Една обикновена партия?

| от |

От началото на октомври норвежката „Партия на прогреса“ за първи път участва в правителството. В чужбина я смятат за дясноекстремистка. Повечето норвежци обаче не споделят това мнение според анализ на Дойче веле.

Кристианзанд се подготвя за предстоящата зима. Небето е надвиснало над пристанищния град в Южна Норвегия. На малкото яхтено пристанище до рибарския пазар стои Хьокон Халворсен и гледа морето. Бившият моряк идва тук всяка сутрин, независимо от времето. 70-годишният пенсионер стои на кея и наблюдава малките острови в залива на Кристианзанд. Не му се говори много, най-малкото пък за политика.

От началото на октомври Норвегия има ново правителство, което се обсъжда и в останалата част на Европа. Правителството на малцинството беше съставено от две консервативни партии – „Хьойре“ на министър-председателката Ерна Сулберг и „Партията на прогреса“ /ПП/ на Сив Йенсен. С това приключи осемгодишното управление на досегашното лявоцентристко правителство на Йенс Столтенберг. На изборите през септември ПП спечели 16,3 процента от гласовете и стана трета политическа сила в Норвегия. Международните медии сравняват „Партията на прогреса“ с дяснопопулистки партии от рода на „Партията на свободата“ на Геерт Вилдерс, или с дяснопопулистката „Йобик“ в Унгария.

norway

Повечето норвежци обаче смятат, че Норвегия ще води центристка политика, която няма да бъде доминирана от „Партията на прогреса“. Хората се отнасят скептично и към публикациите в чуждестранните медии, в които тази партия се сравнява с други дяснопопулистки партии. Това мнение споделя и 34-годишната медицинска сестра Трине Флакстад. „За мен партията на прогреса е популистка партия, която винаги настоява за това, което избирателите искат да чуят. Например за по-евтин бензин или пък за намаляване на имигрантите“, казва тя.

Без дясноекстремистки корени

За разлика от някои други крайнодесни партии в Европа, „Партията на прогреса“ няма исторически дясноекстремистки корени като германската Националдемократическа партия /NPD/. „Партията на прогреса“ възникна като протестна партия. Навремето тя се наричаше „Партията на Андерс Ланге срещу таксите и данъците“ /ALP/. На парламентарните избори през 1977 година партията се регистрира под новото си име „Партия на прогреса“.

Първоначално тя се застъпваше за по-малко държавно регулиране. Впоследствие в партийната програма се появиха редица ксенофобски и антиислямски елементи. Между 1999 и 2006 година в партията членуваше и Андерш Брайвик. След атентатите в Утьоя през 2011 година мнозина твърдяха, че именно „Партията на прогреса“ е радикализирала масовия убиец. Истината е, че той я напуска, смятайки я за недостатъчно радикална.

Политиците на тази партия неведнъж придобиваха печална слава в различни скандали. Сегашната министърка за равнопоставеността на половете Солвейг Хорн например е подложена на критика, защото преди три години публикува в Туитър съобщение, че е против четенето на приказки за хомосексуални в детските градини. В „Партията на прогреса“ има и всякакви други куриози. Сегашната министърка на земеделието Силви Листхауг навремето окачестви норвежкото селско стопанство като „комунистическо“. Друг пример е дискусията за въвеждане на винетки по новрежките шосета. Първоначално „Партията на прогреса“ твърдо се обяви против пътните такси по норвежките улици. По ирония на съдбата партията получи и транспортното министерство в кабинета, а пътните такси естествено не бяха отменени.

 
 

Рене Зелуегър изглежда добре като Джуди Гарланд, но Лайза Минели не одобрява

| от chronicle.bg |

Преди месеци стана ясно, че Рене Зелуегър най-накрая ще направи подобаващото си завръщане на големия екран в биографичния филм „Джуди“, посветен на последните години на Джуди Гарланд – една от иконите на миналия век. Засега имаме само една снимка от продукцията, но това е достатъчно за феновете, за да започнат да очакват с нетърпение филма.

Не така мисли обаче дъщерята на Джуди Гарланд, актрисата и певица Лайза Минели.

В отворено изявление, Лайза Минели заявява, че не подкрепя филма и не е работила със Зелуегър във връзка с превъплъщението й. Включването идва, след публикуване на статия в онлайн медия (която после е премахната), в която се съобщава, че актрисата работи заедно с дъщерята на Джуди Гарланд по продукцията.

„Никога не съм се срещала, нито съм разговаряла с Рене Зелуегер. Не знам как е започнала тази история, но не я одобрявам, както не одобрявам предстоящия филм за Джуди Гарланд. Всички твърдения в друга посока са 100% художествена измислица.“ казва Лайза Минели в публикация на фейсбук профила си.

„Джуди“ показва животът на Гарланд по време на последното й представление в Лондон  през 1968 г., кариерата й и началото на връзката с петия й съпруг, Мики Дийнс. Звездата от класиката „Магьосникът от Оз“ (1939) умира няколко месеца след представленията във филма от поемане на смъртоносна доза барбитурати.

judy-1521491379
Отляво – Джуди Гарланд, отдясно – Рене в ролята на Джуди

Засега няма информация дали някои от останалите членове на семейство Гарланд са замесени в продукцията, нито някой от екипа на „Джуди“ е отговорил на отвореното изявление на Лайза Минели.

Засега няма фиксирана дата за световната премиера, но се очаква филмът да излезе в края на тази година.

 
 

Феновете на Мексико предизвикаха изкуствено земетресение

| от chr.bg |

Хиляди фенове на мексиканския национален отбор по футбол, победил вчера на Мондиала Германия с 1:0, празнуваха бурно по улиците на градовете в цялата страна.

Земята в Мексико обаче буквално се разтресе, когато мексиканският нападател Ирвинг Лосано отбеляза единствения гол в срещата в тридесет и петата минута. Точно тогава мексикански сеизмолози са регистрирали „изкуствен“ трус, породен от радостните скокове на ликуващите поддръжници на отбора, събрали се на централния столичен площад Сокало, предадоха Франс прес и Ройтерс.

Според мексиканските сеизмолози при този скок са се задействали сензорите за земетресение.

Привърженици на отбора ликуваха и в градовете Гуадалахара, Толука, Тихуана, Сиудад Хуарес и др. След победата феновете на футбола не мигнаха цяла нощ, надуваха клаксоните на мотоциклетите и автомобилите си по улиците на градовете, пиеха бира и текила и развяваха победоносно мексиканското знаме.

Президентът на Мексико Енрике Пеня Нието написа в Туитър: „Вече е потвърдено – Мексико се изправи и спечели срещу най-добрите в света. Велик мач! Поздравления!“.

 
 

Глупавите цитати на известните

| от chr.bg |

И ние да давахме по 100 интервюта на ден, рано или късно и ние щяхме да кажем някоя глупост.

Отговорността към думите обаче е най-голяма когато имаш хиляди последователи. Това идва автоматично с известността и всеки, който получи световно или дори локално внимание, трябва да има това предвид.

В днешната ни галерия събрахме 12 найстина невероятни цитата от световно известни личности, които са просто прекрасни! Разбира се, голяма част от тях просто искат да се харесат и този устрем понякога дава откат.

Прочетете великите има реплики!

 
 

Ех, няма такива играчи вече*

| от Daher Lammoth |

Пол ши*ания Гаскойн, или просто Газа.

Или футболистът, който молеше за тишина журналистите на пресконференция, след което се изпърдяваше или оригваше в микрофоните. Същият футболист, който за рождения ден на негов чернокож приятел, му подарява посещения в солариум. Отвлича клубния автобус и го разбива в една спирка. Гонят го от хотел, задето се е къпал гол в декоративния фонтан на входа. Изсрал се в чорапите на Дженаро Гатузо, един от най-свирепите футболисти, за добре дошъл в новия му отбор. Изпикава се върху лицето на капитана Ричард Гъф през нощта, за да го събуди, защото не могъл да заспи и иска да играят билярд с него. Треньорът му сър Боби Робсън го нарекъл „тъп като метла“, а на следващия ден Газа излиза на тренировка със стърчаща метла от калците….

Ех, няма такива играчи вече :'(

Тези, които ме познават от малък, знаят че винаги съм симпатизирал на най-големите дървета в световния футбол – Англия. Най-вече заради онзи национален харизматичен отбор от 1990 г., съставен от „касапина“ Тери Бътчър, Стюърт „Психо“ Пиърс, споменатия магически ненормалник Газа, вечно бинтования като след война Марк Райт, геният-идиот Крис Уодъл, дядо Шилтън и легендата-джентълмен Гари Линекер (вероятно единстеният от онзи отбор, който не се напивал до припадане). Този отбор спечели сърцето на съвсем малкия Дахер, който за първи път гледаше оназ странна игра с топка. Физиономиите на Газа са имали пръст в това.

И макар през годините държавните им управители, начело с тъпи патки като Тереза Мей, или военнопрестъпници като Тони Блеър и „Пиг Гейт“ Камерън, да бяха направили всичко възможно да ме отвратят от английската нация, все пак английският хумор, писатели като Дейвид Мичъл, Тери Пратчет, Докинс, режисьори като Ридли Скот, Кен Лоуч, Дани Бойл, Мийдоус и т.н. комици и музиканти, и най-вече спомените за Газа, поддържаха симпатията ми към това общество.

Утре Англия излиза срещу Тунис. Англичаните продължават да стават все по-сиви и все по-нехарезматични. Звездата на отбора е фъфлещия Хари Бастунов (Кейн). Дори колегата му от Тотнъм, кореецът Хюн Мин Сон, говори по-разбираем английски от него.
Тактиката на англичаните е ясна – търчане по фланговете на житния бегач Стърлинг и центриране с надеждата да бъде уцелена главата на Хари.

И все пак….. Кам Он Ингерлааанд! Бйип Бийп Бийп.

 

*Текстът е представен без редакция от фейсбук страницата на Daher Lammoth