Една жертва и девет ранени след взрива в Китай

| от chronicle.bg |


Един човек е загинал, а девет са ранени след снощния взрив в химически завод в източнокитайската провинция Шандун.

Експлозията стана преди ден в окръг Хуантай. След взрива избухна пожар, с който се бориха повече от десет пожарни коли.

Химическият завод, в който станала злополуката, е произвеждал ежегодно до 300 хиляди тона адиподинитрил – отровно цианово съединение.

Към момента пожарът в завода е потушен.

По данни на местното управление по опазване на околната среда в района на злополуката няма замърсяване с опасни вещества. На около километър от завода има населено място, като още вчера започна евакуация на живущите там. Полицията разследва причините за случилото се.

По-рано този месец взрив в Тиендзин отне живота на 116 души, а стотици бяха ранени.

 
 

„Без последна спирка“ е най-гледаният филм у нас

| от chronicle.bg, БТА |

Екшънът „Без последна спирка“ с Лиъм Нийсън в главната роля е най-гледаният филм у нас след миналия уикенд.

Случващото се със застрахователен брокер, който трябва да спаси собствения си живот и живота на останалите пътуващи във влака, с който се прибира от работа, е гледано от 11 953 зрители и е събрало 121 257 лева приходи за първите три дни от излизането на филма у нас.

На втора позиция е „Джуманджи: Добре дошли в джунглата“. Историята, продължаваща разказаното в първия филм по едноименната книга на Крис Ван Олсбърг приключение на Алън Париш, в което се включват нови четирима гимназисти, е от месец на екраните у нас, като за това време вече са я гледали 125 372 зрители и е събрала 1 222 140 лева приходи.

Трето място според зрителския интерес след миналия уикенд е за анимацията „Бикът Фердинанд“. Рисуваната история, която ни отвежда в малко испанско градче и разказва за пътя на един бик до арената, е гледана от 72 439 зрители и има 636 484 лева приходи за месец на екраните у нас.

Четвърто място е за българския филм „Нокаут или всичко, което тя написа“. Романтичната история, развиваща се зад Океана и у нас, е вече 10 дни на екраните и за това време са я гледали 27 612 зрители и има 232 989 лева приходи.
На пето място в топ 10 са „Междузвездни войни: последните джедаи“. След пет седмици осмият по ред филм за битката между остатъците от Републиката и войските на Първия ред е гледан вече от 251 446 зрители и има 2 725 659 лева приходи.

Шеста позиция сред най-гледаните филми у нас е за драмата „Чудо“, създаден по книгата за деца на Ар Джей Паласио. Филмът с Джулия Робъртс, Оуен Уилсън и Джейкъб Трембли, разказващ за интеграцията на момче с лицеви деформации в училище, е гледан от 12 868 зрители и има 111 722 лева приходи за 10 дни у нас.

На седмо място е българският филм „Дъвка за балончета“. Романтичната драма за случващото се с двамата главни герои в края на 80-те години на миналия век и в настояще време, е от месец и половина на екраните у нас и за това време са я гледали 60 352 зрители и е събрала 499 443 лева от билетите им.

Осма позиция е за втората премиера от миналия уикенд – „Малък голям живот“. Утопичната история за план, в който всички хора трябва да бъдат смалени до ръст от 10 сантиметра, като това трябва да се случи за два века, е гледана от 2 284 зрители и има 23 764 лева от билетите им.

На девето място е биографичната история за американския политик и бизнесмен П. Т. Барнъм – „Най-великият шоумен“. Разказът за спектакъл, който завладява публиката в средата на 19-ти век в Америка, е гледан от 16 026 зрители и има 143 622 лева приходи за 17-те дни по екраните у нас.

Десета позиция е за анимацията „Падингтън 2″. Приключението на мечето Падингтън, което заедно със семейство Браун трябва да намери крадеца Финикс, за си върне книга, която е избрана за подарък на любимата леля Люси, е гледано от 32 211 зрители и има 261 439 лева приходи за почти два месеца на екраните у нас.

 
 

„Манифест на 343 кучки“ или как го правят французойките

| от Дилян Ценов |

Първо дойде #MeToo, във Франция се появи #Balancetonporc, сега на мода е Time’s Up. Първият хаштаг беше избран за личност на годината на списание Time. Всички сте наясно с мащаба на това цунами. Светът (особено САЩ) стигна дотам, че ако се обявиш против всеобщата борба за равенство между половете, която не стъпва на никакви реални доказателства, няма ясна цел и се води по лицемерен начин, Ашли Джъд е готова лично да те линчува.

Време, в което анонимни мъже и жени, с помощта на социалните мрежи съсипват кариерите на гиганти.

Това не е текст против изкривения феминизъм (макар че днешният феминизъм наистина е такъв). Това е текст за мнението на една личност, което към момента най-много се доближава до онова, което всички хора по света искаме, но не знаем как да постигнем.

Оставаме настрана за момент фалша и лицемерието на хаштаговете и се пренасяме във Франция.

Годината е 1971. Абортът във Франция е незаконен и всяка жена, извършила такъв, следва да бъде осъдена. Въпреки това ежегодно във Франция се извършват 1 милион незаконни аборта. Не се знае още колко жени бягат в Англия, тъй като там процедурата вече е легализирана. Жените нямат право на контрол над тялото си.

Какво прави Симон дьо Бовоар? Пише манифест, подписан от 343 жени, които признават, че са направили незаконен аборт. Le Nouvel Observateur го публикува на 5 април 1971 г. Маргьорит Дюрас, Франсоаз Саган, Катрин Деньов и Жан Моро са малка част от имената в списъка.

Седмица след публикуването на манифеста, на първа страница на сатиричния вестник Charlie Hebdo се появява карикатура, озаглавена, „Кой забремени тези 343 кучки?“ – така се появява прякорът (от фр. Manifeste des 343 salopes). Година по-късно момиче от френско предградие е осъдено за направен аборт след изнасилване. Oще четири жени (сред които и майката на момичето) са изправени пред съда за извършване на процедурата. Това предизвиква масово недоволство. Симон дьо Бовоар и още няколко жени дават показания, в които признават, този път пред съда, че са извършили аборт.

Франсоа Митеран си дава сметка, че жените съставляват 53% от населението на Франция и успява да ги привлече за свои гласоподаватели на изборите през 1974 г.  Следващата година неговият здравен министър, Симон Вей, която е била затворник в концентрационен лагер през Втората световна война, подписва закон, според който абортът е разрешен до десетата седмица. Години по-късно срокът е удължен на дванадесет седмици.

Тази история отекна ясно в съзнанието на някои хора в последните 24 часа.

На фона на масовото недоволство против сексуалното насилие над жените на работното място, миналата седмица Катрин Деньов и още 100 жени публикуваха писмо във френския ежедневник Lе Monde, което беше посрещнато от остри реакции на онези „защитнички“ на правата на жените, които вместо да помагат, на практика поляризират проблема, заглушавайки всяко друго мнение. Вчера вестник Liberation публикува отговора на актрисата на нападките, отправени към нея, а те са че „вреди на борбата за равенство между половете“.

Отговорът на Катрин Деньов е повече от изчерпателен. Той е достоен и представя ситуацията такава, каквато е. Против сексуалното насилие, но и против излишното създаване на напрежение и възползване от ситуацията. Против злоупотребата с жените на работното място, но и против силите на социалните мрежи. Той е против унищожаването на продукти на изкуството, под фалшив претекст за хуманизъм.

„Упрекват ме, че не съм феминистка. Трябва ли да напомням, че бях една от 343-те кучки, заедно с Маргьорит Дюрас и Франсоаз Саган, които подписаха манифеста „Аз направих аборт“, написан от Симон дьо Бовоар?“

Дали всички днешни временни активистки си дават сметка, че група „кучки“ (едни от най-великите личности на миналия век) рискуват немислимо много, за да имат жените наистина някакви права? И ако Симон дьо Бовоар, Франсоаз Саган, Жан Моро и Маргьорит Дюрас вече не са между нас, то за щастие Катрин Деньов е. За да ни напомни що е то феминизъм, що е то истинска борба за равенство между половете.

Погледнато днес, във време на анонимни обвинения и предварителни извинения (справка – Майкъл Дъглас) и шумотевицата около #MeToo, единственото което може да ни каже историята, е колко сме смешни в опитите си. Смешно е да предявяваш искове от позицията на анонимен човек, който се страхува да излезе на светло, но претендира за съдебна отговорност над лицето Х. Няма да задълбаваме в абсурда на тези обвинения. Само ще кажем, че Джеймс Франко беше обвинен от своя бивша приятелка, Вайълет Пейли, че извадил пениса си, докато двамата са в колата и настоял тя да му прави орална любов. След като са имали връзка… Обяснението на Пейли – „… просто не исках да ме намрази и го направих“.

Този път не става въпрос за жертвите на сексуалния тормоз, които след случая Харви Уайнстийн станаха смешни. И не е нужно да сме били там и да сме видели, за да го твърдим. Смешни са заради признанията, в които прозира абсурдът на описаните ситуации. Кевин Спейси беше обвинен от 48-годишен актьор, който е бил във връзка с него преди повече от 20 години, но приключва взаимоотношения след като Спейси се опитал да го „изнасили“.

С Харви Уайнстийн беше в реда на нещата. Там доказателствата са неоспорими. Там не става въпрос за нагло поведение, а за неприемлива злоупотреба с власт, за уволняване, съсипване на кариери. За човек с позиция, който действително е спирал професионалния път на някои жени. Само ще напомним признанието на Лина Хийди („Игра на тронове“), че след като разбира за какво става въпрос, никога повече не се снима във филм  на Miramax (компанията на Уайнстийн). Леа Сейду е трябвало да се защитава от физическа разправа.

Този път става въпрос за Катрин Деньов – една истинска защитничка на правата на жените, на която хората се нахвърлиха единствено защото тя умее да мери своите думи. Да разграничи истинския сексуален тормоз от наглостта (която нали, не е наказуема). Днес говорим за една от жените, които винаги ще са на мода. И не защото и до днес тя е сред най-красивите жени на планетата, а защото знае какво, кога и как да каже и най-вече – какво да направи. Защото истинската промяна идва, когато рискуваш, а не когато обясняваш, какво направил Джеймс Франко с теб в колата.

Дотук с феминизма на ХХI век. Деньов ги отвя всичките.

 
 

Словото на Дамян Дамянов

| от chr.bg |

Някои смятат, че е роден на 13 януари, заради печатна грешка, допусната при второто издание на „Тетрадка по всичко“ от 1984 г. Но не – Дамян Дамянов е роден на 18 януари преди 83 години (1935).

За първи път публикува през 1949 година. По-късно завършва завършва българска филология в Софийския университет, а след това работи като литературен консултант във вестник „Народна младеж“ и като редактор в отдел „Поезия“ на списание „Пламък“.

Дамян Дамянов почива на 6 юни 1999 г. в София.

Събрахме някои от най-добрите произведения на поета, за да отбележим рождения му ден. Сега е време за наслада.

 

Към себе си

Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.

Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.

Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.

Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си –
единствено така ще го решиш!

 

Многоточие…

Многоточие…
Обичам този знак. Макар неважен,
макар неясен… Скъсан… Просто малко…
Човекът нещо искал е да каже…
Но… изведнъж се сетил… Премълчал го…
…Защо – не знаеш… Скъсаната нишка
останала. А той самият – де го?
Три точици… Прекъсната въздишка…
Единствен спомен… Някому… От него…

 

из Поема за щастието

Догде съм жив, през сипеи и пъкъл
ще търся Щастието! То боли!
На Щастието името е Мъка!
Без мъка няма Щастие, нали?

 

Сърце

Да беше камък, щеше да се пръснеш –
веднъж ли те скова вихрушка зла!
Да беше феникс, щеше да възкръснеш,
от пепелта направило крила!

Да бе дърво, жарта на твойта обич
би паднала над тебе като гръм!
Мъртвец да бе, би станало от гроба
и викнало би: „Не! Мъртвец не съм!“…

… Но ти търпиш, защото си сърце!…

 

Чудо

Грозното момиче се събуди
малко по-красиво заранта.
Някакъв човек незнаен, чуден,
беше го прегръщал през нощта.
Грозното бе станало красиво,
тихо се усмихна на деня.
Не изми лицето си щастливо,
за да не измие и съня…

 

Ботев

Само поетът и лудия могат
само със двеста другари
голи да влязат във живия огън
и крепост с глава да събарят.
Само поетът и лудият дръзват
С юмрук да трошат вековете!
Българио, майко, горд съм до сълзи,
Че раждаш и „луди“ поети!

 

Лъжа

Лъжа ли беше първата ни ласка?…
Или за ласки само бях мечтал?
Затуй ли нощем все насън ме стряска
един копнеж – роден, но неживял?…
Със теб си имах някога огнище.
Там греех две премръзнали ръце.
Гордеех се пред всички с него: „Вижте,
от туй е топло моето сърце!“
Домът ми беше толкова уютен!
Бедняшки, ала спретнат беше той.
Едно дете люлеех там на скути
и тоз немирник беше мой и твой.
И мой бе оня щъркел, дето лятос
под нашия въртеше своя дом.
И моя беше ти, заради която
света бих минал три пъти пешком!…
Но моя бе и мъката, а нея
не слагах под глава, когато спях…
И този дом измислен тя отвея,
и този дом измислен стана прах…
Затуй към всеки светъл чужд прозорец
издигам днеска последа си ням
и радвам се, че вътре има хора –
дечица, смях, огнище има там!
Аз всяка чужда радост съм обсебил –
деца ли срещна – милвам с две ръце.
Светът е мой…Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.

 
 

За първи път представят книга за Яворов в Армения

| от chronicle.bg, БТА |

Най-новата книга за Пейо Яворов – „Аз не живея, аз горя“ ще има премиера в Армения. Датата предстои да се уточни.

Книгата, посветена на 140 години от рождението на поета, е уникална, защото е събрала за първи път стихове на големия български поет, преведени на 13 езика, 11 славянски и 2 други – арменски и башкирски. Преводите на стиховете на големия български лирик са дело на 25 преводачи от 14 страни. Издател е Фондация „Яворов“ и Славянската академия.

Премиерата на книгата в Чирпан събра заедно част от тях в родния му дом. Сред преводачите четирима са от Армения. Те са Геворг Емин, Силва Капутикян, Амо Сагиян и Гурген Баренц.

Днес в Армения има паметник и училище, които носят името на Яворов.

Стихове на Яворов на полски прочете на премиерата и Алекси Врубел, поет, композитор, основател на лондонската артистична група „Кампе“ и заместник-председател на Съюза на полските писатели в чужбина. Във вълнуващия рецитал се включиха и акад. Ристо Василевски от Сърбия и Людмила Ситненко, директор на издателство „Паблис“ и автор на текстове на песни, които изпълняват днес известни руски артисти.

Стихове на Яворов рецитираха и проф. Михаил Неделчев, проф. Димитър Михайлов, дългогодишният директор на Националния литературен музей Катя Зографова,Тодор Иванов, уредник на родната къща на поета в Чирпан, и четиримата известни явороведи.