Един ден с градския транспорт

| от Цвети Иванова |

Возя се из София с колата и си мисля,че ние, хората, всички сме по някакъв начин еднакви, всички носим у себе си човешкото, което си струва да бъде пазено и ценено. Всички ние заслужаваме да бъдем обичани, да живеем пълноценно, да имаме хубави деца и отворени очи, да тръпнем от удоволствие, да се смеем с глас, да сънуваме красиви сънища, да бъдем спасявани, обгрижвани, вдъхновени, свободни.

Един ден отивам на работа с градския транспорт и разбирам, че всичко това изобщо не е вярно.

Трябва да кажа, че от няколко години не ползвам градски транспорт, тъй като се сдобих с автомобил и докато задникът ми растеше правопропорционално на часовете, прекарани в шофиране, някак се отдалечих от енигмата на обществения транспорт. Чувах, че положението се е подобрило, че има много нови тролеи, трамваи и автобуси, че има климатици, нова система за дупчене на билетчета и отваряне на вратите, че контрольорите вече не носят онези отвратителни сини жилетки, които белязаха тийнейджърските ми години с панически страх и че като цяло това бил интелигентният начин за придвижване в столицата.

Признавам, че не желаех да се уверя със собствените си очи и бъбреци, които, доколкото помнех, доста страдаха по време на ерата „Градски транспорт“ в живота ми. Но ето че един ден се наложи да оставя колата и да стигна до работното си място с тролей.

Трябва да упомена, че аз съм лек хипохондрик с умерени обсесивно-компулсивни навици. Не съм от тези, които  мият ръцете си 3 по 3 пъти преди и след всяко хранене, но съм от онези, които използват хирургически дезинфектант вместо обикновен. Поради тази причина първия шок, който изживях, докато се качвах в тролея, ми бе нанесен от дръжките, за които трябваше да се хвана. Използвах стария трик с увиване на ръкав, а когато едно място се освободи побързах да седна, за да се отдалеча от кашлящата жена до мен, която очевидно имаше бронхопневмония. Не знам защо не си беше у дома.

Още на втората спирка започнах да си спомням защо се отказах от това удоволствие и предпочетох интеракцията с невротични и дезориентирани шофьори пред спокойствието на градските возила. В дъното на тролея се чу суматоха и добрата, стара картина се материализира пред очите ми: контрольори сваляха нахални юноши. „20 лв. глоба“, изкънтя гласът на контрольорът, носещ самочувствието на Зевс от „двойката тролея“. „Абе сега се качих бе, брато, опитвах се да продупча билетче, ето!“. Докато контрольорите смъкваха младите нарушители на закона, пред вратата се образува скупчване и една възрастна жена започна в паника да крещи: „Кой номер е тролеят? Кой номер е тролеят?“. Двама от тълпата около вратата изсумтяха презрително. Трима не обърнаха внимание. Едно момиче каза: „Двойка.“. Бабата се качи, а аз станах, за да седне на моето място, както са ме учили. През това време вече се бях убедила, че жената с бронхопневмонията всъщност е с туберкулоза.

На завоя от бул. „Левски“ към бул. „Раковски“ всички дружно се лашкахме в смесица от мексиканска вълна, пого и пияни хора, присъстващи на изпълнение на „Здравей, как си приятелю“ на Тоника на живо. Както подобава на всяко място с повече от 10 души на квадратен метър, някой изпусна газове. Но и това не ме сломи. А и вече бях болна от туберкулоза, варикоза, херпес и червен вятър, така че гледах на живота по друг начин. Освен това, може би бях вече и бременна. За разлика от момичето, което имаше нещастието да получи свободно място на седалките преди кръгчето от приятен, възпитан младеж, който стана и с джентълменски жест й посочи продраната седалка (да, не уцелих един от новите тролеи). Оказа се, уви, че бременността й се е случила само в главата на младежа, което резултира в хаплива забележка и разстроено лице.

В същото време възрастната жена, която се интересуваше от номера на тролея изведнъж подскочи и изкрещя: „Ама този тролей кой номер е?“. „Двойка“, отговори тълпата дружно в един глас. „Е как двойка, едно момиче питах и ми каза деветка. Аз сега как да сляза и да се върна? Ох, Боже, може ли да ме объркват така…“, възмути се дамата. И наистина, що за човек би заблудил умишлено баба за номера на тролея? И кой ли е бил, зачудих се аз в търсене на занимание на ума, което да ме отведе далеч от погото до вратата поне мислено. „Може би е бил пръдльото…или пък мнимата бременна…от тези всичко може да очаква“, разсъждавах аз на ум, превръщайки тролея в острова на десетте негърчета от романа „Десет малки негърчета“.

И докато търсех в ума си кой може да е виновникът за драмата, нов крясък ме извади от пътуването ми в стил „Скитникът между звездите“ на Джек Лондон и ме запрати грубо обратно в тролея. „Заради такива като тебе е на това дередже държавата, пуста младеж, оставил си билета тука, да го вземе някой друг, вземи си билета веднага и го хвърли долу, чуваш ли ме, ееее“. Притежателят на тези гневни слова бе на видима възраст 122 години, а речта му беше насочена към младо момче, което внимателно остави билета си на другите.

Вече опасно наближавахме площад „Славейков“, а аз бях избутана към средата на тролея и отчаяно търсех по-добрия път към някоя врата. Когато пристигнах до нея (което ми отне време приблизително колкото да стигна до Бразилия през Тайланд), цялата предна част на превозното средство бе обладана от свръхестествен смут. Причинителят се оказа момиче с червена коса, което не можеше да намери копчето за отваряне. Хората отзад напираха, готови да издигнат Иисус до хълма Голгота, момичето се притесни и точно преди пика на напрежението, своеобразен Джейсън Стейтъм с куфарче и очила натисна копчето, вратата се отвори и всички се изляхме навън.

Ден по-късно шофирах по уличките на „Иван Вазов“ след като някакъв човек ми беше отпрал страничното огледало и си мислех как в София няма „най-добър“ начин за придвижване. Улиците не те предразполагат да се движиш с колата си, градският транспорт не предлага уютно и бързо придвижване. Велосипедните алеи свършват в средата на пътя на Маккарти, а пешеходците имат по-голям шанс да преплуват Тихия океан, отколкото да стигнат невредими до дестинацията си. Но знаете ли, точно в този момент се случи чудото. Мъж в BMW 3-ка ме пусна да мина пред него. В този момент слънцето надигна глава над ноемврийските облаци и аз разбрах. Всички ние, хората, всички сме по някакъв начин еднакви, всички носим у себе си човешкото, което си струва да бъде пазено и ценено. Всички ние заслужаваме да бъдем обичани, да живеем пълноценно, да имаме хубави деца и отворени очи, да тръпнем от удоволствие, да се смеем с глас, да сънуваме красиви сънища, да бъдем спасявани, обгрижвани, вдъхновени, свободни.

 
 

Големите жени и големите им роли в киното на 2018 г.

| от chronicle.bg |

Голямо кино и още по-големи жени ще ни гледат от големия екран до края на тази година.

Колебливото представяне на киното през първото полугодие на 2018 г. ще бъде многократно компенсирано от това, което ще излезе на широкия екран от август нататък. Сериозни сюжети, високи летви, култови женски образи от историята, няколко обещаващи екранизации, римейкове и един дългоочакван мюзикъл.

Всичките  тези заглавия вече предизвикаха интереса на критици и публика и с нетърпение очакваме да ги видим в киносалоните.

В галерията горе можете да видите големите женски роли в киното, които ще видим до края на 2018 г. Някои от тях вече са спрягани за следващите актриси, номинирани за „Оскар“ през 2019 г.

 
 

Най-големите егоисти в историята

| от chr.bg |

За да станеш велик, трябва да си и малко егоист. Дори повече от малко, защото всички сме поне мъничко егоисти, но далеч не всеки от нас е велик – с лошо или с добро.

Хората в галерията ни днес обаче са пословични с егоизма си. Той се изразявал по най-разнообразни начини – от болезнено дразнещо неотстъпване в спор, до убийството на десетки милиони.

Грандоманията и егоизмът могат да ни заведат до страхотни висоти. Но могат и да са невъобразимо скъпи. Всеки един от тези хора плаща скъпо за поведението си.

 
 

13 филма, които да гледате на петък 13-и

| от chronicle.bg |

Суеверията около петък 13-и открай време са много, а напоследък сякаш се размножават още по-усилено.

Фаталният, черен ден е наситен с легенди и с хора, които не желаят да излязат от дома си, за да не им се случи нещо лошо. От другата страна пък стоят предизвикателни смелчаги, които след сдрачаване ще отидат на гробищата, ще намерят черна котка да им пресече пътя, ще минат под стълба и ще си плюят зад гърба 8 пъти, щото така.

Дори когато петък 13-и  се пада през слънчев априлски ден, в него има по нещо от Хелоуин – нещо вещерско, тъмно, страшно и зловещо.

Ако ви е страх да излизате, ви предлагаме няколко филма, които са перфектни за гледане на този ден – малко вещерски, тъмни, страшни и зловещи.

Вижте в галерията предложенията ни.

 
 

България Ер с допълнителни полети до някои от най-търсените дестинации

| от chr.bg |

Националният превозвач България Ер ще разкрие повече полети до някои от най-предпочитаните сред пътниците вътрешни и международни линии. Авиокомпанията ще пусне допълнителни полети от София до Варна, Лондон и Мадрид. Те ще се изпълнят в различни периоди на летните месеци, когато всички места по линиите на националния превозвач вече са разпродадени, a все още има търсене.

Повече полети между София и Варна ще има през уикендите, а специалните нови честоти до Лондон ще бъдат разкрити в края на август . Първият такъв ще се изпълни на 28 август. Пасажерите ще могат да се възползват и от нови полети от София до испанската столица Мадрид в края на август – на  25 август, както и в началото на септември.

Всички допълнителни честоти се разкриват в отговор на пътническия интерес, като всеки може да следи за тях онлайн на уебсайта на авиокомпанията.