Една не(до)волна част от Европа

| от |

Публикуваме един изключително интересен текст на Елица Златева за България и ЕС. Още много от нея в блога ѝ : http://eumyths.wordpress.com, който горещо препоръчваме да следите.

welcome_to_eu__romania_and_bulgaria__by_zeldanoir-d5v6a22

България стана член на Европейския съюз не по своя воля.

Тя се озова там по силата на историческата инерция, а не заради осъзната потребност да практикува ценностите на Съюза: зачитане на човешкото достойнство и правата на човека, свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, плурализма, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството (списъкът е от член 2 на Договора за създаване на ЕС).

Всъщност, страната беше допусната в ЕС въпреки липсата на разбиране за тези ценности.

Днес България е настръхнала, зла и сърдита на Европа. Сърдита е, защото се опита, но не успя да подмени “вносните” и неясни за нея европейски принципи с комплекта от правила, които допреди еврочленството винаги й бяха помагали да оцелее: снишаване вместо достойнство, приемане на неравенството, недоверие вместо недискриминация, враждебност вместо толерантност, индивидуализъм вместо солидарност, беззаконие вместо правов ред, връзкарство вместо демокрация.

Преди 20 години българите избрахме ЕС не поради привързаност към свободата, демокрацията и правовия ред, а заради миража на благоденствието. Докато кризата не подложи европейската конструкция на изпитание, криво-ляво успявахме да поддържаме впечатление, че спазваме общите правила. Сърдитата България обаче не забеляза, че когато правилата започнат да не достигат или направо липсват, европейците ги заменят с ценности  – добросъвестност, отговорност, солидарност, търпимост.

Днес европейското благосъстояние е в криза и ЕС основателно изисква неговите страни-членки да потвърдят ценностния си ангажимент. За България, а и за някои от останалите източни държави-членки (Унгария, Чехия, Румъния) е време за последен избор.

Няма никакво съмнение, че днешният конфликт върху жълтите софийски павета не е между богати и бедни, нито между свои и чужди. Той е между онези, които са убедени, че българският геном е непоправимо различен от европейския и другите, които искат да докажат обратното. Първите не се тревожат от вероятността България да остане бедна държавица в периферията на богатия ЕС, защото тяхната кауза е практикуването на демокрацията според местните разбирания и привички. Вторите отдавна са открили общото между себе си и „европейците” и вече се опитват да противодействат на закрепостяването на страната си в покрайнините на европейския блок.

Сегашният конфликт само на пръв поглед прилича на онзи, който България (уж) преодоля в началото на прехода преди 24 години. Разликата е, че тогава почти целият огромен ресурс на ЕС беше насочен към успешното приобщаване на младите източни демокрации. Кризата обаче оголи Съюза до ценностната му сърцевина. Енергията на ЕС в момента е насочена към изработването на нови правила, които да помогнат на европейската конструкция да устои на управленската неефективност, рецесията, неконкурентоспособността, апатията, евроскептицизма, национализма, ксенофобията и демографската бомба със закъснител. България вече не е част от дневния ред в Брюксел.

Тъжната равносметка е, че страната пропусна да се възползва от европейската готовност за подкрепа, когато тя беше в изобилие.  Трагичният резултат от седемте години бездействие в ЕС се вижда в днешната оголена сърцевина на българското общество: пустота и отприщени първични енергии. Всепроникващото усещане за безнадеждност, което служи за фон на тази картина, идва от това, че няма начин пустотата да се представи за ценност, нито първичните енергии – да се впрегнат за установяване на справедлив порядък.

Излишно е обаче да разчитаме, че „европейците” отново ще дойдат да запълнят ценностния ни вакуум с наставления и пари. По-вероятно е да издигнат предпазна ограда. Всъщност, нейните подпорни стълбове вече са сложени – това са продължаващият правосъден мониторинг, недопускането в Шенген, недопускането в еврозоната,  новите правила за достъп до еврофондовете... Предпазната мрежа пък в момента се изплита от удобно толерираната истерия в някои държави-членки заради отпадането от 1 януари 2014 на ограниченията за българи и румънци на европейския трудов пазар.

Най-страшното е, че по оградата се работи и от вътрешната страна. Сърдитата България е на крачка да артикулира тезата, че европейците я държат в изолация и по този начин й пречат да реализира потенциала си. Когато този аргумент бъде наистина хвърлен в лицето на Европа, оградата вече ще си е на мястото и по нея ще тече ток.

Разбира се, докато ЕС съществува, България ще остане формална част от него. Важният въпрос е как ще изглежда тогава Съюзът и как ще са разположени местата в залите, където ще се провеждат тогава европейските срещи.  Ако България днес е в миманса, няма ли тогава да бъде свалена направо в галерията за публиката?

Има начин това да не се случи. Пустотата и първичните енергии няма да надделеят, докато поне част от хората в България осмислят и приемат като свои ценностите, върху които е изградена Европа. Тези хора и в момента настояват, че ЕС с неговите правила и ценности е решението, а не причината за националната катастрофа.

Ако обаче и тези последни будители бъдат пренебрегнати и заглушени, не чакайте спасение от никъде. Европа ще изгради бъдещето си със или без нас и ще се озърта в нашата посока, колкото да се убеди, че все още се влачим на опашката.

 
 

Огромни продажби на мемоарите на Мишел Обама

| от chr.bg |

Огромен интерес предизвикаха мемоарите на бившата първа дама на САЩ – Мишел Обама, озаглавени на английски Becoming (в превод „Да се станеш“ или „Да се превърнеш“). Само в първия ден от появата им на пазара бяха продадени 725 000 екземпляра. Това е един от най-големите литературни дебюти за годината.

Данните за продадените екземпляри включват както продажбите в първия ден, така и предварителните поръчки, уточнява издателската къща Crown Publishing.

Мемоарите на Мишел Обама са издадени под формата на книга с твърди корици, аудиокнига и електронна книга. За да представи книгата, Мишел Обама тръгна на национално турне. Автобиографията проследява пътя й от Чикаго до Белия дом. Критиките за мемоарите досега са положителни.

В. „Вашингтон пост“ изтъква, че в книгата бившата първа дама споделя по един впечатляващо балансиран начин истината за предизвикателствата, пред които е била изправена, като същевременно на няколко пъти признава колко щастлив е животът й.

Заради големия интерес към книгата, от Crown Publishing увеличиха предварителния тираж от 1,8 милиона екземпляра на 2,6 милиона бройки.


Вижте тази публикация в Instagram.

It seems like yesterday that @barackobama and I were taking our girls to @57thstreetbooks store. Today, I was there with a book of my own. Thanks to everyone who braved the cold and stopped by. #IAmBecoming

Публикация, споделена от Michelle Obama (@michelleobama) на

 
 

„Нощта на театрите“ се завръща

| от chr.bg |

Нощта на театрите ще се проведе за шести път тази събота в 16 града, с участието на повече от 1300 артисти.

Програмата ще обхване общо 150 събития в София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Русе, Хасково, Благоевград, Велико Търново, Сливен, Габрово, Симитли, Добрич, Плевен, Кърджали и Шумен.

Локациите са разпръснати от театрите и музикалните зали до барове, търговски центрове, кина, галерии и др.

Проектът „Нощни персонажи“ е фотосесия, в която ще участват актьори като Владо Пенев, Юлиан Вергов, Владо Карамазов, Иван Бърнев, Дарин Ангелов, Теодора Духовникова, Ана Пападопулу, Луиза Григорова, Силвия Петкова, Весела Бабинова, Койна Русева, Христо Мутафчиев, Ованес Торосян, Деян Ангелов и Рая Пеева, световноизвестният български диригент Максим Ешкенази, прима балерината Марта Петкова и премиер солистът Никола Хаджитанев от Софийска опера и балет.

Народният театър ще отвори врати за гостите, които искат да се разходят зад кулисите, като гидове ще са любимите актьори. „Операта отблизо“ ще срещне почитателите на изкуството с тайните на сценографията, сценичния грим и подготовката за поставянето на „Симон Боканегра“ от Верди в Софийската опера.

Ованес Торосян, ще играе за първи път на столична сцена авторския си моноспектакъл „Малкият Пучи“ – от 17.30 ч. в клуб „Карусел“.

Още за програмата на нощта на театрите – вижте тук.

 
 

Най-скъпата шунка на света

| от chronicle.bg |

Jamón – това е испанската дума за шунка – се консумира на Иберийския полуостров от поне 2000 години. Още от тогава на много места в Испания коленето на прасе е церемониален процес, почти както у нас. След това, отново както у нас, част от прасето се прави на jamón.

Шунката в Испания е част от културата – и по барове, и на семейни вечери. Испанците изяждат по 160 000 тона шунка на година. 

От всичката шунка, произведен в Испания, jamón ibérico, произведен от черната иберийска порода свине, е най-скъпата заради отличнителния си вкус. В Хабуго, местност около малко градче със същото име в област Андалусия, тази шунка се прави с изключителна страст.

Jamón ibérico de bellota се счита за най-високият клас шунка. Тя се прави от прасета, хранени единствено с жълъди (bellota – жълъд). Животните трябва да се хранят само със свежи пасища и жълъди, паднали от дъбовете, поне 61 дни в годината, за да се счита месото им за деликатес.

За да помогне на потребителите да различават измежду различните видове шунка, испанското правителство вкара цветови обозначения според качеството. Черният етикет е най-високият.

Many of these acorn-producing oak trees grow on a savannah-like grassland called a dehesa. Found only in central and southern Spain and in various areas of neighbouring Portugal, the dehesa is a unique agrosilvopastoral (agriculture-forestry-grazing) system created and maintained by the interaction between low-density animal grazing, traditional arable farming and forests of mostly holm and cork oaks.

Малка органична ферма в югозападна Испания произвежда най-скъпата шунка в света според Рекордите на Гинес. Той ще ви струва 4 100 евро или около 8 000 лева за бут.

 
 

Who the f*** is Alice? На мода е Цвети с кафето!

| от Теньо Гогов |

Теньо Гогов е сценарист, певец и автор на „100 истории„. Той пише настоящия текст като действащо лице в прословутата реклама на кастинга „Годината, в която стана известен“.

“Винаги съм усещала, че ти, именно ти си най-големият проблем на нашето общество”. И заливащ се от смях емотикон. Това написа преди няколко дни на стената ми приятелка-адвокат – в разгара на скандала с клипчето за Студентската телевизия. Клип, за който написах сценария.

Честно казано, с това бих могъл и да приключа този текст.

Но понеже е статия, а не телеграма, вероятно е прилично да дам още малко дължина.

Първо ще кажа какво този материал няма да е. Няма да е моето оправдание. Не защото нямам с какво да оправдая творческите си решения за клипа, а защото едва ли на някой друг, извън мене, това му е супер важно. Мисля, че публиката рядко си прави труда да разбере личния свят на когото и да било.

Тя прилича малко на енергичен джак ръсел – винаги хуква по посока на хвърлената пръчка, но никога не стига до това да я намери в тревата. Просто се разсейва.

Всъщност, ще разкрия само един по-личен факт покрай моето участие в скандала. Намесих се в него по собствено желание и то в момент, в който вече бях напуснал проекта за Студентска телевизия. Защо си тръгнах – да кажем, „несходство в характерите“ с някои ключови фигури. Сред които, между другото, и самият Башар.

Казвам, че си избрах да се намеся, защото наистина беше въпрос на избор. Някои от участниците в създаването на клипа и до днес не замесват имената си в скандала и никой не ги „дъвче“.

Това нямаше как да е моят избор, защото ми се стори твърде нередно целият хейт да се излива върху Башар Рахал, независимо в какви отношения съм с него. Трябваше хейтът да се разпредели, за да не бъде премазан от негативизъм един човек. Един. Човек.

Толкова по въпроса дали съм фен на гавренето с хора в уязвима позиция, унижението на секретарки, жени с кафета и прочее.

На който му се занимава – да си направи някакви изводи.

Казах какво тази статия няма да е. Сега да кажа и какво ми се иска да е. Иска ми се накрая да носи оптимизъм. И да звучи позитивно. Струва ми се, че това никак няма да ни навреди – ей така, като народ.

Като казах народ – една препратка към френския народ. Робърт Чалдини, „бащата“ на социалната психология, дава следния емблематичен пример от епохата на Френската революция. Формалният повод за избухването на революцията е любопитен – Луи XVI свиква, а няколко дни по-късно решава да разпусне събранието на Генералните щати – орган, който не е бил свикван в продължение на почти 2 века. Поколения французи нямат никаква представа какъв точно е този орган, с какво се занимава и дали изобщо е важен. В интерес на истината, не е бил много важен – имал е функцията главно да аплодира краля и да хвали неговите мъдри решения за майка Франция.

И все пак – събранието е разпуснато и народът полудява. Според Чалдини, това се дължи на един много интересен рефлекс на човешката психика. Изглежда, че човек може да изкара много дълго време без нещо, което е нямал, но дадеш ли му го замалко и после да му го отнемеш – в мозъка става страшно. Истинска революция.

Е, подобна беше реакцията и покрай клипа за Студентската телевизия.

Народът разбра, че изобщо има такова нещо като Студентска телевизия, едва от рекламното клипче за кастинга. Иначе „Алма матер“ съществува главно на хартия. Тя не се излъчва по никоя кабелна мрежа, защото има нищожен бюджет и не може да произведе програма. Всъщност, дори да можеше, спорно е колко хора биха гледали един вътрешно-ведомствен университетски канал.

Обаче клипчето излезе в социалните мрежи и сума народ скочиха да бранят академизма и високия стил. На една несъществуваща телевизия.

Никой не им беше казал, че неотдавна самият Университет е взел решение да търси комерсиално бъдеще за канала си. Защото, за да се привлече външен инвеститор, той ще иска комерсиална програма, от която да може да си върне парите.

Всъщност, ако има враг на студентската телевизия, то това е най-вече мизерията. Но да говорим за по-хубави работи.

Между другото, имаше нещо хубаво в бурната реакция покрай клипа. Щом все още някой в тази държава се ядосва заради ценности като просвета, образование и университети, значи има надежда.

Но си струва да се направи един тест. Предлагам ректорът да открие банкова сметка, която да набира средства за качествена академична програма на телевизия „Алма матер“ и всеки, който е написал дори един гневен коментар към нашия клип, да преведе 50 лева по сметката. Защо ли? За да може идеалите и ценностите да му струват нещо.

Както е струвало на Евлоги и Христо Георгиеви. За които някой написа, че трябвало да станат и да си тръгнат заради клипчето. Братята Георгиеви са се “бръкнали”. А не са писали само гневни статуси във фейсбук.

Ако човек не е готов да го заболи поне малко за каузата, която твърди, че защитава, значи нещо не е наред. Като общество, ние трябва да се научим да плащаме цена за добрите неща, които искаме.

Като например българските медии. Удивих се, че в устрема си да защитават престижа и морала на журналистическата професия, водещи телевизии у нас потъпкаха елементарни правила на същата тази професия. бТВ и „БГ он еър“ взеха от мен уж уточняващи интервюта по темата за клипа, но в ефир пуснаха толкова малко и толкова тенденциозно окастрено съдържание, че самият аз не успях да разбера какво съм казал.

Предаването Култура.бг по БНТ пък тотално забравиха за обективността и поканиха коментатори за скандала, които приличаха на взод за разстрел. Голямо пуцане срещу хора, които дори не бяха в студиото да се защитят. На единия от стрелците, доцент Орлин Спасов от ФЖМК, искам да кажа: „Господин доцент, достатъчно беше просто да кажете, че клипът не ви харесва. Нямаше нужда непременно да ме изкарвате и долен чалгаджия и човек без вкус. Защото не ме познавате. Ако смятате, че нашият клип е продукт без вкус – поне вие бъдете човек с вкус и етика. За да бъдете алтернатива. А сега – здравейте на нашето ниво!“

Между другото, от запенване срещу клипа, никой не обърна внимание на няколко детайла в кастинг кампанията. Някой видя ли, че бяхме сложили уважение към телевизионните професии „бекстейдж“ – сценаристи и организатори? Бяхме ги нарекли „важните хора зад кадър“. Кога за последно чухте някой да казва на невидимия човек в България, че е важен? И възможно ли е една и съща кампания едновременно да иска да унижава и да уважава? Все едно. Минала работа.

Този текст е към края си. Преди да свърши, искам да изкажа уважението си към Цвети „с кафето“ – момичето, което преживя много тежки емоции заради това, че жертвоготовно се снима като секретарката в клипа. Защото малкият ни екип направи всичко без пари и с лични усилия. А иначе Цвети е майка, висшистка, кадърна и организирана млада жена, която от години работи в СУ. Тя понесе стоически целия хейт – една жена пострада, в името на това други хора да твърдят, че защитават правата на жените. Странна логика, но да сме живи и здрави.

А иначе, „Цвети наистина вече стана известна“– последната реплика от рекламата заживя. И това искам да го кажа на всички студенти, които мечтаят за кариера с писане: Думите ви имат сила! Вие имате сила! Използвайте я за добро! Понякога дори и ще ви се получава.