shareit

Джордж Буш: Историята ще оцени мандата ми

| от |

Близо пет години след като напусна Белия дом завинаги Джордж Буш заяви, че няма проблеми да изчака историята да оцени последиците от президентския му мандат.

„Не ми липсват светлините на прожекторите“, заяви 67-годишният Буш във вечерното шоу на Джей Лено, излъчвано по телевизия Ен Би Си. „На някои хора им е трудно да го повярват, но мисля, че осем години в светлините на прожекторите са достатъчни“. „Освен това приемам факта, че ще е необходимо известно време, преди историята да оцени дали решенията, които съм взел, са последователни или не. Прочетох някои биографии, включително тази на първия президент на САЩ Джордж Вашингтон. Смятам, че щом все още се пише за първия, 43-ият не трябва да се безпокои“.

„Сега живея в Далас със съпругата си Лора“, сподели Буш-младши и допълни, че новата му страст е рисуването. „В това тяло се крие Рембранд“, пошегува се бившият президент и показа свои рисунки на кучето и котката си. Той бил вдъхновен да се залови с рисуването от британския премиер по време на Втората световна война Уинстън Чърчил, който според историците се захванал с рисуване, за да се справи с депресията.

Буш, чието президентство беше белязано от атентатите на 11 септември и войните в Афганистан и Ирак заяви, че САЩ трябва да поддържат дълготрайно военно присъствие в Афганистан, каквото имат в Южна Корея. Той обаче се въздържа да коментира действията на настоящия президент Барак Обама. „Не мисля, че е добре за страната бивш президент да критикува наследника си“, заяви Буш и думите му бяха посрещнати с одобрителни възгласи и аплодисменти от публиката в студиото.

 
 
Коментарите са изключени

Гарет Джоунс – журналистът, който се опълчи на Сталин

| от |

През 2016 г. Евровизия се превърна в политическа сцена. Появата на Джамала и нейната песен „1944“ разпали много сериозно света. Песента ѝ очевидно трябваше да напомни за един по-тъмен исторически момент на Украйна. И докато всеки посочва концентрационните лагери като доказателство колко жестоки могат да бъдат хората, един друг исторически факт остава някъде назад в историята или най-често се заменя от по-голямо зло.

Историята за Холодомора не е по-малко притеснителна. За една година от 1932-1933 г. са избити между 4-10 милиона украински селяни. Тайната се пази дълго време, но някъде през 80-те години истината успява да намери своя път. Участието на уелския журналист Гарет Джоунс е в корена на ситуацията. Уелсецът помни с добро Източна Европа, майка му някога е работила като учителка там и той много искал да се върне обратно. Още в самото начало, бъдещият журналист показал дарбата си да научава доста езици. След някои от най-популярните и говорими езици са френски, руски, немски и още няколко. На 25-годишна възраст става един от чуждестранните дипломати, работещ пряко с британския министър-председател. През 30-те години на миналия век работи като репортер във „Западна поща“ и няколко други уелски издания. Неговото занимание било да покрива новините около бунтуващата се Нацистка Германия.

През 1933 г. е в Лайпциг, където Хитлер ще поеме властта на страната и ще я поведе в един кървав танц. Като журналист, Гари не се притеснявал да комуникира с нацистите, етиката изисквала да познава двете гледни точки и той правил точно това. В последствие се оказва, че има досие и много други също го подозират. След като отразява това събитие, журналистът заминава за 2 месеца в Украйна. С неговите езикови познания е готов да разгледа по-обстойно украинската политика, както и да успее да разбере какви са настроенията на местните жители. За жалост пристига във време, в което болшевиките вече са взели властта.

Gareth-jones

Снимка: By Український інститут національної пам’яті – People of Truth, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=45274818

След Ленин е дошъл Сталин, който има намерение да завърши своя 5-годишен план. Една от точките на колективната уелски на земя и животни принуждава мнозина да се разделят с притежаваното от тях. Планът бил елементарен, селскостопанската индустрия трябвало да храни работниците, които живеят в градовете. Резултатът от това решение води до геноцид, след като никой няма храна. Заможните фермери се депортират по политически причини в Сибир, а имането им заминава в полза на държавата. На 29 март 1933 г. дава пресконференция и разкрива какво наистина се случва под контрола на Сталин. След това някои вестници публикуват историята му със заглавие „Глад сковава Русия, милиони умират“. Един фрагмент от разтърсващата новина гласи:

„Разхождаш се през селата и минах покрай 12 кооперации. Навсякъде се чуваше плач и викове „Нямаме хляб, умираме!“. Плачът идвал от всички страни на Русия, от Волга, Сиберия, Беларус до Централна Азия. Минах покрай черноземните полета на Русия, които се славят като най-богатия регион. На кореспондентите им е забранено да ходят там, но аз исках да видя какво става със собствените си очи.“

6_aug_top_daily_express_Holodomor_Genocide

Снимка: By Unknown – New York Evening Post, Daily Express Journals, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=32766652

Съветският съюз тогава се опитва да дискредитира уелсеца, а само няколко дни по-късно Уолтър Дуранти публикува друг материал. Дуранти е носител на наградата Пулицър и бързо прикрива следите със заглавието „Руснаците са гладни, но не гладуват“. В материала на Уолтър се говори на пропаганда, която иска да урони престижа на новата власт. Това е материалът, който носи черен печат в паспорта на Гари, особено ако някога е смятал да се завръща отново там. След няколко месеца в дома си, той разбира от приятел, че Япония е окупирала части от Монголия и заедно със своя приятел Хърбърт Мюлер заминават, за да направят разследване. Докато двамата преминават през Китай с кола – пътуване, което няма да им отнеме повече от ден – биват нападнати от японски бандити. Не е ясно как бандитите са разбрали, но след като са заловени, Мюлер е изпратен, за да търси пари за откуп. Джоунс останал като залог и на 12 август 1935 г. е застрелян – точно на рождения си ден. Едва през 2012 година става ясно, че всичко е било добре оркестрирано от тайната полиция НКВД.

Адам Пурпис бил търговец на кожи, латвиецът се познавал и с двамата репортери, отпуснал им колата и след това чакал действията на бандитите. Според Джордж Кари, Пурпис имал досие като таен агент. Въпреки опитите на журналиста да насочи погледите на света в бедстващите руски райони, истината излиза някъде през 80-те години. През 1991 г. ще извоюва своята независимост, а през 2006 г. Украйна ще заяви, че това е бил умишлен акт на геноцид. До днес САЩ отказва да използва думата геноцид и класифицира този вид престъпление като „Престъпни действия от режима на Сталин“). През 2008 г. Украйна дава почетен медал за заслуги на журналиста, докато Ню Йорк Таймс сваля заглавието на Уолтър Дуранти. Не си мислете, че Гари не е очаквал ответен удар, той бил предупреждавам многократно, че за думите си може да страда, но въпреки това предпочел да сподели на света истината за зверствата, които са се случвали по това време.

 
 
Коментарите са изключени

Пруският крал с армията от гиганти

Армията на всяка държава е от особена важност. тя е гарант за предстоящите мирни времена, дори и никога да не влезе в употреба. Войникът често се представя като левиатан с безгранична сила, а в средновоковието, когато рицарите и тежката пехота са били в основата на полесражението, размерите имали значение. Едва след посещението на Чингис Хан става ясно, че 10 добре дисциплинирани армейци могат да неутрализрат всяка заплаха, а след като тази военна единица е представяна много често като благородна, но историческите архиви не показват нищо по-различно от средностатистически бабаит със сериозно количество персонал, който да помага.

Фредерик Уилям 1-и от Прусия е известен като „войнишкия крал“. Неговото внимание към войската е било огромно, а военната дисциплина го е мотивирала да загърби охолния живот и да бъде много близо до войската. Повечето му пари отивали за училища и болници, но голямата му страст била насочена в една друга територия. Легендарната 6-та пруска дивизия имала само едно изискване към кандидатети си – височината. Минималната за членуване била 188 сантиметра, но според тях, колкото по-висок е човек, толкова по-добре. Хиляди мъже били потърсени из цяла Европа, за да може да се включат във въпросната дивизия. Демонстрацията на тази дивизия била кръстена логично „Гигантите от Постдам“.

Langer_Kerl_James_Kirkland

Снимка: By Johann Christof Merck – Own work, Wuselig (talk · contribs), 2007-09-08, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3082974

И докато застрашителните левиатани изглеждали впечатляващо под строй, историците не са много убедени, че размерите са от особено значение. Дългите ръце биха помогнали за по-лесното зареждане на пушката, ала не трябва да забравяме, че така стават и още по-лесна мишена за околните. Един от най-високите членове бил Джеймс Киркланд с височина от 216 сантиметра. Фредерик бил готов да приветства всеки гигант, а в замяна предлагал дипломатически услуги. Повечето вербувани високи другари нямали никаква военна подготовка и те самите не се интересували от армейската кариера, но когато говорим за сформиране на армия, свободата на избора все още не била толкова достъпна, колкото бихме желали да бъде. Лудостта на пруския крал достигнала нови измерения с постяването на червени шалове на всяко дете, което се е родило във високо семейство. Шалът бил индикация, че детето е подходящ избор за въпросната дивизия.

Следващата стъпка била и развъждането на високи хора. Персоналът на Фредирик трябвало да гарантира, че високите мъже ще срещнат адекватно високи жени, за да се продължи рода и съответно да се попълняти дупките в армията. И най-интересното в цялата работа, че армейците никога не са влизали в бой. Кралят бил изключително миролюбив. Армейците пък получили още по-високи шапки, за да изглеждат достатъчно заплашително. Кралят дори имал интерактивна система на заплащана – колкото по-висок е войникът, толкова повече пари получава. Фредерик 2-и също получил живота на баща си. Живеел като спартанец, имал серия от младежи, които да отбира за приятели и да тренират различни военни маневри. Очевидно това не е било най-мечтаното детство и Фредирик младши решил да избяга.

За жалост високите момчета го заловили и върнали при баща му. Младежите, които помогнали за бягството, бързо били осъдени на смърт. А самият царски син се озовал в затвора. Дори в последните си дни, кралят наредил на неговата дивизия от високи мъже да марширува в стаята му и да го пази. Фредерик 2-и все пак използвал войниците, но не ги запазил в един батальон, а ги разделил в различни дивизии и разширил кралството. Днес може да срещнете възстановка на тази армия в Постдам, местните жители (без значение от височината, слагат одеждите и маршируват през града).

 
 
Коментарите са изключени

Райските градини на Адам Пърпъл

| от |

През 1975 един артист от Манхатан на мястото на отломки от разрушена сграда решава да създаде градина. Вдъхновението му идва, когато вижда деца да си играят сред тези отломки. Адам Пърпъл започва да изработва зелено пространство (наречено по-късно Райската градина) без да знае, че то в крайна сметка ще нарасне до 15 000 квадратни метра.

Той превръща срутените тухли в тротоари, създава горен слой почва от изгорена дървесина и оборски тор от Сентръл парк и оформя идиличното си зелено пространство в разширяващ се кръг. Отначало градинката изглежда смазвана от заобикалящите я полуразрушени стени, но с времето съседни сгради започнаха да се събарят една след друга и градината се разширява с все повече пръстени.


Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от Jackfruit Research & Design (@jackfruitlive) на

Тя не е само парк за отдих, но и истинска градина – с краставици, аспержи, чери домати, черни малини и десетки плодоносни дървета. Адам я разглежда като произведение на изкуството и израз на основни човешки права и потребности, отглеждани от и за обществото, черпейки своите материали от останките на града. Адам и неговата партньорка Ева, вдъхновени от писатели като Хенри Дейвид Торо и Ралф Уолдо Емерсън (все любители на природата), са възприемани от някои като странни аутсайдери, но от много от местните жители – и като зелени граждани с визия.


Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от Eli Morgan Gesner (@ocularge) на

Роден под името Дейвид Лойд Уилки, прозвището на Пърпъл идва заради цвета, с който винаги се облича (Пърпъл – purple – лилаво). Той също така е студент по журналистика и ветеран от армията, и почива през септември 2015 г. Личният му живот (и смърт) е оцветен и от обвинения в домашно насилие.

Самата Райска градина в много отношения е авангардна критика към градоустройственото планиране. Проектът отразява много ориентирани към гражданите идеи за проява на здрав разум, подкрепяни във въздействащата книга на Джейн Джейкъб „The Death and Life of Great American Cities“, публикувана през 1961. Въпреки че в крайна сметка е унищожена, градината все пак остава в идеята за ърбън градинарство.

 
 
Коментарите са изключени

Писмата на Ганди до Хитлер

До края на 30-те години на 20 век методът на Ганди – мирно неподчинение вече е постигнал редица успехи пред, включително учредяване на национална администрация и местни и национални законодателни асамблеи, въпреки британската власт в държавата.

Самият Ганди на този етап вече е световно известен с проявите си на мирно гражданско неподчинение, включително и с 390-километровия си Солен марш, с който протестира срещу монопола на Великобритания върху солта и високата й тарифа, като също така пробужда индийския народ срещу британското управление. Заради подхода му, много хора го умоляват да пише на Адолф Хитлер, чийто нарастващо агресивен режим в Германия изглежда че води към втора световна война.

Великобритания и Франция си мислят, че са укротили мераците на Хитлер за битка и че са „осигурили мира в днешно време“ с Мюнхенският сговор (който дава на Германия само част от Чехословакия) от септември 1938. До март 1939 Хитлер вече е нарушил това споразумение, окупирайки цялата Чехословакия. На този етап, най-накрая осъзнавайки, че на фюрера не може да си вярва, Великобритания се заклева да защити Полша, ако нацистите я нападнат.

Виждайки накъде отиват нещата, на 23 юли 2939 Ганди изпраща кратко писмо, написано на пишеща машина, до Хитлер, казвайки на диктатора:

Скъпи приятелю,

Приятелите ми ме карат да ти пиша в името на човечеството. Но аз устоявах на уговорките им, защото имах чувството, че едно писмо от мен би било жест на нахалство. Нещо ми казва, че не трябва да преценявам и че трябва да изкажа призива си, каквато и стойност да има той.

Доста е очевидно, че днес ти си единственият човек на планетата, който е способен да предотврати война, която може да върне човечеството в пещерите. Трябва ли да плащаш тази цената за нещо, колкото и ценно да ти се струва то? Би ли се вслушал в апела на човек, който целенасочено избягва методите на войната не без значителен успех? Всеки случай, очаквам прошката ти, ако съм сгрешил, пишейки ти.

Твой искрен приятел
М. К. Ганди

Това писмо обаче никога не достига до немския канцлер, защото явно е прихванато от великобританското правителство. 

Малко след това на 23 август 1939  Германия подписва споразумение за неагресия със Съветския съюз (който държи СССР извън войната до 1941), а два дни по-късно Великобритания подписва официалния англо-полски Общ отбранителен пакт. Още на 1 септември 1939 Германия напада Полша със своя блицкриг („светкавична война“), а на 3 септември 1939 Втората световна официално започва, когато Великобритания и Франция обявяват война на Германия.

Въпреки мощните врагове, пред които се изправя, Германия среща малко съпротива през тези ранни дни на конфликта. Тя си пробива път през европейския континент и до май 1940 г. Белгия, Дания, Франция, Люксембург, Холандия и Норвегия са окупирани от нацистките сили. Битката за Великобритания, в която британската държава с месеци е засипвана от бомбардировки, започва през юли 1940 г. През следващите месеци в Лондон са хвърлени близо 30 000 бомби, a над 15 000 души са ранени или убити.

На 24 декември 1940 г. Ганди изпраща второ писмо до Хитлер, този път значително по-дълго. В него той отново се обръща към фюрера със „Скъпи приятелю“и обяснява, че: „Това, че се обръщам към теб като приятел, не е формалност. Аз нямам врагове. Моето дело в живота поне през последните 33 години е да създам приятелства с цялото човечество, независимо от раса, цвят или верую.“ Но този път Ганди пише с по-сериозен тон:

Твоите собствени писания и изказвания… не оставят място за съмнение, че много от постъпките ти са чудовищни и унищожителни за човешкото достойнство… Например унижението на Чехословакия, изнасилването на Полша и поглъщането на Дания.

Той също апелира към Хитлер, отбелязвайки, че макар нацистка Германия да е издигнала „науката за унищожаване“ до ниво на „съвършенство“:

За мен е чудо, че не виждате, че никой няма монопол върху агресията. Ако не британците, то някоя други сила със сигурност ще подобри вашия метод и ще ви победи със собствено ви оръжие. Не оставяш нищо на своите хора, от което те биха се почувствали горди. Те не могат да се гордеят с проява на жестокост, колкото и умело да е извършена. Ето защо аз апелирам в името на човечеството да спреш войната.

Отбелязвайки, че и двамата мъже споделят общо ненавист към Великобритания, Ганди продължава:

Знаем какво означава британската пета за нас и неевропейците по света. Но никога не бихме искали да прекратим британското управление с немска помощ. В ненасилието открихме сила, която, ако е организирана, без съмнение може да се изправи срещу комбинация от всички най-агресивни сили на света.

И приключва с финален апел:

В това време, в което сърцата на европейските народи копнеят за мир… много ли е да те помоля да положиш усилия за мир?

Дори това писмо да стига до Хитлер, явно в него се иска много.

 
 
Коментарите са изключени