Електронни спортове: видео геймъри привличат огромни тълпи и доста пари

| от |

Сиатъл. Интересно създание – полу-жена, полу-елен – се бие с шаман и одушевено дърво. Светкавици удрят. Оръжия експлодират. Ужасни заклинания се произнасят.

Видео играта Dota 2, както и много други подобни, пренася цели отбори от спалните им към виртуален свят, където се бият едни други чрез клавиатура и кликания с мишката. Само дето точно на този слънчев юлски ден всяка атака или контраатака е причина за възклицания и аплодисменти от повече от 11 000 човека, събрали се в сиатълска зала за баскетбол. Състезателите се борят за награди на обща стойност над 11 милиона долара.

Игрите напълно преобърнаха развлекателната идустрия. С доходи над 20 млрд. долара по-големи от тези на музикалната индустрия и по-скоро приближаващи се към тези на филмовия бизнес, производителите на видео игри вече са се насочили към сферата на професионалните състезания по видео игри или както са по-известни – е-спортове. Успехите се приближават до достиженията на масовите спортове. Турнирите пълнят огромни арени и привличат повече зрители от някои от най-известните традиционни състезания. Спонсори като Coca-Cola и AmericanExpress дават награди, които осигуряат на топ играчите 6- и дори 7-цифрени годишни приходи.

От миналата година на професионалните геймъри се издават същите визи като тези на традиционните атлети, а тази есен университетът RobertMorrisв Чикаго ще раздаде над половин милион долара стипендии на геймъри. Съвсем скоро уеб гигантът Amazon купи Twitch – популярна платформа за стрийм, използвана от играчите, за 970млн. долара. „Това излиза от контрол“ – казва Джеймс Лапкин, мениджър в ESL – една от най-големите компании, организиращи състезания, която през март събра 73 000 участници на четиридневен турнир в Полша. „Нямаме никаква представа какви са границите.“ Всякакви състезания се провеждат от десетилетия, но това, което се случва в момента, би било немислимо, дори смешно, само преди няколко години. С разрастването на безплатните игри и достъпа до интернет, турнирите по електронни игри са се умножили, особено на пазари като Южна Корея. twitch Повече от 55 милиона човека са посетили Twitch през юли, за да гледат клипчета и да ги обсъждат. Сайтът също така е и източник на доходи за някои играчи, които печелят от реклами, последователи и дарения от зрители. Професионалистите често тренират в сайтове като Twitch, така че и феновете да могат да видят „зад кулисите“ играта на любимците си. Най-щедрите дори канят аматьори да играят с тях. „Представете си ЛеБрон Джеймс и Майкъл Джордан да тренират и да играят мачове с монтирани камери на гърдите си и слушалки в ушите си, така че да могат да чуват и отговарят на въпроси по време на самата игра“ – обяснява Денис Фонг, 37, бивш професионален играч и настоящ изпълнителен директор на Raptr – социалната мрежа на геймърите. „Това ниво на достъп е безпрецедентно.“ Часове подготовка Питър Дагър, 22, е капитан на отбора EvilGeniuses, който печели трето място в последния турнир за Dota 2. Той очаква да спечели повече от 200 000 долара тази година. Когато не се състезава пред хиляди хора, Питър работи от детската си стая в Индиана. На малкото бюро в ъгъла седят инструментите на неговия бизнес – компютър с два монитора, уебкамера, клавиатура и мишка. Господин Дагър е висок и слаб, бил е чудесен футболист. Снимки с екипа на гимназиалния му отбор висят на стената. Той е уверен и умен и със своите 22 години е на „средна възраст“ сред играчите.

Почти няма професионални играчи над 30. Миналата сряда, както обикновено, работният му ден започва към 1 часа на обяд. СЪотборниците му от Калифорния, Ванкувър и Швеция се включват онлайн, готови да посветят на играта следващите 4, че и повече, часа. „Понякога сънувам играта“ – споделя Питър – „А друг път сънувам, че съм герой в нея“ Според него, физическите бариери в е-спортовете са значително по-малки от тези в традиционните. Единственото, от което се нуждаеш, са пръсти и мозък. Това, което липсва на повечето хора, е фокус към играта и способност да изключиш всички външни влияния, които могат да те разсеят. Манията му по видео игрите, както се очаква и както се случва с почти всички професионалисти и аматьори, е била проблем в тийнейджърските му години и многократно е ставала причина за семейни спорове. „Аз, както и още много играчи като мен, съм пожертвал всичко за играта. Отказали сме се от спортове, от приятели, от училище само за да играем повече.“ Доходите на Питър за изминалата година възлизат на скромните 20 000 долара, но тази година той очаква, че ще спечели над 200 хил. долара.  Той вече се оглежда за апартамент в родния си град. Баща му Джо, обаче е леко скептичен относно кариерата на сина си. Той се радва на успехите му, но се съмнява в стабилността на професията. „Почти не минава седмица, в която да не се караме относно завършването на гимназия. Продължавам да повтарям, че рано или късно ще трябва да седне и да учи.“ – казва бащата – „Но кой знае, може би и родителите на Бил Гейтс повтарят същото“

Компаниите, занимаващи се с видео игри, се надяват, че огромните тълпи фенове ще привлекат още спонсори, а състезанията ще станат по-качествени и с по-големи наградни фондове.

Част от това вече се случва. T-Mobileспонсорира отбора на Питър Дагър в турнира в Сиатъл. Кока-Кола излъчиха на живо състезание за LeagueofLegendsв кина в Европа, а дизайнът на бутилките, продавани в Корея, включва герои от играта.

„Игрите не са това, което бяха, когато бяхме деца“ – казва Мат Уолф, 45, съветник на Кока-Кола за гейминг бизнеса. – „Те са огромна платформа за масова медия, която тепърва ще се развива“

Основен интерес на спонсорите е аудиторията – работещи мъже между 18 и 35г., група, която все по-трудно се достига с традиционна ТВ реклама. Производителите на игри и сайтовете за онлайн стийм предлагат нов подход към тази група.

Идеята е проста: колкото повече пари се печелят, толкова по-добра ще стане продукцията. А колкото е по-добра продукцията, толкова ще расте и интереса към нея.

Но за да продължи цикълът, трябва да се преодолеят определени пречки, основната от които е нагласата, че е-спортовете не са истински спортове и че уменията, които се изискват са посредствени.  Когато спортният канал ESPN2 излъчва турнир по Dotaпрез юли, Туитър експлодира с негативни коментари за видео игрите, показвани като спорт.

„Може да го наричате спорт, може и да не го. За мен няма никакво значение.“ – казва изпълнителният директор на ESLгосподин Лампкин – „Това не променя реалността, а именно огромният растеж на популярност.“

С NYTimes

 
 

Как да бъдем като Григор?

| от |

Григор Димитров е висок, красив, млад и известен милионер, с очарователна приятелка и хиляди почитатели. Дори да искаш да се заяждаш с него, няма за какво да се хванеш. Той не мрази понеделниците, не седи в задръствания, не пие ракия със салата (даже отказваше на Шарапова да пие вино с нея, като ходеха), не се нервира на цени и политики, и на велоалеята на ул. Раковски, и на Пешо Волгин.

Това, приятели, е здравословен начин на живот!

Но как и ние да бъдем толкова яки? Еми трудно, но с много постоянство може и да се доближим.

Дисциплина.

Дисциплината е измислена, за да плаши недостойните. Когато паднеш и всичките ти фенове, цяла нация, са разочаровани от теб, другия път трябва да биеш не за тях, не заедно с тях, а въпреки тях. Трябва да биеш въпреки феновете си. Само това изисква безумна дисциплина, а още не сме говорили и за тренировките.

Тренировки.

Независимо дали ще ставаш тенисист или ще лееш кофраж, трябва да се развиваш. Имам приятел, който прави скеле по строежите и казва, че ромите не са работливи, но по-добре те, отколкото българите, че българите съвсем зле. Та да тренираме с внимание и спокойствие, без да ни интересува мнението на лешниците в туитър.

Коментари.

Коментарите в интернет са като дъжд на дъното на океана. Някой си там има някакво си там мнение, голяма работа. Човек е толкова голям, колкото големи са проблемите му.

Предварителна подготовка.

Но преди дисциплината, тренировките и коментарите, редно е първо да сложим на стената портрет на Григор. На стената срещу леглото ни, за да е първото нещо пред очите ни сутрин и последното нещо пред очите ни вечер. Така ще помним делото му. Когато се намерите в колебание, запитайте се какво би направил Григор в този момент и направете това. Ако чуете някой да казва виц за Григор, предайте го на полицията! Преместете Коледа на 16 май, когато познайте кой се е родил*.  Това са само основните неща.

 

* Григор Димитров. Но първо изчакайте тази Коледа да мине, че да хванем почивните дни. Иначе няма да ги хванем.

 
 

Как разбрах, че не трябва да шофирам пияна

| от Евелина Бонева |

Ако трябва да съм честна, да пия по две-три бири или по две-три чаши вино и да шофирам ми се случваше редовно. „Случваше се“ е тъп израз. Да пиеш алкохол и да шофираш след това не е нещо, което „ти се случва“, а нещо, което решаваш и зависи от теб.

И ако си го правил няколко пъти и не е имало последствия, рискът да помислиш, че това е ОК, е доста голям. Защото всички билбордове с надписи „Не карай пил“, Facebook кампании с ужасяващи снимки на катастрофи и доброжелателни съвети на близки и приятели, няма да разубедят човека, който е решил, че няма никакъв проблем да се прибере вкъщи с колата след две бири.

Седях на пейката в районното редом до един симпатичен травестит, прибран за кражба. Предвид хелоуинския ми костюм, за редовите полицаи представляваше затруднение да преценят колко точно са травеститите на пейката. Беше студено като „на Вала“, вонеше на пикня, отегченият полицай във фоайето не искаше да си говори с мен, а травеститът фъфлеше, че много го било страх да не го помислят сега за педераст. Умирах от скука, а телефонът ми беше заключен заедно с другите ми вещи в някакъв шкаф с катинар. От едната килия се чуваха пиянски стонове на някакъв бедстващ човек, портиерът упорстваше, че в районното не се пуши, а една руса полицайка, която изобщо не приличаше на Камерън Диас, крещеше, че „й писнАло с тоя Хелоуин, немало ли останАли българи в тая държавата“.

Няколко часа по-рано…

Беше 30 октомври и по улиците бродеха вещици. Чудовища, Франкенщайни, булки-трупове, проститутки от 60-те пр. Аз лично се бях пременила като 70-тарска кокаинова майка с прическа a la Петя Буюклиева, сребърна блуза, златни гуменки, спортен клин и скандално нескопосан, но за сметка на това обилен грим. С мен беше и „синът ми“ – безумно млад колега, който също бе предрешен в сребърна блуза с голи рамене, впит панталон и сини сенки. Отивахме на седемдесетарско служебно парти, на което виното се лееше като на някой от купоните на Пан.

Няколко часа песни, танци и селфита по-късно, реших да си взема drink&drive, за да не рискувам. Още един час по-късно си казах „Абе нищо ми няма, ще си ходя с колата, не ми се вози сега в таксита, а и трябва да й плащам зелена зона утре…“

На булевард „България“ забелязах, че зад мен кара полицейска кола с включени светлини. Нямат ли си друга работа тия…

Последва банален сценарий: „Добър вечер, аз съм еди кой си…ще духате“. „Опааа, не е добър резултатът от дрегера, госпожа“, „А ще може ли нещо тука да измислим…“

И последната капка вино се беше отекла от мозъка ми, когато акостирахме в Окръжна болница, където учтиво се съгласих да ми вземат кръвна проба и полегнах на зелената постелка на едно легло, точно до окървавен пимп с уплашена физиономия. Явно проститутките го бяха изоставили, а полицаите не бяха поискали да ги менажира.

След кръвната проба – районното. Трябва да кажа, че се вълнувах от факта, че имам възможността да се возя в патрулка и все пак бих предпочела да съм си вкъщи и да спя. В районното ми беше интересно, признавам. Първите два часа. Забавлявах се на отчаянието, което предизвиках у полицайката, която ме обискира и трябваше да опише поотделно всичките ми гримове, и се възмущавах на отказа на дежурния да ми каже коя зодия е. Обясних на всички присъстващи как в районното е отвратителна мизерия и трябва да си поискат пари от държавата за ремонт, вдигнах скандал, че става течение и тормозих полицая във фоайето с въпроси дали дежурният, който трябва да ме освободи е буден.

После обаче се отегчих. А и се сетих, че телефонът ми е изключен, а близките ми може да звънят и да се разтревожат. Нямам нищо против да прекарам една нощ в районното, но не искам мъжът ми да пропуши крек, защото в 2 съм му писала, че си тръгвам, а в 5 още ме няма.

Затова се налагаше да си тръгна. След кратка театрална постановка, придружена от грозни заплахи, се озовах навън в 6 сутринта, в ранната първоноемврийска сутрин, по лежерна блуза от сребърен брокат и златни гуменки със скъпоценни камъни и махнати връзки.

Направих най-логичното. Не, не се обадих на някой да ме вземе. Нито се прибрах с първия трамвай. Тичах в свежия, режещ въздух, бодра и трезва като репичка, докато не стигнах до колата си. Качих се, прибрах се с нея и заспах.

Новият ден донесе нови знания, събрани в шепа думи: адвокат, разследване, досъдебно производство, газхроматичен анализ, затвор, „ГРОЗИ ТЕ затвор“, над едно и две, под едно и две, присъда, лаборатория, акт т.н.

След вълната „майкавишбнавсчките“ се поуспокоих и се замислих. Ами ако Вселената, Бог, ангел-хранителят ми са били плътно зад мен и са накарали катаджиите да ме спрат малко преди на пътя пред мен да изскочи още някой пиян хелоуинец? Или секунда преди да се разсея и да не видя, че от пряката вдясно с бясна скорост изхвърча друг автомобил? Или минута преди куче да пресече булеварда? Май извадих късмет.

Не само. Май извадих дяволски късмет. Е, известно време ще опознавам отблизо прелестите на градския транспорт и ще тормозя хората, които съм возила преди да ми връщат услугата, но какво пък…На фона на това, което можеше да се случи, двайсетина минути в тролея не звучат като плаване по водите на Стикс.

И със сигурност знам, че повече няма да се кача зад волана на няколко чаши вино. Най-малкото защото ако ме хванат, ще вляза в затвора, а перпективата да съм един своеобразен Граф Монте Кристо в Сливенския, който стърже с жълтите си, дълги нокти чертички за календар по стената на килията, докато отвън го чакат отривисти лезбийки с кол, не ми допада.

Но не само заради това. А защото осъзнах, че да караш след като си пил е не само тъпо, но и рисковано. Толкова рисковано, че като го правиш залагаш на червено човешки животи: и твоят, и този на близките ти, и този на други хора. А може да ти се падне черно. И нищо не си струва този риск. Абсолютно нищо.

Билбордите и кампаниите няма да ви го кажат, така че да го разберете. Но аз ви го казвам, защото минах през това. В районното е студено. В градския транспорт е криво. Таксиметровите шофьори са неприятни.

Но ако това не може да ви убеди, се замислете за друго. Както казваше една моя приятелка: „Куцо е да пукнеш“. Не по-малко куцо е да убиеш някой друг. А таксита и drink&drive…дал Бог.

Ползвайте ги.

 
 

Най-мокрите модели на бански от Instagram

| от chronicle.bg |

Навън вече е студено, гадно, мокро (в лошия смисъл), хората са намръщени, а на всичкото отгоре скоро ще завали и сняг. И така в следващите в няколко месеца. Изминалото и следващото лято изглеждат все по-далечни. Лятото обаче, дори в идните месеци, може да бъде една идея по близо, ако следваме най-секси моделите на бански… в Instagram. Какво по-лесно (и приятно) от това?

Тези жени никога не пътуват само с един бански в сака. Защото това облекло им стои нечовешки секси. И разбира се, защото изкарват пари от това.  За нас е повече от приятно да ги виждаме в различни бански костюми. Именно те са инфлуенсърите, които откриват следващото модерно облекло за лятото.

В случай, че искате да помечтаете за лятото, банските, плажа, морето и хубавата плът, сме подбрали най-секси моделите на бански в Instgram. Едва ли ще навреди на някого да ги последва – на нас със сигурност не ни навреди. Вижте в галерията горе жените, които превърнаха ваканциите си в печеливш бизнес.

 
 

Мег Райън: малкото, голямо момиче на американското кино

| от chronicle.bg |

Маргарет Мери Емили Ан Хира или Мег Райън, е (родена на 19 ноември 1961 година във Феърфилд, Кънектикът, САЩ), е американска филмова актриса, която става любимка на няколко поколения.

Мег Райън е дъщеря на Сюзън Хира Джордан (по баща Райън), бивша актриса, кастинг директор и учителка по английски, и Хари Хира, учител по математика. Тя има две сестри, Дана и Ани, и брат, който е музикант – Андрю Хира. Роднините на семейство Хира са от Канада.

Райън е католичка и е завършила начално училище във Феърфилд, където майка ѝ ѝ преподава до шести клас. Там на Мег е дадено първо причастие и е избрано името ѝ Ан. Майка ѝ се появява в телевизионна реклама и по-късно за кратко време е кастинг директор в Ню Йорк. Тя подкрепя и окуражава дъщеря си да учи актьорско майсторство.

На 18-годишна възраст, благодарение на връзките на майка си, Райън записва своята първа телевизионна реклама, в която се смее, за да популяризира дезодоранта „Тикъл“.

След роля в „Богати и известни“, Райън играе ролята на Бетси Стюърт в сериала „Докато свят светува“ от 1982 до 1984. Следват няколко телевизионни продукции и малки филмови роли, включително и в „Обещана земя“, за която тя получава своята първа номинация.

През 1986 тя играе Каръл Брадшоу във филма „Топ гън“ и Лидия Максуел във „Вътрешно пространство“, където също участва бившият ѝ съпруг Денис Куейд. След това Райън се появява и в трилъра „D.O.A.“ и екшъна „Президио“.

Нейният първи напълно оформен филмов образ е ролята ѝ в романтичната комедия „Когато Хари срещна Сали“, където тя си партнира с Били Кристъл. Нейното изпълнение на Сали Оулбрайт, което ѝ донася номинация за Златен глобус е незабравимо, заради театрално симулирания оргазъм в Манхатън.

По случай рождения й ден, ви предлагаме галерия с любимите ни нейни роли.