Двойна победа за български фотограф на конкурса на Sony

| от chronicle.bg |

Снимка на българския любител-фотограф Веселин Атанасов беше обявена днес за победител както в категорията Пейзаж и Природа в раздел Любители, така и в раздел Национална Награда за България в конкурса 2018 Sony World Photography Awards.

Печелившата творба „Ранна Есен“ беше избрана от експертния панел от съдии да бъде отличена с две награди: за най-добрата индивидуална снимка сред подадените за участие от целия свят в категорията за любители Пейзаж и Природа и за най-добрата индивидуална снимка, подадена за участие от български фотограф, в която и да е от десетте категории на раздел Любители.

2347_4831_VeselinAtanasov_Bulgaria_Open_LandscapeNature2018Opencompetition_2018

Като победител в Категория за любители и носител на Национална награда, Веселин Атанасов ще получи най-ново фотографско оборудване от Sony. В допълнение, отличената творба ще бъде включена в Албума от конкурса за 2018 и ще бъде показана в изложбата на Sony World Photography Awards 2018 в Лондон от 20 април до 6 май.

Фотографът ще се състезава с победителите в останалите девет категории за любители за титлата Фотограф-любител на годината и наградата от 5,000 щатски долара.

Атанасов е IT специалист от Казанлък, чийто любим жанр е пейзажната фотография. Той е самоук фотограф, започнал да се занимава сериозно със снимане от лятото на 2014 г. През 2016, той участва в няколко конкурса под патронажа на FIAP (Международната федерация за фотографско изкуство) и е удостоен с титлата Артист на FIAP. Наскоро, Атанасов е избран за финалист в конкурса Hasselblad Masters 2018 в категория Пейзаж/Природа.

В описанието на своята печеливша творба Атанасов казва: „Фотографията беше заснета една сутрин в горите на Стара Планина в България. Снимах гората, която беше започнала да се обагря в есенни цветове и беше покрита с гъста мъгла.“

Конкурсният раздел Национална Награда покрива над 60 държави и цели да открои и отличи най-добрата снимка, направена от местен фотограф. Всички 63 победители в раздел Национална Награда могат да бъдат видени на сайта на конкурса.

В галерията може да видите снимките-победители от другите категории.

 

 
 

Силвестър Сталоун се готви за Рамбо 5

| от chr.bg |

Силвестър Сталоун може и да е на 72 години, но догодина отново ще играе любимия на милиони Рамбо и нищо не може да го спре. За последно видяхме виетнамския ветеран през 2008 година, но ето че другата есен ни очаква и Рамбо 5. Сталоун ни показа в Инстаграм как се подготвя за снимки:

Екшън героят ще трябва да помпа яко, ако иска да се справи с мексиканските картели през 2019 година.

Снимките започват този месец. Слай загатваше на няколко пъти за завръщането на 36-годишния франчайз. В миналото обаче актьорът е заявявал, че се отказва от ролята, защото „сърцето му го иска, но тялото му вече не може да се справи с физическата работа, изисквана от войникът армия“.

След добрият отзвук от Роки Балбоа в „Creed“ на Райън Куглър, който му спечели Златен глобус и номинация за Оскар през 2015 година, мотивацията му май се е върнала, защото очакваме „Creed 2″. И в двата филма обаче Майкъл Б. Джордан върши по-голямата част от бъхтането. В този контекст дали петият Рамбо ще бъде физически интензивен, не можем да предположим.

За разлика от другите старчета в Холивуд, Сталоун поддържа тялото си и успява да участва в още филми. Освен „Creed 2″, който ще излезе през ноември, но се направи „The Expendables“ и се появи в „Guardians of the Galaxy Vol. 2″.

 
 

София е дом

| от Антония Антонова |

Когато бях на 20, си мислех, че никога няма да заживея в този голям град, в който можеш да се изгубиш, можеш да изчезнеш или още по-страшното – да бъдеш незабележим.

Всеки 20-годишен човек е забележителен, всеки 20-годишен е огън и блясък, дори да е затворен, умълчан, проклет и тъжен, дори да бъде плах. Особено тогава. Да си на 20 е звезди и вечност само по себе си.

После спрях да пътувам всеки ден за лекции с влака от съседния малък град и се нанесох в празния люлински апартамент с една раница живот на рамо. Баба ми и дядо ми ми подариха пералня, събрах пари за легло.

Гледката от прозореца беше абсурдна, зловеща, постсоциалистическа, кафява, нямаща нищо общо с гледката ми дотогава, с планините ми, с дърветата ми, с живота ми, с любовите ми.

Харесвах я. Исках да викна една приятелка художник да ми я нарисува на стената в хола – всички тези панелни блокове – по-високи и по-ниски. Да гледа през прозореца, да попива цветовете и балконите им, прането, телевизорите, коледните лампички, цветните мушката, семейните скандали, литрите ракия, кучета и котки, всичко и да го налива у дома ми, да го рисува с шарена ръка, за да го прегръщам по-бързо и да го чувствам по-близък този град, в който ще живея.

После забелязах Западен парк – той се вижда като погледнеш надясно от балкона ми – зелен, огромен, страшен, влажен. Днес тичам там и го обичам, както обичам пазара „Димитър Петков” и всички малки улици в центъра на София от март до октомври, както обичам шумните барове в тъмните безистени, в широките подземия на града от ноември до февруари. И всички хора, които срещнах и останаха, и онези, които още не съм срещнала, но ще срещна в градския безкрай.

София е болезнено красива. Красотата – тя невинаги е пищна, нито нагласена, нито винаги зелена, нито винаги чиста или скромна, или някаква конкретна. Тя е красота и без грим, и без филтър, и без ред и с бетон, и с каруци, и с арматура и стъкло, и с лошия злокобен смог, от който искаме да я спасим, да я изтръгнем и да я притиснем към гърдите си, София, с отворени обятия и дробове, с пулсиращи сърца.

Никога не се превърнах в пребиваващ тук човек, който „си се прибира“ всеки уикенд, за да помъкне буркани, макар че само на 35 минути с влака от Централна гара е градчето ми – онова с другите гледки – в което обичам да се завръщам.

Не мисля, че мога да понесе да живея на място, което не обичам и не знам как хората с години прекарват работните си седмици и тревожните си нощи в град, който не ги приютява, който не им е дом.

Домът – той не е даденост. Човек може дълго време да се чувства бездомен у дома си.

Домът не е нито град, нито къща, нито човек, нито семейство. Домът усмихва и приспива като люлка. В него се случват неща, които не се случват другаде. Той пази тайни и сближава сърца. Ухае на храна и винаги нещо му е повредено, винаги нещо трябва да му се ремонтира. Защото домът не е изряден, нито конкретен, но е дом и това ни стига. Даже е много. Достатъчно.

София е дом.

 
 

Потвърдено: японски милиардер ще бъде първият турист на Луната

| от chronicle.bg |

Компанията на Илон Мъск – SpaceX – ще изпрати 42-годишният японски милиардер Юсаку Маезава на обиколка около Луната. Той ще бъде първият частен турист на подобно пътешествие.

Маезава се очаква да излети с ракетата Big Falcon – система, която компанията на Мъск разработва още през 2016-а. Мисията ще е първата с дестинация до Луната от тази на НАСА и Аполо 17 от 1972-а.

Тя беше официално обявена в седалището на SpaceX в Хоторн, Калифорния, и се предполага, че ще бъде извършена през 2023-а.

Според компанията това е важна стъпка към това обикновени хора да получат достъп до Космоса. До момента се знаеше единствено, че първият пътешественик ще бъде от Япония. Маезава планира да вземе със себе си 6 до 8 творци, с които да сподели преживяването.

Пътуването им ще трае 4-5 дена. През 2022-а Big Falcon трябва да бъде изпробван като товарен космически кораб.

Засега само 24 души са били до Луната и всички са американци. Времето за излитането все още не е ясно и зависи изцяло от времето, необходимо да бъде доизградена ракетата.

През 2017-а Мъск обяви, че ще изпрати двама космически туристи на обиколка около Луната. По тази причина от февруари миналата година SpaceX се концентрира върху разработката на Big Falcon.

Тази неделя Илон Мъск публикува в акаунта си в Twitter артистично изображение на това как ще изглежда ракетата, с  която ще летят пасажерите.


Тя би трябвало да е в състояние да изведе до 150 тона в околоземната орбита.

 
 

Най-страхотните учителки в киното

| от chronicle.bg |

Смятаме, че заглавието е достатъчно красноречиво. А кога е по-подходящо време да покажем любимите ни учителки от големия екран, от днес – Първият учебен ден?

Помня отлично всяко начало на учебната година и очакването да чуем кой по какво ще ни преподава. Цяло лято имахме надежди да се срещнем с еди-кой-си преподавател, а друг се молехме на всички сили да не пресича пътя ни. Но каквото и да правехме, накрая имахме достатъчно представители и на двете групи.

Всеки е имал любим учител. И най-омразен такъв, който почти винаги се изравнява с първия след напускане на училището. Същото важи и за киното – почти всеки познава някой персонаж от екрана, когото би искал да срещне в реалната класна стая? Кой не би искал например, един час по Трансфигурация с професор Макгонагъл?

От властни и контролиращи даскалки, през вдъхновяващи музиканти по цигулка, пианистки, увлечени по ученика си, разкрепостена, но и сериозна млада преподавателка, до най-добрата (по наше мнение) учителка в киното изобщо, вижте галерията ни горе, в която сме събрали най-добрите учителки на киното.