Джон Макенроу: Григор Димитров е следващият нов шампион в турнирите от Големия шлем

| от |

“Бих избрал Григор Димитров, ако трябва да определя следващия нов шампион в турнирите от Големия шлем. Той би могъл да победи Джокович на финала на „Уимбълдън“ през следващата година. Надявам се да го направи. „Уимбълдън“ е направен като за него“, това прогнозира американският тенисист Джон Макенроу, който има 71 титли в кариерата си от турнирите на АТП, съобщава БНР.

23-годишният Димитров достигна до полуфиналите на „Уимбълдън“ през тази година, като отстъпи в много оспорван и драматичен мач в четири сета на бъдещия шампион Джокович.

55-годишният Макенроу, който е спечелил седем титли на сингъл в турнирите от Големия шлем, в момента работи като телевизионен коментатор и експерт.

Американецът, който беше един от най-силните тенисисти в света през 80-те години на миналия век, очаква Ник Кириос от Австралия да влезе в челната десетка през следващия сезон.

“Смятам, че Ник Кириос би могъл да влезе в топ 5 през следващата година“, заяви Макенроу.

Американецът също така прогнозира сериозен прогрес на 16-годишния си сънародник Стефан Козлов през новия сезон.

Убеден съм, че той ще стане страхотен играч, коментира бившият номер 1 в света.

 
 

Дженифър Анистън: Момчетата не искат да има продължение на „Friends“

| от chronicle.bg |

Дженифър Анистън разкри, че мъжката част от актьорския колектив на „Friends“ е отговорен за липсата на продължение на сериала. 

Самата Анистън също няколко пъти в миналото е казвала, че не иска да участва в евентуално продължение на легендарния сериен филм, но мнението й в последно време е противоположно. След като Рейчъл не на лице, остава само да убедим Мат Лебланк, Дейвид Шуимър и Матю Пери.

Актрисата гостува на „The Late, Late Show“, за да промотира „Dumplin“ – новият филм на Netflix, в който участва. Там тя сподели с водещия Джеймс Корден: „Слушай, с момичетата бихме се радвали да го направим отново, но момчетата не са толкова развълнувани от идеята по някаква причина – не знам. Затова просто решихме да направим римейк на „The Golden Girls“ след 40 години.“

Режисьорът на „Friends“ Кевин С. Брайт разказва как Дженифър е била готова да напусне телевизията изцяло след като е шефовете й са поискали първо спинофът на сериала да бъде с нейно участие, но след това са заложили на Лебланк (който в последствие се излага с „Joey“).

Разбира се, имало е разговори за завръщането на „Friends“ на екран. Но Брайт смята, че това никога не трябва да се случва, споделяйки реплика на Дейвид Крейн, а именно: „Група 50-годишни да се мотаят в кафене просто ще изглежда жалко“. Така фенски мечти и надежди на 10 години бяха тотално разбити.

 
 

DC прави филм за Plastic Man

| от chronicle.bg |

В момента DC имат доста проекти – над 20. Не всички ще видят бял свят, разбира се, но въпреки това (а може би и заради това) нови и нови проекти се добавят към сисъка. Последният такъв е Plastic Man.

Warner Bros и сценаристката Аманда Идоко в момента развиват филма, който се описава от студиото като „комедиен приключенски екшън“. Все ощя няма никакви детайли за самата история, както и установен режисьор.

Това не е първия път, в който се правят планове за игрален филм за този супергерой. През 90-те  години братя Уашовски пишат сценарий и дори 10 години по-късно, през 2009 година, смятаха да го снимат с Киану Рийвс в главната роля. Плановете обаче се провалят.

Plastic Man за първи път се появява през 1941 година в серия комикси, а DC го купуват през 1956. Ийл О’Браян е дребен престъпник, който влиза в досег с неизвестна химична течност и така получава силите си – разтягане на тялото, забавено стареене, регенерира и още. Героят обаче е уязвим на много високи и много ниски температури, както и на някои химикали.

По характер той е комичен персонаж, но това не му пречи да е един от най-силните, заради което е и член на Лигата на справедливостта. Появявал се е във филмите „Batman: The Brave and the Bold“, „Young Justice“ и „Justice League Action“.

Портфолиото на Аманда Идоко включва сериала „The Mayor“, а филмът „Breaking News in Yuba County“, за който пише първият си пълнометражен игрален сценарий, излиза скоро.

Следим новините около проекта, но на такъв ранен етап предполагаме, че ще идват бавно.

 
 

Истанбул: там, където Европа и Ориентът живеят в нещо като хармония

| от Дилян Ценов |

Селям алейкум! Where are you from? Jeans, jeans! Only 20 lira? Bags! Turkish lokum! Russia? Bulgaria? Hey, my friend, komshu! You work in the fashion businnes? Perfume? Best price! This shawl – 40 lira. But for you – 30! Welcome!

Улицата прилича на кошер, в който са се събрали всякакви образи. Някои бързат, други се разхождат лежерно, трети са яхнали скутерите и свирят – направи им път, за да минат по тротоара! Оглеждаш се на всяка крачка за приятелите ти, защото една секунда невнимание и цял живот ще ги търсиш в разнородната тълпа. Някъде по обяд е. Градът е огласян от протяжните звуци, идващи от всяка джамия. Никой не обръща внимание на молитвата, животът продължава, сменя се само фонът. Призивите от първия абзац продължават да те заливат от всички страни, докато се опитваш да си проправиш път в тълпата. В далечината проблясва Синята Джамия, гларусите пеят, а от наклонената улица надолу се вижда малък процеп от Босфора.

Добре дошли в Истанбул. Мястото, където Европа и Ориентът са си построили общ дом, в който живеят в своя собствена хармония. По свои правила. Ако можеш да ги спазваш, ще ти хареса. Ако ти хареса, и на Истанбул ще му харесаш. Ако ли не – това не е твоят град.

Така е при повечето мегаполиси. Или ги обичаш, въпреки очевидните им недостатъци, или ги мразиш заради очевидните им недостатъци.

Image from iOS (17)

Но Истанбул наистина е разнолик мегаполис. Това е мястото, където религиозният храм сякаш стои наравно с търговията. Едва ли някой е правил подобна статистика, но ако се съберат обемите на всички търговски магазини, сигурно той ще достигне общия обем на също неясния брой джамии в града (според някои са 4000, други твърдят че са 5000). Във всеки случай, и двете са еднакво свети за хората. 

Истанбул е мястото, където красивата архитектура се смесва с търгашеството. Пазарлъкът понякога върви ръка за ръка с доброто качество. Тук да се пазариш в въпрос на чест. Хората са еднакви в многообразието си. На някои жени ще видите само очите, други по нищо не се различават от жените в редица европейски столици. И двете си имат своето очарование. Същото важи и за мъжете (те са по-еднообразни) с изключението, че ако не си падате по бради, бронзов тен и корпулентни тела, Истанбул не е вашето място.

IMG_3422

Тук противоположностите не просто се привличат. Те се преплитат и живеят заедно. Навсякъде са. От пищните салони и стълбището с кристални балюстри на двореца Долмабахче, до улицата на 300 метра от него, където мръсотията е пословична. За 68329592-ри път избягваш да бъдеш прегазен от моторист, който кара бясно, а в същото време три котки се препичат на слънце на перваза на прозореца. Сякаш те и той живеят в различни вселени. Минаваш покрай постройки и улици, които изглеждат силно подозрително, а по нататък, след площад Таксим, се намира богаташкият квартал, който отдавна е изгорил бурките и повечето Ориенталски привички. Тълпите са навсякъде и вариантите, както казахме, са два – или ще те заредят, или ще те задушат – зависи какво търсиш в този град.

Пристигаме в Истанбул рано сутринта. Ще прекараме малко време в града, затова решаваме да ограничим посещенията по туристическите обекти и в замяна на това, да обикаляме улиците, докато имаме сили. Ще направим изключение само с Долмабахче, който задължително трябва да видите преди да напуснете този град. Като цяло най-добрият вариант, ако сте за малко време тук, е да си изберете малък брой туристически обекти, и да обърнете повече внимание на самия град.

IMG_3553

Компанията ни е също толкова разнородна, колкото Истанбул. Гледам как приятелите ми се радват на града и това го прави една идея по-поносим. В началото комуникацията между нас е невъзможна. Прекалено сме различни, аз и той. Той иска да впечатлява с всевъзможни стоки и после да мине на следващия клиент, аз искам да ми обърне внимание преди това. Истанбул обаче няма време да съблазнява никого, така както го правят други европейски градове. Той не е град на церемониалностите.

Искаш? Взимай. Искаш по евтино? Добре, айде. Малко само. Така ти харесва. Добре, чао, жив и здрав. Не искаш така? Изчезвай. (тук следва неясен за теб текст на турски)

Image from iOS (16)

И все пак се поддаваш на очарованието след известно време. Нямаш много избор, ако искаш да не скапеш настроението на компанията, и ако дадеш шанс на мястото да те впечатли. Откриваш, че това все пак е възможно, дори тук, сред безкрайния градски хаос. За щастие търговският нюх на града е свързан и с културата на храненето и едно от нещата, които тук умеят да правят, е да те нахранят. Тук клиентът наистина е специален и обгрижван. И пак… ако ти харесва кухнята. На някои от компанията храната не им понася, други я намираме за божествена.

Престоят ни е достатъчен, за да усетим енергията на града. Минаваме през няколко от големите джамии, площади, Капалъ Чарши, корабчето по Босфора и султанския дворец, синонимът на изобилието, турският блясък с привкус на Франция – Долмабахче. Няма да се спирам на забележителностите, защото за тях можете да прочетете достатъчно и в интернет. Други неща са по-важни.

Image from iOS (15)

Времето ни тук минава срамно бързо. На тръгване се радвам, че се разделям с града, но и се радвам, че сме се запознали. Като токсичен приятел, който е готин, но говори много и една среща за два часа на три месеца ти е напълно достатъчна. Това, което ме кара да погледна с него на други очи, са останалите от групата. Наблюдавам ги, слушам ги и за пореден път се убеждавам, че не можеш да сложиш знак на този град. Независимо дали той е „твой“ или не, трябва да признаеш величието му. Защото всеки ще намери нещо „свое“, което да го накара да се върне в него, дори за малко. Дори само заради една котка, която се излежава на припек на перваза на прозореца, а после влиза в близкия ресторант.

Това е Истанбул. И си е добре, въпреки „хармонията“, в която ние си мислим, че съществува.

 
 

Вижте кратко филмче от „LEGO Movie 2″

| от chronicle.bg |

В „Emmet’s Holiday Party: A LEGO Movie Short“, ново кратко филмче от „LEGO Movie 2″, Емет (Крис Прат) празнува коледните празници.

Първият „The LEGO Movie“ излезе преди 4 години и опроверга очакванията като разби боксофис класацията, давайки начало на франчайза. Втори филм от поредицата беше започнат скоро след успеха на първи, но се отложи няколко пъти заради пренаписвания на сценария и смяна на режисьора. Това обаче вече е в миналото и „The LEGO Movie 2: The Second Part „, както е цялото му име, вече е кажи-речи готов и излиза през февруари. Сценарият е на Фил Лорд и Крис Милър, които написаха и първия, а режисьор е Майк Мичел от „Sky High“ и „Trolls“.

Действието се развива в реално време, тоест 5 години след събитията от първия филм. В Бриксбърг обаче нещата никак не са розови. Малките граждани все още се справят с последствията от Taco Tuesday, които кулминираха с инвазията на извънземните от Дупло. Разбира се, това няма да спре Емет да внесе малко зимна празнична идилия.

Warner Bros. пуска клипчето само в интернет и то няма да се показва по кината. То по чудесен начин налива масло в огънените ни очаквания за „The LEGO Movie 2″.

„Emmet’s Holiday Party“ не изглежда да включва кадри от филма. Филмчето е много невинно и добродушно. Маркетинга на „The LEGO Movie“ не залагаше толкова на историята – което го направи и таква изненада като го гледахме по кината. Да се надяваме, че и „The LEGO Movie 2″ ще ни изненада.