Руски самолет се разби над полуостров Синай

| от chronicle.bg |

  • Airbus 321 на руската авиокомпания Kogalymavia се разби над Синайския полуостров
  • В самолета е имало 224 души, няма оцелели
  • Той е паднал 26 минути след излитането си от Санкт Петербург
  • Техническа повреда е вероятната причина за инцидента
  • Владимир Путин нареди незабавно разследване на катастрофата

Руски пътнически самолет се е разбил над Синайския полуостров, съобщи премиерът на Египет, цитиран от Ройтерс.

Според член на спасителния екип самолетът е напълно унищожен. Служител на египетския спасителен екип обаче твърди, че е чул гласове от секция на самолета, в която би трябвало да има пасажери, по-късно обаче посочи, че това, което вижда, е трагична сцена с мъртви тела. По данни на Reuters самолетът се е разделил на две части. До момента са извадени телата на 100 души, сред които и деца. Няма оцелели.

В самолета са пътували 214 руски граждани и трима украинци. Сред жертвите има 138 жени, 62 мъже и 17 деца.

Малко по-рано днес РИА Новости информира, че самолет на руската авиокомпания Kogalymavia с 224 души на борда е изгубил връзка с авиодиспечерите над Кипър.

Самолетът Airbus 321 е извършвал полет 7K9268 от египетския курорт Шарм еш Шейх до Санкт Петербург.

Връзката с него е изгубена 23 минути след излитането.

Самолетът е излетял в 6.51 ч. московско време (5.51 ч. българско време). В 7.17 ч. московско време той не влязъл във връзка с диспечерите в Ларнака, Кипър.

Малко преди самолетът да изчезне от радара, пилотът е поискал аварийно кацане на най-близкото летище, съобщиха източници от международното летище на египетската столица Кайро, цитирани от ТАСС. Самолетът е бил на височина от над 9000 метра, когато е поискано разрешение за аварийно кацане. Изведнъж е започнал да се спуска много бързо. Според данни на BBC, самолетът е падал с 1500 метра на минута и след това връзката е изгубена. На борда на машината е имало общо 224 души – 217 пътници и 7 души екипаж. По-голямата част от пътниците са руски туристи. Отломки от разбилия се самолет са били открити на Синайския полуостров, в Североизточен Египет, предаде ДПА, като се позова на представител на египетските авиационни власти. Обстановката на полуострова в Североизточен Египет е много нестабилна. Ислямистки групировки, сред които местният клон на „Ислямска държава“, извършват атаки в Синай почти ежедневно, припомня АФП. Според BBC обаче това са само спекулации, защото на височината, на която е летял самолетът, е невъзможно да бъде атакуван от земята. Към момента няма данни за намеса на джихадистка групировка в инцидента. На мястото са изпратени 50 линейки, а телата на жертвите ще бъдат отнесени в Кайро. Руското външно министерство потвърди за инцидента, а говорителят му Мария Захарова посочи, че руското посолство е Египет следи ситуацията. Тя обеща да даде нова информация, ако има такава.

Срочно! Сотрудники посольства России в Египте выясняют ситуацию вокруг самолета российской авиакомпании „Когалымавия“. Как только будет получена уточненная информация, она будет предоставлена СМИ. Posted by Maria Zakharova on Saturday, 31 October 2015

Причини за инцидента

Египетските власти отхвърлят възможността самолетът да е станал жертва на ислямистка групировка, с каквито властта в района се бори от няколко години. По време на инцидента във въздушното пространство на Египет е имало още няколко самолета. Самият самолет лети от 18 години. И друг път стари самолети, използвани от руските авиолинии, са предизвиквали трагични инциденти.

Guardian припомня за самолетната катастрофа в Петрозаводск през 2011 година, при която загинаха 47 души. Обичайно е за по-малките руски превозвачи да купуват или наемат стари самолети. В последните години руските власти правят опити да намалят броя на по-малките превозвачи, за да повишат сигурността. Според египетските медии причина за катастрофата е техническа повреда. Египетските власти подчертават, че катастрофата не е следствие от терористичен акт. Аймай Ал-Мокадем – пилот, който отговаря за разследването на причините за катастрофата, казва, че капитанът на полета се е свързал с въздушното ръководство и е поискал разрешение да се приземи на най-близкото летище. Той предполага, че самолетът се е опитал да кацне аварийно на летище Ал-Ариш в Северен Синай.

Путин изразява съболезнования на близките на жертвите

Руският президент Владимир Путин пусна изявление в руските медии, в което изразява най-дълбоките си съболезнования към семействата на жертвите в катастрофата. Той нареди на правителството да предложи незабавна помощ на близките на загиналите. Той нареди незабавно разследване на причините за инцидента.  До момента е ясно, че сред загиналите има 17 деца. 

Семействата на пасажерите вече пристигат на летище Пулково в Санкт Петербург и биват насочвани към кризисния център.

Очаквайте подробности.

 
 

Човек, който разбира от всичко по фейсбук: Не разбирам въпроса ви

| от Интервюто взе Антония Антонова |

Стамат Хаджитошев не се определя като инфлуенсер и даже се подиграва на това явление във виртуалната реалност, но все пак е човек, който получава по поне 300 реакции под всеки свой пост във фейбсук, без значение за какво става дума в него.

От шега за някой в парламента, през шега за Илон Мъск как пуши трева, до нещо, което не е шега и никой не разбира, но всички си мислят, че явно е шега или пък просто картинка със зайци, които гледат залеза в Люлин планина.

През 2014 година личният профил на Хаджитошев се прочува с критичните, саркастични и веселяшки статуси, засягащи различни наболели въпроси от политическия и обществен живот в страната, но днес той вече е уморен и намразен от всички свои близки човек, тъй като едва ги различава един от друг, защото не е бил офлайн от 4 години и съответно ги е виждал само на селфи.

Въпреки това популярността му расте главоломно. Срещаме се два дни след като достига рекордните три милиарда и осемстотин хиляди реакции под пост със следното съдържание: „Ето пост по-тъп от виц на Къци“, за да научим как се постига подобен безпрецедентен успех в страна с има-нема 7 милиона жители, повечето от които – функционално неграмотни.

Здравейте, вие сте известен политически анализатор, но във фейсбук профила си коментирате също литература, кино, театър, наука, бъдеще, роботика, хранене, всичко това разбира се – с хумор и закачка. В смисъл – нямате нито един сериозен статус, дето да не си умреме от смях на него. Има ли нещо, от което не разбирате?

Не разбирам въпроса ви.

Чувствам се глупав и по-малко остроумен от вас. Кажете един въпрос, който ще разберете. Не искам да ви противореча или нещо…

Обикновено публикувам толкова двусмислени, саркастични, завъртяни, неясни, но винаги хипер смешни и мега забавни статуси, че досега никой за нищо не е дръзвал да ми противоречи.

Стараете ли се да измисляте наистина смешни неща? И има ли смисъл? Когато хората решат, че някой в интернета е много популярен, готин и забавен, все тая е какво публикува той в крайна сметка.

Ако трябва да съм честен – една година пусках истински смешки и се стараех, в момента всичко, дето ми мине през ума, го публикувам и пак имам милиони лайкове и реакции.

Какъв тип съдържание публикувате на стената си?

Обикновено се подигравам на хората и ги хейтя, но толкова завоалириано и привидно дълбокомислено-хумористично, че те ми харесват статусите, защото искат да се причислят към тези, които хейтим тъпите, без да осъзнават, че те самите са тъпите и реално визирам тях.

Понякога пускам клипове на гаражни пуерторикански мелодик метал групи, които пак се радват на завиден успех, повече дори, отколкото в официалните страници на самите групи, защото хората обичат да изглеждат сякаш харесват неща, които другите не разбират. Това ги прави много умни, освободени и готини на вид. Особено ако не са.

Ако някой ме пита какво е това му се подигравам тънко и го карам да се комплексира, че има ниска музикална култура за разлика от мен.

Виждаме, че сте си приятел с други хора, които останалите смятат за умни и известни в социалната мрежа.

Да, имаме негласна договорка да си шерваме неща един на друг, да се подкрепяме, да се тагваме, да коментираме един на друг статуси по всякакви въпроси – от футбол, през Биг Брадър, международно положение, кулинария и най-вече колко тъпи са другите хора, ама пак отдалече и завоалирано, и да не е злобарско.

Не е ли уморително човек денонощно да е оригинален, забавен, креативен, нестандартен, продуктивен?

Понякога ме мързи да следя всяка простотия, която се случва в държавата и да си правя забавен колаж с нея за корица, ма к’во да направя. Някои хора на полето работят, мойта е лесна.

Наистина ли чак толкова живо ви интересува всичко извън вашия личен живот? Кога успявате хем да си уредите битово-семейните въпроси, хем да знаете какво е казал Бойко Борисов на среща с китайци утре?

Случвало се е да отпушвам сифон с едната ръка в гумена ръкавица, а с другата – да пускам статус как отпушвам сифон с препратки към хора от парламента, Валентин Кулагин, движението по пътищата, фиминзма, филе Елена и какво ли не. Просто комбинирам нещата. Всяка ситуация от личния ми живот може да бъде повод за публикация по някаква по-мащабна тема.

Роднините ви как приемат това?

Те вече знаят, че писането на супер остроумни статуси през час и двайсе минути и печеленето на лайкове от хора, които нямат никакво значение, ме кефи повече от тях и са го приели, какво да правят? Какво по-конкретно да правят, не разбирам?

Ок, сега пак се чувствам глупав, все едно съм задал неуместен въпрос.

Ами да, ако това беше коментар под мой статус демонстративно нямаше да ви го лайкна, но щях да отговоря нещо свръх остроумно, с което да ви затапя и то да събере пет милиона лайка от мои фенове, и да изпитвате тревожност цяла седмица, че нещо не сте достатъчно як и повече никога да не коментирате на стената ми тъпи неща. Нещо, свързано с шеги за смърт и политици.

Някои хора ви сравняват с инфлуенсера ИванOFF, но вие му се подигравате и се разграничавате от него по типичния за вас начин – никой нищо не може да ви каже, защото колкото сте забавен, толкова сте пасивно – агресивен и хората ги е страх.

Да, така е. Но, вижте, аз съм си нормален човек. И аз се храня, и аз ходя до тоалетната и аз бях на юбилея „10 дена бар Среда“…. Какво да ви кажа за ИванOFF… Там, където той е тръгнал, аз….

Научете какво казва Хаджитошев за ИванOFF в дебютния му роман “Хаджитошев 2.0“, който излиза на пазара утре и се очаква да бие Венета Райкова по продажби, което е вече прекалено.

 
 

Ариана Гранде за смъртта на бившия си Мак Милър

| от chr.bg |

Ариана Гранде говори публично за смъртта на бившия й приятел Мак Милър като написа в социалните мрежи, че той е „най-милата, сладка душа с демони, които не заслужава“.

Милър беше намерен в дома си в Калифорния мъртъв на 26-годишна възраст. 

В официалния си акаунт в Instagram 25-годишната Ариана пише, че е обожавала Милър от първия ден, в който го е срещнала, когато била на 19.

„Ти беше най-скъпият ми приятел толкова дълго. Съжалявам, че не успях да поправя или да взема болката ти. Наистина исках. Най-милата, сладка душа с демони, които не заслужава.“

„Толкова съм ядосана, толкова съм тъжна, че не знам какво да правя“, добавя тя.

За милър се твърди, че умира от свръхдоза, но не можем да потвърдим. Малкълм Маккормик е разказвал за проблема си с наркотиците, особено за сироп за кашлица, в интервюта за медиите и рап текстовете си.

Милър набира популярност с албума си „K.I.D.S.“ през 2010 година и още отрано в кариерата си е известен с парти песните си и клиповете към тях.

По-късно през 2011 година „Blue Side Park“ е пуснат от независим лейбъл и покорява класациите. В по-късни албуми Милър се обръща към джаз и фънк звучене – те са харесвани от критиците, но не стават особено популярни.

 
 

София е дом

| от Антония Антонова |

Когато бях на 20, си мислех, че никога няма да заживея в този голям град, в който можеш да се изгубиш, можеш да изчезнеш или още по-страшното – да бъдеш незабележим.

Всеки 20-годишен човек е забележителен, всеки 20-годишен е огън и блясък, дори да е затворен, умълчан, проклет и тъжен, дори да бъде плах. Особено тогава. Да си на 20 е звезди и вечност само по себе си.

После спрях да пътувам всеки ден за лекции с влака от съседния малък град и се нанесох в празния люлински апартамент с една раница живот на рамо. Баба ми и дядо ми ми подариха пералня, събрах пари за легло.

Гледката от прозореца беше абсурдна, зловеща, постсоциалистическа, кафява, нямаща нищо общо с гледката ми дотогава, с планините ми, с дърветата ми, с живота ми, с любовите ми.

Харесвах я. Исках да викна една приятелка художник да ми я нарисува на стената в хола – всички тези панелни блокове – по-високи и по-ниски. Да гледа през прозореца, да попива цветовете и балконите им, прането, телевизорите, коледните лампички, цветните мушката, семейните скандали, литрите ракия, кучета и котки, всичко и да го налива у дома ми, да го рисува с шарена ръка, за да го прегръщам по-бързо и да го чувствам по-близък този град, в който ще живея.

После забелязах Западен парк – той се вижда като погледнеш надясно от балкона ми – зелен, огромен, страшен, влажен. Днес тичам там и го обичам, както обичам пазара „Димитър Петков” и всички малки улици в центъра на София от март до октомври, както обичам шумните барове в тъмните безистени, в широките подземия на града от ноември до февруари. И всички хора, които срещнах и останаха, и онези, които още не съм срещнала, но ще срещна в градския безкрай.

София е болезнено красива. Красотата – тя невинаги е пищна, нито нагласена, нито винаги зелена, нито винаги чиста или скромна, или някаква конкретна. Тя е красота и без грим, и без филтър, и без ред и с бетон, и с каруци, и с арматура и стъкло, и с лошия злокобен смог, от който искаме да я спасим, да я изтръгнем и да я притиснем към гърдите си, София, с отворени обятия и дробове, с пулсиращи сърца.

Никога не се превърнах в пребиваващ тук човек, който „си се прибира“ всеки уикенд, за да помъкне буркани, макар че само на 35 минути с влака от Централна гара е градчето ми – онова с другите гледки – в което обичам да се завръщам.

Не мисля, че мога да понесе да живея на място, което не обичам и не знам как хората с години прекарват работните си седмици и тревожните си нощи в град, който не ги приютява, който не им е дом.

Домът – той не е даденост. Човек може дълго време да се чувства бездомен у дома си.

Домът не е нито град, нито къща, нито човек, нито семейство. Домът усмихва и приспива като люлка. В него се случват неща, които не се случват другаде. Той пази тайни и сближава сърца. Ухае на храна и винаги нещо му е повредено, винаги нещо трябва да му се ремонтира. Защото домът не е изряден, нито конкретен, но е дом и това ни стига. Даже е много. Достатъчно.

София е дом.

 
 

„Доза щастие“ на Яна Титова с първи тийзър

| от chronicle.bg |

Официалният тийзър на първия пълнометражен филм на Яна Титова е вече факт. Лентата, озаглавена „Доза щастие“, се очаква да излезе на голям екран в края на 2019-а година. В основата на филма стои истинската история на журналиста Весела Тотева и нейната вълнуваща битка в търсене на личното щастие на фона на особената динамика на 90-те години.

Филмът проследява период, в който наркотиците стават широко достъпни в България, а борбата с тях е истинско изпитание на волята. Главната женска роля е поверена на Валентина Каролева, за която това е дебют в киното, след завършването на актьорско майсторство в Лондон. В действителност, с този филм Валентина приема изключителното предизвикателство да се превъплъти в ролята на своята майка, Весела Тотева.

dose.of.happiness.1

Основните мъжки роли са поверени на Димитър Николов, познат от множество театрални постановки и късометражни продукции, както и от филмите „Безкрайната градина“ и „Христо“. Ще видим и Александър Алексиев, любим на публиката от „Възвишение“, „Откраднат живот“ и първия спортен сериал „При щангистите“.

dose.of.happiness.2

Операторската работа по филма е дело на Мартин Балкански, снимал редица български и международни продукции като главен или асистент оператор. Името му е свързано с „Откраднат живот“, „Тилт“, „Кецове“, „Недадените“, „18“.

„Доза щастие“ е по сценарий на Яна Титова. Продуценти са NO BLINK Studios в лицето на Александър Алексиев и Николай Стоичков, а съвсем скоро предстои да бъдат обявени още лица от актьорския състав.

А ето го и самия тийзър: