Електронно гласуване и доверието в изборите

| от |

Един както винаги обстоен анализ на Боян Юруков (http://yurukov.net)

Темата отново влезе в дневния ред с демонстрацията на една система за машинно гласуване. Разочарованието на любимата ни депутатка от БСП показва силно неразбиране на материята. Технологията на гласуване не е просто низ от ключови думи, които се вплитат в един изборен закон. Демонстрираната машина за гласуване е само една от многото разновидности.

Показаното от Scytl реално не променя начина, по който гласуваме – отиваме до секцията, даваме лична карта, пускаме бюлетина. Разликата е, че паралелно с хартиените бюлетини, гласовете се записват и в компютър. Това практически ще елиминира процеса на броене, съпътстващите грешки и много от възможностите за измама включващи участие на комисията. Този тип машинно гласуване надгражда стандартното гласуване като запазва физическата бюлетина. Това е изключително важно по две причини. Първата е доверието на гласоподавателя, който вижда с очите си как се отразява гласът му, взима отпечатаната бюлетина и я пуска сам в урната. Втората е повторната проверка. Ако има съмнения за измама, спиране на тока, срив в системата или проблем при преноса на данни, бюлетините могат да се преборят ръчно както до сега.

station-polling-ballot-washingtondc.si

Тези елементи липсват при изцяло машинното гласуване, където всеки глас се пази само електронно. Липсва физическа документация отразяваща гласа, което поражда съмнения у избирателите какво реално е записано. Разбира се, отварянето на програмния код решава донякъде този проблем, давайки възможност за критична оценка от страна на неправителствения сектор. В повечето случаи обаче това е невъзможно, защото машините и софтуерът се купуват от доставчици като Scytl. Те не биха предоставили кода си свободно. Създаването на собствено софтуерно решение от страна на държавата пък е повече от неразумно.

Аналогичен е проблемът с гласуването online. Софтуерът, който най-вероятно ще бъде използван, ще е собственост на частна компания. Навярно би могло да се даде достъп на одиторска компания да се рови за грешки в кода, но той няма да бъде пуснат свободно. Освен опазване на бизнес тайни, една от причините е сигурност – няма перфектен софтуер и пробивите са реална възможност. Интернет вотът обаче позволява бързо и лесно гласуване от разстояние. Надеждата при евентуалното му въвеждане е, че ще се спестят милиони от традиционните изборни секции, ще се гласува много повече заради улеснението и ще се намалят грешките при отчитането на резултата.

Защо още нямаме online гласуване е сложна тема. Преди година в личен разговор официално лице от Външно ми каза, че изборите в интернет ще повишат значително купуването на гласове. Това негово мнение се споделя от значителна част от администрацията. Истината е, че който може и иска да си продаде гласа, го прави и сега. Предвид какви стереотипи имаме за тези хора, надали поставянето на компютър вместо урна ще промени нещата. Пример са последните избори, където българите в чужбина можеха да се запишат електронно вместо както до сега с печатна декларация. Докато мнозинството от българи по света се възползваха от тази възможност, в Турция едва 3% се вписаха през интернет.

Най-важното, което трябва да разберем е, че доверието в избирателната система не може да се постигне с технологии. Независимо какво ще е електронното гласуване – машинно, през интернет или хибридна форма с хартиени бюлетини, избирателите винаги ще имат съмнения за подмяна. Голяма роля за това има политиците и медиите, които умишлено всяват страх като експлоатират липсата на информираност у сънародниците ни. Истината е, че и сегашната система на гласуване предпазва изключително добре от измами. Скандалите, на които ставаме свидетели, в повечето случаи са буря в чаша вода. Аналогични проблеми има и в Германия – подмяна на бюлетини, невъзможност за някои да гласуват и прочие. Разликата е, че не им се придава такава важност, защото ефектът върху крайния резултат е статистически незначим.

Това, в което технологиите наистина могат да помогнат, е улесняване на процеса на гласуване, намаляване на грешките в броенето и свиване на значителните иначе разходи. Не е ясно доколко машинното гласуване ще е улеснение за технически по-неграмотната част от населението. Online гласуването определено ще увеличи активността сред младите и хората на средна възраст. Електронното преброяване е доказателство за това. Най-съществена разлика обаче ще има при броенето на гласовете. Не се говори достатъчно за това, колко неподготвени са изборните комисии. Това е основната причина за масови грешки и нередности в процеса на гласуване. Отново аналогично на преброяването, електронното гласуване с подходяща технология ще намали както грешките, така и разходите.

Можем да говорим доста и за електронни сертификати в личните ни карти, възможността да подписваме гласа си, да проверяваме дали е преброен правилно запазвайки анонимността на вота. Тези неща обаче надали ще са скоро реалност в България. Няма да ги видим въобще, ако като общество останем разочаровани от технологиите. Насаждат се високи очакванията, че електронното гласуване повиши доверието в избирателната ни система. То решава редица проблеми в процедурите, но няма да донесе само по себе си повече прозрачност, отговорност и доверие у ЦИК, партиите и политиците. Всъщност дори прозрачността не е непременно инструмент за доверие, а често точно обратното – показва ни защо именно не трябва да им вярваме. Доверието се гради постепенно и промяна на изборния кодекс преди всеки вот е поредна стъпка назад.

 
 

Порно актрисата на Тръмп е най-търсената знаменитост в PornHub за 2018-а

| от chr.bg |

Дойде това магическо време от годината – времето за равносметки, а една от любимите ни е тази на най-големия сайт със съдържание за възрастни – PornHub.

Статистиката за 2018 година е следната – общо 33,5 милиарда посещения и средно 92 милиона посетители дневно. Това е равно на населението на Канада, Полша и Австралия, взети заедно – толкова уникален трафик генерира PornHub на ден.

Това се казва голяма фен база!

21

Секс скандалът с Доналд Тръмп изстреля кариерата на порно актрисата Сторми Даниелс до нови висини и тя се превърна в най-търсената знаменитост в сайта.

Други ключови думи, които дефинираха търсенето през 2018 година, са: играта Fortnite, 4к, романтика, транссексуално, навън, татуировки, Tinder, Bowsette и тройка.

https___blueprint-api-production.s3.amazonaws.com_uploads_card_image_901290_1f55d8f7-a0da-4f0d-b499-10ad5bd75b15

Любимата ни категория обаче винаги е била тази със знаменитостите. Както винаги, тя е и една от най-популярните в сайта, като името на Сторми Даниелс е търсено невероятните над 30 милиона пъти през 2018-а.

Кои са останалите най-търсени известни личности в PornHub за 2018 година може да видите в галерията ни горе. Има доста интересни имена.

 
 

Идва ли краят на „Шоуто на Елън Дедженеръс?

| от chronicle.bg |

Тя е любимка на американците. Любимка на европейците. Любимка на всички, които обичат да се смеят, имат нужда да се смеят или някога са имали нужда да се уверят, че е окей да не си окей.

Тя е Елън Дедженръс и в последните 15 години стремглаво върви към престола на „Кралицата на дневните предавания“, който Опра Уинфри освободи през 2011 г. Елън Дедженеръс е фигура, без която съвременната телевизия неминуемо би променила драстично облика си.

Затова и новините след публикуването на нейно интервю в „Ню Йорк Таймс“ преди два дена, създадоха доста шум сред милионите й фенове по света. Изглежда, че любимата на милиони зрители телевизионна водеща обмисля да сложи край на предаването си, „Шоуто на Елън Дедженеръс“, предава CNN.

В интервюто за медията тя казва, че обмисля какво да прави след като изтече настоящия й договор с телевизията през 2020 г.

Дедженеръс поднови договора си през 2016 г., но тогава е била на прага на отказване.

Към момента комедийната актриса и водеща е разкъсвана между противоположните съвети, които получава от най-близките си хора: съпругата й Порша де Роси и брат й Ванс Дедженеръс. Според него, да продължи да води такова предаване в ерата на  Тръмп, е от изключително важно значение.

„Порша се ядосва на брат ми, когато той ми казва, че не мога да спра“, казва Елън през „Ню Йорк Таймс“, цитирана от CNN. Порша е казвала, отново пред „Ню Йорк Таймс“, че според нея Елън има „други неща за вършене“.

Важно е да се уточни, че Елън е далеч от момента, в който ще се пенсиорнира. В момента очакваме да гледаме комедийната й поредица Relatable в мрежата на Netflix (18 декември), а евентуалните й планове извън шоуто включват завръщане на комедийната сцена. Преди да започне своето предаване Дедженеръс е популярна фигура в стенд-ъп комедията.

„Шоуто на Елън Дедженеръс“ е спечелило общо 57 награди „Еми“ от своя дебют през 2003 г.

 
 

В Германия вече има трети пол

| от chr.bg |

Германия официално легализира наличието на трета опция при пола в актовете за раждане. Така страната се превръща в пионер в Европа в признаването на интерсексуалните хора, съобщава АФП.

Така в документите, издавани при раждането на ново дете, освен опиите за мъжки и женски пол ще има и трети вариант, обозначен с „друг“. Това беше гласувано в четвъртък вечерта от Бундестага.

Законовите промени са в отговор на решение на Конституционния съд на Германия от 2017 г., което даде на парламента и на правителството да въведат приемането на т.нар. „трети пол“ до края на 2020 г.

От май 2013 г. досега в Германия беше възможно да не се дава сведение във връзка с пола, като полето за обозначаването му се остави празно. Така в течение на живота си човек можеше да избере мъжки или женски пол, или да не постави отметка.

И други европейски страни, като Холандия и Австрия, са на път да признаят съществуването на трети пол.

 
 

Страната, която е ад за любителите на алкохола

| от Вучето |

Който го е страх от мечки да не ходи в гората. А на когото му се пие, да не ходи в Норвегия. Защото веднъж попаднал там, психиката на всеки човек с изострен афинитет към консумацията на алкохол се срива.

Ако сте фактологически неподготвени за това, което ви очаква в Норвегия, сблъсъкът със суровата действителност наистина може да бъде брутален. Преценете сами защо.

Петък вечер е и искаш да си купиш бутилка червено вино. На пръв поглед, съвсем безобидно  и напълно изпълнимо човешко желание. Само че ако си в Норвегия, това не може да се случи, защото в делнични дни магазините нa държавния монополист Vinnmonopolet затварят в 18, а в събота – още в 15 часа. Затова ако ти се пие, си изправен пред две възможности. Или отиваш в заведение и си поръчваш жадуваната чаша вино, 200 мл, срещу 90-100 крони (20 лв.). Или се обаждаш на Том Круз, той доплита до местонахождението ти с лекотоварен хеликоптер Боинг MH-6 Little Bird и след серия от каскади и премеждия двамата кацате в някое населено място  в съседна Дания, до където, слава Богу, пипалата на алкохолния октопод не се простират.

По традиция Норвегия си е изградила имиджа на изключително прогресивна страна с висок жизнен стандарт. Затова и може би стриктното отношение към алкохола изглежда малоумно на повечето чужденци. Норвежците, разбира се, са се примирили със статуквото, но въпреки това с горчивина и неприкрита завист гледат на онези райски места в Европа и по света, където да си купиш бутилка водка е също толкова лесно и безгрижно, колкото и кило картофи.

Кой е “потисникът”?

Името му е Vinmonopolet (буквално “винен монопол”), а на галено му викат Polet. Това е единственият държавен търговец на дребно в Норвегия, който има право да продава напитки с алкохолно съдържание  над 4. 75%. Броят и териториалното разпределение на магазините на монополиста са строго съблюдавани. Правилото е, че на 30 хиляди души се пада само един магазин. Това значи, че освен ако не живеете в някой по-голям град, ще се налага да пътувате с километри, за да купите напитки, с които да почерпите гостите си в събота вечер. Алтернативата е да си ги поръчате онлайн и да си вземете доставката от местния пощенски клон.

Защо цените са толкова високи?

Просто. Акцизите. Спрямо средните цени на алкохола в Европа, тези в Норвегия са завишени с 250 %. В другите негостоприемни за любителите на чашката страни, положението не е по-различно, но определено не е толкова зловещо. В Исландия процентите са 226, във Финландия – 172, в Швеция – 141, а в Дания – 138.

Кое е наложило всичко това?

Още по-просто. Норвежците искат да живеят вечно. Шегата настрана, от години националната политика включва всевъзможни рестрикции с цел да се ограничи употребата на алкохол и тютюневи изделия. В умовете на законотворците това не е злокобен план за вгорчаване живота на населението, а тъкмо напротив. Идеята е норвежците да бъдат една здрава, просперираща и дълголетна нация. А това, разбира се, не може да се постигне, ако хората пафкат цигари и се наливат с концентрати, както им падне. И очевидно са прави, защото според скорошно проучване цели 80 % от населението подкрепят така провежданата политика. Логиката, зад която застават, изглежда желязна (макар и само от гледна точка на заклетия въздържател): Хората биха купували и съответно консумирали повече алкохол, ако можеха да го намерят редом до кутиите с мляко в супера.

Какви са резултатите?

Те са налице. Норвежците наистина почти не употребяват алкохол през седмицата. Но веднъж като започнат в началото на уикенда, нещата обикновено излизат извън контрол, а при по-младите се стига дори до ексцесии, които завършват в спешното или под някоя пейка в парка.

Разбира се, когато на една нация, исторически и географски предопределена да пие много, й спрат кранчето “централно”, представителите й става много изобретателни. Сред най-популярните начини за снабдяване с големи количества по-евтин алкохол са фериботните воаяжи до Дания. Тъй като корабът се счита за такс-фрий зона, норвежците предприемат тези пътувания главно с цел да пият тънко и напоително на борда.

Тъй като производството на алкохол в домашни условия е строго забранено със закон и нарушителите ги грозят колосални глоби, норвежците се обръщат за помощ към братята по чашка – полските гастарбайтери. Освен с пословичното си трудолюбие и физическа издръжливост, последните са известни и като умели контрабандисти.

Когато заминах да живея в Осло преди няколко години, ми трябваше около месец, за да преодолея първоначалния шок от цените на алкохола и да пренастроя дневния си режим така, че да бъде съобразен със странното работно време на Vinnmonopolet.

Постепенно измислих всякакви трикове и стратегии, за да поддържам, доколкото ми беше възможно, питейния лайфстайл, който си бях изградила в България. Така например, вечерната дажба уиски се измерваше със специална мензурка, която предвидливо си бях свила от един бар. Когато затрих някъде мензурката, с прискърбие трябваше да я заменя с капкомер. Никога не отказвах, когато ме канеха “на кафе”, но ако предчувствах, че ще ме черпят,  винаги избирах заведения, в които се сервира не само кафе, но поне и бира. Защото аз кафе след 9 сутринта не пия. Ако някой ми идваше на гости от България или чужбина и ме питаше какво да ми донесе, винаги казвах с уж небрежен тон: “Абе не се притеснявай, просто вземи някоя бутилка от фрий шопа на летището.”

И ако трябва да обобщя цялостното настроение през всичките тези месеци, прекарани в норвежката столица, мога да кажа, че наложеното ми от обстоятелствата въздържание ме превърна ако не в по-добър човек, то поне в хладнокръвен индианец с много силна воля.