Един Клайв Оуен, моля!

| от |

Клайв Оуен – един от актьорите, заради които спокойно може да обичате Острова с цялата си душа, се завръща в телевизията, при това за втора поредна година.

Сериалът e „Хирургът“ и както се случва в последните години, добрият материал от киното се излиза на малкия екран. Тази трансформация е някак логична. Затова и в „Хирургът“ Клайв Оуен е само едно от имената, заради които сериалът си заслужава.  Режисьор е Стивън Содърбърг – той стои зад великолепния „Трафик“, снимал е и „Бандата на Оушън“, „Соларис“, „Секс, лъжи и видео“ и моя личен фаворит – „Ерин Брокович“. Преди да каже, че се оттегля от киното, Содърбърг прави и филма „Професия: Стриптийзьор“, което леко учудва неговите фенове. Това обаче беше неговият преход към малкия екран.

Содърбърг, подобно на Клайв Оуен, обича да снима различни неща, като не винаги това включва онези филми, за които си казваш, че са гениални. След като започва кариерата си със сериала „Chancer“, има номинация за „Оскар“, минава през голямото кино, печели един „Златен глобус“, Оуен се завръща в телевизията.

Първият ми сблъсък с него е именно този сериал – „Chancer“, където той играе финансист или нещо подобно. Споменът ми е адски размит, а истината е, че шоу снимано през 90-те години, при това британско, тотално неизвестно, е адски трудно за намиране.

След „Chancer“ Клайв Оуен прави още един телевизионен опит в сериала „Sharman“ от 1996-а, а после се появява и телевизионната продукция „Second Sight“, която разказва за разказва за ослепяващ детектив – филмът, заради който започнах да мисля за Оуен в чакане на следваща продукция. Идеята в началото е да се направи един филм и толкова. Но успехът е предначертан и в периода 1999-2000 година Клайв Оуен влиза в кожата на DCI Рос Танър общо четири пъти. Чак след това се сбогува с телевизията, за да дочака по-добрите й дни. Именно тогава звездата му изгрява ярко и силно, и заблестява първо в „Госфорд парк“.

„Госфорд парк“ е странен британски филм. Докато ви разказва за класите, богаташите, пиенето на чай и премерения аристократизъм на хората там, разказва и историята на едно убийство, а Клайв Оуен – най-високият мъж във филма, е директно в центъра му. Самият той изглежда като аристократ, макар да играе беден иконом.

След „Госфорд Парк“ съдбата на британеца е предначертана и следват „Самоличността на Борн“, „Отвъд граници“, „Крал Артур“ и да, променящият кариерата му„Отблизо“.

„Отблизо“ е филмът, в който мократа фантазия среща Клайв Оуен и още тогава знаеш, че някак това е било неизбежно да се случи. Оуен е брилянтен в ролята на отчаян мъж и жените се влюбват директно, докато го гледат как наблюдава нагъзената срещу него Натали Портман. И дори тогава, в тази на ръба на перверзното и нередното сцена, той пак изглежда като сър.

„Отблизо“ носи трите най-важни награди в кариерата на актьора – „Златен глобус“, статуетка от BAFTA и номинация за „Оскар“.

Веднага след това Оуен прави няколко различни неща, като първия „Sin City“, „Извън релси“, „Човек отвътре“, моят любим „Децата на хората“ и силно надцененият „Елизабет: Златния век“. Моите любими филми с Клайв Оуен от този му период са „Човек отвътре“ и „Двуличие“, макар повечето хора да не харесват втория. Оуен играе измамници и в двата и така му отива.

Следват няколко различни филма, сред които „Хемингуей и Гелхорн“ – там британецът играе един от най-известните писатели на миналия век и го прави със замах. Освен това химията му с Никол Кидман е осезаема – нещо, което се случва с повечето жени, с които Оуен играе на екран. Може би се дължи на вродения сексапил на Клайв Оуен или на факта, че е добър актьор. Което и да е, очевидно му се получава добре.

През миналата година Клайв Оуен прави плавно завръщане към малкия екран със сериала „Хирургът“. Там той играе д-р Джон Такъри – брилянтен хирург от началото на 20 век, който има проблеми с кокаина. След първи сезон на шоуто, който беше меко казано брутален, този октомври почна и втори. Много от нас го чакаха с нетърпение. И има защо. Освен Оуен и Содърбърг, които отново си партнират в него, голямо влияние оказва и НВО, които – знаем, умеят да правят добра телевизия.

 
 

10-те най-яки гангстери в историята на киното

| от chr.bg |

Рядко, но се случва качествен мофиотски филм да се появи на екрана и да ни грабне с невероятно майстворство. Не е лесно за един актьор да изиграе подобна роля. Филмите за гангстери датират откакто въобще има кино и актьорите няма как да не бъдат сравнявани с едни от най-добрите в жанра.

Например, Джони Деп изигра Уайти Бълджър в „Black Mass“. Тази роля може би спаси кариерата му от тотален крах. Но за него определено беше огромен риск, защото образът е толкова иконичен. За да се пресъздадат толкова силни хора, трябват много сериозни актьори и затова днес ще обърнем внимание на най-добрите от най-добрите.

 
 

Артър Конан Дойл: „Дребните детайли са по-важни от всичко останало.“

| от chronicle.bg |

„Ако успее моят труд за час

момчето-полумъж да увлече,

да увлече мъжа-полумомче,

целта си скромна съм постигнал аз.“

Това е епитафията, изрязана на надгробната плоча на сър Артър Конан Дойл. Създателят на близо 60 творби, в които главни герои са най-известният детектив в света и неговият верен приятел – Шерлок Холмс и Уотсън. 

Създателят на вселената на Холмс е роден на 22 май 1859 г. в Единбург. Първият му роман е публикуван през 1890 г.  „Етюд в червено“ е и първата творба, в която главен герой в лондончанинът от „Бейкър стрийт“ Шерлок Холмс. Дойл започва да пише романа четири години по рано под друго заглавие. Още след публикуването му авторът получава признанието, за което е копнеел от самото си пристигане си в Англия.

Още преди да измисли своя герой, Дойл се увлича по спиритуализма и пише три романа, считани за автобиографични. С идването на славата решава да се откаже от медицината, на която е посветил младините си. През последното десетилетие на 19 век пише няколко исторически романа, сред които известният „Родни Стоун“.

Авторът създава най-популярните си творби с Шерлок Холмс в края на 19-ти и началото на 20-ти век. От този период са „Знакът на четиримата“, „Приключенията на Шерлок Холмс“, „Мемоарите на Шерлок Холмс“, „Баскервилското куче“ и „Завръщането на Шерлок Холмс“. Още през 1893 г. иска да убие своя герой, но също както при Агата Кристи, и тук читателите са възмутени и той е длъжен да продължи да им дава „дозата“. През 1928 г. е публикуван последният сборник с разкази за Холмс – „Архивът на Шерлок Холмс“.

През есента на 1929 г. Артър Конан Дойл заминава на спиритуална обиколка из Холандия. Следващата година се връща в Англия и умира на 7 юли 1930 г. в градината си, хванал цвете в едната си ръка. 

Arthur Conan Doyle, creator of the famous fictional detective Sherlock Holmes

„Жената притежава сила на духа, с която не може да се сравни и най-голямата доблест на мъжа.“

„Повярвайте, няма нищо по-противоестествено от баналността.“

„Дребните детайли са по-важни от всичко останало.“

„Никога не се уморявам от работа. Безделието обаче ме изтощава напълно.“

„Хора, които се хвалят, че разбират от всичко, рядко могат да се похвалят със задълбочени познания.“

„Най-лошите призраци в нашия живот са призраците на нещата, към които сме били привързани в миналото.“

Sir Arthur Conan Doyle

„В този свят не е важно колко сте направили. Важно е да убедите хората, че сте направили много!“

„Колко ужасна е мъдростта, ако не носи тя полза на мъдрия!“

„Любовта към книгите е сред отбраните дарове на боговете.“

„Няма по-добра проверка за духовната и интелектуалната сила на човека от тази, когато изпада в ситуация, при която всички са против него.“

„Посредствеността не обръща внимание на нищо друго, освен на себе си. Талантът обаче моментално забелязва гения.“

„Светът е пълен с очевидни неща, които никой при никакви обстоятелства не забелязва.“

„Аз съм като стара топка за голф – от мен отдавна е очукана цялата ми бяла боя. Сега животът може да ме удря колкото си ще, но следа не ще остане. А рискът, млади приятелю – това е солта на живота. Само ако рискуваш, си струва да живееш.“

 
 

Любопитни факти за сандвичите!

| от chr.bg |

По случай текущата Британска седмица на сандвича в. „Дейли експрес“ предлага няколко любопитни факта за едно от любимите изделия на жителите на Острова:

– Освен домашно приготвените изделия от този тип, британците купуват над 3,5 милиарда сандвича годишно.

– Над 300 000 души във Великобритания работят в бизнеса със сандвичи.

– Около 31 процента от всички продавани в страната сандвичи включват пилешко. Следващата най-популярна съставка сред британците е сиренето.

– Сандвичите са кръстени на Джон Монтагю, четвърти граф на Сандвич (Сандуич) (1718 – 1792) – запален картоиграч, който поръчвал да му бъдат сервирани парчета студено говеждо месо между две филии хляб.

– Най-ранната документирана употреба на думата „сандвич“ в този смисъл датира от 1762 г. Преди това с нея са били назовавани вид шнур от 15-и век и птицата гривеста рибарка, кръстени на град Сандуич.

– Американецът Джоуи Честнът, известен с прякора Челюстите, държи няколко рекорда за бързо ядене на сандвичи. Сред тях е поглъщането на 47 грил сандвича със сирене за 10 минути.

– През 2011 г. от данъчни съображения щатът Ню Йорк постановява, че ястието бурито е сандвич.

 
 

Каква част от всичко живо сме ние, хората?

| от chr.bg |

Когато се заемат със задачата да претеглят живота на Земята, учените установяват, че милиардите хора на планетата съставляват незначителна част от биомасата й на фона на всички дървета, дъждовни червеи и дори вируси. Липсата на солидна тежест обаче не пречи на човешките същества да се „налагат“.

Хората съставляват едва една десетохилядна част от биомасата на Земята, съдейки по „сухото тегло“ на въглерода, влизащ в структурата на всички живи организми.

Първото по рода си преброяване на живота на планетата показва, че нейната същинска „тежка категория“ са растенията, съставляващи 80 процента от глобалната биомаса. Бактериите съставляват приблизително 13 процента от нея, а гъбите – около два процента.

„Тези числа може и да не са съвсем точни, но дават представата за пропорция“, казва ръководителят на изследователския екип Рон Майло от института „Вайцман“ в Израел.

Въпреки че съставляват незначителна част от биомасата на Земята, хората оказват огромно влияние върху по-масивните организми. От началото на цивилизацията човешките същества са допринесли общото тегло на растенията да намалее наполовина, а на дивите бозайници – с 85 процента.

Понастоящем домашният едър рогат добитък и прасетата на планетата тежат повече от всички диви животни, а домашните пилета – от всички диви птици. „Ако искаме да онагледим реалното състояние на животните, ще трябва да използваме вместо детски книжки за слонове и лъвове описанието „крава, още една крава, трета крава и пиле“, казва Майло.