shareit

Електронно гласуване и доверието в изборите

| от |

Един както винаги обстоен анализ на Боян Юруков (http://yurukov.net)

Темата отново влезе в дневния ред с демонстрацията на една система за машинно гласуване. Разочарованието на любимата ни депутатка от БСП показва силно неразбиране на материята. Технологията на гласуване не е просто низ от ключови думи, които се вплитат в един изборен закон. Демонстрираната машина за гласуване е само една от многото разновидности.

Показаното от Scytl реално не променя начина, по който гласуваме – отиваме до секцията, даваме лична карта, пускаме бюлетина. Разликата е, че паралелно с хартиените бюлетини, гласовете се записват и в компютър. Това практически ще елиминира процеса на броене, съпътстващите грешки и много от възможностите за измама включващи участие на комисията. Този тип машинно гласуване надгражда стандартното гласуване като запазва физическата бюлетина. Това е изключително важно по две причини. Първата е доверието на гласоподавателя, който вижда с очите си как се отразява гласът му, взима отпечатаната бюлетина и я пуска сам в урната. Втората е повторната проверка. Ако има съмнения за измама, спиране на тока, срив в системата или проблем при преноса на данни, бюлетините могат да се преборят ръчно както до сега.

station-polling-ballot-washingtondc.si

Тези елементи липсват при изцяло машинното гласуване, където всеки глас се пази само електронно. Липсва физическа документация отразяваща гласа, което поражда съмнения у избирателите какво реално е записано. Разбира се, отварянето на програмния код решава донякъде този проблем, давайки възможност за критична оценка от страна на неправителствения сектор. В повечето случаи обаче това е невъзможно, защото машините и софтуерът се купуват от доставчици като Scytl. Те не биха предоставили кода си свободно. Създаването на собствено софтуерно решение от страна на държавата пък е повече от неразумно.

Аналогичен е проблемът с гласуването online. Софтуерът, който най-вероятно ще бъде използван, ще е собственост на частна компания. Навярно би могло да се даде достъп на одиторска компания да се рови за грешки в кода, но той няма да бъде пуснат свободно. Освен опазване на бизнес тайни, една от причините е сигурност – няма перфектен софтуер и пробивите са реална възможност. Интернет вотът обаче позволява бързо и лесно гласуване от разстояние. Надеждата при евентуалното му въвеждане е, че ще се спестят милиони от традиционните изборни секции, ще се гласува много повече заради улеснението и ще се намалят грешките при отчитането на резултата.

Защо още нямаме online гласуване е сложна тема. Преди година в личен разговор официално лице от Външно ми каза, че изборите в интернет ще повишат значително купуването на гласове. Това негово мнение се споделя от значителна част от администрацията. Истината е, че който може и иска да си продаде гласа, го прави и сега. Предвид какви стереотипи имаме за тези хора, надали поставянето на компютър вместо урна ще промени нещата. Пример са последните избори, където българите в чужбина можеха да се запишат електронно вместо както до сега с печатна декларация. Докато мнозинството от българи по света се възползваха от тази възможност, в Турция едва 3% се вписаха през интернет.

Най-важното, което трябва да разберем е, че доверието в избирателната система не може да се постигне с технологии. Независимо какво ще е електронното гласуване – машинно, през интернет или хибридна форма с хартиени бюлетини, избирателите винаги ще имат съмнения за подмяна. Голяма роля за това има политиците и медиите, които умишлено всяват страх като експлоатират липсата на информираност у сънародниците ни. Истината е, че и сегашната система на гласуване предпазва изключително добре от измами. Скандалите, на които ставаме свидетели, в повечето случаи са буря в чаша вода. Аналогични проблеми има и в Германия – подмяна на бюлетини, невъзможност за някои да гласуват и прочие. Разликата е, че не им се придава такава важност, защото ефектът върху крайния резултат е статистически незначим.

Това, в което технологиите наистина могат да помогнат, е улесняване на процеса на гласуване, намаляване на грешките в броенето и свиване на значителните иначе разходи. Не е ясно доколко машинното гласуване ще е улеснение за технически по-неграмотната част от населението. Online гласуването определено ще увеличи активността сред младите и хората на средна възраст. Електронното преброяване е доказателство за това. Най-съществена разлика обаче ще има при броенето на гласовете. Не се говори достатъчно за това, колко неподготвени са изборните комисии. Това е основната причина за масови грешки и нередности в процеса на гласуване. Отново аналогично на преброяването, електронното гласуване с подходяща технология ще намали както грешките, така и разходите.

Можем да говорим доста и за електронни сертификати в личните ни карти, възможността да подписваме гласа си, да проверяваме дали е преброен правилно запазвайки анонимността на вота. Тези неща обаче надали ще са скоро реалност в България. Няма да ги видим въобще, ако като общество останем разочаровани от технологиите. Насаждат се високи очакванията, че електронното гласуване повиши доверието в избирателната ни система. То решава редица проблеми в процедурите, но няма да донесе само по себе си повече прозрачност, отговорност и доверие у ЦИК, партиите и политиците. Всъщност дори прозрачността не е непременно инструмент за доверие, а често точно обратното – показва ни защо именно не трябва да им вярваме. Доверието се гради постепенно и промяна на изборния кодекс преди всеки вот е поредна стъпка назад.