Една суперсила в отстъпление

| от |

Срещата на върха на страните от АПЕК в Пекин показа, че съотношението на силите в света се променя. Слага ли това край на американската хегемония и каква е истинската сила на Китай? Коментар на Миодриг Сорич.

САЩ е последната останала суперсила в света. Това твърдение, което до втръсване е било повтаряно след края на Студената война, всъщност не отговаря на истината. Сигурно е единствено това, че Съветският съюз се разпадна, а заедно с него и бившият Източен блок. От 1991 година насам живеем в нов световен ред, който в основни черти се определя във Вашингтон. Междувременно обаче се появиха и други сериозни играчи, които все по-често демонстрират своето пораснало влияние. Например Китай, който самоуверено налага господството си в Азия и който американците вече взимат насериозно, както показа и последното посещение на президента Обама в Пекин, пише Дойче Веле.

Направи например впечатление, че сдържаният и дистанциран по характер американски президент полага сериозни усилия да установи личен контакт с китайския си колега. Същото, впрочем, видяхме и по време на визитата на китайския президент Си Цзинпин в Калифорния преди това. Всичко обаче се оказа напразно – Си не направи никакви компромиси по отношение на климатичното споразумение. Затова пък американският президент пое ангажимент САЩ да намалят вредните емисии, макар че Обама няма да е в състояние да изпълни това обещание. След последните избори за Конгрес, властта в САЩ на практика е в ръцете на републиканците, а тях не ги вълнува особено защитата на климата. Затова поетите в Пекин ангажименти за намаляване на отровните газове в атмосферата са чисто и просто „въздух под налягане“.

Съотношението на силите не е същото

Това, че Обама ухажда Китай показва колко силно се е променило съотношението на силите в днешния свят. До няколко години китайската икономика ще изпревари американската, и американците ще трябва да свикват с това. Вярно е, че в момента икономиката им отново бележи прираст, но страната има огромни дългове, политическият й елит е разединен, неспособен да взима решения, и ориентиран предимно към личните си изгоди.

В областта на външната политика президентът Обама се намира в позицията на „подгонен“ човек – той е принуден да води различни, предимно безуспешни войни: срещу „Ислямска държава“, срещу сирийския президент Башар Асад, срещу Кремъл, срещу иранската атомна програма, срещу вироглавието на Северна Корея. Не изглеждат по-добре и резултатите от американската политика в Афганистан или страните от Северна Африка, а правителствените ръководители на Египет, Израел и Турция чисто и просто игнорират американския президент. Онзи, който прокарва „червени линии“, отвъд които нямало да допусне да се престъпи, а после не предприема нищо срещу подобни прегрешения, демонстрира слабост. Подобно поведение не допринася с нищо за това, американците да се чувстват могъщи и непобедими. Каквито всъщност те и не са, както показаха войните в Ирак и Афганистан. В редица кризисни райони в света американците са в отстъпление, а за страни като Китай, Русия, Индия, Иран това е прекрасен шанс да се опитат да отслабят САЩ дългосрочно.

Партньори и съперници едновременно

В резултат на това за дълго време напред американците и китайците ще бъдат едновременно и партньори и съперници. Растящата икономическа мощ на Китай ще го амбицира да работи за намаляване на американското влияние в света. В това отношение Пекин може да разчита на помощта на други държави, на които американската хегемония отдавна пречи.

Стратегически погледнато, Китай има предимство – той е водещата сила на континента с най-голям пазар и най-висок икономически ръст. Ако американската икономика не намери начин да печели от китайския бум, то упадъкът ѝ е предопределен. Затова битката за превъзходство в Азия е битка не само за търговски тарифи, климатична мерки или за военно сътрудничество.

Кой ще гарантира глобалната сигурност?

Независимо от това, че влиянието на суперсилата Америка намалява, в интерес на Европа е този процес да протича постепенно и контролирано. При цялото вайкане за това колко арогантна била Америка и колко произволно тълкувала международното право, не можем да отречем, че САЩ „внесоха“ благосъстояние и стабилност в много страни по света. За момента няма по-привлекателна алтернатива на американската хегемония. Многополюсният свят, за които обичат да говорят в Пекин или Москва, предвещава по-малко, а не повече стабилност от сегашната.

 
 

Най-красивите кадри в киното, част 2

| от chr.bg |

Понякога старанието в синематографията един кадър да не изглежда все едно леля ви е снимала сватбата минава всякакви граници. И това старание е обект на галерията ни днес.

Това част 2 от наистина стотиците, дори хиляди безумно красиви кадри в киното.

В Част 1 ви показвахме кадри от филми като Forrest Gump (1994), A Nightmare on Elm Street (1985) и Eyes Wide Shut (1999).

Сега продължаваме с прекрасния Life Of Pi (2012), The Fountain (2006), който всеки трябва да гледа, и Grand Budapest Hotel (2014), който може би всеки е гледал.

Приятно прекарване! И, да, ще има част 3 – разбира се ,че ще има част 3.

 
 

Романът „Отворени рани“ е красива кутия, пълна с бръснарски ножчета

| от Дилян Ценов |

„Понякога, като позволяваш на хората да ти правят разни неща, всъщност правиш тези неща на тях.“

Още от първите редове на дебютния роман на Джилиан Флин, „Отворени рани“ (издателство ЕРА), читателят разбира, че Камий Прийкър е жена, която не иска да среща в реалния живот. Освен ако не е същият изрод като нея. Тя не се впечатлява от история за майка, забравила децата си в затворено помещение за три дена, за да излезе да „смукне лула“. Това е битова драма. Тази нейна реакция е само ежедневно проявление на травми, които идват от далечното вече минало, преливащо от алкохол, леки наркотици, секс (във всевъзможни варианти) и обтегнати до краен предел семейни отношения. Но нека да е ясно, тя не може да бъде сложена в плоското и опростено понятие „жена с проблеми“. В света на Джилиан Флин няма етикети.

Камий е посредствен репортер в малък чикагски вестник, който отчаяно се нуждае от атрактивно съдържание. Когато главният редактор намира достатъчно интересен случай, неговото „паленце“ се оказва най-подходящият човек да го отрази.

Уинд Гап е малък град в щата Мисури, наблизо е река Мисисипи. Макар да се намира в Средния Запад от него лъха чист южняшки полъх. Архитектурата, нравите, хората – всичко напомня на отминалите и неосъществими южняшки идеали, които са донесли повече страдания, отколкото щастие. Уинд Гап е родното място на Камий Прийкър и завръщането й там е последното, което тя иска. Миналата година 9-годишната Ан Неш е намерена удушена с въже за пране в гората, а преди броени дни е изчезнала 10-годишната Натали Кийн. Репортерката трябва да разбере какво се случва в малкото градче и да се върне при редактора си с история. Задачата обаче е по-трудна от колкото изглежда, защото за да се върне с история, Камий трябва да преживее отново своята собствена. А това означава да се срещне с майка си, Адора Крелин, и нейния нов живот.

На пръв поглед романът на Флин („Не казвай сбогом“ (Gone Girl) и „Мрак“ (Dark Places)) е типичното лятно неангажиращо четиво. Главен женски персонаж, убийство в отдалечен малък град, тайни, вманиачена майка, лениви полицаи. Това, което издига „Отворени рани“ над лятното неангажиращо четиво е пътят, по който авторката минава през гореизброените задължителни за всяка кримка елементи. Да ни каже кой и как е извършил престъплението, е нейна последна цел.

Вместо това, тя поставя пред читателя редица въпроси, които излизат над обикновената битова драма в малко американско градче – Защо?, Къде?, Кога? Докога? Колко? Защо някои родители имат неконтролируемо желание да причиняват болка на собствените си деца? Къде можеш да избягаш от демоните от миналото? Кога се прекрачва границата, отвъд която поставяш самия себе си в опасност? Докога можеш да продължаваш по този начин? Колко дълбоки могат да бъдат вечно отворените рани?

Флин взима един банален „Who done it?” сюжет и го превръща в качествен психологически трилър, който развенчава сладникавата представя за женските персонажи в литературата и ги представя в друга светлина – отблъскваща, брутална, грозна.

Трите основни персонажа са Камий, нейната майка и полусестра й Ама. На повърхността Адора Крелин е абсолютното въплъщение на южняшката жена. Невероятно красива, изтънчена, от добро семейство, богобоязлива, ранима, с множество неосъществени идеали, разбити мечти, но приела геройски съдбата си. Подобно на Бланш Дюбоа от пиесата на Тенеси Уилямс „Трамвай Желание“, товарът на Адора през годините натежава непосилно и днес склонността й да обгрижва 13-годишната Ама е добила унищожителни размери. На този фон заварваме самата Ама – преждевременно развита за крехката си възраст и гладна да опита всички преживявания, до които има достъп младата и разкрепостена жена. Тя е звездата в местното училище и тарторката на компанията. С антуража си от приятелки тя е най-отличаващото се и най-властното момиче в младежкия кръг на Уинд Гап. Вкъщи играе ролята на крехката порцеланова кукла на Адора, която връзва косата си с панделки и отдава цялото си внимание на куклената къща – умален модел на имението, в което семейство Крелин живее. Домът е обитаван и още един женски образ – този на починалата преди 14 години полусестра на Камий, Мериан. Всяка от жените (живите) е изкривена по свой начин, а историята постепенно показва как травмите при всяка една от тях са дело на предното поколение жени.

Едно от най-приятните неща в „Отворени рани“ е да проследяваш тънката нишка, която следват мислите на разказвача (в случая Камий). Джилиан Флин има ясната идея къде трябва да стигне разказът и пътят към финала, дълъг 300 страници, е отрупан с дребни символични детайли. Те задават не само атмосферата, в която се развива действието, но и рисуват разпадащия се външен свят на персонажите. Постоянството, с което Флин настоява над тях е една от най-силните части на романа.

„Отворени рани“ е подарък, който Флин прави на читателите. От този подарък разкриването на убийството е само панделката, с който е опакован. А кутията е пълна с бръснарски ножчета, водка, всякакви хапчета… и 56 човешки зъба. Не се колебайте да разопаковате този подарък… ще се изненадате, но е много вероятно някои от предметите вътре да са точно за вас.

212918_b

„Отворени рани“, американска („Sharp Objects, 2006)
Марин Загорчев – превод
Фиделия Косева – худ. оформление на корицата
Издателство ЕРА, София, 2018

 
 

Робин Райт се омъжи тайно

| от chronicle.bg |

Актрисата Робин Райт се омъжи за Клеман Жироде, мениджър за отношенията с ВИП клиенти в „Saint Laurent“, съобщи Контактмюзик.

Церемонията е била в тесен кръг в петък, във Франция, по настояване на актрисата. Двойката пазеше любовта си далече от любопитните погледи, но почитателите на актрисата заподозряха годеж още миналата година, когато видяха пръстен на ръката й.

Робин Райт беше омъжена за холивудската мегазвезда Шон Пен от 1996 г. до 2010 г. Те имат две деца – Дилън на 27 години и Хопър – на 25. Актрисата е казвала, че разводът за нея е бил „опустошителен“. След раздялата си с Шон Пен тя имаше връзка с актьора Бен Фостър, но се раздели с него през 2015 г.

Робин Райт неотдавна каза, че е била изненадана от обвиненията в сексуален тормоз срещу колегата й от сериала „Къща от карти“ Кевин Спейси. Тя обаче призна, че са общували само на снимачната площадка.

Наистина не го познавам като човек. Познавах невероятния професионалист„, обясни тя.

 
 

Гола сцена на Мерилин Монро беше открита 56 години след смъртта й

| от chronicle.bg |

56 години след смъртта на Мерилин Монро, нейна гола сцена от филма на Джон Хюстън, „The Misfits“, беше открита. Сцената, която Джон Хюстън изрязва от филма, се смяташе за унищожена, предава Deadline.

Откритието е направено то Чарлз Касило, докато е събирал информация за книгата си „Marilyn Monroe: The Private Life of a Public Icon“. Книгата разказва за бурния личен живот на най-известната блондинка  в историята и по-специално, за отношенията с баща й (или липсата на такива) и многото любовници, които пресичат пътя й.

Касило разбира за оцелелия запис по време на  интервю с Къртис Тейлър, син на продуцента на „The Misfits“, Франк Тейлър. Мъжът споделя, че е пазил записа в заключена стая откакто баща му умира през 1999 г.

misfits-the-1961-010-marilyn-monroe-in-plaits-clark-gable-00m-f45-00o-hmu
С Кларк Гейбъл в „The Misfits“

Лентата съдържа любовна сцена между персонажа на Кларк Гейбъл и този на Монро. В нея тя маха чаршафа, с който е покрита, и открива голото си тяло. Ако е била включена във филма, това най-вероятно е щяла да бъде първата гола сцена на американска актриса в голяма продукция от епохата на говорещото кино.

Режисьорът Джон Хюстън отказва да остави сцената във финалния вариант, защото според него не е била необходима на историята. Но продуцентът Франк Тейлър е осъзнавал важността на записа и го е съхранил. „The Misfits“ е заснет през 1961 г., а сценарият е на тогавашния съпруг на Мерилин Монро, Артър Милър. Той разказва историята на трима каубои, които се състезават за вниманието на красива жена. Това е последният филм на Монро.

Къртис Тейлър казва още, че не е решено какво ще се случи със записа.