Джони Холидей издаде 49-ия си албум, озаглавен „Да останеш жив“

| от |

Легендарният френски рокаджия Джони Холидей издаде 49-ия си студиен албум, озаглавен „Rester vivant“ („Да останеш жив“), съобщават Франс прес и „Поан“. Според някои критици това е най-добрият му албум от 30 години.

На 71 години и пет години след като прекара няколко дни в кома и се докосна до смъртта, Джони Холидей твърдо заявява  волята си „да остане жив“ с албума си, пропит от меланхолия, но и от красива рок енергия и невероятно силен глас.

Някои критици вече определиха албума като най-добрия от времето на сътрудничеството му с Мишел Берже (за „Rock n’Roll Attitude“ през 1985), или Жан-Жак Голдман (за „Gang“ през 1986).

Без да се връща толкова години назад, самият Джони Холидей смята, че последният му добър албум е бил „Sang pour sang“, който през 1999 реализира заедно със сина си Давид, признавайки, че следващите му неща са били по-скоро разочароващи. Голяма заслуга за успеха на „Rester vivant“ има звученето на песните в него, което изпълнителят на „Quelque chose de  Tennessee“, открива в американския блус и кънтри музика и звука  от 70-те, поверявайки ключовете на албума си на американския продуцент Дон Уос, собственик на лейбъла Blue Note. „Познавам го от работите му с Боб Дилън, „Ю Ту“ и „Ролинг стоунс“ и винаги  съм искал да работя с него. Нямаше никаква гаранция, че нещата  ще се получат, но още от първата ни среща, на него му хареса“,  обяснява Джони Холидей. „В минутата, в която Джони отвори уста, всички ахват. Модели като Клаудия Шифър са фотогенични. Джони Холидей е аудиогеничен! Гласът му буквално блика от  високоговорителите“, споделя на свой ред Дон Уос.

Рокаджията вече е в очакване на новото си турне. „Имах  глупостта да обявя преди време, че възнамерявам да спра, после  си дадох сметка, че ще умра от скука и, че това е невъзможно“,  каза пред журналисти „идолът на младите“ след шестте концерта на „старите негодници“ (с Жак Дютрон и Еди Митчел в „Берси“),  приключили миналия понеделник.

Турнето му през 2015 ще започне с участия в няколко големи фестивали през лятото. Същинското турне, което стартира през октомври, включва пет концерта в парижката зала „Берси“ (три през ноември и два през февруари). /С БТА

 
 

Ницше, който дейно участва в убийството на Бог

| от chr.bg |

Фридрих Вилхелм Ницше е роден на 15 октомври 1844 година в Рьокен, село близо до град Лютцен в Прусия. Кръстен е на крал Фридрих Вилхелм IV, който навършва 49 години в деня на неговото раждане, но по-късно се отказва от средното си име.

През 1865 година Фридрих Ницше се запознава в дълбочина с работите на Артур Шопенхауер, а през следващата година прочита „История на материализма“ на Фридрих Алберт Ланге. И двамата, най-вече Шопенхауер, оказват значително влияние върху развитието на философските му възгледи. С публикацията си през 1878 г. на „Човешко, твърде човешко“ (книга с афоризми на теми вариращи от метафизиката до моралността и от религията до половете) реакцията на Ницше срещу песимистичната философия на Вагнер и Шопенхауер става очевидна, както и влиянието на „Мисъл и реалност“ на Африкан Спир.

Понеже болестта му го кара да намери по-благоприятен климат за здравето си, Ницше пътува често и живее до 1889 г. като независим автор в различни градове. Той прекарва много лета в Силс Мария, близо до Санкт Мориц в Швейцария и много зими в италианските градове Генуа, Рапало, Торино и френския град Ница. През 1881 г., когато Франция окупира Тунис, той планира пътуване до Тунис за да види Европа отвън, но по-късно се отказва от тази идея. Ницше от време на време се връща в Наумбург за да види семейството си. През това време той има повтарящи се периоди на конфликт и помирение със сестра си. Той живее от пенсията си в Базел.

На 3 януари 1889 г. Ницше преживява психически срив. Двама полицаи го приближават, след като нарушава обществения ред по улиците на Торино. Какво се е случило остава неизвестно, но често разказвана история твърди, че Ницше вижда удрянето с камшик на кон, притичва до него, прегръща врата му, за да го защити и се срива на земята.

През следващите няколко дни Ницше изпраща кратки писма до няколко стари приятели (включително Косима Вагнер и Якоб Буркхарт). На бившия си колега Буркхарт Ницше пише: „Накарах Каяфа да бъде поставен в окови. През последната година бях разпънат на кръст от германските лекари. Вилхелм, Бисмарк и всички антисемити бяха премахнати“. Освен това той нарежда германския император да отиде до Рим, за да бъде застрелян и призовава европейските сили да предприемат военни мерки срещу Германия.

 
 

Най-голямата загуба за Сол Гудман не беше на екран

| от chr.bg |

Сезон 4 на „Better Call Saul“ все повече ни доближава до отговора на въпроса как Джими Макгил (Боб Оденкърк) става адвокат на престъпниците. Вече ни е ясно, че това ще стане след много трупове.

Има известна логика „Better Call Saul“ да не е толкова кървав, колкото „Breaking Bad“, поне в началото, преди персонажите да станат част от наркокартела на Албакърки, който погълна и Уолтър Уайт. Има обаче и изветна логика нещата постепенно да ескалират. Сезон 4 ни дава повече от братовчедите на Саламанка – Лало и Начо, които правят наркобизнеса още по-брутален. Виждаме Майк да убива за първи път, както и, за съжаление, нещо, което се предполагаше от края на сезон 3 – смъртта на Чък Макгил.

Въпреки всичкото насилие, най-важната за Джими смърт не се случи на екран.

Better-call-saul-episode-105-jimmy-odenkirk-8-sized-935

Става въпрос за клиентката и звезда в първата голяма реклама на адвоката – Джералдин Щраус. Тя умира преди събитията от епизод 6 „Пинята“.

В същото време вече сериозната му връзка с Ким не прави Макгил по-добър човек (всъщност може би дори го тласка по-навътре в престъпните среди). Истината е, че Джими е най-добър, когато се занимаваше с право за възрастни, не най-престижния юридически бранш. Това занимание потискаше дребните му измами и помагаше на една прослойка на обществото, която често е забравяна.

Както можеше да се очаква, и тази страна на практиката му е поругана – когато манипулира Айрийн да приеме споразумението на Сандпейпър. Като компенсация и заради съвестта си по-късно призна на всички в старческия дом каква е била целта му и така губи доверието на възрастните хора там завинаги.

Между сезоните има 13 месеца, така че ни е лесно да забравим добронамерения аспект от кариерата на Джими. Със смъртта на г-жа Щраус като че ли и тази добронамереност умира и се бележи старта на новия тъмен живот на Джими Макгил и смъртта на стария.

До края на сезона Джими поддържа вид, че иска разрешителното му за практикуване на право да му бъде върнато и епизодът „Пинята“ заедно със смъртта на Щраус са повратен момент в сезона. Доста неща се променят до края, но най-много самият бъдещ Сол Гудман.

 
 

Забраняват на Тръмп да ползва музиката на Принс

| от chr.bg |

Семейството на покойната звезда Принс поиска официално от президента на САЩ Доналд Тръмп да престане да използва музиката на изпълнителя по време на митингите си и други политическите мероприятия.

Искането от името на роднините на Принс отправи Омар Бейкър, негов полубрат. Хитът „Purple Rain“ често звучи на митингите на Тръмп, включително и миналата седмица в Саут Хейвън.

Много музиканти или техни наследници изразиха несъгласие Тръмп да използва хитовете им. Сред тях са „Ролинг стоунс“, Адел, Нийл Йънг, Ар И Ем, „Аеросмит“, „Куин“, наследниците на Джордж Харисън, както и семейството на Лучано Павароти.

Американските политици могат да получават лиценз от дружествата за авторски права и да не искат изрично съгласие от самите изпълнители, когато решат да използват музиката им за подобни събития.

 
 

7 силни претендентки за следващия „Оскар“ за най-добра актриса

| от chronicle.bg |

Силният киносезон едва сега започва и все още имаме едни дълги три месеца преди да разберем със сигурност кои филми и хора ще се състезават в надпреварата за най-престижната кинонаграда – „Оскар“. Но някои от най-обсъжданите филми на годината вече излязоха и започнаха да се открояват определени имена.

И понеже жените актриси са нашата най-голяма  слабост, днес показваме някои от тях, които вървят стремглаво към първия ред на „Долби тиътър“.

Най-хубавото за нас, зрителите, тази година е, че конкуренцията в категорията за най-добра актриса ще бъде голяма. Наред с няколко познати имена, които по всяка вероятност ще бъдат сред първенците, се открояват и няколко сравнително нови за света на киното актриси.

Засега само няколко от най-обсъжданите филми са излезли по кината. По-голямата част са показани на големите кинофестивали през годината, които вече отминаха. Но отзивите на критиците и на фестивалните публики рядко се различават от това, което виждаме в края на януари, когато обявяват номинациите.

Затова разгледайте галерията горе, в която сме събрали 7 силни претендентки за „Оскар“ за най-добра актриса.