Джеймс Маклийн: Юрген Клоп е идиот

| от chronicle.bg |

Крилото на Уест Бромич Джеймс Маклийн нарече мениджъра на Ливърпул Юрген Клоп „идиот“ заради поведението на германеца по време на мача между двата отбора миналата неделя.

Клоп на няколко пъти се сдърпа с колегата си Тони Пюлис по време на срещата, а след нейния край отказа да му подаде ръка.

„Уважавам го за всичко, което постигна начело на Дортмунд, но смятам, че е идиот. Не може да се държи така, както се държа в неделя. Без значение дали бие, пада или завършва наравно“, каза Маклийн.

Германецът излезе от кожата си четвърт час преди края на редовното време, когато Крейг Гарднър контузи тежко Деян Ловрен. При изравняването след удара на Дивок Ориги и рикошета в 96-та минута Клоп се зарадва бурно, като очевидно целеше да подразни Пюлис.

 
 

Арнолд Шварценегер стана кръстник на виенски трамвай

| от chr.bg |

Арнолд Шварценегер беше в австрийската столица като гост на  Втората международната среща на върха за климатичните промени, която се проведе на 15 май в двореца Хофбург и събра 1200 представители от над 50 страни. Повод за участието му във форума е неговата инициатива за борба с климатичните промени, създадена през 2010 г. под мотото „Less Talk – More Action“. След участието си на форума той се качи задно със заместник-кмета на града Ули Сима на един от трамваите, украсени с лика му. Впечатлен от честта, която му е оказана, Шварценегер постави автограф върху трамвая и стана негов своеобразен кръстник. „Виена се счита за столица на обществения транспорт, а той е един от най-добрите начини за опазвате на околната среда. Радвам се, че усилията ни са забелязани от международната общност и Виена се е превърнала в глобален център за защита на околната среда.“ – заяви Сима по време на съвместното пътуване с „железния Арни“.

Австрийската столица за девета поредна година е начело на класацията на Мърсър като град с най-добро качество на живота. Една от причините за това отличие е и ефикасният  обществен транспорт, чиято мрежа се разширява непрекъснато. От септември 2016 г. метролиния U1 има 4,6-километрово продължение до Оберла, а проектът за пресичане на линиите U2 и U5 е в разгара си. Пътуването с обществен транспорт или с велосипед става все по-предпочитано от жителите и гостите на града. За периода 2010 -2015 г. населението на Виена е нараснало с 6,4% от около 1,7 млн. до около 1,8 млн. жители. На фона на това демографско развитие намаляването на движението на моторни превозни средства е особено впечатляващо. От 2010 г. насам автомобилният трафик е намалял значително особено в централните райони на Виена. Обратна е тенденцията при велосипедистите – броят им се е увеличил. Все повече виенчани избират да оставят колата си вкъщи. В цяла Виена автомобилният трафик през последните години е намалял с 6,3 %,  а в централните райони с 11,2%. През 2017 г. средствата на обществения транспорт в австрийската столица са превозили 962 млн. пътници, което е пореден рекорд за Виена. Притежателите на годишни карти през миналата година са 800 000 и са значително повече от леките автомобили в движение, а цената на годишната карта за цялата мрежа на градския транспорт е 365 евро.

 
 

Днес църквата почита Светите равноапостоли Константин и Елена

| от chr.bg |

Църквата почита днес Светите равноапостоли Константин и Елена. Църковният празник е в памет на император Константин и на неговата майка Елена.

През 313 г. Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия. Самият той приема християнската вяра в края на живота си.

Царица Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. Това събитие се смята за най-важното в историята на християнската църква и затова император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци.

Според народните вярвания на днешния ден строго е забранена всякаква полска работа. Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка.

Това е денят на игрите върху огън – нестинарството, запазени и досега в някои райони на Странджа.

Имен ден празнуват Константин, Костадин, Костадинка, Елена, Еленко, Елка.

 
 

Най-добрите филми на „Кан“ 2018

| от chronicle.bg |

71-вото издание на най-бляскавия кинофестивал в развлекателната индустрия е в историята и е време да ви разкажем по няколко думи за победителите. Едно от най-хубавите неща на тазгодишното издание е ясното разграничаване на изкуството от политиката. Кейт Бланшет беше президент на журито и се справи с тази задача повече от добре. Фактите говорят достатъчно ясно. Няма #MeToo , нам Time’s Up … Кан си е Кан, и затова има този статут.

Въпреки силното присъствие на два филма на жени режисьори, журито присъди голямата награда на японския майстор Хирокадзу Корееда и неговата драма „Shoplifters„. Корееда е редовен участник в кинофестивала от 2001 г., когато първият му филм, „Distance“, става участник в конкурсната програма. „Златната палма“ от събота обаче е най-престижното му отличие досега, след Наградата на журито (Prix du Jury) през 2013 г. за „Like Father, Like Son“). „Shoplifters“ беше върхът на добре приетия списък от победители, които журито избра.

Освен Бланшет на диванчетата на журито застанаха режисьорите Ава Дюверней, Дени Вилньов, Андрей Звягинцев и Робер Гедигян, певицата Каджа Нин, актрисите Леа Сейду и Кристен Стюарт и актьорът Чанг Чен.

„Мисля, че светът е много политически настроен и медиите бързо превръщат чисто човешки проблеми в политически. А ние направихме пакт помежду си, че ще оценяваме всеки филм единствено по неговите художествени качества. Наистина се опитахме да премахнем политическите окраски от избора си и да изберем филми, които ни докоснаха и останаха вътре в нас.“ казва Бланшет след церемонията, цитирана от Telegraph.

Наградата „Гран При“ отиде при Спайк Лий и неговата сатира „BlacKkKlansman“, а „Наградата на журито“ (неофициалното трето място) получи Надин Лабаки и нейната възхвалявана от критиците драма „Capharnaum“ – история за 12-годишно момче, което се бори за живота си по улиците на Бейрут. Мнозина предричаха, че Лабаки ще вземе „Златна палма“.  Нейната побратима

Актьорските награди взеха Марчело Фонте (Италия) за изпълнението си в „Dogman“ на Матео Гароне и Самал Еслямова (Казахстан) за „My Little One“ на Сергей Дворцевой. За най-добър режисьор беше определен Павел Павликовски от Полша за черно-белия си романс „Cold War„.

Наградата за сценарии тази година е разделена между две заглавия – сюрреалистичната драма „Happy as Lazzaro“ и „3 Faces“ – режисьор на последния е иранецът Джафар Панахи, на когото му е забранено да напуска страната си от 2010 г.

Специално внимание журито тази година отдели на ветеранът в киното, френският новатор Жан-Люк Годар и неговия експериментален филм „Le livre d’image“. Тази година Годар беше награден със специална „Златна палма“. 87-годишният режисьор никога не е печелил „Златна палма“, въпреки че е бил номиниран девет пъти за престижното отличие.

„Златна камера“ за най-добър режисьорски дебют отиде при Лукас Донт и неговия филм „Girl“ – история за баща и неговата 15-годишна транссексуална дъщеря, която мечтае да бъде примабалерина. Главният актьор Виктор Полстър пък спечели актьорската награда в секцията с филми „Un Certain Regard“.

Това накратко е равносметката от 71-вия кинофестивал в Кан. В галерията горе можете да видите подбрани кадри от филмите, които озариха екраните в Южна Франция от 8 до 19 май.

 
 

Гледахме „Deadpool 2″ и е чудесен

| от chr.bg |

В събота, на 19 май, с милата ми женичка отидохме да видим „Полет над кукувиче гнездо“ в Народния театър. Беше изненадващо опростачена постановка. Много вулгарни думи се казаха, много алюзии с разнообразни сексуални изпълнения се направиха, и всичко това с много патос. Публиката окуражаваше с много смях, а и аз се засмях тук-там. На антракта обаче справедливо си тръгнахме. Бяха трудни 2 часа без малко.

„Deadpool 2″ също е циничен, но е циничен с вкус! 

В „Deadpool 2″ ще видите много прекрасни шеги. Някои от тях са вулгарни, да, но пак са поднесени симпатично и с чувство за мярка, бих казал дори мераклийски. Може би по-незадълбочените хора (от които съм и аз сигурно) искат да се чувстват по-добре и затова ходят на театър. Актьорите усещат публиката си и когато тя откликне на нещо, те засилват това нещо. И така с времето се е стигнало до „Аз ще мастурбирам тука“, „Добре, само не цапай“, цитирам смислово. Както и да е.

„Deadpool 2″ – филмът е супер як. Започва с шамар – много, много силен шамар, но ще видите. Райън Рейнолдс играе както и каквото трябва, за да може Дедпул да е мегаопасният нераним клоун, какъвто той…  не е, не и през целия филм.

Въпреки че е холивудска работа, липсват простосърдечните „вдъхновяващи глупости“ и „готини лафчета“, каквито има например в „Бързи и яростни“ (които вече разчитат само на чупене на коли, но за това – друг път). Има популярни тропи, разбира се – трудно възможната любов, стандартните благородни избори като правилното пред лесното и общото пред личното, цялото „пътешествие на героя“, с което Дедпул също се шегува, а и най-новата холивудска тропа – еднополовите отношения (Честита нова тропа!).

Филмът те забавлява, въпреки че „знаеш какво ще се случи, защото тоя филм вече си го гледал“. Знаеш какво ще се случи, но този филм не си го гледал. Има един много як сериал „Dirk Gently’s Holistic Detective Agency“, в който всичко трябва да се случва случайно и късметлийски. По характер обаче такива произведения (сериалът е по роман на Дъглас Адамс) се смятат за ниско художествени. В сериалът обаче (а може би и в книгата, кой знае) този случаен елемент е завъртян така, че всичко да е оправдано на сценарно ниво и да изглежда както трябва.

В „Deadpool 2″ сценаристите също си правят каквото искат и е голям хаос, не само заради екшън частта, ами и по принцип – все едно Дедпул е образът на някой древен бог – покровител на лудостта, която обзема творците на стари години. Нещо като Маската (с Джим Кери, да се чува и помни името му) едно време, ако помните. Но всяко късче хаос около филма е оправдано, естествено и забавно.

Откъм забавление, вторият филм надминава първия. В първият се пристъпяше леко, изследователски. Във втория се лети. Пада се, става се и пак се полита.

CHR ще ви посъветва:

Да се гледа ли? Да.

Кино или по другия начин? Ако можете – кино. Ако не – няма значение.

Кога? След работа, вкъщи, по домашни дрехи.

Храна и напитки? Да.

Бележки: Задължително го гледайте с приятели. Някак си е по-смешно така.

 

Една забележка към IMAX-а: много самореклама преди филма – обяснения, чудеса. Пуснете един диктор да каже „Това е IMAX“, някакви ефекти да демонстрирате звука и картината и това е. Не ми обяснявайте за IMAX все едно аз ще го пилотирам. Това е все едно да заведа някого вкъщи и точно пред входната врата да го спра и да му заобяснявам колко е хубаво вътре.