Елхата, без която не можем

| от |

За повечето хора Коледата без елха е немислима. Но тя, елхата, придобива днешния си блестящ вид едва преди 100 години. А пътят, който тя изминава от гората до гостната, е доста дълъг, разказва Дойче веле.

Funny Christmas Tree Background

Коледната елха е откритие. Така поне твърди писателят Бернд Брунер, изследвал историята на коледното дърво в Германия. Според него празничната елха се появила за първи път във Фрайбург през 1419 година, когато местните пекари украсили едно дръвче с меденки и орехи. Но тъй като документи за това събитие няма, и други градове като Талин и Рига претендират, че именно там са се издигнали първите коледни елхи. Но във фрайбургската легенда откриваме нещо твърде пленително: на Нова година разрешили на дечицата да разтърсят дървото и да се насладят на нападалите от него сладкиши.

Най-старите свидетелства за украсено коледно дръвче са от югоизточните райони на немскоговорящото пространство и то най-вече от протестанските области. Стигнали до наши дни информации уверяват, че през 1535 г. в елзаския град Шлетщад е имало елха, украсена с ябълки и сладкиши, които можело да се изядат на Богоявление.

От 1539 г. пък има данни, че коледна елха била поставена в катедралата в Страсбург. Всъщност сдруженията на занаятчиите държали особено много на вечнозеленото дърво, което обаче добива широка популярност едва през 19 век. Първоначално само по-богатите можели да си позволят лукса да си сложат елха, а на бедните им се налагало да се задоволят само с клони.

От езически култ – християнски символ

По отношение на корените на обичая съществуват най-различни теории. Така например навремето много култури изповядвали култа към дървото: вечнозеленото дърво като обиталище на боговете и символ на живота. На дръвчето разчитали да им донесе здраве и плодородие, да даде жизнени сили и защита. Римляните украсявали по Нова година домовете си с лаврови клони. А насочването към коледната елха се свързва с представянето на сцени от Библията през Средновековието – християнското учение било поднасяно като театрална пиеса за вярващите, които не можели да четат.

Дълго време църквата отказва да приеме „езическото“ коледно дърво. Но народът успява да се наложи, а Протестантската църква, в крак с демократичните традиции, превръща коледната елха в символ за вярващите, разказва протестантският пастор Джефри Майерс. В края на 19 век тя вече „превзема“ и католическите области на Германия и Австрия.

Все по-голяма, по-красива и по-луксозна

С течение на годинитe украсата става все по-луксозна и пищна. Първата елха, грейнала в светлини, е от 1611 година – когато херцогиня Доротея Сибиле от Силезия наредила свещи по коледното си дръвче.

През 1830 част от декорацията станали и коледните топки, изработени ръчно от стъкло. Според някои легенди, идеята за украсяване на елхата със стъклени топки била на един беден майстор-стъклар от Тюрингия. Действието се развивало през 1847 г., а човекът не можел да си позволи покупката на скъпи орехи и ябълки. И до днес Тюрингия се слави като център за производството на висококачествени стъклени украшения за елха.

Междувременно топките са неотменна част от блясъка на дървото по празника, за чийто произход се замислят малцина. „Почти са го забравили“, констатира пастор Джефри Майерс. Защото Коледа е все пак празникът на рождението на Христос, макар точната дата всъщност да не е известна.

 

 
 

Джерард Бътлър осинови българско бездомно куче

| от chronicle.bg |

Актьорът Джерад Бътлър е осиновил кученце от България. Той пусна снимка с новия си любимец във Facebook.

„Благодарен съм за новото малко кученце в живота ми. Тя беше бездомна и я видях, докато снимах на планина в България. Открадна сърцето ми“, пише актьорът в социалната мрежа.

Актьорът е бил няколко пъти в България и е споделял, че много харесва страната ни.

 Бътлър е известен с ролите си в „300“, „Фантомът от операта“, „Код: Олимп“ и др., а все още може да го гледате по кината в апокалиптичната лента „Геобуря“.
 
 

Бионсе е най-високоплатената певица за годината

| от chronicle.bg, по БТА |

Списание „Форбс“ обяви Бионсе за най-високоплатената жена в света на музиката за 2017 г. със 105 милиона щатски долара, благодарение на хитовия албум „Lemonade“ и световното турне.

Според изданието певицата е изкарала 105 милиона долара за една година, от юни 2016 г. до юни тази година. Доходите на Бионсе се увеличиха благодарение на миналогодишното й световно турне, което според „Форбс“ й е донесло 250 милиона долара.

На второ място е Адел с 69 милиона долара. Нейният албум „25“ подобри рекорда за продажби през дебютната седмица в САЩ. Тази година тя завърши и първото си голямо турне след 2011 г.

Тейлър Суифт, която миналата година оглавяваше класацията със 170 милиона долара, тази година е трета с 44 милиона долара. Очаква се нейните приходи значително да се увеличат през следващите 12 месеца благодарение на новия й албум „Reputation“ и предстоящото турне.
Четвърта е Селин Дион с 42 милиона долара.

„Форбс“ съставя класацията за 12-те месеца от юни 2016 г до юни 2017 г. по доходите на звездите, преди да бъдат обложени с данъци.

 
 

Кои са номинирани за „незасивимите Оскари“?

| от chronicle.bg, по БТА |

Драмата „Призови ме с твоето име“ за съзряването на двама млади влюбени мъже води по номинации за наградите „Независим дух“ с шест на брой, предадоха световните информационни агенции. Във водещата категория за най-добър филм освен „Призови ме с твоето име“ са номинирани още „Бягай!“, „Лейди Бърд“, „Ездачът“ и „Проектът Флорида“.

С по пет номинации за отличията, наричани „независими Оскар-и“, са филмите „Бягай!“ и „Добри времена“. Следват продукциите „Лейди Бърд“ и „Ездачът“ с по четири.

Сред номинациите за „Призови ме с твоето име“ са за най-добър филм, най-добър актьор (Тимъти Шаламет) и най-добър актьор в поддържаща роля (Арми Хамър). Наградата за най-добър актьор Тимъти Шаламет ще си оспорва с Харис Дикинсън за „Плажни плъхове“, Даниел Калуя за „Бягай!, Робърт Патинсън за „Добри времена“ и Джеймс Франко за „Катастрофалният артист“.

Носителката на приза за най-добра актриса ще бъде избрана измежду Салма Хайек за „Беатрис на вечеря“, Франсис Макдорманд за „Три билборда извън града“, Марго Роби за „Аз, Тоня“, Сирша Ронан за „Лейди Бърд“ и Реджина Уилямс за „Живот и нищо повече“.

Режисьорският приз ще си оспорват Шон Бейкър за „Проектът Флорида“, Джонас Карпиняно за „A Ciambra“, Лука Гуаданино за „Призови ме с твоето име“, Бени и Джош Сафди за „Добри времена“ и Клои Чжао за „Ездачът“.

Изненадващо извън номинираните останаха филмът „Формата на водата“ на Гилермо дел Торо, спряган за претендент за „Оскар“, и режисьорката Грета Геруиг за „Лейди Бърд“. Геруиг получи номинация в категорията за сценарий.

Наградите „Независим дух“ се присъждат от организацията „Независимо кино“. Те се връчват на оригинални и провокативни нискобюджетни филми. Продукциите могат да участват в надпреварата, ако бюджетът им е под 20 милиона долара със значителна подкрепа от независими източници извън холивудската студийна система.

Отличията са смятани за едни от ключовите по пътя към „Оскар“-ите. Последните четири филма, спечелили награди „Независим дух“ – „Лунна светлина“, „Спотлайт“, „Бърдмен“ и „12 години в робство“, бяха отличени и с най-престижните призове в света на киното.
Отличията „Независим дух“ ще бъдат раздадени за 33-и пъти на 3 март 2018 г. в Санта Моника, Калифорния – ден преди най-бляскавото събитие в света на киното – наградите „Оскар“.

 
 

Дебора от Big Brother: в тинята, където й е мястото

| от Цветелина Вътева |

Това, че шоуто „Big Brother“ в същината си напомня „Игрите на глада“ и е способно да срине нечий живот изобщо не е новина, но въпреки това някои случки, които се разиграват в Къщата и на телевизионния екран, раздвижват обществената перисталтика.

Поредната жертва на Големия брат, е певицата Дебора – мис Видин, мис Северозападна България, фолк певица, известна с песента „Буба лази“ (според собствените й твърдения). Снощи тя бе изгонена от Къщата, след като поиска да напусне, обидена от дадения й прякор Мис Махмурлук, и в състояние на афект напсува Big Brother. А днес се появи в предаването „На кафе“ при Гала с тъмни очила, под тях – насинено око, разплакана, с твърдението, че трима души са я пребили пред дома й и признанието, че алкохолът й помага да се справи с паническите атаки, от които страда.

Цялата псевдотерапевтична среда, в която видяхме певицата – първо в изповедалнята на Big Brother, а и после и в „На кафе“, увеличава с телевизионната си лупа проблемите на една жена, които никак не са уникални. Псувнята по Големия брат може и да е безпрецедентна, но паник атаките, наливането с алкохол в опит за преодоляването им, истериите и насилието над жени са ужасно далеч от безпрецедентността. Те са ежедневие.

Ако има някакъв позитив от това, че една жена, която очевидно се нуждае от помощ и подкрепа, бе стъпкана в телевизионната кал, то това е прозрението, което може да удари някои хора, че Дебора е съвършено оформен прототип на жената-жертва на насилие.

Тя е слаба, психически неуравновесена, кастрирана от самоувереност, неспособна на самоуважение, емоционална лабилна, готова да каже „Обичам те“ на някой, когото не познава. Все неща, които карат човека да страда, и то да страда зверски. Неща, за които страдащият няма вина. И които го превръщат в лесна мишена за всички агресори, насилници и садисти, които надушват психичния дисбаланс у жените както акулите надушват кръв.

Онова, което видяхме при Гала, с изключение на самата Гала, която реагира искрено съчувствено и адекватно, е една показателна миниатюра за това с какво се сблъскват хората с чести психични проблеми у нас: пълно и тотално неразбиране, стената на Пинк от „Пинк Флойд Стената“, уж състрадателни, но всъщност укоризнени погледи. Докато певицата се изсипа емоционално и тотално се разля от рамките на приемливото поведение, коментаторите на Big Brother се държаха като набори на 90-годишен покойник на погребението му: с едно тихо, но натрапчиво внушение: „Много ми е мъчно, но повече се радвам, че не съм аз в ковчега“.

Това е и големият проблем с домашното насилие. Не насилниците и не жертвите, а третите лица: съседите, които чуват виковете, но мълчат. Минувачите, които виждат, но не се обаждат. Зрителите, които гледат и се тюхкат, но след това си лягат с онази същата мисъл: „Много ми е мъчно, но повече се радвам, че не съм аз“.

Не ме разбирайте погрешно: Дебора е на социалното дъно. Тя не се вписва в нито един шаблон на „успеха“. Тя е простовата, хистерична, невъздържана и не особено интелигентна. Но с извинение за популизма, преди да бъдем прости или софистицирани, хистерични или непоклатими, невъздържани или обрани, интелигентни или тъпи, ние сме първо хора.

И когато някой човек страда, не е ли здравата, първосигнална реакция да изпитаме емпатия? Явно не.

Шоуто си гледа рейтинга и това е нормално: разбира се, че Big Brother ще покаже Дебора как пие чаша след чаша вино, разбира се, че ще й даде прякор „Мис Махмурлук“. Всяка пукнатина в някой от съквартирантите, през която може да влезе провокация на кукловода, трябва да се използва. И това не е подсъдимо (дори морално), защото това е същината на това риалити и всеки, който влиза в него трябва да е наясно с рискове, които поема.

Голямата драма с Дебора не е в Big Brother, а в това, че нейният случай бързо надникна в мозъка на обществеността и през коментарите във Facebook и заглавията на жълтите медии стана ясно каква свинщина е вътре. Какъв примитивизъм, удобно заключен в позицията „Тя си е виновна, мани я тая пияница“.

Много обичаме да си чешем езиците за това колко е важно да се ограничи домашното насилие, колко е разпространено сексуалното насилие, и как хората не бива да бъдат стигматизирани заради временни психични разстройва, през които минават. Но ето че на ТВ екрана излезе една Дебора, с всичката си простота и антипатичност, и бързо ни показа, че можем само да си чешем езиците.

Но когато пред нас се появи жертва на насилие и на психичен проблем, всичко, което можем да направим е словесно да я смачкаме в тинята. Където й е мястото, нали.