Един ден в близката провинция

| от |

Денят, в който Дейвид Камерън пристига в София, денят, в който нацията научава, че премиера „трима папи са го глИли по главата“, денят, който започва като обикновен четвъртък, но не е, е и денят, в който аз заминавам за близката провинция.

Държа да отбележа – имам село и го обичам. Ходя там всяка година и харесвам да го правя. Не планирам и да спирам. Така че, родната провинция някак я познавам. Знам какво да очаквам.

Дали бъркам в преценката си? Естествено.

Нали знаете онези хора, които познават, когато бурята идва в живота им. Очакват я. Посрещат я подготвени. Аз не съм от тях. Толкова години и все още някакви неща, които за другите са нормални очевидно, мен успяват да ме изненадат.

Твоето, моето, селото като цяло, е различна бира. Провинциалният град е една друга вселена, която работи със собствени правила. Разбира се, че ти не го знаеш и се натрисаш на всякакви неща по пътя си натам. Най-опасната провинция е бившото село, което вече се мисли за град. То реално не е такова, но някой го е излъгал, че е. То е като на една грозна жена да й сложиш титлата „Мис“ пред името. Виж какво става тогава.

Само тези, които живеят там си мислят, че живеят в град, но ти знаеш, че не е така. Не си ли се разправял с баби в трамвая, не си ли висял 40 минути в задръстването на Сточна, не си ли се бил за банани в Лидл, значи не си бил в истински град. А, да, и магазинът в центъра ти се казва „Била“, а не „Бали“, извинете ме.

И ти тръгваш в този, по нищо не различаващ се от другите четвъртъци, в най-близката възможна провинция, която минава за някаква нечовешка гъзария. Пътуването е бързо и леко опасно за живота ти, разбира се. В мига, в който се качваш на магистралата в посока Варна, около теб се навъждат коли с номера от Плевен, Мездра, Кнежа, дори Варна… Тези от Кнежа за най-опасни. Те те задминават все едно от къде и как, светкат ти, а видят ли, че си жена, се опитват с всичка сила да те изпреварят. А пък ако си жена от София, да не говорим. За тях ти си като предястието, което ще получат преди да се приберат в родния прованс, за да разкажат на всички как са те срещнали. Пикът на деня им започва с теб. Следващите евентуално са: мусака, кюфтета, ракия и местният бар… Не непременно в този ред.

Ти обаче преодоляваш магистралата. Може би, защото пътуваш наистина наблизо.

Познаваш хотела в малкия провинциален град по няколко фактора – първо, той е най-гъзарското място там. Изглежда като колос на модерния български лукс. Има от фонтани до статуи на приведени мъже, през изкуствен басейн с патки. Има си всичко сиреч, което може да си видял някога по някоя телевизия. Второ, намира се някъде в началото или в края на града и към него те водят табели в червено и златно, или други готино съвместими цветове, избери си. Трето, там има джипове, BMW-та, Мерцедеси, всички коли, които в България пътуват с предимство, не го забравяй.

Успехът и гъзарията на такива места се измерва във вещи и притежание. Колкото по-големи и скъпи са те, толкова по-готин и успял си ти. Вещите са нещо като пишката. Този, който я има очевидно е по-човек от останалите, които не притежават такава. И ти трябва да се съобразиш с нея, разбира се.

Намираш хотела си, настаняваш се в стаята. Там отново се стеле модерен тип провансалска еклектика. Най-голямо впечатление обаче прави фактът, че всички писания и съобщения на английски, оставени на своеобразни места – от баня, върху тоалетната, до леглото и прочие – винаги са с грешки.

Напускането на хотела и влизането в самия град/село неизменно са свързани с някакъв лек културен шок. От фонтани и приведени мъже, попадаш на соцплощад, бакалия, някакъв вариант за модерен магазин, будка за вестници, жена с жилетка, на която пише „Volvo е супер“. Разбира се, че табели, които да те ориентират кое къде е, няма. Защо трябва да има!? Ти се ориентираш сам. Не ме разбирайте погрешно – табели на всички възможни хотели, спа курорти и прочие са си там, но ако решиш да отидеш до друго място, като манастира – защото той е един в района – или друга забележителност на мястото, недай си боже, можеш да имаш проблем с ориентирането.

Обиколката на различните забележителности и важни места започва злощастно, именно поради липсата на табели. Улиците на града неизбижно са малки, с дупки, хората са паркирали навсякъде, има каруци, колоездачи, пешеходци, всички в средата на пътното платно. Когато питаш някой къде се намира конната база, защото я търсиш от половин час и дори телефонът ти, който се очаква да е по-умен от теб в това отношение, ти казва, че не знае за какво говориш, този някой – неизбежно изглеждащ на пръв поглед като нормален човек, но в крайна сметка оказващ се луд – те поглежда бегло и ти казва, че единственото, което има в този град и разбира се, в желана от теб дестинация, е само мафия и трябва да бягаш бързо от тук. След което си намята якето или жилетката, на която пише нещо за Бог, и си продължава по пътя.

Много специфично за малкия близък провинциален град, който е бившо село, е че е заобиколено от други малки селца и градчета. Всички са на една ръка разстояние. Ти влизаш и излизаш от всяко едно от тях и не можеш да се ориентираш, срещаш хора, които пасат овце, хора, които пият пред очевидно изоставено заведение, хора, които чакат никога-не-идващия-автобус. Хората, които ти помагат са възрастни, леко мърляви, бутащи някакъв стар VW, който е закъсал на пътя, щото няма бензин, ток, времето му отдавна е отминало или някаква друга тривиална причина, която на място като това не важи.

Но пък достигнеш ли накрая желаната дестинация, природата е един път. Най-големият плюс на малкия град е, че е запазил онaя природа, която виждаш все по-рядко. Разбира се, че някъде из нея се мъдрят група блокове. Еклектика, какво да го правиш. Ти ги игнорираш и се концентрираш върху планината, конете, водопада, манастира, тревата, странните табели, които ти напомнят едно отминало време.

Най-специфичното за малката провинция, която хем е близо до София, ама хем не е в София, са заведенията за така наречения „нощен живот“. Всичко в тях лъха на сбирщина от прованс с елементи на западнярски модернизъм и бивша социнтелигенция. Кръчмата/ресторантът, в който си избрал да вечеряш ти предлага от песто – то никога не е реално песто, запомни това – до кебапчета с гарнитура. Там има всичко и то е като оня магазин „Бали“, дето имитира „Била“ – нещо като това, което очакваш е, но не е същото.

В провинцията все още хората ходят на дискотеки. Те ги наричат „пиано барове“ или просто барове, но са си дискотеки. Имат онези сепарета, които помня от 90-те години, златни арки и DJ, който е свалил листата си за музика от последната сватба, която е обслужвал в Пазарджик и онова, което оня ден е чул по City TV. В една вечер чуваш всичко от „Coco Jambo“ до Алла Пугачова. Също така и „I will Survive“, ама не оригинала, а някакъв български кавър, на който група жени се дерат с цели гърла. И ти се дереш, много ясно, защото е единственото парче от плейлистата, което харесваш и познаваш.

Нощното прекарване в близката провинция е като мъж с ланец, който държи да те черпи питиета, макар ти да отказваш. Като селфи в тоалетната. А „Coco Jambo е неговият саундтрак.

Вечерта ти приключа в хотелската стая, под златната арка, където гледаш „Анатомията на Грей“ и дограмата вие от вятъра.

 
 
1 Коментар
  • Николай Филипов

    Много добре, браво.
    Само имайте предвид, че дума „буТка“ няма. Пише се с Д.

#LoveWins: мъжки пингвини свиха общо гнездо

| от chronicle.bg |

Любовта е във въздуха и печели не само между нас, хората, а и при животните. Живото доказателство за това е двойка мъжки пингвини в аквариум в Сидни (Австралия), която свива свое собствено гнездо, предава Mashable.

Двата пингвина, Sphen и Magic, са от вида Pygoscelis papua. Те се запознали и станали неразделни по време на изложба в аквариума, показваща животни от австралийския остров Макуори. Малко преди да започне размножителния период на вида им двамата стават неразделни и са виждани многократно да плуват заедно.

С наближаването на размножителния период Sphen и Magic започнали да събират камъчета, от които да си направят гнездо. При този вид пингвини обичаят е да се прави постилка от плоски камъни върху почвата и върху нея се мътят яйцата, които по-късно родителите топлят с телата си до излюпването на малките.

Постепенно гнездото на двата пингвина побрало най-много камъчета. За да не ги изключва от размножителния период, управата на аквариума им дала фалшиво яйце, с което да проверят дали два мъжки пингвина са способни да се грижат наистина за него. Когато станало ясно, че те са повече от способни, получили истинско яйце – на друга двойка, която имала две.

В момента се очаква да се излюпи яйцето на Sphen и Magic, а дотогава двамата се редуват да го топлят и пазят.

Това не е първият случай на мъжки пингвини, свиващи гнездо заедно. През 2012 г. други двама в зоопарка в Единбург получават яйце от гнездото на друга двойка и го отглеждат.

Ето и кратко видео с двата пингвина, което… ами, което всъщност е доста красиво, не мислите ли?

 
 

Най-големите глупости на Волен Сидеров по дати

| от |

Евала на Волен обаче. Човек като него – с нещата, които прави, и обществения си образ – би трябвало да води вариететни програми по казината заедно с Венци Мартинов и Жоро Пентаграма. Това би трябвало да е максимумът на кариерата му. Или да си има някакво блудкаво предаване от онези, на които декорът е просто една синя завеса. Онези, които получават най-много внимание, чак когато ги свалят. Вместо това човекът е заможен политик. Въпреки всичко това:

Глупостите в НАТФИЗ

Започваме с ясните неща. Октомври 2015 година беше обикновен месец като всички други. Докато не стана 23-ти и Волен не нахълта безпардонно в НАТФИЗ, разсейвайки ни от почти приключващите ни заплати. Но тогава вече бяхме свикнали, а…

Глупостите в БНТ

Играли ли сте компютърната игра GTA. Нахлуването в БНТ на 27 юни 2013 година беше точно по тертип на тази игра. Мнозина по-млади очакваха след като Волен излезе, да започне да спира коли по „Евлоги“. Не че не го е правил вече.

Магистралните глупости на Тракия

Трудно е да спреша властта да не те скопи морално. Нямаш повод да я спираш – все пак имаш власт, имаш пари, имаш приятели. Защо някой да не направи атентат срещу теб? Още на 7 април 2006 година трябваше да видим симптомите на това, което ще последва.

Пиянските глупости в самолета

И тогава, през 2010 година, получихме помощ от немската полиция. Тогава Волен беше Летящия шотландец и буйстваше в самолета „видимо пиян“ според немците.

Минимална пенсия 500 лева, минимална заплата 1000 лева

Нелепите настоявания на Волен на през 2012 година, за да спечели наивните: възрастните сенилни хора и младите мързеливи хора. Сладко е да си в опозиция. Не помня кой беше направил математиката, може би в някое предаване, но при такива пенсии и заплата излезе, че държавата ще фалира след нещо от сорта на година.

Ето! Сами виждате колко са заразни глупостите на Волен! Никой не би трябвало дори да си помисля да смята с тези цифри – съвсем ясно е, че няма как те да са възможни; адски, адски ясно е. И въпреки това хората се подвеждат да го взимат насериозно.

Глупостите при Джамията

Всеки успял ентърнейнър има своя първи „хит сингъл“. Мисля, че събитията от май 2011 година пред Джамията са първият хит на Волен, с които той и партия Атака изгряха.

***

Този текст не е за Волен Сидеров. Той е за нас. Защото допускаме тези глупости да ни действат в посока, която той иска. Това е тъжно, толкова тъжно. Може би статията в Irish times е истина, може би наистина сме напът да изчезнем. И може би ще е за добро. На кого му трябват куци коне. Ние сме куци коне, които избират метални стружки пред макар и не особено вкусна тревата само защото стружките блестят интересно. И това е толкова тъжно и дразнещо.

Не питайте правителството защо ТВ Атака спря. Питайте защо ПП Атака все още не е!

 
 

7 силни претендентки за следващия „Оскар“ за най-добра актриса

| от chronicle.bg |

Силният киносезон едва сега започва и все още имаме едни дълги три месеца преди да разберем със сигурност кои филми и хора ще се състезават в надпреварата за най-престижната кинонаграда – „Оскар“. Но някои от най-обсъжданите филми на годината вече излязоха и започнаха да се открояват определени имена.

И понеже жените актриси са нашата най-голяма  слабост, днес показваме някои от тях, които вървят стремглаво към първия ред на „Долби тиътър“.

Най-хубавото за нас, зрителите, тази година е, че конкуренцията в категорията за най-добра актриса ще бъде голяма. Наред с няколко познати имена, които по всяка вероятност ще бъдат сред първенците, се открояват и няколко сравнително нови за света на киното актриси.

Засега само няколко от най-обсъжданите филми са излезли по кината. По-голямата част са показани на големите кинофестивали през годината, които вече отминаха. Но отзивите на критиците и на фестивалните публики рядко се различават от това, което виждаме в края на януари, когато обявяват номинациите.

Затова разгледайте галерията горе, в която сме събрали 7 силни претендентки за „Оскар“ за най-добра актриса.

 
 

Спирането на „Iron Fist“ е добра новина за Marvel

| от |

Когато Netflix спря “Marvel’s Iron Fist”, никой не беше изненадан, Сериалът имаше кофти история и разочарова както критици, така и фенове. Тогава никой не симпатизираше на Дани Ранд (Фин Джоунс). Но сега, след края, Дани вече има шанс да изгрее!

Най-добрият епизод с Iron Fist не е епизод на „Marvel’s Iron Fist“, a „Luke Cage“ – епизод „The Main Ingredient“ от сезон 2. В него Дани влиза във фризьорския салон и прекарва малко време с Люк (Майк Колтър), който се чувства раздвоен.

В „The Main Ingredient“ Дани не е точно сайдкик. Но истината е, че героят му не е достатъчно развит, за да износи собствен сериал. Netflix и Marvel за съжаление обаче го спряха на най-интересния момент от креативна гледна точка.

Минисериалът на Netflix „The Defenders“ от миналата година създава динамика между Дани и Люк.  Все още чакаме потвърждение за сезон 3 на „Luke Cage“, но да вкарат Дани в този сериал и да спрат неговия има доста логика. Сезон 2 свърши с това как Люк приема тъмната си страна и решава да бори криминалния подземен свят на Харлем отвътре. Ако има някой, който би му бил отличен помощник, то това е Дани.