Една не(до)волна част от Европа

| от |

Публикуваме един изключително интересен текст на Елица Златева за България и ЕС. Още много от нея в блога ѝ : http://eumyths.wordpress.com, който горещо препоръчваме да следите.

welcome_to_eu__romania_and_bulgaria__by_zeldanoir-d5v6a22

България стана член на Европейския съюз не по своя воля.

Тя се озова там по силата на историческата инерция, а не заради осъзната потребност да практикува ценностите на Съюза: зачитане на човешкото достойнство и правата на човека, свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, плурализма, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството (списъкът е от член 2 на Договора за създаване на ЕС).

Всъщност, страната беше допусната в ЕС въпреки липсата на разбиране за тези ценности.

Днес България е настръхнала, зла и сърдита на Европа. Сърдита е, защото се опита, но не успя да подмени “вносните” и неясни за нея европейски принципи с комплекта от правила, които допреди еврочленството винаги й бяха помагали да оцелее: снишаване вместо достойнство, приемане на неравенството, недоверие вместо недискриминация, враждебност вместо толерантност, индивидуализъм вместо солидарност, беззаконие вместо правов ред, връзкарство вместо демокрация.

Преди 20 години българите избрахме ЕС не поради привързаност към свободата, демокрацията и правовия ред, а заради миража на благоденствието. Докато кризата не подложи европейската конструкция на изпитание, криво-ляво успявахме да поддържаме впечатление, че спазваме общите правила. Сърдитата България обаче не забеляза, че когато правилата започнат да не достигат или направо липсват, европейците ги заменят с ценности  – добросъвестност, отговорност, солидарност, търпимост.

Днес европейското благосъстояние е в криза и ЕС основателно изисква неговите страни-членки да потвърдят ценностния си ангажимент. За България, а и за някои от останалите източни държави-членки (Унгария, Чехия, Румъния) е време за последен избор.

Няма никакво съмнение, че днешният конфликт върху жълтите софийски павета не е между богати и бедни, нито между свои и чужди. Той е между онези, които са убедени, че българският геном е непоправимо различен от европейския и другите, които искат да докажат обратното. Първите не се тревожат от вероятността България да остане бедна държавица в периферията на богатия ЕС, защото тяхната кауза е практикуването на демокрацията според местните разбирания и привички. Вторите отдавна са открили общото между себе си и „европейците” и вече се опитват да противодействат на закрепостяването на страната си в покрайнините на европейския блок.

Сегашният конфликт само на пръв поглед прилича на онзи, който България (уж) преодоля в началото на прехода преди 24 години. Разликата е, че тогава почти целият огромен ресурс на ЕС беше насочен към успешното приобщаване на младите източни демокрации. Кризата обаче оголи Съюза до ценностната му сърцевина. Енергията на ЕС в момента е насочена към изработването на нови правила, които да помогнат на европейската конструкция да устои на управленската неефективност, рецесията, неконкурентоспособността, апатията, евроскептицизма, национализма, ксенофобията и демографската бомба със закъснител. България вече не е част от дневния ред в Брюксел.

Тъжната равносметка е, че страната пропусна да се възползва от европейската готовност за подкрепа, когато тя беше в изобилие.  Трагичният резултат от седемте години бездействие в ЕС се вижда в днешната оголена сърцевина на българското общество: пустота и отприщени първични енергии. Всепроникващото усещане за безнадеждност, което служи за фон на тази картина, идва от това, че няма начин пустотата да се представи за ценност, нито първичните енергии – да се впрегнат за установяване на справедлив порядък.

Излишно е обаче да разчитаме, че „европейците” отново ще дойдат да запълнят ценностния ни вакуум с наставления и пари. По-вероятно е да издигнат предпазна ограда. Всъщност, нейните подпорни стълбове вече са сложени – това са продължаващият правосъден мониторинг, недопускането в Шенген, недопускането в еврозоната,  новите правила за достъп до еврофондовете... Предпазната мрежа пък в момента се изплита от удобно толерираната истерия в някои държави-членки заради отпадането от 1 януари 2014 на ограниченията за българи и румънци на европейския трудов пазар.

Най-страшното е, че по оградата се работи и от вътрешната страна. Сърдитата България е на крачка да артикулира тезата, че европейците я държат в изолация и по този начин й пречат да реализира потенциала си. Когато този аргумент бъде наистина хвърлен в лицето на Европа, оградата вече ще си е на мястото и по нея ще тече ток.

Разбира се, докато ЕС съществува, България ще остане формална част от него. Важният въпрос е как ще изглежда тогава Съюзът и как ще са разположени местата в залите, където ще се провеждат тогава европейските срещи.  Ако България днес е в миманса, няма ли тогава да бъде свалена направо в галерията за публиката?

Има начин това да не се случи. Пустотата и първичните енергии няма да надделеят, докато поне част от хората в България осмислят и приемат като свои ценностите, върху които е изградена Европа. Тези хора и в момента настояват, че ЕС с неговите правила и ценности е решението, а не причината за националната катастрофа.

Ако обаче и тези последни будители бъдат пренебрегнати и заглушени, не чакайте спасение от никъде. Европа ще изгради бъдещето си със или без нас и ще се озърта в нашата посока, колкото да се убеди, че все още се влачим на опашката.

 
 

Тимъти Шаламе стана и шедьовър на изящното изкуство

| от chronicle.bg |

Не че това страхотно момче по принцип не е изкуство сам по себе си. Но освен в седмото изкуство, той вече е увековечен и в  полето на изящните изкуства след като образът му беше използван, за да се променят редица иконични творби на живописта и скулптурата.

Ако сте се чудили какъв би бил резултатът, ако Шаламе беше модел на гении като Микеланджело и Сарджент ? Отговорът на тези въпроси нагледно дава инстаграм профилът @Chalametinart. Страницата стана изключително популярна този месец с обработката на велики произведения на изкуството, и поставяйки в тях лицето на Шаламе.

Авторът на интерпретациите публикува първата си снимка на 1 юли – на нея лицето на актьора е вградено в „Писъкът“ на Едвард Мунк. От тогава досега профилът е събрал 37 хиляди последователи. В него могат да бъдат намерение „репродукции“ с образа на Шаламе на картини от Караваджо, Ричард Уестал, Грант Ууд и други.

Това е поредният повод да се възхищаваме на младата звезда, тъй като очевидно, той стои също толкова добре в шедьоврите на изкуството, колкото и на екрана. Анонимният автор на произведенията само засилва напрежението около образа на Тимъти и насочва вниманието към предстоящите му филми. Очакваме следващия през октомври. В „Beautiful Boy“ той играе тийнейджър , пристрастен към наркотиците, а Стийв Карел му партнира. Наскоро пък стана ясно, че 22-годишният актьор, води преговори за главна роля във филма на Дени Вилньов, „Дюн“.

Можете да видите резултата от смесването на Тимъти Шаламе и шедьоврите на изкуството в галерията горе.

 
 

Тейлър Суифт ще играе в „Котките“

| от chronicle.bg |

Американската поп звезда Тейлър Суифт ще играе във филмовата адаптация на мюзикъла „Котките“ в партньорство с Дженифър Хъдсън и Иън Маккелън.

Режисурата ще бъде поверена на британеца Том Хупър, известен с работата си над филма „Клетниците“ по романа на Виктор Юго, излязъл на екран през 2013 година.

Мюзикълът „Котките“, композиран от британеца Андрю Лойд Уебър беше поставен най-напред в Лондон през 1881 година, а след това и в Бродуей в периода 1982-2000 г. Това е четвъртата по продължителност постановка, задържала се на афиша в Манхатън.

 
 

Все повече стават прекратените поръчки на Tesla Model 3

| от chronicle.bg |

Прекратените поръчки на Tesla Model 3 набират сериозна скорост в последните няколко седмици. Според компанията Needham & Co. исканията за връщане на депозита за новата електрическа кола на достъпна цена вече надвишават заявките за купуването ѝ.

Средно една на всеки четири поръчки за Tesla Model 3 е прекратена, което е два пъти повече спрямо миналата година. Потребителите трябва да платят депозит от хиляда долара за резервация на колата, който компанията връща при отказ. След това трябва да платят още 2500 долара за избор на версия, а остатъка плащат при доставката на колата. Времето за чакане за получаване на Tesla Model 3 е от 4 месеца до 1 година и купувачите на базовия модел може да чакат чак до 2020 г.

От своя страна Tesla отрича това, че отказите изпреварват новите поръчки, и твърди, че е актуализирала времето за чакане, което вече е от 6 до 9 месеца.

 
 

Направиха огромна статуя на Джеф Голдблум в Лондон

| от chr.bg |

Гигантска статуя на актьора Джеф Голдблум беше инсталирана близо до „Тауър бридж“ в Лондон за 25-годишнината на филма „Джурасик парк“.

Статуята е дълга 25 м. Тя показва актьора полегнал, както в една от сцените във филма, с който стана известен.

Лондончани и туристи бързо започнаха да се снимат със статуята, инсталирана временно от телевизия Скай. Не всички я харесват, а и някои се чудят защо трябва да е в Лондон, след като Голдблум не е лондончанин и филмът е сниман на друго място.

jeff goldblum

Джеф Голдблум изигра ролята на учения Иън Малкълм във филма на Стивън Спилбърг. Тази година той се завърна в същата роля в „Джурасик свят 2: Рухналото кралство“.

Актьорът е на 65 години. Миналия месец той получи звезда на холивудската Алея на славата. Джеф Голдблум се е снимал също в „Ани Хол“, „Мухата“, „Денят на независимостта“.

8b0f97e6-6055-4ae5-8a58-9383ecf1f6bb-goldblum