Ела и си вземи

| от Thérèsa Voskanyan |

Кутия пълна с вафли и какво е „фатизмът“ и има ли почва у нас?

Истината е, че всеки ден се разминавате по улиците с десетки фатисти. Общувате си с тях, работите с тях, пиете си кафето с тях, а дори, може да сте и един от тях. За да ви стане ясно за какво точно става въпрос и каква е тази непозната дума, нека първо обясня какво означава. Все още не навлязла в българските тълковни речници, някои от нас вече я използват във всекидневната си реч, за да обвинят този и онзи (или да си признаят), че са фатисти.

Фатизъм идва от fat (дебел) + ism по модела на „расизъм“.

Както вече се досетихте, думата няма положителен смисъл и се тълкува като дискриминация към хората с наднормено тегло. За човек, който цял живот никога не е минавал над 50кг, няма как да споделя лични наблюдения как се чувства емоционално и физически един човек със своите плюс размери, но пък от гледна точка на един самопризнал се фатист, мога да споделя от къде и защо може би идва тази неприязън към пълните хора.

Като за начало цялата фатофобия тръгва от най-очевидното – идеалите за красота. На билборда – руса с тъка талия, дълги крака, без целулит, хубави гърди и златен загар – перфектната жена изкуствено създадена да впечатлява мъжката част от аудиторията и, най-вероятно, модел за някоя много сексистка рекламна кампания. Това е друга тема! По страниците на списанията – тъмнокос адрогенен модел с перфектни скули, сочни устни и в най-красивите за сезона дрехи – перфектната жена, продължаваща да се пласира от онези модни редактори, които все още не са разбрали, че „хероиновият шик“ отдавна вече не е шик. Излиза, че навсякъде, накъдето се обърнем ни преследват идеални същества с (рядко) съвършени тела, които са ценни на маркетинговия и медийния бизнес. Проклажда се идеята, че всички трябва да изглеждаме по този начин, което не би било зле и светът би бил едно по-приятно място за живеене, ако всички бяхме супермодели.

Тук някъде се връщаме към реалността, която е далеч от пластмасовата фантасмагория и се оказва, че светът не е един голям конкурс за Мис Вселена.

Според статистиката на „World Health Organisation” 1.9 милиарда от населението на земята страда от наднормено тегло, от които 600 милиона са клинични случаи. Звучи ужасно – да, защото тези хора едва ли се чувстват здрави, силни и жизнени. Да приемем, че някои от тях нямат начин да се справят с килограмите заради здравословни проблеми, други пък се чувстват комфортно в тялото си и нямат проблем да се отдават на висококалорични храни и напитки, които са ултра-нездравословни, но пък щом са щастливи – кои сме ние, че да ги съдим.

Има обаче един особен тип хора, които са просто мързеливи и не искат да полагат грам усилие и да работят над себе си. През цялото време обясняват как светът е несправедлив и как йо-йото е единственият ефект на тялото им. Ето тези последните са главната причина да има и фатисти по света!

Това са тези хора, които се оплакват денонощно как са на диета, трябва да бъдат на диета или бяха на диета. Това са тези хора, заради които не трябва да ядеш това или онова, защото са много дебели и не могат да се справят с тази изкушаваща торта, която току що погълна на две хапки. Това са хората, които нон стоп занимават теб, семейството си, колегите си, съседите си, жената на спирката и продавачката в магазина с теглото си. Това са хората, които искат искрен съвет, дали това не ги прави да изглеждат „дебели“ и ви поставят пред дилемата – да кажа ли истината и да бъда изядена или да излъжа и да се размина?

И тъй като думата „дебел/а“ е толкова политически некоректна, колкото и да кажеш за някой, че е кльощав, смятам да я използвам в своя текст, защото… ами защото двойните стандарти не са приятни.  Тук искам да отбележа парадокса как „ужасно си кльощав/а“ и „хапвай малко“ е редно и нормално, но пък да обявиш друг за „много дебел“ и „трябва да спазваш диета“ е минимум грубо и обидно. Отново да се обърнем към реалността и да разясним – еднакво не трябва да ви влиза в работата!

Ужасните мрънкащи същества, които не искат да вземат живота си (разбирайте „телата си“) в ръце и да положат усилия, за да изглеждат добре (или поне да се харесат), абсолютно развалят имиджа на другите два пълни типа. Все пак, ако се разровите малко, ще видите, че Интернет е пълен с истории на щастливи хора с горди профилни снимки на „Преди – Сега“, на които се вижда явна промяна в теглото  и даже промотират собствена книга „Как да се отървем от излишните мазнини“ или нещо в този дух. Не са малко и мотивационните картинки на фитнес мацки и батки из социалните мрежи, а тагванията във фитнеса са си чист тренд. Както се казва, човешката воля няма граници.

Въпреки бившите дебелаци превърнали се в “health” гурута, в чийто вени тече по-скоро сок от кейл, а не кръв, тези, които са щастливи с плюс размерите си не са малко и даже са по-приятни и по-малко досадни, от другите, които са се взели за истински Феникс на килограмите. И така да обърнем внимание и на тази прекрасна част от човешкото население, което се чувства добре в собствената си кожа и не се влияе от масовата манипулация и наложени стандарти за красота. Тези хора са печелили грамита певици (Адел), фотомодели (Надя Абулхосн), модни дизайнери (Албер Елбаз), холивудски звезди (Ребел Уилсън), които наистина си тежат на мястото.

Кой да предположи, че ще се намери някой хейтър, който ще омаловажи таланта и ще наблегне на визуалната пълнота, а не на пълната само с добри качества личност. Факт е, че дори да се чувстваш идеално в кожата си, все ще има някой фатист, който ще те погледне от високо, защото по презумпция те смята по-нисш от себе си. Това е опасният фатизъм, който преминава от училищен тормоз в по-нататъшния живот. Има случаи на работодатели, които са отказвали да вземат на работа хора с наднормено тегло, заради което се водят и дискриминационни съдебни спорове по целия свят.

Коя страна е по-виновна за фатизма? Тези вечно мрънкащите, които повтарят, че са дебели или пропагандистите на слаби и красиви тела? Трябва ли да идеализираме нездравословното, за да са доволни всички и да няма тормозени и тормозещи?

Единственото, което можем да направим в случая е да си пуснем Flawless на Бийонсе и да си припомним, че красотата идва от вътре – за да е клише, трябва да е вярно!  И да се радваме, че докато има жени като Ким Кардашян, които да печелят от своите пищни форми, то със сигурност промяната в мисленето и стандартите за красота имат шанс в бъдеще да станат още по-разнообразни, които да донесат със себе си редица анти-фатисти!  Дотогава, освен да ви изпея „За тебе имам кутия пълна с вафли, ела и си вземи“, няма какво друго да добавя. Ако не искате вафли, яжте пасти. Аз ще си ги очистя сама!

 
 

Един от най-великите колажи на Google Photos

| от chr.bg |

Повечето пъти, когато технологиите не функционират както трябва, се фрустрираме безутешно. Понякога обаче резултатът е трогателен и учудващ.

Такъв е случаят с тази снимка, която софтуерът на Google Photos е съшил автоматично. На нея млад човек се вижда огромен между дървета и сняг.

Снимката избухна в reddit.com, пусната от потребител на сайта под псевдоним MalletsDarker. Той е направил три снимки – с приятеля му, със снежния пейзаж и на дърветата на фона.

Една от опциите, които софтуерът на Google автоматично предлага, е ако усети, че няколко снимки са снети близо една до друга, да ги съедини в колаж.

Резултатът е просто прекрасен!

Технически обач изпълнението е лошо защото програмата пренебрегва разпознаването на обекти и пропорция. Много хора също се оплакаха, че Google Photos е направила албум от снимките им от предходната година и всички от тях са селфита, от които хората са изрязани.

Ето и няколко други не толкова сполучливи колажи на програмата.

47OR7ST

 

hWh8b7r

 
 

Тео Ушев ни пренася в друга реалност на изложбата си в София през февруари

| от chronicle.bg |

Рисунки върху спасителни термични одеала, видео арт и първата в България инсталация с миксирана реалност включва най-новият визуален авторски проект на Теодор Ушев „Като в тъмно огледало“(In the mirror, dimly). Изложбата-инсталация ще бъде представена в София от 20 февруари до 11 март в Софийска градска художествена галерия.

Това е първият самостоятелен голям проект, който Ушев подготвя у нас извън киното. По покана на държавни и частни организации, той има реализирани подобни инициативи, изложби и инсталации в различни държави по света, сред които Барбикан в Лондон, Музей на цивилизациите в Квебек, в Градската галерия на Утрехт, Любляна, Токио, Сан Франциско, Анеси и др.

Проектът провокира публиката да търси скритото послание, смисъла отвъд привидното и различната гледна точка. Осмисля идеята за личния и социален страх и лицемерие, спасението и унищожението като индивидуален и обществен акт.

теодор ушев, изложба

В рамките на проекта ще бъде реализирана първата в България „потапяща“ инсталация (immersive installation) – едно от най-иновативните и атрактивни течения във визуалното изкуство. При него с помощта на специална каска – очила, зрителят се въвлича в алтернативна среда, добива оптичната илюзията, че е част от действието, което вижда в тях.

Ушев ще използва и експерименталната технология „миксирана реалност“ (mixed reality) в един от модулите си. Миксираната реалност добавя дигитална 3D картини и образи, като ги смесва със заобикалящата зрителя среда. Освен видеото с миксирана реалност, в рамките на проекта, Теодор Ушев ще създаде филм, който може да бъде видян в пространството на галерията, както и изложба на обектите с изображения, от които са създадени те.

„Като в тъмно огледало“ e проект, финансиран по Програма „Култура” на Столична община, в партньорство със Софийска градска художествена галерия и Националния филмов борд на Канада (NFB). Организатори на изложбата са фондация Моменти и Кидс Хаус.

 
 

Да загреем преди „Убийството на Джани Версаче“

| от chronicle.bg |

Очакваме 17 януари 2018 от няколко месеца вече и еуфорията около втория сезон на American Crime Story е неистова. Премиерата на „Убийството на Джани Версаче“ беше снощи по американската мрежа FX.

Първият сезон, „Народът срещу О Джей Симпсън“, беше успешен във всяко отношение и сме нетърпеливи да разберем къде спрямо него ще застане „Убийството на Джани Версаче“. От мащабната рекламна кампания, преливаща от тийзъри и трейлъри разбрахме само, че ни очаква пищност до безкрая и отвъд, че ще гледаме красиви мъжки и женски тела и че семейство Версаче са на тръни да не би Мърфи да ги очерни. Дали всичко това е вярно, в България предстои да разберем. Официалната премиера у нас е на 23 януари в ефира на FOX.

А засега най-доброто, което можем да направим, е да обобщим какво, що и всичко останало, за което си струва да следите този сериал, независимо дали си падате по и без това уникалния Раян Мърфи или империята на Джани Версаче.

Какво?

„Убийството на Джани Версаче“ е базиран на романа на американския автор Морийн Орт Vulgar Favors: Andrew Cunanan, Gianni Versace, And The Largest Failed Manhunt In US History. Център в книгата са събитията около убийството на известния дизайнер, случило се на прага на дома му в Маями бийч на 15 юли 1997 г. Основателят на модната империя „Версаче“ е прострелян няколко пъти от 27-годишния сериен убиец Андрю Кънанан, който по онова време вече има най-малко четири извършени убийства зад гърба си. Част е от списъка на ФБР с 10 най-издирвани престъпници, докато не се самоубива осем дни след като убива Версаче.

Кой?

Още в началото на миналата година разбрахме, че Дарън Крис (който работи с Раян Мърфи в Glee) се присъединява към актьорския състав редом до венецуелския актьор Едгар Рамирес. Първият играе Андрю Кънанан, а втория – Версаче. Пенелопе Крус е Донатела Версаче, а Рики Мартин е Антонио Д’Амико – дългогодишният партньор на дизайнера, който пие кафе на терасата на дома, когато чува изстрелите. Другите имена в състава са Макс Грийнфилд (в ролята на братът на Джани и Донатела, Санто), Фин Уитрок (Джефри Трейл, първата жертва на Кънанан), Аналий Ашфорд и Нико Евърс-Суиндел (Лизи и Фил Коут, приятели на Кънанан).

Versace’s bell

A post shared by Ryan Murphy (@mrrpmurphy) on

Къде?

По време на TCA Press Tour през 2016 Раян Мърфи разкрива, че снима в самото имение на дизайнера. Години след убийството къщата е продадена и е превърната в хотел. По тази причина екипът е имал възможност да заснеме голяма част от сцените в къщата, където са се случили. Дори сцената с убийството е заснета на същото място.

С какво е по-различен?

Ако се притеснявате, че „Убийството на Джани Версаче“ е реплика на „Народът срещу О Джей Симпсън“ (което по принцип не е лошо, но не това е целта на втория сезон), можете да си отдъхнете. Сюжетът може да е в същата епоха и да включва богати знаменитости, но тук става въпрос за истински, ожесточен лов на мъже, а не за съдебен процес. Всичко всъщност е различно. На първо място знаменитостите – О Джей няма много общо с Версаче. Единият е афроамерикански спортист, а другият италиански диазайнер, който царува не само в модата, но и на дансинга на всички партита по онова време. С три думи – всичко е различно!

Защо?

Защо да го гледате? Откъде да започнем? Раян Мърфи е зад проекта. Дарън Крис го разкрасява. Пенелопе Круз по принцип е уникална и трябва да се гледа навсякъде. Рики Мартин е повече от секси. Костюмите! Декорът, музиката, съспенса и всички други пинизи на Мърфи. Ако това не стига, добавете историята на едно от знаковите убийства в края на миналия век и дано това е достатъчно.

 
 

Какво да скрием от европредседателството

| от |

Шест месеца са много. Толкова време е достатъчно дори сезоните да се сменят, представяте ли си! 

По принцип мотото „Да не се изложим пред чужденците“ е доста тъпо. Но все пак е кофти да се изложим пред чужденците и затова, докато се правим, че не ни интересува, трябва да помислим как все пак да не го направим.

За щастие можем да избегнем излагане с далеч не толкова мащабна операция. На първо време – много добре знаем какво не ни е наред, защото го въртим всеки ден. Да, за първи път в историята на света хроничното ни мрънкане ще влезе в употреба.

Лесно е! Представете си, че някой ви идва на гости – какво правите? Всичко, което не харесвате отива или заметено под килима, или прибрано по шкафове, гардероби и детски стаи. Тази метода е толкова проста, че ни отблъсква, защото не е ни отива на егото да си решаваме проблемите толкова елементарно. Но днес ще ни отива.

На първо време трябва да се лишим от уличните дупки, уличните кучета и хората, които живеят на улицата, за да си помислят чужденците „Брей, тези българи колко луксозно живеят“. Да запълним дупките по улиците е морално, за разлика от това просто да разкараме останалите две. Оставете това, ами си е и доста работа.

Сега е моментът да падне един хубав, полуапокалиптичен сняг! Да покрие всичко, само НДК да се вижда. Освен очевидните ползи от бедствието, като бонус резултат хората няма да имат избор освен да се пречупят и да заискат още лифтове. 

Следва интернет и телевизиите. Пълно информационно затъмнение! Никой чужденец не бива да вижда какво правим и казваме в интернет или по телевизията. Единственият канал, който дават по телевизията, е Discovery, а единственият сайт в интернет – Wikipedia. Но не искаме да изглежда така все едно хората нямат мнение. Искаме да изглежда така все едно хората имат мнение, но си го базят за себе си и се образоват преди да го изкажат.

Накрая е нужно да прикрием самият факт, че много ни интересува какво мислят другите. Не знам дали гледахте репортажа за готвачите, които се грижат за нашите евро гости. Всички традиционни блюда бяха сервирани по специален изключително красиво подреден начин, който няма нищо общо с този, които сме свикнали.

Никакви такива повече! Шопската салата вече се прави в леген, сипва се с черпак и се сервира така. Пред хората. 

Какъв пиар само би било това!