Двете лица на Том Уингфийлд от „Стъклената менажерия“

| от chronicle.bg |

Те се познават от студенти. Те са от един и същи актьорски клас. Те са не само колеги. Те са приятели.

Те спечелиха кастинги за роли в професионални театри още като студенти. В дипломния си спектакъл те играха една и съща роля, главната. Затова, когато получиха предложение от двама режисьори да играят една и съща роля в техни я общ спектакъл, не му мислиха много. Вече трети сезон те са единствените български театрални актьори, които играят, редувайки се, главната роля в представление. Те я играят по различен начин, те не се имитират, не се копират. Те са Димитър и Калин, а ние им зададохме три бързи въпроса. Ето какво се получи.

Майка му го нарича „мечтател“. За какво мечтае „твоя“ Том Уингфийлд. Калин Пачеръзки:

_DSC9925StM

Малко се чувствам виновен, като знам какъв е отговорът – моят Том иска да нарани, да накаже майка си, дори малко и сестра си. Разбира се в конвенцията на тогава, той не осъзнава, че това са дребнави емоции, които няма да му решат проблемите, но все пак, аз като Том, в тях намирам импулса за неговото тръгване. В някакъв смисъл наистина е егоистичен, но със сигурност не в този, в който го обвинява майката.

Защо толкова често ходи на кино?

Ходи на кино, защото забравя за себе си и живота си. ходенето на кино е неговото малко бягство, тренировка за голямото. Мразейки живота си, какъвто е, той се учи от киното как да живее истински, но му е недостатъчно и започва да мрази и него… Много е смешен.

Защо хората да гледат „Стъклената менажерия“ в ТР „Сфумато“?

Винаги съм вярвал, че същинското действие на пиесата се съдържа в срещата между Лора и Джим, в последната сцена. То е такова, че когато излезеш след спектакъла навън ти искаш да даваш повече на близките си, повече да обичаш, по мъдро, по дълбоко. Стъклената менажерия много нежно те приканва, да искаш да бъдеш щастлив – това мисля е отговорът на този въпрос.

Майка му го нарича „мечтател“. За какво мечтае „твоя“ Том Уингфийлд. Димитър Николов.

_DSC0221StM

Моят Том Уингфийлд съм донякъде аз. Със сестра и майка, загубил баща си. Мечтая за промяна. Не за нови форми. Промяна, в която всички участваме. Чрез културата да напипаме свпето парче свобода в името на общата такава. Да творим, да мислим, да извисяваме духа.

2. Защо толкова често ходи на кино?

Ходи на кино, защото това, което го заобикаля, не му е съответно. Не е по неговите мерки. Търси отдушник, социалната среда, която го заобикаля, го отчуждава.Има необходимост от въздух, и обратно на логиката, го намира в прашната кино зала, събрала други самотни мечтатели като него.

3. Защо хората да гледат „Стъклената менажерия“ в ТР „Сфумато“?

Не знам дали хората трябва да гледат спектакъла задължително. Каня ги да споделим едно пътуване през собствените си страхове, търсения, лутания, мисли, които не ни оставят да спим, когато си лягаме. Да се срещнем там, в онази уютна театрална зала, където истинската творческа работа е довела след себе си раждане в срещата с публиката. И всичко си е струвало. Всяко едно усилие.

Можете да гледате Калин Пачеръзки в „Стъклената менажерия“ на 16.10. 2017, а Димитър Николов на 08.11.2017 на сцената на ТР „Сфумато“ с начален час 19.00

_DSC0042StM

„Стъклената менажерия“ от Тенеси Уилямс

Превод проф. Евгения Панчева

Постановка: Йордан Славейков и Димитър Касабов

Художник: Елена Стумбова

Музика: Емануил Одаджиев

С участието на актьорите Димитър Николов/ Калин Пачеръзки, Албена Георгиева, Каталин Старейшинска и Петър Дочев.

Снимки: Яна Лозева, личен архив

1936275_248183698853674_150517759174109503_n

Билети за спектакъла може да закупите от касата на театъра, или да запазите на телефони 02/944 01 27 и 02/ 943 38 90 всеки ден без неделя от 14.00 до 19.00 часа, както и онлайн .

 
 

„Бохемска рапсодия“: Рами Малек ще превземе и големия екран

| от chronicle.bg |

Рами Малек е познат най-вече с ролята в сериала „Mr. Robot“, която му донесе награда „Еми“. Но големия екран остава все още е слабо застъпен в биографията му. Дотук синеокият красавец е участвал предимно в независими филми като „Short Term 12″ и „Buster’s Mal Heart“. За щастие сме почти убедени, че Малек ще разбие големия екран тази есен в биографичния филм „Бохемска рапсодия“, който разказва за живота на фронтмена на Queen, Фреди Меркюри.

„Бохемска рапсодия“ е режисиран от Браян Сингър („X-Men“), а сценария е на номинираният за „Оскар“ Антъни Маккартън  („Теория на всичко“). Сюжетът проследява историята на  рок бандата от времето на основаването й до изкачването им на върха. Бен Харди, Гуилим Лий и Джоузеф Мазело играят Роджър Трейлър, Браян Мей и Джон Дийкън.

След множество тийзъри и един трейлър преди дни излезе първия официален трейлър на филма. Освен с култовата история на Queen, филмът стана известен и с уволняването на Брая Сингер като режисьор, след като беше обвинен в сексуален тормоз. После на мястото му дойде Декстър Флечър, чиято работа е била предимно на ниво монтаж, тъй като Сингер вече е бил заснел голяма част от филма.

20th Century Fox излиза по кината на 2 ноември.

 
 

Падащи звезди по поръчка

| от chr.bg |

Японска компания се готви да организира впечатляващ метеорен дъжд над Хирошима през 2020 г., надявайки се да привлече вниманието на клиенти от целия свят с услугата си и да предлага падащи звезди по поръчка.

Компанията ALE със седалище в Токио слага последни щрихи върху проектите си за два микроспътника, които след извеждането им в орбита ще могат да изхвърлят малки топки. Те ще се разграждат при проникването в атмосферата, излъчвайки много силна светлина при влизането си в контакт с молекули въздух. Спътниците ще могат да се използват отделно един от друг или заедно.

Те ще бъдат изстреляни следващата година – единият с ракета на Японската агенция за изследванe на космическото пространство (ДЖАКСА), а другият с ракета на частна компания. На борда на всеки от тях ще има 400 топки, чийто химичен състав се пази в тайна и чийто цвят може да варира в зависимост от използваните съставки. Топките ще са достатъчни за 20-30 събития, увериха от компанията.

Амбициите на компанията и ръководителката й Лена Окаджима обаче излизат далеч извън пределите на Япония. „Вземаме за мишена целия свят, тъй като резервът ни от падащи звезди ще е в космоса и ще може да бъде разпространен навсякъде“, каза Окаджима.

 
 

“Mamma Mia: Here We Go Again”: продължението, чакано 10 години

| от Дилян Ценов |

4 юли 2008 г. Стокхолм, Швеция. Денят ще остане в историята. Четири световни звезди се събират за втори път на публично място за последните 22 години. Поводът е премиерата на мюзикъла, чийто гръбнак е тяхната музика. Шест месеца по-късно, на края на годината, „Mamma Mia!” вече е най-успешният мюзикъл в историята на киното, най-успешният британски филм на годината и петият най-печеливш филм на годината с приходи от 609 млн. долара.

Точно преди 10 години видяхме за първи път Дона да прави онзи шпагат над леглото, да пада през капандурата на покрива, да плаче, докато приятелките й я наливат с коктейл и наивно да запълва пукнатината в каменната настилка със силикон. А Кристин Барански даде на малките момчета най-ценния съвет – да не си играят с огъня, защото ще се изгорят. 10 години, през които публиката не обърна гръб на остров Калокаири и гръцкото море, на историята на Дона, Сам, Бил, Хари, Софи и периодично се връщаше, за да плаче и да се смее заедно с тях, под звуците на една от най-успешните музикални групи в света – AББA.

Киното няма да бъде кино, ако не направи това, за което се говори тихомълком още от 2008 г. – продължението. Десет години по-късно пред нас вече е „Mamma Mia: Here We Go Again„. Старите персонажи, вечната музика на АББА, шареният остров, две паралелни истории преди и след случките от първия филм, нов снимачен екип и нови попълнения в актьорския състав. На теория имаме всичко необходимо за достоен наследник. На практика „Mamma Mia!” е от онези неща, за които казваме, че „са един път”. Нещо неповторимо, което ако се опиташ да възпроизведеш, резултатът ще бъде имитация на нещо феноменално. Това е грубата равносметката от „Mamma Mia: Here We Go Again”, който от днес вече е по родните кина.

download

Пет години са изминали от сватбата на Софи и Скай и една година от смъртта на Дона. Заварваме Софи леко променена – все така ранима, но и решена да сбъдне мечтата на майка си и да превърне старата “Villa Donna” в приказен хотел. Скай заминава за САЩ на семинар по туризъм, а на помощ на Софи идва новият управител – сеньор Фернандо Сиенфуегос (в ролята е Анди Гарсия). Несигурна за своето бъдеще, това на брака си и на хотела, Софи несъзнателно върви по пътя на майка си, която преминава през същите трудности при идването си тук. Едновременно с това сме въведени и в другата история – тази на младата Дона (Лили Джеймс). Запознаваме се с нея по време на дипломирането й в университета, където заедно с випускниците тя пее „When I Kissed the Teacher“. Действието се развива през 70-те години. Хипитата все още вярват в мечтата си, а младата Дона иска да опита всичките сладости, които животът и момчетата могат да й предложат. Скиталческият й дух я отвежда първо в Париж, а след това на гръцкия остров Калокаири, където тя се установява за постоянно. Тук пътищата й се преплитат и с младите Бил и Сам, а плътно до нея са двете й приятелки – Роузи и Таня. 25 години по-късно компанията отново се събира, за откриването на хотела. Всеки е малко остарял, но все така очарователен. Към тази картина добавяме и бабата на Софи и майка на Дона, в чиято роля влиза Шер.

MV5BODc2MjUyZWQtOGE1ZC00MTcyLTg4M2UtNWRjNGQ4NTg5OWZjXkEyXkFqcGdeQXVyNTc5OTMwOTQ@._V1_SY1000_CR0,0,1499,1000_AL_

Липсва само Дона, чиито портрети висят по стените. Духът й обаче се усеща.

Mamma Mia: Here We Go Again” пристига със съответните смени в екипа. На мястото на Филида Лойд, която режисира първата част, сяда Ол Паркър („Най-екзотичният хотел „Мариголд”), който пише и сценария. За историята съдейства Катрин Джонсън, автор на Бродуейския мюзикъл от 1999 г. и на сценария за филма от 2008 г. Лили Джеймс в ролята на младата Дона и е най-доброто ново попълнение в тези 114 минути. Джесика Кийнан Уин и Алекса Дейвис са 20 годишните Таня и Роузи, а Джеръми Ървин, Хю Скинър и Джош Дилън влизат съответно в ролите на младите Сам, Хари и Бил. Именно тази част от актьорския състав дава на филма това, от което той най-много има нужда – нещо ново. Различен прочит на вече известната история, за която сме чували от дневника на Дона от първата част. Всички знаем какво се е случило в онези млади години в общи линии. И тъй като тази изходна ситуация вече е известна, интересното е да видим как тя достига до нас през изпълненията на новите лица. За щастие всичките те са достатъчно встрастени и успяват да ни потопят в разказа.

Липсва само Мерил. Духът й обаче се усеща.

Това е и факторът, който „Mamma Mia: Here We Go Again” не може да превъзмогне. Той обаче е следствие на други липси, заложени още в началното ниво – историята. Такава на практика тук няма. Поне не и в непознат досега вид. Като картина за оцветяване, чийто щрихи са поставени още през 2008 г., а сега само някой е добавил акварела. Запълнени са празнините, които зрителят няма вопиюща нужда да бъдат запълвани. Той вече знае къде ще го отведат събитията.

mama-mia-two-new-movie

Липсва размахът на първата част, онова препускане през ситуациите и тяхната динамика, които ни връхлитат още с началните кадри, когато звучат акорди от “Gimme, Gimme, Gimme”. Липсва и онази свързаност между песните, които правеха историята завършена, напрегната и ненатрапчиво лирична. При първият филм персонажите нямат друг изход, освен да запеят. Хитовете на АББА са точно на мястото си, защото само чрез тях може да има развитие. Тук песните са по-скоро цел, оправдание за достигане до определен момент, но без изграденото първончално напрежение.

Безспорно всичките песни са заснети впечатляващо. Подборът им обаче може да бъде недотам атрактивен за зрителите, които са по-слабо запознати с творчеството на АББА. За запалените фенове песни като “Angeleyes”, “The Name of the Game” и „I’ve Been Waiting for You” носят същото усещане като „Mamma Mia” и „Money, money, money”. Но имайки предвид, че касовият успех на тази история се дължи именно на най-големите хитове на групата, до известна степен присъствието на толкова много B-side песни, е минус. Малък минус обаче, защото дори тези песни носят уникалния ABBA sound, заради който днес светът отново преживява една нова АББА мания. Връх в мащабите са изпълненията на „Waterloo”, която Лили Джеймс и Хю Скинър пеят в парижкото бистро и „Dancing Queen”, която е своеобразен tribute на предшественика си от 2008 г. с десетките танцуващи хора и най-приятната препратка в целия филм – бабата, която преди захвърли снопа с пръчки, за да се присъедини към танцуващите кралици, днес вече няма силите за това. Пак носи своя сноп, пак е очарователна, но знае, че вече няма как да разпери ръце. Такава е и аналогията между двата филма.

Следствието, както вече стана ясно, е непрестанното дебнене за нея – Мерил. Чакаш момента, в който тя ще се появи зад вратата, защото тя е едно от най-силните попадения в предишната част, без което (и това е ясно на всички) този сюжет не би имал същия художествен успех. Когато дойде нейният момент, всичко се променя. Не от сантименталност. Просто защото тя е на мястото си. Там, в ситуацията, в кулминацията, с гласа, енергията, присъствието. Тя е Кралицата на танца и на филма, докато изпълнява заедно с Аманда Сийфрид My Love, My Life”.

Mamma-Mia-2

Най-обсъжданото ново попълнение в актьорския състав несъмнено беше Шер в ролята на Руби – бабата бохемка с избелена коса, която пристига от Лас Вегас и отпраща поздрав на френски към ses enfants (от фр. своите деца). Тя се появява за кратко, ролята й е почти пистолетна и кулминацията е главозамайващо доброто изпълнение на „Fernando”, в което й партнира Анди Гарсия. Ефектно присъствие, безспорно, но нейният образ в голямата картина е като ефектна брошка върху вече направен тоалет. Нека всеки сам прецени дали има нужда от нея.

Mamma-Mia-Here-We-Go-Again-ft.-Cher-HD

Нека да е ясно, „Mamma Mia: Here We Go Again” е добър филм, разглеждан сам по себе си. Работата е там, че да се разглежда самостоятелно е почти невъзможно предвид високата летва, която постави Филида Лойд. Сравнението е естествено и неизбежно. Това е рискът при подобни начинания – когато изградиш нещо като „Mamma Mia!” можеш ли да си позволиш да кажеш „Here We Go Again”…?

Няма да разберем дали „освежаването” на екипа в лицето на Ол Паркър е било добро решение. Винаги ще се питаме дали нещата не биха изглеждали по-добре, ако продуцентите бяха заложили на Филида Лойд. Може би да. Поради две причини: Ол Паркър не успява да се разпише със своя почерк върху историята, а филмът и без това върви по сигурния и добре утъпкан път на първата част. В резултат на това днес гледаме една приятна, забавна, интересна имитация на мюзикъла от 2008 г.

Хубавото е, че дори да е имитация, няма да загубите времето си. Отидете да гледате “Mamma Mia: Here We Go Again”. Забавлявайте се с историята на младите Дона, Сам, Хари, Бил, Роузи, Таня, плачете, смейте се с тях. Правете всичко, което правихте в последните 10 години. Персонажите са живи. Те няма да остареят толкова лесно. Музиката на АББА няма да остарее толкова лесно. Тя, както Мерил, Филида Лойд, Ол Паркър, Агнета, Бьорн, Бени, Ани-Фрид и всичко останали винаги ще отразяват ярката светлина на своя “Super Trouper”.

banner

*trouper – прожектор, който се управлява ръчно и следи водещите изпълнители на сцената, на театрален жаргон, „следач“

 
 

Трейлър на „Boy Erased“: добрите новини нямат край

| от chronicle.bg |

Добрите новини от киното пристигат всеки ден в последната седмица под формата на трейлъри, обещаващи продукции поне над средното ниво. Един такъв излезе в последните 24 часа. Става въпрос за базирания на реални събития филм „Boy Erased„, който е следващият филм на режисьора и актьор Джоел Еджъртън.

Този път той сменя психологическия трилър (какъвто беше „The Gift“) и се потапя в разказа за младо момче, което е изпратено от родителите си на терапия, която трябва да го излекува от „болестта“ … хомосексуализъм. В състава влизат Лукас Хеджис, Никол Кидман, Ръсъл Кроу и Ксавие Долан.

„Boy Erased“ разказва историята на 19-годишния Джаред (Лукас Хеджис) – син на баптистки пастор (Ръсел Кроу) в малко американско градче, който признава на родителите си (майката е Никол Кидман), че е гей. Следва ултиматум от тяхна страна – терапия или отвхвърляне от семейството, приятелите и най-вече, вярата.

Еджъртън участва във филма си като ръководителят на терапевтичната програма. А Хеджис отново блести в главната роля след участията си в „Манчестър край морето“, „Лейди Бърд“ и „Три билборда извън града“. Ролята му в „Манчестър край морето“ му донесе номинация за „Оскар“ за поддържаща роля. Филмът е базиран на едноименните мемоари на Гарард Конли от 2016 г., които са посрещнати с одоберние от критиците.

Премиерата на филма е планирана за 2 ноември. Ето и новия трейлър.