малък или никакъв летален опит, уникалната възможност да получат лиценз за търговски пилоти и перспективата да работят като такива в Wizz Air.

В рамките на програмата парньорските училища за пилоти – Tréner Kft в Нирегихаза, Унгария, и Egnatia Aviation в Кавала, Гърция, ще осигурят висококачествено обучение, следвайки стандартите на Wizz Air. Авиокомпанията пък ще подкрепи кадетите по програмата, отговарящи на определени условия, чрез финансиране на значителна част от техните такси за обучение, за да ги улесни по пътя към мечтаната кариера на пилот. Това финансиране е под формата на срочен заем, който кадетите ще трябва да започнат да връщат едва след като стартират кариерата си в Wizz Air.

Интегрираната тренировъчна програма се състои от 750 часа наземни курсове, 60 часа – в симулатор и 145 часа полети, в продължение на 17 до 21 месеца. По време на това начално обучение кадетите получават и развиват необходимите знания и умения, за да стартират кариерата си на пилот в Wizz Air и да подкрепят значителното разширяване на авиокомпанията.

От самото начало целта на Wizz Air Pilot Academy е да предостави достъпно и качествено обучение на всички кадети по програмата, напълно подготвяйки ги да започнат кариера в Wizz Air. От старта на академията в Полша и Румъния са започнали два курса, като първата група кадети от Полша премина първо оценяване след 5 месеца интензивно обучение със 100% успеваемост. След като завършат Академията за пилоти и всички необходими обучения, те могат да започнат работа като първи офицери в Wizz Air и да продължат да се развиват кариерно като треньори или командири на Airbus A320/A321s.

Wizz Air наскоро отпразнува присъединяването на 100-ия самолет към флотилията си и то само 14 години след като авиокомпанията стартира дейност. WIZZ ще продължи да развива мрежата си, водена от амбицията след 10 години или по-малко да се превърне в една от 5-те водещи авиокомпании в Европа с 10 000 служители и 300 самолета, превозващи 100 милиона пътници на година. Плановете за бъдещ растеж включват поръчки за доставка на още 268 самолета от ново поколение до края на 2026 г., което ще създаде допълнителни възможности за кариерно развитие на служителите на Wizz Air.

Wizz Air скоро ще започне да набира персонал в България за обучителни курсове за пилоти, които ще стартират през септември с Egnatia Aviation в Гърция и през ноември с Tréner Kft. WIZZ също така ще даде възможност на кандидатите да се срещнат с екипа на Wizz Air Pilot Academy лично на един от предстоящите Дни на отворените врати.

 

Предстоящи дни на отворените врати на Wizz Air pilot academy

ДАТА Училище за пилоти ГРАД МЯСТО
6 юли 2018 г. Tréner Kft. Варна Golden Tulip Varna
6 юли 2018 г. Egnatia Aviation София Suite Hotel Sofia
7 юли 2018 г. Egnatia Aviation Варна Golden Tulip Varna
8 юли 2018 г. Tréner Kft. София Suite Hotel Sofia
 
 

Хората, които „измениха“ на родината си и станаха велики

| от chronicle.bg |

Неведнъж сме споменавали уникалната способност на българина да обижда и омаловажава всичко, което не разбира. Ако не е футбол, политика или жени, а някакви маргинални сфери от живота – като изкуство, например, не го хвали пред сънародника – диванен патриот, който брани родината от дивана в хола в панелката или във вид на коментари под чисто информативни текстове, от които никой няма нужда.

Споменаваме това, защото тази седмица в Лондон се случи нещо значимо. В езерото Серпетин в Хайд парк се издига последният проект на Кристо – „Мастаба“. Огромна трапецовидна инсталация от петролни варели, която беше отразена от всички световни медии. За своята кариера от няколко десетилетия българинът се е превърнал в едно от най-известните имена в световната култура. „Плаващите кейове“, „Желязната завеса – стена от петролни варели“, „Опакованият Пон Ньоф“ и още други арт инсталации са безспорни постижения на съвременното изкуство. Днес този мъж е велик. Независимо дали отделният човек разбира творбите му, той е такъв. Кристо е повод за гордост за всеки един от нас.

Независимо от това обаче родните „патриоти“ отново решиха, че е време да си кажат какво имат. И май казаха достатъчно… или може би не – нека не забравяме, че родният хейт винаги може да бъде още по-настървен. И после питаме защо някой се отрича от произхода си.  Защо някой е емигрирал още като студент? Какъв българин е бил той? Добре би било обаче, ако се замислим и дали ако конкретният човек беше останал верен (каквото и да значи това понятие) на татковината си, щеше да постигне същото.

Днес ще ви покажем само малка част от хората, които промениха света в една или друга посока. Те са родени в трудни времена. Във времена на революции и крайни политически режими. Тези хора бягат от родините си и отиват в други държави и там постигат велики дела. Някои от тези личности и до днес остават непризнати от властта в страната. В същото време в други държави отдавна хората се надпреварват да правят филми за тях или да пишат биографии.

Няма да говорим за жалкото избиване на комплекси под формата на „патриотични“ излияния. Днес говорим за онези хора, които „измениха“ (по тогавашните стандарти) на родините си, отидоха в чужбина и станаха велики.  Има една малка разлика обаче между първата снимка и всички останали – тези хора са били низвергнати само по време на режимите, от които са избягали… днес страните им се гордеят с тях.

 
 

Къде са пушили за първи път

| от chr.bg |

Американски археолози и химици изследваха артефакти, открити в края на 30-те години на 20-и век при разкопки на обект на древно индианско селище, и откриха тръбичка за пушене на над 3000 години със следи от тютюн по нея.

Според учените своеобразната лула била използвана за медицински цели. Тя била открита в скала близо до мястото, където се сливат реките Флинт и Тенеси. Понастоящем мястото на разкопките е залято с вода вследствие на построения наскоро бент недалеч от Гънтърсвил в северната част на Алабама. След като били открити, тръбичката за пушене и други артефакти били поставени в пластмасови пликове и изпратени в държавно хранилище в Алабама. Там тръбичката за пушене е регистрирана с номер FS74.

Учените изследвали артефактите с помощта на масспектрометрия, за да идентифицират химичните вещества във вътрешността им. Оказало се, че във вътрешността на находката с номер FS74 има следи от тютюн. При това било установено, че откритите край тръбичката за пушене животински кости датират от 1685-1530 г. пр. Христа. Резултатите показват, че тръбичката била предназначена за пушене и сама по себе си е най-древното доказателство за употреба на тютюн в Северна Америка.

 
 

Емил Чоран: „Животът е абсурд. Узаконен абсурд. Позволен абсурд“

| от chronicle.bg |

За някои той е един от най-разрушителните мислители на времето си – Ницще на ХХ век, но по-мрачен и с по-отявлено чувство за хумор. Много, особено младите, го възприемат като опасен лунатик. Според други, той е просто безотговорен чаровен младеж, който не представлява опасност за никого, освен за себе си. Когато книгата му за мистицизма отива за печат, печатарят (добър и богобоязлив човек) отказва да я докосне. Измива си ръцете и авторът е принуден да публикува труда си на собствени разносни.

Кой е той? Той е Емил Чоран.

Роден е през 1911 г. в Рашинари – малко село в Карпатите, в Румъния. Отгледан е от баща, който е православен свещеник, и майка, склонна към депресивни състояния. Пише първите си книги на родния румънски език, някои от които са  колекции от кратки есета, други са афоризми. Още от млад страда от безсъние. Учи философия в Букурещ, а после става известен наравно с други румънски интелектуалци като Мирча Елиаде и Йожен Йонеско.

Пристига в Париж през 1936 г., но продължава да пише на румънски до началото на 40-те години. Скъсва окончателно връзките си с родината през 1946 г. В Париж много малко хора говорят румънски, затова започва да пише изцяло на френски своята книга, която след много редакции се появява на бял свят под името „Трактат за разлагането на основите“ (А Short history of Decay). В нея, и в следващите си книги, той се посвещава на собствените си трайни обсесии, които го свързват френските моралисти и го отдалечават от румънската народопсихология.

При Чоран противоречието вътре в нас не е слабост, а знак, че умът е жив. Писането не е, за да убедиш някого или да задържиш вниманието му, дори не е свързано с литературата. То е акт насочен към самия те – средство да се събереш след лично бедствие, да се спасиш от суровостите на живота, да се примириш или да улегнеш.

В  разговор с испанския философ Фернандо Саватер , Чоран казва: „Ако не пишех, щях да стана убиец.“ Писането е въпрос на живот и смърт. То може да направи живота много по-лек. Ето няколко цитата от Чоран (починал на днешната дата през 1995 г.), които са достатъчни, за да убедят дори скептиците в силата на неговите думи:

Romanian writer Emil Cioran

„Книгата е отложено самоубийство.“

„Наблюдавам с ужас как омразата ми към хората отслабва, а тя бе последната ми връзка с тях.“

„Продължаваме да обичаме. Все пак! Да това „все пак“ покрива Безкрая.“

„Еволюция в наше време: Прометей сигурно ще бъде депутат от опозицията“

„Човек забравя болката,но никога унижението.“

„Ако Ной притежаваше дара на пророк, сигурно би издънил ковчега.“

„Откажем ли се от настоящето заради миналото, нашият живот заприличва на безполезен сън. На сбор от сенки, залези и призраци.“

maxresdefault

„Като човек, роден на този свят с обикновена душа, аз си поисках друга душа – от музика – и така започнаха моите невъобразими мъки.“

„Докато ти си до такава степен недоволен от себе си, още не всичко е загубено.“

„Безброй са мерките на обществото срещу мизерията; и нито една срещу бедността. Така върви човечеството: шепа богаташи, малко просяци и милиони, милиони бедни.“

„Душа без музика е красота без меланхолия.“

„Животът е абсурд. Узаконен абсурд. Позволен абсурд.“

emil-cioran

„Който успее да победи страха, може да се счита за безсмъртен.“

„Един от изворите на нашето нещастие е желанието ни да рушим и да даваме воля на престъпните си желания.“

„Страданието на другите може да ни ангажира най-много четвърт час.“

„Прозорливостта може да бъде присъща на всеки човек, който се чувства нещастен.“

„Умората от света често приема религиозна форма. Господ е море, в което сме готови да се потопим до забрава. По този начин ние бягаме от своята индивидуалност, от своето съществуване.“

97119c1ef0e7e05f87b5b93b4ab51be6

„Ако можехме да видим през очите на другите, сигурно бихме изчезнали веднага от този свят.“

„Зареем ли се из мъглата на спомените, значи страдаме. Споменът е вид отрицание, а когато е хипертрофирал – това вече е неизлечима болест.“

„Когато не можеш да спасиш душата си, се надяваш, че поне ще спасиш името си.“

„Едно богатство, което ни принадлежи: часовете, в които не правим нищо. Тъкмо те ни формират, превръщат ни в индивидуалности.“

„Само едно нещо може да докаже, че сме разбрали всичко: плачът без повод.“