Един Клайв Оуен, моля!

| от |

Клайв Оуен – един от актьорите, заради които спокойно може да обичате Острова с цялата си душа, се завръща в телевизията, при това за втора поредна година.

Сериалът e „Хирургът“ и както се случва в последните години, добрият материал от киното се излиза на малкия екран. Тази трансформация е някак логична. Затова и в „Хирургът“ Клайв Оуен е само едно от имената, заради които сериалът си заслужава.  Режисьор е Стивън Содърбърг – той стои зад великолепния „Трафик“, снимал е и „Бандата на Оушън“, „Соларис“, „Секс, лъжи и видео“ и моя личен фаворит – „Ерин Брокович“. Преди да каже, че се оттегля от киното, Содърбърг прави и филма „Професия: Стриптийзьор“, което леко учудва неговите фенове. Това обаче беше неговият преход към малкия екран.

Содърбърг, подобно на Клайв Оуен, обича да снима различни неща, като не винаги това включва онези филми, за които си казваш, че са гениални. След като започва кариерата си със сериала „Chancer“, има номинация за „Оскар“, минава през голямото кино, печели един „Златен глобус“, Оуен се завръща в телевизията.

Първият ми сблъсък с него е именно този сериал – „Chancer“, където той играе финансист или нещо подобно. Споменът ми е адски размит, а истината е, че шоу снимано през 90-те години, при това британско, тотално неизвестно, е адски трудно за намиране.

След „Chancer“ Клайв Оуен прави още един телевизионен опит в сериала „Sharman“ от 1996-а, а после се появява и телевизионната продукция „Second Sight“, която разказва за разказва за ослепяващ детектив – филмът, заради който започнах да мисля за Оуен в чакане на следваща продукция. Идеята в началото е да се направи един филм и толкова. Но успехът е предначертан и в периода 1999-2000 година Клайв Оуен влиза в кожата на DCI Рос Танър общо четири пъти. Чак след това се сбогува с телевизията, за да дочака по-добрите й дни. Именно тогава звездата му изгрява ярко и силно, и заблестява първо в „Госфорд парк“.

„Госфорд парк“ е странен британски филм. Докато ви разказва за класите, богаташите, пиенето на чай и премерения аристократизъм на хората там, разказва и историята на едно убийство, а Клайв Оуен – най-високият мъж във филма, е директно в центъра му. Самият той изглежда като аристократ, макар да играе беден иконом.

След „Госфорд Парк“ съдбата на британеца е предначертана и следват „Самоличността на Борн“, „Отвъд граници“, „Крал Артур“ и да, променящият кариерата му„Отблизо“.

„Отблизо“ е филмът, в който мократа фантазия среща Клайв Оуен и още тогава знаеш, че някак това е било неизбежно да се случи. Оуен е брилянтен в ролята на отчаян мъж и жените се влюбват директно, докато го гледат как наблюдава нагъзената срещу него Натали Портман. И дори тогава, в тази на ръба на перверзното и нередното сцена, той пак изглежда като сър.

„Отблизо“ носи трите най-важни награди в кариерата на актьора – „Златен глобус“, статуетка от BAFTA и номинация за „Оскар“.

Веднага след това Оуен прави няколко различни неща, като първия „Sin City“, „Извън релси“, „Човек отвътре“, моят любим „Децата на хората“ и силно надцененият „Елизабет: Златния век“. Моите любими филми с Клайв Оуен от този му период са „Човек отвътре“ и „Двуличие“, макар повечето хора да не харесват втория. Оуен играе измамници и в двата и така му отива.

Следват няколко различни филма, сред които „Хемингуей и Гелхорн“ – там британецът играе един от най-известните писатели на миналия век и го прави със замах. Освен това химията му с Никол Кидман е осезаема – нещо, което се случва с повечето жени, с които Оуен играе на екран. Може би се дължи на вродения сексапил на Клайв Оуен или на факта, че е добър актьор. Което и да е, очевидно му се получава добре.

През миналата година Клайв Оуен прави плавно завръщане към малкия екран със сериала „Хирургът“. Там той играе д-р Джон Такъри – брилянтен хирург от началото на 20 век, който има проблеми с кокаина. След първи сезон на шоуто, който беше меко казано брутален, този октомври почна и втори. Много от нас го чакаха с нетърпение. И има защо. Освен Оуен и Содърбърг, които отново си партнират в него, голямо влияние оказва и НВО, които – знаем, умеят да правят добра телевизия.

 
 

Кои са по-опасни: кулагиновците или ричардовците?

| от Вучето |

Най-скандалният български гримьор стигна до края на пътя от “Осанна” до “Разпни го”. След като потроши малко продуцентска покъщнина, беше набит от “мецана” Костова с пластмасова бутилка и разби с неподозирана за крехката си физика сила вратата, водеща към външния свят, зрителите най-после се възмутиха и обърнаха палеца надолу. 70 и няколко процента дислайк изпратиха Кулагин да си лакира ноктите у дома, при баба и мама.

В Къщата ликуват, пият и пеят възрожденски песни, за да ознаменуват освобождението от тиранина. Сдружение “Майки срещу насилниците на жени” се обърнаха с искане към премиера да обяви 15 октомври, датата, на която Кулагин напусна шоуто, за национален празник. В няколко града на страната се канят да организират през уикенда всенародни тържества, на които да се раздава курбан за здравето на пострадалите от ръката на гримьора на ВИП-ове, Папи Ханс и Ваня Костова.

Главата на змията беше стъпкана и Доброто възтържествува. Както винаги.

А дали наистина?

Заради разиграващите се вече повече от месец циркове около Валентин Кулагин и несекващите коментари за безобразното му поведение, някак на заден план останаха други панаирджийски мечки. Именно те използваха интереса към главния дразнител в реалитъ предаването като параван, зад който да скрият собственото си безобразие. Думата ми е за Ричард Величков – “Ричи”.  И не конкретно за него, а за  всички немуподобни, които бродят из фитнес-клубовете на републиката и помпат мускули в очакване да станат известни. Ако не може утре, то поне вдругиден, че много им е спешно да почнат да ги спират хората по улиците и да ги молят да си направят селфи с тях  Междувременно се явяват на разни конкурси за Мистър Едикаквоси по слипчета Andrew Christian (дизайнерският надпис на ластика моментално прибавя поне десет точки отгоре). Освен това четат литература за самопознание и самопомощ: “Преди да се гръмнеш прочети тази книга” (подвеждащо заглавие – НЕ е книга за лов и риболов!), “Силата на духовната интелигентност” (висока топка!) и “ Лидерите винаги обядват последни”( още по-висока топка! Допълнително затруднение: от нея се огладнява…)

Ричардовците са непреклонни в амбицията си да станат милионери като правят…нещо. Представят си как след време някой ще напише книга за самопомощ, вдъхновена от техния светъл пример, със заглавие: “От Смолян до милиона”.

Друго нещо, с което ричардовците си запълват времето в очакване да се случи националната известност и първият милион, е като спят с жени, които не непременно харесват. Наричат тези жени не кифли, а “вафли”. Причината е, че като им се прияде нещо сладко и няма кифли, и вафлите стават. Жени – вафли, все тая. За тях сексът с манекенка в национален ефир или на страниците на жълт вестник с каракачанска овца е еднакво ефективен начин за постигане на заветната цел.

С ричардовците разговорът невинаги върви гладко, защото особеностите на диалектния им изказ често затрудняват събеседниците им.  Обаче ричардовците компенсират липсата на богат речник и бляскав интелект със солиден запас от 48 тениски с маркови етикети отзад на врата. Така де, нали по броя и бранда на тениските посрещат… По какво изпращат още не са го измислили.

Ричардовците са пример за подръжание за малките, които искат да станат като тях като пораснат. И как не! Казват “Добър ден” на влизане в аптека, кръстят се в черква и отстъпват място на бременни и баби в трамвая. Това последното е приятно допълнение към PR образа им, въпреки че е пълно фентъзи. Ричардовците не ползват трамвай, не защото не могат да се научат да го карат, а защото предпочитат да карат други… коли.

Ричардовците могат и да харесват кулагиновците, но могат и да не ги харесват. Те всъщност нямат нищо против да са приятели с “джендъри”, понеже на техен фон по презумпция изглеждат по… развити. А и джендърите не са им конкуреция за женското внимание. Виж, проблем са разните там интелектуалци, които хем не могат да вдигат 100 от лежанка, хем дрехите им не са италиански, но въпреки това ги водят ВИП. Нещо не излиза сметката. Изобщо, разсъждават ричардовците, ако продължават някакви сакати физици, дето говорят през лаптопа си, и други смешници без добре оформени трицепси да печелят възхищение, награди и риалити шоа, накъде изобщо  се е запътил този свят?

Накъдето и да се е запътила този свят обаче, ричардовците винаги ще се нагаждат към новата среда. Защото са нов биологичен  неунищожими вид хлебарки. Само че хлебарки с ЕГН. И се размножават. Но всички останали се правят, че не ги забелязват, понеже някак е срамно да кажеш, че домът ти е нападнат от гадините. Тогава не ти остава нищо друго освен  да се гръмнеш ПРЕДИ да прочетеш бестселъра “От Смолян до милиона”.

 
 

От днес марихуаната в Канада е легална

| от chronicle.bg |

Сенатът в Канада легализира марихуаната с 52 гласа „за“, 29 – „против“ и два – „въздържали се“. Решението влиза в сила от днес.

Канада е първата страна от Г-7, и втората в света след Уругвай с подобна пълна легализация.

Това беше едно от предизборните обещания на премиера Джъстин Трюдо. Той отбелязва, че с легализирането се атакува незаконната търговия и лицата, които са замесени в нея. Също така, законната търговия с марихуана ще привлече инвестиции за милиарди в страната. Самият премиер казва, че е пушил трева с приятели няколко път, дори и докато е бил депутат.

Законът, разбира се, съдържа стриктни регулации и спира мафията да навлезе и завладее легалния бизнес. Не се допуска участието на офшорни компании в бизнеса и се води публичен регистър. Притежанието за лична употреба е ограничено до 30 грама, да ползват марихуана имат право само пълнолетни граждани над 18, в някои райони 19 години. Регулации има и в рекламата на коз.

За медицински цели марихуаната е легална в Канада от почти 20 години.

Chronicle.bg учтиво Ви напомня, че за хора, които ще пребивават в Канада по-малко от 6 месеца, визи няма.

 
 

Тази сладка синеока Фелисити Джоунс и 6 страхотни нейни роли

| от chronicle.bg |

Лесно можете да объркате Фелисити Джоунс с еднодневна сензация, която става известна за широката публика в нощта след премиерата на филмa „Теорията на всичко“. Реалността обаче далеч не е такава, защото това малко синеоко момиче, което днес навършва 35 години, работи дълги години, за да спечели сърцата на критиците.

За запознатите с нейните роли тя винаги е била британския нешлифован диамант, на когото му е било нужно единствено време, за да заблести в редиците на най-добрите актьори от екрана.

Преди да се сдобие с първата си номинация за „Оскар“ за  най-добра поддържаща актриса, в резюмето й вече се открояват няколко запомнящи се роли. Професионалната й кариера започва, когато е на 12 години и участва във филма „Ловци на съкровища“. От там насетне започва стъпка по стъпка да се катери по стълбата. Последните години в биографията й има както прилични блокбъстъри, така и няколко филма, които са предпоставка бляскаво бъдеще, ако всичко върви наред.

В чест на рождения ден на тази обещаваща актриса, на която никога не бихме дали 35, споделяме 6 страхотни нейни роли. Вижте ги в галерията горе.

 
 

Новините CHR: какво се случи днес, 18 октомври 2018?

| от chronicle.bg |

В рубриката „Новините CHR“ представяме накратко основни новинарски акценти от страната и чужбина за отминаващия ден. Ето какво се случи днес, 18 октомври 2018 г.

Румен Радев покани кралица Елизабет II в България

Анна Цолова е напуснала Нова ТВ

Нуждаещите се от белодробна трансплантация у нас остават без достъп до Евротрансплант

Официално повдигнаха обвинения на Северин за изнасилването и убийството на Виктория

От „Атака“ оцениха искането за оставка на Сидеров като несериозно

Още акционери във Facebook се разбунтуваха срещу Зукърбърг

Путин повози президента на Египет на писта за Формула 1

Продадоха „златната глава” на Кейт Мос за над 400 хиляди долара

Извънредно завишени бонуси в Левски при победа над Лудогорец

Предстои промяна на времето