Една не(до)волна част от Европа

| от |

Публикуваме един изключително интересен текст на Елица Златева за България и ЕС. Още много от нея в блога ѝ : http://eumyths.wordpress.com, който горещо препоръчваме да следите.

welcome_to_eu__romania_and_bulgaria__by_zeldanoir-d5v6a22

България стана член на Европейския съюз не по своя воля.

Тя се озова там по силата на историческата инерция, а не заради осъзната потребност да практикува ценностите на Съюза: зачитане на човешкото достойнство и правата на човека, свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, плурализма, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството (списъкът е от член 2 на Договора за създаване на ЕС).

Всъщност, страната беше допусната в ЕС въпреки липсата на разбиране за тези ценности.

Днес България е настръхнала, зла и сърдита на Европа. Сърдита е, защото се опита, но не успя да подмени “вносните” и неясни за нея европейски принципи с комплекта от правила, които допреди еврочленството винаги й бяха помагали да оцелее: снишаване вместо достойнство, приемане на неравенството, недоверие вместо недискриминация, враждебност вместо толерантност, индивидуализъм вместо солидарност, беззаконие вместо правов ред, връзкарство вместо демокрация.

Преди 20 години българите избрахме ЕС не поради привързаност към свободата, демокрацията и правовия ред, а заради миража на благоденствието. Докато кризата не подложи европейската конструкция на изпитание, криво-ляво успявахме да поддържаме впечатление, че спазваме общите правила. Сърдитата България обаче не забеляза, че когато правилата започнат да не достигат или направо липсват, европейците ги заменят с ценности  – добросъвестност, отговорност, солидарност, търпимост.

Днес европейското благосъстояние е в криза и ЕС основателно изисква неговите страни-членки да потвърдят ценностния си ангажимент. За България, а и за някои от останалите източни държави-членки (Унгария, Чехия, Румъния) е време за последен избор.

Няма никакво съмнение, че днешният конфликт върху жълтите софийски павета не е между богати и бедни, нито между свои и чужди. Той е между онези, които са убедени, че българският геном е непоправимо различен от европейския и другите, които искат да докажат обратното. Първите не се тревожат от вероятността България да остане бедна държавица в периферията на богатия ЕС, защото тяхната кауза е практикуването на демокрацията според местните разбирания и привички. Вторите отдавна са открили общото между себе си и „европейците” и вече се опитват да противодействат на закрепостяването на страната си в покрайнините на европейския блок.

Сегашният конфликт само на пръв поглед прилича на онзи, който България (уж) преодоля в началото на прехода преди 24 години. Разликата е, че тогава почти целият огромен ресурс на ЕС беше насочен към успешното приобщаване на младите източни демокрации. Кризата обаче оголи Съюза до ценностната му сърцевина. Енергията на ЕС в момента е насочена към изработването на нови правила, които да помогнат на европейската конструкция да устои на управленската неефективност, рецесията, неконкурентоспособността, апатията, евроскептицизма, национализма, ксенофобията и демографската бомба със закъснител. България вече не е част от дневния ред в Брюксел.

Тъжната равносметка е, че страната пропусна да се възползва от европейската готовност за подкрепа, когато тя беше в изобилие.  Трагичният резултат от седемте години бездействие в ЕС се вижда в днешната оголена сърцевина на българското общество: пустота и отприщени първични енергии. Всепроникващото усещане за безнадеждност, което служи за фон на тази картина, идва от това, че няма начин пустотата да се представи за ценност, нито първичните енергии – да се впрегнат за установяване на справедлив порядък.

Излишно е обаче да разчитаме, че „европейците” отново ще дойдат да запълнят ценностния ни вакуум с наставления и пари. По-вероятно е да издигнат предпазна ограда. Всъщност, нейните подпорни стълбове вече са сложени – това са продължаващият правосъден мониторинг, недопускането в Шенген, недопускането в еврозоната,  новите правила за достъп до еврофондовете... Предпазната мрежа пък в момента се изплита от удобно толерираната истерия в някои държави-членки заради отпадането от 1 януари 2014 на ограниченията за българи и румънци на европейския трудов пазар.

Най-страшното е, че по оградата се работи и от вътрешната страна. Сърдитата България е на крачка да артикулира тезата, че европейците я държат в изолация и по този начин й пречат да реализира потенциала си. Когато този аргумент бъде наистина хвърлен в лицето на Европа, оградата вече ще си е на мястото и по нея ще тече ток.

Разбира се, докато ЕС съществува, България ще остане формална част от него. Важният въпрос е как ще изглежда тогава Съюзът и как ще са разположени местата в залите, където ще се провеждат тогава европейските срещи.  Ако България днес е в миманса, няма ли тогава да бъде свалена направо в галерията за публиката?

Има начин това да не се случи. Пустотата и първичните енергии няма да надделеят, докато поне част от хората в България осмислят и приемат като свои ценностите, върху които е изградена Европа. Тези хора и в момента настояват, че ЕС с неговите правила и ценности е решението, а не причината за националната катастрофа.

Ако обаче и тези последни будители бъдат пренебрегнати и заглушени, не чакайте спасение от никъде. Европа ще изгради бъдещето си със или без нас и ще се озърта в нашата посока, колкото да се убеди, че все още се влачим на опашката.

 
 

Скрити тайнства от сърцето на Родопите

| от Дарио Диониси |

Напоследък си задавам въпроса „Кой има нужда да ходи на море, когато имаме такива красиви планини?“. Чрез дълги разсъждения със себе си, послушах вътрешното си Аз и отидох в любимите ми Родопи, да търся отговора на този въпрос и да презаредя душата под сянката на вековните гори.

Така прекарах два невероятни дни в сърцевината на Родопите и ще ви разкажа за три различни места, които имах удоволствието да снимам.

P1000181

Смолянски езера

От ранни зори се запътихме към първата ни дестинация преди да стане пълно с хора, които са дошли на почивка. Тръгнахме първо към Смолянските езера или по-точно към най-високо разположено от тях, защото в последствие разбрахме, че сме се объркали и изпуснали другите езера.

P1000272

След обиколките ни по родопските пътеки се озовахме пред Мътното езеро, едно от осемте останали езера в днешно време (преди са били повече от 20). То е най-високото, разположеното на 1500 м, и най-дълбокото – 4,5 м. Трябва да призная, че мигновено ни хипнотизира с красивите си синьо-зелени цветове, които се вписваха невероятно в природата около нас. Придаваха нотка спокойствие, придружена с мириса на иглолистни гори, през които минаваха лъчите на лятното слънце.

P1000312

А, и да не забравя, тук се намира едно от най-фотогеничните дървета, които съм виждал, „Лирата на Орфей“ – едно истинско наследство на българската природа и поредното доказателство, че природата е истинският сътворител на всичко.

IMG_2156

Лирата на Орфей се намира по пътеката за Мътното езеро. Внимавайте и следете малката маркировка, която са поставили (в моя случай беше жълти парчета плат). Не подценявайте това място, а го посетете, защото всяка прекарана секунда тук си заслужава.

орфей

Пещера Ухловица

След приятната разходка се насочихме към пещера Ухловица, която се намира малко преди село Могилица, близо до границата с Гърция. Като всяка пещера и тази притежава уникална красота. Гордостта на Ухловица са многобройните образувания на дендрити, или както повечето ги оприличават на корали. Те са наистина много в разнообразни форми и създават усещане, че се намираш на дъното на океан.

Мястото е наистина загадъчно и красиво, цялата структура на пещерата е изградена на няколко етажа, като те се придържат към четирите пропасти, които водят към долния етаж. Дължината на пещерата е 470 метра, като по-голямата част е пригодена за туризъм – 330 метра.

P1090239

Но като най-впечатляваща част от пещерата, като образувание, може да обявим получилия се голям каменен, искрящ в бяло, водопад, който води и към 7 малки езерца, които се образуват всяка пролет, при топенето на снеговете.

Агушеви конаци

Това е едно невероятно място, намиращо се в южната част на Родопите в село Могилица. Агушеви конаци звучи интересно, когато го чуеш за първи път, но дали имаме реалната представа какво представлява? Това е архитектурен и художествен паметник, най-големия запазен феодален ансамбъл. Той е бил построен през 1840 г., на площ от 3000 кв. м. и представлява две големи жилищни помещения с три вътрешни градини, разделени с високи стени една от друга. Но по – внушителните цифри са, че структурата разполага с 221 прозореца, 86 врати и 24 комина.

P1000454

От каменната настилка, през различните стаи и тавани, всичко е изпипано до съвършенство, за онези времена. Но един от най- интересните факти за мястото е, че там е била една от най-богатите библиотеки на Балканския полуостров, като е доказано, че са имали повече от 400 тома ръкописи, като повечето от тях се помещават в наши дни в библиотеката на град Пловдив.

P1000433

 
 

Бебетата, на които Game of Thrones даде имена

| от chronicle.bg |

Неслучайно се твърди, че в последните седем години светът е обхванат от Game of Thrones мания. И как иначе да наречеш вълната, която сериалът на HBO предизвика, предвид факта, че във Великобритания родителите продължават да кръщават децата си на любимите си герои от поредицата?

Нова статистика на BBC за имената на бебетата в Обединеното кралство показва, че за последната година 343 новородени момичета са кръстени с името Аря, 73 – Калийси, а 11 момчета носят името Тирион. Освен Калийси, три момичета носят името Денерис. (Припомняме, че Калийси е титлата равнозначна на кралица, която дотраките дават на Денерис Таргариен). Рекорден брой момичета през миналата година носят името и на най-голямата дъщеря на Старките – Санса.

Към този момент най-коравата дъщеря на Нед и Кейтлийн Старк, Аря, е най-популярният избор за име на бебета. В сравнение с 2016 г. броят на новородени с нейното име се е покачил.

В класацията с имена на бебета, взети от художествени персонажи, присъстват и имена от „Междузвездни войни“. 149 момичета са кръстени Леа (на известната  героиня на Кари Фишър), а 70 момчета носят името Кайло – психопатът, който убива собствения си баща.

 
 

5 трогателни филма за болестта на Алцхаймер

| от chronicle.bg |

На 21 септември СЗО отбелязва световния ден на болестта на Алцхаймер.

Вероятно първата ви асоциация с Алцхаймер са хора, които забравят всичко, в повечето случаи – възрастни. Ако сте по-запознати, може би знаете, че болестта на Алцхаймер е нелечимо, дегенеративно и терминално заболяване, описано за пръв път през 1906г. от германския психиатър и невропатолог Алоис Алцхаймер и наречено на негово име.

Болестта е най-разпространената форма на деменция и обикновено се диагностицира при хора на възраст над 65 години, макар че съществува и по-ранна форма на болестта, която може да възникне много по-рано. Случай, което ще видим в един от филмите-предложения в галерията.

Макар че протичането на болестта на Алцхаймер е индивидуално, съществуват и много общи симптоми. Първите наблюдаеми симптоми често погрешно се приемат за свързани с възрастта безпокойства или прояви на стрес. В ранните етапи най-честият симптом е неспособността за придобиване на нови спомени, наблюдавана като трудност при припомнянето на скорошни събития. При подозрения за Алцхаймер диагнозата обикновено се потвърждава с оценка на поведението и когнитивни тестове, често следвани от заснемане с мозъчен скенер, когато това е възможно.

С напредването на болестта се появяват и симптоми като объркване, раздразнимост и агресивност, промени в настроението, затруднения в говора, загуба на дълготрайна памет и цялостно затваряне на пациента, поради отслабване на сетивата му. Постепенно изчезват и други телесни функции, като в крайна сметка се достига до смърт.

Индивидуалното прогнозиране на протичането на болестта е трудно постижимо, тъй като нейната продължителност варира много при различните пациенти. Болестта на Алцхаймер се развива неопределено дълго, преди да се прояви, и може да напредва с години без да бъде диагностицирана. Средната продължителност на живота след диагностициране е около седем години. По-малко от 3% от болните живеят повече от 14 години след диагнозата.

Причините за развитието на болестта на Алцхаймер не са достатъчно добре изучени. Изследванията показват, че болестта е свързана с наличието на сенилни плаки и неврофибриларни възли в главния мозък. Използваните лечения дават ограничени симптоматични подобрения, но не могат да забавят или спрат напредъка на болестта.

По случай деня на болестта от Алцхаймер (на който не честваме болестта, но отбелязваме, че знаем за нея и за болните от нея), сме подготвили няколко филма, които са посветени на темата. И човешки, на моменти брилянтно, описват какво се случва с болните и техните близки.

 
 

Носталгията боли като бавен интернет

| от chr.bg |

Пък знаете ли, че от 17 до 19 век носталгията е считана за болестно състояние с диагноза и лечение при доктор.

Самата дума има гръцки произход и е съставена от две думи: νόστος – „да се върнеш у дома“ и άλγος – „болка“, „тъга“.

В Уикипедия още пише, че „носталгията е чувство, свързано с копнежа по миналото и приятен спомен за неща, които са отминали. То често е свързано с идеализиране на хора, събития и места от изминала епоха.“

Какъв копнеж по миналото, какъв приятен спомен, Уикипедио! Приятен спомен ли е като те зареждахме за два часа! Знаеш ли колко домашни не сме написали заради теб…

В галерията ни сме събрали както красиви, така и много грозни моменти от миналото, които помним всички. Дано, докато я разглеждате, си прекарате „приятно“ и „копнеейки“.