Двойна победа за български фотограф на конкурса на Sony

| от chronicle.bg |

Снимка на българския любител-фотограф Веселин Атанасов беше обявена днес за победител както в категорията Пейзаж и Природа в раздел Любители, така и в раздел Национална Награда за България в конкурса 2018 Sony World Photography Awards.

Печелившата творба „Ранна Есен“ беше избрана от експертния панел от съдии да бъде отличена с две награди: за най-добрата индивидуална снимка сред подадените за участие от целия свят в категорията за любители Пейзаж и Природа и за най-добрата индивидуална снимка, подадена за участие от български фотограф, в която и да е от десетте категории на раздел Любители.

2347_4831_VeselinAtanasov_Bulgaria_Open_LandscapeNature2018Opencompetition_2018

Като победител в Категория за любители и носител на Национална награда, Веселин Атанасов ще получи най-ново фотографско оборудване от Sony. В допълнение, отличената творба ще бъде включена в Албума от конкурса за 2018 и ще бъде показана в изложбата на Sony World Photography Awards 2018 в Лондон от 20 април до 6 май.

Фотографът ще се състезава с победителите в останалите девет категории за любители за титлата Фотограф-любител на годината и наградата от 5,000 щатски долара.

Атанасов е IT специалист от Казанлък, чийто любим жанр е пейзажната фотография. Той е самоук фотограф, започнал да се занимава сериозно със снимане от лятото на 2014 г. През 2016, той участва в няколко конкурса под патронажа на FIAP (Международната федерация за фотографско изкуство) и е удостоен с титлата Артист на FIAP. Наскоро, Атанасов е избран за финалист в конкурса Hasselblad Masters 2018 в категория Пейзаж/Природа.

В описанието на своята печеливша творба Атанасов казва: „Фотографията беше заснета една сутрин в горите на Стара Планина в България. Снимах гората, която беше започнала да се обагря в есенни цветове и беше покрита с гъста мъгла.“

Конкурсният раздел Национална Награда покрива над 60 държави и цели да открои и отличи най-добрата снимка, направена от местен фотограф. Всички 63 победители в раздел Национална Награда могат да бъдат видени на сайта на конкурса.

В галерията може да видите снимките-победители от другите категории.

 

 
 

Досиетата CHR: 100 години от края на Първата световна война

| от Радослав Тодоров |

Този месец се навършват 100 години от края на Първата световна война, с капитулацията на Германия на 11 ноември 1918 г., а последни подписват капитулацията унгарците на 13 ноември.

Тенденциозно тази война е по-малко популярна и позната на съвременния читател, отколкото, например, Втората световна война. Това се дължи най-вече на факта, че втората е значително по-мащабна във всички отношения от предходната. По-скорошна хронологически, а вероятно и по-интересна с идеологическите си сблъсъци и по-развитите технологии, които се използват в нея. Но пък и покрай Първата световна война има ред любопитни обстоятелства, повечето от които са малко известни на широката общественост.

първа световна война

Ето някои от тях:

Поводът за избухването на войната е един малшанс, който е можело и да се размине, но съдбата сякаш тласка събитията към конфликт. Когато австро-унгарският престолонаследник, ерцхерцог Франц Фердинанд е на посещение в Сараево, в наскоро анексираната Босна, тайните националистически организации „Млада Босна” и „Черната ръка”, без знанието или одобрението на Белград, решават да го убият. Първоначално опитът за покушението пропада. Вместо принца, бомбата им ранява шофьора на автомобила му. Повечето от заговорниците са заловени или пребити от тълпата. Един от тях, студентът ултранационалист Гаврило Принцип, успява обаче да избяга, след което отива в първата кръчма да утешава мъката от провала си с алкохол. Ерцхерцога вдига луд скандал на австрийските наместници задето са допуснали атентата, след което се отправя към болницата на посещение при ранения си шофьор. Новият му и неопитен шофьор обаче обърква пътя и давайки на заден ход по една от уличките спира точно пред кафенето, в което Принцип вече се пропива, буквално пред масата му. При този невероятен втори шанс, подхвърлен му от съдбата, Гаврило Принцип съобразява бързо, вади пистолета и този път не пропуска.

първа световна война

- При влизането си във войната България обхваща територия от 114 хиляди квадратни километра (малко повече отколкото е сега) и население от 4.9 милиона души. Въпреки наскоро преживяната национална катастрофа от 1913 г., икономиката на страната успява да се възстанови напълно до нивото от преди Балканските войни за по-малко от година.Към средата на 1915 г. износът на стоки превишава с 1/3 размера на вноса, като в днешно време е точно обратното – разчитаме на вноса. Макар и тогава да сме без Добруджа, обемът на производството в селскостопанския сектор позволява изхранването на до половинмилионна армия без това да задъхва икономиката. Мирновременната армия в началото на войната е 90 000 души, като до края й нараства до над 800 000 души, което е най-високото мобилизационно напрежение в света по това време – близо 21% от цялото население, или буквално всеки здрав мъж в активна възраст е на фронта.

Въпреки че Втората световна война е известна като Войната на танковете, те всъщност са изобретени през Първата и още тогава масово навлизат в действие. През този период те все още са доста големи и тромави, като първоначалната им концепция е била просто да закарат пехотата невредима до вражеските окопи.

Срещу българите съюзниците не използват танкове през войната, като изключим няколко британски бронирани коли, които се появяват в руската армия на Добруджанския фронт.

първа световна война

Самолетът се превръща в боец малко преди началото на войната. Италианците (в Итало-турската война, 1911 г.) и българите (в Балканската, 1912 г.) вече хвърлят гранати от самолет, но първите истински бойни самолети (изтребители и бомбардировачи), конструирани точно и само за това, се появяват през Първата световна война. Поради все още ниското техническо ниво, късия обхват на действие и множеството технически повреди, маневрените боеве между изтребителите (тогава моторни биплани и триплани) се водят непосредствено над линията на фронта и пред очите на пехотата. Поради което имат и голямо психологическо значение за общия боен дух.

Тогава за пръв път се появяват бойните отровни газове (химически оръжия за масово поразяване) и съответно противогазите към екипировката. Такива масово са използвани срещу българите на Солунския фронт.

Изключително много нараства и силата на артилерията през тази война, реално тя прибира над 80% от всички жертви паднали по бойните полета. Немците конструират така нареченото „Парижко оръдие”, с което обстрелват Париж директно от фронта, намиращ се тогава на 160 км от града. Първият 120-килограмов снаряд (с калибър 211 мм) изстрелян от това оръдие е и първият предмет създаден от човека, който напуска атмосферата на планетата и достига стратосферата преди да падне в Париж с огромна парабола.

първа световна война

Противно на схващанията, че тогава сме преживели национална катастрофа и сме дали много тежки жертви в борбата за национално обединение, загубите ни всъщност не са толкова големи колкото на останалите участници. Всички жертви, които даваме през Първата световна война (загинали в бой, безследно изчезнали, убити цивилни, умрели от болести) са около 180 000 души и представляват само около 3% от населението на страната.
За сравнение съюзниците ни от Германия дават 2 800 000 жертви (4.3% от населението й), Австро-Унгария – 2 млн (4% от населението), Османската империя – близо 3 млн (15%).

Дори и държавите от победилата Антанта – Англия, Франция и Русия дават по над 1 милион жертви всяка.

От Балканските страни само Гърция дава по-малко жертви от нас – около 160 000 жертви (3.5%), при положение обаче, че нейното участие във войната е съвсем кратко, но въпреки това като процент от населението жертвите им са повече от нашите. Румънците дават цели 600 000 жертви (8%) – над три пъти повече от нас. А сърбите дават близо 1 200 000 (27%), или почти седем пъти повече от нас.

 
 

Стан Лий: Развлечението е едно от най-важните неща в живота на човека

| от chronicle.bg, по The Atlantic |

 

Да се пише за тази точно загуба, е нещо, което определено би се харесало на Стан Лий. Въпреки че феновете на комиксите трудно могат да повярват. „Стан Лий – мъртъв! Не! Не, не може да бъде“.

Човекът, който пръв разбира, че с голямата сила идва и голямата отговорност? Човекът, който заедно с другите величия в комиксите, Джак Кърби и Стив Дитко създава половината от най-популярните комиксови персонажи? Спайдърмен, Фантастичната четворка, Хълк, Железният човек, Черната пантера, Тор… списъкът може да продължи.

Истинското му име е Стенли Лийбър, син е на румънски емигранти от еврейски произход и мечтае да напише „Великият американски роман“. По-късно споделя, че приема псевдонимът Стан Лий от срам: „Хората не изпитваха никакво уважение към комиксите. Повечето родители не искаха децата им да ги четат.

След близо 80-годишна кариера, абсолютната икона и еталон в света на комиксите, Стан Лий почина вчера на 95-годишна възраст. В днешно време, когато 4 от 10 най-печеливши филма на всички времена, са базирани на комикси на „Марвъл“, е трудно да си представим каква е била сцената в началото – през 40-те. Идеята за нещо наречено „комикс“ е едва на една година, когато Лий започва първата си работа.

Spider-Man Movie Premiere In Westwood
Getty Images

Стан Лий започва да работи в комикс индустрията през 1939 г., когато е едва на 16 години. Присъединява се към компанията „Timely Comics“, нова поредица, която принадлежи на издателя Мартин Гудман. Първоначалните му задължения са да пълни мастилниците и да изпълнява поръчките за обед. Бързо усвоява уменията да коригира и редактира, а първата си история пише през 1941 г. в третия брой на „Captain America Comics“. Работи с легенди като Джо Саймън, Джак Кърби, Бил Евърет и Сид Шорс преди да постъпи в армията през 1942 г. След завръщането му „Timely Comics“ вече се казва „Атлас“ и супергероите вече не са на пода. Затова Лий чинно работи над популярните през 50-те жанрове – романтиката, уестърните, научната фантастика. Но скуката става нетърпима.

До края на 50-те вече конкурентите на Atlas, DC Comics, успешно възраждат някои от старите си герои, сред които Светкавицата и Лигата на справедливостта. Заинтригуван от успеха, Гудман дава задачата на Лий и Кърби да създадат свой собствен комикс. Тук версиите не са точни, тъй като самият Лий е казвал, че благодарение на жена си започва да пише комикси, тъй като тя го насърчава да създаде комикса, който би искал да прочете. Двамата заедно с Кърби създават Фантастичната четворка (квартетът от хора със свръхестествени сили) през 1961 г.

Четворката става сензация, заради новия облик на супергероите. До този момент те са представяни еднопланово – като служители на справедливостта, стожери на честта, служещи винаги и единствено на възвишени каузи. Фантастичната четворка обаче, е склонна към измами, преминава през любовни драми и всеки от тях има своите отрицателни черти.

Лий и Кърби работят заедно върху 102 истории за Четворката.  Освен това създават и други култови персонажи като Х-Мен, Хълк, Отмъстителите, Ник Фюри, Тор. В колаборация с наскоро починалия Стив Дитко пък, Лий създава другите любимци на публиката Спайдърмен и Доктор Стрейндж. С Дон Хек и Кърби създава Железния човек, а с Евърет – Деърдевил.

Stan Lee Portrait
Getty Images

Авторът разчита на техниката, която сам нарича „Методът Марвъл“. Той пише синопсиса на разказа, от там художникът рисува персонажите, след това се измислят ситуациите и накрая Лий пише диалозите.

Този метод води до редица конфликти между него и сътрудниците му. Въпреки че Кърби и Дитко също са заслужавали точно толкова заслуги за създаването на героите, колкото Лий, последният невинаги ги е давал. Точното му участие, в който и да било комикс на Marvel, не може да бъде определено с точност, но едно е сигурно – този автор има огромна роля в изграждането на комиксовия разказ такъв, какъвто го познаваме днес. Той акцентира както на действието, така и на изграждането на самия персонаж – фен е на дългите истории и обратите в сюжета и се опитва да постави героите си в злободневна ситуация, която би могла да се случи в момента на създаване на комикса.

През 1972 г. Лий спира да пише комикси и става издател на Marvel. Постепенно заема главна роля в компанията и все по-рядко се занимава с писане. Въпреки това приносът му към Marvel не намалява, а просто преминава под друга форма. През 2008 г., когато от компанията решават да поемат рисковия ход да създадат свой собствен сериал с Железния човек, Лий е този, който се появява като статист за кратко, напомняйки на публиката за себе си и миналото на Marvel.

Spider-Man 40th Birthday Celebration
Getty Images

Беше ме срам, защото бях просто автор на комикси, докато други хора строяха мостове и правеха кариери в медицината.“ казва по-късно Лий. „И постепенно осъзнах: Развлечението е едно от най-важните неща в живота на човека. Без него той би ударил дъното. Мисля, че ако умееш да развличаш, значи правиш добро. Когато видя щастието на феновете при срещата с хората, които разказват истории, които ги рисуват,  и които се показват по телевизията, осъзнавам колко велико нещо е да развличаш хората.

 
 

Популярността на „Game of Thrones“ пречи на Джордж Р. Р. Мартин

| от chronicle.bg |

Феновете чакат следващата книга от поредицата „Game of Thrones“ вече 7 години. „The Winds of Winter“ е шестият роман от популярната сага на Джордж Р. Р. Мартин. Писателят посочва популярността на „Game of Thrones“ като част от причините за забавянето на книгата.

„Сериалът достигна такава световна популярност, книгите са толкова известни и толкова добре приети, че сега всеки път като седна да пиша съм наясно, че трябва да създам нещо невероятно и това е доста голям товар. Обаче веднъж щом се съсредоточа, целият свят изчезва – вече не ме интересува какво ще вечерям, какво дават по телевизията, какви мейли получавам, кой ми е ядосан тази седмица и защо.“

Мартин признава, че му е все по-трудно през последните няколко години да навлезе в това състояние на транс, в което пише най-добре. И не е само популярността на сериала. Самата история на този етап вече е изключително сложна.

„The Winds of Winter“ не е роман, а по-скоро няколко няколко романа в едно, всеки с различен протагонист, различен антагонист, различни герои, различни неща и става много комплексно. Писането е много, много комплексно.“

Последната книга на Мартин „A Dance With Dragons“ излезе на 11 юли 2011 година. Сериалът по HBO приключи със събитията по нея в сезон 5 и оттам нататък, в сезон 6 и 7, историята няма общо с книгите.

Докато чакаме книгата, можем да дочакаме и краят на сериала „Game of Thrones“ през 2019.

 
 

„Островът на кучетата“ и още страхотни анимации, които ще гледаме на Киномания 2018

| от chronicle.bg |

Освен редицата игрални филми, които ще гледаме в следващите две седмици, тазгодишната Киномания ще зарадва почитателите си с три вълнуващи анимации за пораснали. 

Публиката ще може да се наслади на последното творение на Уес Андерсън „Островът на кучетата”, „Рубен Бранд, колекционер” на Милорад Кръстич, както и на класиката „Жълтата подводница” на режисьора Джордж Дънинг.

„Островът на кучетата” е втората анимация на Уес Андерсън, която отново е създадена с много усет към детайла в неподражаемия причудлив стил на режисьора. Историята поставя важни философски въпроси и дава повод за размисъл върху глобалната криза на ценности. Филмът вече беше оценен високо от критиката и публиката и грабна „Сребърна мечка” на Берлинале за режисура.

В антиутопичния японски град Мегасаки, в едно недалечно бъдеще корумпираният кмет на града е заточил на отдалечено сметище, наречено „Боклучавия остров” всички домашни кучета, заради кучешки грип. 12-годишното момче Атари търси своето куче-пазител – Спотс. На острова, с помощта на новите си приятели – банда мелези, той предприема епично пътуване, което ще реши съдбата и бъдещето на цялата префектура.

Цяло съзвездие от известни холивудски актьори като Едуард Нортън, Скарлет Йохансон, Тилда Суинтън и др. озвучават гласовете на кучетата, а разказвачът (и интерпретатор на японските реплики) е с гласа на Франсиз Макдорманд.

Самият „Островът на кучетата“ е вдъхновен от работата на Акира Куросава и отдава почит на японското кино. Филмът ще има 5 прожекции на Киномания, като в кино „Люмиер Лидл” публиката може да го види в събота – 17 ноември от 21:00 часа.

Ruben Brandt, Collector 2

Унгарският анимационен филм на режисьора Милорад Кръстич „Рубен Бранд, колекционер” е изпълнен с препратки към историята на изкуството и замайващи тълкувания на модерните психологически идеи.

Филмът носи атмосферата едновременно на мистерия и трилър и разказва за психиатърът Рубен Бранд, който, след смърта на баща си, е измъчван от кошмари, свързани с някои от най-великите картини в света. Заедно с четирима от своите пациенти той успява успешно да осъществят обири в Лувъра, Тейт, Уфици, Ермитажа и МoMa и да открадне 13 от най-известните картини. Прожекцията в „Люмиер Лидл” е на 27 ноември.

Yellow Submarine - 1968

Превърналата се в класика анимация „Жълтата подводница” ще бъде показана на Киномания по повод 50 години от премиерата си. Както подсказва заглавието, филмът на режисьорът Джордж Дънинг е по сюжет, вдъхновен от непреходния хит на Джон Ленън и Пол Маккартни, а музиката е на самите „Бийтълс”.

В „Жълтата подводница” музикантите от легендарната група се съгласяват да придружат Капитан Фред в неговата подводница и да отидат в приказната страна Пепърландия, която трябва да бъде освободена от мразещите музиката Сини Скръндзи.

Филмът е живописен еквивалент на света на „Бийтълс”, верен на техния дух, а песните на Бийтълс се превръщат в невероятни илюстрации. Публиката на Киномания може да го види в „Люмиер Лидл” още тази събота – 17 ноември от 19:00 часа, както и на още няколко прожекции в партньорските кина.