Джони Холидей издаде 49-ия си албум, озаглавен „Да останеш жив“

| от |

Легендарният френски рокаджия Джони Холидей издаде 49-ия си студиен албум, озаглавен „Rester vivant“ („Да останеш жив“), съобщават Франс прес и „Поан“. Според някои критици това е най-добрият му албум от 30 години.

На 71 години и пет години след като прекара няколко дни в кома и се докосна до смъртта, Джони Холидей твърдо заявява  волята си „да остане жив“ с албума си, пропит от меланхолия, но и от красива рок енергия и невероятно силен глас.

Някои критици вече определиха албума като най-добрия от времето на сътрудничеството му с Мишел Берже (за „Rock n’Roll Attitude“ през 1985), или Жан-Жак Голдман (за „Gang“ през 1986).

Без да се връща толкова години назад, самият Джони Холидей смята, че последният му добър албум е бил „Sang pour sang“, който през 1999 реализира заедно със сина си Давид, признавайки, че следващите му неща са били по-скоро разочароващи. Голяма заслуга за успеха на „Rester vivant“ има звученето на песните в него, което изпълнителят на „Quelque chose de  Tennessee“, открива в американския блус и кънтри музика и звука  от 70-те, поверявайки ключовете на албума си на американския продуцент Дон Уос, собственик на лейбъла Blue Note. „Познавам го от работите му с Боб Дилън, „Ю Ту“ и „Ролинг стоунс“ и винаги  съм искал да работя с него. Нямаше никаква гаранция, че нещата  ще се получат, но още от първата ни среща, на него му хареса“,  обяснява Джони Холидей. „В минутата, в която Джони отвори уста, всички ахват. Модели като Клаудия Шифър са фотогенични. Джони Холидей е аудиогеничен! Гласът му буквално блика от  високоговорителите“, споделя на свой ред Дон Уос.

Рокаджията вече е в очакване на новото си турне. „Имах  глупостта да обявя преди време, че възнамерявам да спра, после  си дадох сметка, че ще умра от скука и, че това е невъзможно“,  каза пред журналисти „идолът на младите“ след шестте концерта на „старите негодници“ (с Жак Дютрон и Еди Митчел в „Берси“),  приключили миналия понеделник.

Турнето му през 2015 ще започне с участия в няколко големи фестивали през лятото. Същинското турне, което стартира през октомври, включва пет концерта в парижката зала „Берси“ (три през ноември и два през февруари). /С БТА

 
 

Възпитавайте си децата, за да не ги ошамарят някъде

| от |

Пътуваме за морето и, разбира се, в автобуса има едно чудовище, което просто не спира! С баща чужденец и майка от нашите детето говореше английския език, но понеже е прекалено младо, нямаше особен речник. С майка му седяха заедно, а баща му – на предната седалка. Между другото, баща му имаше вид на човек, който би пътувал и в багажното отделение на автобуса само и само да е далече от потомството. Но това са догадки от моя страна, базирани на изражението на лицето му. Догадки, но все пак доста сериозни.

Вие може би сте запознати с играта, която чужденците играят по време на път – „I spy with my little eye…“. Ако не сте – в адаптиран превод името й означава „Наблюдавам с малкото си око…“, а целта е да кажеш цвета или първата буква на нещо, което виждаш през прозореца, а останалите да познаят какво е то. Детето имаше свое демонично разбиране за тази игра и с високия си детски глас директно казваше какво гледа. Може би не знае цветовете и буквите, да, но той просто провтаряше, че наблюдава с малкото си невъзпитано оче ферма. И така много пъти, безброй пъти. Погледнах през прозореца му – ферми няма, само поле. Но малкото протеже на рогатия, а защо не и човешката инкарнация на самия него, продължава да твърди неверни твърдения! Фейк нюз.

Това капиталистче сигурно вижда потенциала на почвата ни за чуждестранни инвестиции! Ферма може и да няма, но се обазалагам, че всеки в автобуса би му показал шамарената фабрика. Междувременно, от майка му – нищо, да не говорим за баща му. Само по едно вяло „По-тихо де“, когато малкият изпищи или се провикне, без дори да го погледне.

Нека сега поговорим за Алекс. Той изглежда като човек, който един ден ще пипа заспалите пияни момичета на стълбите пред някой бар. Лицето на малкия Алекс е такова, че ако го мернеш, докато пиеш от шише, инстинктивно ще се обърнеш настрани, за да не ти го удари в зъбите. Алекс ще стане човекът, който ви кара да си отворите устата и да си затворите очите. И това е истинското му име, апропо, има милион Алексовци в България, няма да му пазим анонимност.

Та на връщане бе същото, но друго. Алекс е на 4 и пътува с много красивата си баба Катя. Алекс пътува прав върху седалката с гръб към движението, за да може да вентилира липсата на внимание от роднините си върху девойката на задната седалка. Горката девойка, а и жената до нея също. Алекс, дяволът в човешка кожа, не спря да я пита как се казва и да взима „тежки коли“ от през прозореца и да ги хвърля по нея. Баба му, едвам-едвам: „Стига…“ и както и майката на райхсфюрера – първият под фюрера Алекс от преди малко – дори не го поглежда. Може ли бе! Може ли да си толкова безотговорен към собствената си семка! Срам!

* * *

Едно от лошите качества на децата е, че го гледаш цели 10 години, а то е едва на 10 години. 

Никой не харесва невъзпитаните деца, но най-много от всичко – безучастните родители! Децата не са виновни, виновни са родителите и никакво „омръзнало ми е вече“ не ги извинява. Правете им забележка, говорете с тях, обяснете им като на голям човек, ако трябва 100 пъти, че на публично място трябва да се държат възпитано, да не шумят, да не досаждат на другите и прочие. Това ще им отвори безброй врати в бъдеще, защото всички ще ги харесват и ще ги смятат за умни! Единствените ви две задължения като родител са да гледате детето да не умре и да го възпитате добре. Това е! Това се иска от вас и от всеки един от нас!

 
 

Министърка отиде да ражда с колело

| от chr.bg |

Новозеландската министърка по въпросите на жените Джули Ан Джентър от партията на зелените демонстрира до края на бременността си ангажираност към устойчивото развитие, като предпочете да отиде с велосипед до болницата, в която ще роди, съобщи АФП.

Разстоянието от дома й в Окланд до болницата е 1 км.

„Партньорът ми и аз въртяхме педалите, защото нямаше достатъчно място в автомобила“ – пошегува се Джули Ан Джентър в социалните мрежи, където качи своя снимка на велосипеда. – Това ми осигури също много добро настроение“.

Джули Ан Джентър уточни, че бременността й продължава вече 42 седмици и е отишла в болница вчера за изкуствено предизвикване на раждането.

Говорител на партията на зелените каза днес, че г-жа Джентър още не е родила.

Новозеландското лявоцентристко правителство полага много усилия за налагане на екологичен транспорт.

 
 

Снимките от профила на Краля на Instagram, които ще вбесят феминистките

| от chronicle.bg |

Тони Тутуни е бизнес, мултимилионер и отявлен неприятник с повече от 1,7 милиона последователи в Instagram.

Виден фен на бързите коли, частните самолети, кинтите в сак и разголените жени, Тутуни редовно разбунва духовете със снимките, които поства в социалната мрежа: най-вече онези, които представляват видно унижение на жени. Нещо като в клип на Криско и Слави Трифонов.

Тони всъщност е женен: жена му Джулиан е на 28 години и мъдро казва, че въпреки имиджа му, тя му има пълно доверие. В същото време 45-годишен Instagram крал не показва признаци на спад в желанието за мръсни партита.

Събрахме в галерията някои от по-скорошните му публикации, които със сигурност биха вбесили всяка феминистка, а и поне 50% от нефеминистките.

Always keep a short leash or they will misbehave #Wompwompwoofwoof

Публикация, споделена от Tony Toutouni (@lunatic_living) на

Ако ви харесват, може да следвате Тони в Instagram акаунта му @lunatic_living и да си представяте, че и вие живеете така. Или поне показвате на света, че живеете така.

 
 

Прекрасните сватбени снимки, които са пълна трагедия

| от chr.bg |

Както сами ще се убедите, всички снимки в галерията ни са истински! Няма Фотошоп, няма Пейнт! Всичко е натурална красота и изящество.

Сватбата е мечта за мнозина. Сватбеният ден е изпълнен с магия, както и с изразяване на мнения, някои от които най-прекрасни. Да забучиш мъжа си на франзела е персоналният ни фаворит. Страхотна снимка!

Дано тези кадри ви вдъхновят за вашият сватбен ден! Ще се радваме колкото се може повече хора да тръгнат в тази посока на непринудената недодяланост, изпълнена с майсторлък над средното ниво!

Понякога не само виното е горчиво.