ЕИБ също разследва Volkswagen

| от chronicle.bg |

Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) разследва Volkswagen за евентуално използване на заеми за фалшифициране на вредните емисии на дизеловите автомобили.

По документи, заемите, които от VW са взимали от банката са били за използване за проучвания относно по-чисти двигатели и инвестиция в зелените технологии  на автомобили. След скандала, станал известен като Дизелгейт обаче от ЕИБ започват разследване дали въпросните пари наистина са отишли за екологични цели, или точно за обратното.

„Търсим за какво точно са били използвани заемите, които от VW са взели от нас“, коментира Джонатан Тейлър, вице-президентът на банката.

По официално обявени данни, групата на Volkswagen е получилa над 4 милиарда евро в заеми от най-големият заемодател в Европейския съюз през последните 10 години, като иронично голяма част от тях са обявени за пари, предвидени за разработване на по-малко замърсяващи околната среда двигатели.

Повече от 1.1 милиарда евро са отишли при производителя на автобуси и камиони Scania за развитие на „ново поколение двигателни с ниско ниво на вредни емисии“ и „чисти двигатели и хибридни технологии“. бПет от проектите са попаднали в категорията на ЕИБ „подобряване на климата“, съобщи немската НПО Bankwatch.

Стойността на неизплатени заеми на Volkswagen е 1.8 милиарда евро, каза Тейлър. „Със сигурност скоро ще се произнесем в решение какво възнамеряваме да предприемем срещи производителя в случай, че се докаже, че финансови средства на ЕИБ са били използвани за закупуването и имплементирането на нелегалния софтуер, с който са били снабдени автомобилите“, коментира още вицепрезидентът.

Снимка: Getty images

 
 

Възпитавайте си децата, за да не ги ошамарят някъде

| от |

Пътуваме за морето и, разбира се, в автобуса има едно чудовище, което просто не спира! С баща чужденец и майка от нашите детето говореше английския език, но понеже е прекалено младо, нямаше особен речник. С майка му седяха заедно, а баща му – на предната седалка. Между другото, баща му имаше вид на човек, който би пътувал и в багажното отделение на автобуса само и само да е далече от потомството. Но това са догадки от моя страна, базирани на изражението на лицето му. Догадки, но все пак доста сериозни.

Вие може би сте запознати с играта, която чужденците играят по време на път – „I spy with my little eye…“. Ако не сте – в адаптиран превод името й означава „Наблюдавам с малкото си око…“, а целта е да кажеш цвета или първата буква на нещо, което виждаш през прозореца, а останалите да познаят какво е то. Детето имаше свое демонично разбиране за тази игра и с високия си детски глас директно казваше какво гледа. Може би не знае цветовете и буквите, да, но той просто провтаряше, че наблюдава с малкото си невъзпитано оче ферма. И така много пъти, безброй пъти. Погледнах през прозореца му – ферми няма, само поле. Но малкото протеже на рогатия, а защо не и човешката инкарнация на самия него, продължава да твърди неверни твърдения! Фейк нюз.

Това капиталистче сигурно вижда потенциала на почвата ни за чуждестранни инвестиции! Ферма може и да няма, но се обазалагам, че всеки в автобуса би му показал шамарената фабрика. Междувременно, от майка му – нищо, да не говорим за баща му. Само по едно вяло „По-тихо де“, когато малкият изпищи или се провикне, без дори да го погледне.

Нека сега поговорим за Алекс. Той изглежда като човек, който един ден ще пипа заспалите пияни момичета на стълбите пред някой бар. Лицето на малкия Алекс е такова, че ако го мернеш, докато пиеш от шише, инстинктивно ще се обърнеш настрани, за да не ти го удари в зъбите. Алекс ще стане човекът, който ви кара да си отворите устата и да си затворите очите. И това е истинското му име, апропо, има милион Алексовци в България, няма да му пазим анонимност.

Та на връщане бе същото, но друго. Алекс е на 4 и пътува с много красивата си баба Катя. Алекс пътува прав върху седалката с гръб към движението, за да може да вентилира липсата на внимание от роднините си върху девойката на задната седалка. Горката девойка, а и жената до нея също. Алекс, дяволът в човешка кожа, не спря да я пита как се казва и да взима „тежки коли“ от през прозореца и да ги хвърля по нея. Баба му, едвам-едвам: „Стига…“ и както и майката на райхсфюрера – първият под фюрера Алекс от преди малко – дори не го поглежда. Може ли бе! Може ли да си толкова безотговорен към собствената си семка! Срам!

* * *

Едно от лошите качества на децата е, че го гледаш цели 10 години, а то е едва на 10 години. 

Никой не харесва невъзпитаните деца, но най-много от всичко – безучастните родители! Децата не са виновни, виновни са родителите и никакво „омръзнало ми е вече“ не ги извинява. Правете им забележка, говорете с тях, обяснете им като на голям човек, ако трябва 100 пъти, че на публично място трябва да се държат възпитано, да не шумят, да не досаждат на другите и прочие. Това ще им отвори безброй врати в бъдеще, защото всички ще ги харесват и ще ги смятат за умни! Единствените ви две задължения като родител са да гледате детето да не умре и да го възпитате добре. Това е! Това се иска от вас и от всеки един от нас!

 
 

Министърка отиде да ражда с колело

| от chr.bg |

Новозеландската министърка по въпросите на жените Джули Ан Джентър от партията на зелените демонстрира до края на бременността си ангажираност към устойчивото развитие, като предпочете да отиде с велосипед до болницата, в която ще роди, съобщи АФП.

Разстоянието от дома й в Окланд до болницата е 1 км.

„Партньорът ми и аз въртяхме педалите, защото нямаше достатъчно място в автомобила“ – пошегува се Джули Ан Джентър в социалните мрежи, където качи своя снимка на велосипеда. – Това ми осигури също много добро настроение“.

Джули Ан Джентър уточни, че бременността й продължава вече 42 седмици и е отишла в болница вчера за изкуствено предизвикване на раждането.

Говорител на партията на зелените каза днес, че г-жа Джентър още не е родила.

Новозеландското лявоцентристко правителство полага много усилия за налагане на екологичен транспорт.

 
 

Геолозите и миньорите – те да са живи!

| от Боян Рашев |

 

Едно време щях да ставам геолог. Вече не помня какво ме накара в средата на 11-ти клас изведнъж да реша, че ще уча Геология. Беше шок за всичките ми приятели, а за родителите ми – не е за разправяне… Ама се самонавих и самоподготвих и без един час с учител – в гимназиите такъв предмет нямаше, само в минните техникуми – изкарах 6.00 на кандидат-студентски изпит по Геология. Оказа се излишно усилие, защото бяхме 17 кандидата за 30 места – брутална конкуренция! Учих две години в Софийския, много яко и интересно, страхотни практики… и накрая спечелих една стипендия и напуснах в посока Управление на околната среда и ресурсите в Германия. Бяха мизерните години в края на 90-те, стипендията беше повече от заплатите на родителите ми и – колкото и да не ми се искаше – нямаше как да откажа подобна възможност. Така не станах геолог…

Но днес работя и празнувам заедно с тях и онези, които ги следват навсякъде – миньорите. Празнувам, защото знам какво представлява работата им, колко трудна и тежка може да бъде и колко много осигурява на цялото общество. Всъщност, на тях дължим практически всичко. Просто се огледайте! Всеки предмет, който видите, е излязъл под някаква форма от земните недра – материалите за производството му са извадени от мина или сондаж или, ако е от биомаса, със сигурност е произведен или транспортиран с използване на енергия, която идва от мина или сондаж. Посочете нещо, което има значима роля в ежедневието ви и не отговаря на горното описание и признавам, че греша. Не можете, освен ако не сте корабокрушенец на самотен остров. Но пък тогава вероятността да четете този текст клони към нула.

Защо тогава ги пиша тия неща изобщо? Защото модерното общество толкова се отдалечи от източниците на материалните си блага, че изпадна в някакво абсурдно отрицание на тяхното значение – даже ги низвергна. През 70-те група „умни“ хора лепнаха на полезните изкопаеми етикета „невъзобновяеми“ и днес „зелените“ политики на ЕС са базирани на утопични идеи като „кръгова“ или „био-базирана“ икономика, „нулеви отпадъци“ или възобновяема енергия, които заклеймяват добива и го представят като нещо „лошо“ по дефиниция.

Понятието „невъзбновяеми ресурси“ е лишено от смисъл, но днес се набива в главите на децата ни още в първи клас! Не се възобновявали достатъчно бързо, така че били изчерпаеми и не трябвало да зависим от тях? Дрън-дрън… Хайде, сетете се за глобално изчерпан „невъзобновяем“ ресурс? Не се мъчете – не можете! А за изчерпани възобновяеми ресурси примери, колкото щеш – от динозаврите, през китовата мас и слоновата кост, та до перата от странстващ гълъб…

Човешката цивилизация се създава в момента, в който хората се научават да ползват каменни сечива и други неща, създадени от полезни изкопаеми – пясък, глина, метали, фосилни горива. Последните са особено важни, защото достъпът до евтина, изобилна и надеждна енергия е основен двигател на развитието – без нея сме обратно в пещерите. Историята на човешкия прогрес може да бъде описана накратко така – процес на непрестанно ограничаване на зависимостта ни от капризите на природата, който се случва благодарение на растящия добив и умение да използваме полезни изкопаеми. Долните две графики кристално ясно го показват – геолозите и миньорите ни снабдяват с практически всичко, което приемаме за даденост.

Световно потребление на материали по тип ресурс (Krausmann et al., 2010):

Global_resorce_use

global-primary-energy-1024x723

Живеем на доста голяма планета – как точно си представяте обем от 1,0832×1012 km³? Съставена е от огромен брой елементи, съединения и минерали. От гледна точка на примитивните хора понятието „невъзобновяеми ресурси“ не включва практически нищо освен камъните на повърхността, от които те правят остри предмети. После откриват някои минерали като солта, пясъка, глината и самородни метали като злато, сребро и мед, които с малко преработка и/или претопяване могат да превръщат в нещо използваемо. И така „невъзобновяемите ресурси“ се оказват доста повече. После се научават да добиват желязо, калай и други метали от руди. Този процес на „откриване“ на нови ресурси всъщност днес е по-бърз отколкото, когато и да било в историята. Най-новите примери включват литий за батерии и индий – за екрани. Защо си мислим, че сме стигнали края на технологичния прогрес и утре няма да изскочат нови, напълно непознати ни ресурси?

За да се ограничи понятието „невъзобновяем ресурс“ количествено, се коментират т.нар. „доказани запаси“ – количествата метали, горива или други суровини в детайлно проучени находища, чийто добив е икономически ефективен. Статичното разбиране предполага, че те са крайни и просто се изчерпват. Това обаче не е така, защото запасите зависят от наличните технологии и цена. Нещо повече, доказването на ново находище увеличава запасите. Технологичният напредък също – през 70-те например глобалните запаси на мед скачат рязко поради развитието на процеси за добив на оксидни руди, които дотогава са били отпадък, а през 90-те оптичният кабел и безжичните връзки освобождават комуникациите от медната зависимост. За шистовата революция при нефта и газа вече практически всеки е чувал, което не пречи на цели страни да се правят, че я няма.

Факт е, че запасите на всички известни ресурси – от горива, през руди, до индустриални минерали – днес са много по-големи, от когато и да било. Тоест, колкото повече добиваме, толкова повече намираме. А все още си чоплим преди всичко по повърхността на земната кора, която иначе е дълбока до 70 км. – подземните находища тепърва ще се разкриват наистина масово. Да не говорим за добива на руди по дъната на океаните, който тепърва прохожда, а вече има сериозни планове и за прехващане на астероиди…

Но да се върнем на геолозите и миньорите, защото всичко идва от тях, а те днес наистина имат повод да празнуват. Защото няма друга страна в ЕС, в която добивът и първичната преработка да имат толкова водеща роля в икономиката. В глобалния Индекс на минния принос на Международния съвет по мини и минерали (ICMM) от 2016 г., България се намира на 53-то място в света, като се нарежда първа сред страните от ЕС. Изоставаме в сравнение с Австралия и Канада, но пък изпреварваме с малко дори Финландия и Швеция. А в изданието от 2018 г., което предстои да излезе, би трябвало да сме още по-напред. Защото се проучва къде ли не и нови находища изскачат постоянно; медните, златни и оловно-цинковите рудници и металургични предприятия се развиват бурно; а лигнитните въглища – колкото и да не им се иска на много хора – отново, пак и все още осигуряват 44% от електроенергията на страната ни. И на практика това няма как скоро да се промени.

Вчера прочетох, че „близо една трета от наетите за работа на новия златен рудник Ада тепе хора са се върнали от чужбина„. С една дума: Геолозите и миньорите – те да са живи!

Честито, колеги!

Текстът е взет от блога на автора с неговото изрично съгласие.

 
 

Как да диагностицираме Паркинсон рано

| от chr.bg |

Южнокорейски учени откриха нов метод за ранна диагностика на болестта на Паркинсон чрез анализ на ретината на окото, пише сайтът Нюз медикъл.

Екипът на д-р Джи Янг Ли от Сеулския национален университет установи, че ранният стадий на споменатото тежко заболяване е съпроводен с измиране на клетки на главния мозък. При този процес се наблюдава изтъняване на ретината на окото. Тази беше констатирана от южнокорейските учени за пръв път в историята на медицината. По думите на Джи Янг Ли откритието на екипа й ще позволи ранното диагностициране на болестта на Паркинсон чрез очен преглед.

В експериментите са участвали 49 възрастни пациенти със симптоми на болестта на Паркинсон и 54 възрастни южнокорейци без подобни оплаквания. Чрез анализ на ретината учените безпогрешно могли да определят кои са здравите и кои са болните.