Една суперсила в отстъпление

| от |

Срещата на върха на страните от АПЕК в Пекин показа, че съотношението на силите в света се променя. Слага ли това край на американската хегемония и каква е истинската сила на Китай? Коментар на Миодриг Сорич.

САЩ е последната останала суперсила в света. Това твърдение, което до втръсване е било повтаряно след края на Студената война, всъщност не отговаря на истината. Сигурно е единствено това, че Съветският съюз се разпадна, а заедно с него и бившият Източен блок. От 1991 година насам живеем в нов световен ред, който в основни черти се определя във Вашингтон. Междувременно обаче се появиха и други сериозни играчи, които все по-често демонстрират своето пораснало влияние. Например Китай, който самоуверено налага господството си в Азия и който американците вече взимат насериозно, както показа и последното посещение на президента Обама в Пекин, пише Дойче Веле.

Направи например впечатление, че сдържаният и дистанциран по характер американски президент полага сериозни усилия да установи личен контакт с китайския си колега. Същото, впрочем, видяхме и по време на визитата на китайския президент Си Цзинпин в Калифорния преди това. Всичко обаче се оказа напразно – Си не направи никакви компромиси по отношение на климатичното споразумение. Затова пък американският президент пое ангажимент САЩ да намалят вредните емисии, макар че Обама няма да е в състояние да изпълни това обещание. След последните избори за Конгрес, властта в САЩ на практика е в ръцете на републиканците, а тях не ги вълнува особено защитата на климата. Затова поетите в Пекин ангажименти за намаляване на отровните газове в атмосферата са чисто и просто „въздух под налягане“.

Съотношението на силите не е същото

Това, че Обама ухажда Китай показва колко силно се е променило съотношението на силите в днешния свят. До няколко години китайската икономика ще изпревари американската, и американците ще трябва да свикват с това. Вярно е, че в момента икономиката им отново бележи прираст, но страната има огромни дългове, политическият й елит е разединен, неспособен да взима решения, и ориентиран предимно към личните си изгоди.

В областта на външната политика президентът Обама се намира в позицията на „подгонен“ човек – той е принуден да води различни, предимно безуспешни войни: срещу „Ислямска държава“, срещу сирийския президент Башар Асад, срещу Кремъл, срещу иранската атомна програма, срещу вироглавието на Северна Корея. Не изглеждат по-добре и резултатите от американската политика в Афганистан или страните от Северна Африка, а правителствените ръководители на Египет, Израел и Турция чисто и просто игнорират американския президент. Онзи, който прокарва „червени линии“, отвъд които нямало да допусне да се престъпи, а после не предприема нищо срещу подобни прегрешения, демонстрира слабост. Подобно поведение не допринася с нищо за това, американците да се чувстват могъщи и непобедими. Каквито всъщност те и не са, както показаха войните в Ирак и Афганистан. В редица кризисни райони в света американците са в отстъпление, а за страни като Китай, Русия, Индия, Иран това е прекрасен шанс да се опитат да отслабят САЩ дългосрочно.

Партньори и съперници едновременно

В резултат на това за дълго време напред американците и китайците ще бъдат едновременно и партньори и съперници. Растящата икономическа мощ на Китай ще го амбицира да работи за намаляване на американското влияние в света. В това отношение Пекин може да разчита на помощта на други държави, на които американската хегемония отдавна пречи.

Стратегически погледнато, Китай има предимство – той е водещата сила на континента с най-голям пазар и най-висок икономически ръст. Ако американската икономика не намери начин да печели от китайския бум, то упадъкът ѝ е предопределен. Затова битката за превъзходство в Азия е битка не само за търговски тарифи, климатична мерки или за военно сътрудничество.

Кой ще гарантира глобалната сигурност?

Независимо от това, че влиянието на суперсилата Америка намалява, в интерес на Европа е този процес да протича постепенно и контролирано. При цялото вайкане за това колко арогантна била Америка и колко произволно тълкувала международното право, не можем да отречем, че САЩ „внесоха“ благосъстояние и стабилност в много страни по света. За момента няма по-привлекателна алтернатива на американската хегемония. Многополюсният свят, за които обичат да говорят в Пекин или Москва, предвещава по-малко, а не повече стабилност от сегашната.

 
 

П. Г. Удхаус: „Човек не се смее много, когато е сам.“

| от chronicle.bg |

Никой никога не е сбъркал с четенето на сър Пелъм Гренвил Удхаус.

Английският писател хуморист в продължение на 70 години пише едни от най-остроумните и забавни романи на английската литература. 40 години след смъртта си, продължава да бъде четен и обичан.

Роден е на днешната дата в Англия през 1881 г. в семейство от висшата класа. По-голямата част от зрелия си живот прекарва във Франция и САЩ, но винаги основни персонажи в книгите му са членове на висшето английско общество от преди Световните войни.

Забавният англичанин е татко на чудесните персонажи Джийвс и Устър, в чийто обувки може да гледате Хю Лори и Стивън Фрай на екран, както и на безброй шеги с английските обноски и нрави.

Българският е чел и чете редица негови книги, сред които „Нещо свежо в Бландингс“, „Стрихнин в супата“, „Горе главата, Джийвс“… А днес, ние предлагаме няколко цитата на един от най-добрите хумористи на миналия век.

pg-wodehouse-01

„Най-лошото на гнева е, че те вкарва в потресаващи прояви на безразсъдство и после хладнокръвно те зарязва да се оправяш както можеш.“

„Знаете ли, колкото повече живея, толкова повече разбирам, че големият номер в живота е да си достатъчно убеден какво точно искаш и да не се оставяш да те разколебаят разни хора, които си мислят, че знаят повече от теб.“

„Това е животът – постоянна поредица от неразбирателства и прибързани действия.“

„Винаги съветвам хората, никога да не дават съвети.“

114120469-594x594

„Всичко забавно в живота е неморално, нелегално или те прави дебел.“

„Няма по-сигурна основа за добро приятелство, от еднакъв вкус за литература.“

„Има едно единствено средство за борба с белите коси. Било е измислено от французите. Казва се гилотина.“

„Понякога просто сядам на пишещата машина и псувам.“

515383808-594x594

„Най-ужасната работа в писането е, че никога не можеш да си сигурен дали написаното си струва.“

„Човек не се смее много, когато е сам.“

„За да откриеш истинския характер на един човек, поиграй голф с него.“

„В разговорите съм като играчка с часовников механизъм – трябва да бъда нагласен първо.“

2911212-594x594

„Никога не съм завиждал на друг писател. Такъв ненаситен читател съм, че винаги съм благодарен, когато си намеря нещо хубаво да чета.“

„И тя има мозък за двама, което е точно количество, което едно момиче трябва да притежава, за да се омъжи за теб.“

„Той беше точно толкова интелигентен, за да знае кога да си отвори устата, докато яде, но със сигурност не повече.“

„Ако има нещо, което не харесвам, е някой да ми споделя мъките си, когато аз искам да му споделя моите.“

 
 

Купете си шато във Франция за 60 долара

| от chronicle.bg |

Някога мечтали ли сте си да имате замък във френската провинция? А имате ли 58 долара?
Краудфъндинг кампания за реставриране на френското шато Ebaupinay в региона Дьо Севър в западна Франция предлага дялово притежание върху него срещу средства за възстановяването му. Инвеститорите ще имат думата в ремонтната дейност. Организатори са стартъпът Dartagnans.fr и асоциацията за реставриране Adopte un chateau.

Инвестицията ще ви превърне и в неофициален френски „лорд“.

„Хората също така ще могат да дойдат и да ни помогнат с работна ръка за работата по шатото, както се е правело едно време преди 500 години“, казва основателят на Dartagnans Ромен Делом

Последният проект на Dartagnans и Adopte un Chateau замъка Mothe-Chandeniers. „Mothe-Chandeniers е от 19 век, а Ebaupinay е от 14 и по това двата проекта се различават. Искаме да направим реставрацията изцяло по средновековни методи и с автентични материали“, пояснява Делом.

Mothe_chandeniers1

Относно замъка Mothe-Chandeniers: през декември 2017 година 27,910 човека от 115 страни участват в спасяването му. Официално документите се подписват през март 2018 година и мнозина от дарителите идват да помагат. По думи на Делом: „Хубавото беше с Mothe-Chandeniers, че успяхме да направим всичко, което обещахме на хората“

Ebaupinay – името означава „бял трън“ – е построен през 14-15 век в готически стил с разрешение на френския крал Чарлз VII. Официално става исторически паметник през 1898 година. Той има 4 кули, които са в голямата си част здрави, въпреки пожара през 18 век при Френската революция.

Общия напън е да се сменят дървениите и да се оправят камъните, където може, да се направят ковачници, конюшни, средновековни кръчми и хостел. Ако останат средства, може и зона за битки.

Когато проектът бъде завършен, очакват се около 50-60 000 посетители на година.

Във Франция има около 600 замъка в непосредствена опасност. Това означава, че ако не им се помогне в следващите месеци или години, ще изчезнат завинаги.

Концепцията за обществено финансиране на подобни реставрации срещу дял от собствеността може да се прилага навсякъде по света. Страни като Италия, Испания и Великобритания имат същия проблем.

 
 

От днес марихуаната в Канада е легална

| от chronicle.bg |

Сенатът в Канада легализира марихуаната с 52 гласа „за“, 29 – „против“ и два – „въздържали се“. Решението влиза в сила от днес.

Канада е първата страна от Г-7, и втората в света след Уругвай с подобна пълна легализация.

Това беше едно от предизборните обещания на премиера Джъстин Трюдо. Той отбелязва, че с легализирането се атакува незаконната търговия и лицата, които са замесени в нея. Също така, законната търговия с марихуана ще привлече инвестиции за милиарди в страната. Самият премиер казва, че е пушил трева с приятели няколко път, дори и докато е бил депутат.

Законът, разбира се, съдържа стриктни регулации и спира мафията да навлезе и завладее легалния бизнес. Не се допуска участието на офшорни компании в бизнеса и се води публичен регистър. Притежанието за лична употреба е ограничено до 30 грама, да ползват марихуана имат право само пълнолетни граждани над 18, в някои райони 19 години. Регулации има и в рекламата на коз.

За медицински цели марихуаната е легална в Канада от почти 20 години.

Chronicle.bg учтиво Ви напомня, че за хора, които ще пребивават в Канада по-малко от 6 месеца, визи няма.

 
 

7 силни претендентки за следващия „Оскар“ за най-добра актриса

| от chronicle.bg |

Силният киносезон едва сега започва и все още имаме едни дълги три месеца преди да разберем със сигурност кои филми и хора ще се състезават в надпреварата за най-престижната кинонаграда – „Оскар“. Но някои от най-обсъжданите филми на годината вече излязоха и започнаха да се открояват определени имена.

И понеже жените актриси са нашата най-голяма  слабост, днес показваме някои от тях, които вървят стремглаво към първия ред на „Долби тиътър“.

Най-хубавото за нас, зрителите, тази година е, че конкуренцията в категорията за най-добра актриса ще бъде голяма. Наред с няколко познати имена, които по всяка вероятност ще бъдат сред първенците, се открояват и няколко сравнително нови за света на киното актриси.

Засега само няколко от най-обсъжданите филми са излезли по кината. По-голямата част са показани на големите кинофестивали през годината, които вече отминаха. Но отзивите на критиците и на фестивалните публики рядко се различават от това, което виждаме в края на януари, когато обявяват номинациите.

Затова разгледайте галерията горе, в която сме събрали 7 силни претендентки за „Оскар“ за най-добра актриса.