Един мръсен бизнес

| от |

От търговията с хора в Европа се печелят милиарди: сутеньорите успяват да примамят стотици млади източноевропейки към Германия, където те биват принуждавани да проституират, пише Дойче веле.

17-годишната румънка Луана живее в едно село на 20 км от Букурещ. Един ден в двора на училището ѝ едно момче я попитало дали не иска да замине с него за Германия. Казал ѝ, че там е пълно с хора, готови да се омъжат за нея. Разбира се, ставало дума само за формална женитба. Луана обаче отказала, защото си имала приятел.

Prostituee-racolage-930x620_scalewidth_630

Румънската ученичка разказва, че в нейното училище момичетата редовно получават подобни предложения, макар че в сградата и на двора има охрана и видеокамери, които би трябвало да държат външните хора на разстояние. Училищната психоложка разказва следното: „Предимно момичета от бедни семейства се хващат на въдицата. Предлагат им се малки подаръци, понякога и пари.“ Психоложката разказва също така, че при нея постоянно идват момичета, които говорят за хора, опитващи се да ги подмамят да опитат наркотици.

Веднъж хванали се на въдицата на сутеньорите, момичетата лесно се превръщат в жертви. Дан Попеску, който работи в букурещкото Дружество за борба срещу СПИН, разказва, че цената на момичетата е ниска – между 500 и 2000 евро. „Това води дотам, че момичетата много често сменят сутеньорите си и рано или късно следите им се загубват. Днес може да са още в околностите на Букурещ, а два дни по-късно вече да са продадени в Германия“, казва той. Според наблюденията на Попеску, момичетата, които продават телата си по улиците, стават все по-млади. Той казва, че не са малко случаите, в които бедните семейства сами настояват малолетните им дъщери да се впуснат в този бизнес.

„Ако си на 16 и може би вече имаш дете, както и множество бедни роднини, няма как да подпомгнеш издръжката на семейството със заплата от 175 евро – това не би било достатъчно и за една седмица. Затова се получава така, че момичетата се жертват за спасението на семейството“, обяснява социалният работник.

des-associations-comme-l-amicale-du-nid-ou-l-appart-a-grenoble-sont-les-derniers-refuges-pour-ces-prostituees-qui-se-retrouvent-en-situation-irreguliere-dans-un-pays-dont-elles-ne-parlent-meme-pas-la-langue-

За сутеньорите сделката е даже много добра – търговията с хора носи отлични приходи. Според преценки на Европейската комисия, годишно престъпните банди в Европа си докарват по 25 милиарда евро. Предположенията са, че проститутките в Европа, занимаващи се с тази дейност принудително, са около 270 000. Един румънски следовател, който иска да остане анонимен, назовава и кои са основните държави, към които те се насочват: „Жертвите биват изпращани предимно в чужбина. И вече може да се говори за традиционни целеви дестинации в сферата на търговията с хора като Италия, Испания, Гърция, Германия. Напоследък получаваме все повече данни и за жертви, изпратени в скандинавските страни.“

 
 

Огромни продажби на мемоарите на Мишел Обама

| от chr.bg |

Огромен интерес предизвикаха мемоарите на бившата първа дама на САЩ – Мишел Обама, озаглавени на английски Becoming (в превод „Да се станеш“ или „Да се превърнеш“). Само в първия ден от появата им на пазара бяха продадени 725 000 екземпляра. Това е един от най-големите литературни дебюти за годината.

Данните за продадените екземпляри включват както продажбите в първия ден, така и предварителните поръчки, уточнява издателската къща Crown Publishing.

Мемоарите на Мишел Обама са издадени под формата на книга с твърди корици, аудиокнига и електронна книга. За да представи книгата, Мишел Обама тръгна на национално турне. Автобиографията проследява пътя й от Чикаго до Белия дом. Критиките за мемоарите досега са положителни.

В. „Вашингтон пост“ изтъква, че в книгата бившата първа дама споделя по един впечатляващо балансиран начин истината за предизвикателствата, пред които е била изправена, като същевременно на няколко пъти признава колко щастлив е животът й.

Заради големия интерес към книгата, от Crown Publishing увеличиха предварителния тираж от 1,8 милиона екземпляра на 2,6 милиона бройки.


Вижте тази публикация в Instagram.

It seems like yesterday that @barackobama and I were taking our girls to @57thstreetbooks store. Today, I was there with a book of my own. Thanks to everyone who braved the cold and stopped by. #IAmBecoming

Публикация, споделена от Michelle Obama (@michelleobama) на

 
 

Важно за децата: Местят пощенската кутия на Дядо Коледа

| от chr.bg |

Малко повече от месец преди Коледа, изключително важна новина за децата (и техните родители) долетя от мразовита Гренландия. Пощенската кутия на Дядо Коледа, предназначена за получаване на писмата с желания за подаръци, се премества на друго място.

Червеата кутия, която е висока няколко метра, е изнесена от предишното й място в Илулисат и пътува по море за новата си дестинация в гр. Уманак на едноименния остров на западното крайбрежие на Гренландия.

Според традицията Добрия старец всяка година получава многобройни писма, за да изпълни желанията за подаръци на послушните дечица по света. Някои от учениците в по-горните класове в Уманак посветиха времето си през изминалите четири години, за да отговарят поименно на получената поща. Преместването на пощенската кутия по-близо до тях ще ги улесни в благородното им начинание.

От СОУ „Едвард Крузе“ се извиняват, че не всички писма ще получат личен отговор. Миналата година между 10 и 15 хиляди са получили отговор до месец януари. Но за други, това е било невъзможно поради нечетливите адреси и написаните желания на руски или китайски.

Тези езици не се изучават в училището „Едвард Крузе“ и поради тази причина е било невъзможно да бъде изпратен отговор от името на Дядо Коледа. Но при все това цялата му кореспонденция грижливо се съхранява.

Гренландия е считана за едно от родните места на Добрия старец, като другите са на Северния полюс, Финландия, Русия и Турция,припомня агенцията

 
 

Кои са номинираните за Independent Spirit Awards?

| от chronicle.bg |

Преди два дена бяха обявени номинациите за 34-те награди „Независим дух“ (Independent Spirit Awards) и с това официално можем да сложим начало на сезонът на кинонаградите.  

През последните няколко години тези награди станаха основен мотор както за неизвестни, но стойностни независими филми (като миналогодишния филм  в категорията за дебют „Ingrid Goes West“), така и за по-обещаващи заглавия, които могат да се озоват на „Оскарите“ (такъв беше случаят с Франсис Макдорманд, Алисън Джейни и Сам Рокуел миналата година, които взеха „Оскар“)

Някои от най-обсъжданите филми на годината обаче не биха могли да се класират за тези награди. Филмът на Алфонсо Куарон, например, би могъл да се класира само в категорията за най-добър международен филм.

Тази година категориите са доминирани от филмите „Eighth Grade“ и „First Reformed“, като всеки от  тях попада  в 4 категории. Но първенец по номинации е филмът „We the Animals“, който е с 5 номинации. Другите филми с няколко номинации са „Leave No Trace“, „You Were Never Really Here“, „The Tale“, „If Beale Street Could Talk“ и „Private Life“.

Ето и списък  с номинираните:

Най-добър филм

EIGHTH GRADE

FIRST REFORMED

IF BEALE STREET COULD TALK

LEAVE NO TRACE

YOU WERE NEVER REALLY HERE

Най-добър режисьор

Debra Granik, LEAVE NO TRACE

Barry Jenkins, IF BEALE STREET COULD TALK

Tamara Jenkins, PRIVATE LIFE

Lynne Ramsay, YOU WERE NEVER REALLY HERE

Paul Schrader, FIRST REFORMED

Най-добър дебют

HEREDITARY

SORRY TO BOTHER YOU

THE TALE

WE THE ANIMALS

WILDLIFE

Най-добра главна женска роля

Glenn Close, THE WIFE

Toni Collette, HEREDITARY

Elsie Fisher, EIGHTH GRADE

Regina Hall, SUPPORT THE GIRLS

Helena Howard, MADELINE’S MADELINE

Carey Mulligan, WILDLIFE

Най-добра главна мъжка роля

John Cho, SEARCHING

Daveed Diggs, BLINDSPOTTING

Ethan Hawke, FIRST REFORMED

Christian Malheiros, SÓCRATES

Joaquin Phoenix, YOU WERE NEVER REALLY HERE

Най-добра поддържаща женска роля

Kayli Carter, PRIVATE LIFE

Tyne Daly, A BREAD FACTORY

Regina King, IF BEALE STREET COULD TALK

Thomasin Harcourt McKenzie, LEAVE NO TRACE

J. Smith-Cameron, NANCY

Най-добра мъжка поддържаща роля

Raúl Castillo, WE THE ANIMALS

Adam Driver, BLACKKKLANSMAN

Richard E. Grant, CAN YOU EVER FORGIVE ME?

Josh Hamilton, EIGHTH GRADE

John David Washington, MONSTERS AND MEN

Най-добър сценарии

Richard Glatzer (Writer/Story By), Rebecca Lenkiewicz & Wash Westmoreland, COLETTE

Nicole Holofcener & Jeff Whitty, CAN YOU EVER FORGIVE ME?

Tamara Jenkins, PRIVATE LIFE

Boots Riley, SORRY TO BOTHER YOU

Paul Schrader FIRST REFORMED

Най-добър сценарии (дебют)

Bo Burnham, EIGHTH GRADE

Christina Choe, NANCY

Cory Finley, THOROUGHBREDS

Jennifer Fox, THE TALE

Quinn Shephard и Laurie Shephard, BLAME

Най-добра кинематография

Ashley Connor, MADELINE’S MADELINE

Diego Garcia, WILDLIFE

Benjamin Loeb, MANDY

Sayombhu Mukdeeprom, SUSPIRIA

Zak Mulligan, WE THE ANIMALS

Най-добър монтаж

Joe Bini, YOU WERE NEVER REALLY HERE

Keiko Deguchi, Brian A. Kates & Jeremiah Zagar, WE THE ANIMALS

Luke Dunkley, Nick Fenton, Chris Gill & Julian Hart, AMERICAN ANIMALS

Anne Fabini, Alex Hall and Gary Levy, THE TALE

Nick Houy, MID90S

Най-добър документален филм

HALE COUNTY THIS MORNING, THIS EVENING

MINDING THE GAP

OF FATHERS AND SONS

ON HER SHOULDERS

SHIRKERS

WON’T YOU BE MY NEIGHBOR?

Най-добър международен филм 

BURNING (Южна Корея)

THE FAVOURITE (Великобритания)

HAPPY AS LAZZARO (Италия)

ROMA (Мексико)

SHOPLIFTERS (Япония)

 
 

Етикет на поведение на хетеро пичове в гей барове

| от Вучето |

Ако четеш това, най-вероятно се самоопределяш като хетеросексуален индивид от мъжки пол, който обаче е много по-широкоскроен от момчетата, с които ходи на мачовете на ЦСКА. И най-вече в сравнение с Цецо, който е толкова задръстен, че веднъж, като го спря една полицайка на пропускателния пункт  Владая, я попита дали не е стриптизьорка, която се прибира от ергенско парти. Само че ти не си такъв!

Ти не мислиш, че жените не трябва да пилотират самолети и че не ги бива да сменят спукана гума. Нямаш нищо против Истанбулската конвенция, пиенето на смути вместо бира, циганите, евреите, феновете на Левски и дори намираш Серина Уилямс на корицата на GQ за симпатична (макар че списанието не си го купуваш, понеже ти е скъпо). И сега е време да направиш следващата стъпка, с която да докажеш на себе си и на по-добрата половина от света, че можеш да си още по-разкрепостен, толерантен и смел. А именно като пристъпиш в светая светих на някой гей бар.

Разбираме, че за всеки изявен български мъжкар, това е особено стресиращ момент, който подлага на тест както патриархалната му школовка, така и волята му. Затова сме тук, за да помогнем с няколко безценни съвета за това не само как да влезеш, но и как да излезеш жив и неопетнен от това „изпитание“.

Миризмата ще те издаде

С колкото и парфюм да се полееш, резултатът пак ще бъде този. Гейовете безпогрешно ще надушат миризмата на единствения хетеросексуален мъж дори насред многохиляден прайд парад или на концерт на Бионсе. Затова и парфюмът не работи. Миризмата се е пропила в дрехите ти, в косата ти. Тя е в начина, по който ходиш и по който се облакътяваш на бара. Миризмата всъщност е метафора. И когато те надушат, много е възможно да те заобиколят светкавично. Но ти не трябва да се страхуваш. В крайна сметка който го е страх от мечки… знаеш как продължава нататък. И между другото, не е срамно да си признаеш, че даже би се  разстроил, ако това изобщо не се случи.

Чувствай се като у дома си, но не съвсем

Въпреки, че повечето представители на LGBTQ общността приветстват присъствието на представители на хетеро общността в гей баровете, не забравяй, че все пак си само гост. Може и да е прозвучало леко дискриминативно, но за разлика от което и да е друго обществено място, гей барът се възприема като свещено убежище – място, където гейовете могат да бъдат 100 процента себе си, без излишни преструвки, недомлъвки и лицемерни маскировки. Затова и атмосферата в гей бара може да ти се стори като панаир с атракционни, “Чарли и шоколадената фабрика” (без Чарли) и бекстейджа на момчешка кей поп банда наведнъж.  Да не кажеш, че не сме те предупредили, ако ти дойде too gay.

Подготви се за неравна битка… на характери

Когато някой от нормалните посетители на бара (и не забравяй, че това в случая не си ти!) седне до теб и каже нещо от сорта на “Изглеждаш така сякаш искаш да ме целунеш”, важно е да не се паникьосаш и да не реагираш така, както би реагирал гореспоменатият Цецо. Понеже той освен мизогинист е, разбира се, и хомофоб. Ако направеното предложение за интимност не те интересува, вежливо обясни на ухажора си, че не плуваш по левия бряг. NB! Подготви се психически за последствията от отказа си. Ако някой хубавец с изявена мускулатура под тънката тениска с дизайнерско лого и добре хидратирана кожа на лицето е решил да си тръгне с теб тази вечер, малко вероятно е да се откаже лесно. Нека милата усмивка със скъпите фасети не те подвежда… Защото както Тони Стораро и Емилия някога изпяха: “Питбул захапе ли веднъж, няма повече пускане.”

Отърси се от тоалетната параноя

Въпреки гореказаното, не бива да имаш и капка притеснение, че нечия вербална напоритост на бара ще прерасне във физическа такава в помещението с уринаторите. Да, и тук, както и във всички обикновени мъжки тоалетни, постоянно се случва някой да надникне над преградката, за да огледа пениса ви, но това не значи, че някой ще налети да те обезчестява.  Така че не е необходимо да се ограничиш само до една малка бира, за да не ти се налага да ходиш да изпразваш мехура. А, и още нещо! Не се стряскай, ако някоя дама с висока фризура и пищна рокля излезе с ритник от кабинката. Най-вероятно това изобщо не е дама.

Отпусни се и се забавлявай

Веднъж щом изчеткаш предразсъдъците от раменете си като досаден пърхот, ще установиш, че всъщност е ужасно трудно да не се забавляваш на такова място. И след като вече се убедиш, че останалите посетители няма да включат хетеро натрапника в церемониална гей оргия като от филма “Широко затворени очи”, можеш да се отпуснеш и да се държиш нормално. Тоест да се държиш по начина, заради който приятелите ти те харесват и обичат да излизат с теб. Дори да се отпуснеш до стенен, че да почнеш да ръсиш неуместни вицове за гейове, най-вероятно слушателите ти ще се смеят с теб.

Посещението на гей бар може да послужи не само за личностното ти израстване, но и  за превръщането ти в един вид социален месия, който да провежда “со кротце, со благо” не съвсем популярни виждания сред по-заблудените членове на нашето общество. Пробвай това, например. Следващият път, когато седнеш да пиеш с Цецо и той подхвърли по повод общ познат, че е п*дераст, а хомосексуализмът е болест, можеш просто да му кажеш, че тъкмо ти е дал страшна идея: “Ще се обадя на шефа и ще го питам дали може да не ходя на работа, че нещо днес се чувствам гей.“