shareit

Една обикновена партия?

| от |

От началото на октомври норвежката „Партия на прогреса“ за първи път участва в правителството. В чужбина я смятат за дясноекстремистка. Повечето норвежци обаче не споделят това мнение според анализ на Дойче веле.

Кристианзанд се подготвя за предстоящата зима. Небето е надвиснало над пристанищния град в Южна Норвегия. На малкото яхтено пристанище до рибарския пазар стои Хьокон Халворсен и гледа морето. Бившият моряк идва тук всяка сутрин, независимо от времето. 70-годишният пенсионер стои на кея и наблюдава малките острови в залива на Кристианзанд. Не му се говори много, най-малкото пък за политика.

От началото на октомври Норвегия има ново правителство, което се обсъжда и в останалата част на Европа. Правителството на малцинството беше съставено от две консервативни партии – „Хьойре“ на министър-председателката Ерна Сулберг и „Партията на прогреса“ /ПП/ на Сив Йенсен. С това приключи осемгодишното управление на досегашното лявоцентристко правителство на Йенс Столтенберг. На изборите през септември ПП спечели 16,3 процента от гласовете и стана трета политическа сила в Норвегия. Международните медии сравняват „Партията на прогреса“ с дяснопопулистки партии от рода на „Партията на свободата“ на Геерт Вилдерс, или с дяснопопулистката „Йобик“ в Унгария.

norway

Повечето норвежци обаче смятат, че Норвегия ще води центристка политика, която няма да бъде доминирана от „Партията на прогреса“. Хората се отнасят скептично и към публикациите в чуждестранните медии, в които тази партия се сравнява с други дяснопопулистки партии. Това мнение споделя и 34-годишната медицинска сестра Трине Флакстад. „За мен партията на прогреса е популистка партия, която винаги настоява за това, което избирателите искат да чуят. Например за по-евтин бензин или пък за намаляване на имигрантите“, казва тя.

Без дясноекстремистки корени

За разлика от някои други крайнодесни партии в Европа, „Партията на прогреса“ няма исторически дясноекстремистки корени като германската Националдемократическа партия /NPD/. „Партията на прогреса“ възникна като протестна партия. Навремето тя се наричаше „Партията на Андерс Ланге срещу таксите и данъците“ /ALP/. На парламентарните избори през 1977 година партията се регистрира под новото си име „Партия на прогреса“.

Първоначално тя се застъпваше за по-малко държавно регулиране. Впоследствие в партийната програма се появиха редица ксенофобски и антиислямски елементи. Между 1999 и 2006 година в партията членуваше и Андерш Брайвик. След атентатите в Утьоя през 2011 година мнозина твърдяха, че именно „Партията на прогреса“ е радикализирала масовия убиец. Истината е, че той я напуска, смятайки я за недостатъчно радикална.

Политиците на тази партия неведнъж придобиваха печална слава в различни скандали. Сегашната министърка за равнопоставеността на половете Солвейг Хорн например е подложена на критика, защото преди три години публикува в Туитър съобщение, че е против четенето на приказки за хомосексуални в детските градини. В „Партията на прогреса“ има и всякакви други куриози. Сегашната министърка на земеделието Силви Листхауг навремето окачестви норвежкото селско стопанство като „комунистическо“. Друг пример е дискусията за въвеждане на винетки по новрежките шосета. Първоначално „Партията на прогреса“ твърдо се обяви против пътните такси по норвежките улици. По ирония на съдбата партията получи и транспортното министерство в кабинета, а пътните такси естествено не бяха отменени.

 
 
Коментарите са изключени

От мечта до 3D: Историята на Pixar

| от |

Когато Ед Катмъл завършва Компютърни науки в Университета в Юта, той вече е смятан за гений и пионер в своята област. Той разработва метод за добавяне на детайли, текстура и цвят към компютърни 3D модели. През 1972 г. използва този модел, за да създаде един от най-ранните компютърни 3D анимация. Едноминутният клип в крайна сметка е купен от холивудски продуцент и използван във филма от 1976 г. „Futureworld“ – първият пълнометражен филм, който включва компютърна 3D анимация. Можем да я видим във това видео – анимацията е ръката, която се върти на екраните.

Заможният предприемач Александър Шур ръководи Нюйоркския технологичен институт – едно от малкото места в САЩ, които се фокусират изцяло върху техническите науки по онова време. Шур вярва, че компютърната анимация е бъдещето на разказването на истории и съответно на филмите. Той работи върху филм, наречен „Tubby the Tuba“, но е разочарован от бавния си напредък и затова купува оборудване от най-модерните компютърни лаборатории в цялата страна, включително от Университета в Юта. Именно там се среща с Ед Катъм и го наема да ръководи новосъздадената му компютърна лаборатория, не само заради техническата му квалификация, но защото и двамата споделят еднакви убеждения относно магията на компютърната анимация. Скоро към тези убеждения ще се присъедини и Холивуд.

През 1978 г. Джордж Лукас постига зашеметяващ успех със „Star Wars: A New Hope“ и е в разгара на писането на „The Empire Strikes Back“. Въпреки че обичаше да пише и режисира, целта на Джордж винаги е била да превърне компанията си LucasFilm във филмова империя. Според книгата на Дейвид Прайс „The Pixar Touch“ Джордж Лукас е вярвал, че филмовата индустрия е „замръзнала във времето“ и иска да модернизира инструментариума й. Така, той се насочва към компютрите, създавайки в компанията си отдела за специални ефекти, Industrial Light & Magic, който развива до перла в бранша.

Ед Катъм се присъединява към Lucasfilm през 1979 г. и създава The Graphics Group като част от компютърното подразделение на компанията. Списъкът с желания на Лукас е необятен и плашещ и съответно Ед запретва ръкави.

През следващите няколко години The Graphics Group бачка усилено с Катъм начело. Лукас идва често при тях, за да види над какво работят „момчетата“. Според „The Pixar Touch“, Лукас искал никой да не спори с него и да го третират така, сякаш е експерт по компютърна графика.

През 1986 г. Graphics Group прави компютърни ефекти за няколко холивудски филма, включително „Star Trek II: The Grath of Khan“ и „Young Sherlock Holmes“, но отделът губи пари. Ед и компания знаеха, че времето им с LucasFilm няма да бъде много и започнаха да търсят начин да се отделят преди да ги уволнят. Но им трябваше инвеститор. За щастие, наскоро уволненият изпълнителен директор на Apple, Стив Джобс, вижда нещо наистина уникално в екипа. Съответно Джобс купува Graphics Group за 5 милиона долара от LucasFim, което му дава права върху основни технологии, и така се появява независимата компания Pixar.

PixarImageComputerP2OpenHouse

Pixar Image Computer

Стив Джобс подкрепи плановете на Ед и екипа да създадат анимационно студио, но той имаше и свои собствени намерения. Стив иска да продава нещо, от което дойде името на самата компанията – Pixar Image Computer. Затова той рекламира Pixar като бранд за компютърни системи от висок клас. И това работи за известно време – компютрите бяха продадени на правителствени агенции, медицинска изследователска лаборатории, както и на други компании, които имат нужда да създават свои собствени 3D модели. Една от тези компании беше и Walt Disney.

В крайна сметка, поради изключително високата цена на Pixar Image Computer и ограничената клиентела, продажбите започват да намаляват и Джобс изпадна в паника. Той налива все повече и повече пари в компанията, над 50 милиона долара за период от 5 години.

Но мечтата за създаване на първия пълнометражен компютърен анимационен филм все още гори и така Pixar е спасена от човек на име Джон Ласитър.

George Lucas 66ème Festival de Venise (Mostra)

Джон Ласитър

Джон е преди всичко аниматор, който вярва, че силата на компютърната анимация ще създаде никога невиждан начин за разказване на истории. Кариерата му всъщност стартира в компанията на Уолтър Дисни – като капитан на круиз в джунглата в Дисниленд. Скоро той става аниматор в студията, но ще бъде уволнен поради манията си към компютърната анимация, от която началниците му не могат да го откъснат. През 1985 г. намира нов професионален дом в компютърния отдел на LucasFilm. Катмъл наема Джон като „дизайнер на интерфейси“, защото не му беше разрешено официално да наеме аниматор.

За да може по-лесно да продава Pixar Image Computer, Джобс иска примери за това какво може да направи мощната машина. Така той позволява на Ласитър да ръководи екип в създаването на късометражни филми за популяризиране на продукта.

„Luxo Jr“, кратък анимационен филм с, както виждате, настолни лампи, прави премиера на годишната конвенция за компютърни технологии SIGGRAPH през 1986 г. И става хит. По-късно същата година е номиниран за награда Оскар. Излишно е да казваме, че беше доста добър пример за това, което Pixar като хардуерна система и компания може да направи. Така Ласитър също успява и да убеди Джобс да реши бъдещето на компанията в посока правенето на телевизионни реклами и анимирани филмчета за други компании.

Докато Джон изгражда отдела за анимация, той води клиенти в лицето на компании като Tropicana, LifeSavers и Listerine, за които Pixar създава реклами. Постепенно стана ясно, че бъдещето на компанията лежи в краката на анимацията, а не в хардуера. През 1990 г. Джобс продава хардуерното подразделение.

Но дори и с тази продажба Pixar все пак е на загуба 8 милиона долара за годината. През март 1991 г. Джобс уволня половината екип и заява, че ще закрие компанията, ако всички служители не дадат акциите си на него. Това всъщност проработва и той наистина закрива компанията, но след това основава нова със същото име и същия персонал, но този път без служителите да получат акции.

Както каза един от съоснователите на Pixar, Алви Рей Смит, във „The Second Coming of Steve Jobs“,

Pixar се проваля 9 пъти по нормалните стандарти, но Стив не искаше да се провали, затова продължи да пише чековете. Той щеше да ни продаде на когото и да е и се опита много всеотдайно, но искаше първо да покрие инвестицията си от 50 милиона долара.

Година по-късно малката и все още бедна компания получава най-големия си ангажимент досега – сделка на стойност 21 милиона долара с Walt Disney Studios. По това споразумение през 1995 г. е направен филмът „Toy Story“. Междувременно Джобс все още се опитваше да продаде Pixar, тъй като има няколко компании, които проявяват интерес, включително и Microsoft, но решава преди да я продаде да види първо как ще се представи „Toy Story“…

 
 
Коментарите са изключени

Драконовите закони, написани с човешка кръв вместо с мастило

| от |

В древна Гърция, тъй като законите в началото са били неписани, властните и богатите от горните прослойки на обществото често са ги тълкували и прилагали в своя полза. Както често се случва в такива случаи, този елит твърди, че законите са му дадени от Бога, следователно са свещени и трябва да се следват сляпо от всички членове на обществото… с изключение, разбира се, на самите тях.

В един момент обаче започва да се случва нещо донякъде ново в история на човечеството – редица хора започват да мислят малко по-логично по темата със законите и в крайна сметка организират протести срещу начина, по който големите на деня създават и тълкуват обществените правила. Така обикновените хора вече искат единна, написана и организирана правна система, която да бъде справедлива и практична за всяка социална класа.

По тази линия се появява и Дракон, първият законодател на Атин. Въпреки че Дракон не е първият човек, който написва пълна система от закони, той е първият демократичен законодател в известната ни история като трябва да имаме предвид, че той е и първият, който пише закони вследствие на огромно искане от страна на гражданите. Едновременно с това обаче инициирането и прилагането на такава легална система става на изключително висока цена за местните и в действителност работи в ущърб на същите, които искаха Дракон да напише правна система.

В наши дни, естествено, всички сме чували израза „Драконови закони“ и знаем за какво се отнася. През голяма част от историята този термин на много езици и в много страни е синоним на безочливост, строгост, бруталност и несъмнен терор. Какви обаче бяха драконовите закони и по-важното – защо вдъхват толкова страх?

Както вече споменахме, с тези закони са установен правен кодекс на древните атиняни, за които се твърди, че са създадени и въведени в обществото от Дракон около 621 г. пр. н.е. Дракон, един от най-видните тирани в древността, също живее строго и има доста отличия в професионален план, което го прави идеален законодател в очите на останалите атиняни. Въпреки че обикновено се счита за първи законодател в историята на Атина, в действителност преди него има още шестима мъже, които се занимават с институционализиране на закони и кодекси, но те са неписани.

Желанието на атиняните идват през 624 г. пр. н. е. и до 621 г. пр. н. е. Дракон вече предоставя цялостна и задълбочена правна система, изписана на плочи, за да бъде поставена пред всички в атинската агора. Вместо устните закони, които се прилагат и тълкуват произволно и са известни само на ограничен брой граждани от висшата социална класа, сега вече всички закони са публично написани и по този начин сега са известни на всички грамотни хора.

Attica 06-13 Athens 22 View from Acropolis Hill - Museum of Ancient Agora

Атинската агора

Тези закони, макар и принципно да са справедливи и приложими за всеки гражданин, независимо от потекло, социалната класа или богатството, се оказват изключително строги. Наказанията за незначителни престъпления са направо нелепо сурови. Например, кражбата на плод или спането на обществено място се наказват със смърт! Такива леките престъпления лесно биха могли също и да направят свободен гражданин в роб.

В резултат на това жестокостта на драконовите закони предизвикват много спорове и негодувания в различни кръгове на атинското общество. Дори според Аристотел тези закони изначално са били написани с човешка кръв, а не с мастило. Също така един от най-великите умове и философи на онова време, Плутарх от Атина, открито оспорва работата на Дракон и твърди, че законите му са дело на безумен човек. И така, Плутарх пише в „Животът на Солон“,

Говори се, че самият Дракон, когато го попитали защо е избрал за повечето престъпления наказанието да е смърт, отговаря, че смята, че тези по-леки престъпления напълно го заслужават, а за по-тежките престъпления не намерил по-голямо наказание.

Въпреки множеството си недостатъци и брутални наказания, Законите на Дракон са първите в известната ни история, които правят разлика между неволно убийство, обикновено наказванo с изгнание, и умишленo убийство, което пък се наказва директно със смърт.

Solon, the wise lawgiver of Athens

Солон

Този принос на Дракон към атинския закон и общество обаче не се задържа много дълго. Само 30 години по-късно повечето от Драконовите закони вече са премахнати и заменени успешно с поправките и законите на Солон. Солон, считан за баща на съвременното западно право, не успява да приеме пълно законодателство срещу политическото и моралното падение на времето му. И все пак той отървава атинското общество от мрачната и сурова „драконова епоха“ и повечето историци го смятат за човека, поставил основите на по-късно създадената „съвършена“ демокрация.

В крайна сметка историята на Дракон и неговите скандални драконовски закон ни дава много хубав повод за размисъл и ни учи на много политически уроци. Дракон, макар и предпочетен от мнозинството от съгражданите си, а не от „боговете“ като неговите предшественици, не успява да предостави справедлива за хората правна система. Вместо това той става известен с един от най-нечовешките и сурови правни кодекси, които света някога е виждал. И все пак от пепелта на този провал бавно се появи революционна система, която скоро ще постави основата на значителна част от съвременното право и политика в западния свят.

 
 
Коментарите са изключени

Как Saab промени автомобилната индустрия завинаги и потъна в забрава

| от |

Съществуват редица автомобилни компании, които след края на Втората Световна война решават да се преквалифицират в създаването на автомобили. Пример за такъв генерален избор може да бъде BMW. За баварската компания се смята, че дори емблемата символизира бели перки на синьо небе, но една от по-разумните истории е обвързана с част от баварското знаме. Когато в Швеция станало ясно, че войната приключва, една компания на име Svenska Aeroplan AB също решила да преквалифицира поточната си линия и да се раздели с картечниците и витлата. Производителят запазил само тоновете зелена военна боя, която между другото се продавала доста евтино. Никой не подозирал до каква степен ще се развие тази индустрия, но пък не било особено трудно на авио инженерите да построят автомобил.

Първият проект X9248 се ражда на бял свят през 1949 година. Причудливата му форма тогава е направила сериозно впечатление на публиката, а по днешните стандарти може да се смята спокойно като проект на модерното изкуство. До средата на 50-те години ще бъдат произведени и продадени повече от 20 000 автомобила. Скромен старт според мнозина, но маратонът винаги се е печелил с постоянство и някой друг добър дизайнер.

Sixten_Sason_1959

Снимка: By Unknown – Svensk Industridesign, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3747938

За огромна радост на Svenska Aeroplan, такъв присъствал. Сакстън Сасон се ражда в семейство на скулптор и много скоро се запалва по изяществото и красотата. Учи в Париж, а след това отбива своята военна служба като пилот. След няколко полета катастрофира и губи част от белия си дроб. Веднъж щом е заземен, пилотът се връща към скиците си. Когато Шведските въздушни сили свалят немски разузнавателен самолет, Сакстън е извикан, за да създаде същата камера, с която врагът заснема военни обекти. Когато дизайнът е приключен, Европа вече се възстановява от войната. Това обаче не пречило да бъде пусната в продажба за комерсиални цели. Щом Saab обявили, че смятат да правят автомобили, използвайки авио наследството си, Рагнар Ваггрен вече знаел, че има само един човек, който може да се справи с тежката задача.

gettyimages-118879445-594x594

Сакстън получил проекта и още през 1946 година рисува първия автомобил. Без дори да се запознава с първоначалните идеи на директорите, той скицира машина с формата на куршум. Красивата идея не приключва до тук, дизайнерът обозначава точките за окачването, повишавайки значително товароносимостта, качеството на возене и въздушното съпротивление. Причудливата зелена кола направила сериозен фурор на представянето си. Сакстън можел спокойно да се похвали и с още една малка победа – за първи път от 20 години е успял да отнеме титлата за най-продаван шведски автомобил, която до тогава принадлежала на Volvo.


View this post on Instagram

1947 Saab Ursaab, the aircraft manufaturer’s very first car. #whippstagram #mywhipp

A post shared by James Walker (@whippstagram) on

Едва ли е било особено приятно на Volvo да разбере, че компанията им била изместена от бившо конструкторно авио бюро, където от 16 инженера само двама души имали шофьорска книжка – единият бил тестовият шофьор. Първата стъпка е направена, но Svanska Aeroplan вече мисли за следващото поколение автомобили. Сасон твори неуморно и когато идва време за шофиране, шведите изпращат машината към арктическите кръгове за усилени тестове. Творческият път на чудатия дизайнер приключва значително рано и малко преди раждането на един от шедьоврите му – Saab 99. Осъзнавайки, че има ограничено време, тогаващният дизайнер вижда свой наследник в лицето на Бьорн Енвал. Такива трагедии много лесно променят концепцията и идеологията, но подобни не са позволени в Saab. Компанията представя своя 99 модел и изненадва с редица иновации като самопоправящи се брони, пръскалки на фаровете, предпазен колан и редица други чудеса, за които клиентът дори не е подозирал, че могат да съществуват. Още тогава се забелязва и популярният хокеен стик – задните прозорци на автомобила имат специална извивка, която напомня на въпросното спортно пособие.

gettyimages-592270582-594x594

Почти по същото време се случва и сливането със Scania. Двете компании започват да работят под чадъра на семейство Валенберг – богата фамилия с традиции и значително присъствие в индустрията, банковото дело, политиката и бюрокрацията. Междувременно 99 серията продължава да се продава с висока скорост и много скоро автомобил 1 000 000 напуска завода. Всичко върви по план, Saab-Scania произвеждат шедьовър след шедьовър, но за всичко това си има цена. През 1978 г. компанията започва да се задъхва. Автомобилите са добри, но цената е значително висока. Решението е да се открие разумен начин за намаляването на разходите и така се достига до вратите на Lancia.

Двете компании се разбират, че Saab ще продава ребрандираната Lancia Delta с логото и името Saab 600, а освен това заедно ще произведат нова платформа, за да намалят разходите си. От гледна точка на изработване, двете страни били съгласни с идеята, а и съвместната работа не била чак толкова лоша. Проблемът се криел другаде – Lancia също изнемогвали финансово и когато дошло времето за кардинални решения, собствениците продават всичко на Fiat. Автомобилната фабрика в Торино наследява всичко, което някога Lancia и Saab са разработвали. От италианските заводи тръгват Alfa Romeo 164, Fiat Chroma и още няколко модела. Осъзнавайки измамата, шведите бързо спели да плащат половината разходи за производството на своята машина, след като Fiat официално разполага с три успешни модела в портфолиото си.

gettyimages-836727074-594x594

Огорчени от италианската афера, шведите продължават да правят това, което могат – автомобили. И междувременно техният легендарен Saab 900 достига своята милионна продажба. От популярната 4-та платформа, те представят така добре познатия и емблематичен Saab 9000. На пръв поглед всички модели, използващи тази платформа би трябвало да изглеждат идентични. Някои части спокойно можели да се прехвърлят от една марка на друга, но Saab променили значително своят автомобил, при това след като сделката пропада. Първо поставили по-сериозни греди в случай на страничен удар. Предницата била достатъчно подсилена и от общата платформа, Saab пощадили само 9 части. Бьорн Енвал разработва луксозният модел и за първи път го предлага на американския пазар. Автомобилната комисия от другия край на света заявява, че това най-накрая може да се класифицира като „голям автомобил“. Френското автомобилно списание L’Action Automobile ще нарече тази машина „Най-добрата престижна кола“. Радвайки се на такова внимание, дизайнерите и инженерите се опитвали да изпълнят всички изисквания, предлагайки редица модели за вълнуващи преживявания.

През 1993 г. се добавя версията „Aero“, която залага на сериозен 2.3-литров двигател и турбина от „Mitsubishi“, интериорът е заменен със спортни седалки на Recaro, а по отношение на мощност, шведите можели да се похвалят с ускорение от 80 до 121 км/ч за по-кратко време от спортните модели на Porsche Carrera 4 и Ferrari Testarossa. Следващите модели разполагат с различни информационни системи, които позволяват на шофьора да се запознае с евентуалните проблеми в двигателя, ако възникнат такива. Благодарение на резисторните свещи, системата винаги знаела кога в определен цилиндър е пропуснато подаването на искра. И въпреки тези иновации, 9000 не успява да изпълни заложените цели. Финансовият въздух започва да се изчерпва и нуждата от нови приходи е вече осезаема.

През 1990 г. General Motors проявява интерес към глобалния пазар и освен това иска да влезе в пряка битка с немските производители BMW и Mercedes-Benz. Същата година се отваря нова фабрика в Малмьо и започва по-сериозното производство на Saab. Само след 18 месеца новата придобивка ще бъде затворена в следствие на финансов натиск. Всеки построен автомобил там е коствал сериозни загуби. Второто поколение на Saab 900 вече не било толкова брилянтно като първото, освен това гаранционната поддръжка изисквала още около 4-5 хиляди долара за ремонти. Детройският гигант пък не спира да залага все по-кратки и по-кратки срокове за производството на нови модели. Когато идва време за подготвянето на второто поколение на 9000, собствениците вече искат следващият модел да бъде създаден за 6 месеца. Такива кратки срокове драстично намаляват качеството и времето за тестване.

gettyimages-160332919-594x594

Друг особен проблем е, че GM нямат намерение да продължат невероятната сага в създаването на някои от най-безопасните коли за времето си. Техният фокус е в намаляването на производствените инженерни своеволия. Механиците вече можели да използват части само от Детройт и когато дойде време за нов модел, повечето предложения идвали от платформите на Opel. Така Calibra се превърнала в Saab 900. Бившата авио компания променя почти всичко, за да може да постигнат добре познатите стандарти на безопасност. С много слаба динамика и не толкова сериозна красота, клиентите все пак закупуват около 68 000 екземпляра.

Възраждането на Saab 9000 в Saab 9-5 криело друг подводен камък. Машината трябвало да използва около 35% от частите на Vectra. Идеята на новите собственици била да се произведе претендет за директна битка с 5-тата серия на BMW и 6-тата серия на Audi. Колкото и големи магьосници да са били служителите, никога не можели да изпълнят изискванията. След като и двигателите трябвало да използват части на GM, ситуацията ставала повече от трагична и накрая всички клиенти усещали плавната промяна към по-лошо. От спомена за надеждния производител оставала само емблемата. Дръзките автомобилни решения сякаш се изпарявали през комините на фабриката.

gettyimages-593320637-594x594

Първата рали победа на Saab се случва в Монте Карло, а зад волана са Грета Моландер и Маргарет фон Ессен. 

Новите стопани не можели да се справят с твърдоглавите шведи и преценили, че ако най-накрая закупят и последния дял от компанията ще има мир и разбирателство. За съжаление и това не се случило. През 2000 г. GM плаща 125 милиона долара и става мажоритарен собственик на Saab. Започва разработката на новият 9-3 модел, но когато дошло време за представяне, централата в Детройт установила, че почти нито една част от техните не е била използвана. След като всеки правил каквото пожелае, GM преценили, че могат да лишат собствената си компания от разработването на 4х4 система, както и пускането на комби версия.

През 2005 година Боб Лътз призовава двама от разработчиците на Saab в Детройт, за да проверят какво могат да използват за създаването на следващия модел. Този път предлаганата платформа била от Subaru и Oldsmobile Bravada. Резултатът бил достатъчно катастрофален, следващото поколение 9-5 било официално спряно, докато GM вече разработвали своето успешно партньорство с Fiat. Междувременно Subaru също губят своя финансов гръб. Мнозина ще смятат, че точно това е погребението на шведската компания.

4 години по-късно Koenigsegg и китайският производител BAIC са готови да закупят потъващия кораб и да направят нещо по-впечатляващо, но сделката пропада. Азиатският бизнес все пак успява да се сдобие с правата за второто поколение 9-3 и първото 9-5. Spyker пък успяват да подпишат договор, без да подозират, че не разполагат с финансовия ресурс за спасение. Колкото и заличена да е марката и колкото трагични модели да се раждат след серията от грешни решения, Saab все пак се бори до последно за издърпване от финансовата криза.

gettyimages-136085808-594x594

Тъжната история е, че само 22 години след закупуването от GM, шведската педантност не успява да се спаси от приближаващата финансова криза през 2008 г. През 2012 година се смяташе, че NEVS – National Electric Vehivle Sweden е придобила банкрутиралата фирма, но това сякаш са последните новини. 8 години по-късно остават само добрите спомени за най-сигурните автомобили, които някога са били произвеждани. Saab оставя и редица автомобилни иновации след себе си, които и до днес се използват от всички останали:

Легендата за малката шведска компания, която финишира на второ място в класа си на Льо Ман през 1959 година и постави нови правила за рали състезанията по време на своите добри години са само част от постиженията им. Saab разрабтва подгряващите седалки, когато един от собствениците получава сериозни болки в гърба. Идеята влиза в продукция още през 1971 година. Първите им автомобилни прототипи се произвеждат в размер 1:10 и след това се тестват във въздушен тунел още през 1946 г. и с това поставят нови хоризонти в индустрията, а някои от тези модели и до днес могат да се мерят със съвременните производители.

gettyimages-3263647-594x594

Нощният панел, който редуцира светлината на всички сензори е инсталиран за първи път в Saab 900 през 1993 г. Турбо манията идва с любезното съдействие на д-р Пер Гилбранд, който забелязал, че ако един двигател има водна и маслена помпа, може спокойно да използва и въздушна помпа. Споменахме, че прототипите им отивали до северните арктически кръгове, но това не било всичко, повечето модели се пазели в тайна и за целта се провеждали тестове в самолетни хангари, където с дни автомобилът трябвало да преминава различни изпитания, за да е сигурно, че няма дефекти по задвижването.

Saab 900 Turbo

През 1952 г. инженерите на Saab ще преместят резервоара в между задните колела на автомобила за по-добро разпределение на тежестта и съответно за по-висока безопасност. В последствие всички ще приемат точно тази стратегия. Друга интересна иновация е позиционирането на ключа за запалване на конзолата между двете седалки. Първата причина била, че самолетите (Saab обичат своята авио история) се стартирали именно с бутон в страни от седалката, а следващата причина се крие във факта, че при катастрофа ключът може да причини сериозни наранявания по колянната капачка на шофьора. Историята завършва с факта, че когато една компания започне да произвежда автомобили и е ориентирана изцяло към удоволствието от шофиране и безопасността, рано или късно ще бъде смазана от ударите на икономиката. Ако попитате средностатистическият шофьор на Saab, компанията и до днес не е направила нищо грешно – само най-доброто.

 
 
Коментарите са изключени

Великите любовни истории: Джани Версаче и Антонио Д’Амико – една заметена под килима любовна история

| от Мая Вуковска |

15 юли 1997 година. Светът на модата е разтърсен от вестта за насилствената смърт на един от най-успешните модни дизайнери в света. Докато се връща от обичайната си сутрешна разходка, Джани Версаче е застрелян смъртоносно на стъпалата пред дома си в Маями Бийч от серийния убиец и негов личен преследвач, Андрю Кънанън.

В покъртителна сцена още в първи епизод на популярния сериал от 2018 г. “Убийството на Джани Версаче: Американска криминална история” виждаме Рики Мартин, облечен в спретнато бяло тенис екипче, да държи в ръцете си отпуснатото, бездиханно тяло на дизайнера. На лицето му са изписани ужас и объркване. Мартин играе Антонио Д’Амико – дългогодишния партньор на Версаче, човекът, когото международната преса и всички в родната Италия години се правеха, че не съществува. Само че Антонио беше там. И обичаше Джани с цялото си сърце…цели 15 години.

gettyimages-79796236-594x594

Джани

Едва ли има човек, който да е живял в пещера през последните 30 години и да не знае името Джани Версаче. Марката, имаме предвид. Макар че човекът зад марката си заслужава вниманието и интереса много повече!

Израснал, заобиколен от креда, карфици, дървени манекени, кройки и жени по бельо, които пробват роклите, ушити от майка му, Джани от малък се увлича по модата. Отваря първия си бутик през 1978 г. и въпреки че моделите му тогава са вдъхновени от класиката, очевидно е, че притежават свой, неповторим, модерен облик. Мнението на модните критици в онези години варира драстично по ска̀лата от “кичозни” до “новаторски”. Оказва се обаче, че негативните коментари, също колкото и позитивните такива,  ще спомогнат за изстрелването на новоизпечения дизайнер в рая на богатите и известните.

Но нали хората са казали, че няма такова нещо като лоша реклама… Влагайки много страст и много усърдие в работата,  скоро Джани успява да направи марката, носеща неговото име, разпознаваема и желана по цял свят. Става така, че куп известните личности, от Лейди Ди до Елтън Джон, се преварят да носят Versace. Джани успява да привлече много популярни лица в близкия си приятелски кръг и се възползва тактически гениално от този факт. Той е сред първите дизайнери, които държат известни личности да седят на първия ред по време на ревютата им. Тази нова тактика спечелва на бранда още по-голяма популярност. Хората искат да носят това, което са видели, че Джей Ло или Елизабет Хърли са облекли на поредната гала!

В началото на 90-те името Версаче е в устатата на всички. Пресата умира да пише за него и да отразява всеки един аспект от живота му. С едно фрапиращо изключение. Мъжете, с които си ляга. Въпреки че Джани никога не е криел хомосексуалността си, времената все още са такива, че да си гей се счита за сериозен недостатък. Особено пък ако си VIP! Затова и на любовника Антонио му се налага да движи, сякаш е нахлупил шапка-невидимка. Но нещата скоро ще се променят. С едно историческо интервю.

gettyimages-82798021-594x594

Интервюто

Допреди да започне вторият сезон на криминалната антология на FX, която споменахме по-горе, широката общественост на практика няма идея кой е бил мъжът до Версаче буквално до последния му дъх. Всъщност образът му се появява за кратко и  в документалната драма от 1998 г. “Убийството на Версаче”, но там не прави особено впечатление. Покрай ролята на Рики Мартин обаче, Антонио Д’Амико става известен. Както и покрай щедрото наследство, което Джани му оставя, но което ужасно разгневява сестрата Донатела и останалите от клана Версаче.

Д’Амико се ражда преди 61 години в градче в италианската провинция Бриндизи. По професия също е дизайнер – кариера, която успешно развива не само във, но и извън бранда Versace. С Джани се запознават през 1982 г. по време на постановка в миланската опера “Ла Скала”. Десет години по-късно Д’Амико се мести в имението на дизайнера в Маями и оттогава е неотлъчно до него, въпреки че връзката им се води “отворена” и Джани невинаги преспива в собственото си легло.

През лятото на 1995 г. дизайнерът уговаря интервю с Брендън Лемън, журналист в популярното списание The Advocate, под претекст, че ще говорят за новоизлязлата му книга с фотографии “Мъже без (врато)връзки” (Men Without Ties) и която, между другото, носи посвещението “На тримата Антониовци в живота ми”.

Когато Лемън пристига на уговореното място, луксозен апартамент в манхатънския хотел “Реджис”, заварва Версаче в компанията на красив, около 35-годишен снажен мъж със средиземноморски черти. Първият въпрос на журналиста е кои са тримата Антониовци, споменати в посвещението на книгата. И тогава Версаче без всякакво колебание нарича седящия до него  Д’Амико “моя партньор” и потвърждава, че именно той е третият Антонио наред с баща му и племенника му.

В статията, която излиза в юлския брой на списанието, Лемън описва Д’Амико като човек “на висока позиция” не само в модната империя на Версаче, но и в живота му. По-нататък авторът цитира Ричард Мартин, куратор в ню-йорксия музей Metropolitan: “Без съмнение откритата хомосексуалност на Версаче винаги е била неотменна част от неговата работа. Тъй като той е творец в предните редици на авангарда, склонността му да поема риск е  разбираема. Той определено не е от хората, които ще си зарият главата в пясъка, когато се разрази обществена реакция, застрашаваща реномето им.”

 gettyimages-461748001-594x594

“Кръвта ми се смрази”

Такова усещане изпитва Антонио, когато, докато си пие кафето на верандата на имението на Ocean Drive, чува изстрелите в ранната сутрин на 15-и юли.

“От прозорците с иконома можехме да видим какво се случва на стъпалата пред къщата. Втурнахме се навън. Видях Джани да лежи на стълбите, целият покрит с кръв. В този момент ми се стъмни пред очите. Някой ме дръпна настрана, всичко беше потънало в мрак…”

Само няколко дни преди ненормалникът Кънанън да простреля Версаче в гърдите, той и Антонио празнуват успешното представяне на новата му колекция в Париж. Трупът на 27-годишния убиец, който преди дизайнера се предполага, че е убил поне още четирима души, е открит осем дни по-късно в къща-лодка в Маями. Всички доказателства сочат, че Кънанън се е самоубил.

Трагедията, сполетяла любимия мъж, хвърля Д’Амико в дълбока и продължителна депресия, от която излиза не без доживотна душевна травма.

gettyimages-956619972-594x594

20 и няколко години по-късно

Една от прочутите реплики на Джани Версаче, която често обичал да повтаря, е “Никога не падам. Винаги се боря.” Уви, от отвъдното той не може да се придържа към тази житейска философия, а само да гледа как постепенно всичко, за което се трудил с ентусиазъм и невероятна отдаденост, отиват по дяволите. Вярно, сестра му Донатела поема бизнеса в качеството на главен дизайнер веднага след ненавременната му смърт и оттогава го ръководи с твърда ръка и артистична визия в синхрон с тази на брат си, но напоследък нещата не вървят така, както Джани би си ги представил.

През септември 2018-а Донатела прави сделката на годината като продава компанията на Майкъл Корс за два милиарда долара. Феновете на бранда недоволстват – според тях сега в ръцете на Корс Versace ще започне да шие парцалки, които човек си купува на летището, ако са му изгубили багажа. Но какво може да се направи! Бедата вече е сторена – Донатела, която винаги се е кълняла, че обича брат си до умопомрачение и никога не би изневерила на бранда, изтръгва италианската душа на една от най-великите модни компании в света.

Що се отнася до Д’Амико, той все пак успява да преодолее тежката депресия. Когато си задава въпроса дали иска всичко да приключи веднъж завинаги или да продължи да живее, любовта към живота надделява над суицидните мисли.  През 2005 г. вече се чувства достатъчно добре и дори отново открива сърцето си за любовта. Понастоящем той и партньорът му живеят скромно в северната италианска провинция.

gettyimages-1191540171-594x594

Наследстовото

Малко хора знаят, че месеци преди да бъде убит от откачения си стокър, Версаче вече е знаел, че страда от тежка болест, бавно разяждаща тялото му. Дали става дума за вируса на СПИН или за нещо друго, и до ден днешен се спекулира. Факт е обаче, че дизайнерът, бидейки напълно наясно относно неблагоприятната диагноза, решава да направи завещание.

В него той оставя месечна издръжка в размер на 50 млн. лири, както и правото да обитава която и да е от къщите му в Италия и САЩ,  на партньора си Антонио. Но тъй като имотите на Джани де юре не принадлежат на него, а на компанията, след смъртта му те преминават в ръцете на директните му наследници – сестрата Донатела, брата Санто и любимата му племенница Алегра. След кратка, но продуктивна за семейство Версаче среща с адвокати, Д’Амико остава почти с празни ръце.

Донатела никога не е криела неприязънта си към Антонио. Години наред го е търпяла само от кумова срама, но сега, когато Джани вече го няма, може свободно да изкаже мнението си за връзката им. И тя го прави на всеослушание: “Отношението ми към Антонио днес е същото, каквото беше, когато бяха заедно с Джани. Уважавах го, само защото беше гадже на брат ми, но само толкова. Като човек изобщо не го харесвам.”

Напоследък Антонио Д’Амико отново се изявява като дизайнер, пускайки на пазара авторска колекция от спортно облекло, носеща неговото име.

“Честно казано, две десетилетия след смъртта на Джани, все още се чувствам толкова свързан с него, колкото и през времето, когато бяхме живи и заедно. Не съм преставал да го обичам,” казва Антонио Д’Амико  и добавя: “Но вече съм друг човек. Земята продължава да се върти. Човек може да се взира в миналото до определен момент, след което просто трябва да погледне към бъдещето. “

P.S. Относно сцената, която споменахме в началото – тази, наподобяваща по драматичност “Пиета” на Микеланджело, Антонио твърди, че никога не се е случила в този вид и че изобщо много случки, така, както са представени в сериала на FX, са напълно неправдоподобни и направо абсурдни.

И после вярвай като казват, че изкуството копирало живота…

 
 
Коментарите са изключени