Джакомо Казанова: умението да създадеш своя собствен образ

| от chronicle.bg, по WalksofItaly.com |

Джакомо Казанова е познат като един от най-известните любовници в историята. Отвъд мита обаче, този венецианец е и редица други неща – артист, алхимик, шпионин и еретик, който пише сатири, участва в дуели и се разминава дори със строгия режим на Инквизицията.

На днешния ден, преди 293 години, е роден Джакомо Казанова. Вярно или не, ето какво казва историята за тази личност, чието обаяние днес е синоним на сексуалното привличане и силата на плътските удоволствия.

Началото

Казанова е роден през 1725 година във Венеция и още като дете се отличава с много остър ум. На 12 години започва да учи в Университета в Падуа и след излизането си от там умело започва да използва силните си страни, за да стане известен в Европа. Жените обикват острия му език, чара, стила му (част от която е напудрената, парфюмирана и накъдрена перука). Той също ги обича… до такава степен, че по едно и също време има връзка със 16-годишна девойка и нейната 14-годишна сестра.

В младостта си работи като свещеник, но не се посвещава за дълго на това поприще. Хазартът му донася много дългове, заради които се озовава в затвора и след излизането от там, трябва да започне живота си наново. Решава да стане войник. Но тази професия му е скучна и недостатъчно печеливша, затова напуска армията.

„Погазване на святата религия“ 

На 21 години става цигулар. Намира се на точното място в точното време и попада в полезрението на един сенатор, който го кани в дома си и става негов ментор. На Казанова това не му харесва и бяга във Венеция, после в Парма, влюбва се, сърцето му е разбито, а по-късно заминава на околосветско пътешествие, където основното му занимание е да съблазнява жените. Става масон, пише пиеса и накрая, през 1753 година, се завръща във Венеция.

Мълвата за похожденията му обаче тръгва от уста на уста и на 30 години той е арестуван и изправен пред Венецианския съд. Всички знаят за аферите му с омъжени жени, хазарта, връзката му с масоните и го обвиняват в „погазване на святата религия”. Осъден е на 5 години затвор. Килията му е в затвора, който се помещава в тавана на Двореца на дожите, от бягството е „невъзможно“. Казанова прекарва там 13 месеца след като неговият закрилник , граф Брагадин, убеждава пазачите да го преместят. Това проваля плановете на затворника. Той е толкова близо до бягството. Един ден, по време на редовната си разходка, намира парче мрамор и метална отломка. Използва мрамора, за да направи нож от метала и започва да копае дупка в дървения под по леглото в килията си. Но три дни преди бягството графът се намесва и мъжът е преместен в по-голяма и по-светла килия. Време е за план Б.

Бягството

Над килията на Казанова e затворен свещеник. Той обича да чете и надзирателите нямат проблем Казанова и свещеникът да си разменят книги. Постепенно двамата започват да си пишат скрити в книгите бележки, използвайки къпинов сок за мастило. Джакомо Казанова споделя за плана си за бягство и, че има нужда от помощ. Всичко, което свещеникът трябва да направи, е да влезе в килията му, после Казанова ще изведе и двамата навън.

Свещеникът, Балби, се съгласява. Казанова му праща острието, което е изработил в предишната си килия, скрито в голяма чиния с паста. (как точно е станало, това, кой знае?) Едва седмици по-късно другият мъж влиза в килията му. Но имало нов проблем – Казанова има нов съкилинийк – шпионин на Съвета на дожите – позиция, за която мъжът веднага признава на партньора си по килия. Хитрият женкар обаче измисля план – да симулира безпрецедентна вяра в новия си съратник. Доверява му, че имал видение как ангел щял да слезе от небето и да го освободи. Съкилийникът му вярва и когато свещеникът идва през тавана в килията… това е ангелът.

Мъжете връзват всички налични платове и успяват да излязат на покрива на затвора (килията на свещеника е точно под него). Но да скочат от там, е немислимо. След дълго умуване, Казанова забелязва един от мансардните прозорци на двореца в долната част на покрива. След внимателно придвижване по покрива (той почти не полита надолу), успява да се вмъкне вътре и да вземе свещеника с него.

Двамата си взимат кратка почивка, после разбиват ключалка и тръгват по коридорите на двореца. Качват се на гондола и по изгрев слънце вече са избягали. „Така” пише в мемоарите си Казанова „Господ ми осигури всичко необходимо, за да избягам. Това трябва да е истинско чудо и съм горд.

Схемите продължават

Въпреки че все още се води затворник, Казанова няма да намерение да се предава след бягството. Отива в Париж и планира да се „пенсионира” като се посвети на по-престижна професия. Започва да се представя за алхимик. Хората се интересуват от него, защото твърди, че е на 300 години и може да създава диаманти. Попада в полезрението на един граф, който е впечатлен от хладнокръвието му да говори небивалици и го взема за шпионин.

Една от мисиите му е била да заздрави връзките на държавата с Амстердам. Става неизмерно богат… и после пропилява състоянието си по любовници. Така отново се озовава на дъното. През 1760 г., вече напълно разорен, схемите му стават все по-мащабни. Измисля си нова самоличност – шевалие (бел. авт. благородническа титла) дьо Сангалт. Връща се в Париж и убеждава известна благородничка, че може да я превърне в млад мъж с помощта на окултни сили, ако му плати достатъчно. Следват посещение в Англия за среща с крал Джордж III, среща с Екатерина Велика и дуел във Варшава за сърцето на италианска актриса.

През 1774 година, след 18 години в изгнание, получава право да се завърне във Венеция. Девет години след това отново е пратен в изгнание, след като написва язвителна сатира за венецианското висше общество.

Мемоарите – Histoire de ma vie*

В последните си години Казанова забавя темпото … до известна степен. Става библиотекар на граф Йозеф Карл фон Валдщайн на Бохемия – позиция, която за него е толкова самотна и скучна, че обмисля самоубийство. Устоява на последното изкушение единствено за да напише своите мемоари.

Венеция попада под властта на Наполеон Бонапарт през 1797 г. Джакомо Казанова умира на следващата година на 73 години, успял да създаде своя собствен почти митологичен образ и да остане в историята. 

* от фр. – Историята на моя живот

 
 

Видео от сета на „Men in Black“: Крис Хемсуърт и Теса Томпсън

| от chr.bg |

Крис Хемсуърт и Теса Томсън са в костюми за спинофа на „Men in Black“ от Sony. Филмът все още си няма официално име, но ще събере отново двете звезди от „Thor: Ragnarok“. Крис и Теса ще бъдат в черни костюми, защото са агенти на MIB базирани в Лондон – Агент H и Агент М. Ема Томпсън ще бъде Агент О, а Лиъм Нийсън ще е глава на великобританския клон на MIB. Във филма ще видим още Кумаил Нанджиани и Раф Спал.

Гари Грей от „Straight Outta Compton“ и „Fate of the Furious“ ще режисира.

Детайли около събитията във филма няма, но знаем, че двойката ще разследва убийство, което ще ги накара да обикалят света.

Както се вижда, Хемсуърт е без сако, докато Томсън е в целия си костюм. Това буди въпроса дали външният ми вид е индикатор за характера на персонажите им – единият е по-шантав, докато другият е по-строг? За жалост Агент К (Томи Лий Джоунс) и Агент J (Уил Смит) няма да участват във филма. Въпреки това изглежда, че Хемсуърт и Томпсън целят подобна динамика.

Докато са във Великобритания, не е ясно дали двамата ще се върнат в Атланта за снимките на „Avengers 4″, които започнаха този месец. Всички останали вече са на сет освен Тор и Валкири. Присъствието й в новия филм не е потвърдено все още, но фенонвете се надяват се появи заедно с любимите им извънземни Корг и Миек.

 
 

10 филма с Джеръми Айрънс, които да гледате по случай рождения му ден

| от chronicle.bg |

Той може да ви заведе навсякъде. В огромното имение на свой приятел, където приятелството приема най-различни форми. В Шекспировия свят на скъперничеството. При 12-годишната Лолита. Джеръми Айрънс е всепризнат гигант и можем само да се отдадем на влиянието на тъмния и поглъщащ поглед.

За дългата си кариера е спечелил почти всяка възможна награда – „Оскар“, „Златен глобус“, SAG, „Еми“, „Тони“, наградите на редица асоциации на филмови критици, и има и номинация за „Грами“. Играл е почти всичко – от злодей в екшън, гостуваща звезда в сериали, Шекспиров герой и роля, достойна за „Оскар“.

Като повечето велики актьори, Джеръми Айрънс започва кариерата си в театъра. Дебютира в Лондон в пиесата „Godspell“ (1973), а 11 години по-късно вече има награда „Тони“ за бродуейската постановка „The Real Thing„. Дебютът му в киното е във филма „Нижински“ (1980), а големият успех идва с две следващи заглавия – филмът „Жената на френския лейтенант“ и сериала „Завръщане в Брайдсхед„, по романа на Ивлин Уо. Оттам нататък той не спира да приема предизвикателства и да подбира ролите си. Затова и го обожаваме – защото в най-върховите си години прави най-малък брой филми и приема само прецизно избрани роли – винаги сме твърдели, че това е по силите само на наистина големите.

В чест на един от любимите ни мъже от екрана, който днес става на 70 години, подбрахме 10 прекрасни негови филма – вижте ги в галерията горе.

 
 

Скандално! Думите „майка“, „бебе“ и „кафе“ изчезват от речника*

| от chronicle.bg |

Учените от БАН обявиха нова шокова новина: ако една дума от речника не се използва от никой повече от две години, щяла да отпадне и да се счита за несъщестуваща.

Въпреки обичайните бунтове на обичайните инфлуенсъри в социалните мрежи, феодалните старци са категорични: „Езикът е жив орган. Неслучайно думата „език“ е една и съща за това, с което се целуваме и това, с което говорим. Ако една дума не може да се запази на търговски принцип, просто ще отпада от речника“.

Първата изгонена българска дума е злополучната „майка“, която по естествен път девалвира в „мама“. Народът обвини майчинските групи във Фейсбук, че са подменили хубавата „майка“ с не толкова тежката „мама“ с множествено число „мами“.

В резултат, мамите организират протест пред парламента, без да знаят точно защо. Ще носят обаче слингове и бебешки колички със слогана „Оставете ни да кърмим нашите деца“.

Друга дума, която изчезва от речника, е „бебе“, подменено от по-модерните умилителни „бебка“, „бепка“ и „беба“.

Третата дума, по която ще се жалваме носталгично, е доброто старо „кафе“. Новото официално название на ободряващата напитка ще бъде съвременното „кафенце“. Според запознати същата съдба очаква „пари“, които ще станат „парички“, „бира“, която ще се превърне в „биричка“ и „салата“, която ще се трансформира в
„салатка“.

*Текстът е художественица измислица. Плод на въображението на автора. Умишлено невярна информация

 
 

Уилям Голдинг: „Най-великите идеи са най-простите.“

| от chronicle.bg |

Той е един от носителите на Нобелова награда за литература и наградата „Букър“. Едва ли има някой, който да не е чувал поне заглавието на романа „Повелителят на мухите“. 

Уилям Голдинг е роден в Корнуол на 19 септември 1911 г. и се обучава в Marlborough Grammar Schoo, а после в колежа „Брасноуз“ в Оксфорд. 

Освен че се занимава с писане, е бил директор на училище, лектор, актьор, моряк и музикант. Баща му е работил като учител, а майка му е била представителка на суфражетките. Родителите отглеждат Уилям с мисълта да стане учен, но той се съпротивлява.

В Оксфорд се запознава с английската литература и през 1935 г. публикува първата си стихосбирка поезия. Пет години по-късно се присъединява към Кралския военноморски флот и плава в продължение на 6 години. След войната се връща към преподаването и започва отново да пише.

Първият му роман е „Повелителят на мухите“, публикуван през 1954 г. Питър Брук прави известната екранизация на романа 9 години по-късно. Сред останалите му романи са  „Кулата“, „Богът скорпион“, „Пирамидата“ и много други. У нас е известен предимно с великия си дебютен роман и излезлия наскоро у нас „Морски обреди“.

В чест на годишнината от рождението му, споделяме няколко от любимите ни негови цитати.

„Жените са глупави да претендират, че са равни на мъжете. Те ги превъзхождат и винаги са ги превъзхождали.“

„Дисхармонията е в нашата природа. Не можем да живеем заедно без да се нараняваме един друг.“

„Маркс, Дарвин и Фройд са най-скучните личности в Западния свят. Опростяването на техните идеи ни вкараха в психологически усмирителни ризи, от които можем да се измъкнем само чрез анархия и насилие.“

„Писателят може би знае какво има предвид, докато пише книга, но трябва да забрави какво е имал предвид в мига, в който я напише.“

William Golding

„Обясненията отнемат от вещите цялата им прелест.“

„Романистите не пишат, както пеят птиците, като нещо естествено. Част от тяхната работа са навика и определен тип дърводелство.“

„Изкуството е комуникация, но само отчасти. Останалото е откриване.“

„Никое човешко начинание не е изцяло добро, всичко винаги има цена.“

„Сънят идва когато всичко нерешено отлети като кошче за смет, отнесено от вятъра.“

William Golding

„Страхът не може да те нарани повече от мечтата.“

„Когато написах „Повелителят на мухите“ нямах представа, че даже ще я публикуват.“

„Чак на 37 години осъзнах, че трябва да пиша собствените си книги, а не нечии други.“

„Направихме всичко както биха го направили възрастните. Какво се обърка? („Повелителят на мухите“)

„Най-великите идеи са най-простите.“ („Повелителят на мухите“)