Един хипохондрик в самолета

| от Цвети Иванова |

Идва момент в живота на всеки човек, когато се налага да сгъне страховете в някоя салфетка, да я пъхне в джоба, да напусне работа, да замине за Бразилия и да сключи брак.

Ще започна това писание с уговорката, че мразя пътешествия. И пътеписи. И нови неща. И когато се оказа, че съм се съгласила да замина за Южна Америка, за да сключа брак, очаквах тръгването със същия ентусиазъм, с който бих очаквала очна операция.

Денят на заминаването започва спокойно, със съзерцаване на любимите ми пердета у дома и доизкупуване на всички лекарства в аптечната мрежа, които все още не са в багажа ми. Лека полека напрежението започва да ескалира до момента, в който времето за тръгване към летището вече е отминало, куфарът се оказва с 10 кг по-тежък от разрешеното, баба ми насилствено ми бута банани в чантата за из път, а моят спътник псува куфарите, кантара, времето, самолетите и себе си.

Все пак самолетът успява да излети, заедно с иконите и амулетите ми за късмет, с които спокойно мога да отворя средно голям магазин за сувенири в Рио. Или дори малка църква.

На летището в Мюнхен правя последна проверка на важните неща – червен конец със синьо око, червен конец със седем възела,  червен конец със знака за безкрайност, планински кристал, киснат в светена вода, лекарства за главоболие, гърлобол, зъбобол, гадене, повръщане, подуване, изтръпване, задух, сърцебиене, главозамайване, настинка, хепатит, бъбречна, хипертонична и сърдечна криза, болки в краката, ръцете, подмишниците, брадичката, пръстите, костите, космите. Плюс традиционните медикаменти, които си нося по принцип. Добре.

На влизане в самолета за презокеанския полет, се вълнувам от високите си очаквания. Чувала съм, че самолетите за такива полети са огромни, широки, комфортни. И наистина! Обстановката изглежда чудесно и в салона има само двама души.

Продължавайки напред обаче, разбирам, че това е било бизнес класата и се озовавам при човешката каша от тъмни физиономии, ревящи бебета, огромни кърмещи зърна и миризма на повече от двайсет човека в едно помещение. Оказва се, че там ми е мястото. Разбира се, това не е в състояние да сломи духа ми. Полетът ще мине добре.

Десет минути след излитането.Страдам от сърцебиене и потни длани.

Двайсет минути след излитането. Мисля, че имам разстройство, а пред тоалетната има опашка от хора по чорапи.

Трийсет минути след излитането. Турбуленцията люшна опашката пред тоалетната и няколко души нападаха по стълбите, което леко ме разведри.

Шейсет и осем минути след излитането. До кацане остават единайсет часа. Не мога да повярвам. Според миниатюрния екран пред очите ми, самолетът дори не се е изнесъл от Европа.

Три часа и двайсет минути след излитането. Опитах да спя, но краката ми се сгъват в седалката отпред, жената на задната седалка очевидно се опитва да открадне бъбрека ми с коляно, а детето пред мен хълца с триста децибела. Незнайно защо се промъква мисълта, че май получавам дисекация на аортата.

Триста часа, двеста минути и безброй секунди след излитане. За добро или за лошо, не получих дисекация на аортата. Стюардесата обяви, че самолетът каца в Сао Пауло. Не мога да повярвам. Краката ми са топузи, очите – цепки, а косата – гнездо. Пътуванията са чудесно нещо. Очаквам с нетърпение да ме ограбят на летището в Сао Пауло, което вероятно ще е първата празнична част от това пътешествие.

Южна Америка ме изненадва. Не ме ограбиха на летището, а единственият по-странен човек, когото виждам, е жена с боядисано негърско лице, която държи бебе-кукла. Това, като се замисли човек, не е толкова странно – все пак ние си имаме Луна, Къци Вапцаров, Анна Баракова и въобще доста по-странни хора.

След петчасов престой на летището, вече знам – хората, които опяват по интервюта, социални мрежи и дори в личен контакт, че обожават да пътуват, са много по-странни от Луна, Къци, Баракова и боядисана с кукла накуп.

След кратка схватка с бразилска стюардеса на тема „що е то крем „Здраве“ и течност ли е това“, яхвам последната летателна машина за това денонощие. Докато сърцето вибрира в гръдния ми кош от налягането, ушите ми заглъхват, а потта под мишниците ми започва да се втвърдява, знам че съм готова да се сблъсквам с чудесата на пътуването из Бразилия. Поемам въздух , сещам се за Кубрат Пулев и продължавам напред.

 
 

Тийзър и плакат на „John Wick 3″, очакваме пълен трейлър

| от chronicle.bg |

Lionsgate пусна тийзър и плакат на „John Wick: Chapter 3 – Parabellum“. Заглавието идва от сентенцията „Si vis pacem, para bellum” или „Ако искаш мир, готви се за война“.

Сценарист е Дерек Колстад, а режисьор – Чад Стахелски (същите, които направиха и първите два филма). Събитията продължават малко след тези в края на втора част. Това можем да видим и от кадрите по-долу. Предстои и пълен трейлър малко преди „John Wick 3″ да дебютира заедно с дългоочаквания „Glass“ този уикенд.

Виждаме, че и тройката ще има характерната естетика от първите два филма. Филмът ще задълбае повече тях, защото ще ни представи директорът на High Table (Анджелика Хюстън) и други личности на високи позиции в сенчестия свят. Дано обаче това не стане за сметка на елементите, които направиха франчайза толкова мощен.

 
 

Джеръми Кларксън: Станах невероятно дебел, откакто спрях цигарите

| от |

Преди да спре цигарите, британският водещ пуши по 40 на ден. Високата бройка е и причината да прекрати навика.

Сега обаче Кларксън е „ужасен“ от теглото си. След повече от 2 години без цигари, 58-годишният мъж каза, че е станал „доста по-дебел“ и обвини за това именно спирането на никотина.

В последният епизод на „The Grand Tour“ на въпроса какво се е променило откакто сезон 2 на предаването приключи, Джеръми отговори: „Доста по-дебел съм. Спрях да пуша.“ След това се обърна към публиката: „Някой друг да е спирал цигарите? Някой друг да е надебелял адски много в резултат на това? Ужасяващо е.“ Накрая колегата му Джеймс Мей каза, че беше дебел и докато пушеше, с което разговорът приключи.

Кларксън следва строги докторски съвети, да спре с вредния навик незабавно, от август 2017, когато постъпи в болница в Майорка с пневмония и отравяне на кръвта. През август 2018 той написа в Twitter: „Преди точно година изпуших последната си цигара. Бях изпушил около половин милион през годините, но сега въобще не ми липсват. Странно.“

През уикенда Джеръми Кларксън, Джеймс Мей и Ричард Хамънд се завърнаха на Amazon Prime с нов сезон на предаването си „The Grand Tour“.

03c671b903208ae1ff2fd15128f6315d

 
 

Създадоха робот, който помага на хора с болестта на Алцхаймер

| от chronicle.bg |

Робот, построен от учени в САЩ, може да помогне на възрастни хора с болестта на Алцхаймер да живеят самостоятелно.

Той работи с помощта на сензори, които се поставят в дома на болния, за да засичат къде се намира в момента, какво прави и дали имат нужда от помощ с ежедневните си задачи. Ако имат – специален робот-помощник е изпратен, за да им услужи. Той може да им представи прости инструкции как да извършат определена дейност или да ги заведе до желан предмет (като храна, лекарства).

Даян Кук, професор по електроинженерство и компютърни науки и директор на Центъра за адаптивни системи към Университета във Вашингтон, където е създаден роботът, твърди, че той може да помогне на възрастни хора да живеят самостоятелно в домовете си. „Около 90% от възрастните предпочитат да остаряват в дома си вместо в старчески дом. Искаме това да бъде опция за възможно повече хора без да се налага да наемат болногледач.“

1-wsusmarthome

Роботът е тестван от 26 студента, които трябва да изпълнят 3 задачи и след това да оценят асистенцията на робота. Повечето оценки са положителни, но системата все още е в ранен стадии на развитие.

Доктор Фиона Карагър от Alzheimer’s Society, Великобритания, казва: „Няма лек за болестта, а нови лекарства не са се появявали от повече от 15 години. Затова е важно да намерим и други начини за помощ на болните. Роботите могат да допринесат възрастните да не се чувства самотни и да са в по-добро настроение. Нищо обаче не може да замени човешките отношения.“

 
 

Кадри от новия „Spider-Man: Far From Home“

| от chronicle.bg |

Sony и Marvel пуснаха първия трейлър за продължението на „Spider-Man: Homecoming“ от 2017 година – „Spider-Man: Far From Home“. Филмът ни показва приключенията на Питър Паркър и някои от съучениците му в Лондон. 

Sony Pictures също така показва и първия постер на филма малко преди да излезе трейлъра:

Филмът е част от цяла поредица за супергероя и е вторият от разширената вселена на Marvel. Sony притежава правата за Super-Man от дълго време – още от преди филма с Тоби Магуайър. По-късно компанията го възроди с нова история и нов актьор – Андрю Гарфийлд – за „Amazing Spider-Man“ и „Amazing Spider-Man 2″, които получиха смесени мнения от критици и публика.

През 2015 година обаче Sony и Marvel Studios постигнаха споразумение помежду си и включиха героя в „Captain America: Civil War“. Тогава, както и сега, ролята се играе от Том Холанд. От тогава Спайдърмен се е появявал в собствен филм, както и в „Avengers: Infinity War“.

Холанд казва, че ще има трилогия. Очакваме премиера на 5 юли. Ето и трейлъра: