Екзекуции “за честта на исляма“

| от |

От началото на 2014 година в Саудитска Арабия са екзекутирани 60 души. Религиозни прегрешения също могат да се наказват със смърт, защото кралството се вживява в ролята на пазител на сунитския ислям, пише Дойче веле.

Присъдата беше тежка, но според някои можело да бъде и още по-сурова. Раиф Бадауи беше разкритикувал на своя сайт „Саудитски либерал“ някои от водещите саудитски религиозни водачи. Освен това се беше изказал критично по повод ролята на исляма в обществения живот на страната. „Обида на религиозните чувства“ – гласеше присъдата срещу него, в която се казваше още, че е „унижил достойнството на ислямски сановници“ и че е „преминал отвъд границата на послушанието“. Впоследствие беше обвинен дори във „вероотстъпничество“. В Саудитска Арабия това се наказва със смърт.

През юли 2013 беше произнесена и присъдата – 600 удара с камшик и седем години затвор. Раиф Бадауи обжалва решението на съда. През май тази година съдията му наложи нова присъда – 1 000 удара с камшик и десет години затвор. Бадауи трябва да плати и глоба в размер на 195 000 евро. Раиф Бадауи не е единичен случай. Съдилищата в Саудитска Арабия редовно произнасят драконовски присъди срещу правозащитници и критици на религиозните институции.

През юли 2014 година съд в Саудитска Арабия осъди активиста Уалид Абу ал Хаир на 15 години затвор. Според доклад на правозащитната организация „Амнести интернешънъл“ съдиите са го признали за виновен за „непокорство пред владетеля“, „съмнение в легитимността на кралската власт“, „уронване доброто име на държавата чрез контакти с международни организации“ и „разпространяване на информации, застрашаващи обществения ред“. Уалид Абу ал Хаир също е правозащитник и работи като адвокат. Негов клиент е и Раиф Бадауи.

Разтегливи обвинения

Произнасяйки присъдата срещу ал Хаир, съдията се позова на новия антитерористичен закон. По времето, в което е повдигнато обвинението срещу адвоката, този закон обаче все още не бе в сила. Уалид Абу ал Хаир беше арестуван през 2013 година. А законът влезе в сила едва през февруари 2014 година. Законът цели да улесни преследването на терористични деяния. Към този вид престъпления законодателната власт в Саудитска Арабия причислява и следните неща: „опити за нарушаване на обществения ред“, „застрашаване на сигурността на населението или държавата“, „застрашаване на националното единство“, и „уронване имиджа на държавата“.

Тези доста общи формулировки позволяват на съдиите в Саудитска Арабия да произнасят най-сурови присъди. През последните две години радикално се увеличиха присъдите срещу правозащитници и блогъри. По този начин кралството на практика ограничава свободата на печата. В последната класация на „Репортери без граници“, Саудитска Арабия се нарежда на 164 място сред общо 180 държави. Страната е световен шампион и по брой на извършените екзекуции. По данни на „Амнести интернешънъл“, през 2013 години в страната са били изпълнени 79 смъртни присъди. А от началото на 2014 година досега са екзекутирани 60 души.

Престъпления срещу вярата

Смъртни присъди се произнасят и за т.нар. престъпления срещу вярата. В средата на октомври 2014 година специален наказателен съд в Рияд осъди на смърт шиитския духовник Нимр Бакир ал Нимр. В обвинителния акт срещу него можеше да се прочете, че призовавал към насилие между отделните религии и към неподчинение на властите.

„Тази присъда имаше сигнален ефект. Тя трябваше да покаже на света, че управляващите в Рияд няма да търпят никакви революционни тенденции или промени“, казва ислямоведът Бено Пройшафт от университета в Мюнстер. Много от присъдите в Саудитска Арабия са произнесени срещу т.нар. „престъпления срещу религията“. В това няма нищо чудно, твърди Бено Пройшафт. Саудитското кралско семейство се изживява в ролата на закрилник на исляма и защитник на светите ислямски места. И по този начин то дава теологическа обосновка за претенцията си да бъде водеща сила в сунитския свят. „От гледна точка на кралското семейство, всяка критика срещу религията е и критика срещу неговия ръководен стил и предизвикателство срещу монопола на властта му“, казва Бено Пройшафт.

Предизвикателство и за германската дипломация

Катастрофалното положение с човешките права в Саудитска Арабия представлява сериозно предизвикателство и за германската дипломация. Защото Саудитска Арабия е важен стратегически и икономически субект на международната сцена, казва Ралф Мютцених, член на парламентарните комисии за външни отношения, човешки права и хуманитарна помощ в германския Бундестаг. Погазването на човешките права и особено изпълнението на смъртни наказания в Саудитска Арабия внасят допълнително напрежение в отношенията между двете страни. „Това води до сложни въпроси, които не бива да се игнорират. Те трябва открито да се поставят за разглеждане“, заключава Мютцених.

 
 

Каква част от всичко живо сме ние, хората?

| от chr.bg |

Когато се заемат със задачата да претеглят живота на Земята, учените установяват, че милиардите хора на планетата съставляват незначителна част от биомасата й на фона на всички дървета, дъждовни червеи и дори вируси. Липсата на солидна тежест обаче не пречи на човешките същества да се „налагат“.

Хората съставляват едва една десетохилядна част от биомасата на Земята, съдейки по „сухото тегло“ на въглерода, влизащ в структурата на всички живи организми.

Първото по рода си преброяване на живота на планетата показва, че нейната същинска „тежка категория“ са растенията, съставляващи 80 процента от глобалната биомаса. Бактериите съставляват приблизително 13 процента от нея, а гъбите – около два процента.

„Тези числа може и да не са съвсем точни, но дават представата за пропорция“, казва ръководителят на изследователския екип Рон Майло от института „Вайцман“ в Израел.

Въпреки че съставляват незначителна част от биомасата на Земята, хората оказват огромно влияние върху по-масивните организми. От началото на цивилизацията човешките същества са допринесли общото тегло на растенията да намалее наполовина, а на дивите бозайници – с 85 процента.

Понастоящем домашният едър рогат добитък и прасетата на планетата тежат повече от всички диви животни, а домашните пилета – от всички диви птици. „Ако искаме да онагледим реалното състояние на животните, ще трябва да използваме вместо детски книжки за слонове и лъвове описанието „крава, още една крава, трета крава и пиле“, казва Майло.

 
 

Люк Бесон е обвинен в изнасилване

| от chr.bg |

Полицията в Париж разследва обвинение в изнасилване, отправено срещу Люк Бесон – един от най-популярните френски кинорежисьори, сценаристи и продуценти.

Жалбата е подадена в парижкото полицейско управление в петък от актриса, предаде Би Би Си.

„Люк Бесон категорично отхвърля тези изфабрикувани обвинения“, съобщи адвокатът на режисьора Тиери Маремберт пред AFP.

Жалбоподателката и Бесон се познават, той никога не се е отнасял неподходящо към нея, категоричен е адвокатът.

59-годишният Бесон е режисьорът на „Безкрайна синева“ (1988 г.), „Леон“, „Метро“, „Петият елемент“, „Никита“.

Жената е имала двугодишна връзка с него, допълва AFP. Тя е свидетелствала, че е усещала натиск да бъде интимна с режисьора, за да има успех на професионалното си поприще.

Тя твърди, че нападението е станало в хотел Bristol в Париж.

Бесон не е бил разпитан, той е извън страната. Той е женен, има три деца от сегашния си брак и две от предишни връзки. Женил се е четири пъти, включително за актрисата Мила Йовович.

 
 

Вече няма „Мтел“, има „А1″

| от chronicle.bg |

„Mтeл“ ocтaнa в иcтopиятa. Пъpвият GЅМ oпepaтop в Бългapия занапред ще се нарича „А1″. Това име избра мeждyнapoднaтa гpyпa на Теlеkоm Аuѕtrіа, към кoятo пpинaдлeжи и нашият телеком.

Новината бе съобщена днес. Няма да има никакви затруднения за клиeнтитe – дoгoвopитe ocтaвaт вaлидни дo кpaйния им cpoк, нoмepaтa и ЅІМ кapтитe нямa дa бъдaт пpoмeняни, уверяват от „А1 България“.

B гpyпaтa нa „A1″ влизaт компании в още шecт дъpжaви – Aвcтpия (A1), Бeлapyc (vеlсоm), Xъpвaтия (Vірnеt), Cлoвeния (А1 Ѕlоvеnіа), Cъpбия (Vір mоbіlе) и Maкeдoния (оnе.Vір).

rptoz

Пpeз минaлaтa гoдинa стана ясно, че вcички в гpyпaтa нa Теlеkоm Аuѕtrіа щe пpeминaт към eдин бpaнд – „A1″.

 
 

Най-добрите филми на „Кан“ 2018

| от chronicle.bg |

71-вото издание на най-бляскавия кинофестивал в развлекателната индустрия е в историята и е време да ви разкажем по няколко думи за победителите. Едно от най-хубавите неща на тазгодишното издание е ясното разграничаване на изкуството от политиката. Кейт Бланшет беше президент на журито и се справи с тази задача повече от добре. Фактите говорят достатъчно ясно. Няма #MeToo , нам Time’s Up … Кан си е Кан, и затова има този статут.

Въпреки силното присъствие на два филма на жени режисьори, журито присъди голямата награда на японския майстор Хирокадзу Корееда и неговата драма „Shoplifters„. Корееда е редовен участник в кинофестивала от 2001 г., когато първият му филм, „Distance“, става участник в конкурсната програма. „Златната палма“ от събота обаче е най-престижното му отличие досега, след Наградата на журито (Prix du Jury) през 2013 г. за „Like Father, Like Son“). „Shoplifters“ беше върхът на добре приетия списък от победители, които журито избра.

Освен Бланшет на диванчетата на журито застанаха режисьорите Ава Дюверней, Дени Вилньов, Андрей Звягинцев и Робер Гедигян, певицата Каджа Нин, актрисите Леа Сейду и Кристен Стюарт и актьорът Чанг Чен.

„Мисля, че светът е много политически настроен и медиите бързо превръщат чисто човешки проблеми в политически. А ние направихме пакт помежду си, че ще оценяваме всеки филм единствено по неговите художествени качества. Наистина се опитахме да премахнем политическите окраски от избора си и да изберем филми, които ни докоснаха и останаха вътре в нас.“ казва Бланшет след церемонията, цитирана от Telegraph.

Наградата „Гран При“ отиде при Спайк Лий и неговата сатира „BlacKkKlansman“, а „Наградата на журито“ (неофициалното трето място) получи Надин Лабаки и нейната възхвалявана от критиците драма „Capharnaum“ – история за 12-годишно момче, което се бори за живота си по улиците на Бейрут. Мнозина предричаха, че Лабаки ще вземе „Златна палма“.  Нейната побратима

Актьорските награди взеха Марчело Фонте (Италия) за изпълнението си в „Dogman“ на Матео Гароне и Самал Еслямова (Казахстан) за „My Little One“ на Сергей Дворцевой. За най-добър режисьор беше определен Павел Павликовски от Полша за черно-белия си романс „Cold War„.

Наградата за сценарии тази година е разделена между две заглавия – сюрреалистичната драма „Happy as Lazzaro“ и „3 Faces“ – режисьор на последния е иранецът Джафар Панахи, на когото му е забранено да напуска страната си от 2010 г.

Специално внимание журито тази година отдели на ветеранът в киното, френският новатор Жан-Люк Годар и неговия експериментален филм „Le livre d’image“. Тази година Годар беше награден със специална „Златна палма“. 87-годишният режисьор никога не е печелил „Златна палма“, въпреки че е бил номиниран девет пъти за престижното отличие.

„Златна камера“ за най-добър режисьорски дебют отиде при Лукас Донт и неговия филм „Girl“ – история за баща и неговата 15-годишна транссексуална дъщеря, която мечтае да бъде примабалерина. Главният актьор Виктор Полстър пък спечели актьорската награда в секцията с филми „Un Certain Regard“.

Това накратко е равносметката от 71-вия кинофестивал в Кан. В галерията горе можете да видите подбрани кадри от филмите, които озариха екраните в Южна Франция от 8 до 19 май.