Джеймс Бонд през годините

| от |

Няма нищо по-хубаво от голям, силен и непобедим мъж, който говори с британски акцент, има пленителни очи и обича жените. Именно такъв е Джеймс Бонд. Точно 62 години след излизането на първия роман за британския шпионин, ние отново си припомняме за него, защото само след седмица ще може да гледаме 24-тия филм за Агент 007.

Добре дошли в своеобразната Бонд енциклопедия на chronicle.bg. Нямаме намерение да ви занимаваме с никакви подробности и несъществени детайли от сюжета, само най-интересното и най-важното за мъжа с най-бърза кола, най-черен смокинг, най-добри умения в екшъна и шестимата актьори, които са влизали в кожата му.

Ето най-интересните факти и филмите за Джеймс Бонд.

Първият филм за Бонд се появява през 1962 година. Лентата е “Доктор Но”, макар първият роман на Флеминг да носи името „Казино Роял“, а „Доктор Но“ да е едва шестата книга, която излиза четири години преди адаптацията си. По онова време поредицата романи е станала изключително популярна. Човекът, който застава зад камерата е режисьорът Терънс Йънг, а г-н Бонд е самият сър Шон Конъри. По онова време Конъри гради кариера от близо 10 години, но играе предимно в тв филми и сериали, и всъщност това е големият му проббив. Бюджетът на филма се равнява на смешните за наши дни 1 милион долара, но за онова време и парите и ефектите са много по-различни. Тази лента дава и тласък на шпионските филми през 60-те години, прави Иън Флеминг и Шон Конъри мега звезди и именно той е решаващ за продуцентите, които след успеха му взимат решение да филмират и част от останалите книги за 007.

Само година по-късно, през 1963-а, се появява филмът “От Русия с любов”. Отново играе брилантният Шон Конъри и пак е в екип с режисьора Терънс Йънг… Естествено неимоверният успех на филма е някак предначертан, както и онова, което може да видите в него – красиви жени, пари, шпионаж, стрелби, ефекти… този път бюджетът на филма е двоен, цели 2, 500, 000 долара.

През 1964 година се появява лентата “Голдфингър”. Джеймс Бонд вече се е превърнал във важна фигура от поп-културата по света и най-вече в родната си Англия. Шон Конъри за пореден път облича смокинга и хваща пистолета, но този път на режисьорския стол сяда Гай Хамилтън, като това няма да е последната афера на режисьора с Бонд. Бюджетът този път е 3 милиона и някакви си 500 хиляди долара.

Джеймс Бонд вече е с култов статус. Следват годините 1965-а, 1967-а и 1971-а, която е и последната година, в която Шон Конъри играе известния агент. А филмите са “Тъндърбол”, “Човек живее само два пъти” и “Диаматните са вечни” – последните три филма на сър Конъри за тази поредица. Само във филма “В тайните служба на Нейно Величество” от 1969 година, Конъри е сменен с актьора Джордж Лейзънби, като основна причина за смяната според продуцентите е, че Конъри отказва ролята. Тогава режисьорът Питър Хънт пита Тимъти Далтън, който също му отказва, тъй като смята, че още е прекалено млад за ролята на Бонд, както и Роджър Мур, който тогава е зает с друг проект. В крайна сметка екипът се спира на Джордж Лейзънби, който се превръща и остава в историята първо като най-слабият актьор играл ролята на агента и най-младият такъв.

По-късно в DVD-то към филма екипът разкрива, че Лейзънби бива уволнен от следващите проекти, макар да е подписал договори за тях, тъй като се държи арогантно с всички, говори лошо за филма още преди излизането му и споделя на всеослушание, че филмът не става и той самият никога вече не би играл ролята.

Две години след злощастния опит на екипа с Лейзънби те отново се обръщат към Шон Конъри, който се завръща за последен път като 007… Филмът е „Диамантите са вечни“ и Джеймс Бонд плавно нализа в 70-те години на миналия век.

В далечната 1971-а “Тъндърбол” се превръща във филма за Бонд донесал най-голяма печалба – сумата е 924, 747, 936 долара, а бюджетът му се равнява само на някакви си 11 милиона долара.

Обратно през 70-те!

1973-а е годината, която бележи началото на най-силната ера във филмите за Джеймс Бонд – ерата на Роджър Мур. През 1973-а и 1974-а излизат два поредни филма за агента. Това се случва след двугодишно затишие и поредицата за Агент 007 се появява по кината с гръм и трясък. Роджър Мур се превръща в актьора играл най-много пъти господин 007 и най-възрастният такъв – по онова време актьорът е на 45 години. Мур влиза в тази роля цели 7 пъти, следван по петите от Шон Конъри, който го е правил само 6 пъти…

Следват годините – 1977-а, 1979-а, веднага след това Бонд влиза в 80-те. Пускат се филми през 1981-а, 1983-а и 1985-а. Не е учудващ фактът, че по онова време интервалът на отделните серии на агент за Агент 007 са от по 2 години… С времето парите стават повече, режисьорите се сменят по-често, успехът е по-голям, технологиите по-развити и съответно ефектите по-ефектни. Роджър Мур играе за последно Джеймс Бонд през 1985 година и това го прави най-известния Джеймс Бонд до момента. Никой не е успял да се задържи в смокинга толкова, колкото него.

Две години след финала на ерата „Роджър Мур в ролята на Джеймс Бонд“ през 1987-а  се появява филмът “Живите светлини”, а Джеймс Бонд вече се нарича Тимъти Далтън. Актьорът изиграва тайния агент и през 1989 година в лентата “Упълномощен да убива ”. Това всъщност е първият филм за Бонд, без той да филмира написана история от Иън Флеминг. Все пак историята отново се позовава и прави своеобразен микс от три новели на Флеминг – Live and Let Die, The Hildebrand Rarity и The Man with the Golden Gun.

След този филм следва и един по-дълъг застой за Бонд. Минават близо шест години, докато се появи нов филм за агента и Тимъти Далтън се оказва прекалено възрастен, за да го играе отново. Затова за ролята е избран Пиърс Броснан.

Година е 1995-а, а филмът “Златното око”. Пиърс Броснан, леко превзет за вкуса на част от публиката и с пове гел на косата от необходимото, заема централно място в британската киноистория като шестия Джеймс Бонд в общо четири филма, които продължават до 2002 година. Парите за първия филм са 60 милиона, печалбите два пъти повече, а самата Тина Търнър написва официалната песен към филма. И макар хитът й “The Golden eye” да няма “Оскар” или каквито и да било номинации за престижни награди, то става моментален хит и както е известно, се пее и до днес.

През 1997-а, 1999-а, 2002 година Пиърс Броснан затвърждава името си в историята на Бонд и вкарва Агент 007 в 21 век. Филмите са “Винаги ще има утре”, “Един свят не стига” и “Не умирай днес”. Последният пък е филмът, в който Холи Бери прави за втори път прословутата сцена на Урсула Андрес и оранжевия бански. За съжаление,  тези четири филма вече не са по нито един от романите или историите на Иън Флеминг. Техни автори са Майкъл Франс за “Златното око” и Реймънт Бенсън за останалите три…

През 21 век Джеймс Бонд се завръща с нова сила, под формата на Даниел Крейг като Бонд и Мартин Кемпбъл на режисьорския стол за първи филм от така наречената „нова ера за филмите за Бонд“. Освен, че през 2006-а „Казино Роял“ получава своята филмова версия, поредицата се сдобива и с едно от най-стилните си и красиви момичета – великолепната Ева Грийн. Даниел Крейг пък става първият русокос Джеймс Бонд и според критиката е и един от най-добрите актьори играли ролята от ерата на Шон Конъри насам.

След Мартин Кемпбъл режисьорския стол поема Марк Форстрър, който снима „Спектър на утеха“, а последните два филма – „Координати: Скайфол“ и „Спектър“, смятани до този момент за едни от най-добрите от поредицата са дело на Сам Мендес.

Кадри от всички филми за Джеймс Бонд може да видите в галерията ни горе.

Другият петък у нас излиза и четвъртият и последен филм с Крейг в ролята на Бонд. Ние чакаме „Спектър“, а вие? 

 
 

Едгар Алън По: тост с коняк и три червени рози

| от chronicle.bg |

На днешната дата през 1809г. се ражда един автор, чиито произведения вдъхновяват всички майстори на хоръра, начело със Стивън Кинг, занапред. Това е Едгар Алън По, когото познавате може би предимно от поемата му „Гарванът“.

По е известен най-вече със своите мрачни и зловещи разкази, изпълнени с  мистерии и е сред първите американски писатели, които пишат произведенията си под формата на разкази. Той е и създателят на детективския жанр в литературата. Неговото творчество спомага за възникването по-късно на научната фантастика. Освен това, Едгар Алън По е първият известен американски писател, който се опитва да изкара прехраната си само чрез писателска дейност. Разбира се, това го довежда до сериозни финансови затруднения.

Родителите му умират, когато той е невръстно дете. Отгледан е от Джон и Франсис Алън от Ричмънд, Вирджиния, но не е осиновен от тях. След като учи за кратко в университет и прави опити за военна кариера, решава да се отдаде на писателска кариера, която започва скромно с малката стихосбирка „Тамерлан и други поеми“ , подписана анонимно – „от жител на Бостън“.

После прави завой от поезията към прозата и прекарва следващите няколко години, работейки за литературни списания и вестници. Неговата работа го принуждава постоянно да се мести. Живее в Балтимор, Филаделфия и Ню Йорк. В Балтимор през 1835 година сключва брак с 13-годишната си братовчедка Вирджиния Елиза Клем По. През януари 1845 г. огромен успех му носи поемата „Гарванът“.

Две години по-късно, на 30 януари 1847 г., съпругата му умира от туберкулоза. На 7 октомври 1849 г. Едгар Алън По умира на 40-годишна възраст.

ORIGINAL-edgar_allan_poe-01

На 3 октомври 1849г. По е открит на улица в Балтимор „в ужасно състояние и… нуждаещ се от спешна помощ“, според думите на човека, който го намира – Джоузеф У. Уокър. Едгар е отведен до близката болница, където умира в събота, 7 октомври 1849г. в 5 часа сутринта. Той не успява да се съвземе достатъчно, за да обясни как се е стигнало дотам да е в такова окаяно състояние и, незнайно защо, носи дрехи, които всъщност не са негови. Съобщено е, че Едгар неколкократно извиква името „Рейнолдс“ през нощта преди да умре, макар че е неясно към кого се е обръщал с това име. Някои източници твърдят, че последните думи на По са: „Господ да помогне на бедната ми душа“ (Lord help my poor soul).

Цялата лекарска документация, включително и свидетелството за смърт, са изгубени. Вестниците по това време съобщават за смъртта на писателя като „мозъчна претовареност“ или „интелектуална възбуда“, често срещани тогава евфемизми за смърт поради петнящи репутацията причини като алкохолизъм.

Въпреки всичко истинската причина за кончината на Едгар По остава загадка.

Мистериозността, която забулва живота, и особено смъртта на Едгар По, продължава да витае и след неговата кончина. От 1949 г. насам, незнаен човек тайно посещава гроба на писателя всяка година на рождената му дата. Тази традиция продължава вече 50 години, поради което е най-вероятно посетителите да са повече от един. Независимо от това, ритуалът е винаги един и същ: всяка година в ранните часове на деня на 19 януари, загадъчната личност вдига тост с коняк при гроба на По и оставя три червени рози.

ORIGINAL-edgar_allan_poe-1

Писателят оказва силно и значително влияние както върху американската и световната литература, така и върху космологията и криптографията. На базата на неговото творчество са създадени редица музикални произведения, филми, видео игри и други. Днес някои от местата, където е живял, са превърнати в музеи.

В чест на неговата дата, сме ви приготвили някои цитати, с които да си припомните вечното му творчество:

„Границите, разделящи Живота и Смъртта, са сенчести и неясни. Кой може да каже къде свършва едното и къде започва другото?“

„И нощите ми – призрак кошмарен –
и – без теб! – мойте тягостни дни
ме зоват в онзи край легендарен,
дето твойта походка звъни.
О, в какъв ли пак танц лъчезарен!
Над какви ли въздушни вълни!“  – На една от Рая

„Най-хубавите неща в живота те карат да се потиш“.

„Полудях с дълги интервали на ужасяващо здрав разум“.

„Ако искате на мига да забравите нещо, напомняйте си да го запомните“.

„Тези, които мечтаят през деня, знаят неща, за които тези, които мечтаят само насън, дори не подозират“.

„Имам огромна вяра в глупаците – ще го нарека самочувствие“.

„Науката все още не е отговорила връх ли е на интелекта или не лудостта“.

„Никога не съм бил наистина луд, освен в случаите, когато беше намесено сърцето ми“.

„Никога да не страдаш означава никога да не си бил благословен“.

„Вярвай само на половината от това, което виждаш, и на нищо от това, което чуваш“.

„Годините любов се изтриват от само минутка омраза“.

 

„И стоях аз в него вгледан, а той върху бюста бледен

бе от лорд по-горд и важен, че започнах разговор:

„Нямаш ти качул разкошен, но не си страхлив, а мощен,

гост от край, де в мрак всенощем бродят Сенки странен хор.

Как те Сенките наричат в черния Плутонов хор?“

Той програкна: „Nevermore!“

 

Чух, но своя слух не вярвах и учуден, поглед впервах; —

не намирах — и пак дирех смисъл в този отговор. —

Никой смъртен — уверявам! — не е бивал посещаван

в късна полунощ от гарван, гост неканен с огнен взор;

на вратата му да кацне, да пронизва с огнен взор

и да грака: „Nevermore!“

 

Не последва грак повторно: тъй замлъкна тежко, морно,

сякаш своя дух упорно вля в тоз странен разговор.

Ала слаб да го разгатна, промълвих едва понятно:

„Той ще хвръкне безвъзвратно пак във синия простор —

както всичко — безвъзвратно! — пак далеч от моя взор!“

Грак отвърна: „Nevermore!“,

из „Гарванът“

 
 

На крачка сме от практичен летящ костюм

| от chronicle.bg |

От години във военните среди се полагат усилия за развитие на технологиите, които да помагат на войниците, в най-разнообразни посоки. Ричард Браунинг, основател и изпълнителен директор на Gravity Industries, разходи реактивния си костюм по тренировъчната площадка на UK Royal Commando в Лимпсоун, Великобритания

Браунинг започва компанията през 2017 година. Костюмът се казва Daedalus Mark 1 и използва 6 малки реактивни двигателя – 2 на гърба и по 2 на всяка ръка – които позволяват контролиран полет.

В момента костюмът изглежда като от филм на Marvel. Костюмът има и специална каска с дисплей, на който се вижда информация за горивото и други данни.

Технологията все още не е готова за ползване от армия или цивилни, но не изглежда далеч от финалния си вид. Шумът от двигателите е един от най-забележимите проблеми за изглаждане, например. Очакваме съвсем скоро подобна играчка да се появи и на „цивилния“ пазар.

 
 

Участието на Илън Мъск в новия адронен колайдер

| от chronicle.bg |

Изстрелвал си ракети, създал си автомобилна компания и си излизал с поп звезда. Какво още можеш да направиш? Ако сте Илън Мъск, нищо чудно да се насочите към разгадаване на един от най-големите проблеми на човека.

Милиардерът твърди, че са му предложили да построи наследника на Големия адронен колайдер в ЦЕРН, с който да се изследва по-добре популярната вече частица – Хигс бозонът.

 

В Twitter Илън написа: „Директорът на ЦЕРН ме попита дали Boring Co може да изкопае тунела за новия ГХК. Сигурно ще се спестят няколко милиарда евро.“

Хигс бозонът е субатомна частица, която дава маса на други фундаментални частици. За жалост тя се разпада изключително бързи и затова е трудно да бъде изследвана. Затова е нужен по-голям колайдер.

Новият колайдер ще е 100 километра – за сравнение настоящият е 27 километра. Той ще бъде и 10 пъти по-мощен.

 
 

Най-големият колайдър, който ще поправи грешките на ЦЕРН

| от Радослав Тодоров |

Вселената е пълна с частици, за които още не знаем, управлявани от закони, които все още не разбираме.

Но чрез сблъскване на елементарни частици със скорост, близка до светлинната, с помощта на мощни ускорители, учените биха могли да изчислят невидимото. В момента те планират конструирането на един от най-мощните ускорители за елементарни частици, който ще надмине по-големина близо четири пъти сегашният рекордьор – Големият андронен колайдър на ЦЕРН (Европейската организация за ядрени изследвания), разположен на границата между Франция и Швейцария, представляващ пръстен с обиколка 17 мили (27 километра).

Големият андронен колайдър, известен най-вече с откриването на „частицата – бог” Хигс бозон през 2012 г., която разкрива как другите частици придобиват своята маса, вече се провали в намирането на частици излизащи отвъд Стандартния модел – приет за момента от ядрените физици като обяснение как функционират енергията и материята във Вселената.

554babea955c1

 

Стандартният модел например не може да обясни тъмната материя – невидима сила която предизвиква гравитационен натиск, за чието съществуване учените подозират, но все още не могат да бъдат сигурни. Надеждата е, че една по-голяма и по-мощна бъдеща машина може да даде насоки за проучване на това от какво се състои тази тъмна материя и защо Вселената е съставена от повече материя, отколкото нейната странна противоположност антиматерията (въпреки че би трябвало първоначално да са започнали като равни по количество).

Новият ускорител, чието работно наименование засега е Бъдещият кръгов колайдър (Future Circular Collider – FCC), ще бъде дълъг от 50 до 62 мили (80 до 100 км), което означава, че ще осигури повече разстояние, през което частиците могат да се ускоряват и генерират по-голяма енергия, според докладът за концептуалния дизайн, публикуван на 16 януари и изработен от 1300 изследователи от над 150 университета.

колайдер, ЦЕРН

FCC ще бъде изграден на етапи и ще действа на различен принцип. Първата машина на FCC ще сблъска електроните с позитрони, съответстващите им положително заредени частици от антиматерията, които са с еднаква маса но с противоположен на тях заряд. Втората ще разбие протони в други протони, според изявленията на ЦЕРН. Сблъсъците между електрони и позитрони ще са с 35 пъти по-малко енергия от тези на протоните, но ще бъдат много по-прецизни, а също така и достатъчно мощни, за да генерират Хигс бозони.

Прогнозите са, че резултатите обаче ще дават много повече възможности за изследване, защото ще бъдат по-чисти и по-лесни за анализиране според ядрените физици от ЦЕРН.

колайдер

Учените се надяват, че такава машина – с десет пъти по-голяма сила от Големият андронен колайдър – може да им помогне да разберат как частиците на Хигс бозона взаимодействат една с друга. Той може също така да разкрие неоткрити досега частици, а чрез сблъскване на тежки йони експериментът може да хвърли светлина и върху това какво е било естеството на материята в ранната Вселена.

Някои изследователи са силно развълнувани от разработването на проекта, докато други не мислят че този бъдещ колайдър ще разкрие нещо ново, тъй като според тях ще се окаже, че той няма да има достатъчно сила за да получи  частиците, които физиците се надяват да открият. Трети пък смятат, че физиците и другите учени трябва да зарежат този проект и да се съсредоточат повече върху на финансирането на други, по-належащи проблеми, като климатичните промени например.

колайдер, ЦЕРН

Ако такъв проект все пак бъде приет и се реализира, ще са необходими поне около 20 години за проектиране, изграждане и тестване на машината и това ще струва около 24 милиарда евро (над 27 милиарда долара) за двете машини и тунела, в който ще се извършва ускоряването на частиците. Тези разчети съвпадат със срокът до който Големият андронен колайдър ще бъде изведен от експлоатация по план – около 2040 г.

Тепърва международна група съставена от физици на елементарните частици, които работят по нова европейска стратегия по отношение на физиката на частиците, ще я разгледа заедно с всички останали становища.