Единни срещу Путин. Засега.

| от |

Приоритетите са различни: за разлика от американците, европейците не искат непременно Русия да плати скъпо за действията си в Украйна, а Путин да бъде наказан жестоко. Това пролича ясно и в разговорите на Меркел с Обама, предава Дойче веле.

Посещението на Ангела Меркел в Белия дом се превърна в истинска кризисна среща с Барак Обама. Досегашната политика към Русия драматично се провали, а президентът Путин поставя под съмнение установения след войната световен ред. Битката за Украйна взима все по-застрашителни размери. В същото време аферата с подслушването, осъществявано от американската Агенция за национална сигурност (АНС), отвори сериозни пробойни в трансатлантическите отношения. Без съмнение всичко това изправя германската канцлерка и американския президент пред най-сериозното им изпитание от падането на Берлинската стена насам.

0,,17609126_401,00

Малко изненадващо Меркел отдели на темата за подслушването много повече внимание по време на разговорите си с Обама, отколкото самият той би желал това. Пред телевизионните камери и в най-гледаното време американският президент трябваше да се брани и да намери начин да излезе „сух“ от кибернетичния диалог, в който беше вкаран от канцлерката Меркел.

Мехлем върху европейската рана

Германската канцлерка се нуждаеше от нещо, за да може с чиста съвест да прекоси обратно океана. И понеже не се очертава да излезе нищо от искания пакт за нешпиониране, то и един кибернетичен диалог засега би свършил работа като мехлем върху раната. Като цяло обаче разликите между партньорите по въпроса за личната сфера и личните данни си остават. Това крие големи опасности, защото и след тази среща на Меркел с Обама остава неясно дали в този си вид германско-американските отношения ще издържат на сегашните и бъдещите предизвикателства. И най-вече – дали кризата в Украйна ще ги обедини, или ще ги разединява допълнително.

На този фон Меркел и Обама изпратиха ясен знак на Москва, че остават единни, и че предстоящите на 25 май президентски избори в Украйна ще бъдат за тях важен пробен камък. Посланието: ако Путин продължи да дестабилизира Украйна и се опита да саботира провеждането на изборите, то Европа и САЩ ще разширят санкциите. Точно в това обаче се състои и най-голямата опасност за нови конфликти сред трансатлантическите партньори. На съвместната си пресконференция Меркел и Обама увериха, че санкциите не могат да се превръщат в самоцел, което прозвуча като един най-обикновен компромис помежду им.

Меркел под обстрел

Сега виждаме какви сериозни щети е нанесъл скандалът с подслушването. Още преди посещението на Меркел във Вашингтон се чуваха критики заради германската резервираност по отношение на санкциите срещу Москва. Американски политически експерти дори подозират германската канцлерка, че води политика на съглашателство с Путин. И не е само непримиримият сенатор-републиканец Джон Маккейн, който обвинява Меркел в управленска слабост и послушание спрямо бизнеса, наричайки това „неприятно“ и „срамно“.

Очевидно американците вярват в силата на санкциите и разчитат на тях, за да накарат Путин да „клекне“. Те обаче нямат какво да губят в тази игра, защото почти не търгуват с Русия. В този смисъл Меркел с право се съпротивлява на американския натиск за притискане на Русия със санкции, включително защото това би нанесло сериозни вреди на германската икономика. Нейните приоритети са други – не Русия да плати скъпо за нарушаването на международното право и не Путин да бъде жестоко наказан, каквито пароли се разпространяват в американските медии.

Стратегия вместо санкции

В конфликта с Русия основните политически актьори на Запад трябва да запазят самообладание. Санкциите не могат да бъдат ерзац на политиката. А първи политически приоритет си остава обединението около една обща стратегия за Украйна и намирането на подходящ тон в отношенията с Русия. Дотук почти нищо не сме чули за това нито от Обама, нито от Меркел.

При формулирането на нова глобална външна политика и политика по сигурността Германия е може би най-важният партньор на американците. Същото важи и за преговорите за търговско споразумение между ЕС и САЩ, по което няма сериозен напредък въпреки речта на Меркел в американската търговска камара. За президента Обама канцлерката Меркел е несъмнен лидер в Европа. Той дори я окуражава да разгърне още повече управленския си потенциал. Посланието му е ясно: много неща зависят от германската канцлерка. А в драматични времена като сегашното дори много повече, отколкото ѝ се иска на самата Меркел.

 
 

„Проблемът не е в цигарите“, каза той и запали фаса от земята

| от Евелина Бонева |

Ставам сутринта на 16 ноември. Влизам в хола, паля цигара и чета, че било ден против тютюнопушенето. Писна ми от тия против нещо си. Ден против алкохола, ден против секса, ден против канализационните шахти.

Никога не съм се опитвал да откажа цигарите и не мисля и да се опитвам. Знам, че са вредни, но реално не ми пречат. Доставят ми удоволствие, част са от идентичността ми, успокояват ме, дават ми самочувствие и не мисля, че ми пречат или че аз преча на някого с тях.

Оправям се за работа набързо, взимам душ, слагам храна на котката и излизам. Точно съм стигнал до първия етаж и се сещам, че не съм взел боклука, а имам някакъв страх, че няма да съм загасил някой фас, боклукът ще се подпали и котката ще изгори. Връщам се до четвъртия етаж, подпирам се на вратата и дишам две минути преди да вляза. Проклетите стълби все едно стават все по-високи и все повече, може би все пак трябва да започна да мисля за смяна на жилището с място, на което има асансьор. Събувам се, защото мразя да влизам вкъщи с обувки и всичките им бактерии, взимам проклетия боклук и отново слизам.

Тръгвам по улицата, днес съм с тролея. Виждам го отдалеч и понеже закъснявам, тичам, за да го хвана, само че явно не съм достатъчно бърз и го изпускам. Дишам тежко, паля цигара.

Пристигам в офиса, отварям си мейла. 16 непрочетени съобщения, май ще изпуша една цигара и после ще ги отварям. Отивам в кухнята, мамка му! Забравил съм си запалката. Обикалям офиса да искам от колегите запалка, но никой няма! Проклетите непушачи с тяхната претенция и снизходителна физиономия, когато казват „Нямам огънче“. Загрявам котлона в кухнята, на който колежките си топлят обедните супи, паля оттам, само че си опарвам пръста.

Налага се да сляза до аптеката да си купя лепенка, защото ме боли.

Като се връщам на бюрото, пристига шефът, който иска някакви неща. Това ме изнервя и ми се допушва, мамка му! Свършили са ми цигарите. Слизам до долу, времето никак не е готино. Вали суграшица, тротоарът е една огромна локва с кал. Взимам си цигари и се връщам в офиса. Преди да започна да бачкам, си прехвърлям цигарите в табакерата, защото гнусните, порнографски снимки с операции на бели дробове и давещи се деца ме отвращават.

Синът ми е на 3 години, а не съм забелязал да се дави от цигарения дим вкъщи. Дави се, когато е болен, което се случва през една седмица, когато ходи на детска градина. А децата там не пушат. Изводът? Проблемът е в детските градини, а не в родителите-пушачи.

Фейсбук е пълен с призиви да не се пуши днес, защото е ден против тютюнопушенето. Майка им стара, все едно светът няма по-големи проблеми и точно цигарите са най-голямата драма. Или все едно непушачите не умират от рак. Дядо ми пушеше като комин, а живя до 88. Брат му също пушеше и умря от рак на 49. Изводът? Все едно е.

Следобед имаме оперативка и когато се опитвам да взема думата, се задавям и кашлям 20 минути. Докато се съвзема, оперативката е свършила и всички най-досадни задачи са делегирани на мен. Никаква колегиалност.

Краят на работното време е близо, довечера съм на парти. Сипвам си едно малко уиски, паля цигара и е време да тръгвам.

Жена ми идва да ме вземе с колата, мрънка, че като вляза, колата се усмърдява на цигари. То и нейният дъх не е много готин сутрин, ама нищо не казвам.

Партито е в няк’ъв салон за „ивенти“, където не се пуши. Липсват ми старите времена, когато се пушеше навсякъде. Жена ми казва, че тогава е трябвало да си пере дрехите, с които е била на заведение същата вечер и да си мие косата, защото й вони възглавницата. На мен никога нищо не ми е воняло, аман от претенции.

Излизам навън да пуша, а времето вече съвсем се е скапало, вали сняг и е сигурно -30 градуса. Умирам от студ, освен това няма кой да ми прави компания. Здравословното стана модерно. И какво? Да не би хората да са станали по-здрави?

Вече съм подпийнал малко, тръгваме си и вървим към таксито. По пътя си изпускам фаса, а ми е последен. Срам не срам, вдигам го от земята и си го допушвам.

„Добре бе, не влизаш в обувки вкъщи, защото има бактерии, переш хавлиените кърпи през ден, а пушиш фас от земята, не разбирам“, мрънка жена ми.

„Не разбираш, защото не си пушач, затова не разбираш“.

Малко ме изнервя. Май ще спрем на някоя бензиностанция да си взема цигари за вкъщи.

Лягам си малко кисел. Жена ми е спряла да се цупи и май се опитва да ме прелъстява, само че съм ужасно изморен. Тя обаче настоява. Изпълнявам съпружеските си задължения, само че се изморявам драматично, а тя не иска да е отгоре. Женският егоизъм няма край. Имам чувството, че ще умра всеки момент. Може би мъжете след 30 трябва да са по-внимателни със секса, реално това е много сериозна физическа активност, която води до задух и сърцебиене.

Когато сърцето ми възвръща нормалния си ритъм, заспивам веднага. Чувал съм, че хората, които са отказали цигарите, често сънуват, че пушат. А аз сънувам, че съм на онзи плаж с надвесена над хамак палма, който сте виждали на всички картички и уолпейпъри. Лежа на хамака, гледам небето и пия коктейл от кокосов орех. Добре е , че нямам намерение да спирам да пуша.

 
 

Виктория Джъстис – новото лице на Холивуд

| от chr.bg |

Виктория Джъстис e изгряваща, дори вече изгряла актриса и певица. Първата си роля получава, когато е едва на 10, а от тогава участва в няколко филма и сериала, в това число „Zoey 101″, „Victorious“ и „Eye Candy“.

Джъстис играе и в театъра!

Тя е родена в Холувуд, Калифорния. Баща й има английски, немски и ирландски корени, а майка й – пуерторикански. Виктория, както ще видите от снимките в галерията ни, има и полусестра Мадисън.

 
 

Илон Мъск показа първия си електрокамион

| от chronicle.bg |

Компанията Tesla демонстрира първия си електрически камион с автопилот. Това стана на официалния сайт на Tesla. „Докато обикновените камион имат дизайна на хамбар, камионът Tesla е конструиран като куршум”, похвали Илон Мъск новия транспорт.

За техническите характеристики на камиона Мъск заяви, че той може да измине 500 мили – над 800 километра с едно зареждане. Това камионът може да осъществи с максимален товар и най-високата си възможна скророст. Според Мъск голямата част от товарните камиони пътуват на маршрут с дължина около 250 мили, така че неговият камион ще може да иде до нужния пункт и да се върне без допълнително зареждане. Камионът има четири независими двигателя – по един на всяко задно колело. Той ще може да достига скорост от 60 километра за пет секунди.

768x432

Масовото производство на камиона ще стартира през 2019 г.

Както пише Bloomberg, компанията е работала над новото возило две години. Въпреки че батерията на камиона е много скъпа – сто хиляди долара, той все пак прави икономии, защото се спестява заплатата на шофьора и се пести от бензин. Tesla планира да направи камионите напълно автономни през 2020 г.

 
 

Миранда Кер е по-красива от всякога

| от chr.bg, БТА |

Миранда Кер очаква второ дете – първото от новия си съпруг, основателя на Снапчат Еван Спигел, съобщи Контактмюзик.

34-годишната Кер има 6-годишен син Кристофър Флин от брака си с актьора Орландо Блум, с когото се разведе преди повече от четири години, припомня изданието.

„Миранда, Еван и Флин с нетърпение очакват най-новия член на семейството“, се посочва в изявлението, направено от представител на двойката и цитирано от редица медии.

От съобщението не става ясно кога се очаква раждането на бебето.

Кер и 27-годишният Спигел сключиха брак през май тази година на пищна церемония в тесен кръг в дома им в Лос Анджелис, след продължила около две години връзка.