Един ден с градския транспорт

| от Цвети Иванова |

Возя се из София с колата и си мисля,че ние, хората, всички сме по някакъв начин еднакви, всички носим у себе си човешкото, което си струва да бъде пазено и ценено. Всички ние заслужаваме да бъдем обичани, да живеем пълноценно, да имаме хубави деца и отворени очи, да тръпнем от удоволствие, да се смеем с глас, да сънуваме красиви сънища, да бъдем спасявани, обгрижвани, вдъхновени, свободни.

Един ден отивам на работа с градския транспорт и разбирам, че всичко това изобщо не е вярно.

Трябва да кажа, че от няколко години не ползвам градски транспорт, тъй като се сдобих с автомобил и докато задникът ми растеше правопропорционално на часовете, прекарани в шофиране, някак се отдалечих от енигмата на обществения транспорт. Чувах, че положението се е подобрило, че има много нови тролеи, трамваи и автобуси, че има климатици, нова система за дупчене на билетчета и отваряне на вратите, че контрольорите вече не носят онези отвратителни сини жилетки, които белязаха тийнейджърските ми години с панически страх и че като цяло това бил интелигентният начин за придвижване в столицата.

Признавам, че не желаех да се уверя със собствените си очи и бъбреци, които, доколкото помнех, доста страдаха по време на ерата „Градски транспорт“ в живота ми. Но ето че един ден се наложи да оставя колата и да стигна до работното си място с тролей.

Трябва да упомена, че аз съм лек хипохондрик с умерени обсесивно-компулсивни навици. Не съм от тези, които  мият ръцете си 3 по 3 пъти преди и след всяко хранене, но съм от онези, които използват хирургически дезинфектант вместо обикновен. Поради тази причина първия шок, който изживях, докато се качвах в тролея, ми бе нанесен от дръжките, за които трябваше да се хвана. Използвах стария трик с увиване на ръкав, а когато едно място се освободи побързах да седна, за да се отдалеча от кашлящата жена до мен, която очевидно имаше бронхопневмония. Не знам защо не си беше у дома.

Още на втората спирка започнах да си спомням защо се отказах от това удоволствие и предпочетох интеракцията с невротични и дезориентирани шофьори пред спокойствието на градските возила. В дъното на тролея се чу суматоха и добрата, стара картина се материализира пред очите ми: контрольори сваляха нахални юноши. „20 лв. глоба“, изкънтя гласът на контрольорът, носещ самочувствието на Зевс от „двойката тролея“. „Абе сега се качих бе, брато, опитвах се да продупча билетче, ето!“. Докато контрольорите смъкваха младите нарушители на закона, пред вратата се образува скупчване и една възрастна жена започна в паника да крещи: „Кой номер е тролеят? Кой номер е тролеят?“. Двама от тълпата около вратата изсумтяха презрително. Трима не обърнаха внимание. Едно момиче каза: „Двойка.“. Бабата се качи, а аз станах, за да седне на моето място, както са ме учили. През това време вече се бях убедила, че жената с бронхопневмонията всъщност е с туберкулоза.

На завоя от бул. „Левски“ към бул. „Раковски“ всички дружно се лашкахме в смесица от мексиканска вълна, пого и пияни хора, присъстващи на изпълнение на „Здравей, как си приятелю“ на Тоника на живо. Както подобава на всяко място с повече от 10 души на квадратен метър, някой изпусна газове. Но и това не ме сломи. А и вече бях болна от туберкулоза, варикоза, херпес и червен вятър, така че гледах на живота по друг начин. Освен това, може би бях вече и бременна. За разлика от момичето, което имаше нещастието да получи свободно място на седалките преди кръгчето от приятен, възпитан младеж, който стана и с джентълменски жест й посочи продраната седалка (да, не уцелих един от новите тролеи). Оказа се, уви, че бременността й се е случила само в главата на младежа, което резултира в хаплива забележка и разстроено лице.

В същото време възрастната жена, която се интересуваше от номера на тролея изведнъж подскочи и изкрещя: „Ама този тролей кой номер е?“. „Двойка“, отговори тълпата дружно в един глас. „Е как двойка, едно момиче питах и ми каза деветка. Аз сега как да сляза и да се върна? Ох, Боже, може ли да ме объркват така…“, възмути се дамата. И наистина, що за човек би заблудил умишлено баба за номера на тролея? И кой ли е бил, зачудих се аз в търсене на занимание на ума, което да ме отведе далеч от погото до вратата поне мислено. „Може би е бил пръдльото…или пък мнимата бременна…от тези всичко може да очаква“, разсъждавах аз на ум, превръщайки тролея в острова на десетте негърчета от романа „Десет малки негърчета“.

И докато търсех в ума си кой може да е виновникът за драмата, нов крясък ме извади от пътуването ми в стил „Скитникът между звездите“ на Джек Лондон и ме запрати грубо обратно в тролея. „Заради такива като тебе е на това дередже държавата, пуста младеж, оставил си билета тука, да го вземе някой друг, вземи си билета веднага и го хвърли долу, чуваш ли ме, ееее“. Притежателят на тези гневни слова бе на видима възраст 122 години, а речта му беше насочена към младо момче, което внимателно остави билета си на другите.

Вече опасно наближавахме площад „Славейков“, а аз бях избутана към средата на тролея и отчаяно търсех по-добрия път към някоя врата. Когато пристигнах до нея (което ми отне време приблизително колкото да стигна до Бразилия през Тайланд), цялата предна част на превозното средство бе обладана от свръхестествен смут. Причинителят се оказа момиче с червена коса, което не можеше да намери копчето за отваряне. Хората отзад напираха, готови да издигнат Иисус до хълма Голгота, момичето се притесни и точно преди пика на напрежението, своеобразен Джейсън Стейтъм с куфарче и очила натисна копчето, вратата се отвори и всички се изляхме навън.

Ден по-късно шофирах по уличките на „Иван Вазов“ след като някакъв човек ми беше отпрал страничното огледало и си мислех как в София няма „най-добър“ начин за придвижване. Улиците не те предразполагат да се движиш с колата си, градският транспорт не предлага уютно и бързо придвижване. Велосипедните алеи свършват в средата на пътя на Маккарти, а пешеходците имат по-голям шанс да преплуват Тихия океан, отколкото да стигнат невредими до дестинацията си. Но знаете ли, точно в този момент се случи чудото. Мъж в BMW 3-ка ме пусна да мина пред него. В този момент слънцето надигна глава над ноемврийските облаци и аз разбрах. Всички ние, хората, всички сме по някакъв начин еднакви, всички носим у себе си човешкото, което си струва да бъде пазено и ценено. Всички ние заслужаваме да бъдем обичани, да живеем пълноценно, да имаме хубави деца и отворени очи, да тръпнем от удоволствие, да се смеем с глас, да сънуваме красиви сънища, да бъдем спасявани, обгрижвани, вдъхновени, свободни.

 
 

Даниел Радклиф: „Няма да бъда последния Хари Потър“

| от chronicle.bg |

Дори само мисълта за някакъв нов живот на поредицата за Хари Потър е малко плашеща. Едва ли има две мнения по въпроса дали продължение под някаква форма е необходимо. Но предвид факта, че в момента това е една от най-популярните формули в киното и телевизията, нищо чудно след време да чуем за нов проект, който да ни напомни наново за (не)забравеното старо.

Самият Даниел Радклиф смята, че продължението на „Хари Потър“ е „неизбежно“ и той не би се изненадал, ако някой ден се появи нов филм или сериал. Това споделя 29-годишният актьор в интервю за сайта IGN.

„Сигурен, че ще има някаква нова версия. Знам, че няма да съм последния Хари Потър за времето си.“ казва Радклиф, цитиран от Entertainment Weekly, по повод актьорите от постановката „Хари Потър и прокълнатото дете“ Джейми Паркър и Гарет Рийвс, които са влизали в ролята на момчето магьосник.

„Би било интересно да видим колко дълго ще останат тези филми. В момента сякаш над тях е издигнат ореол, но той ще изчезне, блясъкът ще угасне в някой момент.“ продължава актьорът. „Би било интересно да го възродят и просто да направят нова версия на филмите или пък сериал.“

Макар според Радклиф продължението да е неизбежно, той споделя, че няма намерение да се връща в магьосническия свят в бъдеще, тъй като в момента има други проекти. Сред тях са участие в постановка на Бродуей и участие в сериала Miracle Workers, чиято премиера в САЩ беше преди три дена. Сюрреалистичният сериал разказва за това как Господ (Стийв Бушеми) е загубил вяра в човечеството, а Радклиф играе ангел, който успява да го убеди да го прати на Земята, където да изпълни молитвите на хората.

 
 

Новото поколение Galaxy Tab: кога, къде, какво?

| от chronicle.bg |

С наближаването на премиерата на един от очакваните таблети на годината, Samsung обяви какво ще представлява моделът Galaxy Tab S5e – по-тънък, по-лек и проектиран с интелигентни функции.

Включвайки 10,5-инчов екран и увеличен капацитет на батерията, Galaxy Tab S5e е създаден за всякакви развлечения.

Със своя освежен дизайн, Tab S5e олицетворява практичността и стила. С тънкия 5,5 мм метален корпус и с маса от 400 грама, Tab S5e е портативен, издръжлив и разработен така че лесно да допълва начина на живот . Предлага се в  сребисто, черно и златно, а батерията ще издържа до 14,5 часа, в зависимост от употребата и настройките.

Tab S5e ви позволява поемането на пълен контрол над дигиталния свят на потребителя. Като първи таблет на Samsung, който разполага с новия гласов асистент Bixby 2.0, Tab S5e може да служи  и като център за управление на свързаните домашни устройства. Командата Quick Command позволява персонализирането на няколко действия с една команда –правейки гласовия контрол у дома по-бърз и лесен.

2. Samsung Galaxy Tab S5e Black back

Що се отнася до развлекателната функция на модела Tab S5e предлага 10,5-инчов безрамков Super AMOLED дисплей и 81,8% съотношение на екрана към тялото за подобрено изживяване при гледане.

Tab S5e ще притежава също и подобрен плътен звук, благодарение на своите QuadSpeakers, настроени с автоматично завъртаща се стерео технология за мощен, по-силен звук, който се адаптира към това как държите таблета (портрет или пейзаж).

Tab S5e  идва и с Dolby Atmos интеграция и звук от AKG, за потапящ 3D звук и балансирано аудио. С предварително инсталиран Spotify и безплатен премиум абонамент за до 3 месеца за нови потребители.

Tab S5e ще бъде достъпен на определени пазари, включително САЩ, Германия и други страни от 2-рото тримесечие на 2019 година. Продуктът се очаква на българския пазар през април тази година.

 
 

Играчка – плачка: как да се спасим от психопатите в дейтинг приложенията

| от Вучето |

Обвързани или не, няма значение, нормално е понякога да ви се иска малко филмов екшън, който да ви извади от зоната на комфорт и за разнообразие да има малко силни емоции вместо силни главоболия.

Абе с две думи, прави ви се прави секс, та две не виждате. За щастие вече не е нужно да чакате принц на бял кон или Николета Лозанова да се разведе, за да го получите. Инсталирате си Tinder, Grindr, ОКCupid или някое друго подобно приложение на телефона, купувате си ново бельо и когато се научавате бързо да отсявате грозните от поносимите и много готините с жест наляво или надясно.

И нека сексът с непознат да започне… сега! 

Разцъквате си в Тиндър, докато сте на работа. В офиса днес и без това нищо интересно не се случва. Проверявате си опциите за довечера. Тоя – не, тоя – не, тоя – ужас, как изобщо някои хора могат да имат такова самочувствие!, и изведнъж – опааа, здравей, сладур!

Сладурът захапва кукичката, разменяте си още няколко снимки, от по-приличните така, т.е. от рождения ден на племенника и по бански с приятелки на Кранево. Установявате, че и двамата обичате разходките из Витоша (макар че спестяваш факта, че навсякъде ходиш с колата, понеже те мързи), както и кучета (имаш две котки, но то е почти същото като да имаш едно цяло куче). Събират се достатъчно условия, за да се видите още тая вечер. Сладурът избира ресторант, ти одобряваш (макар че изобщо не си била там и после ще трябва да го търсиш в GoogleMaps) и да, часът на срещата те устройва напълно. Преди да си тръгнеш от офиса, минаваш през тоалетната, за да се позабършеш с мокри кърпички и да си облечеш новото бельо (носиш си го в чантата за всеки случай).

Вечерята минава фан-тас-тич-но, макар че на живо човекът изобщо не прилича на снимките в профила. За сметка на това пък издутината в панталона му показва, че освен голяма немска овчарка, както твърди, има и други големи неща. Ура. Нямаш търпение да ти свали новото бельо и да започне да се случва случайният секс.

В 11 без 15 вече сте в апартамент някъде в Банишора, в 11: 35 сладурът ви изнасилва, а в 11:42 ви удушава със собствения ви чорапогащник. Game over.

Не, това не е БГ вариант на “Американски психар”. Това е възможен сценарий на това как би могла да се развие среща за секс с непознат, когото сте открили чрез мобилно приложение. Независимо дали сте хетеросексуална жена, алфа мъжкар, гей или Извънземното на Спилбърг, хубаво е да знаете, че светът е голям и опасности дебнат отвсякъде. А психопатите, стокърите и насилниците не спят и много обичат да се спотайват в дейтинг аповете.

Ето няколко съвета, които е добре да вземете под внимание, ако не искате да станете нелепа жертва на собственото си либидо.

Питайте Google

Най-добрата отбрана е нападението, e казал Макиавели.  Ако беше жив и дейтваше непознати онлайн, великият философ и политолог,  щеше винаги да проверява хората преди да излезе с тях на среща.  Никога не приемайте за чиста монета информацията от профилите! Опитайте се веднага, след като се разговорите, да разберете дали истинското име на човека съвпада с това в профила. След това го пуснете в търсачката и си стискайте палци да не излезе някоя притеснителна информация.

Не споделяйте лична информация

Ако вече сте пробвали онлайн дейтинга, значи знаете, че в повечето случаи имате опция да си изпращате съобщения в самия сайт. Не си давайте личния си имейл адрес или си направете друг, специално за “тая работа”.

Нека ви виждат

Винаги си уговаряйте срещите на публично място. Важно е да ви видят с кого сте. Колкото повече свидетели, толкова по-добре. Особено за разследващите полицейски инспектори!

Не оставяйте напитката си без надзор

Гамахидроксибутинатът (GBR) и рохипнолът са вещества без цвят и мирис, които по традиция са използват от изнасилвачите, за да приведат жертвите си в безпомощно състояние. Знам, че не искате да вярвате, че някой, с когото сте излезли на среща, ще ви сипе наркотик в шардонето, но ако не се е случвало, сега нямаше да го споменавам, нали?

Въоръжете се

Разбира се, това не значи да разхождате с Барета М9, затъкната тарикатски в колана на джинсите. Един флакон с лютив спрей обаче винаги е добра идея. Особено на първа среща.

Не се оливайте

…с алкохол! Една-две бири или чаша вино, за да отпуснете нервите, няма да навредят, но когато алкохолът е в повече, той претъпява сетивата и гардът пада. А когато сте вързали кънките, на един опитен насилник ще му бъде още по-лесно да ви превърне в своя жертва.

Осведомете близък човек къде сте

Сигурно сте гледали филма “127 часа” и знаете какво се случи с младия търсач на силни усещания. Ако само героят на Джеймс Франко беше казал дори само на един човек, че отива да се катери по чукарите на каньона Блу Джон… Идеята в случая е същата. Препратете профила на човека, с когото ще излизате, на ваш доверен приятел или роднина. Може дори на съквартиранта, с когото постоянно се карате чий ред е да чисти банята. Важно е някой да знае с кого сте и къде ще се срещнете.

И може би най-важното от всичко казано дотук е да слушате вътрешното си чувство. Интуицията може да ви спеси много неприятности, стига да й се доверите. Не позволявайте привлекателният външен вид на непознатия и собственото ви сексуално желание да притъпят сензорите ви за опасност. Защото не винаги гложденето, появило се зад гръдната кост, е заради киселини от чилито на обяд!

 
 

Джони Деп отпразнува Св. Валентин с момичета в Белград

| от chronicle.bg |

Джони Деп отпразнува Свети Валентин, обръщайки шотове заедно с три момичета от сръбската група Hurricane. Актьорът е в Сърбия за снимки на последния си филм и посрещна празника с Ивана Николич, Ксения и Саня Вучич.

Предстои да видим прочутия актьор в „Minamata“.

По-рано този месец групата публикува снимки с Деп в официалния си акаунт в Instagram.


Вижте тази публикация в Instagram.

Pirates of the Caribbean together #music #hurricanegirls #hurricane #johnnydepp #caribbean

Публикация, споделена от HURRICANE (@hurricane_official) на

В приятелската снимката Ивана написа „Карибските пирати заедно“

Четиримата са били заедно около 6 часа и както можем да видим от снимката, това са били едни забавни 6 часа. Виждаме и че Деп не изневерява на стила си по отношение на външния вид.

Джони Деп също е музикант – той свири на китара в групата Hollywood Vampires. Може би разговорите им са гравитирали около музиката. Ако някой как да бъде успешен човек на изкуството, това е той.

Групата Hurricane се формира миналата година и се състои от трима членове, в това число и Саня, която представя Сърбия на Евровизия през 2016 година. Ксения пък е дъщеря на Кнез, който също пее на Евровизия, но през 2015 и за Черна гора.

Деп беше зает с турнето на групата си миналата година и участва в „Fantastic Beasts: The Crimes Of Grindelwald“. Сега обаче му се отваря повече свободно време, защото Disney искат да вкарат „нова енергия“ във франчайза „Pirates of the Caribbean“ и ще наемат нов актьор, който да играе Джак Спароу. Джони е в ролята на цветущия пират от самото начало на серията филми през 2003 година.


Вижте тази публикация в Instagram.

Caribbean pirates having fun in Belgrade #hurricanegirls #johhnydepp #belgrade

Публикация, споделена от HURRICANE (@hurricane_official) на

„Карибските пирти се забавляват в Белград“