shareit

Economist: Добри новини за българите и румънците

| от |

45efe32488f38b2f008dfc3ffd33eddcПоляците във Великобритания се намират най-вече в бързо развиващите се части от страната. Много живеят в Лондон. Но Корби е едно от малкото места, които приветстват строителството. Председателят на градския съвет иска населението на града да се удвои до 2030 година.

Саутхамптън, в който също живеят много източноевропейски имигранти, се превърна от място със застаряващо население и намаляващи умения в млад град с големи мечти, казва Джон Денам, депутат от града, пише списание Economist, цитирано от агенция Фокус.

За съжаление тези местни успехи не са постигнати на национално ниво. Българите и румънците ще пристигнат в страната на фона на огромна съпротива срещу имиграцията.

Икономическата криза направи всички по-малко толерантни. Но и без нея хората вече са доста притеснени от имиграцията, въпреки че са свикнали, казва Денам.

Опитът на поляците представлява едновременно добра и лоша новина за българите и румънците. Той показва, че общественото мнение ще бъде сурово, може би и твърде сурово. Но както един от избирателите на Денам казва „това, което не харесвам, не са имигрантите, а имиграцията”.

Да живееш във Великобритания може да се окаже за имигрантите нещо по-добро, отколкото реториката предполага. Но по-лошо трудно би могло да бъде, пише изданието.

 
 
Коментарите са изключени

Един от най-великите учени, за който никога не сте чували

| от |

Има популярно схващане, че религията и науката не вървят заедно. И в някои случаи това може би е вярно, но в един типично топъл януарски ден в Южна Калифорния през 1933 г. в Калифорнийския технологичен институт в Пасадина религията и науката доказват, че не трябва да са врагове.

В този ден някои от най-великите научни светила от цял свят по онова време, хора като Едуин Хъбъл и Алберт Айнщайн, се събрат, за да чуят поредица от лекции. Но един конкретен човек и една конкретна лекция карат Айнщайн да заяви: „Това е най-красивото и удовлетворяващо обяснение на създаването на света, което някога съм чувал.“

Известно е, че в навечерието на възхода на Третия райх Айнщайн напуска родината си Германия и заминава за САЩ. Но малцина знаят, че с него пътува белгийският католически свещеник Жорж Льометър – човек, който Айнщайн много уважава. Освен вярващ, Жорж Льометър е и велик учен космолог. Той изучава Вселената и най-вече нейното начало. Неговите изследвания, убеждения и заключения силно влияят върху начина, по който разбираме самото ни съществуване днес.

Още откакто е малко момче, той приема религията и разбра връзката, която може да има тя с науката. Той подражава на бившия си учител, кардинал Дезире Мeрсие, който има прогресивни убеждения по философия и космология. Така, вместо да навлезе в академичния свят, той става свещеник – ръкоположен на 23 септември 1923 г. от своя духовен учител.

През свободното си време отец Льометър продължава научните си изследвания, особено върху теориите за обща и специална относителност. Кардинал Мeрсие, разпознал талантите на своя подопечен, му позволи да учи в престижната обсерватория в Харвард и паралелно с това Льометър изкарва докторска степен по физика от MIT. По време на разнообразните си проучвания се среща с други забележителни астрономи и космолози, включително Джордж Хейл и Весто Слайфър, което оказва страхотно влияние върху по-късните му открития.

Някъде по това време Льометър измисля теория, която и до днес влияе върху изследването ни на Вселената. През 1927 г. той публикува труд, озаглавен „A Homogeneous Universe of Constant Mass and Increasing Radius accounting for the Radial Velocity of Extra Galactic Nebulae“.

В него той обяснява своята теория, според която вселената се разширява. Използвайки теорията на Айнщайн за относителността като основа, Льометър твърди, че пространството непрекъснато се разширява и следователно разстоянието между галактиките също се увеличава. По-късно Хъбъл ще демонстрира същото нещо и до ден-днешен заслуга за тази идеята се отдава именно на него. Освен това, Льометър откри това, което на нас днес ни е известно като „Законът на Хъбъл“ – за скорост на разширяване спрямо разстоянието на галактиките от Земята. Льометър също така дефинира и „Константа на Хъбъл“. И в двата случая той направи това, преди Хъбъл да публикува своите трудовете по тази тема. Истинският принос на Хъбъл в този случай беше да предостави базата от наблюдения за предимно математически базирана теория на отеца.

Пета конференция на Солвей

За съжаление на Льометър, неговият труд имаше слабо въздействие върху научната общност, защото беше публикуван в списание, което почти не се чете извън Белгия. Но един човек го прочита – Алберт Айнщайн. Льометър и Айнщайн се срещат за първи път през 1927 г. на прочутата Пета конференция на Солвей в Брюксел. Алберт е доста впечатлен от откритията на Льометър, но му каза: „Вашите изчисления са правилни, но физиката ви е абсурдна“. На практика Айнщайн смяташе, че математиката на Льометър е правилна, но това, което изглежда да показва тази математиката, не е.

През 1931 г., желаейки да популяризира теориите си по-широко четени, Льометър изпраща статията си до сър Артър Едингтън, британски астрофизик и някой, който иска да направи научните теории достъпни за всички. (Той беше този, който обяви и помогна да обясни на англоезичния свят теорията на относителността на Айнщайн, когато той беше все още немски учен.)

Едингтън превежда работата на Льометър и я публикува в „Месечни известия на Кралското астрономическо общество“ – журнал, който съществува и до днес. След тази публикация става ясно както за критиците, така и за самия Льометър, че нещо липсва в тази теория. Вселената непрекъснато се разширява, но кога и как започна разширяването?

Това смущава Льометър, но като добър учен, той продължаваше да си задава въпроси. Само няколко месеца по-късно, използвайки лекция на Едингтън от 1931 г. за края на Вселената, озаглавена „За края на света от гледна точка на математическата физика“ като ръководство, Льометър прави нова теория. В писмо от 9 май 1931 г. до сп. Nature (също все още публикувано днес, от 1869 г.) той пише:

Ако светът е започнал с един-единствен квант, понятията за пространство и време изобщо няма да имат някакво значение; те биха започнали да имат значение, само когато този кван е разделен на достатъчен брой кванти. Ако това предложение е правилно, началото на света се случи малко преди началото на пространството и времето.

Тези думи ще бъдат публикувани по-късно, през 1950 г., в сборник с есета под името „Първоначалният атом“, където той също така ще предели началото на всичко като „сега без вчера“. Така се поставя основата на „Теория на големия взрив“, след като няколко други учени ще развият още теорията на Жорж Льометър.

 
 
Коментарите са изключени

Защо кръщаваме корабите с бутилка шампанско

| от |

Днес в определени страни разбиването на бутилка шампанско в корпуса на кораб се счита за традиция преди пускането му във водата, особено във Великобритания и Съединените щати. Хората обаче извършват такива церемонии привидно, откакто правят плавателни съдове.

Както и днес, така и преди това чупене по същество се е извършвало за късмет, успех и берекет в пътешествията на кораба и пътниците му. Например, едно от най-ранните известни споменавания на подобна традиция при пускането на кораб във вода е още отпреди около 5 000 години, когато човек от Вавилон пише: „На боговете съм направил жертва от волове“, преди да пусне кораб, който сам е направил.

Friedland Van Bree-1810

Древните гърци, римляни и египтяни също призовавали респективните си богове да защитят новия им кораб и неговия екипаж по време на първото му пускане във водата. Например, древните гърци, по време на своите тържества при пускането, пият вино, за да почетат боговете и поливали кораба с вода като някакъв вид благословия.

Религиозните аспекти на кръщенето на кораби се запазват и в доста по-модерни времена, особено в католическите страни. Например, има данни за кръщене на кораб от рицарите на Малта през 17 век, когато двама братя, които се качват на нов военен кораб, казват молитва и поръсват със светена вода по целия кораб, преди да го пишат готов и да го изпратят във водата.

След протестантската реформация, започнала сериозно след представянето на „95 тезиса или диспут относно силата и ефективността на индулгенциите“ на Мартин Лутер през 1517 г., определени държави в Европа махат някои аспекти на религиозната част от кръщението. Вместо религиозните водачи да извършват тази процедура, членовете на монархията или военните водачи биха поели задълженията за кръщенето.

The-Prince-Royal-arriving-at-Flushing-in-1613

Prince Royal

Например, 65 години преди гореказаната история с рицарите на Малта, през 1610 г. принцът на Уелс присъства на кръщенето на Prince Royal. В този случай на борда на кораба е поставена чаша, която е просто голяма и скъпа чаша, направена от някакъв скъпоценен метал, обикновено сребро. Принцът отпива церемониална глътка вино от чашата и след това хвърля останалото съдържание по палубата. След това чашата пък е хвърлена от борда на кораба, за да си я улови някой щастлив наблюдател на церемонията.

NRCHRISTEN

Бившата първа дама на САЩ, Нанси Рейгън, кръщава кораба USS Ronald Reagan

В края на 17 век церемонията с чашата е заменена с разбиване на бутилка вино. Тази смяна беше отчасти, защото чашките бяха изключително ценни, а британският флот бързо растеше и просто не е практично да продължаваш да раздаваш скъпите чаши всеки път, когато кораб се пусне във вода.

Що се отнася до преминаването от вино към шампанско, смята се, че предпочитанията просто са се променили с времето. Шампанското се разглежда като „аристократичен“ алкохол – за известно време през XIX век е по-популярен от виното сред елита в различни държави – и затова това се смята за най-добрият вариант за кръщене на кораби. И в някои страни традицията за използването му се задържа оттогава.

Виното и шампанското не са били единствените видове течност, използвани за кръщене на кораби дори и през най-новата история. Ползвали са се също и уиски, ракия и дори морска вода. Например, по време на сухия режим в Съединените щати, алкохолът донякъде изпада от церемонията, а вместо него често се използват вода, сок или сайдер.

Вместо да използват шампанско за кръщене на нови кораби, в Япония е традиционно да се прави специална сребърна брадва, като тази брадвата се използва за рязане на въжетата, които държат кораба да не влезе във водата. След церемонията брадвата обикновено остава за собственика на кораба.

Днес се смята за лош късмет, ако бутилката шампанско не се счупи в кораба. През 2007 г. херцогинята на Корнуол се опита да разбие бутилка шампанско в корпуса на Queen Victoria, но бутилката не се чупи. Няколко седмици по-късно близо осемдесет пътници се разболяват от някакъв заразна стомашен вирус. Обществото нарича случая „Проклятието на Камила“ и всички посочват към херцогинята и неуспеха й да счупи бутилката шампанско като причина пътниците да се разболеят.

Разбира се, очевидно е, че цялата церемония е суеверие, но за да се избегне „лошия късмет“, хората са измислили различни начини да гарантират, че бутилката ще се счупи. Основният проблем е, че бутилките са направени да не се счупят – в края на краищата човек като си вземе шампанско, го взима, за да го пие, и е кофти да се счупи случайно. Те също трябва да издържат на високото налягане вътре, така че са доста твърди по принцип. Но когато бутилката има някакъв малък дефект в нея, якостта й намалява. Така че бутилките често се набраздяват предварително, за да се избегнат неловки ситуации.

 
 
Коментарите са изключени

Битката при Маркели (792 г.)

| от |

Битката при Маркели, която трайно слага край на последователните византийски походи към България, е третото сражение от поредицата „Средновековна слава“. Анимационно-документалните ленти, които са част от дългосрочния образователен проект на ЗАД „Армеец“ и „Българска история“ пресъздават най-бляскавите победи от средновековното минало на България. Филмите се използват и като допълнителен учебен материал по време на часовете по история, провокирайки любопитството и интереса на учениците към познаване на историята на страната ти. Не е изненадващо, че третият епизод на „Средновековна слава“ е посветен точно на битката при Маркели. Тя е така категорична, че по време на последвалите преговори с византийския владетел, той се задължава да изплаща ежегоден данък на България.

Всичко започва в средата на VIII век, когато българската държава е разтърсена от сериозна криза. Вътрешни междуособици между големите аристократични родове хвърлят страната в политическа криза. Една след друга няколко династии се изреждат на престола в Плиска, а политиката им, която не се радва на достатъчна подкрепа, е често несигурна и половинчата. Междувременно, във Византия тече процес на стабилизация на централната власт и армията, чието олицетворение е решителният и войнствен император на власт Константин V Копронѝм, който завършва военната реформа и постига надмощие над арабите, което му позволява да организира поредица от походи по суша и море срещу България. Макар съдбата да застава на страната на българите, предците ни се намират в незавидна ситуация.

При управлението на Телериг (766-777г.) и Кардам (777-802г.) България преодолява последиците от кризата, въпреки почти перманентната византийска агресия и намеса във вътрешните ѝ работи. Затова през 80-те години на VIII век Кардам се чувства достатъчно сигурен на престола за да организира поредица от нападения срещу византийските територии в Македония. Византия е твърде заета с ежегодните рейдове на арабските войски, започнали отново към 780 година и едва през 791 г., император Константин VI повежда войските си срещу Кардам. Двете армии се срещат при Прóват и българите излизат победители, но без да са постигнали категоричен успех. Решен да измие срама от неуспеха и да се разправи с българите, Константин VI повежда армията си в нов поход през късната пролет на 792г.

Силите на империята се концентрират около Адрианопол и потеглят на север към Стара планина, с идеята да преминат Рѝшкия проход, разположен северно от крепостта Маркéли, която била едно от основните укрепления, бранещи северната граница на Византия. Кардам бил навременно известен за подготвената експедиция. Владетелят на българите несъмнено очаквал че гордият Константин VI ще потърси реванш за битката при Прóват.

На 20 юли, Кардам се появил северно от византийските позиции. Българите заели изградената през предишните десетилетия система от землени укрепления, наричана от учените Старопланинска фортификационна група. Кардам бил наясно, че силите, с които разполагал не били достатъчни за даване на открито сражение на ромеите, и, както при конфликта от предходната година, предпочел да изчака Константин да направи първата стъпка. Колко големи всъщност били двете армии?

Византийците мобилизирали войските на своите балкански теми и част от редовната столична армия- тáгмата, създадена от Константина V Копронѝм. Макар да няма директна информация за числеността на армията, от сходни по време кампании може да се предположи, че Константин VI разполагал с около 20 000 души – кавалерия и пехота, придружавани от съответния обоз. Срещу тях Кардам изкарал цялата си войска – около 12 000 елитни войни, които се намирали по всяко време на разположение на владетеля.

От гледна точка и на двете армии, бойното поле било относително неудобно с оглед блатистия терен и течението на р. Мочурица, която разделяла полесражението почти през средата. От византийска страна условията били по-тежки, тъй като армията на василевса трябвало да прекоси блатистата земя за да достигне българските позиции. Въпреки това, двадесет и една годишният Константин VI, въодушевен и убеден от лъжепророци че негова ще бъде победата, завързал сражение необмислено и безредно, казва ни Теофан. Кардам правилно преценил че именно това е моментът, в който да удари враговете си, чийто редици били разтеглени от преминаването на мочурищата, а сред отделните сегменти на ромейската армия настанало известно безредие. Българската кавалерия се изсипала от височините в атака по целия фронт. Предимството на терена и концентрирания удар разстроило византийските редици. В рамките на няколко ключови минути, Фортуна кацнала на рамото на българския владетел. Имперската армия била поголовно сразена и хвърлена в позорно бягство. Според „Житието на свети Йоаникий Велики“ в разгара на битката самият император Константин VІ, макар и за броени минути, бил „уловен“ с  аркáн (примка) от български конник, като едва успял да се спаси да не попадне в български плен…

Развръзката на грандиозното сражение гледайте във видеото.

 

 

 
 
Коментарите са изключени

Малката нацийка на Княжество Сийланд

Ако не сте чували за Княжество Сийланд – това е микронация, формирана на един от британските морски платформи, Монсел, ползвани по време на Втората световна война (първоначално се е казвал HM Fort Roughs). Основната функция на платформата е била да пази бреговете на Англия от германските мини, а на нея могат да се поберат до около 300 души. След войната остава в експлоатация за известно време, но е изоставен от Кралския флот през 1956г.

Платформата седи без надзор 11 години преди на нея да се появи пиратска радиостанция.

Един ден обаче мъж на име Рой Бейтс, водещ на също нелегалното „Радио Есекс“, известно и като „Британската по-добра музикална станция“ е заловен от властите и затова се нуждае от ново място за пиратската си станция. А какво по-добро място за такова начинание от международни води – така решава, че иска платформата за себе си. Като майор от британската армия по време на войната, има необходимите знания и умения и успява да изгони предните обитатели на платформата, с помощта на петнадесетгодишния си син Майкъл.

Бейтс обаче никога не използва платформата за радиостанция.

Principe di Sealand

Рой Бейтс

Малко след като превзема мястото става незаконно по Закона за нарушения на морските предавания да се излъчва пиратско радио дори извън радиус от 5 километра от бреговата ивица. Преди това такова предаване беше напълно законно извън този обсег.

В резултат, Бейтс прави това, което всеки разумен човек би направил – той обявява платформата за независима държава и я преименува на Сийланд. Странно, но това е напълно легалено, благодарение на вратичка в закона, която адвокатът на Бейтс успява да намери. Тъй като структурата не е само в международни води, но и е била и изоставена от Обединеното кралство, то е напълно законно всеки, който иска, да си я присвои.

Военните в Обединеното кралство за известно време обмислят да си вземат платформата обратно, но решават, че ако семейството на Бейтс окаже съпротива и, не дай боже, са принудени да стрелят по семейството, това не би довело до хубави неща, така че се отказват от тази идея. Те обаче унищожават друга такава платформа, за да не се случи същото и там.

През 1968 г. става и един проблем, който обаче ще завърши доста по-добре от очакваното. Майкъл стреля по група инженери, които работят върху шамандури близо до Княжеството му. Но въпреки това, тъй като нападението се случва в международни води и платформата, според съда, вече не е под юрисдикцията на Великобритания, никой не може да го съди. Това беше важно съдебно решение, тъй като от този момент нататък британската съдебна система официално обявява, че платформата не е под британското управление.

Flag of Sealand

Знамето на Княжество Сийланд

С решението на съда от 1968 г. до 1975 г. Бейтс прави всичко възможно, за да докаже, че е сериозен в намеренията си да направи Сийланд законова страна. Той написва конституция, прави знаме, национален химн, измисля валута и дори прави пощенски марки. В следващите години той ще изготви и паспорти, които до ден днешен се продават.

През това време с него влизат в контакт безброй хора и организации с най-различни предложения, но Бейтс ги отклони всички. Поне до 1978 г., когато група търговци на диаманти от Холандия и Германия канят него и съпругата му да се присъединят към тях в Австрия, за да обсъдят бизнес предложение.

Всичко изглежда законно, докато не идва време за срещата, на която групата така и не идва. Загрижен, Бейтс се опитва да се свърже с Майкъл като позвънява на един рибар, но от него научава само, че над държавата му е забелязан хеликоптер. Оказва се, че платформата е била превзета и принц Майкъл е бил затворен в килия без храна и вода, а след това изпратен в Холандия, без лична карта или пари.

Окупаторите са холандски, австрийски и германски наемни войници, ръководени от самопровъзгласилия се премиер на Сийланд германския адвокат Александър Ахенбах.

След като отново се събира със сина си, двамата заедно се въоръжават и се свързват с техен приятел пилот на хеликоптер, който е работил по франчайза на Джеймс Бонд… Майкъл разказва как те се доближили до платформата с хеликоптера призори, когато нашествениците вероятно ще са още сънени или все още спят, но все пак ще има достатъчно светлина, за да атакуват.

В крайна сметка те залавят нападателите, които вече са де факто военнопленници, и искат за тях от съответните им държави откуп от 125 000 долара днешни пари на калпак. Въпросните държави призовават Великобритания да се намеси в ситуацията, но тя отказва, позовавайки се на съдебното решение от 1968.

След няколко седмици преговори семейство Бейтс пускат пленниците. Въпреки това, след като се връща у дома, „сваленият от власт“ премиер на Сийланд, Ахенбах, създава въстаническото „правителство в изгнание“…

Никой друг не се опитва отново да превзема страната. Поне до Фолклендската война през 1982 г., когато аржентинци карат Бейтс да им продаде Сийленд, защото е близо до Англия. Той уважително отказа.

Днес Сийленд генерира приходи, предлагайки титли на обикновени хора като нас. Само за 29,99 лири можете да станете лорд или лейди, а за 199,99 паунда – граф или графиня.

 
 
Коментарите са изключени