Ед Шийрън на голям екран

| от chronicle.bg |

Ако има някой от новите музиканти, който заслужава да бъде слушан на живо, то това определено е британецът Ед Шийрън.

Концертът на младия британец не е нищо грандиозно, няма чак такова светлинно шоу, нито танцьорки или костюми. Просто Ед с китара, един loop pedal и два микрофона. Всичко се пее на живо и достига до всяка точка на големите зали, които в последната година рижия изпълнител успява да напълни.

За тази година той напълни дори и Уембли и гарантирам, че всеки един от концертите му си е заслужавал. За съжаление вероятността Ед Шийрън да дойде у нас граничи с илюзия, затова пък тези от вас, които не могат да си позволят да отидат от Обединеното кралство, за да го чуят на живо, ще могат да го гледат на голям екран.

Шийрън ще представи на живо от Лондон новия си грандиозен филм-концерт “Jumpers for Goalposts”. Специалното събитие, което ще се състои на 22 Октомври от 18:00 часа, ще бъде излъчено от Лестър Скуеър, Лондон, в хиляди киносалони по света чрез сателит. Прожекцията ще включва най-интересното от червения килим и специално изпълнение на живо от Ед Шийрън преди пускането на самия филм. Освен това, феновете му от Обединеното кралство могат да се насладят на синхронизирано излъчване на събитието из цялата страна. А билетите за местните кино салони ще бъдат пуснати на 24 септември на официалния сайт – www.edsheeranmovie.com.

В „Jumpers for Goalposts” Ед Шийрън и екипът му са събрали едни от най-добрите му изпълнения на живо от някои от най-грандиозните му концерти до днешна дата, включително част от турнето му x Tour и концертът му на стадион Уембли, който се състоя през юли тази година.

Трейлърът към филма може да видите тук, а горе вдясно може да прочетете повече за Ед и причините нашите автори да го обичат.

 Снимки: Орфей Мюзик

 
 

Днес църквата почита Светите равноапостоли Константин и Елена

| от chr.bg |

Църквата почита днес Светите равноапостоли Константин и Елена. Църковният празник е в памет на император Константин и на неговата майка Елена.

През 313 г. Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия. Самият той приема християнската вяра в края на живота си.

Царица Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. Това събитие се смята за най-важното в историята на християнската църква и затова император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци.

Според народните вярвания на днешния ден строго е забранена всякаква полска работа. Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка.

Това е денят на игрите върху огън – нестинарството, запазени и досега в някои райони на Странджа.

Имен ден празнуват Константин, Костадин, Костадинка, Елена, Еленко, Елка.

 
 

Арнолд Шварценегер стана кръстник на виенски трамвай

| от chr.bg |

Арнолд Шварценегер беше в австрийската столица като гост на  Втората международната среща на върха за климатичните промени, която се проведе на 15 май в двореца Хофбург и събра 1200 представители от над 50 страни. Повод за участието му във форума е неговата инициатива за борба с климатичните промени, създадена през 2010 г. под мотото „Less Talk – More Action“. След участието си на форума той се качи задно със заместник-кмета на града Ули Сима на един от трамваите, украсени с лика му. Впечатлен от честта, която му е оказана, Шварценегер постави автограф върху трамвая и стана негов своеобразен кръстник. „Виена се счита за столица на обществения транспорт, а той е един от най-добрите начини за опазвате на околната среда. Радвам се, че усилията ни са забелязани от международната общност и Виена се е превърнала в глобален център за защита на околната среда.“ – заяви Сима по време на съвместното пътуване с „железния Арни“.

Австрийската столица за девета поредна година е начело на класацията на Мърсър като град с най-добро качество на живота. Една от причините за това отличие е и ефикасният  обществен транспорт, чиято мрежа се разширява непрекъснато. От септември 2016 г. метролиния U1 има 4,6-километрово продължение до Оберла, а проектът за пресичане на линиите U2 и U5 е в разгара си. Пътуването с обществен транспорт или с велосипед става все по-предпочитано от жителите и гостите на града. За периода 2010 -2015 г. населението на Виена е нараснало с 6,4% от около 1,7 млн. до около 1,8 млн. жители. На фона на това демографско развитие намаляването на движението на моторни превозни средства е особено впечатляващо. От 2010 г. насам автомобилният трафик е намалял значително особено в централните райони на Виена. Обратна е тенденцията при велосипедистите – броят им се е увеличил. Все повече виенчани избират да оставят колата си вкъщи. В цяла Виена автомобилният трафик през последните години е намалял с 6,3 %,  а в централните райони с 11,2%. През 2017 г. средствата на обществения транспорт в австрийската столица са превозили 962 млн. пътници, което е пореден рекорд за Виена. Притежателите на годишни карти през миналата година са 800 000 и са значително повече от леките автомобили в движение, а цената на годишната карта за цялата мрежа на градския транспорт е 365 евро.

 
 

„Късметът на кукувицата“: смях по време на тревожност

| от Цветелина Вътева |

Две кукувици кацат на сцената. Нямат пера, нито човки, едната носи криле. Но по-скоро ангелски криле, отколкото кукувичи. Ще представя новата си книга пред публика. Другата няма криле, а руса коса и китара. Тя ще ползва същата сцена по същото време, за да изнесе първия си рок концерт. Сцената е една, времето е едно, а желаещите да са на нея са две.

И така се заформя първият конфликт в постановката „Късметът на кукувицата“ на Мариана Събева и Здрава Каменова.

Два диаметрално противоположни типа жени се сборват за мястото и времето, от което и двете се нуждаят, за да се утвърдят (и излекуват) и това се случва по приятен, хумористичен начин. И докато всичко е „аху-иху“, а публиката се смее на сблъсъка между една попораснала бунтарка и една съвременна „толерастка“, на сцената започва да се разгръщат не толкова смешни теми, които раздвижват емоциите по един неочакван начин.

Двете кукувици се превръщат в трагични образи-проводници на темата за майчинството: за добрите майки. И за лошите. За представата каква трябва да бъде една майка и за реалността, в която има изоставящи майки, майки-инкубатори. Но дали наистина са изоставящи и какво стои зад решението едно дете да бъде оставено от майка си?

Двете кукувици започват да разкриват себе си, отмахвайки пласт по пласт от наслоените психични защити, които са си изградили срещу хората. Те са изградили спорно работещи механизми за справяне с  травмите си през изкуството: едната пише (лоша) литература, другата – свири на китара и пее.

Песните, които изпълнява на живо актрисата Яна Огнянова са смислена добавка към действието. Чуваме „авторски кавъри“ на „Freedom“ на Антъни Хамилтън, на „Take me back to the start“, „Runnin“ на Naughty boy ft. Beyonce и Аrrow Benjamin, „Here comes the rain again“ на Eurythmics др.

Докато едната кукувица се страхува да пее авторски парчета, може би защото изразяването на индивидуалност я оголва емоционално така, както не би могла да понесе, другата „ражда“ книги. Сравнението между написването на една книга и раждането на дете е много точно и отново насочва публиката към мислите за изкуството като метод за справяне с нерешените конфликти, които ни пречат да живеем живота си.

От време на време в действието се появява Гелето – собственикът на клуба, в който се разиграва действието. Неговото споменаване е кратко бягство от тревожността, с която са наситени диалозите. Опит за връзка с външния свят и избягване на срещата със собственото несъзнавано, пропито от страхове и болки.

Връзката между неспособността някой да се справи със загубата в детството и последвалият бунт и очакване, че всички трябва да съчувстват на неговата болка, е видима в образа на музикантката. На дълбинно ниво обаче има и още.

Две жени. Едната иска деца, другата – майка.

Възможно ли е майката да е намерила отдавна изгубеното си дете? Или то да намери завет от нея в срещата с напълно непознат (ангел)?

Как се оформя една личност, която се чувства като в ковчег в корема на майка си? Как се преработва загуба?

Може ли една случайна среща да е равносилна на 100 терапевтични сесии с психотерапевт?

Може да си отговорите на тези въпроси довечера в 19,30ч. на камерна сцена „Славянска беседа“ с постановката „Късметът на кукувицата“ на Здрава Каменова и Мариана Събева. Текстът е поставен от Милко Йовчев и е с участието на Яна Огнянова и Здрава Каменова.

Тук може да видите ивента във Фейсбук.

 
 

Кралско „да“ за Хари и Меган (галерия)

| от chr.bg |

Принц Хари и актрисата Меган Маркъл си казаха „Да“ в катедралата „Сейнт Джордж“ в Уиндзор. В 13:55 българско време в катедралата пристигна кралица Елизабет II.

Веднага след нея дойде дукесата на Кеймбридж Кейт Мидълтън, облечена в кремаво, заедно с шаферите на сватбата, сред които беше и малкият принц Джордж. Малките шафери бяха общо 10, а Кейт се опита да води няколко от тях за ръка.

Тъй като бащата на Меган претърпя инфаркт и според самата младоженка е бил възпрепятстван да присъства на събитието, до олтара по нейно настояване тя беше изпратена от принц Чарлз. До катедралата пък Меган се возеше в колата, заедно с майка си.

Най-близко до принц Хари пък седеше брат му – принц Уилям.

По време на произнасянето на брачните обети Маркъл не каза, че се задължава да се „подчинява“ на съпруга си, но все пак запазиха класическото „да го обичам и почитам“. Халките на младоженците са изработени от злато и платина.

В катедрала се събраха 600 гости, сред които Джордж и Амал Клуни, Опра Уинфри и семейство Бекам. Премиерът на Великобритания Тереза Мей, която не бе поканена на сватбата, поздрави семейството в Twitter като им пожела най-доброто и пожела прекрасен ден на всички, които празнуват събитието.

Преди сватбата принц Хари беше провъзгласен за херцог на Съсекс, което означава, че Маркъл ще бъде херцогиня на областта.

Принцът е шести по линията на наследство на трона.

Вижте в галерията най-добрите снимки от церемонията.