shareit

Една история на успеха

| от |

Тези дни се навършват 10 години от първото голямо евроразширяване – тогава в ЕС влязоха осем държави от бившия Източен блок плюс Малта и Кипър, припомня Дойче веле. Малко по-късно ги последваха България и Румъния. Каква е равносметката?

Eu

Десетата годишнина от първото евроразширяване е определено повод за равносметка. А и повод да си припомним фундаменталните промени, настъпили в Европа през последните десетилетия. Само преди 25 години едва ли някой е можел да си представи, че един ден понятието „Обединена Европа“ ще представлява съюз от 28 държави. В същото време трябва да признаем, че и след десет години еврочленство в бившите социалистически държави от Източна Евопа все още не са се възцарили щастието и благоденствието. Това обаче се дължи не на ЕС, а на недоволството на гражданите от техните политически елити, констатира Клаус Брил в уводна статия на „Зюддойче Цайтунг“. По-нататък авторът акцентира върху милиардните помощи, които ЕС изля в новите си страни-членки, и заключава, че в икономическо отношение разширяването на ЕС през 2004 година е една неоспорима история на успеха.

Успехи и разочарования

Другият голям германски всекидневник – „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“, също отбелязва в своя статия, че първата вълна от източното разширяване е довела до стопански прираст и благосъстояние. Заплатите в Източна Европа се повишиха, търговията със Запада се активизира, жизненото равнище на 75-те милиона нови европейци се подобри значително, а опасенията на Запада от очаквания дъмпинг на заплащането се оказаха несъстоятелни. Също толкова несъстоятелни бяха впрочем и страховете от масов приток на евтина работна ръка след присъединяването на България и Румъния, посочва изданието и цитира единодушното мнение на икономистите, че източното разширяване на ЕС е донесло ползи и предимства както на старите, така и на новите страни-членки.

Въпреки всичко това е факт, че стотици хиляди млади хора от Полша, Литва, Латвия, България, Румъния напускат родината си, за да търсят по-добър живот някъде зад граница. Разочарованието им е разбираемо, тъй като действията на политическата класа не отговарят на очакванията им, отбелязва „Зюддойче Цайтунг“. Цели 25 години след демократичните промени гражданите на новите страни-членки не намират основателни поводи за радост от завоеванията на новата демокрация. Това проличава както от резултатите на различни допитвания, така и от слабата избирателна активност. За най-голямо обществено зло се смята корупцията, проблемна остава също работата на правосъдието и на администрацията. Мнозина на Изток са отвратени и от обстоятелството, че новият плурализъм често се изражда в смехотворни партийни ежби и междуличностни войни. Въпреки всичко това обаче може да се твърди, че процесът на демократично съзряване напредва, макар и в различна степен в отделните страни, пише Клаус Брил на страниците на „Зюддойче Цайтунг“.

А Украйна?

Авторът твърди, че най-отчетлив е напредъкът в Полша. Тази страна върви сякаш най-бързо по пътя на западната демокрация. Там трансформационните процеси са навлезли в дълбочина, а към това трябва да прибавим и факта, че Полша се радва като на икономическа, така и на политическа стабилност. Неслучайно страната е първата от всички бивши комунистически държави, която е на път да влезе в ръководната група на ЕС. А това е много важно на фона на агресивните експанзионистични мераци на Русия, отбелязва Брил.
По-нататък авторът пише, че независимо от всички недостатъци и проблеми, присъединяването към ЕС е най-ефективният механизъм за демократизирането на цели нации – опитът от присъединяването на бившите комунистически държави го доказва. Затова би трябвало да е вън от съмнение, че на Украйна трябва да се предложи възможността за бъдещо членство в ЕС. Портите на Обединена Европа не бива да се затръшват прибързано тъкмо пред онези хора, които се борят за свобода и самоопределение, пише в заключение Клаус Брил.

 
 
Коментарите са изключени за Една история на успеха

Повече информация Виж всички