Един ден с градския транспорт

| от Цвети Иванова |

Возя се из София с колата и си мисля,че ние, хората, всички сме по някакъв начин еднакви, всички носим у себе си човешкото, което си струва да бъде пазено и ценено. Всички ние заслужаваме да бъдем обичани, да живеем пълноценно, да имаме хубави деца и отворени очи, да тръпнем от удоволствие, да се смеем с глас, да сънуваме красиви сънища, да бъдем спасявани, обгрижвани, вдъхновени, свободни.

Един ден отивам на работа с градския транспорт и разбирам, че всичко това изобщо не е вярно.

Трябва да кажа, че от няколко години не ползвам градски транспорт, тъй като се сдобих с автомобил и докато задникът ми растеше правопропорционално на часовете, прекарани в шофиране, някак се отдалечих от енигмата на обществения транспорт. Чувах, че положението се е подобрило, че има много нови тролеи, трамваи и автобуси, че има климатици, нова система за дупчене на билетчета и отваряне на вратите, че контрольорите вече не носят онези отвратителни сини жилетки, които белязаха тийнейджърските ми години с панически страх и че като цяло това бил интелигентният начин за придвижване в столицата.

Признавам, че не желаех да се уверя със собствените си очи и бъбреци, които, доколкото помнех, доста страдаха по време на ерата „Градски транспорт“ в живота ми. Но ето че един ден се наложи да оставя колата и да стигна до работното си място с тролей.

Трябва да упомена, че аз съм лек хипохондрик с умерени обсесивно-компулсивни навици. Не съм от тези, които  мият ръцете си 3 по 3 пъти преди и след всяко хранене, но съм от онези, които използват хирургически дезинфектант вместо обикновен. Поради тази причина първия шок, който изживях, докато се качвах в тролея, ми бе нанесен от дръжките, за които трябваше да се хвана. Използвах стария трик с увиване на ръкав, а когато едно място се освободи побързах да седна, за да се отдалеча от кашлящата жена до мен, която очевидно имаше бронхопневмония. Не знам защо не си беше у дома.

Още на втората спирка започнах да си спомням защо се отказах от това удоволствие и предпочетох интеракцията с невротични и дезориентирани шофьори пред спокойствието на градските возила. В дъното на тролея се чу суматоха и добрата, стара картина се материализира пред очите ми: контрольори сваляха нахални юноши. „20 лв. глоба“, изкънтя гласът на контрольорът, носещ самочувствието на Зевс от „двойката тролея“. „Абе сега се качих бе, брато, опитвах се да продупча билетче, ето!“. Докато контрольорите смъкваха младите нарушители на закона, пред вратата се образува скупчване и една възрастна жена започна в паника да крещи: „Кой номер е тролеят? Кой номер е тролеят?“. Двама от тълпата около вратата изсумтяха презрително. Трима не обърнаха внимание. Едно момиче каза: „Двойка.“. Бабата се качи, а аз станах, за да седне на моето място, както са ме учили. През това време вече се бях убедила, че жената с бронхопневмонията всъщност е с туберкулоза.

На завоя от бул. „Левски“ към бул. „Раковски“ всички дружно се лашкахме в смесица от мексиканска вълна, пого и пияни хора, присъстващи на изпълнение на „Здравей, как си приятелю“ на Тоника на живо. Както подобава на всяко място с повече от 10 души на квадратен метър, някой изпусна газове. Но и това не ме сломи. А и вече бях болна от туберкулоза, варикоза, херпес и червен вятър, така че гледах на живота по друг начин. Освен това, може би бях вече и бременна. За разлика от момичето, което имаше нещастието да получи свободно място на седалките преди кръгчето от приятен, възпитан младеж, който стана и с джентълменски жест й посочи продраната седалка (да, не уцелих един от новите тролеи). Оказа се, уви, че бременността й се е случила само в главата на младежа, което резултира в хаплива забележка и разстроено лице.

В същото време възрастната жена, която се интересуваше от номера на тролея изведнъж подскочи и изкрещя: „Ама този тролей кой номер е?“. „Двойка“, отговори тълпата дружно в един глас. „Е как двойка, едно момиче питах и ми каза деветка. Аз сега как да сляза и да се върна? Ох, Боже, може ли да ме объркват така…“, възмути се дамата. И наистина, що за човек би заблудил умишлено баба за номера на тролея? И кой ли е бил, зачудих се аз в търсене на занимание на ума, което да ме отведе далеч от погото до вратата поне мислено. „Може би е бил пръдльото…или пък мнимата бременна…от тези всичко може да очаква“, разсъждавах аз на ум, превръщайки тролея в острова на десетте негърчета от романа „Десет малки негърчета“.

И докато търсех в ума си кой може да е виновникът за драмата, нов крясък ме извади от пътуването ми в стил „Скитникът между звездите“ на Джек Лондон и ме запрати грубо обратно в тролея. „Заради такива като тебе е на това дередже държавата, пуста младеж, оставил си билета тука, да го вземе някой друг, вземи си билета веднага и го хвърли долу, чуваш ли ме, ееее“. Притежателят на тези гневни слова бе на видима възраст 122 години, а речта му беше насочена към младо момче, което внимателно остави билета си на другите.

Вече опасно наближавахме площад „Славейков“, а аз бях избутана към средата на тролея и отчаяно търсех по-добрия път към някоя врата. Когато пристигнах до нея (което ми отне време приблизително колкото да стигна до Бразилия през Тайланд), цялата предна част на превозното средство бе обладана от свръхестествен смут. Причинителят се оказа момиче с червена коса, което не можеше да намери копчето за отваряне. Хората отзад напираха, готови да издигнат Иисус до хълма Голгота, момичето се притесни и точно преди пика на напрежението, своеобразен Джейсън Стейтъм с куфарче и очила натисна копчето, вратата се отвори и всички се изляхме навън.

Ден по-късно шофирах по уличките на „Иван Вазов“ след като някакъв човек ми беше отпрал страничното огледало и си мислех как в София няма „най-добър“ начин за придвижване. Улиците не те предразполагат да се движиш с колата си, градският транспорт не предлага уютно и бързо придвижване. Велосипедните алеи свършват в средата на пътя на Маккарти, а пешеходците имат по-голям шанс да преплуват Тихия океан, отколкото да стигнат невредими до дестинацията си. Но знаете ли, точно в този момент се случи чудото. Мъж в BMW 3-ка ме пусна да мина пред него. В този момент слънцето надигна глава над ноемврийските облаци и аз разбрах. Всички ние, хората, всички сме по някакъв начин еднакви, всички носим у себе си човешкото, което си струва да бъде пазено и ценено. Всички ние заслужаваме да бъдем обичани, да живеем пълноценно, да имаме хубави деца и отворени очи, да тръпнем от удоволствие, да се смеем с глас, да сънуваме красиви сънища, да бъдем спасявани, обгрижвани, вдъхновени, свободни.

 
 

Най-добрите неща на Netflix в момента

| от chr.bg |

Време е за периодичния ни полет над развлекателната платформата Netflix, за да разгледаме диамантите в портфолиото й.

Всички обичат Netflix, основно защото е добро място за мързелуване и разтуха след стресов ден. Или след обикновен ден… Предлагането е огромно и затова понякога е трудно да решим какво да гледаме.

Конкретно „Babylon Berlin“ първо излиза в HBO GO. „Последните издихания на крехката поствоенна демокрация, в която корупцията, властта на мафията и възходът на екстремните политически групировки се прикриват зад упойката на една заблуда – че истинската катастрофа все пак е преживяна“, пише за сериала WebCafe.

В галерията ни днес ще ви предложим най-доброто според нас в момента, което се предлага от платформата. Надяваме се да сме п… всъщност, сигурни сме, че ще сме полезни!

Приятно гледане!

 
 

Люк Бесон е обвинен в изнасилване

| от chr.bg |

Полицията в Париж разследва обвинение в изнасилване, отправено срещу Люк Бесон – един от най-популярните френски кинорежисьори, сценаристи и продуценти.

Жалбата е подадена в парижкото полицейско управление в петък от актриса, предаде Би Би Си.

„Люк Бесон категорично отхвърля тези изфабрикувани обвинения“, съобщи адвокатът на режисьора Тиери Маремберт пред AFP.

Жалбоподателката и Бесон се познават, той никога не се е отнасял неподходящо към нея, категоричен е адвокатът.

59-годишният Бесон е режисьорът на „Безкрайна синева“ (1988 г.), „Леон“, „Метро“, „Петият елемент“, „Никита“.

Жената е имала двугодишна връзка с него, допълва AFP. Тя е свидетелствала, че е усещала натиск да бъде интимна с режисьора, за да има успех на професионалното си поприще.

Тя твърди, че нападението е станало в хотел Bristol в Париж.

Бесон не е бил разпитан, той е извън страната. Той е женен, има три деца от сегашния си брак и две от предишни връзки. Женил се е четири пъти, включително за актрисата Мила Йовович.

 
 

PAPER TIME – дърво, хартия, прах

| от PAPER TIME |

От днес до 9 юни галерия и арт депо Червената точка представя най-новата си експозиция „PAPER TIME – дърво, хартия, прах“.

Изложбата разглежда хартията като времето, стъпвайки на размислите за времеот н аАлбер Камю. Времето се „ползва от нашата разсеяност“  е цитатът – отправна точка на подбора в изложбата.

Хартията като времето попива всичко – и случайното мастилено петно, и премерената мисъл. И прозрението, и дълго търсения жест.  И импровизирания щрих, и пълнотата на една преживявана  визия.

Живопис - Невена Дернева

Хартията като времето има силата да променя и да се променя.

Галерията търси доказателство за това в картините на Невена Дернва, създадени от хартия на прах, и в „Хартиените стаи“ на Кирил Якимов /живопис върху амбалажна хартия/.

Прозорците в неговите творби са като облепени – виждаш и не виждаш през тях.

Общата идея се допълва от рисунките на Слав Недев – цветни открития, вдъхновени от случайно попаднала ценна хартия. Колаж с оживелите дървета на Витоша, които отвисоко наблюдават града ни и нас, подчертава тленноста на хартиеното време, обвило накъсаното ни ежедневие. А намачканите каот лист хартия мисли, издълбани от Даниел Мирчев в дървото, нямат нужда от думи за своята история.

Колаж - Луиза Де Донато

„Хартиено време“ е до голяма степен случаен проект, признават от галерията, но и той като времето, независимо от случайността, има щанса да остави следи, по-дълги от врметраенето н аизложбата. А тя, както казахме, е до 9 юни. До тогава в арт депо „Червената точка“ ще видите:

Невена Дернева – картини от хартия на прах

Луиза Де Донато – колаж – хартия на платно,

Кирил Якимов –живопис,

Слав Недев – гваш и темпера на Velké Losiny®;

Даниел Мирчев – релеф в дърво.

PAPERTIME

 
 

Очаква ли ни епидемия, за която няма лек?

| от chr.bg |

Британски учени предупреждават, че в близко бъдеще може да възникне епидемия, за която няма да има ефикасни лекарства, пише научното списание Сайънс.

Изданието цитира изследването на специалисти от лондонския „Импириъл колидж“ и от университета в Ексетър. От разработката им става видно, че паразитиращите гъби еволюират толкова бързо, че в скоро време те могат да станат невъзприемчиви към лечение. А това ще породи епидемии сред хората, животните и растенията.

Според учените в най-близко бъдеще паразитиращите гъби ще се превърнат в подобие на устойчивите на антибиотици супербактерии. За това ще спомогне дългото и редовно използване на препарати за лечение на гъбичния стоматит – заболяване с гъбични поражения върху кожата на хората.

В статията са приведени и данни за това, че гъбичните инфекции взимат повече жертви сред хората, в сравнение с рака на гърдата и маларията. А смъртността от гъбичните заболявания е сравнима с тази от туберкулозата и СПИН-а.