shareit

Едно от провалените изобретения на Айнщайн – хладилникът

| от chr.bg |

Алберт Айнщайн е най-известен с уравнението E=mc2. Но освен него, брауновото движение на частиците, фотоелектричния ефект, специалната и общата теория на относителността и така нататък, геният има и още приноси към обществото.

Хладилникът.

Това безспорно е едно от най-великите открития заедно с тонколоните, ютии с парогенератор, двигателят с вътрешно горене и може би масата. Но въпреки, че една парна ютия и една маса, например, са бележили преминаването на науката в нови висини, те не са намирали внимание от калибъра на това, обърнато към хладилника.

Лео Силард е роден в Будапеща, Унгария, през 1898 година и се бие в Първата световна война. След войната се връща в университета и учи физика (термодинамика) под крилото на Айнщайн и Макс Планк.

Силард харесва да изобретява – има патенти за рентгеново-чувствителна клетка и подобрения по лампите с живачни пари. През 1955 година той и Енрико Ферми получават патент за първият ядрен реактор.

Айнщайн също не е чужд на патентите – през 1934 година заедно с немския инженер Рудолф Голдшмит изобретяват и съответно патентоват прототип на слухово апаратче.

 

Преди 91 години (1926) вестник излиза с новина за кончината на берлинско семейство предизвикана от изтичнето на токсични газове от счупения им хладилник. Това е само една от зачестяващите смъртни случай с обща причина счупен механичен хладилник.

Това мотивира Албърт и Лео да създадат по-добър и безопасен дизайн за домакинския уред.

Те взимат технологията от швейцарски изобретатели и я подобряват. Създават и „електромагнитна помпа на Айнщайн-Силард“, която няма движещи се части, а разчина на електромагнитно поле.
karen_brown_einstein_patent_prototype

Немската компания A.E.G. се съгласява да произвежда помпата. Оказва се обаче, че е прекалено шумна – човек от компанията описва звука като „виене на чакал“. Алберт Короди, приятел на Лео и привлечен от него да бъде инженер на проекта, успява да намали шумо, но машината има още проблеми.

Въпреки, че подават над 45 патента в 6 различни държави, нито един от дизайните нетоксични хладилници на Айнщайн и Силард не се появява на пазара. Прототипите не са енергийно ефективни, а Голямата депресия връзва ръцете и джобовете на евентуални производители.

През 1930 година нов по-добър хладилник излиза на пазара и това довършва окончателно проекта на Алберт и Лео.

Заради глобалното затопляне и по природозащитни причини в последно време проектът отново получава внимание. През 2008 Окфордският университет създава прототип на хладилник. Анди Делано, бивш студент в Джорджия Тех, прави същото, а екип от Университета в Кеймбридж експериментират с охлаждане чрез магнитни полета.

Днес се навършват 90 години от подаването на патента.

 
 
Коментарите са изключени