DW: Браво, момчета!

| от |

Те бяха крайно изтощени, олюляваха се вече, но намериха сили да се изправят отново на крака. Германците станаха световни шампиони, защото го искаха по-силно от противника си, твърди спортният коментатор на Дойче веле Йоша Вебер.

0,,17783605_303,00

Когато вече се бяха отдали на еуфорията и танцуваха радостни около скъпоценния трофей, всичко изглеждаше много лесно – сякаш нищо не е било. Щастливият момент беше отключил сили, които всъщност отдавна трябваше да са изчерпани след тази игра, наподобяваща същинско сражение.

Пътят към победата

В битката, продължила 120 минути, най-много пострада Бастиан Швайнщайгер, който на няколко пъти бе повалян на земята. Но винаги намираше сили да се изправи отново на крака. Малко след като Швайнщайгер се върна на терена със зашита рана под окото, на крака се изправи и целият германски тим. И започна да се бори с всички сили – срещу равностойния си противник, срещу заплахата от лотарията, наречена дузпи, срещу собственото си изтощение. В последните минути на продълженията германският отбор мобилизира всичките си сили и беше щедро възнаграден: пас на Шюрле, Гьотце поема с гърди, удар и гол! Това попадение беше краят за аржентинската единайсеторка – и най-скъпоценната награда за германския отбор, който в този мач даде всичко от себе си. Затова и победата му е напълно заслужена.

Дълго време мачът беше на кантар – и двата отбора допускаха груби грешки, от които обаче противниковият тим не успяваше да се възползва. В един момент беше вече пределно ясно, че първият гол ще реши мача. Вкараха го германците – защото желаеха победата по-силно от противника си. Германските футболисти показаха – и то в много по-голяма степен от аржентинците, че са твърдо решени да прекрачат границата на физическите си възможности. Това невероятно постижение – не само на тялото, но и на духа, заслужава огромно уважение.

Свалям Ви шапка, господин Льов!

Респект заслужава и треньорът на отбора Йоахим Льов, който неведнъж беше критикуван заради твърдоглавието си и странните си тактически ходове. Подобно на самия отбор, Льов претърпя огромно развитие, което невинаги вървеше праволинейно, но пък преследваше ясна цел: победата. От това изключително талантливо поколение футболисти Льов успя да създаде един истински отбор, в който няма място за егоизъм, в който един е за всички и всички са за един. Но най-голямата заслуга на Льов е друга – а именно, че се съгласи да преосмисли представите си за естетически футбол и в крайна сметка се реши да промени концепцията си в името на голямата цел: световната титла. Браво, господин Льов! Браво, момчета! Вие успяхте!

Четвърта световна титла за Германия!

Германия спечели финала на Световното първенство по футбол в Бразилия и прибави четвърта световна титла в актива си. Оспорваният двубой с Аржентина беше решен едва в продълженията с гол на резервата Марио Гьотце.

0,,17783336_303,00

Германия спечели финалния мач на Световното първенство по футбол на стадион Маракана в Рио де Жанейро с 1:0 срещу силния тим на Аржентина. Победата дойде след красив гол на Марио Гьотце в продълженията и донесе четвърта световна титла за Германия след 1954, 1974 и 1990 година. С този си успех Германия се изравни по брой на спечелените титли от световни първенства с тима на Италия.

Игуаин пропусна за Аржентина

Гонсало Игуаин пропусна отлична възможност да изведе „гаучосите“ напред в резултата – оказал се сам срещу вратаря на германците Мануел Нойер, той стреля, но топката премина покрай вратата. Малко по-късно подобно положение пропусна и звездата на аржентинския тим и капитан на отбора Лионел Меси. В добавеното време на първата част Бенедикт Хьоведес от бундестима уцели страничната греда след удар с глава от корнер, изпълнен от Тони Кроос.

В 88-та минута Мирослав Клозе беше сменен, с което приключи кариерата си за Германия на световни първенства с рекордните 16 гола в 24 мача. Първите добавени 15 минути ще се запомнят с два пропуска на резервите Андре Шюрле за отбора на Германия и Родриго Паласио за Аржентина. Дело на резерва бе също и единственият гол в мача – на Марио Гьотце, влязъл в игра на мястото на Мирослав Клозе. Попадението дойде след перфектен пас в наказателното поле от Андре Шюрле, който Гьотце реализира с елегантно воле по диагонала на вратата на аржентинския страж Серхио Ромеро.

Четири световни титли за 60 години

0,,17783173_401,00

Германия чака цели 24 години, за да спечели четвъртата си световна титла, която идва 60 години след първия германски успех на световно първенство, известен още като „Чудото от Берн“ през 1954 година. Благодарение на триумфа на германския тим в Бразилия Европа става първият континент, излъчил световен шампион в три последователни издания на световното по футбол – Италия през 2006, Испания през 2010 и сега Германия.

Мачът, който влезе в историята

След феноменалната победа срещу Бразилия, списъкът с легендарните мачове на германските национали стана още по-дълъг. Този грандиозен успех е обаче и бреме за германците, смята Йенс Крепела.

Само суперлативи след фантастичното представяне на германските национали! В мача срещу Бразилия те показаха най-доброто от себе си – и най-доброто в рамките на това Световно първенство. А от гледна точка на значението на тази среща и напрежението да играеш срещу домакините, това определено е най-големият успех на германския тим под ръководството на треньора Йоахим Льов. Този мач така или иначе ще остане в историята: никога досега Бразилия не е била побеждавана толкова убедително; никога досега не е имало полуфинална среща с толкова висок резултат; и никой друг футболист не е вкарвал толкова много голове на световни първенства, колкото Мирослав Клозе, който с попадението си срещу Бразилия в 23-та минута оглави вечната класация на голмайсторите.

 
 

Брат Пит е запленен от Дженифър Лорънс

| от chr.bg, БТА |

Холивудският актьор Брат Пит е запленен от младата си колежка и носителка на „Оскар“ Дженифър Лорънс, съобщи Контактмюзик, позовавайки се на сп. „Стар“.

Според източници, цитирани от изданието, 54-годишният Пит вижда в 27-годишната Лорънс „жената на мечтите си“.

„Брад и Дженифър често излизат заедно на вечеря. Изглежда, че помежду им има силна връзка“, казва неназован източник, цитиран от сп. „Стар“.

Според таблоида Пит от години проявява интерес към младата си колежка. Актьорът обаче едва наскоро се е свързал с Лорънс, след като младата холивудска звезда се раздели с 48-годишния режисьор Дарън Аронофски.

Сп. „Стар“ пише още, че Брад Пит е взел телефонния номер на Дженифър Лорънс от общ познат, както и че първоначално не е имал кураж да й се обади, а преди първата им среща е бил доста изнервен.

След раздялата на Пит със съпругата му Анджелина Джоли през 2016 г., около любовния живот на актьора не се вдига особен шум. Преди да мине под венчило с Джоли след дългогодишна връзка, Брат Пит беше женен за Дженифър Анистън. Сред по известните му завоевания е и актрисата Гуинет Полтроу. Едва наскоро се заговори, че Пит се среща с Кейт Хъдсън, но актрисата побърза да отрече този слух.

Преди Дарън Аронофски, с когото се раздели след едногодишен романс, Дженифър Лорънс е имала връзки с актьора Никълъс Холт и фронтмена на „Колдплей“ Крис Мартин. Мартин е бивш съпруг на Гуинет Полтроу, която навремето беше сгодена за Брад Пит.

 
 

Бомбиля, чай с масло и самовар: как пият чай по света?

| от chronicle.bg |

Чаят и топлото одеяло са любимите ни зимни клишета. Добавете куче, гадже и филм и започвате изцяло да виждате La vie en rose, както е казала веднъж една велика жена. Днес обръщаме внимание на чая. Напитката, която не просто ни сгрява, а ни сплотява.

Пиенето на чай е традиция стара почти колкото света и според източниците датира от 2737 година пр. Хр. от Китай. Вярва се, че изсушени листенца паднали в горещата вода на император Шен Нунг и така се появил прототипът на първия чай.

От тогава досега чаят е една от най-продаваните напитки в световен мащаб. Изнасянето й за Новия свят се превръща в търговия, и съставката бележи културите на цели държави и народи. И е различна в различните държави. От тиха и богата на аромати церемония в Япония, през изискан ритуал във Великобритания, до небрежно наливане на промишлени количества студен чай в голяма чаша със сламка в Америка.

Мароко
Чаят Туарег е традиционен за северноафриканската държава. Той е смес от мента, зелен чай и за точка служи обилно количество захар. Налива се отвисоко в тесни стъклени чаши и обичаят е те да се допълват три пъти. С всяко наливане ароматът леко се изменя. Дори има поговорка, която гласи: „Първата чаша е нежна като живота, втората е силна като любовта, третата е горчива като смъртта.“ Откажете на домакина някоя от трите и няма да получите следваща покана.

22580345_1812955488995209_1779177983186042880_n(1)

Тибет
Забравете за дебата „мляко или лимон“. В Тибет го правят по-различно – добавят масло. Традицията е голямо количество черен чай Пемагул да се вари в продължение на часове. След това към него се добавя сол, мляко и масло от як и се бъркат до получаването на хомогенна смес. Напитката с консистенция на супа действа сгряващо и дава енергия – две повече от необходими неща предвид надморската височина на мястото.

Индия
Един от най-големите износители и потребители на чай е известен най-вече с блендовете си – черен чай с добавени подправки, като канела, джинджифил, кардамон или пипер. Рецептите са различни според регионите, но навсякъде това е неотлъчна традиция от ежедневието – пие се на крак, пие се сутрин, предлага се на гостите и можете да го купите почти на всеки ъгъл. Продава се в керамични съдове, за които се смята, че допринасят за качествата на напитката. Чайовете масала и дарджелинг идват именно от Индия.

24845498_152380752065797_5457962998586933248_n(1)

Русия
Самоварите! Може би все още имате един в къщата на баба ви. Ако е така, пробвайте го поне веднъж. Традициите идват от лежерните времена на Руската империя, когато аристократите са искали да проточат следобедите, обедите, дните, изобщо всичко. Самоварът е идеалният уред. Обикновено в него се слага черен чай, а руснаците го наливат в стъклени чаши. Два пръста са достатъчни, после го разреждате с вряла вода (концентрираният чай е много силен). И да знаете, че ако пиете чай и на масата няма бисквити или нещо малко за ядене, все едно не пиете чай в Русия.

Китай
Традиционната чаена церемония в Китай е цял ритуал, посветен на детайлите. Малки чашки, голям чайник, цедка, чаени салфетки, поднос и „чаши за аромати“, които се използват само за вдишване на изпарения от чая. Преди запарването, на гостите им се подават билките, за да усетят ароматите им. След това идва пиенето – чашките се нареждат в кръг и се сипва от високо, с едно движение, от чаша в чаша, докато всички са пълни. Гостите трябва да разклатят чашата, за да се освободят ароматите на напитката, държейки с две ръце да отпият бавно, задържат течността, за да усетят вкуса, а когато чашата е празна, отново я разклащат, за да усетят пак ароматите.

25008103_152495248851036_8420603887152529408_n(1)

Япония
Тук даже може да се каже, че традициите са още по-стриктни. Обръща се внимание на всичко. Чистенето на дома преди да дойдат гостите, редът в който приборите и съдовете ще бъдат сложени на масата, почистването и затоплянето им, запарването на чая и отсервирането му. Детайлите са различни според сезона и времето, но обикновено чаят Матча е предпочитаният бленд. Сервира се със сладки, за да се тушира горчивия му вкус.

Великобритания
Чаят е внесен в Англия през 17 век, но прословутият следобеден чай се налага чак 200 години след това. Около 1840 г. традицията е била обядът да се сервира по пладне а вечерята – късно вечер. Тогава седмата херцогиня на Бедфорд, Анна поръчвала около 16:00 да й приготвят малка закуска, придружена от чай. Примерът й вдъхновява висшата класа и скоро традицията става масова, а днес вече е един от белезите на англичаните. Най-добрият вариант е да сервирате чая заедно със сандвичи с краставица, филийки с масло, дребни сладки или кекс.

Despite Price Rises The British Love Of A Cup Of Tea Endures

Иран
Разпространявайки се на запад от Индия и Китай , чаят навлиза в Близкия Изток през 15-ти век. Бързо добива популярност и са отворени малки чайни. Чак през 20-ти обаче иранците започват да произвеждат свой собствен черен чай, който днес е важен елемент от културата на страната. Напитката се сервира на сребърен поднос заедно с набат – оцветени бучки захар с куркума. Чаят е много силен и се сипва в малки чаши. Традицията не е да се слага захар вътре , а вместо това отпиващият поставя една зад зъбите си и през нея пие чая.

Пакистан
В тази държава е прието на всеки гост да му се сервира чай. Традиционният бленд съдържа шам-фъстък, бадеми, сол, мляко и подправки като кардамон, канела и звезден анасон. Лесно ще го познаете по розовия му цвят. Върви чудесно с традиционни пакистански десерти. Друг популярен чай е Doodh Pati, за който не се използва вода – само мляко.

Аржентина
Тази страна може да се похвали с един от най-известните видове чай – йерба мате. Приготвя се в малък чайник и се прие през метална сламка , наречена бомбиля. Чайникът се предава от човек на човек, за да може всеки да усети вкуса и преживяването на бъде споделено. Ако кажете благодаря, когато ви го подадат, това се смята за голяма обида. Не е прието и да бъркат течността с бомбилята – това означава, че се съмнявате в способностите на вашия домакин. Традицията е да се сервира без захар, но тя бавно и полека се изменя.

18512680_1371992136227744_6099231646291066880_n(1)

 
 

Ждрелото на река Ерма – една природна приказка

| от Дарио Диониси |

Днешното приключение е под една нова форма, за която се сетих миналата зима, когато пътувах и исках да създам нещо по-различно от обикновена публикация. Цялата тази идея се породи поради простата причина, че българската природа е уникална без изключения. Затова и днес ви представям първата ми дестинация в два различни сезона!

Имах удоволствието да посетя два пъти тази година магическото ждрело на река Ерма. Самото ждрело е изключително голямо и впечатляващо, което те зарежда с приключенски дух при преминаването му.

17-min

Известно още под наименованието Трънско ждрело –  подразбира се, че се намира до град Трън (3км) в близост до сръбската граница. Самият обект е обозначен много добре и има многобройни табели по пътя. Също така, в самото начало е създаден хубав паркинг, с широка алея, оборудвана с маси за пикник и площадка за деца и всичко това под сенките на ждрелото.

За първи път посетих мястото през зимата, когато беше пусто и тихо, което направи това посещение още по-специално. Единствения минус тук бе, че мостчетата и стъпалата бяха хлъзгави и трябваше да се внимава много къде се стъпва. Но пък за сметка на това цветовете, които зимата беше нарисувала върху ждрелото и околната природа, бяха истински дъхоспиращи!

21.1-min

Сините нюанси на река Ерма бяха хипнотизиращи и ледените образи по камъните добавяха някакво смирение в гледката. Преминавайки над реката трябваше да се спусна в тъмнината на издълбания тунел в самата скала. Зимата не бе толкова приятно, колкото през лятото, защото си е бая хладничко вътре.

Един път озовали се от другата страна на тунела се отварят по-красиви гледки към самото ждрело. Колкото повече се отдалечаваме, толкова по-хубава снимка се получаваше над каньоновидния пролом. Надявам се, че чрез моите снимки мога да ви го докажа.

19-min

Зимата като цяло придава щипка магия на природата и е винаги сигурно, че приключение, свързано с природни забележителни в този сезон, ще е незабравимо.

Но пък лятото! Ех, това лято… това място придобива съвсем различен облик. Прави го много по-гостоприемна, и естествено, по-посещавана дестинация. Всичко е зелено, ведро и разгорещено.

19.1-min

Ждрелото изпъква още повече под лятното слънце и те кара да се чувстваш много малък. Но пък преживяването е доста приключенско, придружено с малко екстремности за по-смелите. Дървените мостчета скърцат още повече, след зимата, а някое стъпало липсва, но всичко това го прави по-запомнящо се, хаха.

Ждрелото на река Ерма притежава и собствена легенда, гласяща: за една невъзможна любов между двама влюбени – богата девойка и беден младеж. Майчина клетва ги проклела и те се превърнали в две скали от двете страни на река Ерма, така че да са винаги близо един до друг, но никога заедно. Водите на реката били подхранвани от сълзите на двамата разделени.

18-min

Но да гледаме от позитивната страна на нещата. Те са едни красиви скали, образували едно от най-красивите места в България!

Като цяло харесвам мястото изключително много и бих препоръчал задължително за еднодневна разходка. Защото е различно като дестинация, красиво като местност и приятно като емоция.

Независимо през кой сезон отидете си заслужава! Защото какакто си казахме –  природата на България е красива по всяко време, без изключения!

Полезна информация:
Ждрелото на река Ерма се намира на 75 км от София и на 3 км от град Трън;
Мястото е много подходящо за пикник или разходка с приятели;
Препоръчително е да си носите удобни обувки за по-лесно и безаварийно преминаване през мостчетата;
Не е подходящо за много малки деца, освен ако не сте ги закрепили за себе си по някакъв начин;
Ще срещнете различни дружелюбни животни, като кучета, овце и др.;

За автора:
Дарио Диониси е бъдещ икономист по професия и авантюрист по душа. Макар и да звучи нескромно, прозвището Щастливеца е точно за него. Не само защото преминава през живота с характерния за годините му позитивизъм и смях, но и защото самият той е като герой от пътепис на Алеко Константинов. Любопитството му не познава граници, затова не спира да пътува. Иска да опознае различни места, култури, хора, обичаи, нрави и винаги е готов за приключение. Пътешествията са неговият двигател и с историите си иска да зарази и останалите да тръгнат по пътя на непознатото, дивото, красивото.

На страниците на нашия сайт публикуваме негови пътеписи, в които ще намерите, както подробно описание на забележителностите, така и полезна информация, в случай че тръгнете на път. Ако искате да прочете още за неговите приключения, можете да го направите на блога му: https://beyondsofia.com/

 
 

Разград дава двете лъвчета на зоопарка в Пазарджик

| от chronicle.bg |

Двете 3-месечни лъвчета от зоологическата градина в Разград, които бяха спасени след стъпкване, няма да заминат за специализиран резерват в чужбина, а ще бъдат дарени на Зоопарка в Пазарджик.

Това е решението на кмета на Разград Валентин Василев, въпреки предварително споразумение между местните власти и организациите „Дивите животни“ и „Четири лапи“.

Лъвчетата Масуд и Терез бяха намерени в тежко състояние, след като броени дни след раждането им бяха стъпкани от майката в клетката в разградския зоопарк. Причината за агресивното й поведение се оказа шумът от организиран в близост до градината панаир. Едно от трите й новородени не успя да преживее травмите си.

Двете животни все пак бяха стабилизирани във ветеринарна клиника в София, а екоинспекцията в Русе обяви, че ще наложи санкции на община Разград заради неадекватните условия на живот в зоологическата градина.

Оказва се, че въпреки разговорите за бъдещето на малките Терез и Масуд, въпреки споразумението което община Разград подписа с колегите ни от „Четири лапи“, общината се готви да дари малките лъвчета на зоопарка в Пазарджик. В момента Зоологическата градина в Пазарджик отглежда двойка амурски тигри, които преди година се сдобиха с поколение. Три от четирите малки бяха раздадени на зоопаркове в страната.

„Оказва се, че кметът на Разград е внесъл докладна записка за даряването на двете малки на зоопарка в Пазарджик. Докладната предстои да се гласува в комисии и на сесия на общинския съвет съвсем скоро. Бързат да се разпоредят със съдбата им преди коледните празници“, се казва в съобщението на „Дивите животни“.

Първоначалният план е бил животните да се изпратят в спасителен център в Холандия, където за тях се строи ограждение.

„Община Разград, която с безхаберието си е убила реално десетки животни в този коптор наречен зоокът, изглежда много бързо забрави че носи отговорност по случая много по-голяма от това просто да се разпореди набързо да се отърве от двете оцелели лъвчета. Общината няма моралното право да спре заминаването на двете малки за място в пъти по-подходящо за живот за тях“, казват още от организацията.

Животните продължават да са собственост на Община Разград, въпреки че грижите за тях още се полагат от доброволци. Те не могат да се върнат обратно в Зоопарка в Разград, тъй като разрешението за развъждане на големи котки в него беше забранено. Оказа се, че възрастните лъвове никога не са били преглеждани от ветеринар, а заради липсата на пространство е допуснато създаване на поколение между лъвове – брат и сестра.