Един милион българи са без зъби

| от |

Един милион нашенци са без зъби, сочат резултатите от проучване на Българския зъболекарски съюз, направено сред 60-годишните, които към момента наброяват 2 млн. души.

Двадесет процента от тях са с обеззъбена горна, а 17 на сто долна челюст. Други 13 на сто нямат нито един зъб в устата си, пише „Монитор.

Тези хора са все още в активна възраст, не са баби и дядовци, посочи д-р Борислав Миланов – председател на съсловната организация.

Като основна причина хората посочват, че нямат пари да ходят на зъболекар. Оказва се обаче, че голяма част от тях не са се възползвали дори от двете безплатни пломби и преглед, които се осигуряват по линия на Националната здравноосигурителна каса. Освен това българинът е немарлив и не спазва устна хигиена. Нашенците не мият редовно зъбите си и не са наясно каква паста да използват при различни дентални заболявания и възраст.

Студентите по стоматология научават как да си мият зъбите правилно едва в трети курс. Това разказаха вчера преподаватели от факултета по дентална медицина по време на заключителния етап на Националната програма за профилактика на оралните заболявания при деца до 18 години.

70% от хлапетата до 7 години са поне с един кариес, а 80 на сто от подрастващите до 12 години имат най-малко един постоянен развален зъб. 92% от младежите към 18-годишна възраст са с повече от два кариеса.

Хората на 33-34 години у нас имат средно по 18 зъба с кариес, а немалко от тях възпалени венци и дори пародонтоза. /БГНЕС

 
 

Бокачо: „Целунатите устни не губят своето богатство…“

| от chronicle.bg |

Той вече е възприеман по-скоро като митологична фигура, отколкото като реална личност, която можем да си представим. Рисунките с неговия лик, стигащи днес до нас, са недостатъчни, за да поберат силата на хилядите думи в „Декамерон“. Става въпрос за Джовани Бокачо – авторът, който заедно с Петрарка поставя основите на хуманизма в световната литература през далечния 14-ти век. Бокачо е Ренесансът.

Хуманизмът на Бокачо не е само между страниците на творбите му и в интерпретациите на древните текстове, но и в опитите му да издигне литературата на онези дни до класика, поставяйки високи стандарти пред работата със словото. Някои смятат, че напредва повече в тази посока от съмишленика си Петрарка, не само защото връща високия статут както на поезията, така и на прозата, но и защото в романите си успява да постигне съвършения синтез между ежедневното, трагичното и комичното.

Без Бокачо литературната кулминация в италианската култура е немислима. Ето част от хилядите думи, които се откриват в книгите, а понякога и между редовете. 

maraviglioso_boccaccio_i_novellatori_foto_umbertomontiroli_0687-light
Кадър от „Чудният Бокачо“

„Използвай настоящето така, че на старини да не се упрекваш за напразно изживяната младост.“

„Много по-лесно е да порицаваш минали дела, отколкото да ги поправиш“

„Трябва да четем, да съхраняваме, да оставаме будни нощем, трябва да питаме и да изискваме максималното от силата на ума.“

„Прави каквото казваме, а не каквото правим.“

„Човечност е да имаш състрадание към нещастните.“

giovanni-boccaccio-vita-e-opere_bfad2f4f017cfd399d093e0b6dc84dd7

„Един покварен ум никога не може да разбере думите по здрав начин.“

„В този свят само страданието е спасено от завистта“.

„Често човек си мисли, че е далеч от щастието, а то с тихи стъпки вече е дошло до него.“

„Да поиска съвет е най-висшето доверие, което един човек може да окаже на друг.“

„По-добре да се разкайваш за това, на което си се насладил, отколкото за това, на което не си се насладил.“

„Целунатите устни не губят своето богатство, а напротив – то се възобновява като растящата луна.“

2216440

„Нищо не е твърде неморално, че да не може да бъде казано на друг човек, стига е облечено в подходящите думи.“

„Раят би бил рай, ако на любовниците са им разрешени същите наслади, като тези, които преживяват на земята.“

„Хората са по-склонни да вярват в лошите намерения, отколкото в добрите.“

„Дъбът не може да бъде повален с един удар на брадвата.“

 
 

Кристина Агилера пя инкогнито в нюйоркското метро

| от chr.bg |

Кристина Агилера пя „инкогнито“ в нюйоркското метро заедно с телевизионния водещ Джими Фалън, който й акомпанираше на банджо, за да отпразнува излизането на новия си албум.

За изпълнението в метрото Агилера избра костюм от 70-те години на миналия век – с голяма шапка и очила, а Фалън освен очила си беше сложил и брада. Те изпяха песента „Think“ на Арета Франклин. Минаващите бързо я разпознаха и започнаха да я снимат с телефоните си.

След това двамата изпълнители свалиха костюмите си и продължиха с акустична версия на песните „Fighter“ и „Fall in Line“.

Новият албум на Кристина Агилера „Liberation“ излезе в продажба вчера. Тя участва в предаването „Тунайт“, за да го лансира.

 
 

„Опера в парка“ започва на закрито

| от chronicle.bg |

Заради лошото време спектакалът „Лакме“ от Лео Делиб, предвиден за днес за начало на фестивала „Опера в парка“, е преместен от парка на Военната академия в София в сградата на Софийската опера и балет.

Началният час на представлението е 20.30 ч.

От операта съобщават още, че при лошо време, спектаклите, предвидени за голяма сцена, ще бъдат в сградата й, а тези за малка сцена – във Военната академия.

 
 

От Джейн Ръсел до Марго Роби: жените и банските през годините

| от chronicle.bg |

 

Модата в банските костюми претърпява толкова революции, колкото всеки останал аспект в модата. От времето, когато жените ходели по плажа само за разходка или чай, до наши дни, културата се е променила повече от впечатляващо.

Споменаваме този очевиден факт, защото когато погледнем как се е променил външния вид на плажуващата жена през години, пак не можем да повярваме, че преди един век  жените са ходели на плаж така:

maryal-knox-SL7

Всяко десетилетие има своя белег върху плажното облекло и то се вижда най-добре през фотоапаратите на големите фотографи, в които застават любимите актриси от миналите епохи.

В края на ХIХ век за жените на плажа е важал стриктен дрескод – рокля до коленете, която покрива тялото, обикновено черна, ограничаваща влизането в морето до потапяне на краката до коленете. След Първата световна война се появява първият цял бански костюм, наричан понякога майо, който обаче се свива след намокряне. След него идва революцията на бикините носени от Бриджит Бардо през 60-те, а после Кристи Бринкли през 70-те.

В някои случаи плажното облекло е много точен лакмус за етапа на културно развитие. В много случаи типичният бански костюм може да бъде белег на епохата. От първите дни, до момичетата на Бонд през Елизабет Тейлър и компания, днес ви показваме някои от култовите бански костюми на минали епохи. Вижте ги в галерията горе.