Джакомо Казанова: умението да създадеш своя собствен образ

| от chronicle.bg, по WalksofItaly.com |

Джакомо Казанова е познат като един от най-известните любовници в историята. Отвъд мита обаче, този венецианец е и редица други неща – артист, алхимик, шпионин и еретик, който пише сатири, участва в дуели и се разминава дори със строгия режим на Инквизицията.

На днешния ден, преди 293 години, е роден Джакомо Казанова. Вярно или не, ето какво казва историята за тази личност, чието обаяние днес е синоним на сексуалното привличане и силата на плътските удоволствия.

Началото

Казанова е роден през 1725 година във Венеция и още като дете се отличава с много остър ум. На 12 години започва да учи в Университета в Падуа и след излизането си от там умело започва да използва силните си страни, за да стане известен в Европа. Жените обикват острия му език, чара, стила му (част от която е напудрената, парфюмирана и накъдрена перука). Той също ги обича… до такава степен, че по едно и също време има връзка със 16-годишна девойка и нейната 14-годишна сестра.

В младостта си работи като свещеник, но не се посвещава за дълго на това поприще. Хазартът му донася много дългове, заради които се озовава в затвора и след излизането от там, трябва да започне живота си наново. Решава да стане войник. Но тази професия му е скучна и недостатъчно печеливша, затова напуска армията.

„Погазване на святата религия“ 

На 21 години става цигулар. Намира се на точното място в точното време и попада в полезрението на един сенатор, който го кани в дома си и става негов ментор. На Казанова това не му харесва и бяга във Венеция, после в Парма, влюбва се, сърцето му е разбито, а по-късно заминава на околосветско пътешествие, където основното му занимание е да съблазнява жените. Става масон, пише пиеса и накрая, през 1753 година, се завръща във Венеция.

Мълвата за похожденията му обаче тръгва от уста на уста и на 30 години той е арестуван и изправен пред Венецианския съд. Всички знаят за аферите му с омъжени жени, хазарта, връзката му с масоните и го обвиняват в „погазване на святата религия”. Осъден е на 5 години затвор. Килията му е в затвора, който се помещава в тавана на Двореца на дожите, от бягството е „невъзможно“. Казанова прекарва там 13 месеца след като неговият закрилник , граф Брагадин, убеждава пазачите да го преместят. Това проваля плановете на затворника. Той е толкова близо до бягството. Един ден, по време на редовната си разходка, намира парче мрамор и метална отломка. Използва мрамора, за да направи нож от метала и започва да копае дупка в дървения под по леглото в килията си. Но три дни преди бягството графът се намесва и мъжът е преместен в по-голяма и по-светла килия. Време е за план Б.

Бягството

Над килията на Казанова e затворен свещеник. Той обича да чете и надзирателите нямат проблем Казанова и свещеникът да си разменят книги. Постепенно двамата започват да си пишат скрити в книгите бележки, използвайки къпинов сок за мастило. Джакомо Казанова споделя за плана си за бягство и, че има нужда от помощ. Всичко, което свещеникът трябва да направи, е да влезе в килията му, после Казанова ще изведе и двамата навън.

Свещеникът, Балби, се съгласява. Казанова му праща острието, което е изработил в предишната си килия, скрито в голяма чиния с паста. (как точно е станало, това, кой знае?) Едва седмици по-късно другият мъж влиза в килията му. Но имало нов проблем – Казанова има нов съкилинийк – шпионин на Съвета на дожите – позиция, за която мъжът веднага признава на партньора си по килия. Хитрият женкар обаче измисля план – да симулира безпрецедентна вяра в новия си съратник. Доверява му, че имал видение как ангел щял да слезе от небето и да го освободи. Съкилийникът му вярва и когато свещеникът идва през тавана в килията… това е ангелът.

Мъжете връзват всички налични платове и успяват да излязат на покрива на затвора (килията на свещеника е точно под него). Но да скочат от там, е немислимо. След дълго умуване, Казанова забелязва един от мансардните прозорци на двореца в долната част на покрива. След внимателно придвижване по покрива (той почти не полита надолу), успява да се вмъкне вътре и да вземе свещеника с него.

Двамата си взимат кратка почивка, после разбиват ключалка и тръгват по коридорите на двореца. Качват се на гондола и по изгрев слънце вече са избягали. „Така” пише в мемоарите си Казанова „Господ ми осигури всичко необходимо, за да избягам. Това трябва да е истинско чудо и съм горд.

Схемите продължават

Въпреки че все още се води затворник, Казанова няма да намерение да се предава след бягството. Отива в Париж и планира да се „пенсионира” като се посвети на по-престижна професия. Започва да се представя за алхимик. Хората се интересуват от него, защото твърди, че е на 300 години и може да създава диаманти. Попада в полезрението на един граф, който е впечатлен от хладнокръвието му да говори небивалици и го взема за шпионин.

Една от мисиите му е била да заздрави връзките на държавата с Амстердам. Става неизмерно богат… и после пропилява състоянието си по любовници. Така отново се озовава на дъното. През 1760 г., вече напълно разорен, схемите му стават все по-мащабни. Измисля си нова самоличност – шевалие (бел. авт. благородническа титла) дьо Сангалт. Връща се в Париж и убеждава известна благородничка, че може да я превърне в млад мъж с помощта на окултни сили, ако му плати достатъчно. Следват посещение в Англия за среща с крал Джордж III, среща с Екатерина Велика и дуел във Варшава за сърцето на италианска актриса.

През 1774 година, след 18 години в изгнание, получава право да се завърне във Венеция. Девет години след това отново е пратен в изгнание, след като написва язвителна сатира за венецианското висше общество.

Мемоарите – Histoire de ma vie*

В последните си години Казанова забавя темпото … до известна степен. Става библиотекар на граф Йозеф Карл фон Валдщайн на Бохемия – позиция, която за него е толкова самотна и скучна, че обмисля самоубийство. Устоява на последното изкушение единствено за да напише своите мемоари.

Венеция попада под властта на Наполеон Бонапарт през 1797 г. Джакомо Казанова умира на следващата година на 73 години, успял да създаде своя собствен почти митологичен образ и да остане в историята. 

* от фр. – Историята на моя живот

 
 

„On the Basis of Sex“ трейлър: Фелисити Джоунс и компания са страхотни

| от chronicle.bg |

Америка наистина държи да ни покаже, че в историята си неведнъж е заставала зад правата на жените и ще продължи да застава. Киното е най-рентабилният инструмент, посланието да достигне до максимум хора и само тази година вече очакваме значителен брой обещаващи филми, в които женските персонажи ще са на фокус. „On the Basis of Sex“  е едно от тези заглавия. Трейлър на филма по действителен случай излезе вчера и ни вдъхна надежда, че това няма да е поредната фалшива, но  бляскава манифестация на борбата за равенство между половете. Главната причина за това е Фелисити Джоунс, която помним от брилянтното си изпълнение в „Теория на всичко“.

On the Basis of Sex“ изглежда като потенциален претендент за „Оскар“. В него се разказва истинската история на Рут Бейдър Гинсбърг – млад адвокат, който се опитва да промени закона в страната. За да се случи това обаче, тя трябва да промени първо законите на професията, доминирана изцяло от мъже. Гинсбърг влиза в екип със своя съпруг, също адвокат, Мартин Гинсбърг. В неговата роля влиза Арми Хамър. Задачата е почти непосилна, но залогът е голям – двамата трябва да поемат дело, което ще преобърне представите на САЩ за половата дискриминация. В групата на поддържащите актьори се открояват имената на Кати Бейтс, Джъстин Теру, Сам Уотърстън и Джак Рейнър. Бейтс също играе реална личност – адвокат Дороти Кениън.

Режисьор на филма е Мими Ледър, за която това е първи пълнометражен филм в последните 10 години. Тя е позната като режисьор на филмите „The Peacemaker“ и „Deep Impact“ на сериала на HBO „The Leftovers“. Сценарист на „On the Basis of Sex“ е племенникът на Рут Гинсбърг, Даниъл Стипълмън, а световната премиера е на 25 декември тази година.

 
 

Защо харесваме леопардовия принт? Заради тях!

| от chronicle.bg |

След приключването на модните седмици в четирите модни столици – Париж, Ню Йорк, Лондон и Милано – тенденциите за есен-зима 2018 са ясни и едни от тях са добрите стари животински принтове, или по-конкретно противоречивите леопардови щампи. И макар някои да смятат този тренд за нискокачествено художествено средство, той има дълга, богата история. А освен това има такива знаменитости, които доказват, че той не е олицетворение на евтиния кич. Доказват също една друга неприятна за мнозина истина – че леопардовата щампа може да стои добре само на жени, които по принцип изглеждат добре.

На една фотография от 1950 година певицата и актриса Ърта Кит е облечена от главата до петите в рокля с леопардов принт. Изглежда секси, уверена, а до нея кротко седи леопард на каишка. Снимката е култова и през 80-е именно тя вдъхновява танцьорката Джо Уелдън да проучи историята на леопардовия принт като модна тенденция и да го опише в книга.

Нейните проучвания доказват, че леопардовите мотиви (изобщо мотивите със животни от Семейство Котки) са използвани в миналото, за да предадат идеята за властта, независимостта и увереността.  В книгата си авторката пише, че леопардите са почитани в миналото като безстрашни и силни животни. Още през древността връзката между човека и тях е била силна и има стенописи, датиращи от 6000 години пр. Хр., на които се вижда как жена гали леопард.  Египетската богиня на мъдростта, Сешат, често е изобразявана с леопардова роба. А китайската Кралица майка на Запада е рисувана със зъби на тигър и опашка на леопард. По-късно, през 18-ти и 19-ти век леопардовите кожи са смятани за индикатор на богатството и висок обществен статут. С идването на ХХ век и масовото производство, тенденцията се разраства все повече.

От тогава до днес, леопардовият принт е бил поставян почти навсякъде в скалата на стила – наричан е нискокачествен, пошъл, провокативен, дори опасен. Носен е от старлетки и съответно е смятан за „евтино облекло“. В популярната култура жените, облечени в леопардови мотиви, са виждани като зли, повърхности и разпуснати.

Независимо от всичко, леопардовите принтове са били вдъхновение за едни от най-големите моделиери в историята. Смята се, че пионерът, който пръв използва леопардовия принт (не естествената кожа) на свой тоалет е Кристиян Диор. После тази тенденция е приета от звезди като Джоузефин Бейкър, Елизабет Тейлър, Джаки Кенеди и други. Днес сред знаменитостите, които използват този мотив са Ана Уинтур, Бионсе и Мишел Обама. А компании като „Балмен“, „Армани“ и „Живанши“ периодично използват животинските принтове.

Според Уелдън леопардовият принт е приемал толкова различни статути именно защото предразполага към множество интерпретации. Може да изглежда неутрално, комбиниран с по-смели цветове, а може и самостоятелно да започва и завършва образа. Значение тук има и връзката на човека с животните, и по-специално с котките, чийто образ независимо дали допада на всички, е безспорно интересен.

Ще се повторим – леопардовият принт не е нито пошъл, нито евтин. Зависи от човека, който го носи. Разгледайте галерията горе, защото тези жени доказват твърдението ни.

 
 

Нелсън Мандела: „Винаги изглежда невъзможно, докато не го сториш.“

| от chronicle.bg |

На днешния ден преди 100 години в Южна Африка е роден един от най-ярките и противоречиви лидери на ХХ век – Нелсън Холилала Мандела. Първият чернокож президент на ЮАР (1994 – 1996 г.), борец срещу системата на апартейда, расовата дискриминация, чието средство за борба в продължение на десетки години е мирът. За заслугите си получава Нобелова награда за литература през 1993 г.

Преди да стане президент Мандела е лидер на въораженото крило на Африканция национален конгрес, Умкхонто Свизве  (означаващо „Копието на нацията“). В последствие държавните власти го обвиняват в саботаж и организиране на работническа стачка и той  прекарва 27 години в затвора, повечето от тях на остров Робен.

След освобождаването му от затвора през 1990 г., той помага за установяването на мултирасов демократичен ред в Южна Африка. След края на апартейда, мнозина изразяват одобрението си към него.

В страната му го наричат Мадиба – почетна титла, с която се увенчават възрастните членове на клана на Мандела. Днес тя вече се е превърнала в символ на този лидер. И макар в Южна Африка все още да се водят противоречиви дискусии отновно приносът на Мандела, думите му са достатъчно категорични. Ето някои от тях, които споделяме днес, когато се навършва век от рождението му.

South Africa Mourns Death Of Nelson Mandela
Getty Images

„Винаги изглежда невъзможно, докато не го сториш.“

„След като изкачиш една голяма планина, винаги откриваш, че има още много планини за изкачване.“

„Пътят към свободата не е лесен никъде и много от нас ще трябва да преминат през долината на смъртната сянка отново и отново, преди да достигнат върха на желанията си.“

„Научих се, че куражът не е отсъствието на страх, а триумфът над него. Смелият човек не е този, който не се страхува, а който надвива страха.“

„Всеки може да надрасне обстоятелствата и да постигне успех, ако е отдаден и страстен в това, което прави.“

One&Only Cape Town: Luncheon In Honour Of Nelson Mandela
Getty Images

„Всеки човек или институция, които се опитат да ограбят достойнството ми, ще загубят.“

„Добрият ум и доброто сърце винаги са забележителна комбинация.“

„Ако искаш да се помириш с врага си, трябва да работиш заедно с него. Така ставате партньори.“

„Харесвам приятелите, които имат независимо мислене, защото те ти помагат да видиш проблемите от всичките им ъгли.“

„Не ме съдете по успеха, съдете ме по това, колко пъти съм падал и после съм ставал отново.“

„Никоя държава не е наистина развита, докато гражданите й не са образовани.“

GettyImages-2766913
Getty Images

„Образованието е най-мощното оръжие, което може да промени света.“

„Парите не правят успеха, свободата го прави.“

„Гневът е като да пиеш отрова и да се надяваш, че тя ще убие враговете ти.“

„Истинските лидери трябва да са готови да жертват всичко за свободата на народа си.“

„Мечтая за една Африка, която е в мир със себе си.“

„Когато водата тръгне да кипи, е глупаво да намаляваш силата на огъня.“

 
 

Историите, които ще гледаме в българския ефир през август

| от chronicle.bg |

Лятото може да бъде наистина труден сезон за намиране на филми за гледане, които изискват задействането на повече от две мозъчни клетки. Ако тези дни отидете в някое кино, на екраните над касите ще видите редовните за всяко лято блокбъстъри, които киното за поредна година изкарва от конвейера си.

Лятото може да бъде наистина труден сезон… ако не знаем къде да търсим. Ако искате нещо повече от визуални ефекти, киносалоните не са мястото.

За щастие на зрителите, българският телевизионен ефир през август предлага програма далеч по-разнообразна като тематика и жанр, от киносалоните в момента. Накратко – не е нужно да ставате от дивана, за да си подарите няколко часа, прекарани в последните дни на Романови, по времето, когато Европа е основана или в тайните стаи на Версайския дворец в дните на Мария Антоанета.

Най-добрите документални филми са като книга на Анри Троая – романизирани биографии. Такива са и филмите в галерията горе, които ще се излъчват в ефира на Viasat History през този август.