Една обикновена партия?

| от |

От началото на октомври норвежката „Партия на прогреса“ за първи път участва в правителството. В чужбина я смятат за дясноекстремистка. Повечето норвежци обаче не споделят това мнение според анализ на Дойче веле.

Кристианзанд се подготвя за предстоящата зима. Небето е надвиснало над пристанищния град в Южна Норвегия. На малкото яхтено пристанище до рибарския пазар стои Хьокон Халворсен и гледа морето. Бившият моряк идва тук всяка сутрин, независимо от времето. 70-годишният пенсионер стои на кея и наблюдава малките острови в залива на Кристианзанд. Не му се говори много, най-малкото пък за политика.

От началото на октомври Норвегия има ново правителство, което се обсъжда и в останалата част на Европа. Правителството на малцинството беше съставено от две консервативни партии – „Хьойре“ на министър-председателката Ерна Сулберг и „Партията на прогреса“ /ПП/ на Сив Йенсен. С това приключи осемгодишното управление на досегашното лявоцентристко правителство на Йенс Столтенберг. На изборите през септември ПП спечели 16,3 процента от гласовете и стана трета политическа сила в Норвегия. Международните медии сравняват „Партията на прогреса“ с дяснопопулистки партии от рода на „Партията на свободата“ на Геерт Вилдерс, или с дяснопопулистката „Йобик“ в Унгария.

norway

Повечето норвежци обаче смятат, че Норвегия ще води центристка политика, която няма да бъде доминирана от „Партията на прогреса“. Хората се отнасят скептично и към публикациите в чуждестранните медии, в които тази партия се сравнява с други дяснопопулистки партии. Това мнение споделя и 34-годишната медицинска сестра Трине Флакстад. „За мен партията на прогреса е популистка партия, която винаги настоява за това, което избирателите искат да чуят. Например за по-евтин бензин или пък за намаляване на имигрантите“, казва тя.

Без дясноекстремистки корени

За разлика от някои други крайнодесни партии в Европа, „Партията на прогреса“ няма исторически дясноекстремистки корени като германската Националдемократическа партия /NPD/. „Партията на прогреса“ възникна като протестна партия. Навремето тя се наричаше „Партията на Андерс Ланге срещу таксите и данъците“ /ALP/. На парламентарните избори през 1977 година партията се регистрира под новото си име „Партия на прогреса“.

Първоначално тя се застъпваше за по-малко държавно регулиране. Впоследствие в партийната програма се появиха редица ксенофобски и антиислямски елементи. Между 1999 и 2006 година в партията членуваше и Андерш Брайвик. След атентатите в Утьоя през 2011 година мнозина твърдяха, че именно „Партията на прогреса“ е радикализирала масовия убиец. Истината е, че той я напуска, смятайки я за недостатъчно радикална.

Политиците на тази партия неведнъж придобиваха печална слава в различни скандали. Сегашната министърка за равнопоставеността на половете Солвейг Хорн например е подложена на критика, защото преди три години публикува в Туитър съобщение, че е против четенето на приказки за хомосексуални в детските градини. В „Партията на прогреса“ има и всякакви други куриози. Сегашната министърка на земеделието Силви Листхауг навремето окачестви норвежкото селско стопанство като „комунистическо“. Друг пример е дискусията за въвеждане на винетки по новрежките шосета. Първоначално „Партията на прогреса“ твърдо се обяви против пътните такси по норвежките улици. По ирония на съдбата партията получи и транспортното министерство в кабинета, а пътните такси естествено не бяха отменени.

 
 

Най-добрите британски филми от 90-те

| от chronicle.bg |

Десет номинирани за Оскар за най-добър филм и два победителя, Златна палма, десетки класики в комедията и едно завръщане на Джеймс Бонд…деветдесетте бяха силни години за британското кино.

Поколението на милениалите отрасна с „Четири сватби и едно погребение“, стискаше палци (отново) на Хю Грант в „Нотинг хил“ и откри Ралф Файнс в „Английският пациент“.

Мдам, 90-те бяха силни години в много отношения и киното на Острова не прави изключение.

В галерията събрахме филма, които са ни любими от това време и признаваме, че сме гледали повечето от тях минимум по два пъти (ама минимум).

Кои са вашите любими?

 
 

Наградите „Еми“ 2018: кой с какво ни изненада

| от chronicle.bg |

Вчера за 70-и път бяха раздадени най-престижните награди за телевизионно изкуство – наградите „Еми“. Знаехме, че церемонията в „Microsoft Theatre“, която се проведе снощи, ще поднесе изненади. Рядко обаче някои награди са ни изненадвали така приятно. Този път сме повече от радостни да съобщим за неочакваните резултати в определени категории.

Букмейкърите и медиите за първи път се провалиха в предсказанията си кой ще победи.

„Атланта“ изглеждаше като сигурен победител в категорията за комедийни сериали, „Историята на прислужницата“ – в тази за драматичен. Елизабет Мос по всичко изглеждаше, че ще грабне втората си статуетка за антиутопичния сериал на Hulu.

С награда обаче си тръгнаха Клеър Фой за „Короната“ на Netflix. „Игра на тронове“ отнесе две статуетки, сред които тази за Питър Динклидж, което беше малко вероятно.  Не това са всичките изненади, но ви оставяме сами да откриете останалите.

А ето и кои са победителите в отделните категории:

Най-добра главна мъжка роля в комедиен сериал

Антъни Андерсън, „Black-ish“
Тед Дансън, „The Good Place“
Лари Дейвид, „Curb Your Enthusiasm“
Доналд Глоувър, „Atlanta“
Бил Хейдър, „Barry“
Уилям Х. Мейси, „Shameless“

Най-добра главна женска роля в комедиен сериал

Памела Адлън, „Better Things“
Рейчъл Броснахан, „The Marvelous Mrs. Maisel“
Алисън Джени, „Mom“
Иса Рей, „Insecure“
Трейс Елис Рос, „Black-ish“
Лили Томлин, „Grace and Frankie“

Най-добър комедиен сериал

„Atlanta“ (FX)
„Barry“ (HBO)
„Black-ish“ (ABC)
„Curb Your Enthusiasm“ (HBO)
„GLOW“ (Netflix)
„The Marvelous Mrs. Maisel“ (Amazon)
„Silicon Valley“ (HBO)
„Unbreakable Kimmy Schmidt“ (Netflix)

Най-добра главна мъжка роля в лимитиран сериал

Антонио Бандерас, „Genius: Picasso“
Дарън Крис, „The Assassination of Gianni Versace: American Crime Story“
Бенедикт Къмбърбач, „Patrick Melrose“
Джеф Даниелс, „The Looming Tower“
Джон Леджънд, „Jesus Christ Superstar: Live in Concert“
Джеси Племънс, „USS Callister: Black Mirror“

Най-добра главна женска роля в лимитиран сериал

Джесика Бийл, „The Sinner“
Лора Дърн, „The Tale“
Мишел Докъри, „Godless“
Еди Фалко, „Law & Order True Crime: The Menendez Brothers“
Реджина Кинг, „Seven Seconds“
Сара Полсън, „American Horror Story: Cult“

Най-добър лимитиран сериал

„The Alienist“ (TNT)
„The Assassination of Gianni Versace: American Crime Story“ (FX)
„Genius: Picasso“ (National Geographic)
„Godless“ (Netflix)
„Patrick Melrose“ (Showtime)

Най-добра главна мъжка роля в драматичен сериал

Джейсън Бейтман, „Ozark“
Стърлинг К. Браун, „This Is Us“
Ед Харис, „Westworld“
Матю Райс, „The Americans“
Майло Вентимиля, „This Is Us“
Джефри Райт, „Westworld“

Най-добра главна женска роля в драматичен сериал

Клеър Фой, „The Crown“
Татяна Маслани, „Orphan Black“
Елизабет Мос, „The Handmaid’s Tale“
Сандра О, „Killing Eve“
Кери Ръсел, „The Americans“
Евън Рейчъл Ууд, „Westworld“

Най-добър драматичен сериал:

„The Americans“ (FX)
„The Crown“ (Netflix)
„Game of Thrones“ (HBO)
„The Handmaid’s Tale“ (Hulu)
„Stranger Things“ (Netflix)
„This Is Us“ (NBC)
„Westworld“ (HBO)

Най-добра поддържаща мъжка роля в драматичен сериал

Николай Костер-Валдау, „Game of Thrones“
Питър Динклидж, „Game of Thrones“
Манди Патинкин, „Homeland“
Дейвид Хабър, „Stranger Things“
Мат Смит, „The Crown“
Джоузеф Файнс, „The Handmaid’s Tale“

Най-добра поддържаща женска роля в драматичен сериал

Лина Хийди, „Game of Thrones“
Мили Боби Браун, „Stranger Things“
Ванеса Кърби, „The Crown“
Ивон Страховски, „The Handmaid’s Tale“
Алексис Бледел, „The Handmaid’s Tale“
Ан Дауд, „The Handmaid’s Tale“
Танди Нютън, „Westworld“

Най-добро риалити предаване

The Amazing Race
American Ninja Warrior
Project Runway
RuPaul’s Drag Race 
Top Chef
The Voice

 
 

Джордж Р. Р. Мартин: историята на едно пораснало момче

| от chronicle.bg, по The New Yorker |

Годината е 1994. Един уморен мъж на средна възраст напуска Холивуд, защото има нужда от промяна и свобода. В телевизията има умерен успех с работата си по „The Twilight Zone” и фантазията „Beauty and the Beast”. Но сценарият на пилотния епизод на нов сериал, „Doorways”, не е одобрен и това окончателно го отказва от телевизията като средство за разказване на собствените му истории. Всичко, което прави, е прекалено скъпо. Той иска замъци, крепости, армии, мащаб. Не може да имаш и коне и Стоунхендж в сериала – избери едно от двете , го съветва един продуцент. На страницата обаче може да имаш всичко, нали?

„Ще напиша фантастика и ще бъде велика. Ще имам всички герои и битки, които искам.“ Така през 1996 г. Джордж Реймън Ричард Мартин публикува роман, дълъг 700 страници. „Игра на тронове“ е първият том от „Песен за огън и лед“, тогава планирана като трилогия. Поредицата описва борбата за власт между аристократичните родове в Седемте кралства, част от въображаема средновековна нация. Мартин се вдъхновява не от митологичните сюжети, а от исторически събития. Книгите му са слабо базирани на Войната на розите – средновековна война в Англия. В сравнение с повечето фантастични книги, Мартин по-рядко прибягва до магията, за разлика от много свои колеги фантасти.

В началото книгата не бележи особен успех, макар че определени независими продавачи я препоръчват на клиентите, а те на свой ред я дават на приятели. Формира се малък кръг от почитатели. Жена му казва, че при премиерата е имало опашка от 400 души, чакащи за автограф. Само седмици по-късно, никой вече не се появява на представянията. С разказването на историята, авторът открива нещо – три книги са недостатъчни. Ще трябват поне седем, за да разплете конците, които е оплел.

George RR Martin, Джордж Р Р Мартин

Към днешна дата Джордж Р. Р. Мартин е продал повече от 15 млн. копия от книгите си по цял свят, а аудиторията му се е увеличила многократно в последните седем години, откакто излиза сериалът на HBO, “Игра на тронове“. В случая обаче Мартин знае как да играе играта. В свят като днешния, общуването на един писател с неговата аудитория е повече от ползотворно. Създаваш й усещането, че е част от личната ти история. Затова Мартин поддържа собствен блог от много години вече, интересува се какво коментират читателите, отговаря, поддържа връзка с основателите на форуми и клубове и се среща с фенове в неформална обстановка.

Да общуваш с публиката обаче си има своите минуси. А когато не си публикувал следващия роман от поредицата вече 7 години, всички фенове стават нетърпеливи. Заради забавянето, те настояват все по-настървено да разберат какво се случва с любимите им герои. Преди излизането на последната книга през 2011 г. някои от коментарите по форумите са крайно груби.

Един от най-големите идоли на Мартин е „Бащата“ на фантастичния жанр – Толкин. Повечето почитатели на фантастиката твърдят, че след втория, всяка книга в жанра наподобява „Властелинът на пръстените“. Героите на Мартин обаче са различни. Сред тях няма орки и гоблини, тъмни лордове, лошо и добро. Действието се развива около истински хора, в истински ситуации, което не се среща често във фантастиката. Героите носят всички черти на хората от Средновековието, държат се като тях. Определени персонажи, които са извършвали престъпления и злодейства, могат да станат симпатични на читателя. Нищо не е константа при Мартин и това е една от големите причини за успеха му. На никого от персонажите не му се гарантира дълъг живот, обратите в сюжета са толкова много, че хората се привързват към историята като към наркотик.

Един цитат на Мартин много точно описва мотивацията му към амбивалентния подход към персонажите: „Когато гледаш как Индиана Джоунс застава срещу нацистите е много зрелищно, но не е „Списъкът на Шиндлер“. Трябва да провокираш в читателя любов към персонажа и страх за него, дори за лошия такъв.

джордж мартин, джордж р р мартин

Мартин започва да пише още в тийнейджърските си години. Първото му поле за изява са истории за комиксови списания, в които той описва приключенията на супергерои, измислени от фенове на списанието. Влюбва се в научната фантастика и през 1971 г. започва да посещава сбирки на фенове. На една такава, четири години по-късно, се запознава с Парис Макбрайд. Тя е харесала негов разказ и двамата скоро създават приятелство помежду си. По това време Мартин е сгоден за друга жена, а Парис започва работа в пътуващ цирк. В следващите години двамата ще продължат да се виждат предимно на сбирките на фенове на фантастиката. След края на първия му брак, двамата започват връзка и през 1981 г. се местят в Ню Мексико. Женят се едва през 2011 г.

Същата година е публикуван и последният към днешна дата роман от поредицата – „Танц с дракони“. От тогава досега всяка година получаваме изявление от Джордж Мартин, че следващия роман от поредицата, „Ветровете на зимата“, ще се появи следващата година. Това важи и за тази година – през април Мартин каза, че романът няма да излезе през 2018 г. Една от основните причини за забавянето на книгите е желанието на автора да даде на читателите „най-доброто“, което заслужават. Поне така твърди самият той. Натискът от феновете, в комбинация със сложната и многокомпонентна сюжетна линия изискват прецизно синхронизиране при писането. Мартин не иска да допуска грешки. И нормално, при творение от такъв мащаб и фенове, които могат знаят книгите до последните им страници, всяка „грешка“ ще бъде изтъкната.

Очакванията са повече от големи. Отлагането на следващата книга не потушава напрежението, а напротив – нагнетява го. „Песен за огън и лед“ има такъв успех, че списание Time, обявява Мартин за „Американския Толкин“ след излизането на четвъртата книга, „Пир за врани“. Мнозина читатели твърдят, че Толкин е най-добрият жив писател на фантастика.

А ние чакаме. Следващата книга. Следващия сезон на „Игра на тронове“. И желаем на Джордж Р. Р. Мартин, който днес става на 70 години, честит рожден ден.

 
 

Пълен трейлър на Mary Poppins Returns: любимата ни бавачка пак е тук

| от chronicle.bg |

Тази зима ще бъде една идея по-топла, защото очакваме любимата на милиони деца и възрастни бавачка отново да слезе от небето с чадъра си. Вчера излезе официалният трейлър на предстоящия „Mary Poppins Returns“, в който Емили Блънт ще играе героинята на Памела Травърз.

Филмът е продължение на класиката от 1964 г., която е сред най-известните филми на актрисата Джули Андрюс.  За ролята си на Мери Попинз тя печели „Оскар“ за най-добра женска роля.

Действието в новия филм се развива през 30-те години на миналия век, 25 години след събитията от първия филм, а Мери Попинз се завръща, за да спаси порасналите вече Джейн (Емили Мортимър) и Майкъл Банкс (Бен Уишоу), след като те преживяват семейна трагедия.

На режисьорското място застава Роб Маршал, доказал се с мюзикъли като „Чикаго“ и „Ани“. Към Емили Блънт в актьорския състав се присъединяват Лин-Манюъл Миранда, Пикси Дейвис, Джоел Доусън,  Джули Уолтърс, Колин Фърт, Анджела Лансбъри и Мерил Стрйп, която се появява за кратко като братовчедката на Мери Попинз, Топси. Дик Ван  Дайк се завръща във втората част, но в друга роля – на господин Доус. За разлика от него, екранната му партньорка от първия филм, Джули Андрюс, няма да се появи на екрана.

Премиерата на „Mary Poppins Returs“ е на 19 декември.