Eдин от най-красивите замъци в света

| от |

На върха на скалите над китно дефиле, пет километра източно от Фусен, се издига един от символите на бароковите замъци в света – „Neuschwanstein“ (Schloß Neuschwanstein буквално: Замакът на новият лебедов камък, но по-вероятно е да идва от името на Schwangau (Лебедово), селото до замъка).
Въпреки заповедта на крал Лудвиг Втори, който е построил замък , той да се срине след смъртта му, желанието му не е било изпълнено, така че на света му е останала още една невероятна конструкция, а Уолт Дисни е намерил  вдъхновението за двореца на Пепеляшка.

„Neuschwanstein“ е доказателство, че мечтите се сбъдват, а този дворец е бил мечта на малкия принц Лудвиг. По думите на дядо му Лудвиг I, малкият принц още от шест годишна възраст строил „изненадващо добри сгради“, докато си играел с парчета дърво.

Докато растял, младия престолонаследник много научил от баща си, крал Максимилиан II, който при възстановяването на старите жилища не е наемал строители, а театрални художници.

Именно затова Малкият принц Лудвиг растял „заразен“ от зашеметяващи легенди, които са били изрисувани на стените на замъка, в който израснал, а от многото легенди-герои, една особено го развълнувала и тя била за лебедовият рицар Лохенгрин.

Лудвиг наследил трона, когато е бил само на 18 години, след смъртта на баща му през 1864 година. Младият крал скоро решил да осъществи своите детски мечти и построил замък, който след време ще се нареди сред най-красивите, на които човечеството може да се радва.

Първата сграда, която той проектирал и построил бил комплексът Херенчимс, след това построил двореца Линдерхоф, а най-накрая построил най-красивия от всички – дворецът „Neuschwanstein“.

„Когато и двамата вече отдавна ще сме мъртви, тялото и на двама ни все още ще бъде пример за бъдещите поколения“, написал навремето крал Лудвиг. Защото дворецът бил сградата на неговите мечти и замъкът от приказките.

Като баща си, Лудвиг повече вярвал на художниците, отколкото на строителите, затова  наел театралния художник Кристиян Янков за изработване на плановете и на 5 септември 1869 г. бил поставен първият камък

За Лудвиг, този дворец не е бил построен за него, а за бароковия лебедов рицар Лохенгрин. Въпреки, че художникът Янко първоначално проектирал двореца като триетажна готическа сграда, Лудвиг променил плановете си и решил да направи романтичен замък на пет етажа, защото вярвал, че така отговаря повече на легендата.

 
 

Какво се е случило онази нощ: историята зад поредния кадър

| от chronicle.bg, по Getty Images |

Само за няколко дена един кадър, уловен от фотографа Джон Мур, обиколи целия свят. На снимката е показано 2-годишно момиче от Хондурас, което плаче на границата между САЩ и Мексико, докато на сантиметри от него претърсват майка му. Образът вече се превърна в тежка за гледане препратка към политиката на Тръмп към мигрантите – политика, която доведе до разделянето на поне 2 000 деца от семействата им, откакто беше пусната в действие през април.

Мур, носител на награда „Пулицър“ за фотография и кореспондент на платформата Getty Images, документира пътят на мигрантите от десетилетия като се движи заедно с патрулиращите по границата американски власти или в емигрантските влакове, за да разказва истории през обектива. Пред „FOTO“ той разказва за случката, довела до заснемането на смразяващия кадър от 12 юни, както и за останалите, на които е показана и майката на детето.

Пътуването на Мур с граничните патрули го отвежда на брега на река Рио Гранде в покрайнините на Тексас. Водният басейн, дълъг 2000 хиляди мили съставлява половината мексикано-американска граница и е финално препятствие за мигрантите преди да стъпят на американска земя. „Поисках достъп (до тези места – бел. ред) преди няколко седмици, заради политиката на нулева толерантност на администрацията на Тръмп.“ обяснява Джон Мур. „По време на пътуването ми снимах властите, как преследват бежанци в полетата и как имигранти прекосяват реката на салове. Видях и как властите прибират много семейства от Централна Америка, дошли да търсят политическо убежище.

jjgf

Едно от тези семейства е 2-годишното момиче и неговата майка, които пътували близо 1 500 мили в търсене на убежище. „Майката ми каза, че са пътували от месец и са напълно изтощени. Били арестувани заедно с група от 20 имигранти, повечето жени и деца, около 11 вечерта.“

Но преди да бъдат транспортирани до митницата и до Центъра за гранична защита (където вероятни биха ги разделили, докато се решава съдбата им), граничните полицаи трябва да претърсят майката. „Казаха й да остави детето, докато я претърсват. Малкото момиче моментално започна да плаче. Тъй като не е обичайно за малките да изпитват тревога от разделянето, това би било стресиращо за всяко дете.“ Всичко това се случва само на сантиметри от майката, както се вижда и от снимката.

fs

„Бяха нужни само няколко кадъра и бях разтресен.“ обяснява фотографът. „После много бързо двете се качиха в буса и спрях да си поема няколко дълбоки глътки въздух.“

Много политически бежанци идват от „триъгълника“ от Централна Америка  Салвадор-Хондурас-Гватемала, където насилието властва. Салвадор и Хондурас са сред топ 5 на държавите с най-висок процент на насилствената смърт през 2016 г. И не само, че молбите  за убежище намаляват в последните години, но и това ще продължи вследствие на новата политика на министъра на правосъдието на САЩ, Джеф Сешънс. „След като тези семейства са пътували близо месец, едва ли са имали възможност да чуят коментарите на Джеф Сешънс, че бандите и домашното насилие вече не са достатъчни причини за искане на политическо убежище в САЩ.“ допълва Мур.

Untitled

Фотографът не знае какво се е случило по-късно с 2-годишното момиче, но вероятно то е откарано в някой от затворите (като онзи в който Мур заснема още едно дете от Хондурас през 2014 г.) „Винаги е деликатно да снимаш деца. Опитвам се да уважавам личното пространство и достойнство на тези неспоменавани деца, точно както бих постъпил и с децата, които са американски граждани.“ Кадърът от преди няколко дена предизвика широк отзвук сред американците, които призовават правителството да спре да настанява децата на имигрантите в затвори.

bc

За съжаление, последната снимка на Мур не изчерпва историята, защото фотографът става свидетел на много други малки деца и родители, сблъскали се със страха и отчаянието през онази нощ на 12 юни. „Повечето от тези семейства бяха много уплашени. Едва ли някой от тях е преживявал нещо подобно до онзи момент – да избяга от родния си дом и родина с детето си, да пропътува хиляди мили в опасни условия и да потърси убежище в САЩ, пристигайки по средата на нощта. Виждах в лицата им, че нямат никаква идея какво ще се случи занапред.“

 
 

Безценният момент, когато десетки хиляди хора пеят и скандират като един на стадиона

| от Спонсорирано съдържание |

В живота на всеки от нас има моменти, които завинаги оставят своя отпечатък. Моменти, които го разделят на „преди“ и „след“, а при споменът за тях те побиват тръпки. Такъв безспорно е моментът, в който отборът, подкрепян пламенно от години, излиза във финалната битка за най-престижния клубен трофей. Mastercard предостави възможността на трима щастливци да изживеят това неповторимо усещане на тазгодишния финал на Шампионска лига, в който един срещу друг се изправиха два от титаните на европейския футбол – Реал Мадрид и Ливърпул. Андриан Иванов, един от тримата късметлии, сподели, че ще запази чудесни спомени от финала в украинската столица.

„Организацията беше на превъзходно ниво. От първата до последната ни минута в Киев екипът на Mastercard се погрижи да не ни липсва нищо и да се чувстваме максимално добре. Мащабът на събитието беше огромен, не бях виждал нещо подобно досега“ разказа Андриан.

„Със съпругата ми сме страстни фенове на английския футбол и затова пристигнахме в Киев с надеждата да видим шести триумф на Ливърпул в този турнир. Преди мача се отбихме във фен зоната и останахме много впечатлени. Атмосферата беше чудесна, а настроението беше много приповдигнато“ продължи щастливият победител от играта на Mastercard.

„След като минахме през специалната зала, която бяха подготвили за нас, дойде време да заемем местата си на стадиона. Настаниха ни в сектора на Ливърпул и за пръв път имах възможността да пея заедно с мърсисайдските фенове. През първите 20-ина минути, през които Ливърпул игра значително по-силно, шумът в нашия сектор бе оглушителен и десетки хиляди хора пееха и скандираха като един. При попадението на Ливърпул имах чувството, че трибуната ще се срути. Беше невероятно, още ме побиват тръпки, когато се сетя“ сподели още Андриан.

Anton Lelios pics

„Много съм благодарен на Mastercard за тази възможност и за това изживяване. Тези спомени ще ми останат за цял живот. Бил съм на много мачове както в България, така и в чужбина, но това беше нещо съвсем различно. Пожелавам го на всеки, наистина е неописуемо“ завърши разказа си Иванов.

 

 
 

Ксавие Долан се изправя срещу Пениуайз в „It: Chapter Two“

| от chronicle.bg |

Точно от това имахме нужда. Канадският режисьор и актьор Ксавие Долан се присъдинява към актьорския състав на „It: Chapter Two“, потвърждава Deadline. 

Така един от най-младите големи творци на европейското кино застава редом до Джесика Частейн, Джеймс Макавой и Бил Хейдър в дългоочакваното продължение на блокбъстъра от миналата година.

„Chapter Two“ отново ще бъде режисирана от Анди Мускети и се базира на романа на Стивън Кинг. Историята отново е за „Клуба на загубеняците“, които вече са възрастни и се връщат в Дери, за да се изправят срещу Пениуайз.

Долан ще играе Ейдриън Мелън, гей, който живее в Дери. Това ще е поредната поддържаща роля за Долан след участието му в „Boy Erased“, където си партнира с Лукас Хеджис. След като сме гледали Долан, който участва в повечето от режисьорските си проекти, сме спокойни, че той ще се справи и с двете роли.

Другите попълнения в актьорския състав на „It: Chapter Two“ са Джей Раян, Джеймс Рансън, Анди Бийн и Бил Скарсгард, който се връща отново като Пениуайз.

В момента филмът се заснема в Торонто, а премиерата е насрочена за септември 2019 г. 

 
 

Ума Търман иска шведски паспорт

| от |

Американската актриса Ума Търман планира да получи шведски паспорт, предаде ТАСС като цитира в. „Афтонбладет“. За целта тя ползва услугите на адвоката и бивш шведски министър на правосъдието Томас Будстрьом, на когото е възложено да подаде заявка за получаване на паспорт от нейно име.

„Повечето й роднини са шведи, майка й е шведка“, заяви Будстрьом. „По-рано тя ми каза, че се чувства шведка“, поясни тя.

По думите му преди две седмици на среща с 48-годишната Търман в Ню Йорк му била възложена тази задача. Ума възнамерява да се установи в кралството. „Тя иска да купи дом в Швеция и да живее тук в бъдеще“, поясни Будстрьом. „Ума има много роднини в южната провинция Сконе, затова са много причините, поради които иска да е шведка“, допълни тя.

По-рано Търман в няколко интервюта спомена за произхода си и за желанието си да получи шведски паспорт. Баба й е моделът Биргит Холмквист от провинция Сконе, а майка й – моделът Нена фон Шлебрюге.